Един евреин на име Йоханан кръщава хора в река Йордан в Израел през първи век, включително своя братовчед, който по-късно ще стане световноизвестен: Йешуа от Назарет. Много евреи се отзовават на призива на този евреин да се потопят в реката в знак на покаяние и желание да се оправят с Бога. Сред тях са и някои от фарисеите. Дали Йоан е измислил кръщението по това време? Или то е било част от еврейската традиция и практика преди това?
Не, не го е измислил той, и да, то е било част от еврейската традиция и практика преди това.
На иврит думата за басейн, изграден за тази цел, “микве”, също ни насочва в правилната посока, за да разберем по-дълбокия смисъл на тази практика.
ПОТАПЯНЕТО В ЮДЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ
В юдейските закони, които са се предавали устно от поколение на поколение, се казвали няколко неща за необходимостта от ритуално измиване и за най-желаните места за това. [1] Предложени са шест различни варианта, които отговарят на изискванията, като се започне от ями или цистерни с престояла вода като приемливи, но най-малко желателни, премине се към ями, които се освежават от дъждовна вода като малко по-желателни, след това се стигне до специално построена ритуална баня или “микве” с 300 литра или повече вода, след това фонтани, след това течащи води.
Но “живите води” (каквито се намират в естествените езера и реки), са били считани за възможно най-добрия избор.
Есеите, известни като строга еврейска секта, също са практикували водно кръщение в Юдейската пустиня. Но защо евреите се потапят във вода? Има ли кръщение в еврейските Писания?
Е, донякъде да.
РИТУАЛНО КЪПАНЕ В БИБЛИЯТА
Изход 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:
18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,
19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.
20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,
21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.
Свещениците е трябвало да бъдат ритуално чисти (тахор), за да служат в скинията, а израилтяните, които са станали ритуално нечисти (тамай), е трябвало да възстановят положението си с течение на времето и с къпане на цялото си тяло в прясна, ритуално чиста (тахор) вода, според Левит 15.
По-късно, когато е построен храмът, е било необходимо всеки да се потопи в микве, за да стане ритуално чист, преди да влезе в храма. В Йерусалим могат да се видят много древни микве (множествено число на миква) и ясно се виждат двете групи стъпала за всяка от тях – от едната страна са стъпалата, по които се слиза към миквата в нечисто състояние (тамай), а от другата страна са стъпалата, по които поклонникът ще излезе свеж и ритуално чист (тахор).
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ТЯ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС?
След сътресенията от войната през 1967 г. на археолозите се предоставя възможност да разкопаят части от горната част на град Йерусалим, което разкрива нов прозорец към ежедневния живот в древността. Много от къщите са били големи и просторни, със собствени цистерни за вода и ритуални бани в мазетата[2]. установено е, че някои къщи са имали по няколко такива микви, тъй като се предполага, че освен че са осигурявали прехраната на домакинството (което е можело да се състои чак до петдесет души), те са можели да посрещат и приемат поклонници, пристигащи за еврейските празници, като са обслужвали много повече хора. Много от тази висша градска аристокрация е била сред свещеническата класа, която е трябвало да поддържа ритуална чистота, доколкото е възможно, и затова е трябвало често да се потапя в микве. Археолозите също така смятат, че басейните в Силоам и Витсаида може да са били използвани за ритуално къпане през периода на Втория храм за онези, които посещават Йерусалим за великите празници.
Така че потапянето в микве е било доста разпространено по времето на Йешуа, но в Новия завет се описват и кръщения, които са се извършвали не само в реки, но и във всеки достъпен воден басейн. В Деяния 8 четем за един гостуващ поклонник от Етиопия, който повярвал в Йешуа, докато четял Исая по пътя към дома:
“Като пътуваха по пътя, стигнаха до някаква вода и скопецът каза: “Виж, ето вода. Какво може да попречи да се кръстя?” (стих 36).
Към този момент авно кръщението вече е означавало решение да се приеме Йешуа като Месия и Господ.
ДУМАТА “МИКВЕ”
Еврейското съществително име за ритуална баня (микве) може да ни помогне да разберем малко повече за еврейската представа за потапяне. Често еврейският език разкрива ключове в еврейската мисъл, която стои зад думите. Думата микве има същия корен като думата за надежда (тиква), за линия (кав) и изравняване, както и с понятието за надежда или очакване на Бога (кивити л’Адонай).
