Има две категории хора, чрез които в крайна сметка се измерва нашето християнство. Познатите и непознатите.

Нека видим какво означава това.

Ако разгледаме внимателно Новия завет, ще стане очевидно за нас, че Исус е имал различни видове взаимоотношения с различни хора.

• Той имаше специфична динамика с трима от своите апостоли, които в крайна сметка са единствените, които той взе със себе си на Планината на преображението (Марк 9: 2-1)
• Исус имаше дванадесет, които бяха подбрани въз основа на преки указания от Бог Отец. Един от тях (Юда) се оказа, че не беше съвсем наред, но останалите се справиха, дори и след като някои от тях отрекоха своя Учител и равин. (Покаянието е велик дар!) (Лука6:1)
• Освен това и седемдесетте бяха упълномощени от Исус да изгонват демоните! (Изглежда сякаш те са си прекарали страхотно, както мислите?) (Лука 10:17)
• В горницата пък виждаме сто и двадесет човека, в допълнение към дванадесетте, събрани и здраво прикрепени към 11-те останали апостоли. Най-после – ред и чувство за пълнота! (Деяния 1:15)
• И най-накрая, в 1 Кор. 15: 6 виждаме голямо множество от петстотин души, което се споменава от апостол Павел. Да, петстотин души, избрани и много благословени евреи, които станаха свидетели на възкръсналия Господ! Не съм сигурен какво е квалифицирало тези хора да се измдежду петстотинте, но съм щастлив за тях! Наистина!

Знаем, че всички хора тогава са имали нужда от Исус. Та кой няма?

Но Исус се свърза с тези различни групи от хора по специфичен начин. Те бяха единствените, с които той общува след възкресението си.

• Защо не знаем имената на повечето от тях?
• Какво ги е направило специални?
• Какво ги е квалифицирало да са измежду тези конкретни групи, с които Исус е имал явно взаимоотношение по-близко от това с всички останали?

ПОЗНАТИТЕ В ЖИВОТА НИ

Историците ни казват, че Ерусалим по времето на Исус е имал население от около 100 000 души.

И все пак, освен масите, които дойдоха да станат свидетели на Неговите чудеса и да го чуят как поучава, само една шепа бяха избрани да участват от по-близък план в развиващите се събития на изявата на Исус като равин, Човекът – Чудо, Месия, и в крайна сметка – Възкръсналият Спасител , Цар и Господ!

Възможно ли е да има модел във всичко това? Възможно ли е всички ние да се нуждаем от пет такива групи хора в живота си?

Алберт-Ласло Барабаси и Дженифър Франгос пишат в своята новаторска книга “Свързаност: Науката на мрежите”, въз основа на изследвания, че броят на хората, които човек опознава на лична основа и с които общува през целия си живот, е около 600. Хм, това е доста близо до 500!

А какво да кажем за числото на Дънбар – британски учен, който по някакъв начин изчислява, че можем да поддържаме най-много 150 качествени взаимоотношения във всеки даден момент. Това не е толкова далеч от 120.

А какво да кажем за седемдесетте?

Знаете ли, че над 85% от църквите са съставени от по-малко от 100 души? И половината от тях са групи от 50 или по-малко!

Така че има какво да се каже относно динамиката между 50, 70 и 100 души. Наречете го вашата “разширена общност”, ако щете, но група от такъв размер е доказала своята устойчивост във времето.

И последно, това са дванадесетте в живота на всеки от нас – хората, на които се обаждаме, когато е време да празнуваме или да скърбим. Хората, които могат да дойдат в дома ви и да ви прегърнат, и това няма да ви накара да се чувствате странно. Да, всички ние се нуждаем от такива хора. Повече от един или двама.

А какво да кажем за специалните трима?

Йоан, Петър и Яков имаха нещо специално помежду си. Не сме сигурни как и защо, но тези трима апостола имаха място в живота на Исус, което беше много близо до Него. Вътрешният кръг от приятели е от решаващо значение за живота ни. Напълно възможно е да не можем да наречем “близки приятели” повече от трима души. Този най-близък кръг от приятели, изисква най-много от нашата вътрешна уязвимост и инвестиции на време и усилия. Но това ще е инвестиция, която си заслужава.

Възможно ли е Исус да моделира нещо за нас?

Общественият му живот беше едно нещо, но освен това имаше всички тези различни кръгове от хора, с които той избра да си взаимодейства по специален начин. Той самият направи разлика между тези отделни групи от хора. Не се отнесе към всички като към “масите”.

Исус вярваше в хората. Целият му живот беше интегриран с хора. Явно той е разграничавал един човек от друг и е разбирал груповата динамика толкова много, че си е взаимодействал с различните групи по различни начини.

А възможно ли е докато преминаваме през живота, да се окаже, че ние също ще го изживеем най-вече сред нашите собствени 3, 12, 70, 120 и 500? (използвам цифрите символично)

Ако е така, кои са те в твоя живот?

Мислил ли сте за това?

Не са ли това хората, които наричаме “обществото”? Не са ли те хората пред които аз и ти в крайна сметка или представяме Христос, или не?

НЕПОЗНАТИТЕ В ЖИВОТА НИ

Когато Исус ни учи да обичаме ближния, Той ни учи на този ценен урок чрез притчата за добрия самарянин, който имаше да ни каже едно много просто нещо: нашият “ближен” е наистина всеки човек в нужда, с когото се сблъскаме. И това е така, защото ние вярваме, че Господ ни води във всички неща, ние вярваме, че когато ние “се сблъскаме с някой в нужда”, това е може би една възможност за нас да демонстрираме любовта и грижите на нашия Небесен Отец.

И ако не съм го споменал досега, нека е ясно и това: Той бди над нас, не само за да ни благослови и да се грижи за нас, но и за да ни води като ръцете и краката Си на земята? Как иначе си представяме цялото това нещо с “Тялото Христово”?

Това е сърцето на Бога е за човечеството. Ако имаме Божието сърце на състрадание към напълно непознат човек, това е един вид показател, че можем да обичаме най-трудните за обичане – хората, които дори не познаваме. Когато видим страдащи хора по телевизията, хора, които са в крайна нужда и на които бихме помогнали дори с малкото, което имаме, ние изпитваме това желание понеже тези хора, въпреки, че са непознати за нас, са направени от Бога и са Му деца, за които и Той се грижи.

Тази нагласа и дълбока убеденост са в самото сърце на нашата християнска цивилизация и общество. Това е в основата на християнския начин на работа на болници, хуманитарни организации, програми и терапии за борба с пристрастяване, организации като Червения кръст. Това е, с което първоначално са били известни църквите.

СЕМЕЙСТВО И БЛИЗКИ

А какво да кажем за тези, които са по-близо до нас и са най-близките ни? Нашите семейства, приятели, роднини, колеги? Апостол Павел казва:

“Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.” 1 Тим. 5: 8

Защото истината е, че нашата християнска цивилизация се разпада отчасти именно заради разпада на традиционното семейство.

Как става така, че сме толкова добри в създаването и функционирането на всякакви хуманитарни организации, чрез които сме готови да помогнем на хора, които не познаваме, а се проваляме толкова шокиращо у дома?

Истината е, че по-голямата част от живота ни ще бъде изразходена не в общуването с непознати, които са в нужда и с които сме се сблъскали. По-голямата част от живота ни ще бъде изразходена в общуване със семейството, приятелите, колегите и други познати – нашият ближен, съседът ни.

Това са също така хората, които ще станат свидетели на нашите неуспехи и борби. Надяваме се, че те също така ще бъдат и тези, които ще ни помогнат да стъпим на краката си и да се върнем в състезанието на живота.

Нека правим добро за непознатите. Това е част от християнската добродетел.

Но нека открием кои са нашите 3, 12, 70, 120 и 500 – нашите ближни, нашите приятели, нашата християнска цивилизация – това в крайна сметка е и нашия свят. Нека го направим по-добър като открием как да бъдем по-добри за различните групи от хора в живота ни!

Автор: Георги Бакалов

Превод: Мария Беличовска

(Адаптиран превод. Източник: www.opensourcechristian.com)