Author: theeditor167

Преди 3 години започнах един проект, който се надявам когато придобие по-завършен вид, да мога да анонсирам на още по-голяма аудитория.

Става дума за The Hebraica Veritas Wiki – уики посветено на християнският хебраизъм. Такъв ресурс до момента в Интернет не съществуваше.

Търсене на английски на тема Christian Hebraism (християнски хебраизъм) пращаше хората към източници, които само инцидентно споменават за него, или в контекст далеч по-умаловажаващ го от това, на което е посветен трудът, който предлагам на вашето внимание.

Днес, три години след като започнах да пиша на тази тема, когато се направи търсене в Интернет на тази тема (пак да уточня, търсене на английски) – моя материал за Christian Hebraism на сайта на Threefold Christian Alliance apostolos.bg излиза на трета позиция в DuckDuckGo, веднага след Уикипедия и The Jewish Virtual Library и ПРЕДИ материали на университета Кеймбридж по темата!

В Google Search същата страница е на мисля на седма или осма позиция – преди материали на университета Харвард по същата тема! 🙂

Кратко изследване ще ви покаже, ще нашето уики (целия сайт) е единственото, което е изцяло посветено на тази тема. Всички други линкове са само към една дадена статия или страница. Разликата е голяма! Т.е. това е първият сайт в Интернет изцяло посветен на Christian Hebraism – християнски хебраизъм, или казано на латински, Hebraica Veritas!

Също така, въпреки, че не е била моя цел, сайта привлича академична аудитория на тази тематика. Steven Rowitt, Ph. D. от издател на сайта CreationStudies.com наскоро писа за една от статиите в сайта на тема “Истинското име на Месия“: “Страхотна статия….!“

Нека изясня обаче, че почти никакви нови материали не съм имал възможност да качвам през последната година и половина поради интензивните ми професионални ангажименти в сферата на киберсигурност.

За щастие публикуваните вече материали по темата си вършат своята работа дори и без да съм вложил и един лев в платена реклама, излизат в топ десет резултатите в търсене в Интернет.

Не казвам това само понеже е вълнуваща идеята човек да създаде нещо смислено, което преди не е съществувало. Казвам го понеже това е ресурсът, който ми се искаше да го имаше когато започнах да изследвам тази тема преди години. Сега вече го има и вие имате достъп до тази информация н тема, която се оказа много повече от още една тема. Оказа се повратна истина, умело покривана за векове!

Сега предлагам този ресурс на търсещите умове измежду вас! Вашето търсене сега ще е много по-улеснено! Ще ви отнеме много по-малко време да търсите, което ще ви даде повече време в изследването на самите материали.

Каква е целта на уикито Hebraica Veritas?

Да събере на едно място материали или линкове към материали изясняващи истината за хебраичният произход и естество на вярата, която наричаме спасителна!

За някои вярата е церемония или ритуал. За други е историческо наследство. За трети е абстрактна идея.

За мен вярата е спасителна! Както предполагам и за болшинството от моята основна аудитория. Това, според мен е, което прави някой да е вярващ, възприемането на вярата като спасителна!

Вярата в Създателя на всичко, е вярата, която беше в Аврахам. Тя беше и вярата на Йешуа. А вярата, която Йешуа ни даде беше не само вяра в това колко велик и всемогъщ е Бог като Създател. Повече от всичко, вярата на Йешуа е спасителна вяра! Вярата в Бог (Йехова̀ – יהוה) не само като Създател, но и като Съдия и Спасител!

И така, от всички хора, за които вярата има някаква стойност, ние – хората, които казваме, че тази вяра за нас е СПАСИТЕЛНА, хората, които вярваме, че без Неговата прошка ще бъдем изгубени и осъдени, не би ли трябвало да сме НАЙ-РЕВНОСТНИ от всички да знаем всичко, което може да се знае за тази вяра? Да знаем историческата ИСТИНА за това как е дошла до нас, кой и как ни я е предал, каква точно е нейната същност, смисъл и крайна цел? Кой, как и защо я е изкривявал през вековете? Какво може и не може, какво трябва и не трябва да направим ние днес, сега, за да не повтаряме минали грешки и грехове?

Това е целта на това уики и днес ви каня да се запознаете с него докато е все още в основополагащата му фаза. Каня ви също така и да се помолите за това Бог да ми дава мъдрост така да организирам времето си, че до година-две уикито да е събрало всичко ценно, което може да намери в Интернет, за да може после да премине към следващата си фаза – организиране на информация, която е все още само в печатен вид в библиотеки в различни страни по света.

Какво означава “уики” и защо уики?

