Category: Дискусии

Днешните безбожни, корумирани политически елити биха искали да ни убедят, че работа на Бог е само да се занимава с неща, засягащи религията, литургичното, и теологичното. Те се опитват да сложат разделителна граница (и то голяма и непробиваема) между държавата, политиката и законотворството от една страна, и духовността (вярата) от друга. Но истината е, че Бог ни е дал свободна воля, която засяга всичко в живота, както на лично и духовно ниво, така и на обществено.

Институционалната Църква (независимо от деноминациите) и държавата трябва да са отделени, тъй като държавата не може да управлява църквата и църквата не може да използва държавата за своите цели. Но няма и не може да има закон, който да разделя държавата от съвестта и морала. А съвестта и моралът, драги читателю, не са резултат от еволюция, те са израз на Божието естество: моралът, който е синтезиран в Десетте Моисееви Заповеди и съвестта, вътрешното отсъждане, което ни държи отговорни спрямо Божият морален закон. Така е било за хиляди години и всеки опит да се създаде някакво ново, псевдо-просветено, уж модерно общество, което отрича моралният кодекс на Бог и отговорността, която имаме всички ние към него, а стъпка назад към безбожие и примитивизъм. Всъщност най-голямата нужда днес е духовното просвещение, което е и причината да пиша и говоря на тази тема.

Държавата и законите отразяват нас, хората, и нашите ценности и убеждения, а не обратното. Колкото повече едно общество възприема моралът, който ни дава Библията, толкова по-почтенни можем да очакваме да бъдем самите ние, както и властимащите, които са избрани да представляват народа на ниво местно или национално.

Бог ни е създал в Своя образ и подобие, което включва и свободната ни воля.

Как така се оказва, че толкова много хора имат свободна воля, но изживяват целия си живот като несвободни?

Фокусът на този пост не е толкова теологически , не се отнася до спасението на душата и изборите, които всеки от нас може и трябва да направи в това отношение. Тези десет свободи, които произлизат от свободната воля, дадена ни от Бог, засягат човешкия живот като цяло – свободата да живеем на земята като независими личности, които са част от свободно общество. А свободното общество, от своя страна, е основата на една свободна страна (нация).

Осъзнаването и приемането на факта, че имаме свободна воля, заедно с властта и отговорностите, които произлизат от това, може изцяло да преобърне представите ни за живота.

Чували сте за Десетте Заповеди, нали?

Ето сега малко повече за Десет Свободи, които произлизат от факта, че Бог е дал свободна воля на всеки от нас поотделно, а от там и на обществото като цяло. (Запис от аудио подкаст на същата тема, можете да чуете тук.)

1. Свободата на вярата

В този век на светски хуманизъм за много хора вярата в Бог е признак едва ли не на ниска култура, суеверие или слабохарактерност. Едва ли не, не е възможно да си образован и да вярваш в тези “глупости”. Ако се дръпнем малко назад обаче и се разгледаме историята на човечеството от една по-голяма переспектива, напълно възможно е да стигнем до различни заключения.

Свободата на вярата например е била интегрална част от създаването и оформянето на днешната християнска цивилизация, включително на историческите промени, известни ни като Реформацията от средните векове, Ренесанса и Просвещението.

Вярата в Бог е била интегрална част и от етоса, мотивацията и културата на българските възрожденици от 18-ти и 19-ти век.

Отстъпването от християнските ценности и вяра не е довело (например Западния Свят и цивилизация) до нищо добро – може да се каже, че има дори директна корелация между настъпването на агностицизма, атеизма и светското в обществото, от една страна, и неморалността и деградацията, от друга.

Което и да е обществото, включително традиционно свободните такива, ако загуби свободата на вярата – правото на хората да вярват в Бог, то губи и основната свобода, която Бог е дал на всички хора и без която никое общество не може да бъде етикирано като свободно.

