Category: Поучение

Там, където няма пророческо видение, (חָז֖וֹן – hazown, от иврит, виж https://forvo.com/word/חזון/ ) людете се разюздават. А който пази законa е блажен. (Притчи 29:18)

В този добре познат библейски стих се говори за това колко важно е видението и как то влияе върху единството.

Нека накратко анализираме някои от използваните термини:

“ВИДЕНИЕ”:  По-детайлно изучаване на така преведената дума разкрива изключително силна духовна динамика. В случая „видение“ означава свръхестествен елемент, който теолозите понякога определят като „екстатично“ откровение – трансцедентален сън, глас, отворено видение или друго божествено слово. Явно е, че видението е послание, разкрито от Святия Дух, а не маркетингов трик.

“ЕДИНСТВО”:  Когато говоря за „единство“ тук, имам предвид единство в контекста на Тялото Христово.

“ТЯЛОТО ХРИСТОВО”:  Очевидно, под Тялото Христово имам предвид нещо коренно различно от това, което виждаме в повечето църкви днес. Без да омаловажавам усилията на множество честни хора в целия свят и, надявам се, без да ви звуча като някакъв арогантен всезнайко, бих желал смирено да споделя, че повечето т.нар. „църкви“ в днешно време не успяват адекватно да обяснят библейския и ранно-християнския исторически смисъл на феномена „Тяло Христово“.

Най-просто казано, според Новия Завет Тялото Христово представлява духовно цяло от хора в духовно единство с Христос.

Естествените семейства, например, са свързани чрез кръвна връзка.

Групи от хора могат да бъдат обединени около общ етнически произход. Или могат да се обединят около националност,  култура и религиозни традиции.

Тялото Христово обаче е явление, основано на откровението, което апостол Павел получи.

Бог му разкри желанието Си да обедини всички хора в Месията. Това ново единение произлиза от библейското разбиране, че „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и сега в Христос всички са изкупени и са част от едно ново „тяло“.

Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски, защото вие всички сте едно в Исус Христос. (Галатяни 3:28)

Това не е просто някакъв глобален абстрактен феномен. Апостолът описва изключително подробно живота на ранните християнски общества в 1 Кор. 14, например, като дава ясно да се разбере, че се обръща към реални хора, които се събират редовно, споделят храната си, духовните си преживявания и живота си като цяло.

А вие сте Христово Тяло и поотделно части от Него. (1 Кор. 12:27)

Оттук можем уверено да направим някои много важни заключения за живота на ранните християни и да следваме такъв модел в нашия живот днес. Начинът, по който функционира обществото сега, се е променил много, но непроменените духовни потребности на човечеството са едно от най-важните доказателства за универсалността на Евангелието да се прилага във всяка култура и в цялата човешка история.

Д-р Ким Тан, биохимик, член на Кралското общество на лекарите и автор на феноменалната книга „Изгубено наследство“, предоставя голямо количество информация за организацията на ранната християнска общност и дефинира пет отличителни характеристики на ранната апостолска църква – била е евангелска, църква на тайнствата, петдесятна, радикална и организационна.

Факт с непреходно значение е, че Бог не остави след Себе Си просто книга или догма, нито философия или принципи за живота, а видима общност от хора

 (Лесли Нюбигин, Божият дом, Лекция на тема „Същността на Църквата“, 1953).

 От казаното дотук, надявам се, става ясно, че Тялото Христово е напълно реално тяло, от плът и кръв – хора, обединени от духовното си единство с Бога и един с друг, а не само от абстрактна богословска идея.

1. 1. Първо голямо противоречие

Едно от първите големи противоречия в историята на Църквата е свързано с това как всъщност човек става част от Тялото Христово.

Първоначално било прието, че грешникът става едно с Христос чрез покаяние и изповядване на грях, след което се случва чудото на новораждането. Никой не може да надникне в сърцето и ума на друг човек. Само Бог познава и съди съвършено подобни дълбоко интимни и субективни преживявания.

И тук се появява тайнството в Църквата. Водното кръщение, едно от тайнствата, било фундаментално важно за ранните вярващи, що се отнася до разграничаването на искрените от лъжливите обръщенци към Христос.

С времето християнството станало официалната религия в Римската империя и същността на кръщението се променила, призивът към покаяние отстъпил пред литургията и церемонията, а единението с Христос и Тялото Христово било редуцирано до кръщение в детството чрез напръскване с вода и отглеждане в семейство, спазващо християнската традиция да се „ходи на църква“.

Реформацията през Средновековието била сериозен опит за промяна на практиките на римската институция, но по мое скромно мнение, 500 години след Реформацията все още имаме католицизъм и полу-реформиран католицизъм, т.е. протестантство. Основната структура на римския модел за Църквата се запазила като доминираща за повечето, ако не и за всички, протестантски деноминации като само длъжността на папата била заменена от деноминационни структури, които и до днес имитират този модел посредством местни епископи и се фокусират върху неделните богослужения.

Днес е налице смесица между модела, наследен от римската църква, и опитите на Духа да сформира истинско Тяло, което се движи и действа в духовно единство на всяка отделна част с Христос и една с друга.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да внесе разбиране за духовното естество на единството с Христос и с Тялото Христово. Докато хората все повече и повече осъзнават, че истинското духовно единство зависи и се дефинира в същността си най-вече от това колко честен е всеки човек със Самия Христос и с духовните си братя и сестри, а не от това дали участва в организация или в ежеседмични богослужения, би трябвало да се провокира ревностно търсене на Бога и истинско единство с братята и сестрите по вяра. Плодовете в живота на човека след определен период от време могат да разкрият дали той/тя наистина е станал/а едно с Христос или не. Очевидно плодът в нашия живот се проявява първо във взаимоотношенията ни с нашите най-близки. С времето повечето хора, които познаваме и те ни познават в някаква степен, опитват „вкуса“  на нашето истинско духовно единство с Христос и познанието ни за Господа.

2. Патриархалният семеен модел

Затова прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята. (Ефесяни 3:14-15)

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. (1 Коринтяни 11:3)

Явно е, че библейският модел за реда в семейството според Божия замисъл включва ясно изразена водеща роля на мъжа спрямо жената, но на първо място Христос е главата на всеки мъж. Само тогава съпругът би могъл да предяви претенции за глава на семейството и на съпругата си.

Можем да наречем този модел „патриархален”. В случая, когато жена се грижи за семейство като самотна майка-християнка, тя поема ролята на глава на семейството. Основните отговорности на тази позиция включват:

1. духовно взаимоотношение на семейството с Бога и с демоничните сили;
2. вземане на решения, засягащи цялото семейство.

Патриархалният семеен модел следва примера на Самия Небесен Отец, от Когото, както изтъква апостолът, „носи името си всеки род на небесата и на земята.”

Наследяването на фамилията на бащата продължава да бъде демонстрация на принадлежност към дадено семейство. Фамилното име на всяко семейство е фундаментално свързано с Бога, от Когото произхожда целият човешки род. По този начин, чрез Адам, праотецът на всяко семейство е Самият Бог.

Този патриархален елемент беше основна движеща сила на апостолското служение.

Защото, дори да имате десетки хиляди наставници в Христос, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Исус Христос чрез Благовестието. (1 Коринтяни 4:15)

И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Деяния 14:23)

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. (Деяния 16:4)

Навсякъде, където се сформирали общности чрез проповядване на Благовестието на Царството, апостолът и неговите преки последователи (апостолатът) се ръкополагали избрани зрели вярващи, на които възлагали грижата за стадото. Може да се каже много за функцията и ролята на презвитерите в Тялото, но това ще стане на по-късен етап.

