Тази седмица ще говорим за слушането и чуването.

Тук можете да чуете аудио версията на това кратко поучение:

https://anchor.fm/e/1a5fa2c?at=2521910

Чу ли Адам изричната инструкция на Бог за двете дървета, докато живееха в състояние на блаженство в градината? Чу, но не послуша. Само понеже чуваме ясно Божията инструкция, не значи автоматично, че имаме нужния характер да я приемем (послушност). Ето някои мисли в тази насока:

• Авраам

Какво отличи нашия баща Авраам от другите хора по онова време? Защо Бог говорѝ на него, а не на друг, ние не знаем. Също така, възможно е Той да е говорил на други, но те да не са приели. Но това, което знаем, е, че Авраам чу и послуша Божието водителство. Не само това, но Авраам послуша Бог отново и отново, и отново – до края на живота си.

Тогава Господ каза на Аврама: “Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. Битие 12:1, 5

• Моисей

Моисей видя горящ храст, но не това, което видя, а това което чу и послуша, беше нещото, което промени историята. По-късно, Моисей приема от Бог Закона и го предава за поколенията – нещо, което зависеше почти изцяло на неговата готовност да слуша, приема и да предава вярно Божиите инструкции.

Моисей установява и най-важната молитва в юдаизма “Шма Израел…” (“Чуй, о, Израел!”, Второзаконие 6 глава)

• Исус

А какво да кажем за Исус, Който прекара по-голямата част от живота си в това да слуша и да приема, а едва три години и половина в това да предава Божието Слово?

• Павел

Апостол Павел продължи кабалистичната традиция (“кабал” означава “предаване на съобщение, послание, истина”) и рискува живота си само и само да разкаже на повече хора какво е чул от възкръсналия Исус.

Цялата история на Израел се състои в това избраният народ да приеме Истината, Словото на Бог, да я опази и да я предаде на другите.

Всяко християнско съживително и реформистко движение през вековете води началото си от нещо, което Бог казва или показва на някой, и от неговата готовност да го предаде на други.

Този принцип е верен и в негативен аспект – всеки култ води началото си от някой, който е чул демоните и техните заблуди.

Окулт означава “скрито знание” – уж виждане и уж чуване уж на някакви уж тайни, скрити за обикновенните хора – единственият проблем е, че не са Божиите тайни, а измамите на демони, нечисти духове. Или празни фантазии.

Какво чуваш ти от Бог днес? Отделяш ли време да Го слушаш? Готов ли си да приемеш всичко, каквото ти говори Той? Или преди дори да се опиташ да чуеш, вече имаш поставени условия какво Той може и не може да ти каже?

Нека Бог помага в духовния ни растеж и в познаването на Неговия глас!

Георги Бакалов

Основател
Апостолска Реформирана Църква
Християнски Център Прелом

Тук можете да се абонирате за аудио подкаста

APOSTOLOS 

чрез тези платформи:

Изследвайки темата и наблюдавайки християнския свят вече за доста време, започвам да си мисля, че идеята за духовно съживление на ниво град, нация или глобално, е стигнала до състояние на фетишизъм.

Израилятяните изпаднаха в подобно състояние, когато фетишизираха бронзовата змия, която Моисей направи по божие водителство. В книгата Числа 21:8-9 виждаме ситуация, в която Бог послуша застъпничеството на Моисей за израилтяните (които бяха започнали да недоволстват и да обвиняват Моисей за това, че ги връща в пустинята), давайки му инструкция за това да направи змия, която да сложи на дълъг прът и така всички, които бяха ухапани от змиите, нахлули в стана на израилтяните, щяха да бъдат изцелени моментално.

Ситуацията преминава, израилтяните влизат в обещаната земя, но запазват бронзовата змия, която виждаме отново да се появи по времето на цар Езекия, около 700 години след Моисей! От книгата 4 Царе глава 18 разбираме, че 25 годишния цар Езекия предприема действия за изкореняването на всяко идолопоклонство в Израел.

