Наистина ли произходът на Рождество е езически?

През вековете християните, чрез различните си традиции са вмъкнали голям брой небиблейски ритуали в начина, по който практикуваме вярата.

Затова е напълно разбираемо всеки, който е сериозен за Бог, да проучи темата и прецени аргументите за и против празнуването на Рождество Христово.

Причината, поради която много християни се противопоставят на празнуването на Рождество, се дължи на убеждението, че Рождество е езически празник, който е бил смесен с християнската традиция. Но дали наистина е така?

Ето основните аргументи на онези, които не са съгласни с тази позиция и продължават да почитат раждането на Христос през декември.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа е римският празник Сатурналии”.

ОТГОВОР: Сатурналиите, в чест на римския бог Сатурн, продължавали от 17 до 23 декември. Коледа се празнува на 25 декември. Те дори не се припокриват. Няма доказателства, че ранната Църква е избрала тази дата, за да се конкурира със Сатурналиите.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа всъщност е празникът на Сол Инвиктус.”

Сол Инвиктус (на латински: Sol Invictus, означаващ “Непобедимото Слънце”) е бил римски слънчев бог, чийто култ става особено важен през късната Римска империя. Обявен е за такъв 274 г. от н.е. Иполит Римски свързва раждането на Исус с 25 декември през 204 г. от н.е. Ако не друго, Sol Invictus може да е бил опитът на някои римляни-езичници да се противопоставят на Коледа. Така опитите продължават за много години напред.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа е празник на зимното слънцестоене.”

ОТГОВОР: Слънцестоенето е на 21 декември, а не на 25 декември. Християните са избрали 25 декември, защото е 9 месеца след 25 март – Благовещение.

ОБВИНЕНИЕ: “Митра е роден на 25 декември.”

ОТГОВОР: Няма исторически доказателства, които да свързват Митра с тази дата. Освен това празнуването на Рождество предхожда култа към Митра.

ОБВИНЕНИЕ: “Хорус е роден от девица, също като Исус.”

ОТГОВОР: Хорус е роден от Изида с помощта на разчлененото тяло на Озирис – не точно “девствено раждане”. В езическата митология, преди християнството, няма доказателства за спасители, родени от девица. Вярването в непорочно зачатие, като например това от Исая 7:14, се корени в еврейските пророчества от Тора̀, които предхождат повечето езически митологии.

Твърденията за “паралели” с езическите митове са съвременни спекулации, а не факти.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледните елхи идват от езическото поклонение на вечнозелените растения”.

ОТГОВОР: Традицията на коледните елхи започва в Германия през XVI в., дълго след смъртта на езичеството в Европа. Според най-ранните европейски традиции, дървото, орнаментите и свещите символизират Едемската градина и Христос като Светлината на света.

ОБВИНЕНИЕ: “Подаряването на подаръци идва от вавилонските традиции.”

ОТГОВОР: Вавилонците не са измислили даването на подаръци. Християните дават подаръци на Коледа заради тримата влъхви.

ОБВИНЕНИЕ: “Дядо Коледа е просто скандинавският бог Один.”

ОТГОВОР: Предполага се, че тази връзка е защото Один е яздил летящ кон… но това е единствената връзка.

Свети Никола, който е истинският преобраз на “Дядо Коледа” в западните страни, е живял през IV век, а Один е бил почитан едва през V век.

Тези отговори като цяло предоставят добри контрааргументи на често срещаните антирождествени твърдения, дори да са опростен отговор по един сложен исторически казус.

Очевидно е, че празнуването на Рождество, подобно на много дългогодишни културни празници, има многобройни влияния и се е развило с течение на времето. Като прибавим към това и казуса “Коледа”, който е твърдо езически по произход, нещата съвсем се усложняват.

Към кой “лагер” са твоите възгледи по тази тема? Тази публикация предизвика ли или потвърди убежденията ти?

В каквато и посока да клониш, честито Рождество Христово и благословена 2025 г.!