Тук не бива да се пропуска ролята, призванието и функцията на патриарсите – бащите, които Бог е изпратил до различни групи от хора, за да представляват Самия Отец. Ако Тялото Христово е семейство, в което всички са свързани в духа с Христос и поотделно един с друг, ролята на патриархалния баща е от огромно значение. Няма семейство без баща. Общности, изградени само на основата на презвитери без бащина фигура, рано или късно съвсем естествено ще се трансформират в патриархално ръководени или просто ще се разпаднат. Семейството остава върховната Божествена институция, превъзхождаща абсолютно всички други църковни и светски институции.

Нациите с бащи-основатели, които се почитат и се следват, имат силно чувство за национална идентичност. Нациите, които не са успели да разпознаят своите бащи-основатели, обикновено стават жертва на деспоти и самозванци, които пренаписват историята така, че да съответства на собствените им егоистични амбиции.

АПОСТОЛСКИ ЗАДАЧИ:

• Да се формулират критично важни основополагащи документи и дефиниции, необходими на общността, за да придобие чувство за ясна духовна идентичност и практическа мисия;
• Да се изгради структура, покорна на Духа, която да гарантира свободно движение в силата на Духа;
• Да се формулира възможно най-ясен план за приемственост в следващите поколения лидерство, но достатъчно гъвкав и отворен за изменения според Божието водителство в бъдещето.

3. Разбиране на видението

Нека се върнем към увода на статията.

Там, където няма пророческо видение, людете се разюздават. А който пази закона, е блажен. (Притчи 29:18)

Това, което говори Бог, е от първостепенна важност. То трябва да бъде записвано, почитано, измолвано, разбрано и разтълкувано чрез Духа, така че всеки човек да може ясно да знае какво е видението (Божието Слово) и как засяга индивидуално живота на всеки един.

Вярно е, че хората имат способността да се самоорганизират около велика идея, за което свидетелства и Вавилонската кула.

Но когато има ясно разбиране, че някой е изпратен от Бога с пророческо слово и това „Слово“ е в ядрото на формирането на общността, вече имаме най-важните елементи за изграждане на апостолска мисионерска общност:

• Слово от Духа;
• Патриархален баща;
• Ясно прокламиране на Писанието на Царството;
• Отклик на призив за спасение;
• Едно с Христос и един с друг;
• Разбиране на пророческото слово и уникалното призвание на апостолската мисионерска общност;
• Процес, подплатен с мъдрост и характер, който позволява различните части на Тялото да се напасват ефективно.

Всеки опит да се „изгради църква“ по методите на вече съществуващи институции крие опасност да се създаде Франкенщайн – християнско тяло, което е отчасти от Святия Дух, отчасти под човешки контрол. Такава е тъжната история на много църкви.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да се насърчи изграждане на култура на уважение към Божието Слово (пророческото измерение), както и култура на внимателно изчистване на псевдо-пророчески елементи, които най-често са творения на душата, ума и емоциите.

4. Управление

Управлението на духовно семейство, посветено на възстановяването на автентични апостолски модели, не е за страхливите и малодушните. Мъжете и жените, които откликват на това призвание, трябва да са готови да се жертват, за да възстановят олтара на Господа у дома си и в църквата като общност.

Отговорността за установяване на действащо управление е на апостолския патриарх. В книгата Деяния на апостолите можем ясно да видим апостол Павел:

• да събира апостолат;
• да сформира общности под своя опека и под тази на апостолата;
• да установи действащи модели, които да могат да се дуплицират и доразвиват от следващи 3 поколения.

Повечето създадени деноминации действат съгласно принципа „изплакни и повтори“: установяват някакъв протокол и традиции и ги спазват непроменени за поколения напред, дори да са били погрешни и да имат недостатъци. Мнозинството „редови” християни приемат нещата такива, каквито са и не се интересуват от управлението на Църквата. Затова не подлагат под съмнение тези установени практики. Но всяка църковна система, изградена от човек и неотговаряща на разкритите от Бога апостолски модели, в края на краищата ще се провали. Такава е човешката природа. И обикновено в такова време на криза хората задават въпроси, но повечето предпочитат „да изгасят пожара” и „да възстановят единството”, за да могат членовете на църквата да се върнат към нормалното русло на своя живот.

Реформацията на Църквата ще дойде от безстрашни мъже и жени, които разбират Божието желание да види Тялото под господството на Главата Исус, както Бог е определил да бъде. Такива реформатори ще оспорят статуквото и ще издигнат Писанието и апостолската традиция, за да преразгледат всички модерни практики.

Апостолските бащи са получили властта:

• да разбират тайни в Словото за полагане на основите;
• да прокламират и изясняват сложни духовни истини, така че да позволят на Святия Дух да отвори очите на мнозина;
• да поставят начало на апостолски мисионерски общности;
• да освобождават духовни дарби и призвания за отделните членове и за Тялото като цяло;
• да пуснат в действие ефективни програми и системи, които да повлияят върху общността и с това оказват положително влияние върху цялото общество; да завоюват позиция на всички нива в обществото; да изградят лидери и да дадат насоки, които да влияят върху цялото общество.

В подобна апостолска мисия има място за всеки. С правилно разбиране на принципите на Божието Царство можем да посветим живота си на нея и да очакваме резултати, обещани в Писанието и многократно доказани в историята досега.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Човешкото управление реално може да навреди на истинските апостолски мисионерски общности. Само хора, доказали своята любов, компетентност и заинтересованост мисията да успее, трябва да бъдат канени да участват в нейното управление.

Георги Бакалов

Първото правило, що се отнася до правилното разбиране на истините на Писанията, както и на уроците от историята, е да не изучаваме минали събития с идеята, че по някакъв начин от нас днес се очаква да възпроизведем миналото – колкото и добри неща да ни се иска да възпроизведем наново.

Това е просто нереалистично, но хората изпадаме в подобни заблуди така или иначе. Има хора, които БОГОТВОРЯТ всичко свързано с Реформацията. Направо са ходещи музеи, които знаят всичко за всеки труд на Мартин Лутер, Цвингли и т.н. Но това само по себе си няма да промени много неща за днешното поколение. Трябва да извлечем истини и приницпи, но никой няма нужда от това да правим самоцелни “метани” на миналото.

Нека да дам следния пример: по-миналата година с дъщеря ми Абигейл посетихме наша позната, която работи в централата на Harley-Davidson в щата Милуоки. Harley имат цял музей посветен на компанията. Видяхме всички модели на Harley, от първите, които изглеждат като велосипед с моторче, до последните, които са с електрически двигател (или може би хибриден, не се сещам).

Никой не гледа старите модели с желанието да ги възпроизведе отново днес. Но със всеки модел има подобрения, които отразват иновации, позволяващи използването на механизми и технологии, извлечени от действието на различни естесвени закони – от физиката, химията, термодинамиката и други.

Историята на християнството по подобен начин е поглед назад с цел по-добро придвижване напред. Разликата тук е, че при нас първите модели на християнството са по-добрите, а с времето изглежда са се влошавали. Целта сега е да разберем как точно по-добрите “модели” на християнство, особено тези от първите 300 години след Христос, са работили, за да може и ние днес да приложим принципите, които са работили тогава – не стила, принципите.

За жалост, религиозността в хората е обсебена от ритуализма, които създава условия за мистицизма. Бог е мистерия, но не е мистичен. Библейското разбиране за мистерия е “скрита истина”. Мистичното е по-скоро “скрита измама”.

Например, единството между мъжа и жената е наречено “тайнство”. Гръцката дума е “мустерион”, или – мистерия. Как мъжът и жената стават едно чрез брака ние с нашия ум не разбираме. То е скрито за нас, още повече, че мъжът и жената продължават да са си отделни личности, всеки с неговата си отговорност пред Бог за личните си дела и избори. Но Бог вижда двамата да станат едно чрез завета и ни уверява в това чрез Словото си. За нашите естествени очи това е скрита истина, но е истина и е факт в духа и душата, които не виждаме.

Мистичното и окултното са уж някакви скрити за нас истини и тайни, които обаче Библията нарича “суети”, или лъжи.

