Category: Uncategorized

Библейски уебинар: сериозно изучаване на Писанията

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

В един свят, изпълнен с разсейвания и изобилие от информация, как можем да се фокусираме върху истинските ценности на Библията? Неотдавна четох едно проучване, което показа, че все повече хора се обръщат към виртуалните платформи за духовно обогатяване. В следващите редове ще споделя какви усилия полагаме за организиране на библейски уебинари, които да предадат не просто информация, а и опит, и трансформация.

Целта на библейския уебинар

В нашия седмичен библейски уебинар, целим да осигурим среда за задълбочено изучаване на Писанията. Защо е важно това? Защото истинското познание изисква време и внимание. Повърхностното разглеждане на древните текстове по време на една служба например, дори да се говорят принципно верни неща, може да е заблудително, понеже е недостатъчно. Форматът “уебинар” позволява да се потопим в Библейските истини.

Фокусиране върху Библейските истини

Всеки уебинар ще бъде насочен към конкретни теми фокусирани върху Библията. В нея можем да намерим отговори на нашите най-дълбоки въпроси. Това е възможност за хората да отворят Библията във виртуалното пространство, в компанията на други вярващи, без страх и предразсъдъци.

Преодоляване на анонимността

Регистрацията е възможност да преодолеем анонимността и да насърчим личните взаимоотношения. Как можем да изградим доверие, ако не знаем имената на участниците? Регистрацията е ключова. Тя ни помага да създадем атмосфера на взаимно уважение.

Основната идея е да се създаде платформа за активно учение и обмен на знания. Ние не плануваме развлекателни програми. Вместо това, акцентът е върху сериозното изучаване на Библията.

“В Библията можем да намерим отговори на нашите най-дълбоки въпроси.”

Нека заедно изградим общност, която се стреми към дълбочина и разбиране. Започваме сега, за да изградим нашата мрежа от контакти в България и извън България със всички желаещи да се присъединят.

Как да се регистрираме и участваме

1. Процес на регистрация

Регистрацията е лесна и бърза. Просто попълнете формуляра на нашия сайт. Защо е важно? Защото искаме да познаваме участниците по име. Това е ключово за създаване на уважителна атмосфера.

2. Създаване на уважителна атмосфера

Когато знаем имената на участниците, можем да изградим среда на взаимно уважение. Личният контакт е ключов за успешното взаимодействие. Важно е всеки да се чувства ценен и уважаван.

3. Важността на познаването на участниците

Знаете ли, че анонимността може да попречи на изграждането на доверие? Когато познаваме участниците, можем да създадем по-добри отношения. Това е основата на успешното изучаване на Библията.

Ние искаме да създадем пространство, където всеки може да се чувства комфортно и да споделя своите мисли. Регистрацията е първата стъпка към това.

Формат и структура на уебинара

Когато планираме уебинар, важно е да имаме ясна структура. Какво точно означава това? Първо, сесиите ще са с дължина 30-40 минути. Това е оптималното време, за да задържим вниманието на участниците. След това, нека не забравяме да включим време за дискусия. Въпросите и отговорите след сесията дават възможност за задълбочаване на темата.

Организация на учебните модули

Също така, организирането на учебни модули и ресурси е от съществено значение. Всеки участник трябва ще има достъп до материалите, за да може да се подготви предварително. Важно е да се създаде структура, която да е удобна за участниците. Учебните модули ще бъдат достъпни и за бъдещи участници, което е чудесно!

“Организацията е половината от успеха на уебинара.”

Тази структура ще помогне на всеки участник да се чувства включен и ангажиран.

Взаимодействие и обратна връзка с участниците

В нашите уебинари, взаимодействието с участниците е от съществено значение. Как можем да направим сесиите по-интересни и полезни? Ето няколко ключови аспекта:

1. Задаване на въпроси по време на уебинара

Ние насърчаваме участниците да задават въпроси. Това не само, че обогатява дискусията, но и помага на всеки да разбере темата по-добре. Когато задаваме въпроси, ние създаваме пространство за размисъл и задълбочаване на знанията.

2. Получаване на конструктивна обратна връзка

Обратната връзка е важен елемент за подобряване на нашите уебинари. След всяка сесия, ние молим участниците да споделят своите мисли и опит. Какво им е харесало? Какво можем да подобрим? Тази информация е безценна за нас.

3. Разширяване на дискусията след сесията

След уебинара, ние не спираме. Искаме да продължим разговора. Участниците могат да се свържат помежду си, да обменят идеи и да задълбочат темите, които сме разгледали. Това е начинът, по който можем да изградим общност.

В крайна сметка, взаимодействието и обратната връзка не са просто формалности. Те са основата на нашето учене и развитие. Готови ли сте да се включите и да споделите своя опит?

По време на нашите сесии ще разглеждаме различни теми. Всички лекции ще бъдат записвани и добавяни в виртуалната ни библиотека. Това означава, че дори след време, участниците ще могат да се върнат и да прегледат материалите.

Какво да очаквате?

  • Седмични срещи: Всяка седмица ще се събираме, за да разглеждаме различни теми.

  • Отворен формат: Всеки може да покани свои приятели.

  • Регистрация: Важно е да познаваме участниците по име.

Тези уебинари са проектирани за хора, които искат да разширят своето разбиране за Библията. Няма да има шоу или развлекателна програма. Вместо това, акцентът е върху сериозното изучаване.
Какво по-добро от това да се потопим в текста заедно?

Дългосрочна визия

Имаме амбициозна цел – създаване на 100 християнски центрове в 100 от най-големите градове в България за следващите 10 години. Започваме сега, за да изградим мрежа от контакти и да разширим благословенията на Библията до всеки!

Мел Гибсън за вярата, еволюцията и човешките слабости

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Неотдавнашната поява на Мел Гибсън в подкаста на Джо Роугън предостави съкровищница от прозрения, които се простираха от лични борби до космически теории. По време на разговора размислите на Гибсън за собствения му път към вярата се преплитат с възгледите му за несигурното състояние на обществото, превръщайки се в завладяващ разказ, който подтиква към самоанализ и разбиране.

https://youtu.be/1rYtrS5IbrQ

Личната борба на Мел Гибсън с вярата

Мел Гибсън е известен не само с филмите си, но и с дълбоката си вяра. Тя играе важна роля в неговите решения в живота. В подкаста “The Joe Rogan Experience”, той споделя как вярата му е била основен фактор при вземането на важни решения. Но как вярата влияе на нашите избори?

Лични преживявания

Гибсън разказва за моменти на съмнение и яснота. Един от най-значимите му опити е свързан с трудностите, които е преживявал. В трудни времена, именно вярата му е давала утеха. Той казва:

“Faith is like a compass; it guides you through the stormy seas of life.”

Тази метафора е много подходяща: “Вярата е като компас, който ни води, когато пътят е неясен.”

