Очакване

Йоханан (популярно известен като “Йоан Кръстителя”), е в затвора. Не понеже заслужаваше. Понеже не виждаше разлика между това да изобличава нечестието сред силните на деня и сред обикновените хора.

Днес биха го нарекли “занимаване с политика”. Пратен от Бог човек да изобличи нечестие във властимащите не “занимаване с политика”. Така са кондицирали умовете ни професионалните проповедници-кариеристи, които се чувстват изобличени в малодушието си когато видят и чуят истински пророк на Бог да прави това, което Бог му е казал.

Но нека обърнем вниманието си към по-важното в случая.

Йоханан е в затвора. Знае, че го очаква сигурна смърт. И какво е едното нещо, което иска да знае от своя братовчед? “Ти си ли Месия или друг да очакваме”, е най-важният за него въпрос.

Какво (или кой) очакваме, осмисля живота ни, може да се каже.

  • Когато сме деца, очакваме да пораснем и да заживеем като възрастни без родители или други възрастни да ни казват какво да правим. После разбираме, че това е излюзия и, че да живееш смислен живота е низ от отговорности, а не безотговорности.
  • Като възрастни очакваме да успеем в нещо, някъде, с някой, в името на нещо. Гледаме други, които успяват (или уж успяват) и продължаваме да полагаме усилия да постигнем и ние нещо, някъде, с някой, в името на нещо. Чак по-късно започваме да разбираме, само самото пътешествие е същността на живота, а не непременно само достигането на крайната цел.
  • Когато постигнем нещо, преборим трудности и надвием живота, очакваме да си починем от битката и да се насладим на постигнатото. Някои стигат до такава нирвана може би. Други разбират, че нирваната никога не е била целта и, че смисълът на живота ни е в битката със злото по един или друг начин. Понеже разбираме, че следващият етап на очакването е….
  • Очакването да срещнем Създателят лице в лице. Тогава всичко изкристализира. Важните и маловажните неща изведнъж стават пределно ясни. Ценностите ни се изясняват. Целият ни живот е подготовка на това каква вечност всъщност има да очакваме.

Иоханан искаше да знае дали е дал живота си напразно. Дали това е обещаният на Израел и на целия свят Месия, или не. Беше готов да приеме какъвто и да е отговор, но той искаше Истината, само Истината и цялата Истина!

Вече 2000 години народът на Израел продължава да се бори с този въпрос и с отговорът, който имаме да им дадем ние, твърдящите, че сме последователи на Месия. Че той е, който те са очаквали и, че вече е дошъл. А те гледат нас, поглеждат историята и как сме се отнесли с тях…и продължават да си задават този въпрос.

Продължавам и аз да си задавам много въпроси. Продължавам да имам очаквания. За щастие съм пределно наясно с крайното очакване и какво то означава за мен, а това ми помага да живея в яснота.

Очакването зарежда и пречиства както нищо друго!

———————

Въпроси за самопреценка:

  • Наясно ли си какво точно очакваш и какво не? Това афектира всеки ден от живота ти.
  • Очакваш ли нещо “добро” да ти се случи? На теб, чрез теб и заради теб? Или смяташ, че доброто се случва само на някои други хора?
  • Какви нереалистични очаквания са ти насадили други хора, популярната култура или дори ти самия?

Киберпрестъпността ще струва на света $10,5 трилиона долара годишно до 2025 г.

Ако се измерваше като държава, тогава киберпрестъпността – за която се прогнозира, че през 2021 г. ще нанесе щети на обща стойност 6 трилиона щатски долара в световен мащаб – щеше да бъде третата по големина икономика в света след САЩ и Китай.

Cybersecurity Ventures очаква разходите за киберпрестъпления в световен мащаб да нарастват с 15 % годишно през следващите пет години, достигайки $10,5 трилиона щатски долара годишно до 2025 г., в сравнение с $3 трилиона щатски долара през 2015 г. Това представлява най-голямото прехвърляне на икономическо богатство в историята, рискува стимулите за иновации и инвестиции, експоненциално е по-голямо от щетите, нанесени от природни бедствия за една година, и ще бъде по-доходоносно от световната търговия с всички основни незаконни наркотици, взети заедно.

Оценката на разходите за щети се основава на исторически данни за киберпрестъпността, включително годишен ръст, драматично нарастване на враждебните хакерски дейности, спонсорирани от държави и организирани престъпни групи, както и на нарастващият размер на повърхността на кибератаките, която през 2025 г. ще бъде с един порядък по-голяма, отколкото е днес.

Разходите, свързани с киберпрестъпленията, включват повреда и унищожаване на данни, откраднати пари, загуба на производителност, кражба на интелектуална собственост, кражба на лични и финансови данни, присвояване, измама, прекъсване на нормалния ход на бизнеса след атаката, съдебно разследване, възстановяване и изтриване на хакнатите данни и системи и увреждане на репутацията.

Структурите за организирана киберпрестъпност обединяват усилията си, а вероятността те да бъдат разкрити и преследвани се оценява на едва 0,05% в САЩ.

През 2013 г. IBM обяви, че през 21-ви век информацията е това, което парната енергия е била през 18-ти, електричеството – през 19-ти, а въглеводородите – през 20-ти.

“Вярваме, че информацията (data) e феноменът на нашето време”, заяви Джини Ромети, изпълнителен директор на IBM Corp., през 2015 г., обръщайки се към изпълнителни директори, ИТ директори и ръководители на информационни системи от 123 компании в 24 индустрии на конференция в Ню Йорк. “Това е новият природен ресурс в света. Той е новата основа на конкурентното предимство и трансформира всяка професия и индустрия. Ако всичко това е вярно – дори неизбежно – то киберпрестъпленията по дефиниция са най-голямата заплаха за всяка професия, всяка индустрия, всяка компания в света.”

