Category: Поучение

Пасхалния Седер: библейски симпозиум и споделяне на храна

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Когато става въпрос за Пасха, всеки от нас носи в сърцето си определени спомени от традиционните ритуали и събирания около масата. Но замисляли ли сте се каква роля играе храната и разговорите в тези моменти? Именно за това ще разкрием доколко Пасхалният Седер (вечеря) може да се разглежда не само като празник, но и като симпозиум за идеи…

Значението на Пасхалния Седер

Пасхалният Седер е не просто обред. Той е дълбоко вкоренен в еврейската традиция и история. Но какво точно представлява той? Защо е толкова важен за еврейските семейства?

Исторически контекст на Седер

Седер произлиза от гръцката дума, която означава “симпозиум”. Тази концепция не е случайна. В първия век след Христа, след унищожението на храма в Йерусалим, Пасхалният Седер придобива ново значение. В Бней Брак, близо до днешен Тел Авив, трима известни равини – Раби Акива, Раби Елиезер и Раби Тарфон – се събират, за да обсъдят важността на традициите. Те не само че запазват спомените за изхода на израилтяните от Египет, но и създават нова форма на заедност.

Тази среща, която се провежда в условия на загуба и лишения, подчертава как храната и споделените моменти могат да обединят хората, дори и в трудни времена. Без Пасхалната жертва, Седерът се превръща в симпозиум, където участниците обсъждат теми, свързани с вярата и идентичността.

Ключови елементи на Седера

  • Измиване на ръце: Церемонията започва с ритуално измиване на ръцете.
  • Чупене на маца: Символ на бедността и освобождението.
  • Дискусии: Често започват с риторичния въпрос: “С какво тази нощ се различава от всяка друга нощ?”
  • Четирите сина: Всеки символизира различен подход към познанието и традицията.

Тези елементи не са случайни. Те служат за основа на дълбоките размисли и обсъждания, които се водят по време на Седера. Всеки от тях носи своята символика и значение, което подчертава важността на храната и общуването.

Обсъждане на символиката и значението на храните

Храната играе ключова роля в Пасхалния Седер. Според Йосиф Шулам, ястията не са просто храна. Те са средство за философски диалог и размяна на идеи. Вечерята на Адам и Ева, както и трапезата на Авраам с тримата ангели, са примери за това как храната е свързана с божествеността и общността.

Шулам споменава и пасаж от Исая 55, който кани всички да дойдат и да се наслаждават на храната. Това не е само физическо хранене, а и духовно. Споделената храна е важен инструмент за разрешаване на конфликти и изграждане на мостове между хората.

По време на Пасхалната Седер, храната не само че задоволява физическите нужди. Тя също така събира семействата и приятелите около масата, създавайки атмосфера на единство и споделени спомени.

Съществува силна връзка между храната и историята. Какво би било значението на Пасхалния Seder без храната? Тя е не само основен елемент, но и символ на надежда и освобождение.

Храната като средство за обсъждане

Храната не е просто необходимост за оцеляване. Тя е важен елемент, който свързва хората, особено по време на важни разговори. Когато се съберем около масата, не само се храним, но и обменяме идеи, чувства и опит. Възможно ли е да се създаде по-добра атмосфера за разговор от споделената храна?

Участие в важни разговори по време на хранене

Много от нас вероятно са участвали в значими дискусии по време на семейни вечери или приятелски събирания. Храната предоставя уютна обстановка, която насърчава откритост и доверие. Когато сме заобиколени от вкусни ястия, ние сме по-склонни да споделим лични истории и да обсъдим важни теми. Възможно ли е храната да бъде катализатор за дълбоки разговори?

  • Храненето създава интимност.
  • Споделеното ястие насърчава взаимодействие.
  • Храната може да бъде повод за обмяна на идеи.

Примери от Библията за храненето, свързано с важни събития

Библията е пълна с примери, където храната играе централна роля. Например, вечерята на Адам и Ева не е просто момент на хранене, а символ на съюза между тях. Трапезата на Авраам с тримата ангели е друг ключов момент, който показва как храната служи за средство за общуване и сближаване. Историята на Пасхалната Седер е още един пример. Тя не е само ритуал, а и платформа за обмен на идеи и традиции.

Когато коментираме историята, можем да използваме храната като средство за обмяна на идеи.

Как храната служи за посредник в общуване и сближаване

Храната е не само физическа необходимост, но и символ на споделени моменти. Тя ни позволява да се свържем помежду си на дълбоко ниво. По време на Пасхалната Седер, например, ритуалите започват с измиване на ръце и чупене на маца. Тези действия не са просто традиции, а начин за свързване на миналото с настоящето. Дискусиите, които следват, често започват с риторичния въпрос: “С какво тази нощ се различава от всяка друга нощ?” Този въпрос не само предизвиква размисъл, но и насърчава участниците да споделят свои мисли и преживявания.

В контекста на храненето, споделените ястия играят важна роля в разрешаването на конфликти и изграждането на мостове между хората. Когато се съберем около масата, ние не само ядем, но и създаваме спомени. Храната е ключов момент в много култури, а в Библията често е свързана със значими събития.

В крайна сметка, храната е много повече от просто ястие. Тя е средство за свързване, обмен на идеи и изграждане на отношения. Възможно ли е да осъзнаем колко важна е тя в нашия живот и как може да ни помогне да се сближим с другите?

Културни паралели и съвременни приложения

Пасхалният Седер е не просто традиция, а важен културен символ. Той представлява събитие, на което хората се събират, за да споделят храна и разговори. Но какво общо има той с нашите съвременни социални събития? Как можем да вземем нещо от тази стара традиция и да го интегрираме в ежедневието си? Нека разгледаме.

Сравнение между Пасхалния Седер и съвременни социални събития

Пасхалният Седер, организиран от Нетивия, е бил посетен от около осемдесет души, включително много деца. Тази среща е била празник на общуването. В днешно време, социалните събития, като семейни вечери, сватби или дори корпоративни събирания, също се фокусират върху храната и разговорите. Какво прави Седера уникален?

  • Ритуали: Седер включва специфични ритуали, които придават дълбочина на събитието.
  • Обсъждане на важни теми: Въпросът “С какво тази нощ се различава от всяка друга нощ?” е начин за задълбочаване на дискусията.
  • Споделена храна: Храненето с приятели е най-добрият начин за обсъждане на трудни теми.

Как можем да интегрираме елементи от Седер в ежедневието ни?

Възможно е да вземем вдъхновение от Седер и да го приложим в нашия живот. Например, можем да организираме вечери с приятели, където да споделяме не само храна, но и идеи. Как да го направим?

  • Създайте ритуал: Изберете определен ден от седмицата за събирания.
  • Задавайте въпроси: Подобно на Седер, започнете разговорите с риторични въпроси.
  • Споделете истории: Разказвайте лични преживявания, свързани с храната и семейството.

Лични преживявания и примери

Шулам споделя как храната е важна част от неговото детство. Той обяснява, че споделената храна е средство за изграждане на взаимоотношения. Тези моменти, когато семейството се събира около масата, са незабравими. Възможно е и в съвременния живот да създадем подобни спомени.

Като пример, можем да организираме тематични вечери, където всеки гост носи ястие, свързано с определена култура. Това не само обогатява опита, но и създава възможности за разговори за различията и общите неща между нас.

Заключение

Културните паралели между Пасхалния Седер и съвременните социални събития ни показват, че храната и разговорите са важни не само за поддържане на традиции, но и за изграждане на връзки в съвременния свят. Създаването на нови ритуали и споделянето на лични преживявания може да обогати нашето ежедневие. В крайна сметка, Седера не е само обред, а симпозиум, който служи за място за взаимодействие и обмен на идеи. Нека не забравяме, че храненето с приятели е най-добрият начин за обсъждане на трудни теми.

