Библейски уебинар: сериозно изучаване на Писанията

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

В един свят, изпълнен с разсейвания и изобилие от информация, как можем да се фокусираме върху истинските ценности на Библията? Неотдавна четох едно проучване, което показа, че все повече хора се обръщат към виртуалните платформи за духовно обогатяване. В следващите редове ще споделя какви усилия полагаме за организиране на библейски уебинари, които да предадат не просто информация, а и опит, и трансформация.

Целта на библейския уебинар

В нашия седмичен библейски уебинар, целим да осигурим среда за задълбочено изучаване на Писанията. Защо е важно това? Защото истинското познание изисква време и внимание. Повърхностното разглеждане на древните текстове по време на една служба например, дори да се говорят принципно верни неща, може да е заблудително, понеже е недостатъчно. Форматът “уебинар” позволява да се потопим в Библейските истини.

Фокусиране върху Библейските истини

Всеки уебинар ще бъде насочен към конкретни теми фокусирани върху Библията. В нея можем да намерим отговори на нашите най-дълбоки въпроси. Това е възможност за хората да отворят Библията във виртуалното пространство, в компанията на други вярващи, без страх и предразсъдъци.

Преодоляване на анонимността

Регистрацията е възможност да преодолеем анонимността и да насърчим личните взаимоотношения. Как можем да изградим доверие, ако не знаем имената на участниците? Регистрацията е ключова. Тя ни помага да създадем атмосфера на взаимно уважение.

Основната идея е да се създаде платформа за активно учение и обмен на знания. Ние не плануваме развлекателни програми. Вместо това, акцентът е върху сериозното изучаване на Библията.

“В Библията можем да намерим отговори на нашите най-дълбоки въпроси.”

Нека заедно изградим общност, която се стреми към дълбочина и разбиране. Започваме сега, за да изградим нашата мрежа от контакти в България и извън България със всички желаещи да се присъединят.

Как да се регистрираме и участваме

1. Процес на регистрация

Регистрацията е лесна и бърза. Просто попълнете формуляра на нашия сайт. Защо е важно? Защото искаме да познаваме участниците по име. Това е ключово за създаване на уважителна атмосфера.

2. Създаване на уважителна атмосфера

Когато знаем имената на участниците, можем да изградим среда на взаимно уважение. Личният контакт е ключов за успешното взаимодействие. Важно е всеки да се чувства ценен и уважаван.

3. Важността на познаването на участниците

Знаете ли, че анонимността може да попречи на изграждането на доверие? Когато познаваме участниците, можем да създадем по-добри отношения. Това е основата на успешното изучаване на Библията.

Ние искаме да създадем пространство, където всеки може да се чувства комфортно и да споделя своите мисли. Регистрацията е първата стъпка към това.

Формат и структура на уебинара

Когато планираме уебинар, важно е да имаме ясна структура. Какво точно означава това? Първо, сесиите ще са с дължина 30-40 минути. Това е оптималното време, за да задържим вниманието на участниците. След това, нека не забравяме да включим време за дискусия. Въпросите и отговорите след сесията дават възможност за задълбочаване на темата.

Организация на учебните модули

Също така, организирането на учебни модули и ресурси е от съществено значение. Всеки участник трябва ще има достъп до материалите, за да може да се подготви предварително. Важно е да се създаде структура, която да е удобна за участниците. Учебните модули ще бъдат достъпни и за бъдещи участници, което е чудесно!

“Организацията е половината от успеха на уебинара.”

Тази структура ще помогне на всеки участник да се чувства включен и ангажиран.

Взаимодействие и обратна връзка с участниците

В нашите уебинари, взаимодействието с участниците е от съществено значение. Как можем да направим сесиите по-интересни и полезни? Ето няколко ключови аспекта:

1. Задаване на въпроси по време на уебинара

Ние насърчаваме участниците да задават въпроси. Това не само, че обогатява дискусията, но и помага на всеки да разбере темата по-добре. Когато задаваме въпроси, ние създаваме пространство за размисъл и задълбочаване на знанията.

2. Получаване на конструктивна обратна връзка

Обратната връзка е важен елемент за подобряване на нашите уебинари. След всяка сесия, ние молим участниците да споделят своите мисли и опит. Какво им е харесало? Какво можем да подобрим? Тази информация е безценна за нас.

3. Разширяване на дискусията след сесията

След уебинара, ние не спираме. Искаме да продължим разговора. Участниците могат да се свържат помежду си, да обменят идеи и да задълбочат темите, които сме разгледали. Това е начинът, по който можем да изградим общност.

