Вече знаете, че смятам употребата на думата “църква” в преводите на Писанията за грешка. Предстои моето изложение по темата. Но понеже това ще отнеме време, междувременно ще продължавам да ползвам термина за всеобщо улеснение.

Сега нека разгледаме въпроса за гласуването – като израз на самоуправление в един духовен дом.

1. Гласуването и самоуправлението в обществото.

Свободата е висша библейска ценност. Бог може да върши Своето дело и в състояние на тирания, но това не е Неговата съвършена воля.

Съвършената воля на Бог е хората да се самоуправляват на принципа на върховенство на закона.

Дванадесетте племена се самоуправлявяха по времето на периода, описан в книгата Съдии. Този период продължи за около 380 години.

За близо 4 века древен Израел оцеля и просъществува като теокрация, която почиваше на основата на семейства и племена – семейства от семейства. Нямаше цар, сам Бог беше такъв (теокрация). Имаше Закон (Тора), имаше шатър, олтар и свещеници. Имаше съдии и пророци. Но нямаше цар. Този период е най-свободният период от съществуването на древен Израел.

Законът беше даден, главите на семейства и главите на племена бяха отговорни народът да го спазва. Свещеници, пророци и съдии поучаваха и изобличаваха народа и по този начин го връщаха в Божия път, когато той се отклоняваше.

Функционално Бог беше Глава (авторитет, власт) на народа, а всеки мъж в неговия си дом и всеки глава на племе върху цялото племе.

Тази ера беше прототип на Ерата на Духа, когато Бог отново щеше директно да отвори достъпа до Себе Си и да бъде Цар – Глава на приелите вярата в Месия Исус.

Това ново Царство обаче нямаше да включва само Израел, а и всички народи – всеки, който приеме Исус за Изкупител и Месия (Господ).

Разликата между ерата на Съдиите и Ерата на Духа е, че в тази нова ера, на Духа, вярващите в Месия не са обособени като една нация с отделни граници помежду си, а са от всички народи и живеят сред всички народи.

Божията перфектна воля е всяко общество да Го познае и да е свободно, т.е. да приеме върховенството на закона. Република означава върховенство на закона и народовластие, а не диктатурата на даден човек или група от хора.

Напълно според Библията е вярващите да са в първите редици на хората, които настояват обществото да е свободно и самоуправляващо се.

Само хора, осъзнаващи идеите на свободата: върховенство на Закона и народовластието, могат да създават и развиват свободни общества. Само морални хора пък могат да са истински свободни. В този смисъл свободата в света зависи почти изцяло от хората и обществата, основани на юдео-християнските ценности и мироглед.

2. Самоуправлението в местната църква

Местната църква е самоорганизираща се и самоуправляваща се общност, в която всеки лично приема Исус за свой директен Глава, всяко семейство приема Божия ред за семейството (1 Кор. 11:3) също и цялата общност на ниво общност.

Отделният човек носи лична отговорност за своите избори и решения. Исус като Глава, избира и дава дарове на тялото – апостоли, пророци, учители, пастори и благовестители. Измежду тях три са управителните: апостол, пророк и учител, т.е. тези три поучават Словото. Исус постанови офиса на апостолата като основен офис. Всички останали дарове работят в помощ на апостолския офис и мисия, не обратното.

Исус не управлява тялото (църквата, събранието) чрез гласуване (популярен вот). Този механизъм на самоуправление работи за обществото като цяло, но е неприложим за едно духовно тяло.

Историята на протестантизма например показва, че всяко християнско движение, което е въвело гласуване, след време се е превърнало в либерално такова, вкл. конгрешани, методисти, лутерани, епископалната църква и други. Разбира се, че грешки могат да се допуснат от водачи, които Бог издига, но в някакъв момент спират да проповядват Истината на Бог. Исторически обаче много повече вреда е била нанесена с нахлуването на гласуването в различните традиционнни протестантски деноминации, отколкото случаите на апостоли и апостолски движения, кривнали от вярата.