Източник: https://www.youtube.com/@netivyahisrael

Marriage proposal clipart, vintage love

Учението на Исус за развода по ‘всякаква причина’

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

От Преп. Д-р. Дейвид Инстоун-Бруър*

В началото на 60-те години на миналия век британското правителството поискало от Англиканската църква препоръки относно нов закон за разводите. Новозаветното учение било обобщено от Хю Монтефиоре (британски учен и епископ в Англиканската църква), но то било сведено само до статута на добавка и на практика пренебрегнато в основния текст на доклада. Монтефиоре представил традиционното тълкуване, според което Исус разрешава развод единствено на основание прелюбодейство, а Павел – на основание напускане на брачния партньор, но нито Исус нито Павел са разрешили развод поради пренебрегване или малтретиране, а повторен брак е невъзможен, докато предишният партньор не е починал.

Комитетът по законопроекта решил, че такова разбиране за брака е непрактично за едно светско общество и, че трябва да представи нещо съвсем различно. Така те въвели понятието “непоправими различия”, което не се основава на “основания” за развод, а само на “доказателства”, които показват, че бракът се е разпаднал.

Докладът бил приложен към Закона за реформата на развода от 1969 г., който на практика въведе развод без вина. През същата година в щата Калифорния е въведен закон за развод без вина, създавайки модел, който оттогава се разпространява и в останалите щати в САЩ.

Разводът без вина дава възможност на всеки от партньорите да се разведе с другия против волята му, дори когато другия не е направил нищо, което да навреди на брака. Въпреки че тези нови закони се опитвали да избегнат узаконяването на развод по желание, общият резултат все пак се оказва именно това.

Християнски тълкувания Християните са се опитали да запазят концепцията за това до развод да се стига само ако има сериозно основание (напр. изневяра, бел. прев.), защото това схващане е централно за библейското учение. Така уреден законът за разводите дава на наранения партньор правото да реши дали да се разведе или да прости. По този начин може да бъде избегната ситуацията да се даде развод против волята на онеправдания брачен партньор.

Съществуват три основни тълкувания на основанията за развод в Писанието:

  1. “Традиционното” тълкуване, представено от Монтефиоре, е (с някои изменения) възгледът на католическата, англиканската и повечето други утвърдени църкви и може да се каже, че представлява “обикновеното тълкуване” на текста.
  2. Според [западните] богослови Исус не е искал да допусне никакъв развод или повторен брак и той (или може би Матей като автор на Евангелието на Матей) е допуснал изключение по причина прелюбодейство само защото еврейското общество е налагало развод след прелюбодейство. Този радикален обрат на старозаветното учение е част от новата етика на Исус за идеалното царство, което християните трябва да живеят.
  3. Други пък твърдят, че Библията допуска развод при изоставяне, пренебрегване и насилие, които дават правото за повторен брак. Но тези твърдения звучат сякаш слабо свързани с Писанието, за да получат широко признание. Въпреки това новите изследвания на кумранските текстове, гръко-римската литература и ранните еврейски традиции показват, че именно това тълкуване съвпада с начина, по който новозаветните писания биха били разбрани от първите им читатели.

Промени в правния език

Когато еврейските или гръко-римските граждани от първи век са чели или чували думите на Исус и Павел, в тяхното съзнанието е имало много понятия, правни термини и презумпции, които не са актуални днес за нас. Трябва да разберем начина им на мислене, за да разберем текста така, както биха го разбрали те. Това ни дава и възможно най-добрия шанс да разберем какво са искали да предадат авторите чрез думите си, като се предполага, че основната им аудитория са били техните съвременници, а не читателите от XXI век.

Това, което прави развода толкова податлив на неразбиране, са промените в правото и правната терминология. Например днес повечето хора разбират правните термини “плащания на издръжка” и “абсолютен декрет” (британско правно понятие означаващо легален край на брака), но са забравили например какво е “съ-отговорен”. Този правен термин за трето лице в случай на изневяра е бил част от ежедневния език преди няколко десетилетия, когато изневярата все още се е разглеждала в съда и когато вестниците са съобщавали подробности за известните съдебни процеси на първите си страници. Може би след няколко десетилетия законът ще се промени и “плащанията за издръжка” ще звучат за неюристите като нещо, свързано с ремонт на къща. Юдейската правна терминология за развода се променя много по-драстично в средата на първи век и това води до пълно неразбиране на учението на Исус още през втори век.

Новата мода – развод за “Всякаква причина”

Няколко десетилетия преди служението на Исус, нова форма на развод, наречена “по всякаква причина”, е въведена от юристи (специлисти по юдейския закон) от фарисейската партия на Хилел. Тази нова формула на интепретация последователите на равина Хилел основават на фраза във Второзаконие 24:1, където разводът е разрешен “по причина за нечистота”. Терминът “нечистота” (буквално “голота” – на иврит עֶרְוָה “ерва̀”) е бил разбиран от всички равини като отнасящ се до прелюбодеяние. [Повечето български преводи на Библията превеждат грешно тази дума като “грозота”. Някои превеждат като “лошота” или “нещо противно” – бел. прев.]

Школата на Хилел решила, че терминът “по причина” е отделен термин. Равините от школата на Хилел започнали да твърдят, че тази дума обозначава отделен вид развод, който се основава на “причина”, която може да бъде всякаква причина – от изгоряло ястие до набръчкана кожа. Започнали да наричат този развод по “всякаква причина”, тъй като той можел да се основава на каквото и да било. Не било необходимо да се представят каквито и да било доказателства в съда – мъжът просто е трябвало да предаде удостоверение за развод и бракът е бил прекратен.

Други равини (като например последователите на равина Шамай, конкуренти на Хилел) твърдяли, че т. нар. фраза “по причина на нечистота” не се отнася до два вида развод (прелюбодеяние и “всякаква причина”). За тях фразата като едно цяло означала “нищо друго освен нечистота”. Повечето хора обаче предпочитали тълкуването на Хилелитите, защото то осигурявало лесни разводи и никакви неудобни съдебни заседания. Филон Александрийски посочва причината за развод известна по онова време като “всяка причина” като единственото основание за еврейски развод, а Йосиф Флавий го посочва като вида развод, който сам той е използвал. Всъщност до средата на I век в юдаизма дори не се споменава за друг вид развод, а след разрушаването на Йерусалим през 70 г. от н.е., когато юдейското право става централизирано и много по-еднообразно, това става и единственият възможен вид развод.

Четири библейски основания за развод Преди да стане популярен разводът по “всякаква причина”, в юдаизма е имало три основания за развод, основани на Стария завет:

  1. Прелюбодейство (основано на Второзаконие 24:1)
  2. Пренебрегване на храната, облеклото или любовта (основано на Изход 21:10 и следващите). [Когато мъжът не осигурява на жената храна, облекло или сексуална интимност – бел. прев.]. Тези три основания са били признати от всички фракции в юдаизма и са позволявали развод както на жените, така и на мъжете. Те се основават на Мойсеевия закон, според който съпругата-робиня може да бъде освободена от брака си, ако съпругът ѝ я пренебрегва, и равините приемат, че щом бившата робиня има тези права, то и пренебрегнатата свободна съпруга или пренебрегнатият съпруг също имат такива права.
  3. Равините внимателно определили колко пари трябва да осигурява мъжът на жената за закупуване на храна и дрехи и колко работа трябва да полага жената. Равините дори определили колко често двойките трябва да правят секс, което варирало в зависимост от професията на мъжа – те позволявали по-дълги периоди на въздържание за търговците (които отивали в командировка) и за равините (т.е. за самите тях).

На практика те са разделяли тези три основания на две, които днес бихме могли да наречем емоционална и материална подкрепа, и Павел вероятно е намеквал за тях (и за Изх.21.10), когато е напомнял на коринтяните, че дължат на съпрузите си както физическа любов (1Кор.7.3-5), така и материална подкрепа (1Кор.7.33-34). Равините посочват различни препоръки при наличието на тези два вида пренебрегване на брака, като и двата водят в крайна сметка до развод, ако сгрешилият партньор не промени поведението си. Те не са посочили насилието като основание за развод, тъй като тя би се считала за най-тежката форма на пренебрегване. Насилието вече било посочено като голям грях в ранни еврейски брачни свидетелства, където са били в основата на брачните клетви.