Истините на Божието Царство са ни разкрити понякога чрез метафори – от самият Исус, както и от пророците, понеже те са невидими за окото, но са реални. Науката пък стига до своите открития чрез принципите на емпиричното (вещественото) доказателство.

Принцпите на Реформацията са принципи засягащи миналото и бъдещето, но те всъщност те са вечните принципи на Царството. Това не е някаква утопия. Реформисти и реформистки движения е имало през много и различни епохи на развитието на света. Това, че ние не сме знаели за тях, е съвсем отделен въпрос. Което поколение реши да е сериозно с Бог, може да извлече принципите на Царството, да научи за това как тези принципи са работили в миналото и да намери начини да приложи тези принципи в днешния контекст.

Един пример само, за да не стане твърде дълъг този пост: правото и задължението на всеки отделен човек сам да се задълбае в истините на Библията, да им позволи те да оформят разбирането на правилно и грешно и на базата на това да се старае да донесе промяна в личния си живот, както и в света около себе си. Звучи простично, но се оказва революционна идея например в средните векове.

Оказва се, че и днес тези същите принципи могат да са революционни, но приложени по начини, които са актуални за днешно време. Крайният резултат ще е Божието благословение – както е бил и преди 500 години, но може и да изглежда по различен начин. Не, че мир, праведност, чиста съвест, радост и любов изглеждат и се усещат толкова по-различно днес от преди както е било преди хиляди години. Древните изкуства ни разкриват това, че човеци от всякакви епохи са преживявали същите неща, както и ние днес. Но разбира се, модерния свят налага своят си език и форми. Наша задача е да комуникираме тези истини по начини, които ще бъдат приети и разбрани.

 Когато говорим за днешният процес на реформация на църквата, или иначе казано Нео-Реформацията, много важно е да насочим светлината на прожектора към една група от хора, която може обобщено да наречем “специалисти” по църковни, духовни и въпроси на религиозните политики. Защо ли? Понеже обикновенно “специалистите” са, които тровят умовете на вярващите.

[Кликнете тук за видео на същата тема.]

Такива “специалисти” ап. Павел описва в Първото Послание към Коринтяните. Той ги нарича “плътски” и постъпващи като “човеци”, ерго недуховни хора.

И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
‭‭1 Коринтяни‬ ‭3:1-4‬‬

Преводачът на български тук е ползвал нежното “младенци” в ст. 1. Но на гръцки това е нетолкова джентълменския термин “непиос”, което ще рече “елементарно мислещи” и “незрели”.

Елементарно мислене и незрялост се оказват в дъното на всяка интрига и разделение на “лагери” в Тялото Христово. Ап. Павел буквално предупрежава, че тогава, когато има такова мислене, той буквално не може, няма как, не е способен, не би трябвало, да говори на такива хора като на духовни.

Исус предупреди за нещо подобно в разговора си с Никодим.

“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” Йоан‬ ‭3:12‭

Нео-Реформацията не е процес, който зависи на “специалисти”. “Специалистите” са най-често живеещи в собствения си свят религиозни политикани, които смятат, че увличането на хора в техните политики е равнозначно на нещо, което Бог върши. Това е дефиницията на заблудата – да вършиш нещо, което е плътско или дори демонично, но да смяташ, че е Божие дело.

“Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан‬ ‭16:2‬

Специалистите понякога имат набор от знание, който е внушителен. Някои от тях дори имат позиции в различни религиозни институции, други са просто “хора от народа”, изработили си репутацията на много знаещи.

Ето обаче истината каква е: Нео-Реформацията на църквата не е за специалисти. Това е процес инициран от Святия Дух и той е насочен към ВСИЧКИ ХОРА – процес на връщане към семплите неща, към основните, обикновените, истинските неща; към човешкото във взаимоотношенията, към истината на Бог, към принципните и реалните неща, а не към измислените, фанатичните и догматичните форми на “християнството” на спецовете.

Парадоксалното на процеса на освещението е, че след дългогодишен процес на отделяне от тялото на греха, всъщност крайният резултат на истинската духовност е топлотата, човечноста, ясната мисъл, яснотата относно духовни неща и ценните неща. Религиозните специалисти си представят, че колкото по-духовни стават, толкова по-сложни, легалистични, фанатични и догматични трябва да ставаме.

Нео-Реформацията може и да е сложен термин за повечето от нас, но всъщност означава нещо много семпло и лесно разбираемо – връщането към семплите, лесните, истинските неща и отхвърлянето на изкуствените, догматичните и фанатичните форми на мислене и поведение.

Голямата цел на всяка промяна от Бог е възстановяването на Неговата реалност в нас, нещо, до което да може да се докосне всеки и евентуално да бъде спечелен за вярата – без дори да се опитваме! Какъв контраст само с напъването на специалистите и техните безброй специални техники имащи за цел създаването на ексклузивност.

Затова именно, когато някой специалист тръгне да се меси в живота ти и да ти говори врели-некипели, просто вдигни един голям червен СТОП знак в духа и извести на специалиста, че не си заинтересуван в безсмислени и високопарни дискусии. Нео-Реформацията е зона забранена за специалисти и разрешена за тези, които се удоволстват в това да станат като децата по сърце!

Предлагам също следното видео на същата тема: https://www.facebook.com/apostolosbulgaria/videos/10154447356388167/

Днешните безбожни, корумирани политически елити биха искали да ни убедят, че работа на Бог е само да се занимава с неща, засягащи религията, литургичното, и теологичното. Те се опитват да сложат разделителна граница (и то голяма и непробиваема) между държавата, политиката и законотворството от една страна, и духовността (вярата) от друга. Но истината е, че Бог ни е дал свободна воля, която засяга всичко в живота, както на лично и духовно ниво, така и на обществено.

Институционалната Църква (независимо от деноминациите) и държавата трябва да са отделени, тъй като държавата не може да управлява църквата и църквата не може да използва държавата за своите цели. Но няма и не може да има закон, който да разделя държавата от съвестта и морала. А съвестта и моралът, драги читателю, не са резултат от еволюция, те са израз на Божието естество: моралът, който е синтезиран в Десетте Моисееви Заповеди и съвестта, вътрешното отсъждане, което ни държи отговорни спрямо Божият морален закон. Така е било за хиляди години и всеки опит да се създаде някакво ново, псевдо-просветено, уж модерно общество, което отрича моралният кодекс на Бог и отговорността, която имаме всички ние към него, а стъпка назад към безбожие и примитивизъм. Всъщност най-голямата нужда днес е духовното просвещение, което е и причината да пиша и говоря на тази тема.

Държавата и законите отразяват нас, хората, и нашите ценности и убеждения, а не обратното. Колкото повече едно общество възприема моралът, който ни дава Библията, толкова по-почтенни можем да очакваме да бъдем самите ние, както и властимащите, които са избрани да представляват народа на ниво местно или национално.

Бог ни е създал в Своя образ и подобие, което включва и свободната ни воля.

Как така се оказва, че толкова много хора имат свободна воля, но изживяват целия си живот като несвободни?

Фокусът на този пост не е толкова теологически , не се отнася до спасението на душата и изборите, които всеки от нас може и трябва да направи в това отношение. Тези десет свободи, които произлизат от свободната воля, дадена ни от Бог, засягат човешкия живот като цяло – свободата да живеем на земята като независими личности, които са част от свободно общество. А свободното общество, от своя страна, е основата на една свободна страна (нация).

Осъзнаването и приемането на факта, че имаме свободна воля, заедно с властта и отговорностите, които произлизат от това, може изцяло да преобърне представите ни за живота.

Чували сте за Десетте Заповеди, нали?

Ето сега малко повече за Десет Свободи, които произлизат от факта, че Бог е дал свободна воля на всеки от нас поотделно, а от там и на обществото като цяло. (Запис от аудио подкаст на същата тема, можете да чуете тук.)