2. Свободата на словото

Този вид свобода се отнася до правото ни да говорим нашите убеждения свбодно – на закрито, открито, чрез речи, писане, медийни предавания и всякакъв възможен вид медиум. Как може в едно общество да има свобода на вярата, ако няма свобода на словото? Виждате ли, свободата е такава, че не може да се разпокъсва, както на някой му се иска. Отново подчертавам това, че всички тези свободи са свързани, нещо, което безбожните или в някои случаи антихристиянски елити не харесват, не искат и ще направят всичко възможно да осуетят.

3. Свободата хората да се организират

Не може да се каже, че в едно общество има свобода на словото и вярата, ако в него хората нямат право да се организират. Било то като верски общности (църкви) и да се самоуправляват, както тяхната вяра и разбирания ги водят, или да се организират като асоциации, сдружения, клубове или политически партии, става дума за свободата на организиране.

4. Свободата да се самозащитим

Тази свобода може би трябва да е първа, но изреждайки 10-те вида, аз не установявам непременно някакъв лист с приоритети, нито мисля, че такъв е непременно нужен или задължителен. Но като са замисли човек, правото на живот, включително правото да се самозащитиш, е може би най-фундаменталното от всички други, по простата причина, че ако не си жив… нито едно от другите права не те ползва, нали така? 🙂 Свободата да се самозащитим би трябвало да включва всички средства, винаги и навсякъде, ако наистина ще имаме въобще това право.

Полицията и армията са органите на държавата, те имат за цел поддържане на реда в дадено общество. Няма обаче закон, който да държи полицията отговорна за което и да е убийство, просто защото тя не би могла да реагира на всяка ситуация. Следователно, най-логичното е всеки да може да се защити сам, когато и където и да е, включително чрез гарантиране на правото на свободно закупуване, притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие от гражданите. Всеки би трябвало да може да защити себе си, семейството си, когато, където и по какъвто и да е начин.

5. Свободата да притежаваме имущество

Свободата да притежаваме имущество и активи е основна за едно независимо общество. Това е икономическата свобода, която е двигател на всяка национална икономика. Покажи ми бедна страна и аз ще ти покажа твърде голямата намеса на държавата и твърде ограничената свобода на предприемачество, включителното правото на притежание на собственост.

6. Свободата на придвижване

Всеки е свободен да избере да живее където поиска. Хора, които се оплакват от квартала, в който живеят, от града или от страната като цяло, имат избора да се преместят да живеят където решат. Много хора не са приели мястото, на което живеят като собствен избор и това поражда всякакви неадкватни линии на мислене, възприятие и поведение. Всяка истинска мечта е обръзана с дадено място. Ако мечтите ти са в противоречие с мястото, в което си избрал да живееш, или са просто фантазии, може би трябва да си смениш местоживеенето.

7. Свобода от несправедливости

Всяка свободна личност, по закон Божий и човешки, е невинна до доказване на противното. Това е изключително важен фундамент на свободното общество, имайки предвид склонността на хора да обвиняват един или друг за нещо, което не е извършил. Има социална страна на този проблем, има и правна. Всеки, който реши да обвини някой в неправомерно деяние, трябва или да е готов да предостави доказателства и да подкрепи обвинението си, или ако няма такива, да не разпространява слухове и клевети. В Библията има множество заповеди да не се клевети и злослови, понеже името на един човек е най-ценният му актив и веднъж опетнено, е почти невъзможно да бъде възстановено. Като потърпевш от пост-комунистическата система в това отношение, мога от първа ръка да ви кажа, че опетняването на името е едно от най-болезните злосторства, които съществуват въобще.