Георги Бакалов

Как Западът изгуби вярата си – Част 1

Трансформацията на Западна Европа: От езичество и магьосничество към християнство

Западна Европа има богата и сложна история, която включва периоди на идолопоклонничество, езичество и магьосничество. Много от тези практики са включвали ритуали и вярвания, които биха могли да се считат за шокиращи или морално неприемливи според днешните стандарти.

Нека си припомним този исторически път и ролята на християнството в трансформацията на западно-европейските култури.

Поклонение на идоли, езичество и магьосничество
Предхристиянската история на Западна Европа е белязана от широк спектър от религиозни и духовни практики. Те включват поклонение на различни богове и богини, ритуали, извършвани в свещени горички, и почитане на идоли.

Ето няколко примера за такива култове и някои аспекти на техните практики:

  1. Друиди:
    Друидите били жреческа класа сред келтските народи в Европа. Те практикували духовност, основана на природата, като се покланяли на различни божества и духове. Извършвали са ритуали в свещени горички и са били известни с познанията си по билкарство, астрономия и гадаене.
  2. Северната религия (скандинавска митология):
    Нордската религия, практикувана от викингите и други германски племена, включвала поклонение на богове като Один, Тор и Фрея. За успокояване на боговете и търсене на тяхното благоволение се правели кръвни жертвоприношения, включително на животни, а понякога и на хора.
  3. Келтски политеизъм:
    Келтските племена в Европа имали политеистична система от вярвания с пантеон от божества. Ритуалите включвали жертвоприношения на боговете, свещени извори и природни образувания. Съобщава се и за човешки жертвоприношения, но те са по-слабо документирани.
  4. Митраизъм:
    Митраизмът е мистерийна религия, която се разпространява в Римската империя и достига до части от Европа. Нейните практики включвали ритуали за посвещаване, общи трапези и поклонение на Митра, който често бил изобразяван как убива бик, символизиращ космическото значение.
  5. Култ към Кибела:
    Кибела е анатолийска богиня, чийто култ се разпространява в Рим и други части на Европа. Нейният култ включвал екстатични ритуали, включително самокастрация от някои от почитателите ѝ от мъжки пол, известни като “гали”.
  6. Древното германско езичество:
    Германските племена са имали различни езически традиции, като ритуалите са били насочени към природните духове, предците и богове като Воден (Один) и Тунор (Тор). Жертвоприношенията на животни, гадаенето и свещените горички са били част от техните практики.
  7. Гръко-римски култове:
    Различни гръко-римски култове, като например култът към Дионис, са включвали екстатични ритуали, консумация на вино и фокус върху личната трансформация. Мистерийните религии като Елевзинските мистерии обещавали на посветените достъп до тайно знание и по-добър живот след смъртта.

Магьосничество в Средните векове

Магьосничеството, често свързано с езическите традиции, се свързвало с практики, смятани за свръхестествени, като гадаене, билкарство и заклинания.

Книгата The Witch-Cult in Western Europe (Магьосническия култ в Западна Европа), писана през 1920 година от Маргарет Алис Мъри, британско-индийски египтолог, археолог, антрополог, историк и фолклорист, родена в Индия, е един съвременен преглед на корените на магьосническия култ в Европа. (Директен даунлоуд от нашия сървър: https://apostolos.bg/crm/asset/3:the-witch-cult-in-western-europe-by-margaret-alice-murray)

Там се описва култа на магьосниците към сатана:

“За тях този така наречен (от християните) дявол е бил бог, явен и въплътен; те са му се кланяли на колене, отправяли са към него молитвите си, благодарили са му като на дарител на храна и на жизнени потребности, посвещавали са му децата си…”

Въпреки, че магьосничеството в било народен култ, високопоставени личности също са участвали в сатанински култове.

Например по време на романтичната си връзка с Луи XIV известната Мадам дьо Монтеспан е наричана от някои “истинската кралица на Франция” поради широкото ѝ влияние в двора по това време.

