Почина проф. Питър Вагнер – велик Библейски учител и християнски стратег

С тъга, днес, научих вестта за това, че д-р. Питър Вагнер – велик библейски учител и християнски стратег, който имах възможността да познавам лично, е преминал в славата на Бог. Като единственият български проповедник, който може да каже, че е познавал Питър Вагнер отблизо и лично, ще използвам този повод да споделя за поколенията моите спомени, свързани с него лично и със служението на този невероятен човек.

През месец октомври, 2001 година, само няколко седмици след терористичните атаки на ислямските джихадисти над кулите на Търговския Център в Ню Йорк, бях поканен от Чък Пиърс да бъда един от говорителите на конференция в Германия, организирана  от служението на Питър Вагнер. Дотогава не бях срещал този забележителен човек, само бях чувал за него. Той също до този момент не бе срещал моя незабележителна милост, само беше чул за мен от Чък. Оказа се, че един от четиримата основни говорители не е успял да дойде на конференцията и аз бях поканен да заема неговото място. (Чък трябва да е имал голяма вяра в Бог и може би някаква вяра в мен, че ще се справя). Питър пък имаше изцяло доверие в Чък – но мога да си представя от днешната ми гледна точка как ли се е усещал за това някакво диво момче от България, което никога не е виждал или чувал преди, да заеме амвона и да говори на конференция, организирана от неговото служение. А не, че нямаше избор от несъмнено много по-надарени, зрели и известни говорители! Но Чък е имал нещо друго предид (или пък Бог, не е ясно). Така или иначе, аз говорих на една от четирите основни сесии. Имаше над 3 000 души от над 60 страни по цял свят, събрани в един от големите конферентни центрове на Хановер – все хора, дошли откъде ли не да приемат свежо слово, откровението за Царството и стратегии за достигнето на нациите с Евангелието на Исус Христос.

Говорих от Езекил 37 глава. Говорих за това, че Европа е като долината с мъртви кости, една бивша армия, която не само, че е била победена, но сега от нея са останали само сухи кости. Бог говори на пророка да пророкува с власт на костите. Пророкът започва да пророкува, Святия Дух идва и възстановява духа и плътта, и армията на Бог е възстановена. Проповядвах за вярата да говорим на костите и да пророкуваме с власт в духа, а не да се молим за отворени врати. Божията слава слезе и цялата зала беше на крака, приемайки от помазанието на Духа, което Бог изля в онзи ден. Десетки хора дойдоха при мен след това, получих много покани от различни проповедници откъде ли не. Целият първи ред беше пълен с проповедници. След службата Питър дойде при мен, представи ми се, запознахме се и ме покани да стана част от Интернационалната Коалиция на Апостолите, която беше основана година преди това. След това ме покани да се срещнем. Пита ме къде живея и дали бих планувал евентуално да бъда на една друга конференция, организирана от него през февруари 2002 година в Норвегия. Аз приех и така се уговорихме да се видим след няколко месеца.

Семейството ни вече се готвеше за преместване в Америка. Когато пристигнахме в Минесота на 7 декември 2001 година, имахме всеки по един куфар и нищо повече. Останахме при наши приятели за около 3 седмици и скоро след това взехме къща под наем, в която да живеем. Нямахме представа за колко време ще сме тук, какво трябва да правим и как ще се справяме занапред.

След няколко месеца Питър започна да говори с мен за това да се преместим в Колорадо Спрингс, където бяха базирани той и Дорис. Искаше да пътувам с него по-често и да съм по-близо. През август, 2002 година, имахме конферентен разговор с него и съпругата ми. Предстоеше ни да направим решение – или да купим къща, или да се преместим в Колорадо. Питър сподели, че много би искал да се преместим. Каза, че има пророчество, че в края на живота му Бог ще го свърже с млад служител от Източна Европа, на който той ще предаде част от своята мантия. Каза на съпругата ми, че като ме слушал да говоря, съм му напомнял за него самия като млад. Мисля, че това е най-милото нещо, което някога съм чувал от човек, който уважавам и който мери всяка дума, която казва.