В крайна сметка, взаимодействието и обратната връзка не са просто формалности. Те са основата на нашето учене и развитие. Готови ли сте да се включите и да споделите своя опит?

По време на нашите сесии ще разглеждаме различни теми. Всички лекции ще бъдат записвани и добавяни в виртуалната ни библиотека. Това означава, че дори след време, участниците ще могат да се върнат и да прегледат материалите.

Какво да очаквате?

  • Седмични срещи: Всяка седмица ще се събираме, за да разглеждаме различни теми.

  • Отворен формат: Всеки може да покани свои приятели.

  • Регистрация: Важно е да познаваме участниците по име.

Тези уебинари са проектирани за хора, които искат да разширят своето разбиране за Библията. Няма да има шоу или развлекателна програма. Вместо това, акцентът е върху сериозното изучаване.
Какво по-добро от това да се потопим в текста заедно?

Дългосрочна визия

Имаме амбициозна цел – създаване на 100 християнски центрове в 100 от най-големите градове в България за следващите 10 години. Започваме сега, за да изградим мрежа от контакти и да разширим благословенията на Библията до всеки!

Пасхалния Седер: библейски симпозиум и споделяне на храна

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Когато става въпрос за Пасха, всеки от нас носи в сърцето си определени спомени от традиционните ритуали и събирания около масата. Но замисляли ли сте се каква роля играе храната и разговорите в тези моменти? Именно за това ще разкрием доколко Пасхалният Седер (вечеря) може да се разглежда не само като празник, но и като симпозиум за идеи…

Значението на Пасхалния Седер

Пасхалният Седер е не просто обред. Той е дълбоко вкоренен в еврейската традиция и история. Но какво точно представлява той? Защо е толкова важен за еврейските семейства?

Исторически контекст на Седер

Седер произлиза от гръцката дума, която означава “симпозиум”. Тази концепция не е случайна. В първия век след Христа, след унищожението на храма в Йерусалим, Пасхалният Седер придобива ново значение. В Бней Брак, близо до днешен Тел Авив, трима известни равини – Раби Акива, Раби Елиезер и Раби Тарфон – се събират, за да обсъдят важността на традициите. Те не само че запазват спомените за изхода на израилтяните от Египет, но и създават нова форма на заедност.

Тази среща, която се провежда в условия на загуба и лишения, подчертава как храната и споделените моменти могат да обединят хората, дори и в трудни времена. Без Пасхалната жертва, Седерът се превръща в симпозиум, където участниците обсъждат теми, свързани с вярата и идентичността.

Ключови елементи на Седера

  • Измиване на ръце: Церемонията започва с ритуално измиване на ръцете.
  • Чупене на маца: Символ на бедността и освобождението.
  • Дискусии: Често започват с риторичния въпрос: “С какво тази нощ се различава от всяка друга нощ?”
  • Четирите сина: Всеки символизира различен подход към познанието и традицията.

Тези елементи не са случайни. Те служат за основа на дълбоките размисли и обсъждания, които се водят по време на Седера. Всеки от тях носи своята символика и значение, което подчертава важността на храната и общуването.

Обсъждане на символиката и значението на храните

Храната играе ключова роля в Пасхалния Седер. Според Йосиф Шулам, ястията не са просто храна. Те са средство за философски диалог и размяна на идеи. Вечерята на Адам и Ева, както и трапезата на Авраам с тримата ангели, са примери за това как храната е свързана с божествеността и общността.

Шулам споменава и пасаж от Исая 55, който кани всички да дойдат и да се наслаждават на храната. Това не е само физическо хранене, а и духовно. Споделената храна е важен инструмент за разрешаване на конфликти и изграждане на мостове между хората.

По време на Пасхалната Седер, храната не само че задоволява физическите нужди. Тя също така събира семействата и приятелите около масата, създавайки атмосфера на единство и споделени спомени.

Съществува силна връзка между храната и историята. Какво би било значението на Пасхалния Seder без храната? Тя е не само основен елемент, но и символ на надежда и освобождение.

Храната като средство за обсъждане

Храната не е просто необходимост за оцеляване. Тя е важен елемент, който свързва хората, особено по време на важни разговори. Когато се съберем около масата, не само се храним, но и обменяме идеи, чувства и опит. Възможно ли е да се създаде по-добра атмосфера за разговор от споделената храна?