Има доказателства, че Етиен Гибор, известен френски сатанист, бивш католически свещенник, е извършвал сатанински ритуали за мадамата, включително жертвоприношения на деца.

Това е описано в книгата “География на магьосничеството”, писана през 1927 г. (The geography of witchcraft, https://archive.org/details/dli.ministry.13414)

Върху олтара беше разстлана дълга черна кадифена пелерина, върху която кралската особа легна в състояние на съвършена голота. Бяха запалени шест черни свещи, свещенослужителят се облече в ризница, бродирана с езотерични знаци, изковани в сребро, златната патена и потир бяха поставени върху голия корем на живия олтар […] Всички мълчаха, с изключение на тихия монотонен ромон на богохулната литургия […] Една асистентка се промъкна напред, носейки на ръце бебе – момченце. Детето беше вдигнато над олтара, беше му прерязана шията, задушавайки плача му докато топлите капки кръв падаха в чашата и се стичаха върху бялата фигура под нея. Трупът беше предаден на La Voisin (висша френска магьосница), която го хвърли безчувствено в пригодена за целта пещ, която светеше с бяла жар в своята свирепост.”

Историците днес отбелязват значителното въздействие на християнското покръстване върху цивилизоването на региона, което води до дълбоки промени в социалните, моралните и културните норми.

Питър Браун, историк:

  • “Пристигането на християнството в Западна Европа бележи дълбока промяна в моралния и културния пейзаж. То отправя предизвикателство към господстващия светоглед, като набляга на изначалната ценност на всеки човек, насърчавайки ценностите на любовта, милосърдието и прошката.”

Родни Старк, социолог:

  • “Християнството въведе морална рамка, която се стреми да премахне практики като човешките жертвоприношения, детеубийствата и ритуалното насилие, които са били обичайни в езическите общества. То насърчава чувството за общност, състрадание и отговорност.”
  • Кристофър Даусън, историк:
  • Християнизацията на Западна Европа довежда до обединяваща сила, която надхвърля племенните и регионалните разделения. Манастирите и църквите се превръщат в центрове на обучение, култура и благотворителност, допринасяйки за интелектуалното и социалното развитие на региона.”

Ален дьо Беноа, философ:

  • “Християнизацията на Европа оказва дълбоко въздействие върху нейното изкуство и литература, оформяйки нов разказ, който набляга на добродетелта, спасението и християнския мироглед. Тази трансформация издига културния и интелектуалния живот на континента.”

Пристигането на християнството в Западна Европа въвежда морална и етична рамка, която спомага за цивилизоването на региона по различни начини:

  1. Морални ценности: Християнските учения наблягат на любовта, състраданието и присъщата стойност на всяко човешко същество, като оспорват практиките, които обезценяват живота и насърчават насилието.
  2. Социално сближаване: Създаването на църкви и манастири насърчава чувството за общност и единство, като осигурява подкрепа за маргинализираните и насърчава социалното сближаване.
  3. Културен разцвет: Християнизацията на Европа води до запазване и разпространение на знанието, като насърчава интелектуалното и културното развитие чрез институции като манастирските училища и скрипториите.
  4. Етично законодателство: Християнската етика оказва влияние върху развитието на законите и управлението, което води до по-хуманни и справедливи правни системи.

Обръщането на Западна Европа от езически практики, идолопоклонничество и магьосничество към християнството е процес на трансформация, който дълбоко оформя културната, моралната и социалната структура на региона.

Историците признават цивилизационното влияние на християнството, което е довело до морална революция и е допринесло за развитието на една по-състрадателна, обединена и културно богата Западна Европа. Въпреки че историческият път е сложен и многостранен, влиянието на християнството върху трансформацията на региона е неоспоримо.

Защо обаче Западна Европа и западния свят като цяло изоставят християнските си корени днес? Това ще научим в следващия материал от поредицата “Как Западът изгуби вярата си”.

Георги Бакалов