“Господ е благ, но….”

Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, и познава уповаващите на него. Но с потопно наводнение ще направи пълно разорение на мястото на <Ниневия>, И ще прогони враговете Си в тъмнината. Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие няма да <ви> нападне втори път. Наум 1:7 – 9

Hashem is tov, a maoz (stronghold) in the Yom Tzarah; and Hashem knoweth them that take refuge in Him. But with an overwhelming flood He will make an utter end of her [Nineveh’s] site, and Hashem shall pursue His enemies into choshech. Whatever plot ye against Hashem, Hashem will make an utter end of anyone doing it; tzarah (affliction) will not arise a second time. Nachum 1:7 – 9 OJB

Повече от 150 години след като показва милост на Ниневия и след като Ниневия се смирява, Бог говори чрез еврейския пророк Наум сериозно слово, този път осъждайки асирийците безвъзвратно!

Защо Ниневия е отново предмет на Неговия гняв? Защо мисията на един от Божиите пророци е почти изцяло погълната от това да бъде изговорено такова твърдо избличение срещу някога покаялата се Ниневия?

Наум (Нахум според еврейското произношение), е може би най-презрeният от всички старозаветни пророци. Книгата на Наум се състои от само 47 стиха в еврейската Библия. За сравнение – книгата на Еремия се състои от над 1300 стиха!

Наум получава много малко внимание в Талмуда, само осем препратки има за него… Най-известният от изследователите на пророците, Абрахам Дж. Хешер, въобще не го включва в индекса на своя коментар върху пророците. А християнският богослов Дуейн Кристиансен, казва, че Наум страда от “етичен и богословски дефицит” и че писанията му са “излагация” и за юдаизма, и за християнската богословска традиция (да, ето доколко могат да се самозабравят богословските “експерти”).

Според мен по-либералните съвременни богословски изследователи се отнасят с такова пренебрежение към пророк Наум или се плашат от него, поради загубеното служение на пророка в днешно време. За повечето “сериозни” богослови днес такова нещо като пророци и апостоли не съществува. Както и дарбите на Духа. Всъщност, за много от тях дори Писанията не са боговдъхновени. Забележително е докъде може да деградира човек в опита си да се извиси интелелктуално без Бог!

Но нека се върнем на Наум.

Първо, съставителите на каноническите писания явно са имали коренно различно разбиране за мисията, словото и ролята на Наум, тъй като го приемат за каноничен пророк според еврейската Библия, което пък автоматично му отрежда същото място в християнския “Стар Завет”.

Второ, Наум е пророкът, който Бог би изпратил днес до някои народи. Може би дори до България.

Нека се замислим – много от истините, до които стигаме днес – за историята ни, за самите нас като народ и култура, за това, което поучават Писанията, са неща, които вече са били говорени на народа ни от пророци, които Бог е пращал до нас преди повече от 100 години!

Един бегъл поглед дори към писанията на хора като Илия Йовчев, Захари Стоянов, Ботев, Каравелов и по-късно Стоян Михайловски, разкриват една и съща картина – най-горещо обичащите България нейни синове, най-горещо копнеещи да я видят силна и излязла от сянката на миналото, и на примитивизма, са и нейните най-страстни защитници и изобличтели. За повече информация вижте материалите  в блога на Даниела Беличовска (www.danielabel.org)

Често мразени  по тяхно време, противоречиви, презряни и неразбрани. Досущ като пророк Наум, който и до днес дразни експертите с езика и мисията си.

С една голяма разлика – Асирия (Ниневия е просто символ на Асирия) се смирява пред Бог. Това става чрез служението на пророк Йона. Бог дава още 150 години на Ниневия (Асирия) преди отново да ги изобличи (чрез Наум).

Кога според вас последно нашият народ реално се е смирявал пред Бог?

Асирийската цивилизация съществува под една или друга форма за 1500 години до падането под Вавилонска власт през 612 пр. Хр. Ниневия по онова време се е намирала недалеч от днешен Мосул, в Ирак. Асирийците са имали най-многобройната армия в света тогава. През 722 г. пр. Хр. те превземат Северното царство (Израел) и така изчезват десет от дванадесетте племена. Остава само южното царство, Юда.

През 701 г. пр. Хр., двадесет години след като Самария е срината и Северното Царство заличено, 185 – хилядна асирийска армия, предвождана от Сенахирим, атакува Цар Езекия и Южното Царство. Езекия е реформатор, който призовава юдеите към завръщане при Бог и отказва да плаща данък на Асирия. По-късно обаче склонява, за да избегне конфликта. Сенахирим е непреклонен. Всички тези събития са описани в книгите на пророк Исая, Летописи и Четвърта Книга на Царете.

Асирийците налагат обсада на Ерусалим. Езекия се моли, облечен във вретище пред жителите на Ерусалим. Пророк Исая уверява всички, че Бог ще надвие над завоевателя. Пророкува за края на Сенахирим, което пророчество се изпълнява през 681 г. пр. Хр. Езекия блокира водните източници, извиращи изпод Ерусалим, и така лишава асирийците от вода. Избухва холера, а Херодот пише за обсадата на Ерусалим, че полските мишки били изяли коланите на асирийците. Полските мишки може да са били част от язвата, която Бог изпраща и чрез която погубва армията на асирийците.

Според историкът Макнийл това е една от най-важните битки в историята на човечеството. Той анализра съдбата на други превзети от асирийците народи и описва тоталния геноцид, или етническо претопяване, които следват. Макнийл прави предположение, че ако тогава Ерусалим беше паднал, всички евреи са щели да бъдат превзети, щели са да бъдат насилени да приемат многобожието и така монотеизмът е щял да загуби съревнованието с политеистичните (много по-популяврни) култове от онази епоха. В резултат на това, е нямало да просъществуват нито християнството, нито исляма.

Наум – националист?

Пророк Наум е безпрецедентен. За разлика от други пророци, той не мъмри Израел за техните грехове. Със сигурност хората не са били тогава супер-праведници. Но Наум оставя сякаш този разговор – за състоянето на самия Израел, за друг пророк или за друго време. Сега е време да бъде изговорен съд срещу насилника. Наум е решен за едно, това е неговата мисия – ясно да даде на Израел да разбере, че Хашем (Бог) ще съди Ниневия.

Наум използва груб, брутален и дори вулгарен език. Днес маркетолозите биха нарекли това “shock value” – казването на нещо по шокиращ начин, с цел приковаване на вниманието и предаване на съобщението ефективно.

Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти. Наум 3:5

Какво Наум казва днес на нас, в България?

Какво би направил днес пророк Наум, ако трябваше да говори чрез Духа на българите?

Сигурно щеше да им припомни, че Господ е благ и добър. Че единствен Той е Бог, че няма други “богове”.

Щеше да даде на народа да разбере, че Той е ревнив Бог. Че не иска те да се осланят на тази или онази политическа сила, а да вярват в своя Бог и в своя народ.

Може би щеше да изобличи ДС-ченгетата като предатели на Бог и на хората и щеше да им “вдигне полите”.

Може би щеше да вдигне полите и на корумпираните Путинисти, подвизаващи се като политици в България и в ЕС?

Можем да сме сигурни обаче, че нямаше да е част от компанията на мазно говорещи и лицемерно усмихващи се мижитурки, парадиращи като “пастори”.

Можем да сме сигурни, че където и да отидеше да проповядва, щеше да стане тясно на блудкавите, страхливите и предателите.

Щеше да бъде кратък, с шокоращ език и още по-шокиращ за масите начин на мислене, говор и поведение. Наум беше всичко това, но и повече, той беше Утешител – по Божия, не по човешки, инфантилен начин. Това беше значението на самото му име, това беше в края на краищата и есенцията на неговата мисия.

Георги Бакалов