За задължителните ваксинации: духовният акт на отхвърлянето на безбожната система!

Автор: Георги Бакалов

ГЛАДЕН МЕСИЯ?

В Евангелието от Матей, глава 4 и стих 3, Сатана предизвиква Месията и му казва: “Понеже си Божий син, заповядай на тези камъни да се превърнат в хляб”.

Очевидно е, че след 40 дни и нощи на пост Йешуа е гладен. Да бъдеш гладен е човешко състояние, което обединява цялото човечество – минало, настояще и бъдеще. Това е една от най-основните екзистенциални потребности, които всички ние имаме. Всички можем да се идентифицираме с някой, който е гладен – макар че много от нас никога не са изпитвали глада, който изпитват и с който живеят хората на места, където съществува крайна бедност. Бог избра да се превъплати в човешко тяло, за да почувства всички наши боли и нужди и така да стане наш достоен изкупител.

Аз лично съм постил за 3 дни, 7 дни, 10 дни, 21 дни и дори до 40 дни. И съм изключително благодарен за тези преживявания, защото те ми позволиха да преживея себе си, света и Бога по съвсем различен начин. Периодичният пост е чудесна духовна практика, която всеки може да превърне в част от своя начин на живот.

Да се върнем към нашата история за пустинята: Каква е реакцията на Месията? Защо Исус не превръща камъните в хляб?

Независимо дали вярвате в съществуването на реален Сатана, или не, (много хора, вкл. християни не вярват, че такъв съществува) неговата реакция е изумителна.

Но първо, нека да отбележа, че това не е Божията рецепта за решаване на проблема с хроничния глад в света. Ако си мислите, че можем да кажем на всички хора по света, които изпитват хроничен глад: “Хей, вие нямате нужда от храна, просто трябва да живеете с всяка дума, която излиза от устата на Бога!”, трябва да сте извън себе си! Проблемът с глада се решава като храним гладните и ги учим как да се хранят сами.

Освен това Исус не е живял като бедняк, страдащ от екзистенциални нужди, сред които е и гладът. Той е бил равин, който е имал значителен брой последователи, сред които много богати хора, които са осигурявали неговите нужди и нуждите на 12-те му апостоли. Така че ситуацията с пустинята всъщност е била извънредна ситуация на глад, а не някаква текуща ситуация на гладна криза.

Следователно отговорът му е свързан с нещо друго, а не със самия глад.

Тук Йешуа цитира Тора̀. По-конкретно цитира от книгата Второзаконие, глава 8, стих 3.

Приближи се изкусителят и Му каза: “Ако си Син Божий, заповядай на тия камъни да станат хлябове.” А Той отговори: “Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”.

Матей 4:3-4

ДОВЕРЯВАЙТЕ СЕ И СЕ ПОДЧИНЯВАЙТЕ НА ГОСПОДА!

Вярвам, че това, което Месията е имал предвид тук, е, че ще остане верен на Божията заповед да не се кланя на нищо и никого освен на самия Бог. Всички ние преживяваме ситуации и натиск, които ни принуждават да помислим за задоволяване на нуждите си по някакъв нелегитимен начин. Въпреки че Месията може да е бил в състояние да превърне камъните в хляб, въпросът не е бил в това. Той показа, че може да превръща водата във вино, защо да не може да превръща камъните в хляб? Разбира се, че би могъл. Не в това обаче беше въпросът. Въпросът тук е, че Сатана иска да вземе нещата в негов контрол, представяйки се за този, който знае какво трябва да се направи, за да се реши проблемът. Той просто даваше инструкции на Месията и по този начин създаваше алтернативна власт на самия Бог.

На кого щеше да се подчинява и кого щеше да последва Месията? Бог Отец или този нов “бог”, който се представя за знаещ по-добре от самия Създател?

Вярвам, че това е въпросът, за който става дума тук. И с него всички ние се сблъскваме почти ежедневно.

Големите въпроси, които се поставят тук, са: На кого ще отстъпиш? Ученик на кого точно си ти?

НАТИСКЪТ ДА СЕ ПОДЧИНЯВАШ НА БЕЗБОЖНАТА СИСТЕМА

Помислете за ситуацията в света днес. Току-що прочетох някъде, че по-голямата част от хората сега, над 60 %, са ваксинирани с ваксината “Ковида” тук, в Съединените щати. Ситуацията по света е подобна. Дали това е вярно или не, това е друг въпрос.

Защо хората правят това? Нима са загубили разсъдъка си? Кога досега държавите на този свят са били толкова загрижени за вас и вашето здраве? Защо потискат критиките към тези ваксини, сякаш всеки, който има въпроси по въпроса, е някакъв зъл човек? Защо налагат химикали на хората, а след това създават кастово общество, което дискриминира въз основа на това дали сте били ваксинирани или не? Защо преследват хора като д-р Малоун, който сам е един от създателите на ваксината mRNA и критикува властите?

