Category: По света

“Стига комунизъм и стига колективизъм!” – с такива призиви бразилският блогър Родриго Константино води будните граждани на Бразилия срещу корумпираната левичарка от български произход Дилма Русефа.

Любимката на българските комунисти, която позорният ДС агент Гоце Първанов се препъваше да хвали в началото на мандата й, е изправена пред сваляне от поста поради престъпление извършено по време на заемането на държавен пост – процедура станала известна под термина “импичмънт”.

Списание “Форин полиси” (Foreign Policy) в обширна статия сравнява г-н Константино с покойният американски блогър Андрю Брайтбарт, който стана олицетворението на бунта на ново поколение модерни консервативни блогъри.

След като за кратко време става де факто гласът и основен подстрекател на движението срещу корупцията в Бразилия, Родриго Константино се премества да живее Маями, като в момента пътува обратно до Бразилия, за да участва в протестите. Статията на ФП завършва с цитат на шокирания блогър, който не може да проумее как през 2016 година в Америка въобще е възмомжно социализмът да се обсъжда като алтернатива!

“Това е абсурдно!”, завършва материалът с цитат на човекът, чието име всява ужас в корумпираната политическа класа на Бразилия, начело с комунистката от български произход Дилма Русеф.

Източник: Foregin Policy http://j.mp/1UY8kyg

Има едно нещо, което би трябвало всички свободолюбиви хора, особено европейците, да кажат по-ясно от всякога – на себе си, едни на други и на целия свят: ние никога няма да преклоним колене пред ислямския джихад!

Но заедно с това, време е да дойде яснота за конфликта, който тормози и държи в страх и несигурност милиони нормални хора в свободния свят.

Възможно е много хора да кажат, че в такива ситуации трябва да реагираме “разумно” и “балансирано”. Съгласен съм. Баланс трябва да има, но какво всъщност означава това?

Първо и преди всичко, нека да кажа следното: време е за всички българи да погледнат исляма в една по-цялостна историческа и глобална переспектива, а не само в контекста на нашата национална история. А това няма как да стане без да имаме достъп до различни източници на историческа информация. А така информация на български е много оскъдна, ако въобще я има. Затова трябва да се облягаме на чужди автори, изследователи и източници, които са доказали себе си като достоверни такива във времето. Кои са легитимните изследователи и кои са пропагандатори е друг въпрос.

Лично аз не съм професионален историк или изследовател. Но от години изследвам темата като служител въвлечен в проповядването на Евангелието в страни и култури, в които Исляма е бил и продължава да е важен фактор. Що се отнася за мен лично, за мен това е въпрос на дълг да бъда добре информиран по тези въпроси, не само на обща култура или интерес.

А сега конкретно по темата и без повече въведения, предлагам следните насоки за размисъл:

1. Балансирано отношение към конфликта с Исляма не означава да си затваряме очите за реалностите на проблема.

Много хора имат грешната идея, че ако само оставим тези хора на мира, те ще са доволни. Рационално мислещите смятат, че всички други са рационални, включително джихадистите.
За нерелигиозните “западняци” балансирано отношение означава да чуем страната на всеки и да се опитаме да постигнем някакво разбиране. Те просто си затварят очите за същността на проблема. А именно: джихадистите не са водени от рационално мислене. Те са фанатизирани психопати – убийци. Буквално зомбирани хора, които искат едно основно нещо, да подчинят западната цивилизация, и от там и целия свят, на своята идеология. Балансирано в този случай, би било приемането на този факт и вземането на решения, основани на реалностите на деня.

2. Миналите векове от ислямска история разкриват един и същи модел на поведение.

Това, което виждаме днес ни шокира, поради способността на медиите да предадат образи – снимки и видео, в реално време, по целия свят. Но обезглавявания и масови убийства са били част от ислямското насилие, без което Ислямът никога не би могъл да се разпространи по света, както и комунизмът.

Ето нещо, което повечето хора не осъзнават. За първите 13 години, след като приема своите “откровения”, Мохамед проповядва по улиците на Мека. Изследователи твърдят, че около 100 души, основно членове на неговото семейство, са единствените, които са го последвали за това време.