Питането към Исус за развод по “всяка причина”

Всички тези видове разводи изпадат в забвение няколко десетилетия преди 70 г. от н.е., защото всички предпочитат да се развеждат с новия и лесен за използване развод “по всякаква причина”. Въпреки че концепцията за трите брачни задължения продължавала да се вижда в намерни от онова време брачни свидетелства, терминът “Развод по всякаква причина” изчезнал напълно, защото дори юристите го наричали просто “развод”.

И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина?  (Библията, Цариградски превод от 1871

По време на служението на Исус дебатът за развода по “всякаква причина” все още бушувал, затова го попитали за мнението му: “Смяташ ли, че е законно мъж да се разведе с жена си по ‘всякаква причина‘” (Мат.19.3). Исус явно се е интересувал повече от това да говори за брака, отколкото за развода, затова започва своето изложение подчертавайки, че бракът трябва да бъде моногамен и доживотен (ст. 4-6). А когато го попитали защо Мойсей е заповядал развод за прелюбодейство, той отговори, че Мойсей просто го е разрешил, и то само в случаите на упорито неразкаяние (“коравосърдечие”, ст. 7-8).

В крайна сметка Исус отговаря на въпроса им за развода по “всякаква причина”, като цитира позицията на школата на Шамай , че фразата “причина за нещо неприлично” означава всъщност “нищо друго освен нещо неприлично” [или както беше обяснено по-горе, думата за неприлично буквално означава голота, разбирано от равините като “прелюбодеяние”). Оказва се, че Исус, който не е бил последовател на равина Шамай, защото не е бил съгласен с тях по много други въпроси, всъщност е казал, че тълкуването на фразата “причина за неприличие” по този начин е правилно.

Исус отхвърлил развода по “всякаква причина” като небиблейско изобретение, така че всеки, който се е развел, използвайки това тълкуване (което включвало почти всеки разведен в Израел), е имал невалиден развод. Той подчертава това по възможно най-драматичен начин, казвайки всъщност, че всеки, който се е оженил повторно след такъв развод, сега прелюбодейства, тъй като предишният му брак все още не е прекратен.

Краткият текст по темата, (който се налага да е кратък поради краткия формат на Евангелията), затруднява допълнително пълното разбиране на темата от нас, които живеем в 21-ви век. Евангелието на Марк (Мк.10.2-12) пък дори не включва хилелитските и шамаитските позиции: “по “всякаква причина” и “нищо друго освен неприличие”. Но читателят от първи век мислено би имал предвид тези фрази по подразибране. Както напимер в днешно време знаем, че става дума за “алкохолни напитки” ако някой зададе въпроса “Позволено ли е на 16-годишно дете да пие?”.

А версията на Лука (Лк.16.18) пък е толкова съкратена, че се губи всеки смисъл, освен ако не знаем предварително, че почти всички разводи в Израел по онова време са били от категория “Всякаква причина”. Тоест, всеки, който се е оженил повторно по такава причина, можело да се каже, че прелюбодейства.

Матей ни е предоставил малко по-пълен разказ, защото по времето, когато е писал, дебатът вече е бил отслабващ и хората са имали нужда да си припомнят проблемите. Но дори разказът на Матей е объркващ за съвременните преводачи, които почти всички са смятали, че Исус е бил попитан за развода по принцип, а не за конкретния вид развод познат тогава като “по всякаква причина” – един от видовете развод в Израел по онова време.

Основания за развод в Новия Завет
Кои основания за развод са били приемливи според Исус? Този въпрос никога не му е бил задаван така директно и той не ни го казва, макар че от отговора му на въпроса за развода по “всякаква причина” вече знаем, че е позволявал развод при прелюбодейство. Следователно при липсата на други доказателства трябва да приемем, че той е приемал и другите три старозаветни основания за развод, както и всички останали евреи.

Има много аспекти на учението на Исус, за които нямаме данни – например той никога не е утвърждавал монотеизма или не е осъждал неща като изнасилването – но това не е било необходимо да се изяснява на аудитория, която вече се е съгласявала или осъждала дадени неща.

Когато Исус не е бил съгласен, той не се е притеснявал да го каже. Например, запитан за развода по “всякаква причина”, Исус се възползвал от възможността да посочи няколко въпроса, по които не бил съгласен с другите евреи, включително полигамията (всички евреи, с изключение на сектата в Кумран, допускали полигамията), незадължителния развод при прелюбодейство (който повечето евреи смятали за задължителен) и незадължителния брак (който всички евреи смятали за задължителен).

За щастие Павел не е толкова мълчалив, колкото Исус, защото му се налага да напомня на своята отчасти езическа аудитория за задълженията в брака, както беше споменато по-горе.

Пътят напред за Църквата
Проблемът за съвременната църква, живееща в условията на развод по желание, е как да направим актуално отново учението, че до развод може да се прибегне само когато има конкретни библейски основания за това.

Един от начините може би е да се акцентува отново върху брачните клетви в традиционните християнски сватбени служби, в които се говори за четирите библейски основания за развод – изневярата и трите вида пренебрежение за които говорихме по-горе. Брачните клетви “да обичам, да почитам и да пазя” се основават на древните еврейски клетви, цитирани в Ефесяни 5.28-29, където Христос “обича… храни и обгрижва” или, по-буквално, “обича, храни и поддържа на топло” своята невеста.

В Стария завет се говори за брака като за “договор” и брачните обети се разглеждат като клаузи в този договор. Ако единият от партньорите наруши брачните си обети, другият има право, както при всеки бизнес договор, или да обяви договора за нарушен или да прости на разкаялия се партньор. По този начин правото за решението какво да се предприеме спрямо брака, се дава на онеправдания партньор.

Превод от английски: Георги Бакалов

За автора: Преподобният д-р Дейвид Инстоун-Брюър е Почетен научен сътрудник по равинистика и Нов завет в Тиндейл Хаус, Кеймбридж, Великобритания

Член е на:
Британска асоциация за еврейски изследвания (BAJS)
Дружество за библейска литература (SBL – сега и тогава)
Комитет за превод на Библията (CBT – преводачи на NIV и tNIV)

Източник: https://2×1.io/fIhK48

Допълнителна информация по темата

Адамс, “Бракът, разводът и повторният брак в Библията” (Филипсбърг, Ню Джърси: Presbyterian and Reformed Publishing Co, 1980 г.).

  • Материал за изучаване на Библията в църквата с няколко интересни идеи.

Дейвид Аткинсън, Да имаш и да държиш: Брачният завет и дисциплината на развода (Лондон: Colins, 1979 г.).

  • Академично преразглеждане на богословието на брака.

Уилям А. Хет и Гордън Д. Уенъм, Исус и разводът (Лондон: Hodder & Stoughton, 1984 г.).

  • Академичен труд с добри обобщения на други гледни точки.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Bible (Grand Rapids: Eerdmans, 2002).

  • Академичен труд, базиран на нов еврейски справочен материал.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Church (Carlisle: Paternoster, 2003).

  • Пастирски заключения, основани на най-новите академични открития.

Craig S. Keener, Paul, women & wives: marriage and women’s ministry in the letters of Paul (Peabody, Mass.: Hendrickson Publishers, 1992).

  • Академичен труд, основан на най-новия гръко-римски материал.

Уилям Ф. Лък, Развод и повторен брак: (San Francisco, Harper and Row, 1987).

  • Преразглеждане с много оригинални идеи.

Любознателността – невидимото динамо на личното и човешкото развитие

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Нека си зададем въпроса ЗАЩО да трупаме знания и умения?

Всеки, разбира се, може да отговори на този въпрос по свой начин. Споделям с вас моето “пътешествие” в тази сфера и динамиките, които и до днес ме водят в търсенето на знание.

1. Искам да знам, понеже искам да знам.

Има хора, които искат да знаят просто защото искат да знаят – и такива, на които тази динамика е чужда. Някои хора са любознателни, други не са. Еднакво трудно е да обясниш на нелюбознателен човек какво е то да искаш да знаеш само понеже искаш да знаеш – и обратно, опитай се да обясниш на любознателен човек какво е то да гледаш по 4-5 часа телевизия на ден (пълни глупости), но да не заделиш време за истинско търсене на знание. Двата профила хора имат също така “интересни” взаимодействия – обикновено се презират взаимно, понеже никой от тях няма намерение да промени нещо в начина, по който възприема света.

