Category: Patreon AO

Амадео Пиетро Джанини (6 май 1870 г. – 3 юни 1949 г.) е американски банкер, основател на Bank of Italy, която по-късно става Bank of America. Джанини е считан за изобретател на много съвременни банкови практики. Най-вече Джанини е един от първите банкери, които предлагат банкови услуги на американците от средната класа, а не само на висшата класа. Той също така е пионер в структурата на холдинговите дружества и създава една от първите модерни транснационални институции.

На 17 октомври 1904 г. Джанини основава Bank of Italy в Сан Франциско. Банката се помещава в преустроен бар като институция за “малкия човек”. Това е нова банка за трудолюбивите имигранти, които другите банки не обслужват. Депозитите в първия ден възлизат на $8,780 долара. В рамките на една година депозитите нарастват над $700 000 долара ($20,4 млн. долара в долари през 2020 г.). През 1906 г. земетресението и пожарите в Сан Франциско изравняват със земята голяма част от града. Изправен пред разрушенията на града, Джанини създава временна банка, която събира депозити, отпуска заеми и обявява, че Сан Франциско ще се издигне от пепелта.

Непосредствено след земетресението, но преди приближаващият пожар да изпепели града, той премества парите от трезора в дома си извън зоната на пожара в отдалечения на 18 мили (29 км) от тогавашното село Сан Матео. За превозването на парите, скрити под боклука, е използванс каруца за боклук. Пожарите нагорещили трезорите на други големи банки, така че внезапната промяна на температурата при отварянето им рискувала да унищожи съдържанието; много от трезорите останали затворени в продължение на седмици. През този период Джанини бил един от малкото банкери, които можели да удовлетворяват искания за теглене на пари и да отпускат заеми. “Бюрото” му била една като дъска сложена върху два варела на улицата. Джанини отпускал заеми на честна дума на тези, които били решени да участват във възстановяването на града. Години по-късно той разказва, че всеки заем от онзи период е бил изплатен. Като награда за боклукчията, чиято каруца превозвала активите на банката, Джанини дал на сина на този човек първата му работа, когато навършил 14 години.

Джанини помага за развитието на филмовата и винарската индустрия в Калифорния. Той отпуска на Уолт Дисни средства за производството на “Снежанка” – първия пълнометражен анимационен филм, създаден в САЩ. По време на Голямата депресия той купува облигациите, с които е финансирано изграждането на моста Голдън Гейт. По време на Втората световна война финансира индустриалеца Хенри Кайзер и неговите предприятия, подкрепящи военните усилия. След войната посещава Италия и урежда заеми за възстановяване на разрушените от войната фабрики на Fiat. Джанини също така предоставя капитал на Уилям Хюлет и Дейвид Пакард, за да помогнат за създаването на Hewlett-Packard.

Списание Time определя Джанини за един от “строителите и титаните” на 20-ти век. Той е единственият банкер, включен в Time 100 – списък на най-важните хора на този век, съставен от списанието.

Ето още една невероятна история, която ни учи на много мъдрост.

Само хората, които РАЗБИРАТ от талант и красота, могат да ги оценят независимо от средата. Средата, в която живеем, може да създаде възможност талантите ни да блеснат и да бъдат оценени, или да ги погребе завинаги.

Историята, която предстои да прочетете е истинска, проверих я, преди да я споделя с вас:

Един мъж седнал на метростанция във Вашингтон и започнал да свири на цигулка; била студена януарска сутрин. Той изсвирил шест пиеси на Бах в продължение на около 45 минути. През това време, тъй като бил час пик, било изчислено, че през станцията минават хиляди хора, повечето от които на път за работа.

Минали три минути и един мъж на средна възраст забелязал, че свири музикант. Той забавил темпото си, спрял за няколко секунди, а след това побързал да изпълни графика си. Минута по-късно цигуларят получил първия си бакшиш от $1: една жена хвърлила парите в касата и без да спира, продължила да върви. Няколко минути по-късно друг човек се облегнал на стената, за да послуша за малко, но скоро след това погледнал часовника си и продължил по пътя си.