Книгата Деяния, както и целият Нов Завет, ясно показват, че начинът на управление на едно местно тяло е чрез ръкополагане на зрели и доказали верността си към Исус и към Тялото хора (презвитери, стареи, зрели и верни хора), чрез приемане на Словото на Господ, приемане на директива от Духа и сработване в дейности, които служат на Божиите цели и нуждите на хората.

Деяния 16 глава е само един пример за това как Исус води като Глава. Той показа във видение на ап. Павел Своята воля, който пък сподели видението с останалите от екипа и след постигане на съгласие, всички заедно съработваха за осъществяване на видението.

Същото се отнася и за местните общества (Деяния 13 глава).

Апостол Павел получаваше Словото на Господа, пращаше го до различните общества и очакваше Божиите хора да го приемат и да растат в знанието за Бог. Никъде не виждаме хора да гласуват дали да бъдат четени посланията на ап. Павел, или не.

Виждаме Павел да дава инструкции на Тимотей как да бъдат организирани и менажирани събранията. Никой не гласуваше за това дали да бъдат приети тези инструкции.

Пророк Йоан говори Божията истина и изобличи Цар Ирод без да се допитва да неговите ученици или който и да е друг. Ако трябваше да гласуват учениците му, надали биха гласували за това да пострада. Такива решения не могат да бъдат взети с гласуване. Човек или хора, които служат на Истината, правят това движени от убеждения, а не по силата на нечии вот.

Църкви, съставени от хора без убеждения най-често клонят към гласуване. Църкви съставени от хора, които са събрани поради споделени убеждения, например за това, че Исус е Глава и Той води по начина описан в Новия Завет, ще вложат енергията си в търсенето на Бог и приемането на инструкции от Него, а не в гласуване и вътрешни политики.

Хора, които извличат усещане за значимост от гласуването, сигурно трябва да се включат в обществения процес, където съществуват и съответни механизми всеки да избира и да бъде избиран. Божият дом и апостолското дело не са мястото, където хората трябва да посрещат нуждите си да гласуват. Тези, които настояват за това да се “гласува” в църквата, най-вероятно са загубили вярата, че Бог говори, че Исус реално е Глава и води чрез Духа Си.

Апостолска църква означава общество, което приема, че Исус води църквата чрез даването на авторитети (духовни власти), а не чрез избирането им от хората посредством гласуване.

Мъдър апостол обаче винаги ще търси активно да е отчетен пред външен авторитет, с цел избягване на обвинение в злоупотреба с духовна власт и с цел да се предпази от изпадане в крайности. Ап. Джон Кели казва: “Духовният авторитет има за цел да те препази от самия теб. Ти си твоя най-лош враг!” Смятам, че това е вярно, но не са много хората, които мислят по този начин. На повечето от нас им отнема много години да се убедим в това колко паднала е нашата човешка природа, колко трудно е човек да ходи в интегритет (съвестност и почтенност) и как всеки има нужда от доверен авторитет пред който да може да сподели и изповяда нещата, които го изкушават и евентуално могат да го съборят. Затова има и толкова служители, както и вярващи, които не са в никакви позиции на влияние, които падат морално – поради гордост и независимост, смятайки, че могат сами да се опазят от греха.

Мъдри водачи също така ще работят за създаването не на среда на “чакане” всичко да падне “отгоре”, а създаването на среда на колаборация. Отчасти знаем и отчасти пророкуваме. Всеки трябва да може да свидетелства за това, което Духа показва и разкрива. Всеки трябва да може да има свободата да поеме инициатива за развиване на дадена дейност от тялото и да привлече хора за нейното осъществяване. Само чрез колаборация, работещи заедно, можем да успеем. Това не значи, че всеки може или трябва да е в позиция да взема решения. Такъв “модел” е практически невъзможен, нито е библейски. Развиване на дейност и служение (помагане) не означава непременно търсене на власт и контрол над събранието. Исус е този, който издига хора на които поверява развитието на тялото. Това е процес, който се развива чрез Св. Дух, а не по човешки начин.

Исус желае да даде на всяко местно тяло много и различни по вид “пастори”, които да служат на нуждите другите вярващи – да организират хората в малки общности, да ги насърчават и да помагат според Словото.