Ние взехме решение да не се местим в Колорадо. Обясних на Питър, че Бог ми е показал неща именно за Минесота и, че според мен трябва да бъдем точно тук. Казах му, че съм изключително докоснат от неговото отношение и от поканата, но трябва да се покоря на това, което Бог ми показва. Той беше доста впечатлен и каза, че ще намерим начин да общуваме дори и да не сме там на място.

Така в следващите години постепенно започнах да опознавам този невероятен мъж на Бога, неговото семейство и служение. Говорил съм на няколко конференции, организирани от него, преподавах в Института „Вагнер“ и бях говорител на безброй много панели и заседания, организирани от Интернационалната Коалиция. През 2004 година Питър ме покани да стана част от апостолския съвет на ICA, където бях най-младият и единственият интернационален служител (т.е. от страна извън Америка). През 2005 година Питър ме покани да стана част от един тесен кръг от служители, който кръг той наричаше Орлово Видение. Това беше една група от около 15 души, с които Питър и Дорис имаха по-близки взаимоотношения, поддържаха връзка и изпълняваха функциите на духовни авторитети. За период от няколко години Питър беше и член на борда на моята организация GBMI, след което през 2012 година се оттегли поради напредналата си възраст.

Питър Вагнер е сигурно един от най-забавните хора, с една от най-интересните и предизвикателни житейски истории. Своя живот той описа в книгата „Да се бориш с алигатори, пророци и богослови“. В нея той разказва за богатия си живот на теолог и мисионер – от 16-те години, през които той и Дорис са били мисионери в Боливия, до последните си дни. Той е един от най-влиятелните християнски писатели и стратези в харизматичното християнство в Америка.

2006 George Bakalov interviews Peter Wagner

Интервю с Питър през 2006 г. в Колорадо Спрингс

Мога да пиша много за Питър и може би някой ден ще го направя. Не твърдя, че го познавам най-добре, че съм бил най-близо до него, или нещо подобно. Сигурен съм, че ще има  мнозина, които ще кажат, че са били кой от кой по-близо и по-близо до Питър – като съслужители, като приятели, като духовни синове, или кой знае какво. Някои от хората, които тепърва ще разкажат неща за Питър, може би наистина са това, което казват, че са. Всеки трябва да реши за себе си. Аз не твърдя подобни неща. Презирам комплексарите, които подмятат големи имена и така градят авторитет за себе си. Аз съм бил благословен да съм близо до няколко велики служители, но никога не съм използвал това, за да се правя на нещо, което не съм. Познавам такива хора и не понасям подобни клоунади, и затова такова поведение ме отвращава.

От друга страна, ако Бог е дал на някой благодатта да е близо до велик служител, добро нещо е да се знае истината за специалните хора между нас – хора, които са като всички други, но най-често поради служението, в което Бог ги е призвал, преминават през извънредно много страдания, преживявания, противоречия, трудности и успехи.

Питър беше един от тези хора.

Наблюдавал съм го толкова пъти как сияе, разказвайки някаква изключително смешна история. Питър харесваше хумора, хубавото вино и беше ценител на стека. Харесваше да се смее и да прави сложните неща ясни и достъпни за разбиране.

Чарлз Питър Вагнер е родом от щата Ню Йорк. Израства, помагайки на семейството си със семейната ферма. До края на живота си той колекционираше трактори John Deer и почти всяка година ходеха с Дорис на най-голямото фермерско изложение в Америка.

Питър имаше докторат от богословската семинария на Принстън, Фулър и Южнокалифорнийския университет. Той беше богослов, мисиолог, писател, говорител, библейски учител, апостол на вярата и духовен баща.

Преди няколко години списание Харизма го изреди като един от 25-те най-влиятелни проповедници на Америка за последните 100 години.

През 1974 година той и съпругата му Дорис заминават като мисионери в Боливия. Живели са доста труден живот там. Лично са ми разказвали с какво е трябвало да се борят, докато се опитват да проповядват на боливийците, и заедно с това да отглеждат и трите си дъщери.