Има нелюбознателни хора, които умеят да имитират интелигентност, например за да постигнат дадена цел в професионалната си кариера. Но рано или късно на всички става ясно кои са хората, които искат да знаят понеже искат да знаят и кои са имитаторите.

Хората, които наистина жадуват за знания, оказват влияние върху другите. Някои са естествено привлечени от такива хора, други се страхуват от тях и ги избягват. Но човек, който е бдителен, осведомен и винаги търси знания/обучение, е един от най-големите активи за всяка организация. Това е истинското невидимо вътрешно динамо на човешкия прогрес. Например това търсещо знание вътрешно динамо в хората плаши тоталитарните режими, като например комунистическите или джихадистките тоталитарни държави. Хората, които търсят знания и се учат, плашат диктаторите по целия свят. Тоталитарните режими имат ясната цел да смажат и потиснат всяка подобна динамика в отделни хора или цели групи от хора. Това е и причината, поради която такива държави са изостанали.

2. Искам да зная, понеже усещането, че е възможно да прекарам живота си БЕЗ да съм наясно със смисъла на живота по принцип и смисъла на моя живот в частност, е равно на смърт.

Миналия месец, когато бях в София, гледах някакво ТВ шоу, в което се състезаваха хора, знаещи дадени неща. Не съм от най-умните, само на около 80% от въпросите се оказа, че познавам правилните отговори, но се замислих за нещо друго – човекът, който води това предаване и съобщава правилните отговори, знае ли някои от тях предварително? Него никой никога не го пита какво и колко знае. Той е направен да изглежда много в топ форма, в контрол на нещата и т.н., но истината е, че вероятно много (повечето?) от хората, които се състезават, са много по-добре информирани от него.

За някои хора знанието е просто знание. Просто любопитство. Или просто работа.

Има обаче знание, което е отвъд енциклопедичното любознание. Тук вече говорим за желанието да намерим ИСТИНИТЕ, за които си струва човек да живее. Или за които, ако трябва – да даде живота си. Това вече е УБЕЖДЕНИЕ! Убеждение за НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА! За това от къде сме дошли, кой сме, защо сме тук въобще и как ще отговаряме за живота си пред Бог един ден, когато се изправим пред Него.

3. Разпространители на знание

Не всички хора, които са любознателни, са стигнали до ИСТИНАТА и са наясно с убежденията си, за които си заслужава да живеят или да умрат, ако трябва. И не всички, които имат убеждения и са може би добри, етични, морални и успешни като личности, имат желанието или компетенцията да разпространяват знанието, до което са стигнали.

Някои имат желание, но нямат компетенции. Или просто това не е техен “дар”. Други дарове със сигурност имат (може би не са наясно с тях, но всеки има някакви дарове, които Бог му е дал), но може би дарът им не е да разпространяват ЗНАНИЕ.

Други пък имат дар и говорят “сладкодумно”, но ако се анализира съдържанието, става ясно, че нямат много компетенция по темата. Миналата година някой ми прати линк към видео на софийски пастор, който говореше за неща, свързани с исторически елемент от Библията. Човекът, води видна софийска църква, но де факто говореше измислени неща, които дори леко задълбочено изследване на темата ще покаже, че бяха грешни. Но понеже нивото на самата аудитория по темата е ниско, пастора може да каже каквото си ще и пак ще има репутацията на образован, умен говорител. За съжаление, като слушах и други негови материали, видях подобен популистичен подход и по други теми. Рядко правя това, но когато заделя 15-20 минути за нещо такова, се опитвам да бъда максимално безпристрастен и да не забравям, че и той е човек, и той греши, както и аз, както и всички ние. И въпреки това – къде е механизмът, по който такива хора могат да бъдат предизвикани да вдигнат нивото си на компетенции? Няма такъв.

Аз се опитах да въведа нещо такова чрез основаването на Апостолска Реформирана Църква, но се убедих, че повечето хора, вкл. и може би особено водачите на църкви, не търсят да бъдат предизвикани по отношение на нивото им или уменията им като водачи или личности. Днес вече знам със сигурност, че ако занапред ще влизам в каквито и да е взаимоотношения с някой в ролята ми на духовен авторитет, много ясно ще опиша на такъв човек защо и по какъв начин едно такова взаимоотношение би трябвало да функционира. И ако това не харесва на някой, ако някой бяга от идеята да бъде отчетен за липсата си на компетенции или дефицити в една или друга сфера, той трябва да си намери друг “духовен авторитет”, който ще толерира посредственост.

Последно, няколко думи и за културата на любознателност или липсата на такава. Един човек не може да създаде култура на любознателност. Една лястовица пролет не прави. Културата на любознателност се гради с времето и от цели общности. Еврейската култура например е култура, в която знанието се цени високо, на почит е, в него се влага, и хората, които го имат и разпространяват, са ценени. Когато моите приятели евреи тук в Минесота се организират за общо събиране в синагогата с техния равин, за тях това не е “служба”, както ние го наричаме. Те го наричат learning – изучаване. Например, е групата, в която си пишем, те си казват: тази вечер няма да има изучаване.

В нашите среди изучаването е скучно и досадно. Младите са много по-привлечени от емоционални преживявания отколкото от трупане на знания. Такава ни е културата – по-низша. Болшинството от хората може и да имат високо мнение за неща като формално “образование”, но колко от тях са истински търсещи знание? Колко са тези, достигнали до истински убеждения? Колко са тези, които имат желание и умения да разпространяват Божието знание?

Разбирате ли сега защо нивото като цяло е ниско? Защото без горепосочения елемент (знание) и хора, които да го търсят, приемат, прилагат и разпространяват, нивото на всеки човек и общност е обречено да е не по-високо от скотското и чисто физиологично съществуване. Жалка картинка в сравнение с великия Божи план, в който всеки би трябвало да бъде сънаследник на СВЕТОВЕТЕ. Какво обещение само! Плати цената, бъди сред “избраните” търсещи и се присъедини към тези, които са намерили!

Жизненият цикъл на умножаването в 10 стъпки

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР
  1. Получаване на откровение от Исус

Това е основата на целия процес. Важно е тези, които водят служението, да са в близки взаимоотношения с Исус, да търсят Неговото напътствие и насока за работата, която вършат. Молитвата, постът и изучаването на Божието Слово са основни практики за получаване на откровение и учение от Исус.

2. Създаване на съдържание (документиране на полученото)

След като откровението и учението са получени, е важно да ги документирате по ясен и кратък начин. Това може да включва писане на книги, създаване на учебни материали или записване на видеоклипове или подкастове. Съдържанието трябва да бъде структурирано по начин, който е лесно смилаем и разбираем за целевата аудитория.

 3. Публикуване (в медиите, чрез лични взаимоотношения, събития)

След като съдържанието е създадено, е време да го публикувате. Това може да стане чрез различни канали, включително социални медии, уебсайтове, лични взаимоотношения и събития. Важно е да се използва комбинация от тези канали, за да се достигне до по-широка аудитория и да се гарантира, че посланието се чува от тези, които трябва да го чуят.

4. Подсилване на публикуваното

След публикуването е важно да подсилите посланието, за да увеличите неговия обхват. Това може да стане чрез използване на платена реклама, партньорство с други министерства или организации или използване на силата на влиятелните личности в социалните медии. Целта е посланието да достигне до възможно най-много хора.

5. Призив за действие

Призивът за действие е от съществено значение за насърчаване на хората да отговорят на съобщението. Това може да включва покана да посетят събитие, да се запишат за курс или да дарят средства на службата. Призивът за действие трябва да бъде ясен и убедителен, като създава у хората усещане за неотложност да реагират.

6. Отговор (създаване на фуния за реакция на хората)

След като хората са отговорили на призива за действие, е важно да създадете фуния за отговор. Това означава да ги насочвате към следващите стъпки в тяхното пътуване, независимо дали става въпрос за посещение на събитие, присъединяване към малка група или получаване на допълнителни ресурси. Важно е да направите процеса на отговор възможно най-лесен и безпроблемен.