1. Свободата на вярата

В този век на светски хуманизъм за много хора вярата в Бог е признак едва ли не на ниска култура, суеверие или слабохарактерност. Едва ли не, не е възможно да си образован и да вярваш в тези “глупости”. Ако се дръпнем малко назад обаче и се разгледаме историята на човечеството от една по-голяма переспектива, напълно възможно е да стигнем до различни заключения.

Свободата на вярата например е била интегрална част от създаването и оформянето на днешната християнска цивилизация, включително на историческите промени, известни ни като Реформацията от средните векове, Ренесанса и Просвещението.

Вярата в Бог е била интегрална част и от етоса, мотивацията и културата на българските възрожденици от 18-ти и 19-ти век.

Отстъпването от християнските ценности и вяра не е довело (например Западния Свят и цивилизация) до нищо добро – може да се каже, че има дори директна корелация между настъпването на агностицизма, атеизма и светското в обществото, от една страна, и неморалността и деградацията, от друга.

Което и да е обществото, включително традиционно свободните такива, ако загуби свободата на вярата – правото на хората да вярват в Бог, то губи и основната свобода, която Бог е дал на всички хора и без която никое общество не може да бъде етикирано като свободно.

2. Свободата на словото

Този вид свобода се отнася до правото ни да говорим нашите убеждения свбодно – на закрито, открито, чрез речи, писане, медийни предавания и всякакъв възможен вид медиум. Как може в едно общество да има свобода на вярата, ако няма свобода на словото? Виждате ли, свободата е такава, че не може да се разпокъсва, както на някой му се иска. Отново подчертавам това, че всички тези свободи са свързани, нещо, което безбожните или в някои случаи антихристиянски елити не харесват, не искат и ще направят всичко възможно да осуетят.

3. Свободата хората да се организират

Не може да се каже, че в едно общество има свобода на словото и вярата, ако в него хората нямат право да се организират. Било то като верски общности (църкви) и да се самоуправляват, както тяхната вяра и разбирания ги водят, или да се организират като асоциации, сдружения, клубове или политически партии, става дума за свободата на организиране.

4. Свободата да се самозащитим

Тази свобода може би трябва да е първа, но изреждайки 10-те вида, аз не установявам непременно някакъв лист с приоритети, нито мисля, че такъв е непременно нужен или задължителен. Но като са замисли човек, правото на живот, включително правото да се самозащитиш, е може би най-фундаменталното от всички други, по простата причина, че ако не си жив… нито едно от другите права не те ползва, нали така? 🙂 Свободата да се самозащитим би трябвало да включва всички средства, винаги и навсякъде, ако наистина ще имаме въобще това право.

Полицията и армията са органите на държавата, те имат за цел поддържане на реда в дадено общество. Няма обаче закон, който да държи полицията отговорна за което и да е убийство, просто защото тя не би могла да реагира на всяка ситуация. Следователно, най-логичното е всеки да може да се защити сам, когато и където и да е, включително чрез гарантиране на правото на свободно закупуване, притежаване, носене и употреба на огнестрелно оръжие от гражданите. Всеки би трябвало да може да защити себе си, семейството си, когато, където и по какъвто и да е начин.

5. Свободата да притежаваме имущество

Свободата да притежаваме имущество и активи е основна за едно независимо общество. Това е икономическата свобода, която е двигател на всяка национална икономика. Покажи ми бедна страна и аз ще ти покажа твърде голямата намеса на държавата и твърде ограничената свобода на предприемачество, включителното правото на притежание на собственост.

6. Свободата на придвижване

Всеки е свободен да избере да живее където поиска. Хора, които се оплакват от квартала, в който живеят, от града или от страната като цяло, имат избора да се преместят да живеят където решат. Много хора не са приели мястото, на което живеят като собствен избор и това поражда всякакви неадкватни линии на мислене, възприятие и поведение. Всяка истинска мечта е обръзана с дадено място. Ако мечтите ти са в противоречие с мястото, в което си избрал да живееш, или са просто фантазии, може би трябва да си смениш местоживеенето.

7. Свобода от несправедливости

Всяка свободна личност, по закон Божий и човешки, е невинна до доказване на противното. Това е изключително важен фундамент на свободното общество, имайки предвид склонността на хора да обвиняват един или друг за нещо, което не е извършил. Има социална страна на този проблем, има и правна. Всеки, който реши да обвини някой в неправомерно деяние, трябва или да е готов да предостави доказателства и да подкрепи обвинението си, или ако няма такива, да не разпространява слухове и клевети. В Библията има множество заповеди да не се клевети и злослови, понеже името на един човек е най-ценният му актив и веднъж опетнено, е почти невъзможно да бъде възстановено. Като потърпевш от пост-комунистическата система в това отношение, мога от първа ръка да ви кажа, че опетняването на името е едно от най-болезните злосторства, които съществуват въобще.

8. Духовна свобода

Под термина “духовност” могат да се разбират много неща, основно свързани със стремежа на човек към Бога. Но аз използвам тук този израз в друг смисъл. Става дума за свобода от нечисти духове. Нека това не плаши невярващите между нас. Както те очакват никой да не се плаши от това, че са невярващи, така и ние вярващите можем да поискаме същото разбиране. Ще каже някой: “Защо да се плаша от невярващите?” Ами ако един човек не вярва в Бог, това означава, че не вярва и не приема 10-те Божии заповеди, моралният кодекс на християнската цивилизация. Значи какво спира този човек, който е избрал, не Бог, а сам той да си определя кое е грешно и кое правилно, в даден момент да реши, че аз съм проблем за него и да ме нападне и унищожи, например? Някои от вас сумтят, като чуят тези логически размишления, но не може да се отрече логиката, нали? Ето виждате ли, нещата с вярата и неверието са сериозни и опират до живот и смърт.

Нечистите духове опресират нас, хората, понеже това е тяхната работа и естество. Не знаем много за нечистите духове, но знаем, че ги има и че като вярващи можем да сме свободни от демони в името на Исус. Това е важна свобода, за която може много да се говори.

9. Емоционална свобода

Много хора не осъзнават доколко умът и емоциите ни “транслират”, или иначе казано “превеждат” света около нас и всъщност начинът, по който се чувстваме и нещата, които мислим, стават обективна реалност за нас, а не непременно обективната реалност.

Емоциите и мисленето ни могат да са доста пострадали от всякакви травми и фактори. Това води до нездрави личности, които компенсират, някои за цял живот дефицитите, които се установяват в тях, следствие от емоционална или умствена травма или обременяване.

10. Социална свобода

Социалната, или културната свобода, е атмосферата, която се оформя на ниво отвъд законите. Това е климатът, в който правим бизнес, развиват се нашите кариери, действат училищата, обслужват ни в магазина; начинът, по който звучат и изглеждат медиите.

Културата може или да предразполага към по-голяма обективност и свобода на израза на отделната личност, или не. Може да е жестока и дискриминативна към даден човек или група от хора, или може да е по-толерантна. Всеки, който е пътувал и живял по света, ще ви каже, че един и същи човек се усеща различно като личност в отделните страни и общества, поради специфичния за страната социален или културен контекст. В едно уважаващо себе си свободно общество съществува респект към личността, към нейните изяви, грешки и постижения.

Опитах се накратко да ви нарисувам картината на едно общество, в което хора със свободната си воля са избрали да живеят свободно и отговорно, да изградят за себе си свят живот, а от там и в обществото, където живеят. Опитах се да го направя по най-лесния и разбираем начин, и от гледната точка на библейския мироглед, не непременно като религиозен фанатик, който иска да обърне всички към своята вяра днес и сега, но осъзнава, че всеки човек има своя процес и това е напълно в съответствие с разбирането на Библията за свободното общество.

Сигурен съм обаче, че пропускам неща. Едно, понеже не съм толкова умен или знаещ, второ – понеже целта е да съм кратък и да маркирам една по-голяма картина, без да се губя в детайлите.