8. Духовна свобода

Под термина “духовност” могат да се разбират много неща, основно свързани със стремежа на човек към Бога. Но аз използвам тук този израз в друг смисъл. Става дума за свобода от нечисти духове. Нека това не плаши невярващите между нас. Както те очакват никой да не се плаши от това, че са невярващи, така и ние вярващите можем да поискаме същото разбиране. Ще каже някой: “Защо да се плаша от невярващите?” Ами ако един човек не вярва в Бог, това означава, че не вярва и не приема 10-те Божии заповеди, моралният кодекс на християнската цивилизация. Значи какво спира този човек, който е избрал, не Бог, а сам той да си определя кое е грешно и кое правилно, в даден момент да реши, че аз съм проблем за него и да ме нападне и унищожи, например? Някои от вас сумтят, като чуят тези логически размишления, но не може да се отрече логиката, нали? Ето виждате ли, нещата с вярата и неверието са сериозни и опират до живот и смърт.

Нечистите духове опресират нас, хората, понеже това е тяхната работа и естество. Не знаем много за нечистите духове, но знаем, че ги има и че като вярващи можем да сме свободни от демони в името на Исус. Това е важна свобода, за която може много да се говори.

9. Емоционална свобода

Много хора не осъзнават доколко умът и емоциите ни “транслират”, или иначе казано “превеждат” света около нас и всъщност начинът, по който се чувстваме и нещата, които мислим, стават обективна реалност за нас, а не непременно обективната реалност.

Емоциите и мисленето ни могат да са доста пострадали от всякакви травми и фактори. Това води до нездрави личности, които компенсират, някои за цял живот дефицитите, които се установяват в тях, следствие от емоционална или умствена травма или обременяване.

10. Социална свобода

Социалната, или културната свобода, е атмосферата, която се оформя на ниво отвъд законите. Това е климатът, в който правим бизнес, развиват се нашите кариери, действат училищата, обслужват ни в магазина; начинът, по който звучат и изглеждат медиите.

Културата може или да предразполага към по-голяма обективност и свобода на израза на отделната личност, или не. Може да е жестока и дискриминативна към даден човек или група от хора, или може да е по-толерантна. Всеки, който е пътувал и живял по света, ще ви каже, че един и същи човек се усеща различно като личност в отделните страни и общества, поради специфичния за страната социален или културен контекст. В едно уважаващо себе си свободно общество съществува респект към личността, към нейните изяви, грешки и постижения.

Опитах се накратко да ви нарисувам картината на едно общество, в което хора със свободната си воля са избрали да живеят свободно и отговорно, да изградят за себе си свят живот, а от там и в обществото, където живеят. Опитах се да го направя по най-лесния и разбираем начин, и от гледната точка на библейския мироглед, не непременно като религиозен фанатик, който иска да обърне всички към своята вяра днес и сега, но осъзнава, че всеки човек има своя процес и това е напълно в съответствие с разбирането на Библията за свободното общество.

Сигурен съм обаче, че пропускам неща. Едно, понеже не съм толкова умен или знаещ, второ – понеже целта е да съм кратък и да маркирам една по-голяма картина, без да се губя в детайлите.

Основно исках да предизвикам всеки да се замисли за валидността на библейското разбиране и за връзката между свободната воля и изборът да живеем като свободни хора, хора, които създават свободолюбиви деца и семейства, които, от своя страна пък създават свободолюбив народ, страна и общество.

Ще се радвам да чуя мислите на тези от вас, които имат да добавят нещо по темата.

Георги Бакалов

Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква, АРЦ

Вижте добре тази снимка! 

 

     
Какво прави този човек? Защо държи това знаме толкова засмян? 

Пастор Румен Борджиев позира усмихнат до знамето на СССР – символ на комунизма, безбожието и терора!

Знамето на СССР, сърпа и чука са символи са символи на ТЕРОР, УБИЙСТВА, ГРАБЕЖИ, ГУЛАГ КГБ, военна агресия срещу България, ограбване на народа ни, промиване на мозъци, путинизация и преследване на християните. 
Какво е толкова смешно? Защо пастор Румен Борджиев от Втора Петдесятна Църква в София се държи по такъв странен и неадекватен начин? Комунизмът е обявен за престъпен чрез закон. 

  

Не е ли известно това на този човек? 