Този период е познат като “Ислямът от Мека”. След това (през 622 г. сл. Хр.) Мохамед се премества в Медина и за следващите 10 години практикува и проповядва Исляма от Медина – пълен с насилие. В този период Мохамед покорява градове и села. След като пуска меча в действие, армията му бързо нараства до над 10 000 и той основава първата”ислямскадържава”. (http://www.danielpipes.org/comments/59595)

От тогава насам, вече за векове, ислямската история разкрива едно и също повтарящо се поведение – превземане, покоряване и експлоатиране на “неверниците”, или превръщането им в мюсюлмани. Физическото избиване на определен процент от хора, с цел подчиняването на останалите, е същият механизъм, който комунизма използва.

Когато проф. Марк Габриел, преподавател по ислямска история в най-влиятелният ислямски университет в света, започва да говори на студентите си за връзката и ролята на насилието в процеса на разпространението на Исляма през вековете, той бива изгонен от поста си, а по-късно се налага да избяга от Египет под заплаха за живота си. Той е автор на книгата “Умът на един ислямски терорист”, която беше преведена и издадена по мое ръководство от издателска къща Мемра и днес е един от най-качествените източници на българския пазар по тези въпроси. Книгата може да бъде поръчана от различни книжарници в България, ето един от линковете тук.

3. Политическата класа в Европа е корумпирана

Днешните европейски политици са в голяма степен (не всички, разбира се), изкуствено създадени персонажи, които нито разбират, нито работят в интерес на свободата – политическа, икономическа или религиозна. Затова те не знаят какво да правят с ислямските терористи. Те никога не са били подготвяни как да се справят с реални проблеми. Настоящите политици са добри основно в това да правят политически кампании, да вегетират в общественото пространство и да живеят в паралелната си реалност. Но сега балонът се пука и тези жалки подобия на обществено ангажирани личности, които би трябвало да представляват своите избиратели, действат неадекватно. Техният отговор е да се снишат, да направят каквото могат, за да се избегне конфликтът, вкл. да пуснат повече “бежанци”, само и само да направят сделка с чалматите страшилища на Ислямска държава. Това е тотално губеща стратегия. Категоричният им отговор би трябвало да е: “Никога не колене пред джихадистите!”, но само смели хора могат да кажат това.

5. Европа е духовно неадекватна

Съжалявам да го кажа, но на базата на моите наблюдения и личен опит, моето заключение след 25 години активна въвлеченост в проповядването на Евангелието и взаимодействие с религиозните институции и деноминации е, че голяма част от духовенството на Европа днес е неадкватно.

Клира сякаш служи основно не на Исус Христос, Който е Истината, Пътят и Животът, а на свои странни, хуманистични или религиозни идеи и дневен ред.

Християнството дори не е контра-сила спрямо ислямизацията в настоящия момент, понеже самата западна култира е компрометирала християнството, осмяла го е, завряла го е в ъгъла на културните реликви и не вижда в него никаква сила. Освен може би частична културална идентификация. Духовенството е приело тази присъда, рядко се бунтува срещу отредения му статут на музеен експонат и ангажира вярващите само като форма на бягство от действителността. Липсват християнски апологети, които да защитят вярата ни достойно в публичното пространство, в университетските аули, в медиите и в църквите ни. В резултат на това, за повечето европейци христиняството е само куп ритуали, мистични традиции или символика – всичко друго, но не и мироглед, убеждения, начин на живот и духовна сила.

Не само това, но реформаторските гласове, които дръзнат да “вдигнат полите” на корумпираната църква, често биват заклеймени и дискредитирани като “крайни”. По този начин деноминационните елити си осигуряват безпроблемното съществуването и формите на своето институционално християнство, предлагащо абстракции и несвързано нито с битието на хорат, нито с актуалните теми на обществото днес.

Светският хуманизъм няма да може да се противопостави на ислямската инвазия в Европа. Безгръбначните политици скоро няма да вземат решения, които само силни лидери могат да вземат. Религиозни функционери няма скоро да започнат да действат като реформатори и да мобилизират духовно пост-християнска Европа.

Промяната и повратът в това състояние ще дойде тогава, когато мъже и жени, които служат на Бог, а не на себе си или на религиозните системи, приемат вярно словото на Господа, прокламират го ясно, и народът, хората – откликнат и го приемат.

Трябва да вземем решение, всеки един от нас, че никога няма да преклоним коляно пред ислямизацията, че няма да продължаваме да позволяваме на самозабравили се политици да злоупотребяват с политическата система, че няма да останем невежи относно казусите на деня, че всеки един от нас ще се върне към личната си духовна отговорност и призив пред Бог. Трябва да се задвижим в ново единство – в покаяние пред Бог, в смирение пред Него и ревност заради Него. Трябва да подкрепим реформистките водачи, групи и движения, които Бог може да издигне и от “камъните”, ако и когато Го вземем насериозно и извикаме към Него за помощ!