Ето какво казва за думата лексиконът на Стронг:
מִקְוֶה miqveh, mik-veh’;
нещо, което се чака, т.е. увереност (обективна или субективна);
също и сбор, т.е. (на вода) езеро, или (на хора и коне) керван или обоз:-
престояване, събиране, надежда, ленена прежда, изобилие (на вода), басейн.
и същата коренна дума:
קָוָה qâvâh, kaw-vaw’;
свързвам (може би чрез усукване), т.е. събирам; (в преносен смисъл) очаквам:- събирам (заедно), търпя, търпя, търпя, чакам (за, на, на).
Идеите за свързване или усукване на прежда ни дават добра мисловна представа за това какво означава да се съобразим с Бога и да го очакваме. Събираме се и се обвързваме с Неговото слово и с Него, подреждаме се с Него и Го чакаме с увереност и надежда. Когато четете, че псалмистът казва, че чака Господа, обикновено той използва именно тази дума.
Свързаните понятия миква (събран басейн с вода) и тиква (надежда, увереност) са прекрасно разгърнати в Йеремия 17:5-6, където пророкът поетично изразява идеите чрез метафората за дърветата, които или се вкореняват и разцъфтяват край водата, когато се уповаваме на Бога, или изсъхват поради липса на вода, когато се доверяваме на човека. Няколко стиха по-късно Ееремия обобщава:
Господи, Ти си надеждата (микве) на Израил; всички, които Те изоставят, ще се посрамят (или ще изсъхнат). Онези, които се отвръщат от Теб, ще бъдат записани в пръстта, защото са изоставили Господа, извора на живата вода.
Това е игра на думи – текстът всъщност гласи: “Господ е МИКВЕ на Израел и всички, които Го изоставят, ще се посрамят или ще изсъхнат!” Така че сега е по-логично Еремия да продължи, за да каже, че когато се отвърнем от тази микве на водата и надеждата, ще бъдем посрамени, което може да се преведе и като “изсъхнали”. Чрез тази игра на думи Еремия умишлено ни насочва обратно към аналогията за човека, който се уповава на Бога и е като дърво край много вода, и за този, който изоставя Бога, който завършва в сух, прашен срам.
“Микве” с жива вода представлява щедростта и ресурсите на новия живот, на който можем да се радваме в Бога. Онези, които възлагат надеждата си на Бога, избирайки да съгласуват живота си с Него, никога няма да изсъхнат, а винаги ще имат свеж живот в Него.
Следващият път, когато видите някой да се потапя във вода, за да ознаменува новия си живот в Йешуа, надеждата на Израил, миквата на Израил, припомнете си всичко, което Той каза, че е водата на живота, кладенецът на живата вода, която извира за вечен живот… защото Той е точно такъв!
Обяснителни бележки:
[1] Трактат Миваот, Вавилонски талмуд, Мишна 1-8
Съществуват шест степени на събиране на вода, всяка от които е по-висша от другата.
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или до път, са нечисти, а тези, които са далеч, остават чисти, докато мнозинството от хората не минат [по този път]. По-добра от тази [вода] е водата от дъждовните капки, които не са спрели. По-висока от нея е водата от миквата, съдържаща четиридесет сеаха, защото в нея хората могат да се потапят и да потапят други. Отново превъзходна е [водата на] чешма, чиято собствена вода е малко, но е увеличена от по-голямо количество вода, която е била изтеглена; тя е равностойна на миквата, доколкото може да се направи чиста чрез стояща вода, и на [обикновена] чешма, доколкото човек може да се потопи в нея независимо от количеството на съдържанието ѝ. Отново превъзходни са “поразените води”, които могат да се очистят дори когато текат. По-високо ниво са и “живите води”, които служат за потапяне на хора, които имат течаща вода, и за поръсване на прокажени, и са валидни за приготвяне на вода за пречистване.
[2] Йерусалимски археологически парк / Уебсайт на Службата за антики: www.archpark.org.il Левин Лий И., Йерусалим: Левин И.: “Портрет на града през периода на Втория храм (538 г. пр. Хр. – 70 г.)”, Jewish Publication Society, 2002 г.
ЮДЕЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ
Един евреин на име Йоханан кръщава хора в река Йордан в Израел през първи век, включително своя братовчед, който по-късно ще стане световноизвестен: Йешуа от Назарет. Много евреи се отзовават на призива на този евреин да се потопят в реката в знак на покаяние и желание да се оправят с Бога. Сред тях са и някои от фарисеите. Дали Йоан е измислил кръщението по това време? Или то е било част от еврейската традиция и практика преди това?
Не, не го е измислил той, и да, то е било част от еврейската традиция и практика преди това.
На иврит думата за басейн, изграден за тази цел, “микве”, също ни насочва в правилната посока, за да разберем по-дълбокия смисъл на тази практика.
ПОТАПЯНЕТО В ЮДЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ
В юдейските закони, които са се предавали устно от поколение на поколение, се казвали няколко неща за необходимостта от ритуално измиване и за най-желаните места за това. [1] Предложени са шест различни варианта, които отговарят на изискванията, като се започне от ями или цистерни с престояла вода като приемливи, но най-малко желателни, премине се към ями, които се освежават от дъждовна вода като малко по-желателни, след това се стигне до специално построена ритуална баня или “микве” с 300 литра или повече вода, след това фонтани, след това течащи води.
Но “живите води” (каквито се намират в естествените езера и реки), са били считани за възможно най-добрия избор.
Есеите, известни като строга еврейска секта, също са практикували водно кръщение в Юдейската пустиня. Но защо евреите се потапят във вода? Има ли кръщение в еврейските Писания?
Е, донякъде да.
РИТУАЛНО КЪПАНЕ В БИБЛИЯТА
Изход 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:
18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,
19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.
20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,
21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.
Свещениците е трябвало да бъдат ритуално чисти (тахор), за да служат в скинията, а израилтяните, които са станали ритуално нечисти (тамай), е трябвало да възстановят положението си с течение на времето и с къпане на цялото си тяло в прясна, ритуално чиста (тахор) вода, според Левит 15.
По-късно, когато е построен храмът, е било необходимо всеки да се потопи в микве, за да стане ритуално чист, преди да влезе в храма. В Йерусалим могат да се видят много древни микве (множествено число на миква) и ясно се виждат двете групи стъпала за всяка от тях – от едната страна са стъпалата, по които се слиза към миквата в нечисто състояние (тамай), а от другата страна са стъпалата, по които поклонникът ще излезе свеж и ритуално чист (тахор).
КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ТЯ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС?
След сътресенията от войната през 1967 г. на археолозите се предоставя възможност да разкопаят части от горната част на град Йерусалим, което разкрива нов прозорец към ежедневния живот в древността. Много от къщите са били големи и просторни, със собствени цистерни за вода и ритуални бани в мазетата[2]. установено е, че някои къщи са имали по няколко такива микви, тъй като се предполага, че освен че са осигурявали прехраната на домакинството (което е можело да се състои чак до петдесет души), те са можели да посрещат и приемат поклонници, пристигащи за еврейските празници, като са обслужвали много повече хора. Много от тази висша градска аристокрация е била сред свещеническата класа, която е трябвало да поддържа ритуална чистота, доколкото е възможно, и затова е трябвало често да се потапя в микве. Археолозите също така смятат, че басейните в Силоам и Витсаида може да са били използвани за ритуално къпане през периода на Втория храм за онези, които посещават Йерусалим за великите празници.
Така че потапянето в микве е било доста разпространено по времето на Йешуа, но в Новия завет се описват и кръщения, които са се извършвали не само в реки, но и във всеки достъпен воден басейн. В Деяния 8 четем за един гостуващ поклонник от Етиопия, който повярвал в Йешуа, докато четял Исая по пътя към дома:
“Като пътуваха по пътя, стигнаха до някаква вода и скопецът каза: “Виж, ето вода. Какво може да попречи да се кръстя?” (стих 36).
Към този момент авно кръщението вече е означавало решение да се приеме Йешуа като Месия и Господ.
ДУМАТА “МИКВЕ”
Еврейското съществително име за ритуална баня (микве) може да ни помогне да разберем малко повече за еврейската представа за потапяне. Често еврейският език разкрива ключове в еврейската мисъл, която стои зад думите. Думата микве има същия корен като думата за надежда (тиква), за линия (кав) и изравняване, както и с понятието за надежда или очакване на Бога (кивити л’Адонай).