 7. Последващи действия

    Проследяването на тези, които са отговорили, е от решаващо значение за изграждането на взаимоотношения с тях и за гарантиране, че те продължават да растат във вярата си. Това може да включва изпращане на редовни актуализации, предоставяне на допълнителни ресурси или просто да ги проверите как се справят.

8. Преобразуване

    Обръщането е моментът, в който някой взема решение да посвети живота си на Исус и да стане негов ученик. Това може да се случи на различни етапи от процеса, но е важно да се гарантира, че има ясни възможности хората да вземат това решение и да получат подкрепа, когато започнат своето пътуване.

9. Служене на обърнатите към Бога до момента, в който им се даде възможност сами да станат лидери

    Служението на хората, които са се обърнали към вярата, е от съществено значение, за да им се помогне да растат във вярата си и сами да станат лидери. Това може да включва предоставяне на наставничество, обучение и възможности за служене. Целта е да им се помогне да развият собствените си лидерски умения и да започнат да учат другите.

10.  Ръководство за умножаване (подпомагане на лидерите при тяхното израстване и умножаване)

    И накрая, важно е да предоставяте напътствия на тези, които сами се превръщат в лидери. Това може да включва подпомагане на разработването на собствени стратегии за служение, предоставяне на ресурси и подкрепа и свързването им с други лидери в общността. Целта е процесът на умножаване да продължи, като се появяват нови лидери, които да разпространяват посланието още повече.

Седемте стълба на апостолското служение през 2023 г.  

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Наясно съм, че много християни не разбират или не вярват, че апостолското служение е за днес. Знам също, че мнозина злоупотребяват с това служение, превръщайки го в клоунада. Това са тъжни реалности, но същото може да се каже и за всяко друго служение, описано в Библията – за пророка, учителя, пастора и евангелиста. В историята на християнството всичко свято е било обект на злоупотреба.

ВИДЕО: Седемте стълба на апостолското служение през 2023 г.

Оставям всичко това настрана. Моля, знайте, че разбирам всичко това, но то не определя начина, по който подхождам към всичко, което виждам в Библията. В Библията и в историята има много примери за това как това е работило добре. Това, че мнозинството от хората не знаят за тези примери или не им вярват, всъщност не е мой проблем.

Това са същите стълбове, върху които е било изградено служението на ранната Църква. В това основно изложение не са представени препратки към Писанията. Това ще бъде направено на по-късен етап, когато този документ бъде разширен.

На първо място, апостолът е призван да живее в послушание на Божия апостолски призив и да има правилно разбиране на Божието Слово. Това означава, че апостолът трябва да е посветен на изучаването и размишляването върху Писанията, като се стреми да разбере и приложи ученията им в своя живот и служение. Апостолът трябва също така да е готов да се подчинява на Божията воля и напътствия за своя живот, като се стреми да следва Неговото ръководство във всички области на своето служение.

Второ, апостолът е отговорен за получаването и предаването на ясни напътствия от Главата за Тялото. Това включва разпознаване на Божията воля за Църквата и предаването ѝ на подходящите лидери и членове. Апостолът трябва да е чувствителен към ръководството на Светия Дух и да може да общува ефективно с другите, за да гарантира, че Църквата се движи в правилната посока.

На трето място, апостолът е отговорен за идентифицирането на други лидери, които са били призовани от Бога да бъдат част от работата, и да работи с тях, за да ги изгради, да ги обучи, ако е необходимо, да ги утвърди в тяхното служение и да ги подкрепя в работата им за Тялото. Това включва разпознаване и развиване на дарбите и талантите на другите, осигуряване на възможности за тяхното израстване и съзряване в служението им и даването им на правомощия да извършват Божието дело в своите области на влияние. Апостолът трябва да работи и за изграждането на апостолат – апостолско служение и служба, съставена от няколко лидери, които разбират това ниво на работа и са упълномощени от Бога да го развиват.

Четвърто, от апостола се очаква да улеснява взаимоотношенията със съмишленици и общности на местно и световно равнище. Това включва установяване на връзки с други служения и църкви, които споделят същата визия и ценности. Апостолът трябва да може да изгражда мостове между различни групи и да работи за единството в Тялото Христово.

На пето място, от апостола може да се изисква да се занимава с отношенията с правителството на стратегическо ниво и да подпомага местните лидери в отношенията им с местните и регионалните власти, ако и когато е необходимо. Това включва ориентиране в правния и политическия пейзаж, за да се гарантира, че Църквата може да функционира ефективно. Апостолът трябва да умее да балансира между нуждите на Църквата и изискванията на държавата, като същевременно остава верен на Божието призвание и насока.

Шесто, апостолът е отговорен за създаването на интелектуалната собственост на служението, като записва ученията, посланията, доктрините и откровенията, които Бог дава на апостола, както и на другите членове на апостолския екип. Това включва записване и запазване на знанията и прозренията, получени от Бога. Апостолът трябва също така да е готов да споделя знанията и прозренията си с другите, за да ги екипира и овласти за служение.

И накрая, апостолът е отговорен за улесняването на стратегии и инициативи, които подпомагат разпространението на Божието слово, достигането до изгубените, обучението на вярващите и задоволяването на нуждите на нуждаещите се. Това включва разработване и изпълнение на планове и програми, които са в съответствие с цялостната визия и мисия на Църквата. Апостолът трябва да умее да мисли стратегически, да идентифицира възможности за растеж и разширяване и да работи в сътрудничество с други хора за постигане на целите си.

В заключение, служението и работата на апостола е многостранна роля, която изисква дълбоко посвещение на Бога, ясно разбиране на Неговата воля и посока и готовност да работи в сътрудничество с другите за напредъка на Неговото царство.

Уикито ни за християнски хебраизъм – на челни позиции в Интернет!

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Преди 3 години започнах един проект, който се надявам когато придобие по-завършен вид, да мога да анонсирам на още по-голяма аудитория.

Става дума за The Hebraica Veritas Wiki – уики посветено на християнският хебраизъм. Такъв ресурс до момента в Интернет не съществуваше.

Търсене на английски на тема Christian Hebraism (християнски хебраизъм) пращаше хората към източници, които само инцидентно споменават за него, или в контекст далеч по-умаловажаващ го от това, на което е посветен трудът, който предлагам на вашето внимание.

Днес, три години след като започнах да пиша на тази тема, когато се направи търсене в Интернет на тази тема (пак да уточня, търсене на английски) – моя материал за Christian Hebraism на сайта на Threefold Christian Alliance apostolos.bg излиза на трета позиция в DuckDuckGo, веднага след Уикипедия и The Jewish Virtual Library и ПРЕДИ материали на университета Кеймбридж по темата!

В Google Search същата страница е на мисля на седма или осма позиция – преди материали на университета Харвард по същата тема! 🙂

Кратко изследване ще ви покаже, ще нашето уики (целия сайт) е единственото, което е изцяло посветено на тази тема. Всички други линкове са само към една дадена статия или страница. Разликата е голяма! Т.е. това е първият сайт в Интернет изцяло посветен на Christian Hebraism – християнски хебраизъм, или казано на латински, Hebraica Veritas!

Също така, въпреки, че не е била моя цел, сайта привлича академична аудитория на тази тематика. Steven Rowitt, Ph. D. от издател на сайта CreationStudies.com наскоро писа за една от статиите в сайта на тема “Истинското име на Месия“: “Страхотна статия….!“

Нека изясня обаче, че почти никакви нови материали не съм имал възможност да качвам през последната година и половина поради интензивните ми професионални ангажименти в сферата на киберсигурност.

За щастие публикуваните вече материали по темата си вършат своята работа дори и без да съм вложил и един лев в платена реклама, излизат в топ десет резултатите в търсене в Интернет.

Не казвам това само понеже е вълнуваща идеята човек да създаде нещо смислено, което преди не е съществувало. Казвам го понеже това е ресурсът, който ми се искаше да го имаше когато започнах да изследвам тази тема преди години. Сега вече го има и вие имате достъп до тази информация н тема, която се оказа много повече от още една тема. Оказа се повратна истина, умело покривана за векове!