Ако да – защо въпреки това е избрал да позира толкова засмян и щастлив до знамето на сатанинският комунистически терор? Как биха се почувствали страдалите и гонените от комунизма и техните близки и роднини при вида на такава гледка? 

Това ли би направил Исус? Ако пастор Румен Борджиев НЕ ЗНАЕ, че комунизма е извън закона – какъв лидер в България може да претендира да бъде такъв човек? Слепите нямат нужда да ги водят слепци, които позират до знамето на терора и сатанинския режим на СССР!  

Някой може ли да зададе тези въпроси на пастор Румен Борджиев? Да няма някаква грешка все пак? Ще каже ли нещо по въпроса този човек?

А деноминацията, в чието ръководство е той? Те и сега ли ще покрият своя приятел, както покриха агентите на ДС?

Една от най-противоречивите склонности на човешката природа е склонността към самоунищожение. Без значение дали е безскрупулен кариеризъм и жажда за власт и пари или склонност към пристрастяване към алкохол, секс, наркотици, храна, диети, порнография или интернет, тенденцията на човешкия род към само деструктивност е пословична. Защо тази склонност е толкова силна в хората? Как да разпознаем белезите? Как да балансираме амбицията за успех с идеята за християнско милосърдие и любов към ближния? Как да изградил култура на почит и безопасни взаимоотношения?

За способността на хората да се самоунищожаваме не са свидетелство само войните и кървавите сблъсъци на които сме свидетели през цялото време по медиите. Саморазрушителността върви на много различни планове, включително като част от начина на мислене и живот, в които се оказват много хора.

Исус говори за това, че пътят който води в “погибел” е широк и мнозина го избират. Думата използвана от авторите на Новозаветните Писания е думата ἀπώλεια (аполейа), която се среща 18 пъти в Новия Завет и означава едно и също нещо: погибел, разруха, разпад. Става дума не за някакво трагично събитие, а за процес на разрушение.

Всеки човек, който носи разрушение в живота на другите (например алкохолик, наркоман, престъпник), преди всичко трябва да е ясно, че в него върви процеса на саморазрушение.

Нашата изходна позиция като християни е, че Божието сърце е той да помогне първо на човека попаднал в цикъла на саморазрушение. Някои хора избират да не приемат помощ и тогава и Божията сила не може да се прояви, понеже те са избрали да се борят с нещата сами.

Мат. 7:13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.14Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Апостол Павел говори за това, че “ламтенето” за богатства може да вкара хората в погибел.

1 Тим. 6:6А благочестието със задоволство е голяма печалба; 7защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; 8а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. 9А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

Ап. Петър говори за хора, които се предават на лъжеучения и техния неизбежен край в погибел, или саморазрушение.

2 Пет. 2:1Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.

2 Пет. 3:15И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост. 16както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел.

И последно, вярващи, които се “връщат назад”, или иначе казано на християнски жаргон, стават “отстъпници” от вярата, също се самопогубват.

Евр. 10:38 А който е праведен пред Мене°, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми”. 39Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

10 чести признака на саморазрушителност:

1. Самоизолация: избягването на зрели взаимоотношения, в които се очаква и от двете страни да бъдат въвлечени еднакво отговорно.
2. Отказ за личностно развитие и отчетност: отказ за лечение, отказ за външна намеса, отказ от приемане на корекция.
3. Пристрастяване: развиването на явни или тайни пристрастявания (телевизия, интернет, хазарт, порнография и други).
4. Отказ за приемане на действителността: илюзии, липса на здраво мислене.
5. Доказване чрез постижения: кариера, позиция, значимост чрез постижения.
6. Перфекционизъм: поставяне и прекомерна обсебеност с нивото на умение в дадена сфера преди характера на човека.
7. Нездравословно хранене: отказ за корекция на грешния вид хранене.
8. Лишаване от здрав сън – поради липса на мир, спокойствие, нечиста съвест, завист, желание за контрол, чувство за мъст, реваншизъм, страх.
9. Липса на мисловен процес – неспособност за осмисляне на дадено състояние и последствията от избори и решения.
10. Отказ за емоционално израстване и здравина: нежелание за говорене по трудни теми, отказ за приемане на емоционалната страна, срам от минали неща, малцонността като начин на съществуване.//embed.tlk.io/apostolosbg//embed.tlk.io/apostolosbg

