Каин и Авел – първите братя, историята на човечеството. Първото семейство. Първите семейни проблеми. Първото убийство е всъщност братоубийство.
Писанието ясно ни предупреждава какво ни очаква и каква ще е човешката история.
Всяко едно решение за постигане на мир между братя, е решение да не бъде повторена трагедията на Каин.
Хебраичната традиция приема, че Каин принася снопове от лен. Равинът Раши пише, че реката Писон, за която е споменато в Битие 2:11, че излиза от Едемската градина и се разделя на 4 други реки, била наречена Писон, понеже е напоявала земите и там е растял лен (на иврит: “пиштан”). Ленът е бил считан за най-доброто растение, но равините смятат, че Каин е принесъл не най-доброто качество лен. С други думи, правилният вид жертва, но лошо качество жертва. Хмммм.
Принасянето на некачествена жертва предшества убийството на брата!
Как (и какво) жертваме разкрива нещо вътре в нас. Страх, презрение, небрежност, несериозност, лицемерие.
Това не е последният път, в който Бог се съди с хора за качеството на жертвата им.
Пророк Малахия конфронтира брутално избрания народ. Или по-точно казано Бог чрез Малахия, нали?
Чета тези стихове и си мисля: “Колко “църкви” днес биха приели такъв пророк, такъв говорител, пратен от Бога?”
Според мен не много. Повечето хора днес (или поне тези от развития свят) моментално биха отхвърлили такъв човек и подобно послание.
Мога да чуя коментарите, още преди да са направени: “Ей, какъв негативен човек!”. “Нещо е наранен май?” и т.н. и т.н.
Но същите тези хора, дори ако им поднесеш това същото слово в розов плик, парфюмиран с розово масло, ще бъде ли по-различна реакцията им? Надали. Те никога няма да си признаят това обаче. Понеже сме заобиколени от страхливци. Които страхливци изискват и са много добри в това да настояват някой друг да е “смел”, “прозрачен” и “открит”. Те са над тези неща.
Аз бях дотук.
Сега чуйте Малахия.
“Син почита баща си, и слуга господаря си: Ако, прочее, съм Аз баща, где е почитта към Мен? И ако съм Господар, где е страхът от Мен – казва Господ на Силите на вас, свещеници, които презирате името Ми.
Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти? Принасяте осквернен хляб на олтара Ми. Но вие казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата Господна е за презиране. И когато принесете сляпо животно за жертва, не било лошо! И когато принесете куцо или болно, не било лошо!
Принеси го сега на началника си; Ще бъде ли благоразположен към тебе, или ще те приеме ли?
Казва Господ на Силите.
И сега помолете се Богу за да се смили над нас; понеже това зло е ставало чрез вас, ще ви приеме ли, казва Господ на Силите.
Дано някой от вас би затворил вратата на храма, за да не палите огън на олтара Ми напразно!
Аз не благоволя към вас – казва Господ на Силите, нито ще приема принос от ръката ви. Защото от изгрева на слънцето до захождането му Името Ми ще бъде велико между народите и на всяко място ще се принася на името Ми темян и чист принос.
Защото Моето име ще бъде велико между народите – казва Господ на Силите.
Но вие го осквернявате, като думате: Трапезата Господна е скверна. И това, което тя ни доставя, ястието от нея, е за презиране. Думате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате – казва Господ на Силите, като докарвате грабнатото, куцото и болното.
Такъв принос като докарвате, да го приема ли от ръцете ви – казва Господ.
Затова проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко, прави обрек, жертва Господу нещо с недостатък; Защото Аз Съм велик Цар – казва Господ на Силите. И името Ми е страшно между народите.”
Малахия 1:6-14
