Първото правило, що се отнася до правилното разбиране на истините на Писанията, както и на уроците от историята, е да не изучаваме минали събития с идеята, че по някакъв начин от нас днес се очаква да възпроизведем миналото – колкото и добри неща да ни се иска да възпроизведем наново.
Това е просто нереалистично, но хората изпадаме в подобни заблуди така или иначе. Има хора, които БОГОТВОРЯТ всичко свързано с Реформацията. Направо са ходещи музеи, които знаят всичко за всеки труд на Мартин Лутер, Цвингли и т.н. Но това само по себе си няма да промени много неща за днешното поколение. Трябва да извлечем истини и приницпи, но никой няма нужда от това да правим самоцелни “метани” на миналото.
Нека да дам следния пример: по-миналата година с дъщеря ми Абигейл посетихме наша позната, която работи в централата на Harley-Davidson в щата Милуоки. Harley имат цял музей посветен на компанията. Видяхме всички модели на Harley, от първите, които изглеждат като велосипед с моторче, до последните, които са с електрически двигател (или може би хибриден, не се сещам).
Никой не гледа старите модели с желанието да ги възпроизведе отново днес. Но със всеки модел има подобрения, които отразват иновации, позволяващи използването на механизми и технологии, извлечени от действието на различни естесвени закони – от физиката, химията, термодинамиката и други.
Историята на християнството по подобен начин е поглед назад с цел по-добро придвижване напред. Разликата тук е, че при нас първите модели на християнството са по-добрите, а с времето изглежда са се влошавали. Целта сега е да разберем как точно по-добрите “модели” на християнство, особено тези от първите 300 години след Христос, са работили, за да може и ние днес да приложим принципите, които са работили тогава – не стила, принципите.
За жалост, религиозността в хората е обсебена от ритуализма, които създава условия за мистицизма. Бог е мистерия, но не е мистичен. Библейското разбиране за мистерия е “скрита истина”. Мистичното е по-скоро “скрита измама”.
Например, единството между мъжа и жената е наречено “тайнство”. Гръцката дума е “мустерион”, или – мистерия. Как мъжът и жената стават едно чрез брака ние с нашия ум не разбираме. То е скрито за нас, още повече, че мъжът и жената продължават да са си отделни личности, всеки с неговата си отговорност пред Бог за личните си дела и избори. Но Бог вижда двамата да станат едно чрез завета и ни уверява в това чрез Словото си. За нашите естествени очи това е скрита истина, но е истина и е факт в духа и душата, които не виждаме.
Мистичното и окултното са уж някакви скрити за нас истини и тайни, които обаче Библията нарича “суети”, или лъжи.
Истините на Божието Царство са ни разкрити понякога чрез метафори – от самият Исус, както и от пророците, понеже те са невидими за окото, но са реални. Науката пък стига до своите открития чрез принципите на емпиричното (вещественото) доказателство.
Принцпите на Реформацията са принципи засягащи миналото и бъдещето, но те всъщност те са вечните принципи на Царството. Това не е някаква утопия. Реформисти и реформистки движения е имало през много и различни епохи на развитието на света. Това, че ние не сме знаели за тях, е съвсем отделен въпрос. Което поколение реши да е сериозно с Бог, може да извлече принципите на Царството, да научи за това как тези принципи са работили в миналото и да намери начини да приложи тези принципи в днешния контекст.
Един пример само, за да не стане твърде дълъг този пост: правото и задължението на всеки отделен човек сам да се задълбае в истините на Библията, да им позволи те да оформят разбирането на правилно и грешно и на базата на това да се старае да донесе промяна в личния си живот, както и в света около себе си. Звучи простично, но се оказва революционна идея например в средните векове.
Оказва се, че и днес тези същите принципи могат да са революционни, но приложени по начини, които са актуални за днешно време. Крайният резултат ще е Божието благословение – както е бил и преди 500 години, но може и да изглежда по различен начин. Не, че мир, праведност, чиста съвест, радост и любов изглеждат и се усещат толкова по-различно днес от преди както е било преди хиляди години. Древните изкуства ни разкриват това, че човеци от всякакви епохи са преживявали същите неща, както и ние днес. Но разбира се, модерния свят налага своят си език и форми. Наша задача е да комуникираме тези истини по начини, които ще бъдат приети и разбрани.
Когато говорим за днешният процес на реформация на църквата, или иначе казано Нео-Реформацията, много важно е да насочим светлината на прожектора към една група от хора, която може обобщено да наречем “специалисти” по църковни, духовни и въпроси на религиозните политики. Защо ли? Понеже обикновенно “специалистите” са, които тровят умовете на вярващите.