“…и ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” 2 Лет. 7:14

Бог да има милост за пострадалите от Брюксел, за техните семейства, както и за Белгия и Европа като цяло!

Георги Бакалов
Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква

Въпреки добре финансирана кампания от защитниците на идеята, на референдум проведен в щата Охайо, гласоподавателите избраха решително да кажат “Не” на легализацията на марихуаната за медицнски цели и лична употреба.

65% от гласоподавателите за против, 35% са “за”. Така предложението губи във всички 88 области на щата.

Ако предложението щеше да бъде прието, щата Охайо щеше да е първият, който да легализира едновременно медицинската марихуана и тази за лична употреба. Четири други щата в САЩ вече са легализирали марихуаната за медицнски цели.

Падението на Дилма Русеф – бразилската левичарка-президент с български комунистически произход, ескалира – заедно с призивите за импийчмънт

На 28ми октомври, активисти в Бразилия се самозакопчаха с белезници за колона в сградата на бразилския конгрес, с което засилиха натиска за импийчмънт на бразилската левичарка с български комунистически произход.

През 2011 година бившият български Президент и агент на комунистическата Държавна Сигурност, Георги Първанов, прие Дилма Русеф с много фанфари и помпозни обещани за активиране на нови икономически отношения с Бразилия, като даже я награди с най-високото държавно отличие – орден Стара Планина, без да е ясно точно за какви заслуги.

Реалностите обаче показват, че левичарите, било то в България или в Бразилия са добри само в едно – да говорят празни обещания, да се замесват в корупционни скандали и да рушат националните икономики.

Кратка справка в Национален Експортен Портал, разкрива жалката реалност на истинските икономически отношения между България и Бразилия:

Стокообменът ни с Бразилия се характеризира със значителен дисбаланс и трайно негативно салдо за нашата страна.

През 2013 г. двустранният ни стокообмен с Бразилия се свива със 62% в сравнение със предходната 2012 г. Българският износ за Бразилия намалява значително с 59% до 18.19 млн. щ.д. Вносът от Бразилия също регистрира спад от 63% сравнено със същия период на 2012 г.

Нактратко може да се каже, че търговския обмен с Бразилия е сринат.

Срива се и президентството на Дилма Русеф, като в момента над 70% от бразилците са недоволни от нея, а една 8% са доволни.

Не само това, но призивите за нейния импийчмънт – преждевременното й изгонване от поста президент, достига нова кулуминационна точка след последните действия на протестиращите и доброволното им закопчаване с белезници в Конгреса на Бразилия.

Българските медии, след като по времето на Първанов възпяваха възхода на левичарката от български произход, сега само спорадично отразяват нейното падение.

Въпреки това, някои от тях не пропуснаха да информират български говорящите си аудитории по-рано тази година, че Дилма Русеф е вече печално известна с това, че държи рекорда за най-непопулярен политик в Бразилия за последните 30 години.

Дилма Русеф е бивша войнствена левичарка-терорист, чиито баща е бил близък до комунистическата функционерка Елисавета Багряна.

Падението на Дилма Русеф е поредното доказателство, че било то Венецуела, Русия или Бразилия, левичарските идеи, доминирани от налагането на ролята на държавата в икономиката, наред с други атрибути на провалили се вече соц. философии, недвусмислено демонстрират, че многоочакваният възход на т. нар. БРИК икономики (Бразилия, Русия, Индия и Китай) като кандидат за заместител на нациите от G7, са нищо повече от миражите на болни политически амбции

Нали така, Дилма?

В Украйна, паралелно с новия закон за унищожаване на символите на комунизма, тече и процес на умишлено унижение и подигравка с различни символи на руското и съветско минало. Един местен творец, Александър Милов, е авторът на поредната форма на национална гавра с Ленин – този път чрез превръщането на статуя на вожда-болшевик в образа на Дарт Вейдър – символ на злото от холивудската филмова поредица Междузвездни войни.

“Разкрасеният” Ленин се намира в двора на фабрика в Одеса. Сайта meduza.io също информира, че в главата на Ленин/ДартВейдър има инсталиран рутер за безжична мрежа.