Основно исках да предизвикам всеки да се замисли за валидността на библейското разбиране и за връзката между свободната воля и изборът да живеем като свободни хора, хора, които създават свободолюбиви деца и семейства, които, от своя страна пък създават свободолюбив народ, страна и общество.

Ще се радвам да чуя мислите на тези от вас, които имат да добавят нещо по темата.

Георги Бакалов

Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква, АРЦ

Беше октомври, 2001 година. Едва месец преди това групата от 19-те джихадисти от Ал Каида беше взривила двата самолета в Кулите Близнаци в Ню Йорк. Бомбардировките над талибаните в Афганистан бяха започнали.

Някъде, по същото време, пътувах с кола до Тимишуара, Румъния, като говорител на една конференция. Върнах се в събота, навреме за неделната служба в църквата ни в София. Бях изморен, но реших да си проверя имейла, за да не оставям това за след службата или за понеделник.

И какво да видя – имейл от Чък Пиърс, в който ме пита дали мога във вторник, идната седмица, три дена по-късно, да съм в Хановър, Германия, и да служа на една от четирите основни служби на конференция, организирана от служението на Питър Вагнер. Дотогава не бях срещал Питър. Конференцията беше посетена от нещо като 3000 души, мисля от близо 60 страни. Дали беше поради станалата наскоро терористична атака или по друга причина, не знам, но духовната атмосфера беше нажежена.

Осъзнах, че съм един от основните четирима говорители. Имаше и много други говорители по различни по-малки зали и теми. Но службата, на която аз трябваше да служа, беше една от четирите основни служби, които се проведоха в голямата зала.

Бог ми даде слово. Просто го спусна в духа ми, буквално го усетих като писмо, пуснато в пощенска кутия.

Словото беше за Европа.

За долина пълна с кости. Костите на бивши воини. Костите на хора, които са били избраният от Бог народ, Неговият заветен народ. Но вече не са.

Аналогът тук е с историята на древен Израел, и по-конкретно със 70-те години вавилонско робство, през който период евреите са подчинени на езически царе, храмът е изгорен до основи и Ерусалим е под вавилонски протекторат. Изглеждало е, сякаш всичко е било е загубено за Израел. За някои хора от това поколение може би наистина всичко е било загубено.

Но на Езекил му бе заповядано да пророкува върху костите. Божият заветен народ в изгнание е като костите на воини, разхвърляни в долината на битка, отминала преди много време. По една или друга причина, ние не знаем защо, Бог не извърши възстановяването преди Неговият пророк да говори на костите. Езекил имаше съмнения и вътрешни борби. Не беше сигурен дали костите могат да оживеят.

“И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Йеова, Ти знаеш.” Езекил 37:3

Ние, хората, сме по-склонни да мислим, че Бог като е Бог, нека Той да възкреси каквото, когато и както иска. И това е вярно. Само Бог може да извърши нещо толкова колосално като връщането на един народ като Изравел от пленничество и да възстанови техния национален суверенитет. Или да възстнови България като народ и като държавност. Или Европа като християнска цивилизация.

Но има такива моменти, когато Той казва на нас – ние да говорим на мъртвите кости около себе си.

Исус, който също поучава за това как работи вярата, ни учи за това как чрез вяра да говорим на “планините” (пророческа метафора за трудностите, които се изправят пред нас.)

Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. Матей 17:20

Това е смиряващо на много нива, особено за тези от нас, които се имаме за умни и непримитивни.

(Филмът “Момченцето” предизвиква много размисли в тази насока – ако вярата ни е чиста и искрена, реално какво означава да говорим на планините? Препоръчвам го по много причини, не на последно място поради превъзходната игра на Джейкъб Салвати, Ема Уотсън и Кари-Хироки Тагауа.)

Пророк Езекил се покорява и пророкува на мъртвите кости.

Пророците са известни със своето радикално покорство на Бог, каквото и да им струва това.

Пророкуване означава да изговорим дадено ни от Бог слово, мисъл, сън или видение, без да го  видоизменяме или адаптираме според нашия човешки ум, логика или обстоятелства. Това е смиряващо, понеже Бог може да ни даде слово, което конфликтира на много нива с нас самите, както и с други хора, или с установени традиции и постулати на човешко поведение и норми.

Бог иска ВСИЧКИ НИЕ да можем да пророкуваме, т.е. да можем да приемаме слово от Него и да го предаваме вярно и точно до който, когато и както трябва.  (1 Кор 14:5). Проблемът е, че не всеки взема това насериозно и не всички искат да го правят. Не всеки иска да мине през процеса на пречупване, през който Бог възнамерява да прекара човека, който смята да си има “вземане-даване” с Него и Словото Му. Някои хора нямат вярата, че Бог може и иска да им говори – да им даде слово, което да предадат. Други пък не са в среда, която ги насърчава да се видят по този начин. А и не всички вярващи имат достъп до хора, които знаят или дори искат да помогнат на други да бъдат активирани в пророческото измерение.

Както виждате, “сложно е”, ако трябва да използвам един често леко изтъркан, но доста уместен израз.

Европа е долина пълна с мъртви кости, но и с обещание и наследство от миналото си. Тя е континентът, на който християнската цивилизация е разцъфнала и е дала толкова много на света. Цивилизация, която даде на света включително и Новия Свят, Америка. Цивилизация пост-християнска, но същевременно с това станала и пост-духовна, пост-просветена и пост-способна да намери себе си, да открие правилния път и да предложи на своите млади хора верен морален компас в бурите на цивилизационните конфликти, които вече ни засягат, включително на ежедневно, екзистенциално ниво.

Именно в тази и за тази Европа Бог иска да издигне хора, които да приемат Словото Му и да го говорят на мъртвите кости – ясно, смело и с духовната власт, която подобава за тази задача.

Именно в тази и за тази Европа Бог иска да издигне хора, които да приемат Словото Му и да го говорят на мъртвите кости – ясно, смело и с духовната власт, която подобава за тази задача.

Това е, което синтезира смисъла на моето духовно пътуване през последните вече 26 години, вярвам, че това ще осмисли и следващите 26, или колкото Бог ми е отредил.

ПРОРОК ИЛИ АПОСТОЛАТ?

В Стария Завет Бог издигаше пророк, даваше му Слово, пророкът го изговаряше и нещата или се случваха или не.

В Новия Завет начина по който Бог извършва това, е най-вече чрез апостоли и пророци, които заедно сформират т. нар. апостолат. Сформирането на апостолатите, които могат успешно да се справят с мисията, която Бог има за Тялото Христово в това поколение, не е лесна задача.

В Деяния, 13 глава, под изричното водителство на Исус (Главата на Тялото), чрез Слово, ясно изговорено от Святия Дух, църквата в Антиохия изпраща апостолски “тим”, (аз предпочитам да го наричам с по-правилния според мен термин “апостолат”), на пътуване, на мисия до нациите.
В резултат на това предаване на целите на Бог, Европа бива завинаги променена.

Има невероятна духовна битка за оформянето на такива апостолати. Те могат да са на различни нива – някои поставени от Бог основно за даден град, други за дадена нация, други интернационални.

Но това проявление на Царството няма да стане без болките на растежа в процеса на сформиране, намиране на правилния Божествен ред вътрешно и активирани в съответните мандати, които Той има за различните територии.

Не можем само да си мечтаем по цяла Европа ей така, “магически” да се родят жизнени, здрави, функционални общества от хора, които познават Бог и живеят според принципите на Божието Слово. Това няма да стане преди първо да бъде възстновено управлението, властта, божествения ред на Исус в Тялото.

Това е същността на битката за Европа и за нейното християнско минало, настояще и бъдеще. Може да се каже дори, че това е същността на мисията ни що се отнася до християнската цивилизация.

