Не всички разбират от физика, но всички би трябало да могат да разберат следнкят урок.

Веднъж Алберт Айнщайн написал на черната дъска:

9 x 1 = 9

9 x 2 = 18

9 x 3 = 27

9 x 4 = 36

9 x 5 = 45

9 x 6 = 54

9 x 7 = 63

9 x 8 = 72

9 x 9 = 81

9 x 10 = 91

Изведнъж в класната стая настъпил хаос. Великият Айнщайн явно е допуснал грешка. Не я ли вижда? Очевидно е, че правилният отговор на 9 x 10 не е 91. Студентите започнали да се подсмиват и кикотят в очакване на обяснение.

Айнщайн изчакал всички да замълчат и казал:

“Въпреки че правилно анализирах девет задачи, никой не ме поздрави. Но когато направих грешка, всички започнаха да се смеят. Това означава, че дори човек да е успешен, обществото ще забележи и най-малката му грешка. И това ще им достави голямо удоволствие. Така че не позволявайте на критиката да унищожи мечтите ви. Единственият човек, който никога не прави грешка, е този, който не прави нищо”.

Този урок е за всички нас.

Но нека ви кажа как този начин на мислене ми помогна преди време да взема важно решение за живота си и да вложа значима сума пари в преквалификацията си без каквито и да д гаранции за успех. Става дума за кариерата ми в сферата на киберсигурност. За теб, който четеш тези редове може да е друга сфера на развитие – може би професионално или свързано с мястото, в което живееш, взаимоотношенията и средата ти. Може да е свързано с развиването на някакво полезно умение или дори хоби.

Каквото и да е, всички ние стигнаме рано или късно до момент, в който си задаваме въпроса: всичко, което е в мен и мога да дам на този свят, давам ли го? Развивам ли го? Работи ли? Дава ли резултати?

Това е мисленето, което ни води до място на нови начала, на успехи, но и на провали. Това е мястото на поемане на риск, който може и да добре е обмислен, може би не, но е риск. А поемането на обмислен риск е белег за живот. Само мъртвите са 100% в безопасност. Където има живот, ще има някаквъв вид на поемане на риск, на опит за подобряване и промяна.

На моята възраст не се прави така лесно промяна в кариерата. За години мислех, че професионално няма да ми се налага да правя нещо друго освен проповядване или нещо свързано с това, което считам за свой призив. Но е напълно възможно човек да има призив в една сфера, а да му се налага да се развие професионално в друга. Това е вярно и за много от вас, които четете тези редове, ако не за всички дори.

Но за тези неща няма да чуете по новините. Няма да намерите училищен предмет на тази тема. Нито дори повечето родители знаят как да помогнат на децата си в тази сфера. “Коучове”, “ментори” и всякакви други палячовци в сферата на мотивационните черни магии, са също безполезни, тъй като повечето от тях са твърде повърхностни и движени от собственият им нарцисизъм, а не от искрена загриженост за другите.

Преди година взех решение да вложа време, усилия и пари в сертифицирането ми като професионалист в сферата на киберсигурност. 400 часа обучение, 200 часа лаборатории и още колко в подготовка за тестове и ето, че вече съм сертифициран професионалист по киберсигурност. Това, както и нарастващото ми влияние във фирмата поради непрестанният поток от търсене на уменията и знанията ми в тази сфера, впечатли собствениците на компанията толкова, че решиха да създадат нов отдел на бизнеса, както и да вложат вече самите те пари и време в мои нови сертификации.

Грешки правя. Имам си и критици и приятели. Но според мен ако успехите са повече от грешките и приятелите повече от критиците, може да се каже, че човек се справя.

• Какъв риск поемаш днес?
• От какви грешки и критицизъм се страхуваш?
• В каква сфера се развиваш?
• Кои твои заложни са може би неидентифицирани?
• Към каква награда точно се стремиш?

Тези въпроси задавам на себе си, ще ги задавам и на вас постоянно.