Участие в важни разговори по време на хранене

Много от нас вероятно са участвали в значими дискусии по време на семейни вечери или приятелски събирания. Храната предоставя уютна обстановка, която насърчава откритост и доверие. Когато сме заобиколени от вкусни ястия, ние сме по-склонни да споделим лични истории и да обсъдим важни теми. Възможно ли е храната да бъде катализатор за дълбоки разговори?

  • Храненето създава интимност.
  • Споделеното ястие насърчава взаимодействие.
  • Храната може да бъде повод за обмяна на идеи.

Примери от Библията за храненето, свързано с важни събития

Библията е пълна с примери, където храната играе централна роля. Например, вечерята на Адам и Ева не е просто момент на хранене, а символ на съюза между тях. Трапезата на Авраам с тримата ангели е друг ключов момент, който показва как храната служи за средство за общуване и сближаване. Историята на Пасхалната Седер е още един пример. Тя не е само ритуал, а и платформа за обмен на идеи и традиции.

Когато коментираме историята, можем да използваме храната като средство за обмяна на идеи.

Как храната служи за посредник в общуване и сближаване

Храната е не само физическа необходимост, но и символ на споделени моменти. Тя ни позволява да се свържем помежду си на дълбоко ниво. По време на Пасхалната Седер, например, ритуалите започват с измиване на ръце и чупене на маца. Тези действия не са просто традиции, а начин за свързване на миналото с настоящето. Дискусиите, които следват, често започват с риторичния въпрос: “С какво тази нощ се различава от всяка друга нощ?” Този въпрос не само предизвиква размисъл, но и насърчава участниците да споделят свои мисли и преживявания.

В контекста на храненето, споделените ястия играят важна роля в разрешаването на конфликти и изграждането на мостове между хората. Когато се съберем около масата, ние не само ядем, но и създаваме спомени. Храната е ключов момент в много култури, а в Библията често е свързана със значими събития.

В крайна сметка, храната е много повече от просто ястие. Тя е средство за свързване, обмен на идеи и изграждане на отношения. Възможно ли е да осъзнаем колко важна е тя в нашия живот и как може да ни помогне да се сближим с другите?

Културни паралели и съвременни приложения

Пасхалният Седер е не просто традиция, а важен културен символ. Той представлява събитие, на което хората се събират, за да споделят храна и разговори. Но какво общо има той с нашите съвременни социални събития? Как можем да вземем нещо от тази стара традиция и да го интегрираме в ежедневието си? Нека разгледаме.

Сравнение между Пасхалния Седер и съвременни социални събития

Пасхалният Седер, организиран от Нетивия, е бил посетен от около осемдесет души, включително много деца. Тази среща е била празник на общуването. В днешно време, социалните събития, като семейни вечери, сватби или дори корпоративни събирания, също се фокусират върху храната и разговорите. Какво прави Седера уникален?

  • Ритуали: Седер включва специфични ритуали, които придават дълбочина на събитието.
  • Обсъждане на важни теми: Въпросът “С какво тази нощ се различава от всяка друга нощ?” е начин за задълбочаване на дискусията.
  • Споделена храна: Храненето с приятели е най-добрият начин за обсъждане на трудни теми.

Как можем да интегрираме елементи от Седер в ежедневието ни?

Възможно е да вземем вдъхновение от Седер и да го приложим в нашия живот. Например, можем да организираме вечери с приятели, където да споделяме не само храна, но и идеи. Как да го направим?

  • Създайте ритуал: Изберете определен ден от седмицата за събирания.
  • Задавайте въпроси: Подобно на Седер, започнете разговорите с риторични въпроси.
  • Споделете истории: Разказвайте лични преживявания, свързани с храната и семейството.

Лични преживявания и примери

Шулам споделя как храната е важна част от неговото детство. Той обяснява, че споделената храна е средство за изграждане на взаимоотношения. Тези моменти, когато семейството се събира около масата, са незабравими. Възможно е и в съвременния живот да създадем подобни спомени.

Като пример, можем да организираме тематични вечери, където всеки гост носи ястие, свързано с определена култура. Това не само обогатява опита, но и създава възможности за разговори за различията и общите неща между нас.

Заключение

Културните паралели между Пасхалния Седер и съвременните социални събития ни показват, че храната и разговорите са важни не само за поддържане на традиции, но и за изграждане на връзки в съвременния свят. Създаването на нови ритуали и споделянето на лични преживявания може да обогати нашето ежедневие. В крайна сметка, Седера не е само обред, а симпозиум, който служи за място за взаимодействие и обмен на идеи. Нека не забравяме, че храненето с приятели е най-добрият начин за обсъждане на трудни теми.