Аз и моят дом сме решили – избираме да сме покорни на призива “от горе” и да пророкуваме на мъртвите кости, където и когато Бог ни прати – било то в България, Европа или където и да е.

Чрез видео чатове, статии, проповеди на място, конференции, лично служение на хора, духовно бащинство, изграждане на лидери и църкви, микро-църкви, апостолски институти, граждански инициативи, просвещение, дарителство, активиране на латентни дарове в хора и конфронтиране с религиозната система – формите могат да бъдат много и различни, делото е едно и също.

Това е, за което съм роден и призван, и в което съм решен да бъда намерен верен. Това е за което много хора са призвани, ако има кой да разпали и активира в тях този призив.

Ап. Павел казва, че Исус дава “дарове” на Тялото Христово (Еф. 4:10-15)

Моят дар е видя ясно, да дефинирам, да предизивкам, да разпаля, да иницирам, да активирам, да помогна с навигацията на различни процеси и начинания. За ограничен брой хора и общности да бъда и духовен баща (не вярвайте на “духовни бащи и майки”, които имат по 1 000 синове и дъщери – няма такова нещо!).

За жалост, когато някой заговори с речника на реформацията, това привлича всякакви неща – и добри, и лоши. През годините различни хора са експонирали върху мен всякакви свои идеи и очаквания. И когато нещата не се получат точно както на тях им се е искало, или са си планували – съзнателно или подсъзнателно, те се обръщат и се настройват. Това е тъжно, но е факт. Където има волове, яслите не са санитарно чисти, както казва и Божието Слово. И може би e неизбежно за едно поколение с толкова много дефицити.

Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. Притчи 14:4

Но Бог е, а не човек, Който дава даровете и призовава хората според Неговата благодат – както Той иска, когато и където реши. Всеки има своето уникално място в Божия план. Най-доброто, което всеки от нас може да направи, е не да експонира своите очаквания вътрху даден човек, бил той дори Божий човек, а да стигне до място на яснота относно каква е неговата мярка, мисия, роля и наследство в Божието дело.

Грешки ще има. Но нека е ясно и друго – грешките на растежа не са същото нещо като греха на нечестивите хора, които умишлено вредят. Един пример за това в България са пасторите-агенти. Тези нечестиви хора, съзнателно са избрали да вредят на Тялото Христово – и преди, и след 89-та година. И не само това, но се стремят вече за няколко години да “омаят” колкото може повече хора и да ги вкарат в заблуда, която се разпростира до такава степен, че те наричат злото – добро и доброто – зло. Така ДС пасторите и техните сурогати искат да убедят максимален брой хора, че агентите са герои, а истински страдалите от тях – и преди, и след 89-та, са “проблем”! Това не е “грешка”. Това е нечестиво!

Лично аз, чрез Божията благодат, най-доброто, което мога да дам на Тялото Христово, колкото и това да предизвиква противоречия и дискомфорт на моменти, дори за поддръжниците ми, са реформисткия дух, визия, послание и дейност.

Реформисткият дух, послание и дейност са контра-културни по същността си, препъни-камък за човешките идеи. Това може да е трудно за разбиране, но всъщност, ако се вгледаме добре в Писанията, Исус, а и първото поколение апостоли, бяха пример за това как поставяха Бог над всичко, включително семейство и приятели. Църквата не може да си позволи да бъде нито граждански манастир, нито социален клуб. Реформисткият мандат, слово и дух са отвесът, който Бог използва да ни държи в своя баланс и истина.

За щастие, не съм единствен – ще има повече и повече реформатори, които ще проправят път за Божието Царство в 21 век. Тук не говоря само за проповедници. Говоря за хора, които Бог издига във всяка сфера на обществото. А освен всичко друго, това е дело за три поколения напред. Някои от нас може и да не видят своите мечти или начинания да се сбъднат. И какво от това? Важното е да знаем кои сме, за какво сме призвани, да излезем извън зоната на комфорта и да направим правилното нещо. Да опитваме, докато успеем.

Но има и нещо друго. Тази работа с реформацията на Църквата не е някакво частно начинание. Това са заниманията на Бог с Неговия Дом. Не опира всичко само до това колко добре ще се справят някакви там митични реформатори с митичната зла система на Вавилон. Никой не е супер-човек и това не е поредният филм от поредицата “Transformers”. Няма такова нещо.

Реформацията на Църквата не може да бъде някаква самоцел или частно начинание. Тези процеси засягат и църквата и обществото. Ако Тялото Христово не приеме Исус Реформаторът (в лицето на реформистки мислещите и действащи водачи и хора, които Той издига във всяко поколение), тогава съдът над Божия Дом ще е напълно заслужен. Разпадът ще е неизбежен понеже винаги в историята, когато вярващите се слеят с културата с цел да избегнат конфликти, това е началото на края. Това е най-голямата опасност, а не кой ще е на власт политически днес или утре, или в какво положение е икономиката. Този свят не е наш дом, той никога няма да бъде рай на земята и Бог да ни пази от искрено заблудени идеалисти или осъзнати шмекери, които ни го обещават.

Въпросът е дали ще изберем да работим заедно с Бог за събарянето на старите, неработещи “храмове” в различните сфери на живота и за издигането на нови, или ще сме поредният прът в колелата на колесницата на Божието Царство.

Най-доброто, което можем да направим е:

• Да излезем от всеки режим на себе-праведност и да приемем света, себе си и другите в цялата ни “счупеност”. Без искрено състрадание и любов сме нищо повече от поредните “кръстоносци”.
• Да приемем Словото на Господа за нашето поколение – това е наша първостепенна отговорност като свещениците на Новия Завет!
• Да го предадем и говорим вярно на който и където трябва!
• Да градим с Божията благодат Неговия жив храм, Тялото Христово – човек по човек, стъпка по стъпка, година след година до Деня на Господа – започвайки всеки със себе си и повереното му от Исус, Главата на Тялото!

Това е Мисията. Това е същността на Божието дело в нашето поколение!

Нека Бог даде на всеки четящ това послание – разбиране, яснота, смирение пред Него и обновено сърце и ревност за богоугоден живот и служение!

Има две категории хора, чрез които в крайна сметка се измерва нашето християнство. Познатите и непознатите.

Нека видим какво означава това.

Ако разгледаме внимателно Новия завет, ще стане очевидно за нас, че Исус е имал различни видове взаимоотношения с различни хора.

• Той имаше специфична динамика с трима от своите апостоли, които в крайна сметка са единствените, които той взе със себе си на Планината на преображението (Марк 9: 2-1)
• Исус имаше дванадесет, които бяха подбрани въз основа на преки указания от Бог Отец. Един от тях (Юда) се оказа, че не беше съвсем наред, но останалите се справиха, дори и след като някои от тях отрекоха своя Учител и равин. (Покаянието е велик дар!) (Лука6:1)
• Освен това и седемдесетте бяха упълномощени от Исус да изгонват демоните! (Изглежда сякаш те са си прекарали страхотно, както мислите?) (Лука 10:17)
• В горницата пък виждаме сто и двадесет човека, в допълнение към дванадесетте, събрани и здраво прикрепени към 11-те останали апостоли. Най-после – ред и чувство за пълнота! (Деяния 1:15)
• И най-накрая, в 1 Кор. 15: 6 виждаме голямо множество от петстотин души, което се споменава от апостол Павел. Да, петстотин души, избрани и много благословени евреи, които станаха свидетели на възкръсналия Господ! Не съм сигурен какво е квалифицирало тези хора да се измдежду петстотинте, но съм щастлив за тях! Наистина!

Знаем, че всички хора тогава са имали нужда от Исус. Та кой няма?

Но Исус се свърза с тези различни групи от хора по специфичен начин. Те бяха единствените, с които той общува след възкресението си.

• Защо не знаем имената на повечето от тях?
• Какво ги е направило специални?
• Какво ги е квалифицирало да са измежду тези конкретни групи, с които Исус е имал явно взаимоотношение по-близко от това с всички останали?

