През годините е имало различни атрибути на съвременното християнство, които са ме отблъсквали и са ме карали да се срамувам, че съм (или, че дори друг ме счита), че съм част от тази субкултура. На първо място това е отказът на вярващите да изучават вярата си и лесното възприемане на всякакви популярни лъжи промотирани в публичното пространство. Как да уважавам хора, които казват, че вярват в Бог но са невежи, презират Библията, не я четат, не я уважават и не променят почти никакъв аспект на живота си според нейните истини?
Не мога да имам уважение към такива! Съжаление – може би. Респект – не! И после тези самите (често пъти “пастори” измежду тях), са най-устатите. Затова съм контрист и ще остана такъв завинаги вероятно.
Няма как някой да е реформист (реформатор) без да е контрист (контра на популярното).
Защо повече хора не са контристи, а от там и реформисти, или най-малкото подкрепящи реформисти или реформистки дейности?
Понеже повечето хора:
– нямат осъзнати убеждения
– ако имат, тези убеждения остават само идея, не водещ принцип в живота
– нямат смелостта и силата да се изправят срещу масовото
– не знаят дори как да го направят практично
– искат да са приети, харесвани и популярни, а не мразени от познати и приятели
– не искат да губят приятели, а може би дори доходи в някои случаи
Истински реформизъм, а от там и контризъм, не е някаква форма на самоволен инат или нарцисизъм (нужда да си центъра на внимание).
Истински реформизъм се корени в завръщането към автентичното, истинското, оригиналното, неподправеното.
Защо всички хора не търсят автентичното на всяка цена? Понеже повечето хора живеят само за посрещането на техните екзистенциални нужди. За да се само-осъзнаеш като по-висшо същество, което духовно такова, е нужна дълбока мисъл и процес, през който повечето хора не са минали. Това са “масите”.
Ето защо реформистите като мен, които са и контристи по дефиниция, не са харесвани от масите.
А защо не всички проповедници могат да бъдат реформисти и/или контристи?
1) Защото повечето от тях искат масите, комфорта, единството, политически коректното.
2) Понеже за да си реформист, а от там и контрист, трябва да положиш дадени усилия и да се запознаеш с материята. А повечето хора са мързеливи и умствено неразвили своя капацитет.
3) Поради религиозни политики и лицемерие.
4) Не на последно място поради липса на реална вяра в смисъл на страх от Бога.
И какво от това, ако някой е приел дадена автентична истина от Бог и желае да я предаде на хората? Това значи ли, че хората непременно ще разпознаят тази истина и, че ще скочат с двата крака в каквото там реформистко начинание и да е?
Надали.
Реално всеки от нас иска да мине през своя си процес, да открие в какво ще вярва за себе си, преди да скочи с двата крака в каквото и да е.
Затова е нужно търпение. Отговорност на всеки реформист е да изложи идеите си, да начертае пътя, да се обоснове, да даде на масите причина и повод да излязат от статуквото. И след това да повтори и потрети същия този процес. Да позволи на тези от масите, които ще положат умственото усилие да схванат идеите, да го направят и да минат през своя си процес. А за това е нужно търпение и време.
Днешното движение на завръщане към хебраичното не е някаква ексцентрична прищявка на няколко нарцистични проповедника, които се правят на интересни.
Това е глобално движение и то е част от апологията (защитата) на вярата. Имайки предвид, че действащи политици се опитват най-безсрамно да промотират идеята например, че Исус бил “палестинец” и Цар Давид “мюсюлманин”, дори само заради такива безсрамни индивиди, е важно да защитим историческата и духовна истина на Бог разкрита в Писанията.
Но нещата не спират до там. Самото ХРИСТИЯНСТВО трябва да бъде преразгледано – като догма (учение) и практика. Християнство, което дава на света англо-саксонски Исус е точно толкова сбъркано, колкото и опита Исус да бъде представен за “палестинец”.
Християнство, което дава на света римо-гръцки Исус, а не хебраичен Исус, е точно толкова сбъркано, колкото и онези култове, които промотират идеята, че Исус бил чернокож.
Желанието на хората да изваят Бог по своите си представи е изконна тенденция на човешката раса. Нарича се “идолопоклонство”!
Има много, иначе мили хора, които се разхождат насам-натам, говорейки си за “техния Исус”. Няма такова нещо като “мой си Исус” и “твой си Исус”. Исус е този, кой е бил и който е. Безинтересен ми е всеки “Исус”, който едни или други хора са създали в техния объркан ум, или са заимствали “Исуса” на нечии друг объркан ум.
Исус е този, който ни е разкрит в Писанието. Вярата е тази, която ни е разкрита в Писанието. Всичко друго са човешки деривати, форма на идолопоклонство.
Ако някой иска да вярва в “неговия си Исус”, това е негов избор и право. Всякакви култове е имало и ще има. Не може със закон да бъде забранен който и да е култ. Хората трябва да разберат нещо – не можеш със закон да спреш една идея. Идеи трябва да се борят с идеи. Огън трябва да се бори с огън.
Ограничаването на свободата на словото не е решение за разпространяването на грешни учения. Такива трябва да бъдат изобличавани – също чрез свободата на словото. Всичко, от което има нужда един реформист е свобода на словото. От тук натам е негова отговорността да изложи Истината, да изобличи фалшивото и да даде шанс на хората да направят своя избор. След което да повтори и да потрети. Всеки трябва да реши за себе си. Никой не може да бъде насилен. И като реши, нека реши твърдо и нека се предаде на каузата на Божията Истина, а не да казва едно с устата си, а друго с делата си.
Unlock with Patreon