В едно от своите най-значими изследвания на религиозността на българите, точно преди Великден, Галъп ни изненада със следните резултати:
-
83% или близо 4.6 милиона от 5.5 милиона пълнолетни граждани на България се определят като източноправославни;
- 9%, или 500 000, се определят като мюсюлмани;
- 3% или 165 000, се определят като атеисти или агностици;
- 2%, или 110 000, се определят като католици и принадлежащи на “други” вероизповедания;
- 3% са отказали да се идентифицират.
Тази информация е изключително интересна, имайки предвид, че идва от частна органиация, а не от държавен източник. Може много да се обсъжда темата и ще направим това в идните месеци.
А сега нека обърнем внимание на една интересна част от изследването.
Оказвало се било, казва Галъп, че “принадлежността към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас – България е малко под средните нива на религиозност в света.”
Уточнението продължава: “2.2 милиона у нас пък имат доверие в Църквата. На фона на 4.6 милиона заявени източноправославни християни, тези 2.2 милиона показват, че вярата не върви задължително и с доверие в институцията.”
Продължаваме със заключенията на Галъп, които звучат по-скоро като хаотични бомби, падащи от небето, отколкото като смислен анализ, следващ някаква логика или теза, която има начало и край.
Бомба №1
-
Религията у нас – повече принадлежност към група, отколкото вяра.
Бомба № 2
-
Като истински религиозни хора обаче у нас се определят само половината от пълнолетните българи.
И в заключение: изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ в партньорство с УИН още преди година и половина показа, че в България 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
Тези 51% се равняват на около 2.8 милиона души.
Нека сега да направим пауза и да анализираме елементите на това изследване, което изглежда оформено изключително зле.
- Първото нещо, което научаваме е, че 83% от българите се определят като “източноправославни” (4.6 милиона от 5.5 милиона пълнолетни). Какво обаче означава “източноправославни”, не се казва. За справка, агенцията Барна винаги дава определение на това, което нарича “евангелисти” или “новородени” християни и т.н.
- В доклада на Галъп изведнъж, от немай-къде, като конник без глава, като някакъв изключително непрофесионален опит за дефиниране и едновременно отдиференциране на идеята за “приндалежност към вероизповедание” и “истинска религиозност” се появява изказването “принадлежността” към дадено вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет и се споделя широко, но истинската религиозност и вярата в божество не са толкова присъщи у нас.
Аз вече имам един тон въпроси.
Галъп, дотук категоризирате хората по няколко разлчини начина:
- източноправославни
- мюслмани
- католици и други
- атеисти и агностици
- отказали да се самоопределят
После пускате “бомбата” от типа “общо изказване” и въвеждате нови категории:
- принаделжност към дадено вероизповедание;
-
истинска религиозност (и “вярата в божество” като под-определение май на “истинска религиозност“).
Хайде, Галъп, опитайте се да се справите по-добре следващият път, когато и да е то!
Принадлежност на кой към кое вероизповедание е преди всичко обществено-политически етикет? На православните към православието? На мохамеданите към Исляма? На католиците към католицизма или на “другите” към нещо “друго”? (Забележете, протестантите са сметени с всички “други”, въпреки че държавата определя протестантите на 55 000 в последното преброяване, т.е. повече от половината от 2-та процента “католици и други”. Католиците са също около 50 000 според националното преброяване).
Също така – кога обществено-политическото етикиране извън “православие” и “мюсюлмани” някога е имало значние? За католиците например този “етикет” е много повече стигма, отколкото просто етикет? Същото може да се каже и за протестантите? Или за някои “други”?
Но да речем, по подразбиране става ясно, че това, което се опитват да кажат изследователите от Галъп всъщност е, че “обществено-политически” етикет означава “културална идентичност” и етикет. Да не пропускаме и елемента етнос. Няма данни за това какъв процент от всички тези хора са българи, турци, роми или други етноси
Продължава се с нови подкатегории (или сегменти? не е ясно точно какво:
- истинска религиозност;
- вярващи в Бог (божество).
Според изследването на Pew Research Center от миналата година, броят на православните е 75%. (Цялото изследаване тук в PDF.) България е сред трите най-нерелигиозни православни страни от изследването – другите две са Беларус и Русия. Въпреки това, в страните от Източна Европа и Русия има рязък скок на броя на религиозните хора след падането на комунизма.
Центърът Пю твърди, че в европейските страни се наблюдава следният феномен: вярващи, но не принадлежащи (към религиозно тяло). А за хората от Източна Европа изследователите казват, че спадат към модела – вярващи-принадлежащи-неживеещи (според вярата си). Към “живеенето” на вярата спадат неща като молитва всеки ден и други подобни дейности, присъщи на живота на вярващия.
За България броят на посещаващите богослужение всяка седмица е 5% според изследването на Пю.
И така, някъде там, между “принадлежащите” към някакво вероизповедание, “истински религиозните”, “вярващите в Бог (или някакво божество)” и вярващите в окулт, магии и суеверия, българите държат рекорда за най-малко религиозни на Балканите и под средното ниво на религиозност за света.
Това означава, че ако “по-сериозно вярващите” от православното население хора са 2,8 милиона души в България (без да се прави какъвто и да е опит за дефиниране какво всъщност означава това) и ако около 5% са участващите в седмично богослужение (нямаме никаква статистика за демографския състав на този сегмент), стигаме до заключението, че всъщност наистина по-сериозно вярващите православни в България са около 140 000 души.
Това е една много интересна цифра, ако бъде сравнена с реалния брой на протестанти и католици. Още по-интересно би било, ако знаехме реалния демографски състав на тези групи – нещо, което не знаем.
Но, ако приложим вече известни проценти, например, че само 9% от населението е между 14 и 25 години, това би означавало, че от 140 000-те православни, едва 12 600 са младите хора в България, които са православни. За протестанти и католици тази цифра би била сътветно около по 5 000 души, ако всеки от тези блокове е в рамките на официалните статистики – и около 10 000 млади хора, ако ползваме неофициалните.
Значи общо около 30 000 млади хора са православни, протестанти и католици (между 14 и 25 годишна възраст).
А останалите?
Объркани? Изгубени? Търсещи? Обезсърчени?
Наша работа е да разберем това и да намерим начините животът на тези десетки хиляди млади хора да не бъде пропилян и изгубен, без надежда и без вяра.
На 4 май 2013 г. имах сън, какъвто никога през живота си дотогава не бях сънувал. В същността си сънят разкриваше сблъсъка между търсещите свобода в Христос и религиозния дух, с присъщите му системи.