Сега предлагам този ресурс на търсещите умове измежду вас! Вашето търсене сега ще е много по-улеснено! Ще ви отнеме много по-малко време да търсите, което ще ви даде повече време в изследването на самите материали.

Каква е целта на уикито Hebraica Veritas?

Да събере на едно място материали или линкове към материали изясняващи истината за хебраичният произход и естество на вярата, която наричаме спасителна!

За някои вярата е церемония или ритуал. За други е историческо наследство. За трети е абстрактна идея.

За мен вярата е спасителна! Както предполагам и за болшинството от моята основна аудитория. Това, според мен е, което прави някой да е вярващ, възприемането на вярата като спасителна!

Вярата в Създателя на всичко, е вярата, която беше в Аврахам. Тя беше и вярата на Йешуа. А вярата, която Йешуа ни даде беше не само вяра в това колко велик и всемогъщ е Бог като Създател. Повече от всичко, вярата на Йешуа е спасителна вяра! Вярата в Бог (Йехова̀ – יהוה) не само като Създател, но и като Съдия и Спасител!

И така, от всички хора, за които вярата има някаква стойност, ние – хората, които казваме, че тази вяра за нас е СПАСИТЕЛНА, хората, които вярваме, че без Неговата прошка ще бъдем изгубени и осъдени, не би ли трябвало да сме НАЙ-РЕВНОСТНИ от всички да знаем всичко, което може да се знае за тази вяра? Да знаем историческата ИСТИНА за това как е дошла до нас, кой и как ни я е предал, каква точно е нейната същност, смисъл и крайна цел? Кой, как и защо я е изкривявал през вековете? Какво може и не може, какво трябва и не трябва да направим ние днес, сега, за да не повтаряме минали грешки и грехове?

Това е целта на това уики и днес ви каня да се запознаете с него докато е все още в основополагащата му фаза. Каня ви също така и да се помолите за това Бог да ми дава мъдрост така да организирам времето си, че до година-две уикито да е събрало всичко ценно, което може да намери в Интернет, за да може после да премине към следващата си фаза – организиране на информация, която е все още само в печатен вид в библиотеки в различни страни по света.

Какво означава “уики” и защо уики?

Уикито е вид уебсайт, който набляга на това да предаде дадена информация във възможно най-изчистен формат, без да се интересува от дизайн. Наблягането е на съдържанието и на функционалността. Т.е. това е много повече вид изследователски сайт, а не развлекателен. Знам, знам…това означава, че на 90% или повече от хората ще им е скучно. Така да е. Но не е ли интересно, че Уикипедия е един от най-посещаваните сайтове на която и тема да е?

Някой може да запита защо не вложих цялото това усилие в изграждането на секция посветена на християнския хебраизъм в Уикипедия? Има причини за това, в някакъв момент мога да ги изясня, но сега не му е времето. По-важно е първо да се свърши най-важната работа – да се издири, събере, организира, контекстуализира и публикува самата информация, а след това може да се взема решение къде още може и трябва или не трябва да се качва.

На ползващите английски – заповядайте в The Hebraica Veritas Wiki!

В бъдеще ще бъдат преведени матриали от уикито и на български. Засега обаче е по-важно да се създаде първоизточника, а след това от него могат да се създават версии на други езици.

ОГРОМНО благодаря на всички, които поддържат служението ми финансово! Без вашата помощ нямаше да мога да създавам сайтове като този, да наемам хора за редакторска и изследователска дейност, както и да закупувам материали и абонаменти към различи университети и сайтове, в които е заключено цялото това знание. Освен стотиците часове вложено мое време в този проект, са вложени и хиляди долари в това да може да функционира едно такова служение.

Отново – смирено ви благодаря!

Ако искате да поддържате служението финансово, моля контактувайте диркетно с мен и ще ви дам актуалната информация.

Георги Бакалов

Основател
АРЦ, ХЦ Прелом

President,
Threefold Christian Alliance

СПАСИТЕЛ – не само Месия, Равин, Изцелител или Пророк!

theeditor1671 Comment

Исус (оригинално име Йешуа) не беше само Равин, Изцелител, Пророк и дори не само Месия. Неговото учение предизвика и разшири разбирането за спасение и включително за Месия. 100% библейска истина, 100% актуална за всички сериозни последователи на Господа!

Молитвите не са магия!

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

“Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще намерите. Почукайте и ще ви се отвори.

Защото всеки, който иска, получава. А който търси, намира. На този, който чука, ще му се отвори.” Исус, Евангелие от Матей, глава 7, стихове 7-8

Звучи толкова просто. Трябва само да помолим Отец и Той ще ни даде това, за което молим.

Но дали ще го направи?

Това някаква покана ли е да влезем в някакво вълшебно царство, в което казваме една молитва и получаваме всичко, което искаме?

Наистина, би било толкова хубаво, ако преди да си легна, се помоля за един милион долара и когато утре сутринта се събудя, да намеря на пода до леглото си торба, пълна с пари. Ура! Подранила Коледа, нали? Мога да напусна работа и да отида да правя каквото си искам!

Можете ли да видите накъде отиват нещата ако се случи нещо такова с повечето хора?

Вместо когато стана да започна да полагам усилия да науча нещо ново, за да успея в работата си или в живота като цяло, аз просто ще си купя пътя към какво, към щастието?

Казват, че щастието не се купува с пари. Смятам, че това е вярно. Но замисляли ли сте се защо?

Може би защото да стигнем до място в нашето мислене, където разбираме какво означава истинско щастие, е труден процес?

Повечето хора не харесват идеята да трябва да преминат през труден процес и да понесат множество предизвикателства, може би дори страдание и загуба, за да стигнат до състояние да трябва да мислят за щастието на дълбоко ниво.

Денис Прейгър, автор на книгата “Щастието е сериозен проблем”, казва това за парите и щастието в книгата си:

“Нещастните бедни хора имат поне фантазията, че парите ще ги направят щастливи; нещастните богати хора нямат дори това.”

Според мен бедността сама по себе си може да направи хората по-щастливи, морални или етични. Но това, което много бедни хора откриват за това как да оцелеят в бедността, ги прави по-силни и по-устойчиви от разглезените заможни хора.

Много (не всички) хора, които се борят с бедността, научават тайната да бъдат благодарни за малкото, което имат, вместо да се тревожат за това, което нямат. Други, в борбата си за оцеляване, научават тайната да откриват нови вътрешни умения, които не са знаели, че притежават – физически, интелектуални или емоционални.

Виждате ли, разглезените заможни хора, които не са изправени пред неизбежни екзистенциални проблеми, нямат причина да се задълбочават и да откриват такива ресурси в себе си. Те са свикнали да използват парите като пряк път, за да постигнат каквото искат. И макар че наемането на талантливи хора, които да свършат нещата вместо вас, никак не е лесна работа, няма как да наемеш някой да те направи щастлив.

Парите сами по себе си не могат да бъдат пряк път към щастието. Всъщност стремежът към материално богатство най-вероятно ще вкара дори най-разумните и етичните от нас в пътя на погибелта.

Ето защо Бог, нашият Небесен Отец, не може и няма да изпълни “магически” желания, отправени към него като “молитви”.

Наставлението на Исус “Искайте и ще ви се даде” е предназначено за хора, които не търсят магически преки пътища. То е за онези, които разбират, че всички ние сме тук, за да Го следваме. Да следваш означава да преминеш през процеса. Неговия процес. Неговото призвание. Неговата цел и Неговото време.

Това са благословените души, които ще доживеят да видят отговора на своите молитви!

a woman being baptized in a lake

ЮДЕЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Един евреин на име Йоханан кръщава хора в река Йордан в Израел през първи век, включително своя братовчед, който по-късно ще стане световноизвестен: Йешуа от Назарет. Много евреи се отзовават на призива на този евреин да се потопят в реката в знак на покаяние и желание да се оправят с Бога. Сред тях са и някои от фарисеите. Дали Йоан е измислил кръщението по това време? Или то е било част от еврейската традиция и практика преди това?

Не, не го е измислил той, и да, то е било част от еврейската традиция и практика преди това.

На иврит думата за басейн, изграден за тази цел, “микве”, също ни насочва в правилната посока, за да разберем по-дълбокия смисъл на тази практика.

