Почина проф. Питър Вагнер – велик Библейски учител и християнски стратег

С тъга и едновременно радост, днес научих вестта за това, че проф. Питър Вагнер – велик библейски учител и християнски стратег, който имах възможността да познавам лично, е преминал в славата на Бог. Като може би единственият български проповедник, който може да каже, че е познавал Питър Вагнер отблизо, ще използвам този повод да споделя за поколенията моите спомени свързани с него и служението на този невероятен човек.

С тъга, днес, научих вестта за това, че д-р. Питър Вагнер – велик библейски учител и християнски стратег, който имах възможността да познавам лично, е преминал в славата на Бог. Като единственият български проповедник, който може да каже, че е познавал Питър Вагнер отблизо и лично, ще използвам този повод да споделя за поколенията моите спомени, свързани с него лично и със служението на този невероятен човек.

През месец октомври, 2001 година, само няколко седмици след терористичните атаки на ислямските джихадисти над кулите на Търговския Център в Ню Йорк, бях поканен от Чък Пиърс да бъда един от говорителите на конференция в Германия, организирана  от служението на Питър Вагнер. Дотогава не бях срещал този забележителен човек, само бях чувал за него. Той също до този момент не бе срещал моя незабележителна милост, само беше чул за мен от Чък. Оказа се, че един от четиримата основни говорители не е успял да дойде на конференцията и аз бях поканен да заема неговото място. (Чък трябва да е имал голяма вяра в Бог и може би някаква вяра в мен, че ще се справя). Питър пък имаше изцяло доверие в Чък – но мога да си представя от днешната ми гледна точка как ли се е усещал за това някакво диво момче от България, което никога не е виждал или чувал преди, да заеме амвона и да говори на конференция, организирана от неговото служение. А не, че нямаше избор от несъмнено много по-надарени, зрели и известни говорители! Но Чък е имал нещо друго предид (или пък Бог, не е ясно). Така или иначе, аз говорих на една от четирите основни сесии. Имаше над 3 000 души от над 60 страни по цял свят, събрани в един от големите конферентни центрове на Хановер – все хора, дошли откъде ли не да приемат свежо слово, откровението за Царството и стратегии за достигнето на нациите с Евангелието на Исус Христос.

Говорих от Езекил 37 глава. Говорих за това, че Европа е като долината с мъртви кости, една бивша армия, която не само, че е била победена, но сега от нея са останали само сухи кости. Бог говори на пророка да пророкува с власт на костите. Пророкът започва да пророкува, Святия Дух идва и възстановява духа и плътта, и армията на Бог е възстановена. Проповядвах за вярата да говорим на костите и да пророкуваме с власт в духа, а не да се молим за отворени врати. Божията слава слезе и цялата зала беше на крака, приемайки от помазанието на Духа, което Бог изля в онзи ден. Десетки хора дойдоха при мен след това, получих много покани от различни проповедници откъде ли не. Целият първи ред беше пълен с проповедници. След службата Питър дойде при мен, представи ми се, запознахме се и ме покани да стана част от Интернационалната Коалиция на Апостолите, която беше основана година преди това. След това ме покани да се срещнем. Пита ме къде живея и дали бих планувал евентуално да бъда на една друга конференция, организирана от него през февруари 2002 година в Норвегия. Аз приех и така се уговорихме да се видим след няколко месеца.

Семейството ни вече се готвеше за преместване в Америка. Когато пристигнахме в Минесота на 7 декември 2001 година, имахме всеки по един куфар и нищо повече. Останахме при наши приятели за около 3 седмици и скоро след това взехме къща под наем, в която да живеем. Нямахме представа за колко време ще сме тук, какво трябва да правим и как ще се справяме занапред.

След няколко месеца Питър започна да говори с мен за това да се преместим в Колорадо Спрингс, където бяха базирани той и Дорис. Искаше да пътувам с него по-често и да съм по-близо. През август, 2002 година, имахме конферентен разговор с него и съпругата ми. Предстоеше ни да направим решение – или да купим къща, или да се преместим в Колорадо. Питър сподели, че много би искал да се преместим. Каза, че има пророчество, че в края на живота му Бог ще го свърже с млад служител от Източна Европа, на който той ще предаде част от своята мантия. Каза на съпругата ми, че като ме слушал да говоря, съм му напомнял за него самия като млад. Мисля, че това е най-милото нещо, което някога съм чувал от човек, който уважавам и който мери всяка дума, която казва.

Ние взехме решение да не се местим в Колорадо. Обясних на Питър, че Бог ми е показал неща именно за Минесота и, че според мен трябва да бъдем точно тук. Казах му, че съм изключително докоснат от неговото отношение и от поканата, но трябва да се покоря на това, което Бог ми показва. Той беше доста впечатлен и каза, че ще намерим начин да общуваме дори и да не сме там на място.