Абонирайте се за подкаста APOSTOLOS тук >>>

“…Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид: събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан. На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него; 6защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея. И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше..”

За цели 7 века израилтяните бяха фетишизирали бронзовата змия, която направи Моисей. Как знаем, че беше бронзова? Езекия я назовава “Нехущан”, което означа “нещо от бронз” (корена на думата Нехущан е “нехошет” на иврит, което означава бронз). С други думи, Езекия ИЗОБЛИЧИ глупостта и заблудата на хората, които бяха фетишизирали нещо, което само по себе си нямаше никаква сила и беше просто “нещо от бронз”. Назовавайки го с истинското му име, Езекеия говори истината, а именно, че това е просто един предмет и няма в него сила от Бог, дори да беше направен от Моисей и дори да беше послужил на израилтяните в еди какъв си момент да приемат изцеление от Бог (не от змията).

Тази история остава в съзнанието на Израел и ние виждаме Исус да поучава от нея, оприличавайки собствената си смърт на бронзовата змия, която Моисей издигна в пустинята (Йоан 3:14).

Как фетишизаме идеята за съживление ние днес? Възможно ли е въобще такова нещо? За съжаление май – да.

Фетишизиране означава да издигнеш нещо, което само по себе си е предмет и да му придадеш духовно значение по-голямо от това, което има. Означава да развиеш фиксация върху нещо, което не я заслужава и не е истинският източник на сила. Може да бъде предмет, но може и да бъде идея, преживяване, емоционална привързаност или фиксация. Думата е португалска по своя етимологически произход и най-вероятно свързана с термин използван от португалските моряци завръщащи се от експедиции до Новия Свят, с цел да опише амулети и други предмети на религиозно обожаване донесени от земите на туземците.

В историята са познати много съживления и посещения от Бог, които са засегнали по положителен начин различни групи от хора – понякога само дадена част от обществото, понякога цялата култура, понякога цяла нация. Би трябвало да се радваме за такива проявления на Бог, да ги очакваме, да сме максимално готови за тях (повечето пъти хората не са) и да сме готови да “скочим” в тях, когато Бог се задвижи по тези начини. Проблемът идва, когато хората, в тяхната свръх-духовност, започнат да “фетишизират” идеята за съживление, до състояние на фиксация, която замъглява преценката им за важните неща в живота – взаимоотношението с Бог и с ближния, ежедневният начин на живот, принцпите на които можем да градим семейства, общество и цивилизация – самият процес на живота. Фетишизирането на съживлението като събитие и като феноменално проявление на Божията сила, гъделичка нашите религиозни фантазии и ни заслепява за великите, семплите, но доказано силни истини на Божието учение разкрито чрез Моисей и Исус.

Ние хората сме безнадеждно болни от болест, която може да се нарече “религиозност” – тенденцията да вземем духовността си в наши ръце и да се опитаме да предложим на Бог нашите усилия с цел да спечелим Неговото благоволение. Тази тенденция има своите невинни проявления, но за съжаление ако човек не се опомни навреме, може да завърши и като Каин, който даваше на Бог каквато жертва Каин смяташе, че трябва, а не каквато Бог беше определил. Бог отхвърли опита на Каин да наложи неговия начин да угоди на Бог. Каин беше засегнат и в крайна сметка се разгневи на брат си и го уби, отказвайки да пусне неговите си идеи.

Така и днес има “религиозни” (псевдо-духовни) църкви и деноминации, които изграждат цялата своя идентичност около някакви техни идеи за това как трябва да се служи на Бог и когато Бог не приеме техния опит за налагане на техните идеи в Негово име, религиозните институции се впускат да преследват хора, които са просто свободни и следват Бог от сърце, без фетишизират славните моменти от миналото.

Бог желае да бъдат изобличени “Нехущаните” в религиозните ни умове, да бъдат разрушени и да бъде издигнат Той – днес и сега, по начини които са угодни на Него, а не според нашите формули и представи.

Георги Бакалов

Тук можете да се абонирате за аудио подкаста

APOSTOLOS

чрез тези платформи: