Там, където няма пророческо видение, (חָז֖וֹן – hazown, от иврит, виж https://forvo.com/word/חזון/ ) людете се разюздават. А който пази законa е блажен. (Притчи 29:18)

В този добре познат библейски стих се говори за това колко важно е видението и как то влияе върху единството.

Нека накратко анализираме някои от използваните термини:

„ВИДЕНИЕ“:  По-детайлно изучаване на така преведената дума разкрива изключително силна духовна динамика. В случая „видение“ означава свръхестествен елемент, който теолозите понякога определят като „екстатично“ откровение – трансцедентален сън, глас, отворено видение или друго божествено слово. Явно е, че видението е послание, разкрито от Святия Дух, а не маркетингов трик.

„ЕДИНСТВО“:  Когато говоря за „единство“ тук, имам предвид единство в контекста на Тялото Христово.

„ТЯЛОТО ХРИСТОВО“:  Очевидно, под Тялото Христово имам предвид нещо коренно различно от това, което виждаме в повечето църкви днес. Без да омаловажавам усилията на множество честни хора в целия свят и, надявам се, без да ви звуча като някакъв арогантен всезнайко, бих желал смирено да споделя, че повечето т.нар. „църкви“ в днешно време не успяват адекватно да обяснят библейския и ранно-християнския исторически смисъл на феномена „Тяло Христово“.

Най-просто казано, според Новия Завет Тялото Христово представлява духовно цяло от хора в духовно единство с Христос.

Естествените семейства, например, са свързани чрез кръвна връзка.

Групи от хора могат да бъдат обединени около общ етнически произход. Или могат да се обединят около националност,  култура и религиозни традиции.

Тялото Христово обаче е явление, основано на откровението, което апостол Павел получи.

Бог му разкри желанието Си да обедини всички хора в Месията. Това ново единение произлиза от библейското разбиране, че „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и сега в Христос всички са изкупени и са част от едно ново „тяло“.

Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски, защото вие всички сте едно в Исус Христос. (Галатяни 3:28)

Това не е просто някакъв глобален абстрактен феномен. Апостолът описва изключително подробно живота на ранните християнски общества в 1 Кор. 14, например, като дава ясно да се разбере, че се обръща към реални хора, които се събират редовно, споделят храната си, духовните си преживявания и живота си като цяло.

А вие сте Христово Тяло и поотделно части от Него. (1 Кор. 12:27)

Оттук можем уверено да направим някои много важни заключения за живота на ранните християни и да следваме такъв модел в нашия живот днес. Начинът, по който функционира обществото сега, се е променил много, но непроменените духовни потребности на човечеството са едно от най-важните доказателства за универсалността на Евангелието да се прилага във всяка култура и в цялата човешка история.

Д-р Ким Тан, биохимик, член на Кралското общество на лекарите и автор на феноменалната книга „Изгубено наследство“, предоставя голямо количество информация за организацията на ранната християнска общност и дефинира пет отличителни характеристики на ранната апостолска църква – била е евангелска, църква на тайнствата, петдесятна, радикална и организационна.

Факт с непреходно значение е, че Бог не остави след Себе Си просто книга или догма, нито философия или принципи за живота, а видима общност от хора

 (Лесли Нюбигин, Божият дом, Лекция на тема „Същността на Църквата“, 1953).

 От казаното дотук, надявам се, става ясно, че Тялото Христово е напълно реално тяло, от плът и кръв – хора, обединени от духовното си единство с Бога и един с друг, а не само от абстрактна богословска идея.

 

1. 1. Първо голямо противоречие

Едно от първите големи противоречия в историята на Църквата е свързано с това как всъщност човек става част от Тялото Христово.

Първоначално било прието, че грешникът става едно с Христос чрез покаяние и изповядване на грях, след което се случва чудото на новораждането. Никой не може да надникне в сърцето и ума на друг човек. Само Бог познава и съди съвършено подобни дълбоко интимни и субективни преживявания.

И тук се появява тайнството в Църквата. Водното кръщение, едно от тайнствата, било фундаментално важно за ранните вярващи, що се отнася до разграничаването на искрените от лъжливите обръщенци към Христос.

С времето християнството станало официалната религия в Римската империя и същността на кръщението се променила, призивът към покаяние отстъпил пред литургията и церемонията, а единението с Христос и Тялото Христово било редуцирано до кръщение в детството чрез напръскване с вода и отглеждане в семейство, спазващо християнската традиция да се „ходи на църква“.