Според доклад на Cisco до 2023 г. на Земята ще има 3 пъти повече мрежови устройства, отколкото хора. До 2022 г. в света около нас ще бъдат вградени 1 трилион мрежови сензори, а след 20 години броят им ще достигне 45 трилиона.

През 2020 г. IP трафикът ще достигне 2,3 зетабайта годишно, в сравнение с 870,3 екзабайта годишно през 2015 г.

Според някои оценки размерът на т. нар. “deep web” – дълбоката мрежа (която не се индексира или не е достъпна за търсачките) е до 5000 пъти по-голям от размера на видимият Интернет и расте с темпове, които не могат да бъдат определени.

В тъмната мрежа киберпрестъпниците купуват и продават зловреден софтуер, комплекти за експлойти и услуги за кибератаки, които използват, за да нанасят удари по жертви – включително предприятия, правителства, комунални услуги и доставчици на основни услуги на територията на САЩ и други страни.

Една кибератака може потенциално да блокира икономиката на цял град, щат или дори цяла страна.

Реклами във Facebook популяризират приложения със зловреден софтуер. Засегнати са над 1 млн. потребители

Абонирай се за пълен достъп до този и всички материали за абонати! Кликни на оранжевия бутон!
To view this content, you must be a member of Георги's Patreon at $1 or more
Already a qualifying Patreon member? Refresh to access this content.

Нов вид атака, чрез която може да се установи самоличността на посещаващите даден уебсайт

Абонирай се за пълен достъп до този и всички материали за абонати! Кликни на оранжевия бутон!
To view this content, you must be a member of Георги's Patreon at $1 or more
Already a qualifying Patreon member? Refresh to access this content.

Щатският долар отново най-предпочитана валута от световните инвеститори

Абонирай се за пълен достъп до този и всички материали за абонати! Кликни на оранжевия бутон!
To view this content, you must be a member of Георги's Patreon at $1 or more
Already a qualifying Patreon member? Refresh to access this content.

Планината Тор – най-стръмната вертикална планина в света

Каквото и да правиш в момента, остави го настрана за момент и научи нещо за Планината Тор – най-стръмната вертикална планина в света.

Много подходящо име за такова чудовищно изкачване – планината Тор е известна като най-високата и най-стръмната скала в света. Тази скала е част от планинска верига, принадлежаща на планината Асгард – друго образувание с подходящо име. Самата земя е необуздана, сурова и мъчителна, тъй като се намира само на кратко разстояние през водата от Гренландия. И двете места са част от националния парк Auyuittuq в Канада, което в превод от инуитски означава “земята, която никога не се топи”, и това не би могло да бъде по-вярно.

Остров Бафин е отдалечен и все още е загадка за голяма част от света, тъй като не са много хората, които доброволно изследват тази замръзнала земя. Между неговите фиорди и планински вериги планината Тор се намира пред погледа на алпинистите, които някога са си поставяли за цел да изкачат върха. А за тези, които го направят, наградата е зашеметяващата гледка.

Това, което прави планината Тор толкова интензивна, е нейната вертикална денивелация – отвесното лице на тази скала се простира на 4101 фута (1249 метра), което я прави доста плашеща за изкачване. Надвесът на тази скала е разположен под ъгъл от 105 градуса, което създава илюзията, че склонът не е толкова стръмен, колкото е.

За да докажем това, е достатъчно да погледнем историята на опитите за изкачване на върхове в тази скала. Въпреки че много хора са се опитвали, екип от четирима души най-накрая завършва скалистото (буквално) пътуване до върха едва през 1985 г. след 33 дни, изпълнени с предизвикателства.

Екипът се сблъсква със скални каменопади и с риск от липса на запаси, тъй като очакваното изкачване въобще не е било това, което са очаквали или за което са се подготвили.

Американският екип обаче успява в опита си и става първият, достигнал до перваза на тази масивна скала.

Макар че достигането до върха на тази скала е предизвикателство само по себе си, мнозина избират да направят още една крачка напред – скокове с бънджи.

За тяхно съжаление обаче в Националния парк Auyuittuq има строги правила срещу бейсджъмпинга и в миналото хора, които са го нарушили, са били глобявани за това. Не само че е изключително опасно да се скача на такава височина, но районът е толкова отдалечен и изолиран, че да се добере спешен екип до него е подвиг сам по себе си.

Като цяло планината Тор се простира на почти 5000 фута право нагоре, което не я прави най-високата скала в света, но ѝ дава титлата на най-стръмната вертикална стена. Това ясно се вижда на всяка снимка на катерач от изкачването, тъй като катерачите разполагат с малко хватки за краката и още по-малко зъбери, за да се изтеглят нагоре.

Освен това скалната повърхност на планината Тор е от гранит, което я прави твърда и леко гладка, което добавя още едно ниво на предизвикателство към това изкачване. За тези, които не са за вертикалното изкачване, не е необичайно да видят къмпингуващи, които прекарват нощта недалеч от тази скала.

Освен за къмпингуване, любителите на природата посещават Нунавут, Канада, за многобройни дейности на открито – включително парапланеризъм и парашутизъм, както и за пешеходен туризъм, тъй като околността е също толкова спираща дъха от земята, колкото и от 5000 метра във въздуха.