ПОТАПЯНЕТО В ЮДЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ
В юдейските закони, които са се предавали устно от поколение на поколение, се казвали няколко неща за необходимостта от ритуално измиване и за най-желаните места за това. [1] Предложени са шест различни варианта, които отговарят на изискванията, като се започне от ями или цистерни с престояла вода като приемливи, но най-малко желателни, премине се към ями, които се освежават от дъждовна вода като малко по-желателни, след това се стигне до специално построена ритуална баня или “микве” с 300 литра или повече вода, след това фонтани, след това течащи води.

Но “живите води” (каквито се намират в естествените езера и реки), са били считани за възможно най-добрия избор.

Есеите, известни като строга еврейска секта, също са практикували водно кръщение в Юдейската пустиня. Но защо евреите се потапят във вода? Има ли кръщение в еврейските Писания?

Е, донякъде да.

РИТУАЛНО КЪПАНЕ В БИБЛИЯТА

Изход 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,

19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.

20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,

21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.

Свещениците е трябвало да бъдат ритуално чисти (тахор), за да служат в скинията, а израилтяните, които са станали ритуално нечисти (тамай), е трябвало да възстановят положението си с течение на времето и с къпане на цялото си тяло в прясна, ритуално чиста (тахор) вода, според Левит 15.

По-късно, когато е построен храмът, е било необходимо всеки да се потопи в микве, за да стане ритуално чист, преди да влезе в храма. В Йерусалим могат да се видят много древни микве (множествено число на миква) и ясно се виждат двете групи стъпала за всяка от тях – от едната страна са стъпалата, по които се слиза към миквата в нечисто състояние (тамай), а от другата страна са стъпалата, по които поклонникът ще излезе свеж и ритуално чист (тахор).

КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ТЯ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС?
След сътресенията от войната през 1967 г. на археолозите се предоставя възможност да разкопаят части от горната част на град Йерусалим, което разкрива нов прозорец към ежедневния живот в древността. Много от къщите са били големи и просторни, със собствени цистерни за вода и ритуални бани в мазетата[2]. установено е, че някои къщи са имали по няколко такива микви, тъй като се предполага, че освен че са осигурявали прехраната на домакинството (което е можело да се състои чак до петдесет души), те са можели да посрещат и приемат поклонници, пристигащи за еврейските празници, като са обслужвали много повече хора. Много от тази висша градска аристокрация е била сред свещеническата класа, която е трябвало да поддържа ритуална чистота, доколкото е възможно, и затова е трябвало често да се потапя в микве. Археолозите също така смятат, че басейните в Силоам и Витсаида може да са били използвани за ритуално къпане през периода на Втория храм за онези, които посещават Йерусалим за великите празници.

Така че потапянето в микве е било доста разпространено по времето на Йешуа, но в Новия завет се описват и кръщения, които са се извършвали не само в реки, но и във всеки достъпен воден басейн. В Деяния 8 четем за един гостуващ поклонник от Етиопия, който повярвал в Йешуа, докато четял Исая по пътя към дома:

“Като пътуваха по пътя, стигнаха до някаква вода и скопецът каза: “Виж, ето вода. Какво може да попречи да се кръстя?” (стих 36).

Към този момент авно кръщението вече е означавало решение да се приеме Йешуа като Месия и Господ.

ДУМАТА “МИКВЕ”
Еврейското съществително име за ритуална баня (микве) може да ни помогне да разберем малко повече за еврейската представа за потапяне. Често еврейският език разкрива ключове в еврейската мисъл, която стои зад думите. Думата микве има същия корен като думата за надежда (тиква), за линия (кав) и изравняване, както и с понятието за надежда или очакване на Бога (кивити л’Адонай).
Ето какво казва за думата лексиконът на Стронг:

מִקְוֶה miqveh, mik-veh’;
нещо, което се чака, т.е. увереност (обективна или субективна);
също и сбор, т.е. (на вода) езеро, или (на хора и коне) керван или обоз:-
престояване, събиране, надежда, ленена прежда, изобилие (на вода), басейн.

и същата коренна дума:

קָוָה qâvâh, kaw-vaw’;
свързвам (може би чрез усукване), т.е. събирам; (в преносен смисъл) очаквам:- събирам (заедно), търпя, търпя, търпя, чакам (за, на, на).

Идеите за свързване или усукване на прежда ни дават добра мисловна представа за това какво означава да се съобразим с Бога и да го очакваме. Събираме се и се обвързваме с Неговото слово и с Него, подреждаме се с Него и Го чакаме с увереност и надежда. Когато четете, че псалмистът казва, че чака Господа, обикновено той използва именно тази дума.

Свързаните понятия миква (събран басейн с вода) и тиква (надежда, увереност) са прекрасно разгърнати в Йеремия 17:5-6, където пророкът поетично изразява идеите чрез метафората за дърветата, които или се вкореняват и разцъфтяват край водата, когато се уповаваме на Бога, или изсъхват поради липса на вода, когато се доверяваме на човека. Няколко стиха по-късно Ееремия обобщава:

Господи, Ти си надеждата (микве) на Израил; всички, които Те изоставят, ще се посрамят (или ще изсъхнат). Онези, които се отвръщат от Теб, ще бъдат записани в пръстта, защото са изоставили Господа, извора на живата вода.

Това е игра на думи – текстът всъщност гласи: “Господ е МИКВЕ на Израел и всички, които Го изоставят, ще се посрамят или ще изсъхнат!” Така че сега е по-логично Еремия да продължи, за да каже, че когато се отвърнем от тази микве на водата и надеждата, ще бъдем посрамени, което може да се преведе и като “изсъхнали”. Чрез тази игра на думи Еремия умишлено ни насочва обратно към аналогията за човека, който се уповава на Бога и е като дърво край много вода, и за този, който изоставя Бога, който завършва в сух, прашен срам.

“Микве” с жива вода представлява щедростта и ресурсите на новия живот, на който можем да се радваме в Бога. Онези, които възлагат надеждата си на Бога, избирайки да съгласуват живота си с Него, никога няма да изсъхнат, а винаги ще имат свеж живот в Него.

Следващият път, когато видите някой да се потапя във вода, за да ознаменува новия си живот в Йешуа, надеждата на Израил, миквата на Израил, припомнете си всичко, което Той каза, че е водата на живота, кладенецът на живата вода, която извира за вечен живот… защото Той е точно такъв!

Обяснителни бележки:

[1] Трактат Миваот, Вавилонски талмуд, Мишна 1-8

Съществуват шест степени на събиране на вода, всяка от които е по-висша от другата.
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или до път, са нечисти, а тези, които са далеч, остават чисти, докато мнозинството от хората не минат [по този път]. По-добра от тази [вода] е водата от дъждовните капки, които не са спрели. По-висока от нея е водата от миквата, съдържаща четиридесет сеаха, защото в нея хората могат да се потапят и да потапят други. Отново превъзходна е [водата на] чешма, чиято собствена вода е малко, но е увеличена от по-голямо количество вода, която е била изтеглена; тя е равностойна на миквата, доколкото може да се направи чиста чрез стояща вода, и на [обикновена] чешма, доколкото човек може да се потопи в нея независимо от количеството на съдържанието ѝ. Отново превъзходни са “поразените води”, които могат да се очистят дори когато текат. По-високо ниво са и “живите води”, които служат за потапяне на хора, които имат течаща вода, и за поръсване на прокажени, и са валидни за приготвяне на вода за пречистване.

[2] Йерусалимски археологически парк / Уебсайт на Службата за антики: www.archpark.org.il Левин Лий И., Йерусалим: Левин И.: “Портрет на града през периода на Втория храм (538 г. пр. Хр. – 70 г.)”, Jewish Publication Society, 2002 г.

ЮДЕЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ

Един евреин на име Йоханан кръщава хора в река Йордан в Израел през първи век, включително своя братовчед, който по-късно ще стане световноизвестен: Йешуа от Назарет. Много евреи се отзовават на призива на този евреин да се потопят в реката в знак на покаяние и желание да се оправят с Бога. Сред тях са и някои от фарисеите. Дали Йоан е измислил кръщението по това време? Или то е било част от еврейската традиция и практика преди това?