Влиянието на семейството и възпитанието

Не можем да игнорираме влиянието на семейството върху убежденията на Гибсън. Той споделя, че неговото възпитание е било дълбоко свързано с християнските ценности. От подкаста става ясно, че той е израснал в среда, където вярата е била важна част от живота. Тази основа му е дала силата да се справя с предизвикателствата.

Отхвърляне на теорията на еволюцията

Гибсън не се страхува да изрази своите убеждения. Той отхвърля теорията на еволюцията, понеже вярва в божествения произход на човека. Тази позиция може да и да е противоречива за някои хора, но за него е важна. Тя е част от неговата вяра и идентичност. Не е трудно да се види, че звездата е пример за човек, който има своите вътрешни борби с вярата си, но остава верен на себе си. Неговите лични опити и убеждения предизвикват размисъл за дълбочината на човешкия опит и търсенето на смисъл в живота.

Мел Гибсън споделя своята позиция относно еволюционната теория доста категорично. Той ясно изразява отхвърлянето на тази идея, като заявява:

I see the world through a lens of faith, not just through science.”

“Виждам света през призмата на вярата, не само на науката.

Тази негова позиция резонира с много хора, които също се чувстват конфронтирани между научния и религиозния дискурс.

Как Гибсън отстоява своята позиция

Гибсън подчертава, че еволюционната теория не обяснява напълно смисъла на живота. Той вярва, че вярата предлага по-дълбока и значима интерпретация на човешкия опит. Гибсън призовава за открит диалог между науката и вярата.

Този подход предизвиква разисквания относно влиянието на научния дискурс върху личната вяра. Какво означава да живееш в свят, където науката и религията често се противопоставят? Гибсън смята, че е важно да се запази вярата, дори когато научните доказателства предизвикват съмнения.

В подкаста “The Joe Rogan Experience”, Мел Гибсън споделя своите наблюдения относно актуални социални проблеми, включително опустошителните пожари в Калифорния. Той подчертава как природните бедствия влияят на живота на хората и как тези лични преживявания оформят артистичната отговорност. Как можем да игнорираме последствията от такива трагедии? Изкуството не е просто развлечение; то е огледало на обществото.

Лични преживявания и артистична отговорност

Гибсън вярва, че личните опити играят ключова роля в артистичната изразност. Когато човек преживее нещо толкова разрушително, като загуба на дом или близък, как може да не се отрази това в неговото творчество? Той казва:

“Изкуството трябва да отразява истината на нашето време, за добро или за лошо.”

Уроците от древността

Гибсън също така разглежда как историята на древните цивилизации може да ни научи на важни уроци. В неговия филм “Apocalypto”, той показва как сложни общества могат да се сринат внезапно. Какво ни казва това за нашето общество? Можем ли да се подготвим за подобен крах? Гибсън смята, че много от нас не осъзнават колко бързо може да се случи това. „Apocalypto“ не е просто филм. Той е пътешествие. Пътешествие, което разкрива дълбоките истини за човешкия опит.

Филмът разглежда теми като оцеляване, вяра и разпад на обществото. В един момент, зрителят може да се запита: Какво би направил той в подобна ситуация? Гибсън използва историята, за да подчертае важността на вярата и надеждата. „Всеки разказ носи истина, която чака да бъде открита“, казва Гибсън. Тази истина е универсална и резонира с много хора днес.

Коментар и превод: Георги Бакалов

Наистина ли произходът на Рождество е езически?

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

През вековете християните, чрез различните си традиции са вмъкнали голям брой небиблейски ритуали в начина, по който практикуваме вярата.

Затова е напълно разбираемо всеки, който е сериозен за Бог, да проучи темата и прецени аргументите за и против празнуването на Рождество Христово.

Причината, поради която много християни се противопоставят на празнуването на Рождество, се дължи на убеждението, че Рождество е езически празник, който е бил смесен с християнската традиция. Но дали наистина е така?

Ето основните аргументи на онези, които не са съгласни с тази позиция и продължават да почитат раждането на Христос през декември.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа е римският празник Сатурналии”.

ОТГОВОР: Сатурналиите, в чест на римския бог Сатурн, продължавали от 17 до 23 декември. Коледа се празнува на 25 декември. Те дори не се припокриват. Няма доказателства, че ранната Църква е избрала тази дата, за да се конкурира със Сатурналиите.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа всъщност е празникът на Сол Инвиктус.”

Сол Инвиктус (на латински: Sol Invictus, означаващ “Непобедимото Слънце”) е бил римски слънчев бог, чийто култ става особено важен през късната Римска империя. Обявен е за такъв 274 г. от н.е. Иполит Римски свързва раждането на Исус с 25 декември през 204 г. от н.е. Ако не друго, Sol Invictus може да е бил опитът на някои римляни-езичници да се противопоставят на Коледа. Така опитите продължават за много години напред.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа е празник на зимното слънцестоене.”

ОТГОВОР: Слънцестоенето е на 21 декември, а не на 25 декември. Християните са избрали 25 декември, защото е 9 месеца след 25 март – Благовещение.

ОБВИНЕНИЕ: “Митра е роден на 25 декември.”

ОТГОВОР: Няма исторически доказателства, които да свързват Митра с тази дата. Освен това празнуването на Рождество предхожда култа към Митра.

ОБВИНЕНИЕ: “Хорус е роден от девица, също като Исус.”

ОТГОВОР: Хорус е роден от Изида с помощта на разчлененото тяло на Озирис – не точно “девствено раждане”. В езическата митология, преди християнството, няма доказателства за спасители, родени от девица. Вярването в непорочно зачатие, като например това от Исая 7:14, се корени в еврейските пророчества от Тора̀, които предхождат повечето езически митологии.

Твърденията за “паралели” с езическите митове са съвременни спекулации, а не факти.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледните елхи идват от езическото поклонение на вечнозелените растения”.

ОТГОВОР: Традицията на коледните елхи започва в Германия през XVI в., дълго след смъртта на езичеството в Европа. Според най-ранните европейски традиции, дървото, орнаментите и свещите символизират Едемската градина и Христос като Светлината на света.

ОБВИНЕНИЕ: “Подаряването на подаръци идва от вавилонските традиции.”

ОТГОВОР: Вавилонците не са измислили даването на подаръци. Християните дават подаръци на Коледа заради тримата влъхви.

ОБВИНЕНИЕ: “Дядо Коледа е просто скандинавският бог Один.”

ОТГОВОР: Предполага се, че тази връзка е защото Один е яздил летящ кон… но това е единствената връзка.

Свети Никола, който е истинският преобраз на “Дядо Коледа” в западните страни, е живял през IV век, а Один е бил почитан едва през V век.

Тези отговори като цяло предоставят добри контрааргументи на често срещаните антирождествени твърдения, дори да са опростен отговор по един сложен исторически казус.