През 1974 година деноминацията, която ги спонсорира като мисионери (нехаризматици), го натоварва със задачата да изследва какво се случва с харизматичните църкви, как харизматиците шмекеруват и използват трикове да привличат хора в Боливия. Питър започва да събира информация, да говори с хора, да посещава харизматични църкви и пише своя доклад, озаглавен „Внимание – петдесятните идват!“, в който представя това, което е видял като движение на Святия Дух, а не като трикове и шмекерлъци, които деноминацията е искала.

Питър беше такъв – той изследваше нещата и правеше най-доброто да ги види такива, каквито са, а не каквито масите казват, че са. За него може да се каже, че беше радикално посветен да угажда на Бог, а не на хора. Джентълмен, но не и глупак, който да позволява да се подиграват с него.

С Питър съм имал едни от най-интересните разговори, които човек може да има с някого. С него можеше да се говори за всичко. Веднъж пътувахме с автобус някъде в Европа, от едно място до друго, и започнахме да говорим за служението на ходатайство. Аз знаех, че той е писал доста за това, знаех и за неговото убеждение, че някои хора имат служение на ходатайство, а други не. Аз си позволих най-уважително и с усмиква да не се съглася и той подскочи. Очите му блеснаха с онази присъща на Питър почти детска, наивна, чиста закачливост и изпитателност, и той ми каза: „Как така? Обясни ми?“ Споделих с него моето разбиране, че според мен всички родени от Духа са призвани да са ходатаи и могат да ходатайстват – ако бъдат предизвикани хората и ако бъдат научени. Той беше заинтригуван. Дръпна Дорис за ръкава и започна да й обяснява какво съм бил казал.

Често пъти просто беше явно, че Питър е вероятно най-умният или може би по-добре казано най-разбиращият по дадена тема човек в стаята. Но той никога не се държеше така. Изслушваше всяко различно мнение с уважение, приканваше всеки да блесне с каквото смята, че може и трябва да блесне и искрено се радваше и се впечатляваше, ако някой кажеше нещо наистина специално. Но никога не парадираше със знанията или уменията си.

Питър беше пример за смирение.

Веднъж прати на една група от служители (не знам, може би около 10-тина души), една от своите книги, които плануваше да издаде. Попита за мнението на всеки. Имаше различни мнения, но общо взето всички бяха хвалби. Аз обаче видях нещо, което според мен щеше да бъде противоречиво. Изложих аргументите си и писах до групата, че съм съгласен с това, което Питър пишеше по темата, но това понеже беше толкова противоречиво, напълно беше възможно да бъде ползвано от злонамерени хора и да бъде интерпретирано по много погрешен начин и така да лепнат на Питър на стари години една клевета. Питах го дали наистина иска да предизвика фурор на този етап от живота си или може би ще остави тази битка на някой друг? Той писа до цялата група и каза, че след анализ на казаното, е приел моите аргументи и цялата тази тема ще отпадне от книгата.

(Но аз съм наясно с това, което отпадна, така, че кой знае, може би да повдигна темата един ден 🙂

Питър не се страхуваше от противоречия. Колекционираше критични статии и дори имейли с омразна реч и ги четеше с голямо задоволство, когато се събирахме. Бяха му забавни хората в техния религиозен фанатизъм и го намираше за отдаване на чест да бъде хулен от религиозни хора и техните фанатични групи. Истината е, че и до днес има много християнски хейтъри, които са посветили толкова много сайтове с материали против един от най-милите хора, които познавам, и също така един от най-верните на Бог библейски учители.

Според мен в по-късните си години Питър беше използван от всякакви хора., вкл. от странни птици, които се занимаваха с бизнес и склониха Питър да им даде публичното си одобрение. За съжаление хора, вкл. такива, на които и аз препоръчах бизнесмен, който беше препоръчан от Питър, изгоряха в тяхната наивност. Питър страда много от това. Но на хората не им пука – ядосат ли се на някой за пари, каквото и да казваш, ако си одобрил дадено трето лице по някакъв начин, те ще са ядосани. Питър беше един от най-почтенните хора, които познавам; един от най-скромно живеещите и един от най-грижовните.