Само сериозно объркан човек би игнорирал тези и много други основателни въпроси, които имаме по този казус.

Освен най-важния (за нас като вярващи) факт, че тъкани от абортирани бебета са били използвани при тестването или производството на всички големи производители на ваксини, трябва наистина да си под контрола на духа на страха, за да пренебрегнеш здравия разум и да побързаш да приемеш принудителните им ваксинации, за да останеш защитен от вирус, чиято смъртност е близка до тази на грипа от около сто години насам.

Ситуацията с ваксинациите не е по-различна от тази, с която нашият Месия се сблъсква в пустинята, когато следва напътствията на Духа. Трябва ли да живеем според всяка дума, която излиза от устата на Твореца, или трябва да се доверим на напътствията на съмнителни организации, които твърдят, че могат да превърнат химикалите в животоспасяващ “хляб”?

Метафората с хляба става още по-актуална в светлината на факта, че хората реално губят работата и препитанието си заради отказа си да се подчинят на вакс-диктаторите. Ако някой беше написал роман за някакво дистопично бъдеще на Америка, само до преди няколко години това щеше да се смята за немислимо.

НО КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЕМЕЙСТВОТО, КОИТО СА СЕ ПОДЛОЖИЛИ НА ВАКСИНАЦИЯАТА?

Лично аз не изпитвам негативни чувства към приятелите и близките си, които са приели да тръгнат по пътя на следване на съветите на корумпирани правителства и корпорации. Притеснявам се обаче за това как тези ваксини ще се отразят на хората в дългосрочен план. Притеснявам се, че някой може дори да загуби живота си, като се има предвид фактът, че тези ваксини причиняват 225 пъти повече наранявания, отколкото обичайните противогрипни ваксини.

Но не ги презирам за решението им. Просто не ги разбирам. И все още не съм намерил някой, който да може да ми го обясни и да представи действителни аргументи за него.

Когато става въпрос за задължителните ваксинации, аз избирам да отхвърля безбожната система на този свят. Корумпираните правителства, медиите, големите технологични компании, контролираната от китайските комунисти СЗО, фармацевтичните корпорации и медицинските картели – всички те работят заедно, за да осъществят програмата на Сатаната за глобален контрол. След като прекарах последните 30 години от живота си в противопоставяне на тази система по един или друг начин, не смятам да започна да не виждам това, което вече съм видял и което знам, че е Истина.

Избирам да живея според всяко указание (Тора̀), мъдрост, напътствие, концепция, ценност и заповед на Този, който ме е създал! Знам, че Той наистина е загрижен за мен и избирам да се доверя на Него, а не на “бога” на този свят и неговите покварени пълномощници!

А ти?

Георги Бакалов е основател и визионер на Апостолска Реформирана Църква в България, Християнски център Прелом и базираното в САЩ служение Threefold Christian Alliance. Неговата цел е духовното просвещение на вярващите, защитата на каузата на свободата и оказването на помощ към изпадналите в екстремна бедност, което реализира за години чрез програмата за подкрепа на ученици в Тондо, Филипините.

АУДИО: Чуване и слушане на Божия глас

Тази седмица ще говорим за слушането и чуването.

Тук можете да чуете аудио версията на това кратко поучение:

https://anchor.fm/e/1a5fa2c?at=2521910

Чу ли Адам изричната инструкция на Бог за двете дървета, докато живееха в състояние на блаженство в градината? Чу, но не послуша. Само понеже чуваме ясно Божията инструкция, не значи автоматично, че имаме нужния характер да я приемем (послушност). Ето някои мисли в тази насока:

  • Авраам

Какво отличи нашия баща Авраам от другите хора по онова време? Защо Бог говорѝ на него, а не на друг, ние не знаем. Също така, възможно е Той да е говорил на други, но те да не са приели. Но това, което знаем, е, че Авраам чу и послуша Божието водителство. Не само това, но Авраам послуша Бог отново и отново, и отново – до края на живота си.

Тогава Господ каза на Аврама: “Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. Битие 12:1, 5

  • Моисей

Моисей видя горящ храст, но не това, което видя, а това което чу и послуша, беше нещото, което промени историята. По-късно, Моисей приема от Бог Закона и го предава за поколенията – нещо, което зависеше почти изцяло на неговата готовност да слуша, приема и да предава вярно Божиите инструкции.

Моисей установява и най-важната молитва в юдаизма “Шма Израел…” (“Чуй, о, Израел!”, Второзаконие 6 глава)

  • Исус

А какво да кажем за Исус, Който прекара по-голямата част от живота си в това да слуша и да приема, а едва три години и половина в това да предава Божието Слово?

  • Павел

Апостол Павел продължи кабалистичната традиция (“кабал” означава “предаване на съобщение, послание, истина”) и рискува живота си само и само да разкаже на повече хора какво е чул от възкръсналия Исус.

