Християнският хебраизъм е аспект на ренесансовия хуманизъм.
През втората половина на 16 век библейски учени, теолози, юристи, лекари, астрономи, философи и учители в латинските училища започват да се стремят да научат иврит, за да четат Стария завет на оригиналния му език и да заимстват и адаптират идеи и литературни форми от постбиблейските еврейски текстове, за да отговорят на християнските културни и религиозни нужди.
Въпреки че някои средновековни християнски учени като Николай от Лира и Раймонд Мартин използват широко иврит в своите трудове, едва в началото на XVI в. значителен брой християни успяват да научат иврит и да го използват за изучаване на еврейската Библия и постбиблейските еврейски текстове. Желанието на библейските хуманисти да четат Стария завет на иврит, любопитството на християнските кабалисти, търсещи древна мъдрост, и бавно нарастващият брой еврейски учители и християни, които са в състояние да предоставят обучение по иврит, допринасят за развитието на това движение.
Еврейските печатници са пионери в техниките за масово производство на книги на иврит, за да задоволят този нов пазар. Християнските печатари използват същите техники, за да печатат граматики, речници и други книги, необходими за обучението на християните.
Какво е било отношението на реформаторите към хебраизма? Знаем, че в края на неговия живот, в частност, в последните три години преди да умре, Лутер публикува потресаващо антисемитски материали изразяващо неговото разочарование от това, че евреите в неговия ден не приемат неговото учение. В началото той е бил убеден, че ако евреите чуят откровението му за спасение по благодат, те ще приемат Христос за Месия. Но това не се случва и Лутер, в присъщия негов стил, се обръща напълно срещу евреите.
Лутер, чиито деветдесет и пет тезиса през 1517 г. предизвикват протестантската реформация и сеизмичен разрив в християнството, който съществува и до днес, симпатизира на евреите в началото заради лошото отношение към тях от страна на Католическата църква, казва Ерик Метаксас, автор на книгата “Мартин Лутер” от 2017 г.
Няма съмнение, че Лутер е изпитвал силни негативни чувства към евреите на по-късен етап от живота си, когато е бил “раздразнителен и болен”, но Метаксас предупреждава да не сравняваме антисемитизма от XVI в. с антисемитизма от XXI в.
В началото на кариерата му Мартин Лутер и неговите последователи, убедени, че Библията е единственият източник на религиозен авторитет (sola scriptura), напълно са споделяли и подкрепяли християнския хебраизъм, голям брой християни да изучават иврит. Най-активните и новаторски протестантски хебраисти по време на живота на Лутер са членовете на “Школата за библейска екзегеза в Горна Рейнска област”, сред които Мартин Буцер, Волфганг Капито, Конрад Пеликан и най-вече Себастиан Мюнстер. Мартин Лутер и неговите колеги от Витенберг са първите, които възприемат новото изучаване на иврит. Първоначално той научава иврит, използвайки еврейската граматика на Йоханес Ройхлин, и използва знанията си на практика, когато изнася лекции по Стария завет и превежда Библията на немски език. Неговите колеги, преди всичко Филип Меланхтон и Матей Аурогалус, помагат на Лутер да превежда и преработва своя превод от 1521 г. до смъртта му през 1546 г. Лутер характеризира подхода си към тълкуването на еврейската Библия като “Grammatica Theologica”, като използва еврейската филология за тълкуване на текста, но също така, когато е възможно, го прави “римуван” с Новия завет.
Към края на живота си Лутер обаче започва все повече да се притеснява, че Мюнстер и други хебраисти твърде бързо приемат еврейските тълкувания на много старозаветни пасажи, особено на стихове, които традиционно са били разбирани като месиански пророчества. В “За последните думи на Давид” (1543 г.) Лутер предлага модел на тълкуване на Стария завет, като същевременно остро критикува християнските хебраисти, които следват твърде стриктно еврейското тълкуване.
Бил ли е антисемит Лутер? В началото на дейността си – не. В края на живота си – да. Не са един и малко примерите в историята за хора, които са минали от една в друга позиция по свои причини. Подобен е и примера с Лутер. Това не променя значимостта на християнския хребаизъм. Без значение дали е бил гневен на евреите в края на живота си или не в началото, фактът остава, че християнския хебраизъм е бил ключово движение по негово време и самият той е приел нуждата от изучаването на иврит като част от реформистката му дейност.
Георги Бакалов