По едно време цялото ни семейство летя до Колорадо и прекарахме около 3 дни с тях. Никога никой не ни е обръщал толкова внимание, не ни беше приемал така, както Питър и Дорис Вагнер приеха мен и съпругата ни, вкл. в дома си, те отделиха време да ни опознаят, да говорят с нас, да ни служат. В тяхно лице преживяхме истинско духовно бащинство и майчинство, нещо, което чак по-късно осъзнах, че докато явно не го преживееш ти самия, надали можеш да го дадеш на други.

В ушите ми още звучат неговите заръки към мен като баща и мъж: „Хайде, Георги, знам, че можеш да се справиш по-добре. Мисли за ролята ти като съпруг и баща като част от твоята мисия. Най-важната ти мисия. Направи го цел, както всяка друга цел, която си поставяш.“

ИНТЕРВЮ, КОЕТО ПРОВЕДОХ С ПИТЪР ВАГНЕР ПРЕЗ 2006 г.

Последният голям принос на Питър за Божието Царство беше неговото подаване на рамо на т. нар. Нова Апостолска Реформация – дело на Св. Дух свързано с възстановяването на служението на апостола и пророка.

Питър ще ни липсва. Ще ни липсва събирателното му помазание – способността да събира заедно хора, които иначе сигурно никога не биха седнали на една маса и да ги въвлече в разговор, да ги разсмее и да ги направи да се чувстват значими в неговото присъствие.

Вестта за неговото преминаване в слава ме докосна и разтърси. Напомни ми за краткия живот, който имаме и за кратките възможности да сме близо до хора, върху които като при Питър е явно и ясно отдалеч, че са уникални, оригинални, специални и в същото време изключително обикновенни, земни и простички. Хора като него ми дават надежда и за Тялото Христово и за този свят. За себе си лично, аз никога няма да злоупотребя с това, че съм бил близо до него, считам това за съкровен дар и привилегия от Бога, за една от моите награди и утехи от Бог, който знае през какво ме е прекарал през годините и защо. Моментите споделени с хора като Питър са били истинска лек за душата ми, празник на духа и освежаване за цялостния ми човек.

Нека Бог утеши семейство Вагнер и нека издигне още много негови достойни и истински наследници на неговото наследство на глад за Бог, дълбока почит към библейското поучение, ходатайството, духовното воюване, Голямото Поръчение и трансформирането на този свят.

Обичаме те, Питър – и до скоро виждане, генерале!

Георги Бакалов

Обединяващ апостол

Апостолска Реформирана Църква

 

Advertisements

Спасението на Виена – стратегия за духовен пробив и промяна в Европа

Актьори облечени катп воините на Ян Собиески – част от честването на 333 годишнината от освобождението на Виена.

През 1683 година Османската империя, под ръководството на везира Кара Мустафа, предприема масивна военна кампания с цел превземане на Виена, а след това и на Рим.

Това е втората атака срещу Виена, в първата (1529 г.) мюсюлманите също претърпяват поражение.

Преди около три месеца Святият Дух започна да ми говори за това, че желае да възстанови неговото Тяло като войнстващо тяло („еклесия милитанс” – богословски термин означаващ „църквата воинстваща“).

Започнах да изучавам различни военни конфликти в историята, конкретно между християнския и ислямския свят. Обсадата на Виена през 1683 година и последвалото поражение на османската армия се откроява като най-мащабната победа за християните и съответно най-стратегическата загуба за мюсюлманите, която според много историци също така бележи и началото на упадъка на османската империя.

Изглед на Виена от възвишението Каленберг. Стара Виена от времето на битката през 1683 година, се намира в далечината в дясно, отвъд хълмистото възвишение Каленберг.

След двумесечна обсада, виенчани започват да губят надежда. Кара Мустафа е разположил войските си около стените на града и е мобилизирал близо 5000 човека, които са изкопали множество подземни тунели, имащи за цел да осъществят нужния му пробив.

В същото време император Леополд, обзет от нерешителност и страх, напуска Виена и оставя около 10 хиляди войници и 5 хиляди граждани-бойци да бранят своите позиции. Обсадата започва на 16 юли. Много може да се напише за станалото в следващите два месеца на обсада, когато виенчани отблъскват армията на Кара Мустафа, която наброява според някои историци 200, а според други 300 хиляди войници, много от тях еничари.

Най-голямото предизвикателство пред Западна Европа е единството на различните империи. Австрийците (Хабсбургите) и поляците например са врагове за дълго време, но осъзнавайки общата заплаха, сключват съюз за взаимопомощ малко преди Кара Мустафа да обсади Виена. Полският крал Ян Собиески е възрастен, но е опитен и вече е печелил битки срещи османците. Не е харесван от останалите императори и е отказвал да служи под властта на който и да е друг. Папа Инокентий XI, чиято еклесиална власт са разпознавали всички западни имперски сили, призовава към единство и дава пълна власт на полския крал-воин Ян Собиески да поведе имперската коалиция срещу Кара Мустафа.

Според исторически източници воините на Собиески са носели крила, които са всявали ужас в суеверните мюсюлмани.

Ян Собиески обединява под знамената си воини от Украйна, Бавария и Австрия. На 7 септември 1683 г. пресича река Дунав на запад от долината, в която са разположени войските на Кара Мустафа. Между войските на Собиески и армията на турците има възвишения известни като планината Каленберг. Собиески изкачва възвишенията с войниците си на 11 септември и на 12 атакува Кара Мустафа по левия фланг (откъм река Дунав) и фронтално, спускайки се в директен сблъсък с османската армия, яздейки надолу по хълма с неговата 20 хиляда армия от хусари.

Едно нещо, често пъти пропускано от светските историци, е ключовата роля, която изиграва свещеникът Марко Д’Авиано, известен проповедник, който развива близко взаимоотношение с император Леополд и води кореспонденция с него за 20 години. Марко Д’Авиано е човекът, успял да убеди западните императорски сили в нуждата от единство, повече от който и да е друг. Той има ключова роля и в това да ги склони да извикат Собиески на помощ.

Атаката на Ян Собиески приключва за около 3 часа! Турците се разбягват, а Кара Мустафа се самоекзекутира пред семейството си в Белград на 25 декември същата година – начин на почетна смърт, отреден от султана за неговия везир, който имал големи амбиции. Започва дълъг и мъчителен период на отслабване на позициите на Османската империя и загуба на много други техни територии на западните Балкани.

В писмото си до папата, Ян Собиески перефразира фразата „Дойдох, видях, победих!“ на Юлий Цезар и казва следното „Дойдох, видях, Бог победи!“

Днес на върха на едно от възвишенията на планината Каленберг има построена църква, която отслужва меса всяка година на 11 или 12 септември.

Преди няколко месеца, когато започнах да изучавам тази битка, както и историческия период преди и след това, започнах да осъзнавам колко актуална е тази победа над османските армии за нас днес. Святият Дух, незнайно защо, ме водеше да изчисля преди колко години се случва това събитие и така осъзнах, че тази година се навършват 333 години от избавлението на Виена.

Обадих се на приятели във Виена, споделих с тях за това мое „откритие“ и под водителството на Духа, решихме да се съберем на 11 септември във Виена и да се молим за града, за нацията и за Европа.

Каква мислите беше изненадата ни, когато разбрахме, че нашето „откритие“ за тази специална кръгла годишнина не е никакво откритие за католическата църква, която планува специална меса (служба) на 11 септември, неделя, в храма на върха на Каленберг.

Бяха дошли поляци от много места. Над 2 000 души, от които 90% поляци бяха изпълнили храма и един голям периметър около храма. Ездачи облечени като хусарите и воините от армията на Ян Собиески бяха наредени пред храма. Усещане за гордост и тържественост витаеше във въздуха.

Паметник в чест на падналите в битката за Виена украински казаци.

Оркестър от Полша изпълнява полски народни танци след тържествената възпоменателна служба в храма на върха Каленберг на 11 септември 2016 г. по случай 333 годишнината от спасението на Виена.

Самодеен ансамбъл от Полша изъплнява полски народни танци като част от тържествената програма.

333та годишнина от освобождението на Виена от армиите на османската империя привлече над 2000 души, основно поляци, за тържествена меса водена от кардинала на Виена.

Паметна плоча в чест на полският крал-воин Ян Собиески, на стената на католичесия харм на възвишението Каленберг.

Актьор облякъл се като Ян Собиески.