Така в следващите години постепенно започнах да опознавам този невероятен мъж на Бога, неговото семейство и служение. Говорил съм на няколко конференции, организирани от него, преподавах в Института “Вагнер” и бях говорител на безброй много панели и заседания, организирани от Интернационалната Коалиция. През 2004 година Питър ме покани да стана част от апостолския съвет на ICA, където бях най-младият и единственият интернационален служител (т.е. от страна извън Америка). През 2005 година Питър ме покани да стана част от един тесен кръг от служители, който кръг той наричаше Орлово Видение. Това беше една група от около 15 души, с които Питър и Дорис имаха по-близки взаимоотношения, поддържаха връзка и изпълняваха функциите на духовни авторитети. За период от няколко години Питър беше и член на борда на моята организация GBMI, след което през 2012 година се оттегли поради напредналата си възраст.

Питър Вагнер е сигурно един от най-забавните хора, с една от най-интересните и предизвикателни житейски истории. Своя живот той описа в книгата “Да се бориш с алигатори, пророци и богослови”. В нея той разказва за богатия си живот на теолог и мисионер – от 16-те години, през които той и Дорис са били мисионери в Боливия, до последните си дни. Той е един от най-влиятелните християнски писатели и стратези в харизматичното християнство в Америка.

2006 George Bakalov interviews Peter Wagner
Интервю с Питър през 2006 г. в Колорадо Спрингс

Мога да пиша много за Питър и може би някой ден ще го направя. Не твърдя, че го познавам най-добре, че съм бил най-близо до него, или нещо подобно. Сигурен съм, че ще има  мнозина, които ще кажат, че са били кой от кой по-близо и по-близо до Питър – като съслужители, като приятели, като духовни синове, или кой знае какво. Някои от хората, които тепърва ще разкажат неща за Питър, може би наистина са това, което казват, че са. Всеки трябва да реши за себе си. Аз не твърдя подобни неща. Презирам комплексарите, които подмятат големи имена и така градят авторитет за себе си. Аз съм бил благословен да съм близо до няколко велики служители, но никога не съм използвал това, за да се правя на нещо, което не съм. Познавам такива хора и не понасям подобни клоунади, и затова такова поведение ме отвращава.

От друга страна, ако Бог е дал на някой благодатта да е близо до велик служител, добро нещо е да се знае истината за специалните хора между нас – хора, които са като всички други, но най-често поради служението, в което Бог ги е призвал, преминават през извънредно много страдания, преживявания, противоречия, трудности и успехи.

Питър беше един от тези хора.

Наблюдавал съм го толкова пъти как сияе, разказвайки някаква изключително смешна история. Питър харесваше хумора, хубавото вино и беше ценител на стека. Харесваше да се смее и да прави сложните неща ясни и достъпни за разбиране.

Чарлз Питър Вагнер е родом от щата Ню Йорк. Израства, помагайки на семейството си със семейната ферма. До края на живота си той колекционираше трактори John Deer и почти всяка година ходеха с Дорис на най-голямото фермерско изложение в Америка.

Питър имаше докторат от богословската семинария на Принстън, Фулър и Южнокалифорнийския университет. Той беше богослов, мисиолог, писател, говорител, библейски учител, апостол на вярата и духовен баща.

Преди няколко години списание Харизма го изреди като един от 25-те най-влиятелни проповедници на Америка за последните 100 години.

През 1974 година той и съпругата му Дорис заминават като мисионери в Боливия. Живели са доста труден живот там. Лично са ми разказвали с какво е трябвало да се борят, докато се опитват да проповядват на боливийците, и заедно с това да отглеждат и трите си дъщери.

През 1974 година деноминацията, която ги спонсорира като мисионери (нехаризматици), го натоварва със задачата да изследва какво се случва с харизматичните църкви, как харизматиците шмекеруват и използват трикове да привличат хора в Боливия. Питър започва да събира информация, да говори с хора, да посещава харизматични църкви и пише своя доклад, озаглавен “Внимание – петдесятните идват!”, в който представя това, което е видял като движение на Святия Дух, а не като трикове и шмекерлъци, които деноминацията е искала.

Питър беше такъв – той изследваше нещата и правеше най-доброто да ги види такива, каквито са, а не каквито масите казват, че са. За него може да се каже, че беше радикално посветен да угажда на Бог, а не на хора. Джентълмен, но не и глупак, който да позволява да се подиграват с него.

С Питър съм имал едни от най-интересните разговори, които човек може да има с някого. С него можеше да се говори за всичко. Веднъж пътувахме с автобус някъде в Европа, от едно място до друго, и започнахме да говорим за служението на ходатайство. Аз знаех, че той е писал доста за това, знаех и за неговото убеждение, че някои хора имат служение на ходатайство, а други не. Аз си позволих най-уважително и с усмиква да не се съглася и той подскочи. Очите му блеснаха с онази присъща на Питър почти детска, наивна, чиста закачливост и изпитателност, и той ми каза: “Как така? Обясни ми?” Споделих с него моето разбиране, че според мен всички родени от Духа са призвани да са ходатаи и могат да ходатайстват – ако бъдат предизвикани хората и ако бъдат научени. Той беше заинтригуван. Дръпна Дорис за ръкава и започна да й обяснява какво съм бил казал.