Цялата история на Израел се състои в това избраният народ да приеме Истината, Словото на Бог, да я опази и да я предаде на другите.

Всяко християнско съживително и реформистко движение през вековете води началото си от нещо, което Бог казва или показва на някой, и от неговата готовност да го предаде на други.

Този принцип е верен и в негативен аспект – всеки култ води началото си от някой, който е чул демоните и техните заблуди.

Окулт означава “скрито знание” – уж виждане и уж чуване уж на някакви уж тайни, скрити за обикновенните хора – единственият проблем е, че не са Божиите тайни, а измамите на демони, нечисти духове. Или празни фантазии.

Какво чуваш ти от Бог днес? Отделяш ли време да Го слушаш? Готов ли си да приемеш всичко, каквото ти говори Той? Или преди дори да се опиташ да чуеш, вече имаш поставени условия какво Той може и не може да ти каже?

Нека Бог помага в духовния ни растеж и в познаването на Неговия глас!

Георги Бакалов

Основател
Апостолска Реформирана Църква
Християнски Център Прелом

Тук можете да се абонирате за аудио подкаста

APOSTOLOS 

чрез тези платформи:

Apostolos [in Bulgarian]

overcast logo new

anchor logo

Ненапрегнати, нормални и достъпни – като Него!

 Един от начините да бъде блокирано действието на религиозния дух в живота ни е да откажем клиширането на езика си. Езикът, освен, че е израз на духа, който е в нас, оформя също така мозъчните възприятия и емоционалното ни състояние.

Думата “cliche” е сравнително нова дори във френския език, откъдето идва. Свързана е с индустриализацията на западното общество. Първоначално, в началото на 19 век, тя е била технически термин за повтарящ се, безсмислен, досаден звук в производството. Думата “клик” за компютърната “мишка” днес е със същия корен.

Клиширането на велики духовни истини чрез свръхнасищане на речника ни с тях, води до шаблонност, тривиалност и манипулативност. Хора, които се обръщат към Бог и проговарят “църквиански”, стават неузнаваеми за своите близки и познати. Повечето започват да странят от тях и така се образува една от пропастите между вярващи и невярващи. Видях това от самото начало на своето обръщение и осъзнах, че налагането на някакъв мой, религиозен речник в отношенията ми с близки, приятели и роднини, може само да навреди. Така е и до днес.

Като проповедник, особено през годините, съм изпадал в много конфузни ситуации, когато съм бил сред напомпани хора, които очакват като сляза от амвона, стих след стих и духовно “откровение” след откровение да текат от мен нон-стоп. Виждал съм как в такава ситуация, като не отговоря на техните очаквания, те “пренавиват” възприятието си и някои от тях не знаят какво да мислят за уж проповедник, който не говорим само с библейски мъдрости. Но е много трудно да обясниш това на незрял човек или на човек сериозно спечен в калъпите на религиозната суб-култура, без той да се засегне.

С годините, колкото повече се приближавам до Него, толкова повече осъзнавам, че Бог иска и може да ни говори и да ни покаже много повече неща, отколкото предполагаме. Но понеже умът ни все иска да превключва на религиозна “вълна”, а Бог не е там – много пъти не чуваме и не виждаме, както бихме могли, ако сме свободни в Него и не се “напълваме”, а оставим Неговият поток на живот да тече в нас.

Голямата Заповед на Исус да идем до всеки в този свят се отнася до това КАКВО трябва да правим. Няма обаче наръчник за това КАК и КОГА трябва да споделяме вярата си. За тези неща се очаква от всеки един да развие усет за подходящите: време, място и начин. Но понеже в повечето църкви се култивира отношението, че трябва да бъдем слушани като говорим, понеже видиш ли говорим ИСТИНАТА, и то БОЖЯТА такава, ние действаме така сякаш едва ли не светът ни го дължи това. “Светът” може да е всичко, но не ни дължи нищо.

Така по-ревностните от нас развиваме леко (или много) арогантен дух, който кара хората да странят от нас. Има четири Евангелия, в които е отразено учението на Исус – ТОВА НЕ СА ОБАЧЕ ВСИЧКИТЕ МУ РАЗГОВОРИ с хора в неговия живот. Това е така, понеже дори Божият Син имаше най-вероятно напълно нормални взаимоотношения и разговори за малките неща в живота, това караше хората да го усещат близък и познат.

Нека преоткрием радостта от това да сме ненапрегнати, нормални и достъпни – като Него! Нека си тръгнат от нас изкуствените фрази, пози и религиозният жаргон. Нека Исус в нас се разкрие като топлият, забавен, приятен, понякога тъжен, друг път разгневен, но винаги искрено заинтересуван от другия – Човекът Бог, Който беше, е и ще остане такъв за вечността!

“И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

Но те Го молеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.” Лука‬ ‭24:15-17, 29-31‬‬