Много хора могат да служат на други според даровете, които Бог им е дал. Гласуване за това не е нужно. Нужна е зрялост и готовност човек да служи на другите, да помага и да работи в синхрон с изявената от Исус насока за развитие като цяло.

Георги Бакалов

Основател, Апостолска Реформирана Църква

“Господ е благ, но….”

Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, и познава уповаващите на него. Но с потопно наводнение ще направи пълно разорение на мястото на <Ниневия>, И ще прогони враговете Си в тъмнината. Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие няма да <ви> нападне втори път. Наум 1:7 – 9

Hashem is tov, a maoz (stronghold) in the Yom Tzarah; and Hashem knoweth them that take refuge in Him. But with an overwhelming flood He will make an utter end of her [Nineveh’s] site, and Hashem shall pursue His enemies into choshech. Whatever plot ye against Hashem, Hashem will make an utter end of anyone doing it; tzarah (affliction) will not arise a second time. Nachum 1:7 – 9 OJB

Повече от 150 години след като показва милост на Ниневия и след като Ниневия се смирява, Бог говори чрез еврейския пророк Наум сериозно слово, този път осъждайки асирийците безвъзвратно!

Защо Ниневия е отново предмет на Неговия гняв? Защо мисията на един от Божиите пророци е почти изцяло погълната от това да бъде изговорено такова твърдо избличение срещу някога покаялата се Ниневия?

Наум (Нахум според еврейското произношение), е може би най-презрeният от всички старозаветни пророци. Книгата на Наум се състои от само 47 стиха в еврейската Библия. За сравнение – книгата на Еремия се състои от над 1300 стиха!

Наум получава много малко внимание в Талмуда, само осем препратки има за него… Най-известният от изследователите на пророците, Абрахам Дж. Хешер, въобще не го включва в индекса на своя коментар върху пророците. А християнският богослов Дуейн Кристиансен, казва, че Наум страда от “етичен и богословски дефицит” и че писанията му са “излагация” и за юдаизма, и за християнската богословска традиция (да, ето доколко могат да се самозабравят богословските “експерти”).

Според мен по-либералните съвременни богословски изследователи се отнасят с такова пренебрежение към пророк Наум или се плашат от него, поради загубеното служение на пророка в днешно време. За повечето “сериозни” богослови днес такова нещо като пророци и апостоли не съществува. Както и дарбите на Духа. Всъщност, за много от тях дори Писанията не са боговдъхновени. Забележително е докъде може да деградира човек в опита си да се извиси интелелктуално без Бог!

Но нека се върнем на Наум.

Първо, съставителите на каноническите писания явно са имали коренно различно разбиране за мисията, словото и ролята на Наум, тъй като го приемат за каноничен пророк според еврейската Библия, което пък автоматично му отрежда същото място в християнския “Стар Завет”.

Второ, Наум е пророкът, който Бог би изпратил днес до някои народи. Може би дори до България.

Нека се замислим – много от истините, до които стигаме днес – за историята ни, за самите нас като народ и култура, за това, което поучават Писанията, са неща, които вече са били говорени на народа ни от пророци, които Бог е пращал до нас преди повече от 100 години!

Един бегъл поглед дори към писанията на хора като Илия Йовчев, Захари Стоянов, Ботев, Каравелов и по-късно Стоян Михайловски, разкриват една и съща картина – най-горещо обичащите България нейни синове, най-горещо копнеещи да я видят силна и излязла от сянката на миналото, и на примитивизма, са и нейните най-страстни защитници и изобличтели. За повече информация вижте материалите  в блога на Даниела Беличовска (www.danielabel.org)

Често мразени  по тяхно време, противоречиви, презряни и неразбрани. Досущ като пророк Наум, който и до днес дразни експертите с езика и мисията си.

С една голяма разлика – Асирия (Ниневия е просто символ на Асирия) се смирява пред Бог. Това става чрез служението на пророк Йона. Бог дава още 150 години на Ниневия (Асирия) преди отново да ги изобличи (чрез Наум).

Кога според вас последно нашият народ реално се е смирявал пред Бог?