Реформацията през Средновековието била сериозен опит за промяна на практиките на римската институция, но по мое скромно мнение, 500 години след Реформацията все още имаме католицизъм и полу-реформиран католицизъм, т.е. протестантство. Основната структура на римския модел за Църквата се запазила като доминираща за повечето, ако не и за всички, протестантски деноминации като само длъжността на папата била заменена от деноминационни структури, които и до днес имитират този модел посредством местни епископи и се фокусират върху неделните богослужения.

Днес е налице смесица между модела, наследен от римската църква, и опитите на Духа да сформира истинско Тяло, което се движи и действа в духовно единство на всяка отделна част с Христос и една с друга.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да внесе разбиране за духовното естество на единството с Христос и с Тялото Христово. Докато хората все повече и повече осъзнават, че истинското духовно единство зависи и се дефинира в същността си най-вече от това колко честен е всеки човек със Самия Христос и с духовните си братя и сестри, а не от това дали участва в организация или в ежеседмични богослужения, би трябвало да се провокира ревностно търсене на Бога и истинско единство с братята и сестрите по вяра. Плодовете в живота на човека след определен период от време могат да разкрият дали той/тя наистина е станал/а едно с Христос или не. Очевидно плодът в нашия живот се проявява първо във взаимоотношенията ни с нашите най-близки. С времето повечето хора, които познаваме и те ни познават в някаква степен, опитват „вкуса“  на нашето истинско духовно единство с Христос и познанието ни за Господа.

 

2. Патриархалният семеен модел

Затова прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята. (Ефесяни 3:14-15)

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. (1 Коринтяни 11:3)

Явно е, че библейският модел за реда в семейството според Божия замисъл включва ясно изразена водеща роля на мъжа спрямо жената, но на първо място Христос е главата на всеки мъж. Само тогава съпругът би могъл да предяви претенции за глава на семейството и на съпругата си.

Можем да наречем този модел „патриархален”. В случая, когато жена се грижи за семейство като самотна майка-християнка, тя поема ролята на глава на семейството. Основните отговорности на тази позиция включват:

1. духовно взаимоотношение на семейството с Бога и с демоничните сили;
2. вземане на решения, засягащи цялото семейство.

Патриархалният семеен модел следва примера на Самия Небесен Отец, от Когото, както изтъква апостолът, „носи името си всеки род на небесата и на земята.”

Наследяването на фамилията на бащата продължава да бъде демонстрация на принадлежност към дадено семейство. Фамилното име на всяко семейство е фундаментално свързано с Бога, от Когото произхожда целият човешки род. По този начин, чрез Адам, праотецът на всяко семейство е Самият Бог.

Този патриархален елемент беше основна движеща сила на апостолското служение.

Защото, дори да имате десетки хиляди наставници в Христос, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Исус Христос чрез Благовестието. (1 Коринтяни 4:15)

И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Деяния 14:23)

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. (Деяния 16:4)

Навсякъде, където се сформирали общности чрез проповядване на Благовестието на Царството, апостолът и неговите преки последователи (апостолатът) се ръкополагали избрани зрели вярващи, на които възлагали грижата за стадото. Може да се каже много за функцията и ролята на презвитерите в Тялото, но това ще стане на по-късен етап.

Тук не бива да се пропуска ролята, призванието и функцията на патриарсите – бащите, които Бог е изпратил до различни групи от хора, за да представляват Самия Отец. Ако Тялото Христово е семейство, в което всички са свързани в духа с Христос и поотделно един с друг, ролята на патриархалния баща е от огромно значение. Няма семейство без баща. Общности, изградени само на основата на презвитери без бащина фигура, рано или късно съвсем естествено ще се трансформират в патриархално ръководени или просто ще се разпаднат. Семейството остава върховната Божествена институция, превъзхождаща абсолютно всички други църковни и светски институции.

Нациите с бащи-основатели, които се почитат и се следват, имат силно чувство за национална идентичност. Нациите, които не са успели да разпознаят своите бащи-основатели, обикновено стават жертва на деспоти и самозванци, които пренаписват историята така, че да съответства на собствените им егоистични амбиции.

АПОСТОЛСКИ ЗАДАЧИ:

• Да се формулират критично важни основополагащи документи и дефиниции, необходими на общността, за да придобие чувство за ясна духовна идентичност и практическа мисия;
• Да се изгради структура, покорна на Духа, която да гарантира свободно движение в силата на Духа;
• Да се формулира възможно най-ясен план за приемственост в следващите поколения лидерство, но достатъчно гъвкав и отворен за изменения според Божието водителство в бъдещето.