Човекът, обърнал най-голямо внимание на музиканте, било едно тригодишно момче. Майка му го дърпала след себе си, забързано, но детето се спряло, загледано в цигуларя. Накрая майката силно издърпала детето да продължи да върви, докато то през цялото време обръщало глава назад към цигуларя. Същото се случило с още деца. Всички родители, без изключение, ги принуждавали да продължат напред.

За 45-те минути, през които музикантът е свирил, само 6 души се спряли и останали за малко. Около 20 му дали пари, но продължили да вървят с нормалното си темпо. Той събрал общо $32 долара в онзи ден. Когато приключил да свири и се възцарила тишина, никой не го забелязал. Никой не ръкопляскал, нито пък имало някакво признание.

Никой не знаел това, но цигуларят от метрото бил Джошуа Бел, един от най-добрите музиканти в света. Той изсвирил едно от най-сложните произведения, писани някога, с цигулка на стойност 3,5 милиона долара.

Два дни преди да свири в метрото, Джошуа Бел разпродаде билети за представление в Бостън, а местата бяха средно по $100 долара на човек.

Това е истинска история. Свиренето на Джошуа Бел инкогнито в метростанция било организирано от вестник “Вашингтон пост” като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората.

Контурите бяха: в обичайна среда в неподходящ час: Възприемаме ли красотата? Спираме ли, за да я оценим?

Разпознаваме ли таланта в неочакван контекст?

Един от възможните изводи от този опит би могъл да бъде: Ако не разполагаме с миг, за да спрем и да послушаме един от най-добрите музиканти в света, който свири най-добрата музика, писана някога, колко други неща пропускаме?

Замисли се, как би определил средата в която живееш? Посредственост или стремеж към превъзходство?

Никой не може да те насили да живееш в една или друга среда. Всички ние можем да изберем (в една или друга степен) да променим нещо, за да се окажем сред хора и на място, на което можем да дадем доброто, което в нас и то да бъде оценено.

7 май се чества като Ден на радиото и телевизията, но само в Русия и угодничищите и Беларус и България.

Говори се, че на тази дата руснакът Александър Попов бил представил на царя своето изобретение – уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник.

Отишъл Александър Попов (уж) на гости при Маркони и заподпитвал:

– Маркончо, чух че си открил радиото. А то къде е?”

– Ами тука из лабораторията е, открий го, някъде съм го забутал…..

….. и така Александър Попов станал откривател на радиото…… 🙂

В Русия и България той традиционно се смята за създател на радиото, но за много други страни, официално изобретател на радиото е италианският физик Гулиелмо Маркони.

Едва ли съществува друго изобретение, което да има толкова много претенденти за създаването си.

Освен Попов и Маркони, в Германия за автор на изобретението се смята Хайнрих Херц. Свои изобретатели на радиото си имат Франция, Индия, Англия, Хърватия и дори Бразилия.

И всеки от тях има основание.

Но за голяма част от света създател на радио е Маркони, като заради успехите си именно в тази област печели през 1909 г. Нобелова награда за физика.

Маркони използва за предавател генератора на Херц, като приемник – Кохерерът на Маркони е вакуумен, което увеличава стабилността му. Но италианецът е първият, употребил дросел, който блокира високочестотния ток.

Той пръв изгражда корпорацията Marconi Wireless and Telegraph Company, която бързо внедрява тази технология сред хората.

Всъщност нововъведенията на маркиз Гулиелмо Маркони в устройството, който пръв получава патент за него на 2 юни 1896г. в Англия не са по-големи отколкото на другите учени изобретатели. Просто той е първият който патентова радиото!

Основната му заслуга е, че издига идеята за масовото използване на радиото и я реализира на практика. Той е първият, който успява да предаде радиосигнал през Атлантическия океан, за да убеди всички в големите перспективи на радиовръзките.

Рос Янков