http://tlk.io/embed.js

Библейско ли е позитивното мислене? Или иначе казано – трябвал ли християните да мислят “позитивно”? Каква в разликата между светското учение за позитивно мислене и това да имаме “ума на Христос”?

 

ЧАТ РУМ ДИСКУСИЯ: Петък, 12ти септември от 21 часа  в www.apostolos.bg

Чат програмата, която използваме позволява анонимно участие. Можете да се включите или чрез вашия Twitter акаунт или просто като създадете каквото име желаете само за участието в тази дискусия.

Директен линк за аудио-стриминг канала: http://instarad.io/arc

Ако участвате в чата чрез смарт телефон или таблет, кликнете тук.

Библейско ли е позитивното мислене?

Съвременното движение за позитивно мислене води началото си в средата на 19 век и е част от развитието на психологията като наука. Днес подходи на позитивното мислене са станали завинаги част от аресенала на обучение и методолигия в сфери като бизнеса, обслужването, образованието, маркетинга, медиите и други.

Каква е същността на движението за позитивно мислене? Каква е разликата реално между позитивното мислене като начин на съществуване и движението за позитивно мислене като част от съвременния комплекс за контрол на материалистичното общество? Къде се вписва учението на Исус Христос, на Библията в опита ни като хора да сме по-добри, да живеем по-добре, да създадем стойностни взаимоотношения, семейства, бизнеси и национална култура?

Това са някои от въпросите, които си струва да си зададем и които можем да дискутираме на това място.

За тези от вас, които искат да изучават в детайл историята на движението за позитивно мислене, мога да препоръчам следният ресурс, който дава доста добра историческа переспектива що се отнася до различните личности, които всеки по свой начин допринася за развитието на това движение: http://norimuster.com/writing/positivethinkingtimeline.html

Моля да се отбележи, че давайки този ресурс, не значи, че приемам ученията на всички тези хора, или автора на сайта. Просто е една добре организирана информация-хронология.

Един от най-влиятелните хора, отговорни за създаването на движението за позитивно мислене е Дейл Карнеги и неговата книга “Как да печелим приятели и да влияем на хората”.

Норман Винсент Пиъл допринася много чрез книгата си “Силата на позитивното мислене”.

Влиянието на движението за позитивно мислене може днес да се усети навсякъде в модерното западно християнство, а то на свой ред е повлияло много страните от Третия Свят, където западното мисионерство е влияло вече за 200 години, и продължава да бъде фактор за влияние и до днес.

Голяма част от съвременнните западни мега-църкви днес използват максимално подходите на позитивното мислене с цел привличането на нови посетители и членове. Известни пастори като Джоел Остиин, пастор на най-голямата църква в Америка, биват критикувани често за това, че не проповядват същността на Евангелието, а някаква версия на Евангелието, която е до голяма степен оформена от движението за позитивно мислене.

Защо е важно да адресираме тази тема?

1. Библията говори доста за силата на ума и за начина на мислене като една от духовните дисциплини, които трябвад да усвоим.

2. Самото естество на живота ни учи, че хора, които се отдават на негативно мислене, не отразяват Божието естество.

3. Голяма част от проблемите в света произхождат от културата на мислене на хората.

4. Ню ейдж движението и светския хуманизъм са се възползвали от неспособността на християнската църква да помогне на хората с тези практични проблеми.

http://tlk.io/embed.js

 Християните и сексът преди брака за мнозина е трудна и неясна тема. Това е така, поради религиозния дух, който е обсебил много църкви. Според изследователски агенции в САЩ, това е един от често срещаните въпроси, които имат и вярващи, и невярващи, но в същото време тази тема рядко бива адресирана от църковните амвони. Още по-рядко се случва да има открита дискусия по нея. И въпреки това, този “препъни-камък” пречи на много хора да приемат християнския начин на живот, а доста неустановени вярващи и отпадат от вярата  – отново поради неяснота как да се справят с тази част от живота си.