 

3. Разбиране на видението

Нека се върнем към увода на статията.

Там, където няма пророческо видение, людете се разюздават. А който пази закона, е блажен. (Притчи 29:18)

Това, което говори Бог, е от първостепенна важност. То трябва да бъде записвано, почитано, измолвано, разбрано и разтълкувано чрез Духа, така че всеки човек да може ясно да знае какво е видението (Божието Слово) и как засяга индивидуално живота на всеки един.

Вярно е, че хората имат способността да се самоорганизират около велика идея, за което свидетелства и Вавилонската кула.

Но когато има ясно разбиране, че някой е изпратен от Бога с пророческо слово и това „Слово“ е в ядрото на формирането на общността, вече имаме най-важните елементи за изграждане на апостолска мисионерска общност:

• Слово от Духа;
• Патриархален баща;
• Ясно прокламиране на Писанието на Царството;
• Отклик на призив за спасение;
• Едно с Христос и един с друг;
• Разбиране на пророческото слово и уникалното призвание на апостолската мисионерска общност;
• Процес, подплатен с мъдрост и характер, който позволява различните части на Тялото да се напасват ефективно.

Всеки опит да се „изгради църква“ по методите на вече съществуващи институции крие опасност да се създаде Франкенщайн – християнско тяло, което е отчасти от Святия Дух, отчасти под човешки контрол. Такава е тъжната история на много църкви.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да се насърчи изграждане на култура на уважение към Божието Слово (пророческото измерение), както и култура на внимателно изчистване на псевдо-пророчески елементи, които най-често са творения на душата, ума и емоциите.

 

4. Управление

Управлението на духовно семейство, посветено на възстановяването на автентични апостолски модели, не е за страхливите и малодушните. Мъжете и жените, които откликват на това призвание, трябва да са готови да се жертват, за да възстановят олтара на Господа у дома си и в църквата като общност.

Отговорността за установяване на действащо управление е на апостолския патриарх. В книгата Деяния на апостолите можем ясно да видим апостол Павел:

• да събира апостолат;
• да сформира общности под своя опека и под тази на апостолата;
• да установи действащи модели, които да могат да се дуплицират и доразвиват от следващи 3 поколения.

Повечето създадени деноминации действат съгласно принципа „изплакни и повтори“: установяват някакъв протокол и традиции и ги спазват непроменени за поколения напред, дори да са били погрешни и да имат недостатъци. Мнозинството „редови” християни приемат нещата такива, каквито са и не се интересуват от управлението на Църквата. Затова не подлагат под съмнение тези установени практики. Но всяка църковна система, изградена от човек и неотговаряща на разкритите от Бога апостолски модели, в края на краищата ще се провали. Такава е човешката природа. И обикновено в такова време на криза хората задават въпроси, но повечето предпочитат „да изгасят пожара” и „да възстановят единството”, за да могат членовете на църквата да се върнат към нормалното русло на своя живот.

Реформацията на Църквата ще дойде от безстрашни мъже и жени, които разбират Божието желание да види Тялото под господството на Главата Исус, както Бог е определил да бъде. Такива реформатори ще оспорят статуквото и ще издигнат Писанието и апостолската традиция, за да преразгледат всички модерни практики.

Апостолските бащи са получили властта:

• да разбират тайни в Словото за полагане на основите;
• да прокламират и изясняват сложни духовни истини, така че да позволят на Святия Дух да отвори очите на мнозина;
• да поставят начало на апостолски мисионерски общности;
• да освобождават духовни дарби и призвания за отделните членове и за Тялото като цяло;
• да пуснат в действие ефективни програми и системи, които да повлияят върху общността и с това оказват положително влияние върху цялото общество; да завоюват позиция на всички нива в обществото; да изградят лидери и да дадат насоки, които да влияят върху цялото общество.

В подобна апостолска мисия има място за всеки. С правилно разбиране на принципите на Божието Царство можем да посветим живота си на нея и да очакваме резултати, обещани в Писанието и многократно доказани в историята досега.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Човешкото управление реално може да навреди на истинските апостолски мисионерски общности. Само хора, доказали своята любов, компетентност и заинтересованост мисията да успее, трябва да бъдат канени да участват в нейното управление.

Георги Бакалов