Източник: https://www.youtube.com/@netivyahisrael

Мел Гибсън за вярата, еволюцията и човешките слабости

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Неотдавнашната поява на Мел Гибсън в подкаста на Джо Роугън предостави съкровищница от прозрения, които се простираха от лични борби до космически теории. По време на разговора размислите на Гибсън за собствения му път към вярата се преплитат с възгледите му за несигурното състояние на обществото, превръщайки се в завладяващ разказ, който подтиква към самоанализ и разбиране.

https://youtu.be/1rYtrS5IbrQ

Личната борба на Мел Гибсън с вярата

Мел Гибсън е известен не само с филмите си, но и с дълбоката си вяра. Тя играе важна роля в неговите решения в живота. В подкаста “The Joe Rogan Experience”, той споделя как вярата му е била основен фактор при вземането на важни решения. Но как вярата влияе на нашите избори?

Лични преживявания

Гибсън разказва за моменти на съмнение и яснота. Един от най-значимите му опити е свързан с трудностите, които е преживявал. В трудни времена, именно вярата му е давала утеха. Той казва:

“Faith is like a compass; it guides you through the stormy seas of life.”

Тази метафора е много подходяща: “Вярата е като компас, който ни води, когато пътят е неясен.”

Влиянието на семейството и възпитанието

Не можем да игнорираме влиянието на семейството върху убежденията на Гибсън. Той споделя, че неговото възпитание е било дълбоко свързано с християнските ценности. От подкаста става ясно, че той е израснал в среда, където вярата е била важна част от живота. Тази основа му е дала силата да се справя с предизвикателствата.

Отхвърляне на теорията на еволюцията

Гибсън не се страхува да изрази своите убеждения. Той отхвърля теорията на еволюцията, понеже вярва в божествения произход на човека. Тази позиция може да и да е противоречива за някои хора, но за него е важна. Тя е част от неговата вяра и идентичност. Не е трудно да се види, че звездата е пример за човек, който има своите вътрешни борби с вярата си, но остава верен на себе си. Неговите лични опити и убеждения предизвикват размисъл за дълбочината на човешкия опит и търсенето на смисъл в живота.

Мел Гибсън споделя своята позиция относно еволюционната теория доста категорично. Той ясно изразява отхвърлянето на тази идея, като заявява:

I see the world through a lens of faith, not just through science.”

“Виждам света през призмата на вярата, не само на науката.

Тази негова позиция резонира с много хора, които също се чувстват конфронтирани между научния и религиозния дискурс.

Как Гибсън отстоява своята позиция

Гибсън подчертава, че еволюционната теория не обяснява напълно смисъла на живота. Той вярва, че вярата предлага по-дълбока и значима интерпретация на човешкия опит. Гибсън призовава за открит диалог между науката и вярата.

Този подход предизвиква разисквания относно влиянието на научния дискурс върху личната вяра. Какво означава да живееш в свят, където науката и религията често се противопоставят? Гибсън смята, че е важно да се запази вярата, дори когато научните доказателства предизвикват съмнения.

В подкаста “The Joe Rogan Experience”, Мел Гибсън споделя своите наблюдения относно актуални социални проблеми, включително опустошителните пожари в Калифорния. Той подчертава как природните бедствия влияят на живота на хората и как тези лични преживявания оформят артистичната отговорност. Как можем да игнорираме последствията от такива трагедии? Изкуството не е просто развлечение; то е огледало на обществото.

Лични преживявания и артистична отговорност

Гибсън вярва, че личните опити играят ключова роля в артистичната изразност. Когато човек преживее нещо толкова разрушително, като загуба на дом или близък, как може да не се отрази това в неговото творчество? Той казва:

“Изкуството трябва да отразява истината на нашето време, за добро или за лошо.”

Уроците от древността

Гибсън също така разглежда как историята на древните цивилизации може да ни научи на важни уроци. В неговия филм “Apocalypto”, той показва как сложни общества могат да се сринат внезапно. Какво ни казва това за нашето общество? Можем ли да се подготвим за подобен крах? Гибсън смята, че много от нас не осъзнават колко бързо може да се случи това. „Apocalypto“ не е просто филм. Той е пътешествие. Пътешествие, което разкрива дълбоките истини за човешкия опит.

Филмът разглежда теми като оцеляване, вяра и разпад на обществото. В един момент, зрителят може да се запита: Какво би направил той в подобна ситуация? Гибсън използва историята, за да подчертае важността на вярата и надеждата. „Всеки разказ носи истина, която чака да бъде открита“, казва Гибсън. Тази истина е универсална и резонира с много хора днес.