  
Християнският изследователски екип Theos проведе социологическо изследване, което показва, че повечето британци искат християнска коронация. 

На 9ти септември се навършват 63 години и 218 дни от заемането на престола от кралица Елизабет Втора, което означава, че тя е монархът-рекордьор по продължителност на управление в историята на британската корона. Предишният монарх, който е държал този “рекорд” е кралица Виктория, която е управлявала в годините 1837 – 1901. 

Изследването на Theos е първото по рода си запитване засягащо релгиозната страна на коронясването на бъдещият монарх, когато и това да трябва да стане. Три пъти повече – болшинството от британците, или 57% от запитаните, искат коронацията на следващия британски монарх да бъде християнска, с не смесваща елементи на различни религии. 

Запитването е било отправено към 2000 британски граждани от различни етноси, вярващи от различни конфесии, номинално вярващи и включително и невярващи.

Напълно разбираема е неинформираността на повечето българи когато стане дума за Филипините. Все пак, това е страна намираща се от другата страна на света, без преки граници с България и несвързна с нашата икономика по значим начин, или поне така е било досега.
Но напълно възможно е това да се промени в бъдеще!

Нека започнем с най-очевидното – Филипините са единствената официално християнска нация в цяла Азия! Въпреки, че става дума за католическите и протестантските форми на християнство, а не за православието, все пак повечето българи биха се почувствали много повече в “познати води”, ако някой наш сънародник се озовеше във Филипините, отколкото да речем в Малайзия, Шри Ланка или Индонезия.

Но има и друго нещо – филипинците, или поне тези, с които аз имах достъп по време на моето пътуване наскоро там, са много по-различни от повечето други азиатци. А аз съм общувал с добър набор от такива – от Япония, до Хонг-Конг, Индонезия, Сингапур, Малайзия и Мянмар. Има нещо много истинско в тези хора, които въпреки, че много от тях се борят с трудностите на живота и за оцеляване, като цяло излъчват позитивност, усмихнати са, готови са да помогнат! Сякаш го няма усещането за някакво “голямо его”, което човек трябва да преодолява, за да общува с тези хора. Но от друга страна, човек не остава с впечатлението за фалшива сервилност. Усещането ми беше по-скоро “получаваш това, което виждаш”, а това, което видяхме отново и отново бяха хора усмихнати, приветливи и пълни с енергия.

Нищо чудно, че филипинците са едни от най-търсените в сферата на услугите, хотелиерството и круизите по света. Те сякаш наистина имат някакъв национален дух или дар да служат и помагат. 

Разбира се, да се правят твърде големи обобщения би било голяма грешка. Все пак става дума за една изключително разнородна нация – има 8 основни диалекта, но над 120 по-регионални, в зависимост от класификацията. Не само това, но Филипините са архипелаг, състоящ се от над 7 000 острова.

При толкова разнородност никой не би трябвало да бъде толкова наивен, че да се осмели да обобщи кой знае колко неща за близо 100 милион филипиници. И въпреки това, добре е да се знае, че официалните данни твърдят, че 93% от 93те милиона филипинци са християни, като от тях над 10% са протестанти, а останалите са католици. Моите източници на място ми споделиха, че може да се каже, че около 1/ 3 от католиците са новородени християни, които обаче са решени да не излизат от католическата църква, а навместо това искат да донесат промяна отвътре. Филипините са една от най-важните територии за Рим.

Други важни факти от християнска гледна точка са например законите засягащи брака и аборта – във Филипините не е позволено по закон човек да се разведе или за жена да направи аборт. Това законодателство рефлектира дълбоките корени на католицизма в мисленето и начина на живот на хората. При положение, че младо момиче забременее, то си запазва бебето – с пълната подкрепа на семейството си и на обществото!
Стриктните закони за брака не означават, че няма проблеми в семействата. Изневеряват и мъже и жени. Ако брачен партньор обаче докаже изневяра в съда, може да прати своята “половинка” включително в затвора. Прелюбодейството са наказва с поне 7 години затвор – ако някоя от страните повдигне въпроса.

Страната все още се бори с корупция и бедност, резултат от дългогодишната диктатура на ген. Маркос и последвали корумпирани президенти и администрации.

През 2010 година президент става Бенино Акино Трети, наследник на род въвлечен в политическото управление на страната за четири поколения. Президента Акино се е справил с голяма част от корупцията в последните пет години, но в същото време желае да подпише закон, който да даде териториална автономия на ислямските сепаратисти-джихадисти от юга, вярвайки, че това ще ги спре от бъдещи терористични акции спрямо мирното население. Повечето християни не вярват в обещанията на ислямистите и се молят за провала на този закон.