Асирийската цивилизация съществува под една или друга форма за 1500 години до падането под Вавилонска власт през 612 пр. Хр. Ниневия по онова време се е намирала недалеч от днешен Мосул, в Ирак. Асирийците са имали най-многобройната армия в света тогава. През 722 г. пр. Хр. те превземат Северното царство (Израел) и така изчезват десет от дванадесетте племена. Остава само южното царство, Юда.

През 701 г. пр. Хр., двадесет години след като Самария е срината и Северното Царство заличено, 185 – хилядна асирийска армия, предвождана от Сенахирим, атакува Цар Езекия и Южното Царство. Езекия е реформатор, който призовава юдеите към завръщане при Бог и отказва да плаща данък на Асирия. По-късно обаче склонява, за да избегне конфликта. Сенахирим е непреклонен. Всички тези събития са описани в книгите на пророк Исая, Летописи и Четвърта Книга на Царете.

Асирийците налагат обсада на Ерусалим. Езекия се моли, облечен във вретище пред жителите на Ерусалим. Пророк Исая уверява всички, че Бог ще надвие над завоевателя. Пророкува за края на Сенахирим, което пророчество се изпълнява през 681 г. пр. Хр. Езекия блокира водните източници, извиращи изпод Ерусалим, и така лишава асирийците от вода. Избухва холера, а Херодот пише за обсадата на Ерусалим, че полските мишки били изяли коланите на асирийците. Полските мишки може да са били част от язвата, която Бог изпраща и чрез която погубва армията на асирийците.

Според историкът Макнийл това е една от най-важните битки в историята на човечеството. Той анализра съдбата на други превзети от асирийците народи и описва тоталния геноцид, или етническо претопяване, които следват. Макнийл прави предположение, че ако тогава Ерусалим беше паднал, всички евреи са щели да бъдат превзети, щели са да бъдат насилени да приемат многобожието и така монотеизмът е щял да загуби съревнованието с политеистичните (много по-популяврни) култове от онази епоха. В резултат на това, е нямало да просъществуват нито християнството, нито исляма.

Наум – националист?

Пророк Наум е безпрецедентен. За разлика от други пророци, той не мъмри Израел за техните грехове. Със сигурност хората не са били тогава супер-праведници. Но Наум оставя сякаш този разговор – за състоянето на самия Израел, за друг пророк или за друго време. Сега е време да бъде изговорен съд срещу насилника. Наум е решен за едно, това е неговата мисия – ясно да даде на Израел да разбере, че Хашем (Бог) ще съди Ниневия.

Наум използва груб, брутален и дори вулгарен език. Днес маркетолозите биха нарекли това “shock value” – казването на нещо по шокиращ начин, с цел приковаване на вниманието и предаване на съобщението ефективно.

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти. Наум 3:5

Какво Наум казва днес на нас, в България?

Какво би направил днес пророк Наум, ако трябваше да говори чрез Духа на българите?

Сигурно щеше да им припомни, че Господ е благ и добър. Че единствен Той е Бог, че няма други “богове”.

Щеше да даде на народа да разбере, че Той е ревнив Бог. Че не иска те да се осланят на тази или онази политическа сила, а да вярват в своя Бог и в своя народ.

Може би щеше да изобличи ДС-ченгетата като предатели на Бог и на хората и щеше да им “вдигне полите”.

Може би щеше да вдигне полите и на корумпираните Путинисти, подвизаващи се като политици в България и в ЕС?

Можем да сме сигурни обаче, че нямаше да е част от компанията на мазно говорещи и лицемерно усмихващи се мижитурки, парадиращи като “пастори”.

Можем да сме сигурни, че където и да отидеше да проповядва, щеше да стане тясно на блудкавите, страхливите и предателите.

Щеше да бъде кратък, с шокоращ език и още по-шокиращ за масите начин на мислене, говор и поведение. Наум беше всичко това, но и повече, той беше Утешител – по Божия, не по човешки, инфантилен начин. Това беше значението на самото му име, това беше в края на краищата и есенцията на неговата мисия.