Уикито е вид уебсайт, който набляга на това да предаде дадена информация във възможно най-изчистен формат, без да се интересува от дизайн. Наблягането е на съдържанието и на функционалността. Т.е. това е много повече вид изследователски сайт, а не развлекателен. Знам, знам…това означава, че на 90% или повече от хората ще им е скучно. Така да е. Но не е ли интересно, че Уикипедия е един от най-посещаваните сайтове на която и тема да е?

Някой може да запита защо не вложих цялото това усилие в изграждането на секция посветена на християнския хебраизъм в Уикипедия? Има причини за това, в някакъв момент мога да ги изясня, но сега не му е времето. По-важно е първо да се свърши най-важната работа – да се издири, събере, организира, контекстуализира и публикува самата информация, а след това може да се взема решение къде още може и трябва или не трябва да се качва.

На ползващите английски – заповядайте в The Hebraica Veritas Wiki!

В бъдеще ще бъдат преведени матриали от уикито и на български. Засега обаче е по-важно да се създаде първоизточника, а след това от него могат да се създават версии на други езици.

ОГРОМНО благодаря на всички, които поддържат служението ми финансово! Без вашата помощ нямаше да мога да създавам сайтове като този, да наемам хора за редакторска и изследователска дейност, както и да закупувам материали и абонаменти към различи университети и сайтове, в които е заключено цялото това знание. Освен стотиците часове вложено мое време в този проект, са вложени и хиляди долари в това да може да функционира едно такова служение.

Отново – смирено ви благодаря!

Ако искате да поддържате служението финансово, моля контактувайте диркетно с мен и ще ви дам актуалната информация.

Георги Бакалов

Основател
АРЦ, ХЦ Прелом

President,
Threefold Christian Alliance

Бивш травестит, който някога се е определял като гей, наскоро разказа, че е изоставил живота си на разпуснат и покварен човек, след като е имал среща с Исус, която е променила живота му.

Бенджамин Блейк Хауърд, който сега е заместник-пастор в една църква в Сан Антонио, Тексас, наскоро беше интервюиран от Али Бет Стъки в нейния подкаст “Relatable”.

Хауърд споделя, че си спомня как е развил еднополови влечения на около 6-годишна възраст, по време, когато е бил сексуално малтретиран от свой приятел и по-големия си брат. Въпреки това, той не казал на никой за инцидент, докато в същото време израства в семейство, което редовно е посещавало местна мегацърква.

“Един такъв инцидент на сексуално насилие наистина затвърждава всичко. Това беше семето, което започна всичко”, споделя Хауърд. “То наистина беше това, което предопредели смисъла на всичко, което вече чувствах от този момент натам.”

“Мислех си, че ми всичко това ми харесва, но в същото време ме караше да се чувствам зле. Не ми харесваше да имам това чувство. Знаех и усещах в себе си, че това не е правилно…”.

Скрито сексуално привличане

Дълго време Хауърд споделя, че е пазил сексуалността си в тайна. Въпреки това в училище често му се подигравали и го наричали “гей”, защото гласът му бил по-висок от този на другите момчета.

Когато пораснал, Хауърд “се отъждествявал повече с женските герои в анимационните филми” и “искал да порасне и да бъде като тях”, наричайки това “вид женско мислене”.

Една вечер, по време на семейна вечеря, майка му споменава как един от участниците в “American Idol” е споделил в новините, че е гей. Тогава бащата на Хауърд казал нещо, което останало в съзнанието му.

“Баща ми каза: “Да не обсъждаме педерастите”, спомня си Хауърд. “Когато израстваш в южните щати, много от тези обидни термини са нещо нормализирано. И веднага… Просто знаех, че не можем да говорим за това. Сигурно съм бил на 8 или 9 години.”

Хауърд казва, че не бил направил нещо под диктата на еднополовите си чувства до края на гимназията, когато участва в местни театрални постановки.

След като в една от постановките получава женска роля и трябва да се облече като жена, за да изиграе персонажа, Хауърд започва да се преоблича.

“Хомосексуалността беше много по-открита в театралната общност”, казва Хауърд. “Появявах се на репетициите и постановките и хората просто ме хвалеха.”

“Беше като мигновено удовлетворение. Цялото това невероятно чувство…”

Хауърд казва, че “онова чувство”, което е изпитвал, когато е получавал похвали всеки път, когато се е появявал на репетиции, облечен като жена, е неописуемо, и казва, че се “пристрастил” към това усещане.

След дипломирането си Хауърд казва, че е “залитнал по наркотиците и алкохола” и е имал приятел, който в крайна сметка се разделил с него, когато Хауърд отказал да бъде по-открит по отношение на сексуалността си.

“Бях с разбито сърце. … Опитвах се да запълня празнотата в сърцето си, която имах от толкова дълго време”, казва той и добавя, че “жадувал” за внимание от страна на мъжете и започнал да го “търси на всички грешни места”.

“Започнах да бъда супер разпуснат, да влизам в приложения за запознанства и да се опитвам да намеря някого.”