Коментар и превод: Георги Бакалов

Наистина ли произходът на Рождество е езически?

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

През вековете християните, чрез различните си традиции са вмъкнали голям брой небиблейски ритуали в начина, по който практикуваме вярата.

Затова е напълно разбираемо всеки, който е сериозен за Бог, да проучи темата и прецени аргументите за и против празнуването на Рождество Христово.

Причината, поради която много християни се противопоставят на празнуването на Рождество, се дължи на убеждението, че Рождество е езически празник, който е бил смесен с християнската традиция. Но дали наистина е така?

Ето основните аргументи на онези, които не са съгласни с тази позиция и продължават да почитат раждането на Христос през декември.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа е римският празник Сатурналии”.

ОТГОВОР: Сатурналиите, в чест на римския бог Сатурн, продължавали от 17 до 23 декември. Коледа се празнува на 25 декември. Те дори не се припокриват. Няма доказателства, че ранната Църква е избрала тази дата, за да се конкурира със Сатурналиите.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа всъщност е празникът на Сол Инвиктус.”

Сол Инвиктус (на латински: Sol Invictus, означаващ “Непобедимото Слънце”) е бил римски слънчев бог, чийто култ става особено важен през късната Римска империя. Обявен е за такъв 274 г. от н.е. Иполит Римски свързва раждането на Исус с 25 декември през 204 г. от н.е. Ако не друго, Sol Invictus може да е бил опитът на някои римляни-езичници да се противопоставят на Коледа. Така опитите продължават за много години напред.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледа е празник на зимното слънцестоене.”

ОТГОВОР: Слънцестоенето е на 21 декември, а не на 25 декември. Християните са избрали 25 декември, защото е 9 месеца след 25 март – Благовещение.

ОБВИНЕНИЕ: “Митра е роден на 25 декември.”

ОТГОВОР: Няма исторически доказателства, които да свързват Митра с тази дата. Освен това празнуването на Рождество предхожда култа към Митра.

ОБВИНЕНИЕ: “Хорус е роден от девица, също като Исус.”

ОТГОВОР: Хорус е роден от Изида с помощта на разчлененото тяло на Озирис – не точно “девствено раждане”. В езическата митология, преди християнството, няма доказателства за спасители, родени от девица. Вярването в непорочно зачатие, като например това от Исая 7:14, се корени в еврейските пророчества от Тора̀, които предхождат повечето езически митологии.

Твърденията за “паралели” с езическите митове са съвременни спекулации, а не факти.

ОБВИНЕНИЕ: “Коледните елхи идват от езическото поклонение на вечнозелените растения”.

ОТГОВОР: Традицията на коледните елхи започва в Германия през XVI в., дълго след смъртта на езичеството в Европа. Според най-ранните европейски традиции, дървото, орнаментите и свещите символизират Едемската градина и Христос като Светлината на света.

ОБВИНЕНИЕ: “Подаряването на подаръци идва от вавилонските традиции.”

ОТГОВОР: Вавилонците не са измислили даването на подаръци. Християните дават подаръци на Коледа заради тримата влъхви.

ОБВИНЕНИЕ: “Дядо Коледа е просто скандинавският бог Один.”

ОТГОВОР: Предполага се, че тази връзка е защото Один е яздил летящ кон… но това е единствената връзка.

Свети Никола, който е истинският преобраз на “Дядо Коледа” в западните страни, е живял през IV век, а Один е бил почитан едва през V век.

Тези отговори като цяло предоставят добри контрааргументи на често срещаните антирождествени твърдения, дори да са опростен отговор по един сложен исторически казус.

Очевидно е, че празнуването на Рождество, подобно на много дългогодишни културни празници, има многобройни влияния и се е развило с течение на времето. Като прибавим към това и казуса “Коледа”, който е твърдо езически по произход, нещата съвсем се усложняват.

Към кой “лагер” са твоите възгледи по тази тема? Тази публикация предизвика ли или потвърди убежденията ти?

В каквато и посока да клониш, честито Рождество Христово и благословена 2025 г.!

Георги Бакалов

Мистерията на негодяите

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Ех, колко богат е българския език!

Да вземем например думата “подлец”. Директен превод на английски няма. Същото се отнася и за “негодник”, “негодяй”, “мръсник”, “мерзавец” и “долен”. Уникално! Как така имаме толкова думи улавящи различни нюанси на падението на човешката личност в нашия език? Това намирам за изключително интересно.

Към групичката можем да добавим и “простак”, която също не е добре преводима на английски, предполагам и на другите основани на латинския езици.