ПОЗНАТИТЕ В ЖИВОТА НИ

Историците ни казват, че Ерусалим по времето на Исус е имал население от около 100 000 души.

И все пак, освен масите, които дойдоха да станат свидетели на Неговите чудеса и да го чуят как поучава, само една шепа бяха избрани да участват от по-близък план в развиващите се събития на изявата на Исус като равин, Човекът – Чудо, Месия, и в крайна сметка – Възкръсналият Спасител , Цар и Господ!

Възможно ли е да има модел във всичко това? Възможно ли е всички ние да се нуждаем от пет такива групи хора в живота си?

Алберт-Ласло Барабаси и Дженифър Франгос пишат в своята новаторска книга “Свързаност: Науката на мрежите”, въз основа на изследвания, че броят на хората, които човек опознава на лична основа и с които общува през целия си живот, е около 600. Хм, това е доста близо до 500!

А какво да кажем за числото на Дънбар – британски учен, който по някакъв начин изчислява, че можем да поддържаме най-много 150 качествени взаимоотношения във всеки даден момент. Това не е толкова далеч от 120.

А какво да кажем за седемдесетте?

Знаете ли, че над 85% от църквите са съставени от по-малко от 100 души? И половината от тях са групи от 50 или по-малко!

Така че има какво да се каже относно динамиката между 50, 70 и 100 души. Наречете го вашата “разширена общност”, ако щете, но група от такъв размер е доказала своята устойчивост във времето.

И последно, това са дванадесетте в живота на всеки от нас – хората, на които се обаждаме, когато е време да празнуваме или да скърбим. Хората, които могат да дойдат в дома ви и да ви прегърнат, и това няма да ви накара да се чувствате странно. Да, всички ние се нуждаем от такива хора. Повече от един или двама.

А какво да кажем за специалните трима?

Йоан, Петър и Яков имаха нещо специално помежду си. Не сме сигурни как и защо, но тези трима апостола имаха място в живота на Исус, което беше много близо до Него. Вътрешният кръг от приятели е от решаващо значение за живота ни. Напълно възможно е да не можем да наречем “близки приятели” повече от трима души. Този най-близък кръг от приятели, изисква най-много от нашата вътрешна уязвимост и инвестиции на време и усилия. Но това ще е инвестиция, която си заслужава.

Възможно ли е Исус да моделира нещо за нас?

Общественият му живот беше едно нещо, но освен това имаше всички тези различни кръгове от хора, с които той избра да си взаимодейства по специален начин. Той самият направи разлика между тези отделни групи от хора. Не се отнесе към всички като към “масите”.

Исус вярваше в хората. Целият му живот беше интегриран с хора. Явно той е разграничавал един човек от друг и е разбирал груповата динамика толкова много, че си е взаимодействал с различните групи по различни начини.

А възможно ли е докато преминаваме през живота, да се окаже, че ние също ще го изживеем най-вече сред нашите собствени 3, 12, 70, 120 и 500? (използвам цифрите символично)

Ако е така, кои са те в твоя живот?

Мислил ли сте за това?

Не са ли това хората, които наричаме “обществото”? Не са ли те хората пред които аз и ти в крайна сметка или представяме Христос, или не?

НЕПОЗНАТИТЕ В ЖИВОТА НИ

Когато Исус ни учи да обичаме ближния, Той ни учи на този ценен урок чрез притчата за добрия самарянин, който имаше да ни каже едно много просто нещо: нашият “ближен” е наистина всеки човек в нужда, с когото се сблъскаме. И това е така, защото ние вярваме, че Господ ни води във всички неща, ние вярваме, че когато ние “се сблъскаме с някой в нужда”, това е може би една възможност за нас да демонстрираме любовта и грижите на нашия Небесен Отец.

И ако не съм го споменал досега, нека е ясно и това: Той бди над нас, не само за да ни благослови и да се грижи за нас, но и за да ни води като ръцете и краката Си на земята? Как иначе си представяме цялото това нещо с “Тялото Христово”?

Това е сърцето на Бога е за човечеството. Ако имаме Божието сърце на състрадание към напълно непознат човек, това е един вид показател, че можем да обичаме най-трудните за обичане – хората, които дори не познаваме. Когато видим страдащи хора по телевизията, хора, които са в крайна нужда и на които бихме помогнали дори с малкото, което имаме, ние изпитваме това желание понеже тези хора, въпреки, че са непознати за нас, са направени от Бога и са Му деца, за които и Той се грижи.

Тази нагласа и дълбока убеденост са в самото сърце на нашата християнска цивилизация и общество. Това е в основата на християнския начин на работа на болници, хуманитарни организации, програми и терапии за борба с пристрастяване, организации като Червения кръст. Това е, с което първоначално са били известни църквите.

СЕМЕЙСТВО И БЛИЗКИ

А какво да кажем за тези, които са по-близо до нас и са най-близките ни? Нашите семейства, приятели, роднини, колеги? Апостол Павел казва:

“Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.” 1 Тим. 5: 8

Защото истината е, че нашата християнска цивилизация се разпада отчасти именно заради разпада на традиционното семейство.

Как става така, че сме толкова добри в създаването и функционирането на всякакви хуманитарни организации, чрез които сме готови да помогнем на хора, които не познаваме, а се проваляме толкова шокиращо у дома?

Истината е, че по-голямата част от живота ни ще бъде изразходена не в общуването с непознати, които са в нужда и с които сме се сблъскали. По-голямата част от живота ни ще бъде изразходена в общуване със семейството, приятелите, колегите и други познати – нашият ближен, съседът ни.

Това са също така хората, които ще станат свидетели на нашите неуспехи и борби. Надяваме се, че те също така ще бъдат и тези, които ще ни помогнат да стъпим на краката си и да се върнем в състезанието на живота.

Нека правим добро за непознатите. Това е част от християнската добродетел.

Но нека открием кои са нашите 3, 12, 70, 120 и 500 – нашите ближни, нашите приятели, нашата християнска цивилизация – това в крайна сметка е и нашия свят. Нека го направим по-добър като открием как да бъдем по-добри за различните групи от хора в живота ни!

Автор: Георги Бакалов

Превод: Мария Беличовска

(Адаптиран превод. Източник: www.opensourcechristian.com)

Третата от Десетте Заповеди е свързана с Божието име, но и с неща много отвъд това. Третата Заповед ни задължава ако ще сме Божий, да не са само празни приказки. Тя е заповед за нас, и е нещо, което само ние можем да направим, а не някой друг вместо нас. Бог ще държи отговорни хора, които не вземат насериозно Името му и Словото му.

“Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…” (Изход 20:7)

Думата “напразно” означава:

– суетно
– безсмислено
– безстойностно
– празно
– без почит

Да “повярваме” в Бог означава нещо много повече отвъд умствено да се съгласим с библейското твърдение, че Той е създал света, и че Го има.

Вярата в Бог е свъзрана с познаването на Бог – не само богословски, но и “от първа ръка”, т.е. всеки за себе си.

ЗАВЕТНИТЕ ИМЕНА
През вековете той е разкривал Себе Си на различни хора, най-вече на Авраам и неговите потомци, в различни ситуации, по различен начин. Това разкриване на Бог заема значима част от това, което днес наричаме “Стария Завет” – Писанията на пророците, на които и чрез които Бог се разкри и говори на еверите и чрез тях на целия свят.

Бог се разкри като Всемогъщ, Снабдител, Изцелител, Освободител – това са само някои от Неговите имена. Всяко разкриване на тези имена беше свързано с проявление на съответната сила съпровождаща това име. Когато Бог изцели еверите, той им разкри името си Изцелител (Йехова Рафа). Когато снабди Аврам с жертвено агне в един сюблимен момент на невъзможност, Той се разкри като Йехова Ире (Бог Снабдител).