Очевидно е, че празнуването на Рождество, подобно на много дългогодишни културни празници, има многобройни влияния и се е развило с течение на времето. Като прибавим към това и казуса “Коледа”, който е твърдо езически по произход, нещата съвсем се усложняват.

Към кой “лагер” са твоите възгледи по тази тема? Тази публикация предизвика ли или потвърди убежденията ти?

В каквато и посока да клониш, честито Рождество Христово и благословена 2025 г.!

Георги Бакалов

Слабостта е сила ако…

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Днес милиони хора по света празнуват Рождество Христово! Идеята за раждането на Бог в човешки образ, включително преживяването на живота от зачатие до смърт, е уникална.

Малко, слабо бебе се превръща в символ на сила.

Защо? И как?

Блажен е човекът, който познава собствената си слабост, защото това познание се превръща в основа, корен и начало на всяка доброта. – Исаак Сирин (VII в. сл. Хр.)

Исаак Ниневийски, известен още като Свети Исаак Сирин, е християнски епископ и богослов от VII век. Той е роден в областта Катар на западния бряг на Персийския залив. Исаак постъпва в манастир заедно с брат си и става известен със строгия си аскетизъм и аскетичните си писания. Впоследствие е ръкоположен за епископ на Ниневия, бившата столица на Асирия, но само след пет месеца поисква да абдикира. След това Исаак отива на юг в пустинята на планината Матут, убежище за котвениците, където живее в уединение в продължение на много години, изучавайки Писанието. В крайна сметка слепотата и старостта го принуждават да се оттегли в манастира на равин Шабур, където умира и е погребан. Празникът му е на 28 януари.

Какво ни казва младенеца от Витлеем? (На иврит בֵּית לֶחֶם “беит лехем”).

Не ни ли казва Бог, че познава колко сме слаби и беззащитни като човеци? Не ни ли показва, че в самата ни слабост…Той е с нас както беше с младенеца от Баит Лехем? И повече от това дори – не ни ли обещава, че може да е дори във нас?!

Хора, които се страхуват или срамуват от слабостите си всъщност сами признават на себе си, че техните слабости са по-силни от тях.

Концепцията “да знаеш, че слабостта ти е сила” е в основата в идеята за самоосъзнаване и личностно развитие.

В психологията самосъзнанието е способността да разпознаваме и разбираме собствените си емоции, мисли и поведение. То е ключов компонент на емоционалната интелигентност, която е способността за ефективно управление и изразяване на емоциите.

Изследванията показват, че хората с по-високо ниво на самосъзнание е по-вероятно да постигнат успех в личния и професионалния си живот. Това е така, защото те са в състояние да идентифицират слабите си страни и да работят за тяхното подобряване.

Едно проучване установява, че самосъзнанието е положително свързано с трудовото представяне, удовлетвореността от работата и цялостното благополучие (Sutton, 2016). Друго проучване установява, че самосъзнанието е ключов предиктор за успех на лидерски позиции (Goleman, 2000).

“Да познаеш слабостта си и да я приемеш е първата стъпка към това да станеш силен.” – Бенджамин Франклин

“Познаването на собствените ви слабости е ключът към това да станете силни.” – Алберт Айнщайн

Рождествени въпроси за празнуващите Рождество

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Какво точно означава някой да е “чул Евангелието”?

Много хора в България са “чули” нещо за Бог, за Исус, за Коледа и за Великден. Значи ли това, че са “чули Евангелието”? Значи ли това, че са “християни”?

Много такива хора определят себе си културално като християни. Но християни ли са те наистина?

Например, клинично здравите хора имат способноста да мислят рационално и да вземат решения в живота, малки и по-големи. Всеки може да се каже, че има някаква собствена “философия” на живота.

Това прави ли всеки да е философ?

Всеки човек си избира да следва някаква диета на хранене. Това прави ли го диетолог?

За тези от нас, които се оправят в кухнята и могат да готвят, това прави ли ни готвачи?

Мога да продължа с още примери.

Културалното християнство е нещо подобно. Чул е човека нещо за Бог, нещо за “църквата”, нещо за Коледа, нещо за Великден, не е мюсюлманин, значи е…християнин!

Ако обаче питаме този човек отиде смята, че е произлязъл света и човечеството, смятате ли, че повечето хора в България приемат Библейската истина за това, че Бог е създал всичко?

Ако питаме повечето хора дали Библията определя за тях какво е морално и неморално, ще ви кажат ли без колебание, че Десетте заповеди са това, което ги води в решенията им?

Ако попитате кой е за тях Месия, ще свържат ли дори този термин с родения във “Витлеем” евреин на име Йешуа?

Ако ги попитате за това дали има вечен съд или вечно спасение след като издъхнат последния си дъх, ще ви кажат ли, че да, именно възкръсналия Месия е този, пред който ще отговарят за това как са живяли живота си спрямо Неговата воля?

Колко такива са християните в България?

А може ли да се каже, че въобще са християни?

Нещо да пропускам?

И ако считате, скъпи четящи и празнуващи Рождество Христово, че не сте само културални християни, а сте научили кой е Богът на Авраам, Исаак и Яков, и сте го приели; ако сте приели, че Той именно е Създателят на всичко видимо и невидимо; ако приемате Заповедите на Божия пророк Моисей за моралният закон, по който ще бъде съден света, и най-вече, ако сте приели и познали Месия Йешуа за ваш Господ и Спасител, Честито Рождество тогава, скъпи братя и сестри в Господа!

Имаме доста работа докато на всички бъде дадена възможността да направят прехода от културални християни до вярващи в Бог, които са преживели докосването на Неговата благодат и силата на Неговата Истина и живот!

Георги Бакалов

Marriage proposal clipart, vintage love

Учението на Исус за развода по ‘всякаква причина’

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

От Преп. Д-р. Дейвид Инстоун-Бруър*

В началото на 60-те години на миналия век британското правителството поискало от Англиканската църква препоръки относно нов закон за разводите. Новозаветното учение било обобщено от Хю Монтефиоре (британски учен и епископ в Англиканската църква), но то било сведено само до статута на добавка и на практика пренебрегнато в основния текст на доклада. Монтефиоре представил традиционното тълкуване, според което Исус разрешава развод единствено на основание прелюбодейство, а Павел – на основание напускане на брачния партньор, но нито Исус нито Павел са разрешили развод поради пренебрегване или малтретиране, а повторен брак е невъзможен, докато предишният партньор не е починал.

Комитетът по законопроекта решил, че такова разбиране за брака е непрактично за едно светско общество и, че трябва да представи нещо съвсем различно. Така те въвели понятието “непоправими различия”, което не се основава на “основания” за развод, а само на “доказателства”, които показват, че бракът се е разпаднал.