Актьор облякъл се като Ян Собиески.

Кардиналът на Виена Кристоф Шонбьорн пристига за тържествената меса по случай 333-та годишнина от спасението на Виена.

В близък план се вижда един от актьорите облечен в доспехи като на воините на Ян Собиески – с големи крила на гърба, за които се казва, че са всявали ужас във враговете на Собиески.

Кардиналът на Виена Кристоф Шонбьорн говори силно слово, в което беше почетена паметта на Марко Д’Авиано, Ян Собиески и всички смели воини, дали живота си за победата над османците.

След службата стотици поляци продължиха да празнуват събитието с песни, танци и други културни прояви в близост до храма.

Вечерта нашата група се събра и прекара време в поклонение пред Бог и ходатайство за Виена, Австрия и Европа.

Свидетели сме на безпрецедентно преселване на милиони мюсюлмани от страни от третия свят, (приемани без каквато и да е проверка на самоличността) в пределите на Европейския Съюз и САЩ. Криворазбрано християнско милосърдие и политики на мекушавост са причина днес в пределите на страните от свободния свят да има потенциално хиляди „спящи“ джихадисти, прикриващи се под маската на мигранти. Такава връзка вече беше установена при един от скорошните терористични актове във Франция.

Безсилието на политиците е явно. Наш ред е да се мобилизираме духовно, и като граждани, и да дадем отпор на нахлуващите ислямски орди, които идват този път под прикритието на хуманитарна криза създадена от самите тях.

На това място ще има паметник на Ян Собиески.

Бог говори в няколко насоки, но най-важното беше словото за актуалността на тази битка от 1683 година за Божието дело днес.

Спасението на Виена е стратегия за духовен пробив и промяна в Европа – не само минало историческо събитие!

Има ключове, които тепърва трябва да бъдат взети, анализирайки стратегиите осигурили победата на християнската армия. Трябва да позволим на Бог да ни ги разкрие чрез Духа. Има уроци, на които се налага да обърнем внимание днес. Нямаме много време. Намираме се в 11-тия час на това, което се случва с Европа и света.

Призовавам всички вярващи да обърнат сърцата си в смирение пред Бог, в покаяние от всякакви лични и национални грехове – към търсене на Неговата мъдрост и стратегии за победата на Божието царство на всяко място, където се намираме – на ниво град и нация.

Призовавам всички с отворени сърца, които са готови да бъдат част от Неговата воинстваща църква, да се свържат с други такива вярващи и да работят за единството на истинското Тяло Христово в това усилно време!

Бог може и желае да ни даде победата над силите на мрака. От нас зависи дали и ние ще я поискаме толкова силно, колкото би трябвало!

Очаквайте поредица поучения по темата до края на 2016 година.

апостол Георги Бакалов

Бразилски блогър води бунта срещу Дилма Русеф!

goce

 

 

 

“Стига комунизъм и стига колективизъм!” – с такива призиви бразилският блогър Родриго Константино води будните граждани на Бразилия срещу корумпираната левичарка от български произход Дилма Русефа.

Любимката на българските комунисти, която позорният ДС агент Гоце Първанов се препъваше да хвали в началото на мандата й, е изправена пред сваляне от поста поради престъпление извършено по време на заемането на държавен пост – процедура станала известна под термина “импичмънт”.

Списание “Форин полиси” (Foreign Policy) в обширна статия сравнява г-н Константино с покойният американски блогър Андрю Брайтбарт, който стана олицетворението на бунта на ново поколение модерни консервативни блогъри.

След като за кратко време става де факто гласът и основен подстрекател на движението срещу корупцията в Бразилия, Родриго Константино се премества да живее Маями, като в момента пътува обратно до Бразилия, за да участва в протестите. Статията на ФП завършва с цитат на шокирания блогър, който не може да проумее как през 2016 година в Америка въобще е възмомжно социализмът да се обсъжда като алтернатива!

“Това е абсурдно!”, завършва материалът с цитат на човекът, чието име всява ужас в корумпираната политическа класа на Бразилия, начело с комунистката от български произход Дилма Русеф.

Източник: Foregin Policy http://j.mp/1UY8kyg