Нека го кажем директно – Новият Завет говори ясно по темата – как тези, които твърдят, че познават Бог, трябва да се държат в сферата на сексуалната чистота. Въпреки това, много съвременни църкви, както от развитите страни, така и от страните от т. нар. Трети свят, продължават да заобикалят този въпрос от страх да не кажат нещо противоречиво и да изгубят своите последователи и членове.

Поради интимното естество на сексуалната ни природа, което е свързано толкова много със сърцето, Бог желае Неговите деца да имат яснота относно това каква е волята Му в тази сфера. Той иска и мъже, и жени да имат правилно и балансирано разбиране относно своята сексуалност. Ако църквата не просвещава хората за това, някой друг (медиите, популярната култура, светските хуманисти), ще го направят.

1. Бягай от сексуална развратеност (неморалност).

Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето си тяло. (1 Кор. 6:18)

От колко неща Библията ни казва да бягаме? От нищо друго, единствено от блудодеянието. Коренът на думата е “порнеа”, от което произлиза и терминът порнография. А самият термин “порнос” е бил дума, назоваваща мъжката храмова проститутка. Т.е. някой, който продава сексуалността си, и действа извън брачния завет, който пък е основата на правилното взаимоотношение между мъжа и жената, когато се посветят един на друг.

2. Това е Божията воля – вашето освещение, да се въздържате от блудство

1 Сол. 4:1 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас как трябва да се обхождате и да угаждате на Бога, (както и се обхождате), така да преуспявате повече и повече. 2.Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса. 3.Понеже това е Божията воля – вашето освещение: да се въздържате от блудство; 4.да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със святост и почест, 5. Не в страстна похот, както езичниците, които не знаят Бога; 6. И да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме. 7. Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на святост.  8.Затуй, който отхвърля това, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Святия Си Дух.

Колко по-ясно от това може да се каже? Бог не желае Неговите деца да се въвличат в сексуални действия извън брачния завет!

Бог ни е призвал НЕ към нечистота, а към святост, което означава сексуална чистота.

Какво означава сексуална чистота?

• Способност да контролираме мислите си и да не се предаваме на сексуални фантазии с хора, с които не сме в брачна връзка. Някои мъже и жени обаче трябва да бъдат свободни от похот в мислите си, дори спрямо собствния си брачен партньор, понеже похотта сама по себе си е форма на егоизъм, а не на любов. Бог желае мъж и жена, обвързани в брачен завет, да се научат да се благославят един друг с дара на секса, а не всеки да търси удоволствие за себе си, без да мисли за другия.
• Способността да се противопоставяме на флиртове и афери извън завета, който сме сключили с брачния си партньор.
• Отказът да консумираме сексуално тематичните продукти на популярната култура съдържание: софт и хард-порно филми, книги, списания, интернет страници.

За хора, на които предстои тепърва влизане в брак, изкушението е голямо, особено поради факта, че днес младите хора израстват под непрестанния обстрел на телевизия и интернет, които повтарят мантрата, че просто трябва “да го направиш”, за да се знае, че си “нормален”, а не някакъв изостанал и задръстен тип, когото никой не желае. Измислят се такива нерационални причини като например “трябва да имаме секс преди да се оженим, за да сме сигрни, че сме съвместими!” Ако хората полагаха същото старанание за съвместимост във всяка друга сфера на брачните отношения – например способността да комуникират един с друг, да се изразяват, да могат да се изслушват и да се чуят едни други; съвместимостта им в сфери като финанси, поддържане на дом, отглеждане на деца и т.н. Уви, пак поради популярната кулутра и съвременното така наречено сексуално “образование”, младите хора са под постоянен натиск да влизат във всякакви странни или дори опасни ситуации, в които да доказват своята сексуалност, за да покажат, че са нормални и актуални. Тази токсична култура трябда да бъде безмилостно разобличавана отново и отново, докато стане нещо естествено хората да не вярват в нейните лъжи.