Като цяло обаче, икономиката на Филипините претърпява бум и се намира на 13 място в региона според престижния изследователски институт Heritage.

Правителството е решено да се справи с бедността, особено в най-бедните райони на Манила Метро, където се счита, че между 2 и 4 милиона души живеят в условията на свръх-бедност, ровещи се между боклуците непрестанно, направили мизерията и мръсотията свой начин на живот.

Като християни, за нас Филипините са лъч на надежда в част на света, в която християнството наистина расте, но е все още далеч от официалния статут, на който се радва в тази островна страна. Мястото на Филипините в световното християнство в ключово! Една такава нация може да се окаже най-добре позиционирана за това да бъдат достигнати нехристиянските народи от югоизточна Азия. Колкото по-скоро църквата във Филипините заеме своето място като фактор в икономическия и гражданския процес, толкова повече са шансовете на Филипините да изпълни своята мисия между народите от региона и по света!

Според нашите домакини от IFL (Institute For Foundational Learning), църквата е по-въвлечена и по-единна днес от преди 20 години, но е далеч от това, което би трябвало и може да бъде.

А какво да кажем за Филипините и България? Повече и повече български фирми ще търсят пазари за своите стоки във Филипините, както и филипински такива в България и в Европейския Съюз чрез България. Колкото повече такива връзки се осъществяват, толкова по-големи са възможностите духовното влияние на Филипините да засегне и България, както и български мисионери да бъдат използвани във Филипините за Божието дело там!

Автор: Георги Бакалов

Световните новинарски агенции разпространиха наскоро новината, че във Франция търсенето на книги за Исляма се е покачило значително след терористичните атаки в Париж срещу издателите на седмичника Чарли Хебдо през януари т.г., когато 17 души бяха убити от ислямски терористи.

“Французите си задават повече и повече въпроси и не се чувстват удовлетворени от отговорите, които медиите им дават”, е цитиран директора на френското списание Философия, което първо разпространи новината в медийното пространство.

Според представител на френска издателска верига, хората искат да разберат за себе си какво представлява религията на бруталните убийци от Ислямска държава.

Джихадистките атаки срещу карикатуристите оставиха много въпроси в хората, твърди инфромацията. Дадени са примери за католици и други търсещи хора, които искат да разберат повече за тази религия. Някои пък искат да видят нещата отвъд терора и да научат повече за това както предлага тази религия.

Според друг седмичник, Хебдо Ливре, два пъти повече книги за Исляма са били отпечатани миналата година, в сравнение с книги за християнството.

Цялата информация тук:

Наскоро бившия протестантски проповеднк Улф Екман отново възторжено се хвали в социалната мрежа Туитър, колко чудесно се чувства след като е станал католик. Първоначално г-н Екман обяви, че решението му да се обърне към католицизма е лично, и че нямало нищо общо с дейността му на проповедник. Но публичните му действия говорят нещо съвсем друго. Подхождайки чисто емоционално и апелирайки изцяло към емоциите, г-н Екман рекламира усещането да си католик със същата ревност, с която за години говори за Исус Христос, за мисионерство, за освобождение и за вяра. Не новата му вяра обаче. Предишната. Онази, за която написа десетки книги, от които е продал вероятно стотици хиляди копия.

Ето какво казва г-н Екман за католическата църква през 2014та година.

А ето какво говори г-н Екман за католическата църква през 1989 година:

“А какво да кажем за игрите, които се разиграват пред очите на хиляди вярващи? Ако разгледаме историята на папството, то винаги се е съпротивявало, спирало и смазвало съживлението на християнството във всяка ера. Въпросът е: колко хора са били изгубени завинаги поради поклонението към мадоната (Св. Дева Мария – бел. прев.), вместо да отидат на небето чрез вяра единствено в Исус? Навсякъде папата разпространява култа към Мария и поклонението към мадоната.” — Източник: www.apg29.nu

What is it then for the games going on in front of thousands of believers’ eyes? Looking at the history of the papacy, it has always resisted, stopped and crushed all the revival of Christianity in every age. The question is … how many people by madonna-worship has been lost forever, instead of through faith in Jesus alone to go to heaven. Everywhere where the Pope will spread he Maria cult and madonna-worship.