Не, не го е измислил той, и да, то е било част от еврейската традиция и практика преди това.

На иврит думата за басейн, изграден за тази цел, “микве”, също ни насочва в правилната посока, за да разберем по-дълбокия смисъл на тази практика.

ПОТАПЯНЕТО В ЮДЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ
В юдейските закони, които са се предавали устно от поколение на поколение, се казвали няколко неща за необходимостта от ритуално измиване и за най-желаните места за това. [1] Предложени са шест различни варианта, които отговарят на изискванията, като се започне от ями или цистерни с престояла вода като приемливи, но най-малко желателни, премине се към ями, които се освежават от дъждовна вода като малко по-желателни, след това се стигне до специално построена ритуална баня или “микве” с 300 литра или повече вода, след това фонтани, след това течащи води.

Но “живите води” (каквито се намират в естествените езера и реки), са били считани за възможно най-добрия избор.

Есеите, известни като строга еврейска секта, също са практикували водно кръщение в Юдейската пустиня. Но защо евреите се потапят във вода? Има ли кръщение в еврейските Писания?

Е, донякъде да.

РИТУАЛНО КЪПАНЕ В БИБЛИЯТА

Изход 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,

19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.

20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,

21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.

Свещениците е трябвало да бъдат ритуално чисти (тахор), за да служат в скинията, а израилтяните, които са станали ритуално нечисти (тамай), е трябвало да възстановят положението си с течение на времето и с къпане на цялото си тяло в прясна, ритуално чиста (тахор) вода, според Левит 15.

По-късно, когато е построен храмът, е било необходимо всеки да се потопи в микве, за да стане ритуално чист, преди да влезе в храма. В Йерусалим могат да се видят много древни микве (множествено число на миква) и ясно се виждат двете групи стъпала за всяка от тях – от едната страна са стъпалата, по които се слиза към миквата в нечисто състояние (тамай), а от другата страна са стъпалата, по които поклонникът ще излезе свеж и ритуално чист (тахор).

КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ТЯ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС?
След сътресенията от войната през 1967 г. на археолозите се предоставя възможност да разкопаят части от горната част на град Йерусалим, което разкрива нов прозорец към ежедневния живот в древността. Много от къщите са били големи и просторни, със собствени цистерни за вода и ритуални бани в мазетата[2]. установено е, че някои къщи са имали по няколко такива микви, тъй като се предполага, че освен че са осигурявали прехраната на домакинството (което е можело да се състои чак до петдесет души), те са можели да посрещат и приемат поклонници, пристигащи за еврейските празници, като са обслужвали много повече хора. Много от тази висша градска аристокрация е била сред свещеническата класа, която е трябвало да поддържа ритуална чистота, доколкото е възможно, и затова е трябвало често да се потапя в микве. Археолозите също така смятат, че басейните в Силоам и Витсаида може да са били използвани за ритуално къпане през периода на Втория храм за онези, които посещават Йерусалим за великите празници.

Така че потапянето в микве е било доста разпространено по времето на Йешуа, но в Новия завет се описват и кръщения, които са се извършвали не само в реки, но и във всеки достъпен воден басейн. В Деяния 8 четем за един гостуващ поклонник от Етиопия, който повярвал в Йешуа, докато четял Исая по пътя към дома:

“Като пътуваха по пътя, стигнаха до някаква вода и скопецът каза: “Виж, ето вода. Какво може да попречи да се кръстя?” (стих 36).

Към този момент авно кръщението вече е означавало решение да се приеме Йешуа като Месия и Господ.

ДУМАТА “МИКВЕ”
Еврейското съществително име за ритуална баня (микве) може да ни помогне да разберем малко повече за еврейската представа за потапяне. Често еврейският език разкрива ключове в еврейската мисъл, която стои зад думите. Думата микве има същия корен като думата за надежда (тиква), за линия (кав) и изравняване, както и с понятието за надежда или очакване на Бога (кивити л’Адонай).
Ето какво казва за думата лексиконът на Стронг:

מִקְוֶה miqveh, mik-veh’;
нещо, което се чака, т.е. увереност (обективна или субективна);
също и сбор, т.е. (на вода) езеро, или (на хора и коне) керван или обоз:-
престояване, събиране, надежда, ленена прежда, изобилие (на вода), басейн.

и същата коренна дума:

קָוָה qâvâh, kaw-vaw’;
свързвам (може би чрез усукване), т.е. събирам; (в преносен смисъл) очаквам:- събирам (заедно), търпя, търпя, търпя, чакам (за, на, на).

Идеите за свързване или усукване на прежда ни дават добра мисловна представа за това какво означава да се съобразим с Бога и да го очакваме. Събираме се и се обвързваме с Неговото слово и с Него, подреждаме се с Него и Го чакаме с увереност и надежда. Когато четете, че псалмистът казва, че чака Господа, обикновено той използва именно тази дума.

Свързаните понятия миква (събран басейн с вода) и тиква (надежда, увереност) са прекрасно разгърнати в Йеремия 17:5-6, където пророкът поетично изразява идеите чрез метафората за дърветата, които или се вкореняват и разцъфтяват край водата, когато се уповаваме на Бога, или изсъхват поради липса на вода, когато се доверяваме на човека. Няколко стиха по-късно Ееремия обобщава:

Господи, Ти си надеждата (микве) на Израил; всички, които Те изоставят, ще се посрамят (или ще изсъхнат). Онези, които се отвръщат от Теб, ще бъдат записани в пръстта, защото са изоставили Господа, извора на живата вода.

Това е игра на думи – текстът всъщност гласи: “Господ е МИКВЕ на Израел и всички, които Го изоставят, ще се посрамят или ще изсъхнат!” Така че сега е по-логично Еремия да продължи, за да каже, че когато се отвърнем от тази микве на водата и надеждата, ще бъдем посрамени, което може да се преведе и като “изсъхнали”. Чрез тази игра на думи Еремия умишлено ни насочва обратно към аналогията за човека, който се уповава на Бога и е като дърво край много вода, и за този, който изоставя Бога, който завършва в сух, прашен срам.

“Микве” с жива вода представлява щедростта и ресурсите на новия живот, на който можем да се радваме в Бога. Онези, които възлагат надеждата си на Бога, избирайки да съгласуват живота си с Него, никога няма да изсъхнат, а винаги ще имат свеж живот в Него.

Следващият път, когато видите някой да се потапя във вода, за да ознаменува новия си живот в Йешуа, надеждата на Израил, миквата на Израил, припомнете си всичко, което Той каза, че е водата на живота, кладенецът на живата вода, която извира за вечен живот… защото Той е точно такъв!

Обяснителни бележки:

[1] Трактат Миваот, Вавилонски талмуд, Мишна 1-8

Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или

Съществуват шест степени на събиране на вода, всяка от които е по-висша от другата.
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или до път, са нечисти, а тези, които са далеч, остават чисти, докато мнозинството от хората не минат [по този път]. По-добра от тази [вода] е водата от дъждовните капки, които не са спрели. По-висока от нея е водата от миквата, съдържаща четиридесет сеаха, защото в нея хората могат да се потапят и да потапят други. Отново превъзходна е [водата на] чешма, чиято собствена вода е малко, но е увеличена от по-голямо количество вода, която е била изтеглена; тя е равностойна на миквата, доколкото може да се направи чиста чрез стояща вода, и на [обикновена] чешма, доколкото човек може да се потопи в нея независимо от количеството на съдържанието ѝ. Отново превъзходни са “поразените води”, които могат да се очистят дори когато текат. По-високо ниво са и “живите води”, които служат за потапяне на хора, които имат течаща вода, и за поръсване на прокажени, и са валидни за приготвяне на вода за пречистване.

[2] Йерусалимски археологически парк / Уебсайт на Службата за антики: www.archpark.org.il Левин Лий И., Йерусалим: Левин И.: “Портрет на града през периода на Втория храм (538 г. пр. Хр. – 70 г.)”, Jewish Publication Society, 2002 г.

Източник: https://2×1.io/YCFR5s