Въпреки неморалния си живот Хауърд все още не се чувствал удовлетворен. Започва да се интересува от това как може да стане травестит-изпълнител (drag Queen), гледал “уроци по гримиране” и drag queen” конкурси. Боядисал си косата си и си създал драг персонаж на име “Велма”.

“И тогава си казах: “Еха, сега се чувствам добре”. Върна се в мен онова усещане от времето, когато бях ученик в гимназията и играех този женски персонаж”, казва той.

Животът на драг (drag-queen)

Хауърд казва, че като тийнейджър е решил, че да бъде драг изпълнител станало новата му цел в живота. Той също така започнал да продава наркотици отстрани, за да може да плаща за гардероба си.

Появявал в барове, облечен изцяло в драг костюм, като често се измъквал от дома си, за да се облече в драг костюм и да играе през нощта в баровете, връщайки се у дома преди родителите му да се събудят.

“Появявах се в драг, така че никой не ме разпитваше. Никой наистина не знаеше възрастта ми и не ми искаше документ за самоличност”, спомня си Хауърд.

В крайна сметка Хауърд започва да си задава въпроса защо не изпитва същото удовлетворение, което е почувствал за първи път, когато е започнал като драг “кралица”.

Освен това в един момент Хауърд казва, че едва не е предозирал с кокаин.

В резултат на тези неща той прекъсва драг изпълненията си.

Нов вид радост

Хауърд разказва, че майка му предложила идеята той да проучи какво би било да учи в библейско училище в Хамилтън, Алабама. Въпреки нежеланието си, Хауърд посещава училището.

Хауърд си спомня за едно богослужение в кампуса, на което ръководителят на богослужението казал нещо, което променило гледната му точка за живота.

“Водещата на поклонението спря и каза… “Чувствам, че Господ иска да кажа това, че има хора в тази стая, че фактът, че сте казали “да” да дойдете в това училище и да сте тук днес, … вашето “да” буквално ви подготвя за съдба, която никога не сте си представяли”, спомня си Хауърд.

По време на поклонението Хауърд разказва, че е почувствал нещо, което никога преди не е изпитвал: “Всъщност започнах да се чувствам щастлив.”

“Бях се борил с мисли за самоубийство”, разказва Хауърд. “Борех се с тревожност. Борех се с цялата тази тъмнина. Борех се със самотата и чувството, че не съм достатъчен. Сякаш бях преживял толкова много в този момент, че когато усетих това щастие… просто да ме обзема, си казах: “Какво е това?”.

Хауърд казва, че е срещнал Божието присъствие и е почувствал, че може да остави всичко и да бъде свободен. Въпреки че Хауърд все още се борел с привличането към същия пол, той решил, че вече иска да бъде практикуващ християнин.

След като посещава християнска конференция, на която се разглежда темата за хомосексуалността, Хауърд обещава на Бога, че ще се откаже от нея завинаги.

“Започнах да говоря открито за борбата си с хомосексуалността”, казва той.

Хауърд споделя с един от лидерите на университетското градче за влечението си към същия пол и лидерът го наставлява, сближава го с Христос и му помага да отхвърли сексуалните си нагони.

По-късно Хауърд се запознава с жената на мечтите си, която по думите му се влюбва в него. Скоро след това те се женят.

“Смятам, че е наистина важно за всеки, който се бори с хомосексуалността … да намериш Божий мъж или жена, които са готови да погледнат отвъд това кой си бил и какво си направил, да погледнат отвъд твоите борби и да кажат: “нека да преминем през това заедно” – казва Хауърд.

Източник: Christian Post

Няма нужда да чакаме да дойде Пасха (Великден), за да си припомним какво преживя нашият Месия когато беше разпънат на кръст, още известно като “разпятие” на български. За това се говори толкова рядко, че си заслужава да обърнем повече внимание на разпъването на кръст, на което беше осъден Йешуа (погърчено име “Исус”).

Наказанието с разпъване на кръст не е било нещо уникално по времето на Исус. То е широко разпространено в древността и се смята и до днес за един от най-бруталните и срамни начини за умъртвяване.

Има данни за систематично използва на разпятието т персите през VI в. пр.н.е. В Персия се е смятало, че тъй като земята е свещена, погребването на тялото на известен престъпник би осквернило земята. Птиците горе и кучетата долу щели да се отърват от останките.

Разпъването на кръст и Александър Велики

В пределинистическа Гърция то почти не е използвано, но Александър Велики го донася в страните от Източното Средиземноморие през IV в. пр. н. е., а финикийците го въвеждат в Рим през III в. пр. н. е.