Аз имам новини за вас, дами – мъжете, в тяхното грехопадение, гледат на жените като на шведска маса  – колкото по-голям е изборът и по-малък ангажиментът, толкова по-добре! Това “нормално” ли да го наречем? Бог обаче не е създал жената да бъде само предмет за удоволствие на мъжа, нито мъжът да бъде обект за контрол от страна на жената. Но се оказва, че това е всъщност проклятието на човешката раса без Бог:

На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. Бит. 3:16

Чрез Христос, Бог е възстановил достойнството и на мъжа, и на жената. Той иска да живеем с достойнство и в сферата на сексуалността и брака: “…да се въздържате от блудство;  да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест…” 1 Сол. 4:3-4

3. Всеки мъж да има своята си жена и всяка жена нейния си мъж

Не виждам как може да бъде казано по-ясно! Всеки, който се опита да усложни казаното от апостол Павел, може спокойно да го игнорирате. Сексът е запазен за тези, които са спрели да мислят едни за други само като за сексуални създания, видели са един в друг отпечатъка на Божията слава, имат възстановено достойнство и желаят да споделят това достойнство с брачен партньор, който има същите ценности. Тогава и фанатазии и секс са не само позволени, но биват насърчени, понеже хора, които не знаят как да се забавляват в тази сфера, най-вероятно няма да бъдат много щастливи в живота.

Не можем да говорим за християните и секса преди брака, без да говорим за християните, за секса, за брака и за секса в брака. Моралността в тази сфера не е демоде. Тя е най-логичната, резонната, почтената и себеуважаща позиция, която едно рационално човешко същество би могло да има. Трябва да научим младите хора, както и тези, които не са вече тинейджъри, но все още не са в брак, как да гледат на своята сексуалност – не като на някаква форма на доказване на собствената си стойност и актуалност в този свят, а като на съкровен, дълбоко интимен и бих казал дори мистериозен дар, който Бог е дал на всеки един от нас да съхранява за специалния човек, приготвен от Него за нас.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Ако този материал ви заварва в неприятното положение на вършили и вършещи сексуален грях, не оставайте в това състояние. Например:

1. Можете да престанете да имате сексуален контакт с човека, с когото го правите. Ако той или тя казва, че ви обича, тогава би трябвало да може да уважи вашите християнски ценности, нали?
2. Можете да потърсите духовна помощ от квалифициран човек, който ще знае как да ви доведе до място на пречистване и освобождение от миналото и спомените от нечистотата на света в това отношение. Невероятно е как Бог може да изцели ума, да възстанови емоциите и да изчисти съвестта ни чрез силата на Своята прошка и Святия Си Дух.
3. Ако сексуалната сфера е слабост за вас, особено за мъжете (статистики в Америка например твърдят, че над 60% от мъжете в църквите по един или друг начин са изложени на порнография, основно в Интернет), направете връзка с някой, пред когото да сте отчетни и да споделяте вашите трудности и падения, някой, който ще ви покаже любов и насърчение, въпреки всичко това, и ще ви помогне да минете през този процес и да дойдете на място на възстановяване, сякаш никога не сте имал проблем.

При наличие на зависимост и нужда от допълнителна помощ  от страна на клиничен психолог, препоръчвам да се свържете с д-р Петър Вълков, който е християнин и същевременно професионалист в тази сфера.

 

 

 

 

Може ли жени да са пастори на църкви? Какво всъщност означава “пастор”? Откъде идва съвременното разбиране за пасторство. Какво могат и какво не могат да правят жените като лидери в християнската църква?

http://tlk.io/embed.js