Докладът бил приложен към Закона за реформата на развода от 1969 г., който на практика въведе развод без вина. През същата година в щата Калифорния е въведен закон за развод без вина, създавайки модел, който оттогава се разпространява и в останалите щати в САЩ.

Разводът без вина дава възможност на всеки от партньорите да се разведе с другия против волята му, дори когато другия не е направил нищо, което да навреди на брака. Въпреки че тези нови закони се опитвали да избегнат узаконяването на развод по желание, общият резултат все пак се оказва именно това.

Християнски тълкувания Християните са се опитали да запазят концепцията за това до развод да се стига само ако има сериозно основание (напр. изневяра, бел. прев.), защото това схващане е централно за библейското учение. Така уреден законът за разводите дава на наранения партньор правото да реши дали да се разведе или да прости. По този начин може да бъде избегната ситуацията да се даде развод против волята на онеправдания брачен партньор.

Съществуват три основни тълкувания на основанията за развод в Писанието:

  1. “Традиционното” тълкуване, представено от Монтефиоре, е (с някои изменения) възгледът на католическата, англиканската и повечето други утвърдени църкви и може да се каже, че представлява “обикновеното тълкуване” на текста.
  2. Според [западните] богослови Исус не е искал да допусне никакъв развод или повторен брак и той (или може би Матей като автор на Евангелието на Матей) е допуснал изключение по причина прелюбодейство само защото еврейското общество е налагало развод след прелюбодейство. Този радикален обрат на старозаветното учение е част от новата етика на Исус за идеалното царство, което християните трябва да живеят.
  3. Други пък твърдят, че Библията допуска развод при изоставяне, пренебрегване и насилие, които дават правото за повторен брак. Но тези твърдения звучат сякаш слабо свързани с Писанието, за да получат широко признание. Въпреки това новите изследвания на кумранските текстове, гръко-римската литература и ранните еврейски традиции показват, че именно това тълкуване съвпада с начина, по който новозаветните писания биха били разбрани от първите им читатели.

Промени в правния език

Когато еврейските или гръко-римските граждани от първи век са чели или чували думите на Исус и Павел, в тяхното съзнанието е имало много понятия, правни термини и презумпции, които не са актуални днес за нас. Трябва да разберем начина им на мислене, за да разберем текста така, както биха го разбрали те. Това ни дава и възможно най-добрия шанс да разберем какво са искали да предадат авторите чрез думите си, като се предполага, че основната им аудитория са били техните съвременници, а не читателите от XXI век.

Това, което прави развода толкова податлив на неразбиране, са промените в правото и правната терминология. Например днес повечето хора разбират правните термини “плащания на издръжка” и “абсолютен декрет” (британско правно понятие означаващо легален край на брака), но са забравили например какво е “съ-отговорен”. Този правен термин за трето лице в случай на изневяра е бил част от ежедневния език преди няколко десетилетия, когато изневярата все още се е разглеждала в съда и когато вестниците са съобщавали подробности за известните съдебни процеси на първите си страници. Може би след няколко десетилетия законът ще се промени и “плащанията за издръжка” ще звучат за неюристите като нещо, свързано с ремонт на къща. Юдейската правна терминология за развода се променя много по-драстично в средата на първи век и това води до пълно неразбиране на учението на Исус още през втори век.

Новата мода – развод за “Всякаква причина”

Няколко десетилетия преди служението на Исус, нова форма на развод, наречена “по всякаква причина”, е въведена от юристи (специлисти по юдейския закон) от фарисейската партия на Хилел. Тази нова формула на интепретация последователите на равина Хилел основават на фраза във Второзаконие 24:1, където разводът е разрешен “по причина за нечистота”. Терминът “нечистота” (буквално “голота” – на иврит עֶרְוָה “ерва̀”) е бил разбиран от всички равини като отнасящ се до прелюбодеяние. [Повечето български преводи на Библията превеждат грешно тази дума като “грозота”. Някои превеждат като “лошота” или “нещо противно” – бел. прев.]

Школата на Хилел решила, че терминът “по причина” е отделен термин. Равините от школата на Хилел започнали да твърдят, че тази дума обозначава отделен вид развод, който се основава на “причина”, която може да бъде всякаква причина – от изгоряло ястие до набръчкана кожа. Започнали да наричат този развод по “всякаква причина”, тъй като той можел да се основава на каквото и да било. Не било необходимо да се представят каквито и да било доказателства в съда – мъжът просто е трябвало да предаде удостоверение за развод и бракът е бил прекратен.

Други равини (като например последователите на равина Шамай, конкуренти на Хилел) твърдяли, че т. нар. фраза “по причина на нечистота” не се отнася до два вида развод (прелюбодеяние и “всякаква причина”). За тях фразата като едно цяло означала “нищо друго освен нечистота”. Повечето хора обаче предпочитали тълкуването на Хилелитите, защото то осигурявало лесни разводи и никакви неудобни съдебни заседания. Филон Александрийски посочва причината за развод известна по онова време като “всяка причина” като единственото основание за еврейски развод, а Йосиф Флавий го посочва като вида развод, който сам той е използвал. Всъщност до средата на I век в юдаизма дори не се споменава за друг вид развод, а след разрушаването на Йерусалим през 70 г. от н.е., когато юдейското право става централизирано и много по-еднообразно, това става и единственият възможен вид развод.

Четири библейски основания за развод Преди да стане популярен разводът по “всякаква причина”, в юдаизма е имало три основания за развод, основани на Стария завет:

  1. Прелюбодейство (основано на Второзаконие 24:1)
  2. Пренебрегване на храната, облеклото или любовта (основано на Изход 21:10 и следващите). [Когато мъжът не осигурява на жената храна, облекло или сексуална интимност – бел. прев.]. Тези три основания са били признати от всички фракции в юдаизма и са позволявали развод както на жените, така и на мъжете. Те се основават на Мойсеевия закон, според който съпругата-робиня може да бъде освободена от брака си, ако съпругът ѝ я пренебрегва, и равините приемат, че щом бившата робиня има тези права, то и пренебрегнатата свободна съпруга или пренебрегнатият съпруг също имат такива права.
  3. Равините внимателно определили колко пари трябва да осигурява мъжът на жената за закупуване на храна и дрехи и колко работа трябва да полага жената. Равините дори определили колко често двойките трябва да правят секс, което варирало в зависимост от професията на мъжа – те позволявали по-дълги периоди на въздържание за търговците (които отивали в командировка) и за равините (т.е. за самите тях).

На практика те са разделяли тези три основания на две, които днес бихме могли да наречем емоционална и материална подкрепа, и Павел вероятно е намеквал за тях (и за Изх.21.10), когато е напомнял на коринтяните, че дължат на съпрузите си както физическа любов (1Кор.7.3-5), така и материална подкрепа (1Кор.7.33-34). Равините посочват различни препоръки при наличието на тези два вида пренебрегване на брака, като и двата водят в крайна сметка до развод, ако сгрешилият партньор не промени поведението си. Те не са посочили насилието като основание за развод, тъй като тя би се считала за най-тежката форма на пренебрегване. Насилието вече било посочено като голям грях в ранни еврейски брачни свидетелства, където са били в основата на брачните клетви.