Често пъти просто беше явно, че Питър е вероятно най-умният или може би по-добре казано най-разбиращият по дадена тема човек в стаята. Но той никога не се държеше така. Изслушваше всяко различно мнение с уважение, приканваше всеки да блесне с каквото смята, че може и трябва да блесне и искрено се радваше и се впечатляваше, ако някой кажеше нещо наистина специално. Но никога не парадираше със знанията или уменията си.

Питър беше пример за смирение.

Веднъж прати на една група от служители (не знам, може би около 10-тина души), една от своите книги, които плануваше да издаде. Попита за мнението на всеки. Имаше различни мнения, но общо взето всички бяха хвалби. Аз обаче видях нещо, което според мен щеше да бъде противоречиво. Изложих аргументите си и писах до групата, че съм съгласен с това, което Питър пишеше по темата, но това понеже беше толкова противоречиво, напълно беше възможно да бъде ползвано от злонамерени хора и да бъде интерпретирано по много погрешен начин и така да лепнат на Питър на стари години една клевета. Питах го дали наистина иска да предизвика фурор на този етап от живота си или може би ще остави тази битка на някой друг? Той писа до цялата група и каза, че след анализ на казаното, е приел моите аргументи и цялата тази тема ще отпадне от книгата.

(Но аз съм наясно с това, което отпадна, така, че кой знае, може би да повдигна темата един ден 🙂

Питър не се страхуваше от противоречия. Колекционираше критични статии и дори имейли с омразна реч и ги четеше с голямо задоволство, когато се събирахме. Бяха му забавни хората в техния религиозен фанатизъм и го намираше за отдаване на чест да бъде хулен от религиозни хора и техните фанатични групи. Истината е, че и до днес има много християнски хейтъри, които са посветили толкова много сайтове с материали против един от най-милите хора, които познавам, и също така един от най-верните на Бог библейски учители.

Според мен в по-късните си години Питър беше използван от всякакви хора., вкл. от странни птици, които се занимаваха с бизнес и склониха Питър да им даде публичното си одобрение. За съжаление хора, вкл. такива, на които и аз препоръчах бизнесмен, който беше препоръчан от Питър, изгоряха в тяхната наивност. Питър страда много от това. Но на хората не им пука – ядосат ли се на някой за пари, каквото и да казваш, ако си одобрил дадено трето лице по някакъв начин, те ще са ядосани. Питър беше един от най-почтенните хора, които познавам; един от най-скромно живеещите и един от най-грижовните.

По едно време цялото ни семейство летя до Колорадо и прекарахме около 3 дни с тях. Никога никой не ни е обръщал толкова внимание, не ни беше приемал така, както Питър и Дорис Вагнер приеха мен и съпругата ни, вкл. в дома си, те отделиха време да ни опознаят, да говорят с нас, да ни служат. В тяхно лице преживяхме истинско духовно бащинство и майчинство, нещо, което чак по-късно осъзнах, че докато явно не го преживееш ти самия, надали можеш да го дадеш на други.

В ушите ми още звучат неговите заръки към мен като баща и мъж: “Хайде, Георги, знам, че можеш да се справиш по-добре. Мисли за ролята ти като съпруг и баща като част от твоята мисия. Най-важната ти мисия. Направи го цел, както всяка друга цел, която си поставяш.”

ИНТЕРВЮ, КОЕТО ПРОВЕДОХ С ПИТЪР ВАГНЕР ПРЕЗ 2006 г.

Последният голям принос на Питър за Божието Царство беше неговото подаване на рамо на т. нар. Нова Апостолска Реформация – дело на Св. Дух свързано с възстановяването на служението на апостола и пророка.

Питър ще ни липсва. Ще ни липсва събирателното му помазание – способността да събира заедно хора, които иначе сигурно никога не биха седнали на една маса и да ги въвлече в разговор, да ги разсмее и да ги направи да се чувстват значими в неговото присъствие.

Вестта за неговото преминаване в слава ме докосна и разтърси. Напомни ми за краткия живот, който имаме и за кратките възможности да сме близо до хора, върху които като при Питър е явно и ясно отдалеч, че са уникални, оригинални, специални и в същото време изключително обикновенни, земни и простички. Хора като него ми дават надежда и за Тялото Христово и за този свят. За себе си лично, аз никога няма да злоупотребя с това, че съм бил близо до него, считам това за съкровен дар и привилегия от Бога, за една от моите награди и утехи от Бог, който знае през какво ме е прекарал през годините и защо. Моментите споделени с хора като Питър са били истинска лек за душата ми, празник на духа и освежаване за цялостния ми човек.

Нека Бог утеши семейство Вагнер и нека издигне още много негови достойни и истински наследници на неговото наследство на глад за Бог, дълбока почит към библейското поучение, ходатайството, духовното воюване, Голямото Поръчение и трансформирането на този свят.

Обичаме те, Питър – и до скоро виждане, генерале!

Георги Бакалов

Обединяващ апостол

Апостолска Реформирана Църква

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *