Нека си зададем въпроса ЗАЩО да трупаме знания и умения?
Всеки, разбира се, може да отговори на този въпрос по свой начин. Споделям с вас моето “пътешествие” в тази сфера и динамиките, които и до днес ме водят в търсенето на знание.
1. Искам да знам, понеже искам да знам.
Има хора, които искат да знаят просто защото искат да знаят – и такива, на които тази динамика е чужда. Някои хора са любознателни, други не са. Еднакво трудно е да обясниш на нелюбознателен човек какво е то да искаш да знаеш само понеже искаш да знаеш – и обратно, опитай се да обясниш на любознателен човек какво е то да гледаш по 4-5 часа телевизия на ден (пълни глупости), но да не заделиш време за истинско търсене на знание. Двата профила хора имат също така “интересни” взаимодействия – обикновено се презират взаимно, понеже никой от тях няма намерение да промени нещо в начина, по който възприема света.
Има нелюбознателни хора, които умеят да имитират интелигентност, например за да постигнат дадена цел в професионалната си кариера. Но рано или късно на всички става ясно кои са хората, които искат да знаят понеже искат да знаят и кои са имитаторите.
Хората, които наистина жадуват за знания, оказват влияние върху другите. Някои са естествено привлечени от такива хора, други се страхуват от тях и ги избягват. Но човек, който е бдителен, осведомен и винаги търси знания/обучение, е един от най-големите активи за всяка организация. Това е истинското невидимо вътрешно динамо на човешкия прогрес. Например това търсещо знание вътрешно динамо в хората плаши тоталитарните режими, като например комунистическите или джихадистките тоталитарни държави. Хората, които търсят знания и се учат, плашат диктаторите по целия свят. Тоталитарните режими имат ясната цел да смажат и потиснат всяка подобна динамика в отделни хора или цели групи от хора. Това е и причината, поради която такива държави са изостанали.
2. Искам да зная, понеже усещането, че е възможно да прекарам живота си БЕЗ да съм наясно със смисъла на живота по принцип и смисъла на моя живот в частност, е равно на смърт.
Миналия месец, когато бях в София, гледах някакво ТВ шоу, в което се състезаваха хора, знаещи дадени неща. Не съм от най-умните, само на около 80% от въпросите се оказа, че познавам правилните отговори, но се замислих за нещо друго – човекът, който води това предаване и съобщава правилните отговори, знае ли някои от тях предварително? Него никой никога не го пита какво и колко знае. Той е направен да изглежда много в топ форма, в контрол на нещата и т.н., но истината е, че вероятно много (повечето?) от хората, които се състезават, са много по-добре информирани от него.
За някои хора знанието е просто знание. Просто любопитство. Или просто работа.
Има обаче знание, което е отвъд енциклопедичното любознание. Тук вече говорим за желанието да намерим ИСТИНИТЕ, за които си струва човек да живее. Или за които, ако трябва – да даде живота си. Това вече е УБЕЖДЕНИЕ! Убеждение за НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА! За това от къде сме дошли, кой сме, защо сме тук въобще и как ще отговаряме за живота си пред Бог един ден, когато се изправим пред Него.
3. Разпространители на знание
Не всички хора, които са любознателни, са стигнали до ИСТИНАТА и са наясно с убежденията си, за които си заслужава да живеят или да умрат, ако трябва. И не всички, които имат убеждения и са може би добри, етични, морални и успешни като личности, имат желанието или компетенцията да разпространяват знанието, до което са стигнали.
Някои имат желание, но нямат компетенции. Или просто това не е техен “дар”. Други дарове със сигурност имат (може би не са наясно с тях, но всеки има някакви дарове, които Бог му е дал), но може би дарът им не е да разпространяват ЗНАНИЕ.
Други пък имат дар и говорят “сладкодумно”, но ако се анализира съдържанието, става ясно, че нямат много компетенция по темата. Миналата година някой ми прати линк към видео на софийски пастор, който говореше за неща, свързани с исторически елемент от Библията. Човекът, води видна софийска църква, но де факто говореше измислени неща, които дори леко задълбочено изследване на темата ще покаже, че бяха грешни. Но понеже нивото на самата аудитория по темата е ниско, пастора може да каже каквото си ще и пак ще има репутацията на образован, умен говорител. За съжаление, като слушах и други негови материали, видях подобен популистичен подход и по други теми. Рядко правя това, но когато заделя 15-20 минути за нещо такова, се опитвам да бъда максимално безпристрастен и да не забравям, че и той е човек, и той греши, както и аз, както и всички ние. И въпреки това – къде е механизмът, по който такива хора могат да бъдат предизвикани да вдигнат нивото си на компетенции? Няма такъв.
Аз се опитах да въведа нещо такова чрез основаването на Апостолска Реформирана Църква, но се убедих, че повечето хора, вкл. и може би особено водачите на църкви, не търсят да бъдат предизвикани по отношение на нивото им или уменията им като водачи или личности. Днес вече знам със сигурност, че ако занапред ще влизам в каквито и да е взаимоотношения с някой в ролята ми на духовен авторитет, много ясно ще опиша на такъв човек защо и по какъв начин едно такова взаимоотношение би трябвало да функционира. И ако това не харесва на някой, ако някой бяга от идеята да бъде отчетен за липсата си на компетенции или дефицити в една или друга сфера, той трябва да си намери друг “духовен авторитет”, който ще толерира посредственост.
Последно, няколко думи и за културата на любознателност или липсата на такава. Един човек не може да създаде култура на любознателност. Една лястовица пролет не прави. Културата на любознателност се гради с времето и от цели общности. Еврейската култура например е култура, в която знанието се цени високо, на почит е, в него се влага, и хората, които го имат и разпространяват, са ценени. Когато моите приятели евреи тук в Минесота се организират за общо събиране в синагогата с техния равин, за тях това не е “служба”, както ние го наричаме. Те го наричат learning – изучаване. Например, е групата, в която си пишем, те си казват: тази вечер няма да има изучаване.
В нашите среди изучаването е скучно и досадно. Младите са много по-привлечени от емоционални преживявания отколкото от трупане на знания. Такава ни е културата – по-низша. Болшинството от хората може и да имат високо мнение за неща като формално “образование”, но колко от тях са истински търсещи знание? Колко са тези, достигнали до истински убеждения? Колко са тези, които имат желание и умения да разпространяват Божието знание?
Разбирате ли сега защо нивото като цяло е ниско? Защото без горепосочения елемент (знание) и хора, които да го търсят, приемат, прилагат и разпространяват, нивото на всеки човек и общност е обречено да е не по-високо от скотското и чисто физиологично съществуване. Жалка картинка в сравнение с великия Божи план, в който всеки би трябвало да бъде сънаследник на СВЕТОВЕТЕ. Какво обещение само! Плати цената, бъди сред “избраните” търсещи и се присъедини към тези, които са намерили!