Официалният тълковен речник тълкува “подлец” така:

ПОДЛЀЦ м. Разг. Неодобр. Човек, който постъпва подло, безчестно, като прикрито, с измама осъществява злите си намерения спрямо някого; негодник, негодяй.

Версиите на различни чатове с изкуствен интелект също прилично обясняват “подлец”, въпреки, че bggpt.ai настоява, че думата била руска (!?)

Според един роден анонимен блогър, “подлец” е литовска по произход:

От къде идва думата „подлец”

Тази дума сме я наследили от литовците. Под „подъл” човек те разбирали индивид с долен произход.
През XVIII век словосъчетанието „подли хора” е официален термин. В държавните документи с този израз за обозначавали „нередовните” граждани. Такива, които не принадлежат на основния състав от населението.
По правило те били черноработници, преселници от провинцията, неквалифицирана работна ръка, които живеели в града полулегално.
Едва в края на XVIII век думата „подлец” е добила друго значение.
Днес я употребяваме в смисъл на мръсник, негодник, измамник, злодей, престъпник, човек, който е нетърпим за околните.”

Другото интересно нещо за мен е, че нито една от тези думи не е била ползвана от преводачите на библейския текст на български за да опише тези нива на окаяност на човека.

Описанието на доброто и на злото е важна част от Библията.

Също така и на лошото. Възможно е да речем някой да е лош или “лошоват” (лош ама не чак толкоз?! 😂), но да не е “зъл”. Но хайде да речем това на английски може да се преведе доста добре чрез bad и evil (няма превод за “лошоват”😂).

Някой ден ще се задълбая в историята на преводите на Библията на български понеже според мен там са таят интересни и досега неразказани истории. Накратко, по една или друга причина (според мен поне) нямаме добри преводи нито от иврит, нито от гръцки директно на български понеже за това се изискват хора с изключително редките умения да разбират и трите езика еднакво добре.

Т.е. не може да се каже, че Библията не говори за подлости и подлеци само понеже тези думи не се намират в речника на преводите на български.

Подлеци бол в библейския наратив.

  1. Псалми 5:9 – “Защото в устата им няма истина; сърцето им е пълно с нечестие; гроб отворен е гърлото им, езикът им ласкае.”
  2. Псалми 10:7-8 – “Устата му са пълни с кълнене, измама и потискане; под езика му е беззаконие и неправда. Седи в засада близо до селата; в скришните места убива невинния; очите му дебнат за бедния.”
  3. Псалми 12:2 – “Говорят суета всеки с ближния си; устните им ласкаят, говорят с двулично сърце.”
  4. Псалми 36:3 – “Думите на устата му са беззаконие и измама; отказа се да бъде разумен и да прави добро.”
  5. Притчи 6:12-14 – “Човек негоден, човек развратен, ходи с лъжлива уста, мига с очите, дава знаци с краката, поучава с пръстите, коварство е в сърцето му, крои зло по всяко време, сее раздори.”
  6. Притчи 26:24-26 – “Който мрази, се преструва с устните си, но в сърцето си събира измама; ако гласът му бъде мил, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му; макар омразата му да се прикрива с измама, злото му ще се разкрие пред обществото.”

Ето и ап. Павел от Новия Завет:

2 Тимотей 3:1-5 – “Знай това, че в последните дни ще настъпят трудни времена. Защото хората ще бъдат егоисти, сребролюбци, хвалци, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, безродни, непримирими, клеветници, необуздани, свирепи, ненавиждащи доброто, предатели, прибързани, надути, повече обичащи наслажденията, отколкото Бога, имащи вид на благочестие, но отричащи силата му. От такива се отвръщай.”

Как така, при положение, че в нашия език имаме достатъчно добре описани и подлеца и мерзавеца, те самите никога не се възприемат за такива? Т.е. хората които НЕ СА именно подлеци и мерзавци, са тези, които са измислили думите, с които да опишат негодяите, може би за да предупредят останалите свестни хора? Нещо като сигнални лампи?

Т.е. може да се каже, че добрите, здравомислещите и етичните от векове насам ПРЕДУПРЕЖДАВАТ неподозиращите и наивните, че света не е добро място и е пълен с хора отвътре гнили.

Защо тогава продължаваме да виждаме толкова много обикновенни хора (“масите”?) неспособни разпознаят подлеците, мерзавците и негодяите? Защо виждаме хора гнили да успяват в техните схеми и схемички на всякакви нива?

Мистерия!

Която пък е една чуждица, за която няма добра преводна българска дума 😂

Не, Исус не е бил “палестинец”!