Питането към Исус за развод по “всяка причина”

Всички тези видове разводи изпадат в забвение няколко десетилетия преди 70 г. от н.е., защото всички предпочитат да се развеждат с новия и лесен за използване развод “по всякаква причина”. Въпреки че концепцията за трите брачни задължения продължавала да се вижда в намерни от онова време брачни свидетелства, терминът “Развод по всякаква причина” изчезнал напълно, защото дори юристите го наричали просто “развод”.

И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина?  (Библията, Цариградски превод от 1871

По време на служението на Исус дебатът за развода по “всякаква причина” все още бушувал, затова го попитали за мнението му: “Смяташ ли, че е законно мъж да се разведе с жена си по ‘всякаква причина‘” (Мат.19.3). Исус явно се е интересувал повече от това да говори за брака, отколкото за развода, затова започва своето изложение подчертавайки, че бракът трябва да бъде моногамен и доживотен (ст. 4-6). А когато го попитали защо Мойсей е заповядал развод за прелюбодейство, той отговори, че Мойсей просто го е разрешил, и то само в случаите на упорито неразкаяние (“коравосърдечие”, ст. 7-8).

В крайна сметка Исус отговаря на въпроса им за развода по “всякаква причина”, като цитира позицията на школата на Шамай , че фразата “причина за нещо неприлично” означава всъщност “нищо друго освен нещо неприлично” [или както беше обяснено по-горе, думата за неприлично буквално означава голота, разбирано от равините като “прелюбодеяние”). Оказва се, че Исус, който не е бил последовател на равина Шамай, защото не е бил съгласен с тях по много други въпроси, всъщност е казал, че тълкуването на фразата “причина за неприличие” по този начин е правилно.

Исус отхвърлил развода по “всякаква причина” като небиблейско изобретение, така че всеки, който се е развел, използвайки това тълкуване (което включвало почти всеки разведен в Израел), е имал невалиден развод. Той подчертава това по възможно най-драматичен начин, казвайки всъщност, че всеки, който се е оженил повторно след такъв развод, сега прелюбодейства, тъй като предишният му брак все още не е прекратен.

Краткият текст по темата, (който се налага да е кратък поради краткия формат на Евангелията), затруднява допълнително пълното разбиране на темата от нас, които живеем в 21-ви век. Евангелието на Марк (Мк.10.2-12) пък дори не включва хилелитските и шамаитските позиции: “по “всякаква причина” и “нищо друго освен неприличие”. Но читателят от първи век мислено би имал предвид тези фрази по подразибране. Както напимер в днешно време знаем, че става дума за “алкохолни напитки” ако някой зададе въпроса “Позволено ли е на 16-годишно дете да пие?”.

А версията на Лука (Лк.16.18) пък е толкова съкратена, че се губи всеки смисъл, освен ако не знаем предварително, че почти всички разводи в Израел по онова време са били от категория “Всякаква причина”. Тоест, всеки, който се е оженил повторно по такава причина, можело да се каже, че прелюбодейства.

Матей ни е предоставил малко по-пълен разказ, защото по времето, когато е писал, дебатът вече е бил отслабващ и хората са имали нужда да си припомнят проблемите. Но дори разказът на Матей е объркващ за съвременните преводачи, които почти всички са смятали, че Исус е бил попитан за развода по принцип, а не за конкретния вид развод познат тогава като “по всякаква причина” – един от видовете развод в Израел по онова време.

Основания за развод в Новия Завет
Кои основания за развод са били приемливи според Исус? Този въпрос никога не му е бил задаван така директно и той не ни го казва, макар че от отговора му на въпроса за развода по “всякаква причина” вече знаем, че е позволявал развод при прелюбодейство. Следователно при липсата на други доказателства трябва да приемем, че той е приемал и другите три старозаветни основания за развод, както и всички останали евреи.

Има много аспекти на учението на Исус, за които нямаме данни – например той никога не е утвърждавал монотеизма или не е осъждал неща като изнасилването – но това не е било необходимо да се изяснява на аудитория, която вече се е съгласявала или осъждала дадени неща.

Когато Исус не е бил съгласен, той не се е притеснявал да го каже. Например, запитан за развода по “всякаква причина”, Исус се възползвал от възможността да посочи няколко въпроса, по които не бил съгласен с другите евреи, включително полигамията (всички евреи, с изключение на сектата в Кумран, допускали полигамията), незадължителния развод при прелюбодейство (който повечето евреи смятали за задължителен) и незадължителния брак (който всички евреи смятали за задължителен).

За щастие Павел не е толкова мълчалив, колкото Исус, защото му се налага да напомня на своята отчасти езическа аудитория за задълженията в брака, както беше споменато по-горе.

Пътят напред за Църквата
Проблемът за съвременната църква, живееща в условията на развод по желание, е как да направим актуално отново учението, че до развод може да се прибегне само когато има конкретни библейски основания за това.

Един от начините може би е да се акцентува отново върху брачните клетви в традиционните християнски сватбени служби, в които се говори за четирите библейски основания за развод – изневярата и трите вида пренебрежение за които говорихме по-горе. Брачните клетви “да обичам, да почитам и да пазя” се основават на древните еврейски клетви, цитирани в Ефесяни 5.28-29, където Христос “обича… храни и обгрижва” или, по-буквално, “обича, храни и поддържа на топло” своята невеста.

В Стария завет се говори за брака като за “договор” и брачните обети се разглеждат като клаузи в този договор. Ако единият от партньорите наруши брачните си обети, другият има право, както при всеки бизнес договор, или да обяви договора за нарушен или да прости на разкаялия се партньор. По този начин правото за решението какво да се предприеме спрямо брака, се дава на онеправдания партньор.

Превод от английски: Георги Бакалов

За автора: Преподобният д-р Дейвид Инстоун-Брюър е Почетен научен сътрудник по равинистика и Нов завет в Тиндейл Хаус, Кеймбридж, Великобритания

Член е на:
Британска асоциация за еврейски изследвания (BAJS)
Дружество за библейска литература (SBL – сега и тогава)
Комитет за превод на Библията (CBT – преводачи на NIV и tNIV)

Източник: https://2×1.io/fIhK48

Допълнителна информация по темата

Адамс, “Бракът, разводът и повторният брак в Библията” (Филипсбърг, Ню Джърси: Presbyterian and Reformed Publishing Co, 1980 г.).

  • Материал за изучаване на Библията в църквата с няколко интересни идеи.

Дейвид Аткинсън, Да имаш и да държиш: Брачният завет и дисциплината на развода (Лондон: Colins, 1979 г.).

  • Академично преразглеждане на богословието на брака.

Уилям А. Хет и Гордън Д. Уенъм, Исус и разводът (Лондон: Hodder & Stoughton, 1984 г.).

  • Академичен труд с добри обобщения на други гледни точки.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Bible (Grand Rapids: Eerdmans, 2002).

  • Академичен труд, базиран на нов еврейски справочен материал.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Church (Carlisle: Paternoster, 2003).

  • Пастирски заключения, основани на най-новите академични открития.

Craig S. Keener, Paul, women & wives: marriage and women’s ministry in the letters of Paul (Peabody, Mass.: Hendrickson Publishers, 1992).

  • Академичен труд, основан на най-новия гръко-римски материал.

Уилям Ф. Лък, Развод и повторен брак: (San Francisco, Harper and Row, 1987).

  • Преразглеждане с много оригинални идеи.

Какви ресурси са необходими, за да успее едно апостолско служение?

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Пропускам молитвата, изучаването на Библията и други добре разбираеми съставки на християнския живот. Това не е защото не смятам, че те са важни, а просто защото този текст е предназначен да бъде практически.

Какви ресурси са необходими, за да успее едно апостолско служение?

  1. Морални и компетентни лидери

    Верността към Бога и лоялността един към друг са ключови ценности, за да може всяко служение да успее. Отговорността за това е взаимна.
  1. Общност от хора с отворени сърца и умове (но не и без критично мислене и интелигентност) – апостолското общество от вярващи

    Когато Бог изпраща апостол, чрез неговото служение прозвучава призив. Хората разпознават Божия призив и се отзовават. Те се присъединяват към апостолското служение и образуват апостолска общност. Тази общност се стреми да върви в единство и в послушание на ръководството на Светия Дух. Истинската апостолска общност не се състои само в това да правим нещата заедно – тя се състои в това да демонстрираме Божията любов един към друг. По същия начин истинската апостолска общност не е хипи комуна – тя включва и съвместна работа за постигане на неща за Господ и Неговото царство. Поддържането на баланса е наша отговорност, за която трябва да следим.
  2. Интелектуална собственост
    Всеки истински апостол създава корпус от писания, които отразяват разбирането, което е получил от Бога. Тези истини трябва да бъдат уловени, документирани, правилно преобразувани в материали и споделени с останалия свят.
  3. Тактически програми
    Всяко апостолско видение се нуждае от подходящи програми и администрация, за да направи нещата реални и достъпни за хората. Това могат да бъдат програми, предназначени за обучение или за подпомагане на хората с изцеление, освобождение, финансова помощ или при посрещане на предизвикателства в живота, като например родителството. Това включва и благотворителни програми и програми за хуманитарна помощ.
  4. Създаване на марка
    В този модерен свят доброто брандиране е важно за всеки, който иска да остане конкурентоспособен в среда, наситена с марки и техния непрекъснат поток от реклами. Оригиналното име, логото и всичко, което е свързано с брандинга, не нарушава нищо библейско. Това не е ЕДИНСТВЕНОТО нещо, за което трябва да живеем, и християните не трябва да бъдат просто “фенове” на една или друга марка. Това е само начин за предаване на идентичността и мисията.
  5. Технология
    Немислимо е да си представим служение, бизнес или каквато и да е организация в днешния свят, която си мисли, че може да постигне нещо без технологии. Правилното ръководство и стратегия в областта на информационните технологии трябва да са налице, преди да са необходими ресурси.
  6. Финансиране и финансово управление
    Истинските апостолски служения са овластени от Бога да набират средства по свръхестествен начин. Ако някой твърди, че е изпратен от Бога, но не генерира ресурси и не увеличава материалната база на служението, този човек вероятно не е от Бога. Един апостол набира средства, разполага с тях и ги увеличава, докато се кроят планове за следващото поколение.

Корабокрушение край бреговете на Кесария разкрива раннохристиянски символ на Йешуа

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Израелската администрация за антики (ИАА) наскоро обяви невероятно откритие: край бреговете на древния пристанищен град Кесария е намерен не един, а два кораба! По-ранното корабокрушение може да се проследи до римския период (около 300 г.). Тези кораби са потънали на едно и също място в пристанището на Кесария в продължение на повече от хиляда години. Вътре в потъналия кораб МАА открива съкровищница от древни артефакти, включително монети, статуи, керамика и бижута.

Най-забележителен обаче е осмоъгълният златен пръстен със зелен камък, върху който е издълбан образът на Добрия пастир – един от най-ранните християнски символи на Йешуа, като и двата кораба са открити в плитки води близо до древното пристанище. Археолозите предполагат, че корабите “може да са били закотвени край брега, след като са изпаднали в беда или са се уплашили от бури”. Сред съкровищницата на реликвите от римския кораб има стотици бронзови и сребърни монети, малък бронзов римски орел, издълбан червен скъпоценен камък и златен пръстен на Добрия пастир.

Зелената перла на последния е грижливо изработена в образа на млад пастир в туника, с агне на раменете. Изображението е един от най-ранните известни християнски символи, свързани с Йешуа.



Този уникален пръстен напомня за своя първоначален собственик. Възможно е той да е заможен християнин, живеещ в Кесария. Апостол Петър покръства първия езичник в същия град (Деяния 10: 10) Това е и мястото, където Павел е изправен пред съда (Деяния 23-24)). ). Червеният скъпоценен камък, първоначално поставен в пръстена, е изваян върху лира и е широко известен в римските и еврейските традиции. ИААА открива около 600 монети от мамлюкския кораб. Между двата потънали кораба археолозите откриват и десетки бронзови камбани, керамични съдове, пирони, оловни тръби и голяма желязна котва.

През годините по крайбрежието на Израел и особено около Кесария са открити много невероятни находки, като златни монети, римски статуи, мечове на кръстоносци и дори свързани с тях финикийски статуи. с практиката да се принасят в жертва деца. Според главния изпълнителен директор на IAA Ели Ескосидо “крайбрежието на Израел е богато на предмети и артефакти, които са изключително важни обекти на националното и международното културно наследство. Те са изключително уязвими, поради което Израелският орган за антики провежда подводни изследвания, за да идентифицира, проследи и запази всички старини.”

Раждането на Месия и историята на чудотворните раждания в историята Израел

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

от Йосиф Шулам

В това поучение ще говорим за “толдот” (история, родословие, произход). На иврит тя има повече от едно значение.

Всъщност иврит е много малък език в сравнение, например с корейския, английския и други езици. Той има около 70000 думи в съвременният иврит, а библейският иврит има само 22000 думи.

Толдот се превежда като родословие в Библията. Превежда се и като история и се появява няколко пъти в книгата Битие, повече отколкото във всяка друга книга в Библията. Също така с него започва Новият завет.

Всички вие, вероятно вече знаете как се цитира Битие 1:1 “…в началото Бог създаде небето и земята”.

Но много малко пастори, дори, знаят как да цитират един по-важен стих за всеки християнин по света и той е в Матей, глава 1, стих 1, който започва с думите “И това е родословието на историята на Исус Христос, син на Авраам, син на Давид”.

Не, аз нарочно цитирах неправилно. Не се казва това. Казва се, че това е книгата на родословието на Исус Христос, син на Авраам, син на Давид. А фразата “това е книгата на родословието (толдот)”, се появява само два пъти в Библията, в Матей, глава 1, стих 1 и в Битие, глава 5, стих 1.

Сега това е много, много интересно начало. Още с първия стих в това, което наричаме книгата на Новия завет, се говори за едно невероятно начало, дори гениално начало, за което трябва да знаете. Защото фразата “това е книгата на родословието (toldot)”, се появява само още един път в цялата Библия и това е Битие, 5 глава, 1 стих и става дума за Адам, който нямаше родословие.

Той е създаден от глината на земята, която Бог оформя и превръща в човешко същество и оживява от Божия дух.

И така, защо Матей започва Евангелието си с тази фраза, взета от книгата за родословието на Адам?

Защото, ако някой би критикувал раждането от девица, Матей заковава аргументите за божествеността и синовността на Йешуа (Исус) на Отец, Създателят на небето и земята.

Също така, Сара бе безплодна и Рахил бе безплодна. Чудодейното раждане на Моисей като оцеляване, също е свързано с раждане и оцеляване.

Странно нещо, нали? Матриарсите на израелския народ са безплодни и трябва да дойде чудодейна намеса от Бога, за да могат да се сдобият с дете.

Ще ви кажа какво прави Светият дух. Защо майките на израелския народ са безплодни? Защото това е подготовка на съзнанието на читателя за идването на ангела при Мария. Тя забременява чрез Светия дух, което е чудо.

И ако някой се чуди как е възможно това да се случи, ще се сети, че е било необходимо Бог да отвори утробата на Сара, на 90-годишна възраст и след това на Ребека, и след това на Рахил.

Адаптирано от https://youtu.be/pD55SpxOx4k

Hebraica Veritas – между стремежа към автентичност и догматизма – Част 1

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Откритието на еврейската основа на вярата в YHWH, Създателя, Бог на Авраам, Исаак и Яков, може да се опише най-добре като едно пътуване. В допълнение към метафората за пътуването бихме могли да добавим елемента на търсене на съкровища, за да илюстрираме по-добре същността на това занимание.

Веднага след приемането на тази метафора като начин за описване на процеса на пристигане на крайната дестинация, за повечето трябва да стане ясно, че точно както в реалния живот, не всички хора имат нивото на интерес, което е необходимо, за да може някой да се впусне в такова пътешествие. Интерес, любопитство и дори чувството за дълг може би най-добре описват истинския търсач на Божията Истина.

Истинското пътешествие за търсене на съкровища включва процес на опознаване на съкровището, откриване на възможност да се впусне в действителното пътуване, отделяне на ресурси и преминаване през подготовка и след това най-накрая самото пътуване.

Но какво ни е научила историята за човешката природа? Че повечето хора са гладни за знания ли? Надали.

Готови ли са повечето хора и да преминат през болката, риска и загубата на ресурси, които би им струвало, за да открият това съкровище?

Можем да зададем тези въпроси по малко по-различен начин, използвайки метафората за търсене на съкровища – колко търсачи на съкровища познавате? Познавате ли хора, които прекарват часове и дни в изучаване на нещо, което смятат за изключително ценно? Планират ли начин да предприемат пътуване, за да придобият това ценно съкровище? Готови ли са да платят цената, която ще им струва да изпълнят такъв план?

Можем също така да добавим тези въпроси към профила на истинския търсач: готови ли са повечето хора, които познавате, да дадат живота си за истината, в която казват, че вярват?

Когато задавам този въпрос, имам предвид както да дадете живота си в смисъл да живеете живота си в служба на истината, в която вярвате, така и потенциално да се наложи да умрете за тази истина. И двете са еднакво важни.

Ограниченията на човешката природа

Но каква е реално човешката наша природа и кои са нейните какви ограничения?

За британския философ от 17-ти век Томас Хобс „първият и основен закон на природата“ е „да търсим мир и да го следваме“. (Левиатан, 1651 г.)

Хобс също е казал:

„Самият живот е Движение и никога не може да бъде без Желание, нито без Страх, или без Разум.”

Томас Хобс, Левиатан (1651 г.)

Това изглежда е вярно за повечето хора. Въпреки че всички имаме желание за повече, ние също така имаме чувство за здрав разум и страх.

Това обяснява защо повечето хора, които познавате, са основно заети с това да си осигурят мир, стабилност и утопичната „безпроблемна“ нирвана в живота наречена общо „щастие”, към което всеки се стреми.

Повечето хора мечтаят да получат по -добре платена работа, да отидат на почивка, да се радват на живота, да създадат нещо ценно и да печелят от това. Те могат тайно да се възхищават на търсещите съкровища, но нямат намерение никога да предприемат пътуване, включващо големи разходи, риск и несигурност.

По мое скромно мнение е от първостепенно значение да се разберат и приемат ограниченията на човешката природа – начина, по който ние като хора мислим и действаме. Това не са някакви снизходителни преценки или присмех. Разбирането на ограниченията на човешката природа е изключително важно за всеки, който иска да помогне на ближния си. Ако не го направим, нашата помощ може да се превърне в бедствие.

Повечето хора, които твърдят, че са вярващи, не се интересуват твърде много от „лов на съкровища“. Всъщност може да се окаже, че много хора стават вярващи, предимно водени от страхове, а не от вяра.

След като основните им страхове са разрешени и те са решили, че са намерили това, което търсят, духовната им енергия се изразходва най -вече за поддържане на статуквото. Просто казано, повечето хора разчитат на Бог като начин да потърсят помощ за проблемите си и тук вярата им започва и свършва. Такива хора може да са фундаментално добри хора. Някои от тях обаче може да не са. Никой не знае къде свършва суеверието и започва истинската вяра, но в края на краищата човешката природа е основно ограничение за това, което Бог може да направи на земята – в живота на отделен човек или на цели групи хора.

Що се отнася до света на християнството, търсенето на автентичността на вярата не е това, с което повечето вярващи са заети (да не говорим за християнските водачи). Повечето вярващи, като всеки друг, са заети да се грижат за себе си и семействата си, да се справят с предизвикателствата на живота и да търсят по-добър такъв.

Основателите на Съединените щати, разбирайки добре човечеството, са създали Конституция, която може най-добре да регулира и гарантира живота и свободата, отбелязвайки, че стремежът към щастие е наистина това, към което хората се впускат, след като са им гарантирани живот и свобода.

“Ние държим тези истини за очевидни, че всички хора са създадени равни, че са надарени от своя Създател с някои неотменими права, че сред тях са Животът, Свободата и стремежът към Щастие.”
Декларацията за независимост на 4 юли 1776 г.

Преследването на автентичността на Божията Истина е това, което определя хората като духовни и до известна степен интелектуално будни. Хората, които се интересуват само от основните неща в живота, или тези, чиято единствена цел е да поставят отметка в листа с религиозна вина чрез извършването на седмичен ритуал, вероятно ще намерят този материал за безинтересен и без значение.

Ако не сте от тях, прочетете нататък. 👇🏻

КОЕ ХРИСТИЯНСТВО Е ПО-АВТЕНТИЧНО?

От векове повечето християни не са били въвеждани в вярата по правилния начин. Възможно е да са били родени в семейство, принадлежащо към определена деноминация, или да са навлезли във вярата сами, но независимо от сценария може да се каже, че повечето християни никога не са били въведени правилно в вярата. Или поне не от четвърти век насам.

Откъде знам това ли?

Това са моите наблюдения след 30 години живот и служение на вярващите в протестантското крило на християнството. По Божията милост съм проповядвал лице в лице на аудитории от десетки хиляди души в над 40 страни – в църкви, библейски училища, конференции, семинари и евангелизационни кампании.

Освен това съм се молил лично за стотици хора чрез силата на Светия Дух. Стотици хора са ми разказвали как са били на мои служения и са получили един слово, друг изцеление или освобождение. Това е, което Бог ме е призовал да правя и това правя, откакто проходих във вярата през далечната 1989 г.

Но дори след като бях на Библейско училище, прочетох стотици книги, изследвах и изучавах материали за хиляди часове, както и след общуването ми със служители от най-високо ниво през годините, останах с чувствах, че това християнство, от което бях част, пропуска нещо много важно.

Всъщност едно от първите осъзнавания, които мога да идентифицирам рано в прохождането ми във вярата, беше усещането, че християнството, за което чета в Новия Завет, не е това, което е християнството днес.

Това ме накара да продължавам да задавам въпроси, да изследвам, да чета и изучавам как сме стигнали дотам, където сме стигнали след вече 20 века.

С течение на времето започнах да осъзнавам, че това не е само мое лично наблюдение. Разбрах, че има много повече хора, много по-умни от мен, живи, както вече не сред живите, които са смущавани от същите тези въпроси.

Библейското училище, в което отидох напирмер, се смяташе за реформаторски тип училище, опитващо се да преподава Библията по различен начин от начина, по който деноминацията от която основателят му беше произлязъл, го преподаваше. В случая ставаше дума за лутеранството, но това може да се каже и за други протестантски, т. нар. “мейнлайн” деноминации.

Що се отнася до Запада, постмодернизмът вече е разрушил каквото и да било „класическо“ и „традиционно“ християнство. Така че в днешно време, ако ще бъдеш реформатор, който се стреми наистина да разбере какво учи Библията извън опорочаването на постмодернизма, трябва да погледнеш назад към ученията на основателите на протестантизма, а това е времето на Реформацията през Средновековието.

През годините натрупах впечатляваща поредица от книги, съдържаща писания на Лутер, Калвин, Цвингли, Хус и други проповедници от онази епоха. Когато настъпи ерата на Интернет и човечеството започна да получава достъп до електронни книги и PDF файлове, се докопах до още повече произведения от автори, които представляват реформаторската школа – предполагаемо най-девствения източник на тълкуване на Библията, когато става въпрос за протестанти.

Има буквално десетки хиляди протестантски деноминации. Всеки мисли, че притежава истинското нещо и че тълкуването му е по-добро от тълкуването на групата, от която произхожда. В някои случаи това може дори да е вярно, но в много случаи се свежда до малки различия и нюанси на сходни вярвания.

Не можех да не забележа, че голяма част от истините, написани през Средновековието, са всъщност една реакция на католицизма. Очевидно някои от тези истини отговарят на празнотата в сърцата и умовете на милиони хора, смесени с различни политически страсти и религиозно усърдие и по този начин се създава протестантизма. Преди всичко крайният резултат от този процес е създаването на национални религиозни институции, които не са подвластни на Рим.

Прекалено опростявам и рисувам този фон с широка четка, за да свържа по възможно най-добрия начин някои важни точки в това търсене на съкровища, в което може би сме се впуснали с някои от вас.

Следващото нещо, за което започнах да научавам, е, че протестантството, независимо от това коя версия и коя деноминация можем да вземем за пример, твърди, че е разрешило някои от духовните, богословските и църковните проблеми на католицизма, но или не успя да се справи с много други, или създаде нов собствен набор от такива.

Анабаптистите например, в стремежа си към автентична вяра отхвърлият кръщението на бебета и започват да практикуват пълно потапяне във вода. Само заради това те са били жестоко преследвани както от католическата църква, така и от Лутер. Десетки хиляди анабаптисти са било убити по време на преследване, продължило векове.

“Анабаптизмът е превърнат в углавно престъпление. За глави на анабаптистите е имало ценоразпис дори. Да им се даде храна и подслон било престъпление. Херцогът на Бавария през 1527 г. разпорежда затворените анабаптисти да бъдат изгорени на клада – освен ако не се откажат, в този случай те трябва да бъдат обезглавени. В католическите страни анабаптистите обикновено са екзекутирани чрез изгаряне на клада; в лутеранските и “цвинглианските” окръзи анабаптистите обикновено са екзекутирани чрез обезглавяване или удавяне.

Хиляди подпечатват вярата си с кръвта си. Когато всички усилия за спиране на движението се оказаха напразни, властите прибягват до отчаяни мерки. Въоръжени палачи и конни войници са изпратени в роти по земята, за да преследват анабаптистите и да ги убият на място без съд и присъда. Старият метод за произнасяне на присъда за всеки отделен инакомислещ се оказа недостатъчен, за да унищожи тази вяра. Едва през 2010 г. лутерани издадоха официален документ-извинение към всички меноноти, наследниците на анабаптисткото движение.”

“Менонити в Европа“ от Джон Хорш

Могат да се дадат много други примери за преследване на една протестантска група от друга. Това продължава до днес и въпреки че никой не изгаря хората на клада и не обезглавява никого, „мекото“ преследване, използващо религиозни политики, е реално.

Ако протестантството представлява по-добра, по-изчистена и по-автентична версия на християнството, как така всички тези неща се случват вече повече от 500 години в протестантския свят?

Георги Бакалов

Преводна версия на български. Източник: https://apostolos.bg/wiki/doku.php?id=1._between_the_pursuit_of_authenticity_and_dogmatism