Ето какво казва за думата лексиконът на Стронг:
מִקְוֶה miqveh, mik-veh’;
нещо, което се чака, т.е. увереност (обективна или субективна);
също и сбор, т.е. (на вода) езеро, или (на хора и коне) керван или обоз:-
престояване, събиране, надежда, ленена прежда, изобилие (на вода), басейн.
и същата коренна дума:
קָוָה qâvâh, kaw-vaw’;
свързвам (може би чрез усукване), т.е. събирам; (в преносен смисъл) очаквам:- събирам (заедно), търпя, търпя, търпя, чакам (за, на, на).
Идеите за свързване или усукване на прежда ни дават добра мисловна представа за това какво означава да се съобразим с Бога и да го очакваме. Събираме се и се обвързваме с Неговото слово и с Него, подреждаме се с Него и Го чакаме с увереност и надежда. Когато четете, че псалмистът казва, че чака Господа, обикновено той използва именно тази дума.
Свързаните понятия миква (събран басейн с вода) и тиква (надежда, увереност) са прекрасно разгърнати в Йеремия 17:5-6, където пророкът поетично изразява идеите чрез метафората за дърветата, които или се вкореняват и разцъфтяват край водата, когато се уповаваме на Бога, или изсъхват поради липса на вода, когато се доверяваме на човека. Няколко стиха по-късно Ееремия обобщава:
Господи, Ти си надеждата (микве) на Израил; всички, които Те изоставят, ще се посрамят (или ще изсъхнат). Онези, които се отвръщат от Теб, ще бъдат записани в пръстта, защото са изоставили Господа, извора на живата вода.
Това е игра на думи – текстът всъщност гласи: “Господ е МИКВЕ на Израел и всички, които Го изоставят, ще се посрамят или ще изсъхнат!” Така че сега е по-логично Еремия да продължи, за да каже, че когато се отвърнем от тази микве на водата и надеждата, ще бъдем посрамени, което може да се преведе и като “изсъхнали”. Чрез тази игра на думи Еремия умишлено ни насочва обратно към аналогията за човека, който се уповава на Бога и е като дърво край много вода, и за този, който изоставя Бога, който завършва в сух, прашен срам.
“Микве” с жива вода представлява щедростта и ресурсите на новия живот, на който можем да се радваме в Бога. Онези, които възлагат надеждата си на Бога, избирайки да съгласуват живота си с Него, никога няма да изсъхнат, а винаги ще имат свеж живот в Него.
Следващият път, когато видите някой да се потапя във вода, за да ознаменува новия си живот в Йешуа, надеждата на Израил, миквата на Израил, припомнете си всичко, което Той каза, че е водата на живота, кладенецът на живата вода, която извира за вечен живот… защото Той е точно такъв!
Обяснителни бележки:
[1] Трактат Миваот, Вавилонски талмуд, Мишна 1-8
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или
Съществуват шест степени на събиране на вода, всяка от които е по-висша от другата.
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или до път, са нечисти, а тези, които са далеч, остават чисти, докато мнозинството от хората не минат [по този път]. По-добра от тази [вода] е водата от дъждовните капки, които не са спрели. По-висока от нея е водата от миквата, съдържаща четиридесет сеаха, защото в нея хората могат да се потапят и да потапят други. Отново превъзходна е [водата на] чешма, чиято собствена вода е малко, но е увеличена от по-голямо количество вода, която е била изтеглена; тя е равностойна на миквата, доколкото може да се направи чиста чрез стояща вода, и на [обикновена] чешма, доколкото човек може да се потопи в нея независимо от количеството на съдържанието ѝ. Отново превъзходни са “поразените води”, които могат да се очистят дори когато текат. По-високо ниво са и “живите води”, които служат за потапяне на хора, които имат течаща вода, и за поръсване на прокажени, и са валидни за приготвяне на вода за пречистване.
[2] Йерусалимски археологически парк / Уебсайт на Службата за антики: www.archpark.org.il Левин Лий И., Йерусалим: Левин И.: “Портрет на града през периода на Втория храм (538 г. пр. Хр. – 70 г.)”, Jewish Publication Society, 2002 г.
Източник: https://2×1.io/YCFR5s
Вече знаете, че смятам употребата на думата “църква” в преводите на Писанията за грешка. Предстои моето изложение по темата. Но понеже това ще отнеме време, междувременно ще продължавам да ползвам термина за всеобщо улеснение.
