Трансформацията на Западна Европа: От езичество и магьосничество към християнство
Западна Европа има богата и сложна история, която включва периоди на идолопоклонничество, езичество и магьосничество. Много от тези практики са включвали ритуали и вярвания, които биха могли да се считат за шокиращи или морално неприемливи според днешните стандарти.
Нека си припомним този исторически път и ролята на християнството в трансформацията на западно-европейските култури.
Поклонение на идоли, езичество и магьосничество
Предхристиянската история на Западна Европа е белязана от широк спектър от религиозни и духовни практики. Те включват поклонение на различни богове и богини, ритуали, извършвани в свещени горички, и почитане на идоли.
Ето няколко примера за такива култове и някои аспекти на техните практики:
- Друиди:
Друидите били жреческа класа сред келтските народи в Европа. Те практикували духовност, основана на природата, като се покланяли на различни божества и духове. Извършвали са ритуали в свещени горички и са били известни с познанията си по билкарство, астрономия и гадаене. - Северната религия (скандинавска митология):
Нордската религия, практикувана от викингите и други германски племена, включвала поклонение на богове като Один, Тор и Фрея. За успокояване на боговете и търсене на тяхното благоволение се правели кръвни жертвоприношения, включително на животни, а понякога и на хора. - Келтски политеизъм:
Келтските племена в Европа имали политеистична система от вярвания с пантеон от божества. Ритуалите включвали жертвоприношения на боговете, свещени извори и природни образувания. Съобщава се и за човешки жертвоприношения, но те са по-слабо документирани. - Митраизъм:
Митраизмът е мистерийна религия, която се разпространява в Римската империя и достига до части от Европа. Нейните практики включвали ритуали за посвещаване, общи трапези и поклонение на Митра, който често бил изобразяван как убива бик, символизиращ космическото значение. - Култ към Кибела:
Кибела е анатолийска богиня, чийто култ се разпространява в Рим и други части на Европа. Нейният култ включвал екстатични ритуали, включително самокастрация от някои от почитателите ѝ от мъжки пол, известни като “гали”. - Древното германско езичество:
Германските племена са имали различни езически традиции, като ритуалите са били насочени към природните духове, предците и богове като Воден (Один) и Тунор (Тор). Жертвоприношенията на животни, гадаенето и свещените горички са били част от техните практики. - Гръко-римски култове:
Различни гръко-римски култове, като например култът към Дионис, са включвали екстатични ритуали, консумация на вино и фокус върху личната трансформация. Мистерийните религии като Елевзинските мистерии обещавали на посветените достъп до тайно знание и по-добър живот след смъртта.
Магьосничество в Средните векове
Магьосничеството, често свързано с езическите традиции, се свързвало с практики, смятани за свръхестествени, като гадаене, билкарство и заклинания.
Книгата The Witch-Cult in Western Europe (Магьосническия култ в Западна Европа), писана през 1920 година от Маргарет Алис Мъри, британско-индийски египтолог, археолог, антрополог, историк и фолклорист, родена в Индия, е един съвременен преглед на корените на магьосническия култ в Европа. (Директен даунлоуд от нашия сървър: https://threefold.life/crm/asset/3:the-witch-cult-in-western-europe-by-margaret-alice-murray)
Там се описва култа на магьосниците към сатана:
“За тях този така наречен (от християните) дявол е бил бог, явен и въплътен; те са му се кланяли на колене, отправяли са към него молитвите си, благодарили са му като на дарител на храна и на жизнени потребности, посвещавали са му децата си…”
Въпреки, че магьосничеството в било народен култ, високопоставени личности също са участвали в сатанински култове.
Например по време на романтичната си връзка с Луи XIV известната Мадам дьо Монтеспан е наричана от някои “истинската кралица на Франция” поради широкото ѝ влияние в двора по това време.
Има доказателства, че Етиен Гибор, известен френски сатанист, бивш католически свещенник, е извършвал сатанински ритуали за мадамата, включително жертвоприношения на деца.
Това е описано в книгата “География на магьосничеството”, писана през 1927 г. (The geography of witchcraft, https://archive.org/details/dli.ministry.13414)
“Върху олтара беше разстлана дълга черна кадифена пелерина, върху която кралската особа легна в състояние на съвършена голота. Бяха запалени шест черни свещи, свещенослужителят се облече в ризница, бродирана с езотерични знаци, изковани в сребро, златната патена и потир бяха поставени върху голия корем на живия олтар […] Всички мълчаха, с изключение на тихия монотонен ромон на богохулната литургия […] Една асистентка се промъкна напред, носейки на ръце бебе – момченце. Детето беше вдигнато над олтара, беше му прерязана шията, задушавайки плача му докато топлите капки кръв падаха в чашата и се стичаха върху бялата фигура под нея. Трупът беше предаден на La Voisin (висша френска магьосница), която го хвърли безчувствено в пригодена за целта пещ, която светеше с бяла жар в своята свирепост.”
Историците днес отбелязват значителното въздействие на християнското покръстване върху цивилизоването на региона, което води до дълбоки промени в социалните, моралните и културните норми.
Питър Браун, историк:
- “Пристигането на християнството в Западна Европа бележи дълбока промяна в моралния и културния пейзаж. То отправя предизвикателство към господстващия светоглед, като набляга на изначалната ценност на всеки човек, насърчавайки ценностите на любовта, милосърдието и прошката.”
Родни Старк, социолог:
- “Християнството въведе морална рамка, която се стреми да премахне практики като човешките жертвоприношения, детеубийствата и ритуалното насилие, които са били обичайни в езическите общества. То насърчава чувството за общност, състрадание и отговорност.”
- Кристофър Даусън, историк:
- Християнизацията на Западна Европа довежда до обединяваща сила, която надхвърля племенните и регионалните разделения. Манастирите и църквите се превръщат в центрове на обучение, култура и благотворителност, допринасяйки за интелектуалното и социалното развитие на региона.”
Ален дьо Беноа, философ:
- “Християнизацията на Европа оказва дълбоко въздействие върху нейното изкуство и литература, оформяйки нов разказ, който набляга на добродетелта, спасението и християнския мироглед. Тази трансформация издига културния и интелектуалния живот на континента.”
Пристигането на християнството в Западна Европа въвежда морална и етична рамка, която спомага за цивилизоването на региона по различни начини:
- Морални ценности: Християнските учения наблягат на любовта, състраданието и присъщата стойност на всяко човешко същество, като оспорват практиките, които обезценяват живота и насърчават насилието.
- Социално сближаване: Създаването на църкви и манастири насърчава чувството за общност и единство, като осигурява подкрепа за маргинализираните и насърчава социалното сближаване.
- Културен разцвет: Християнизацията на Европа води до запазване и разпространение на знанието, като насърчава интелектуалното и културното развитие чрез институции като манастирските училища и скрипториите.
- Етично законодателство: Християнската етика оказва влияние върху развитието на законите и управлението, което води до по-хуманни и справедливи правни системи.
Обръщането на Западна Европа от езически практики, идолопоклонничество и магьосничество към християнството е процес на трансформация, който дълбоко оформя културната, моралната и социалната структура на региона.
Историците признават цивилизационното влияние на християнството, което е довело до морална революция и е допринесло за развитието на една по-състрадателна, обединена и културно богата Западна Европа. Въпреки че историческият път е сложен и многостранен, влиянието на християнството върху трансформацията на региона е неоспоримо.
Защо обаче Западна Европа и западния свят като цяло изоставят християнските си корени днес? Това ще научим в следващия материал от поредицата “Как Западът изгуби вярата си”.
Георги Бакалов