БАЩА
Исус от Назарет разкри най-върховното от всички имена и проявления на Бог – това на Бащата. Повече от всяко друго име на Бог, Исус говори за “Отец”, или Баща. Повече от всичко друго, Исус дойде като Син. Повече от всичко друго, Той желае да приведе всички нас до Небесния Баща, да бъдем новородени от Св. Дух, да станем синове и дъщери, да примем духа на осиновение и да заживеем като сънаследници на Христос.

Това е същността на Евангелието, Добрата Вест на Божието Царство.

Но всичко това звучи като приказки от 1001 нощи на един необновен, невярващ ум.

Когато Св. Дух започне да освещава един непознаващ Бога човек, този процес е свързан с решението той (или тя) да вземе насериозно Бог и Неговото Слово. Един от първите белези за това, че сме взели насериозно Бог, е промяната в начина по който използваме неговото Име. Започваме да говорим с почит за Него, което отразява вярата ни и обичта ни.

“Всеки, който призове името Господне, ще се спаси!”, заявява с увереност ап. Петър в деня на Петдесятница (Деяния 2:21).

Защото “…всеки, който призове Господното име, ще се спаси”, казва и ап. Павел. И двата новозаветни стиха са цитати на изреченото от пророк Йоил (Йоил 2:32).

Божията сила никога няма да подейства и Бог няма да се разкрие на човек, който се обръща към Бог без почит, т.е. някой, който взема напразно името Му.

ОТВЪД ИМЕТО
Но този принцип се простира далеч отвъд Третата Заповед.

Тенденцията на плътската ни природа е да обезценява нещата на Бог.

В този смисъл, във всеки един от нас живее едно плътско “прасе”, което има тенденцията да стъпче каквото му попадне и да “разкъса” дори този, който му го е дал.

“Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.” Мат. 7:6

Плътската ни природа има тенденцията да обезцени името на Бог, както и да омаловажи Божието Слово. Всеки от нас трябва да избере да “умре” към плътската ни тенденция да сме нихилисти, подиграватели, скептици и присмехулници, които презират Божиите неща.

Само когато култивираме отношение на почит към Бог, неговото Име и Слово, Бог ще ни се разкрие като Баща и ще ни направи част от наследството, което има за нас.

БАЩИ
Апостол Павел каза на вяращите в град Коринт: “Имате много учители, но не много бащи!” (1 Кор. 4:15)

Днес много хора се молят с “Отче наш” без да са преживяли Бог като техен Баща. Без да са приели Неговата любов и без да имат силата самите те да бъдат духовните баща или майка в живота на синовете и дъщерите, които Той им дава.

СЕМЕЙСТВО
Това е най-голямото предизвикателство пред християните днес – общностите ни да бъдат разпознати като истинско духовно семейство, а не просто като дейност, основно свързана с “литургията” (богослужението). А една общност не може да бъде дом, ако няма бащи. А не може да има бащи, ако те първо на са били синове.

Нашето поколение задължително трябва да разчупи проклятието на духовно “безбащинство”. Ако ние не го направим, ще предадем странен дух на следващото поколение. Там, където има състезаване един с друг, сравняване на един с друг, липса на ред и други подобни дисфункции, най-вероятно няма бащински авторитет.

Това не са някакви празни приказки и метафори. Духът на бащинство е Божията реална грижа и любов изразена в това по-зрелите от нас да докоснем израстващите и да оставим отпечатък в техния живот и мисъл, да оставим следата на Бог в тях.

Бог определи цялата мисия на Авраам с едно изречение: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. ” Битие 18:19

БАЩИ И СЕМЕЙСТВО СЕГА
В заключение: Бог заявява чрез пророк Малахия, че идва ден, в който Бог ще изпрати “Илия” на своя народ. Илия е преобраз на духовният баща. Пророк Илия беше духовен баща на Израел и в частност на Ахав, слабохарактерният цар на Израел, който позволи на езическата царица Езавел да вкара всякакво духовно нечестие в Израел. Ахав се провали като духовен син. Пророк Илия също така беше духовен баща и на Елисей и едно цяло следващото поколение пророци. Елисей успя.

“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.” Мал 4:5-6

Бог може и иска да издигне духовни бащи, които като пророк Илия, да обърнат сърцата на бащите към синовете. Това обръщане е процесът на отвръщане от празни и маловажни неща, към важните и ценните. То е много повече от някаква църковна служба или конференция, на която чуваме добро слово и се прегръщаме след това в умиление. Бащинството и обръщането на сърцата е процес, в който сме призвани да ходим. Църквата променяща се от литургична в семейна, е процес, в който всички ние имаме нашия дял. Той започва от нас, семействата ни, взаимоотношенията с тези, които са призвани да са ни бащи и с тези, които са призвани да са ни синове.

 Предстои настъпването на новата календарна година. Много от хората в този свят, които са в духовно неведение, ще си пожелаят всякакви хубави неща. На това аз му казвам “магическо мислене”. Само понеже си пожелаваме неща, не значи, че ще станат. Безбожните хора и те си пожелават всякакви хубави неща. Вярващите по-добре да сме наясно, че пожеланията в най-добрия случай могат да са само повърхностен израз на вярата, която Бог ни дава чрез Словото си.

Предлагам пет семпли, но силни молитви, основани на Божието Слово, които минават отвъд повърхностните, нямащи никаква сила пожелания. Използвай тези молитви само да ти дадат начална насока, но продължи както Св. Дух те води.

1. Молитва за Божието присъствие.

“Господи, Ти си Всеприсъстващ Дух! Аз съм ново духовно създание, измито от грях чрез кръвта на Исус. Направил си ме Твой храм, Твое обиталище. През тази година изпълвай ме с Твоето присъствие по начини познати и непознати за мен досега! Изпълвай моите мисли, моето сърце, моето физическо тяло и моите емоции. Всеки ден се предавам да бъда твой храм на земята. Амин!”

Стихове: Йоан 4:23; 1 Кор. 6:19

2. Молитва за физическо здраве

“Господи, Ти си Изцелител! Твоята сила да изцеляваш и да ми даваш здраве, сега е и моя сила чрез завета, който имам сключен с теб в Исус! Изчиствай тялото ми от всякакви патогени. Помогни ми да слушам тялото и душата си, да се грижа за себе си и да избягвам консумацията на вредни неща. Приемам твоето изцеление! Амин!”

Стихове: Изход 15:26, Псалм 30:2

3. Молитва за ходене в любов и прошка

“Господи, ти си Любов! Помогни ми тази година да ходя в любов, простителност и дълготърпение спрямо ближния ми! Не ми позволявай да забравя колко аз греша и колко Ти на мен прощаваш. Смирено те моля да ми помогнеш да Ти се доверя – Ти виждаш всичко и на теб мога да предам всяка ситуация, която изисква моето покорство спрямо теб и доверие спрямо човек. Амин!”

Стихове: Евреи 10:17, Матей 6:12

4. Молитва за мъдрост и успех

“Господи, ти си ме създал да ходя в мъдрост, а не в глупост и невежество! Отвори ума и сърцето ми за Твоето Слово, вразуми ме, освободи ме от странни идеи и душевни проекции на мои плътски пожелания. Дай ми да видя истинските възможности за успех от Теб и ми дай мъдрост как да се справя добре. Амин!”

Стихове: Псалм 37:4, Притчи 16:3

5. Молитва за семейство и важни взаимоотношения

“Господи, благодаря ти за семейството ми, приятелите ми, колеги и/или партньори, клиенти и съседи! Благослови всеки един от тях по начини невъзможни и незнайни за мен! А на мен помогни да съм адекватен спрямо тези от техните нужди, в които мога да съм от помощ. Дай дух на единство между най-близките ми, дай ни разбиране и как да се приемаме и уважаваме, всеки с неговите специфични особености и ситуации! Амин!”

Стихове: 1 Tim. 5:8, Ефесяни 4:1-3