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Не, Исус не е бил “палестинец”!

Всъщност римското наказание на юдеите от Юдея чрез преименуването на Юдея на “Сирия Палестина” е извършено едва 200 години след живота на Исус в Юдея.

Ето фактите:

1) Исус е роден като евреин, в еврейско семейство, във Витлеем, Юдея.

2) Витлеем е град в Юдея, бившето Юдейско кралство. Това е било южното царство на юдеите, местните жители на региона. Северното царство на юдеите се е наричало Израил; то е било завладяно от асирийците 722 години преди времето на Исус.

3) По време на живота на Исус Юдея е окупирана от римляните.

4) Исус е бил равин, който е изповядвал юдаизма.

5) Последната трапеза на Исус е описана като пасхален седер … защото е бил евреин.

6) След като Исус е разпънат и убит от римляните, последователите му вярват, че е възкръснал. Днес последователите му са известни като християни.

7) Християнските вярвания водят началото си от юдаизма и от Исус, както и от онези, които са следвали учението му.

“Коледа” се празнува днес от християните, но тя е празник на раждането на Исус в Юдея в еврейско семейство, защото християнството се корени в историята и вярванията на юдеите от Юдея.

9) Два века след живота на Исус в Юдея римляните наказват разбунтувалите се юдеи от Юдея, след като печелят еврейско-римските войни, като преименуват Юдея на Сирия Палаестина. Това е направено от римския император Адриан. Той избира името Палестина, за да влоши положението на евреите, като се позовава на древните им врагове филистимците. Това е направено около 135 г.

10) Регионът на Сирия Палестина в крайна сметка е завладян от Османската империя. Османската империя отстъпва тази територия след края на Първата световна война през 1918 г. На конференцията в Сан Ремо през април 1920 г. земята е предоставена на Великобритания.

11) Британците незабавно започват да планират да улеснят възстановяването на еврейска родина в региона, наричан по това време Палестина.

12) Израел, името, използвано отново от северното царство на евреите, е създаден като съвременна държава през 1948 г.

13) Съвременният Израел съдържа само част от земята, принадлежаща на първоначалните еврейски царства.

Слабостта е сила ако…

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Днес милиони хора по света празнуват Рождество Христово! Идеята за раждането на Бог в човешки образ, включително преживяването на живота от зачатие до смърт, е уникална.

Малко, слабо бебе се превръща в символ на сила.

Защо? И как?

Блажен е човекът, който познава собствената си слабост, защото това познание се превръща в основа, корен и начало на всяка доброта. – Исаак Сирин (VII в. сл. Хр.)

Исаак Ниневийски, известен още като Свети Исаак Сирин, е християнски епископ и богослов от VII век. Той е роден в областта Катар на западния бряг на Персийския залив. Исаак постъпва в манастир заедно с брат си и става известен със строгия си аскетизъм и аскетичните си писания. Впоследствие е ръкоположен за епископ на Ниневия, бившата столица на Асирия, но само след пет месеца поисква да абдикира. След това Исаак отива на юг в пустинята на планината Матут, убежище за котвениците, където живее в уединение в продължение на много години, изучавайки Писанието. В крайна сметка слепотата и старостта го принуждават да се оттегли в манастира на равин Шабур, където умира и е погребан. Празникът му е на 28 януари.

Какво ни казва младенеца от Витлеем? (На иврит בֵּית לֶחֶם “беит лехем”).

Не ни ли казва Бог, че познава колко сме слаби и беззащитни като човеци? Не ни ли показва, че в самата ни слабост…Той е с нас както беше с младенеца от Баит Лехем? И повече от това дори – не ни ли обещава, че може да е дори във нас?!

Хора, които се страхуват или срамуват от слабостите си всъщност сами признават на себе си, че техните слабости са по-силни от тях.

Концепцията “да знаеш, че слабостта ти е сила” е в основата в идеята за самоосъзнаване и личностно развитие.

В психологията самосъзнанието е способността да разпознаваме и разбираме собствените си емоции, мисли и поведение. То е ключов компонент на емоционалната интелигентност, която е способността за ефективно управление и изразяване на емоциите.

Изследванията показват, че хората с по-високо ниво на самосъзнание е по-вероятно да постигнат успех в личния и професионалния си живот. Това е така, защото те са в състояние да идентифицират слабите си страни и да работят за тяхното подобряване.

Едно проучване установява, че самосъзнанието е положително свързано с трудовото представяне, удовлетвореността от работата и цялостното благополучие (Sutton, 2016). Друго проучване установява, че самосъзнанието е ключов предиктор за успех на лидерски позиции (Goleman, 2000).

