Ето още една невероятна история, която ни учи на много мъдрост.
Само хората, които РАЗБИРАТ от талант и красота, могат да ги оценят независимо от средата. Средата, в която живеем, може да създаде възможност талантите ни да блеснат и да бъдат оценени, или да ги погребе завинаги.
Историята, която предстои да прочетете е истинска, проверих я, преди да я споделя с вас:
Един мъж седнал на метростанция във Вашингтон и започнал да свири на цигулка; била студена януарска сутрин. Той изсвирил шест пиеси на Бах в продължение на около 45 минути. През това време, тъй като бил час пик, било изчислено, че през станцията минават хиляди хора, повечето от които на път за работа.
Минали три минути и един мъж на средна възраст забелязал, че свири музикант. Той забавил темпото си, спрял за няколко секунди, а след това побързал да изпълни графика си. Минута по-късно цигуларят получил първия си бакшиш от $1: една жена хвърлила парите в касата и без да спира, продължила да върви. Няколко минути по-късно друг човек се облегнал на стената, за да послуша за малко, но скоро след това погледнал часовника си и продължил по пътя си.
Човекът, обърнал най-голямо внимание на музиканте, било едно тригодишно момче. Майка му го дърпала след себе си, забързано, но детето се спряло, загледано в цигуларя. Накрая майката силно издърпала детето да продължи да върви, докато то през цялото време обръщало глава назад към цигуларя. Същото се случило с още деца. Всички родители, без изключение, ги принуждавали да продължат напред.
За 45-те минути, през които музикантът е свирил, само 6 души се спряли и останали за малко. Около 20 му дали пари, но продължили да вървят с нормалното си темпо. Той събрал общо $32 долара в онзи ден. Когато приключил да свири и се възцарила тишина, никой не го забелязал. Никой не ръкопляскал, нито пък имало някакво признание.
Никой не знаел това, но цигуларят от метрото бил Джошуа Бел, един от най-добрите музиканти в света. Той изсвирил едно от най-сложните произведения, писани някога, с цигулка на стойност 3,5 милиона долара.
Два дни преди да свири в метрото, Джошуа Бел разпродаде билети за представление в Бостън, а местата бяха средно по $100 долара на човек.
Това е истинска история. Свиренето на Джошуа Бел инкогнито в метростанция било организирано от вестник “Вашингтон пост” като част от социален експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората.
Контурите бяха: в обичайна среда в неподходящ час: Възприемаме ли красотата? Спираме ли, за да я оценим?
Разпознаваме ли таланта в неочакван контекст?
Един от възможните изводи от този опит би могъл да бъде: Ако не разполагаме с миг, за да спрем и да послушаме един от най-добрите музиканти в света, който свири най-добрата музика, писана някога, колко други неща пропускаме?
Замисли се, как би определил средата в която живееш? Посредственост или стремеж към превъзходство?
Никой не може да те насили да живееш в една или друга среда. Всички ние можем да изберем (в една или друга степен) да променим нещо, за да се окажем сред хора и на място, на което можем да дадем доброто, което в нас и то да бъде оценено.