Георги Бакалов

от Георги Бакалов

Всяка седмица, в синагогите по цял свят, се чете част от Тора, Моисеевото Петокнижие. Тора е разделена на 54 порции и така в продължение на една цяла година се прочита цялата Тора от събранието. (Броят на парашите може да се различава в зависимост от това кога се падат дадени празници.)

Според преданията на равините, седмичното четене, наречено “параша”, води началото си от делото на Ездра, велик лидер в историята на Израел, изиграл ключова роля във възстановяването на Втория Храм през 515 година пр. Хр.

Едно от важните постижения на Неемия и Ездра е сформирането на Великото Събрание, състоящо се от 120 водачи, между които са били пророците Агей, Захарии и Малахия. Днешният парламент на Израел, Кнесет-а, заимства името си от това Велико Събрания, както и броят на представителите в него. Това би трябвало да даде на българските ни читатели допълнителна представа за огромното значение на делото на Неемия, Ездра, Зоровавел и другите пророци от тази епоха. Може да се каже, че ако не беше тяхното възстановително дело, юдаизъмт и еверйският народ вероятно щяха да бъдат изтрити от лицето на земята.

В същото време, с избирането на Великото Събрание, значимостта на наследниците на Давид се омаловажава, а значимостта на Първосвещеника в храма става водеща. В продължение на 300 години Първосвещеническата функция играе ролята на национално водачество.

Без да има доказателства за някакви свърхестествени проявления на Бог в периода на Ездра, без чудеса и знамения, както по времето на Моисей или други пророци от по-ранни епохи, националното възстановяване на Израел от периода на Втория Храм, се върти около темата за просвещение и призивът към лично морално завръщане към Бог, както и на ниво народ.

През този период биват установени:

• Общите молитви като начин за постигане на единство
• Образованието като основна ценност
• Синагогата като местно проявление на общността
• Календар и празници
• Затварянето на библейския канон

Ежеседмичното четене на част от Писанията е било част от практиката на ранните последователи на Месия. Ап. Павел ясно инструктира младия апостол Тимотей да не бъде изоставяна практиката на публичното четене на Писанията. По онова време Танак (Стария Завет) е била единствената книга, съдържаща Писанията. Много други обичаи характерни за живота в синагогите по онова време се виждат ясно описани в историята на ранното християнство.

“Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.” 1 Тим. 4:13

Също така, можем да видим как тази практика, по-късно станала част от литургичната традиция на синагогите за векове, и до днес, води началото си от просветителското дело на Ездра.

“И тъй, на първия ден от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието на всичките люде беше в книгата на закона. И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. И Ездра благослови Господ, Великия Бог; и всичките люде отговориха: “Амин, амин”, като издигнаха ръцете си; и наведоха се, та се поклониха на Господ с лицата си до земята. А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като <стояха> людете на местата си. Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.” Неемия 8:2-3,5-8

Практиката да се чете публично Тора можем да видим и в Евангелията:

“И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете. И подадоха Му книгата на пророк Исая; и Той, като отвори книгата, намери мястото, дето бе писано… И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него”. Лука 4:16-17,20

В заключение: всяка общност от вярващи, която държи на завръщането към автентичните образци на ранното християнство, има ясно основание да почете тази литургична практика и да я възстанови. Това не превръща една група от хора в “синагога”, само понеже въвежда четенето на Божието Слово на своите събирания. Хората в синагогите също така се молят, използвайки Псалмите. Това значи ли, че не трябва да се молим, използвайки Псалмите, понеже някои се страхуват да не би да сме “станем синагога”?

Вместо да позволяваме на невежите и параноиците да определят възстановяването на първоапостолските образци на живот, можем да изберем да променим нашите спечени протестантски модели на служба и да въвдем четенето на Тора като една добра, библейски основана практика.

Освен четенето, днес много равини добавят и кратко поучение към всяка параша. В този плейлист към канала на Християнски център Прелом в YouTube, можете да се запознаете с такива поучения от Библейски център Нетивия – синагога съставена изцяло от евреи, приемащи Йешуа (Исус) за Месия: https://www.youtube.com/playlist?list=PLyq0i4svJZMx-br53DNBTpV6718Oek6ax