“Да познаеш слабостта си и да я приемеш е първата стъпка към това да станеш силен.” – Бенджамин Франклин

“Познаването на собствените ви слабости е ключът към това да станете силни.” – Алберт Айнщайн

Рождествени въпроси за празнуващите Рождество

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Какво точно означава някой да е “чул Евангелието”?

Много хора в България са “чули” нещо за Бог, за Исус, за Коледа и за Великден. Значи ли това, че са “чули Евангелието”? Значи ли това, че са “християни”?

Много такива хора определят себе си културално като християни. Но християни ли са те наистина?

Например, клинично здравите хора имат способноста да мислят рационално и да вземат решения в живота, малки и по-големи. Всеки може да се каже, че има някаква собствена “философия” на живота.

Това прави ли всеки да е философ?

Всеки човек си избира да следва някаква диета на хранене. Това прави ли го диетолог?

За тези от нас, които се оправят в кухнята и могат да готвят, това прави ли ни готвачи?

Мога да продължа с още примери.

Културалното християнство е нещо подобно. Чул е човека нещо за Бог, нещо за “църквата”, нещо за Коледа, нещо за Великден, не е мюсюлманин, значи е…християнин!

Ако обаче питаме този човек отиде смята, че е произлязъл света и човечеството, смятате ли, че повечето хора в България приемат Библейската истина за това, че Бог е създал всичко?

Ако питаме повечето хора дали Библията определя за тях какво е морално и неморално, ще ви кажат ли без колебание, че Десетте заповеди са това, което ги води в решенията им?

Ако попитате кой е за тях Месия, ще свържат ли дори този термин с родения във “Витлеем” евреин на име Йешуа?

Ако ги попитате за това дали има вечен съд или вечно спасение след като издъхнат последния си дъх, ще ви кажат ли, че да, именно възкръсналия Месия е този, пред който ще отговарят за това как са живяли живота си спрямо Неговата воля?

Колко такива са християните в България?

А може ли да се каже, че въобще са християни?

Нещо да пропускам?

И ако считате, скъпи четящи и празнуващи Рождество Христово, че не сте само културални християни, а сте научили кой е Богът на Авраам, Исаак и Яков, и сте го приели; ако сте приели, че Той именно е Създателят на всичко видимо и невидимо; ако приемате Заповедите на Божия пророк Моисей за моралният закон, по който ще бъде съден света, и най-вече, ако сте приели и познали Месия Йешуа за ваш Господ и Спасител, Честито Рождество тогава, скъпи братя и сестри в Господа!

Имаме доста работа докато на всички бъде дадена възможността да направят прехода от културални християни до вярващи в Бог, които са преживели докосването на Неговата благодат и силата на Неговата Истина и живот!

Георги Бакалов

Без извинения!

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Желязната логика на ап. Павел

Може да звучи леко сурово, но след години наблюдния мисля, че е доста близо до истината ако кажем, че повечето вярващи живеят постоянно в зоната на извиненията. Казваме, че вярваме в Бог, който е Създал Небето и Земята, който ни е спасил и който е наш Господ, но когато дойде време за действие, твърде много хора си намират всякакви извинения.

Какъв е резултата?

В крайна сметка се оказват малцина, които са наистина на разположение и дават нужната енергия, време и ресурси за Божието дело. Твърде много се оказват зрители и коментатори.

Когато се съберат хора, които не живеят в зоната на постоянните извинения, тогава се случват велики неща! Няма граници какво може да се случи дори ако само 100тина души, които са сериозни за прокламацията на Евангелието, се съберат и потърсят Божиите решения за света днес.

Жетвата е там. Хора търсят Бог дори да не го разбират. Наша е отговорността да създадем мостовете нужно да прекосят бездната разделяща ги от познанието на Бог.

Някои от важните моменти:

  • Именно заради извинения хора не приемат Евангелието, когато споделим с тях Добрата Бест. 
  • Заради извинения малцина жертват и дават, за да бъдат достигнати хората 
  • Заради извинения нямаме нужния ресурс да помогнем на нуждаещите се
  • Как да станеш човек, който не живее в зоната на извиненията

Това е за което говорих днес във видео стриминга на живо: Без извинения! Желязната логика на ап. Павел.

Можеш да го чуеш тук за ограничено време: https://apostolos.bg/crm/threefold-int/private-video-streaming-channel

Постоянен архив на видео материали: https://www.patreon.com/posts/video-bez-88775913