Смята се, че той е екзекутирал 2000 оцелели от обсадата на финикийския град Тир, както и лекаря, който неуспешно лекува приятеля на Александър Хефестион. Някои историци също така предполагат, че Александър е разпънал на кръст Калистен, своя официален историк и биограф. В Картаген разпъването на кръст било утвърден начин за екзекуция, който можел да бъде наложен дори на генерал за претърпяно голямо поражение.

Тертулиан споменава за случай от I в. пр.н.е., при който за разпятието са използвани дървета, но Сенека Младши по-рано използва израза infelix lignum (нещастно дърво) за напречната част (“patibulum”) или целия кръст. Според други римляните изглежда са научили за разпятието от финикийците през III в. пр.н.е.

Не само смърт. Унижение!

Разпъването на кръст се е използвало за роби, бунтовници, пирати и особено-презираните врагове и престъпници. Затова разпъването на кръст се е смятало за най-срамния и позорен начин за смърт. Осъдените римски граждани обикновено са били освобождавани от разпъване на кръст (както феодалните благородници от обесване, умирайки по-почтено чрез обезглавяване), с изключение на тежки престъпления срещу държавата, като държавна измяна.

Известни масови разпъвания на кръст са последвали Третата робска война (въстанието на робите под ръководството на Спартак), Римската гражданска война и разрушаването на Йерусалим.

Йосиф Флавий разказва за римляните, които са разпъвали хора по стените на Йерусалим. Той също така казва, че римските войници се забавлявали, като разпъвали престъпниците в различни позиции. При разпъването на кръст по римски образец осъденият умирал бавно с дни от задушаване, причинено от бавното изтичане на кръвта на осъдения до количество, недостатъчно да осигури необходимия кислород на жизненоважните органи. Мъртвото тяло било оставяно да бъде изядено от лешояди и други птици. Целта на римското разпъване на кръст е била не само да се убие престъпникът, но и да се осакати и обезчести тялото на осъдения. В древната традиция почетната смърт е изисквала погребение; оставянето на тялото на кръста, така че да се осакати и да се предотврати погребението му, е било тежко безчестие.

Методи на разпъване на кръст

Методите за разпъване на кръст се различават значително в зависимост от мястото и периода. Ако се е използвала кръстна греда, осъденият е бил принуден да я носи на раменете си, които са били разкъсани от бичуване, до мястото на екзекуцията. Римският историк Тацит пише, че в град Рим имало специално място за изпълнение на екзекуции, разположено пред Есквилинската порта, и имало специална зона, запазена за екзекуцията на роби чрез разпъване на кръст. Предполага се, че на това място са били закрепени постоянно изправени стълбове, а след това към тях е била прикрепена напречната греда, към която осъденият може би вече е бил прикован. Понякога екзекутираният може и да е бил прикрепян към кръста с въжета, но е имало и гвоздеи, както се посочва не само в новозаветните разкази за разпъването на Исус, но и в един пасаж на Йосиф Флавий, където той споменава, че при обсадата на Йерусалим (70 г. пр. Хр.) “войниците от ярост и омраза приковавали на кръстовете хванатите от тях, един след друг и друг след друг, на шега”. В древната римска наказателна практика разпъването на кръст е било и средство за демонстриране на ниския социален статус на престъпника. Това е била най-позорната смърт, която може да си представим, първоначално запазена за робите, поради което Сенека все още я нарича “supplicium servile”, а по-късно разширена до провинциалните свободни хора с неясно положение (“humiles”).

Гражданската класа на римското общество почти никога не е била обект на смъртни наказания; вместо това те са били глобявани или изселвани. Йосиф Флавий споменава за евреи с висок ранг, които са били разпънати на кръст, но това е било, за да се посочи, че статутът им е бил отнет.

Римляните често чупели краката на затворниците, за да ускорят смъртта, и обикновено забранявали погребението. Жестока прелюдия е било бичуването, при което осъденият е губел голямо количество кръв и е изпадал в състояние на шок. След това осъденият обикновено е трябвало да пренесе хоризонталната греда (на латински: patibulum) до мястото на екзекуцията, но не непременно целия кръст. Разпъването на кръст обикновено се извършвало от специализирани екипи, състоящи се от командващ стотник и четирима войници. Когато се извършвало на установено място за екзекуция, вертикалната греда (stipes) можела дори да бъде трайно вградена в земята. Осъденият обикновено е бил събличан гол – всички новозаветни евангелия, датирани приблизително по същото време като Йосиф Флавий, описват войници, които правят залози за дрехите на Исус. (Матей 27:35, Марк 15:24, Лука 23:34, Йоан 19:23-25) Гвоздеите са били заострени железни шипове с дължина около 13 до 18 см и квадратна глава с диаметър около 1 см.

Йосиф Флавий описва многобройни позиции на разпъване по време на обсадата на Йерусалим през 70 г. пр.н.е., когато Тит разпъва на кръст бунтовниците; а Сенека Младши разказва: “Виждам там кръстове, които не са само един вид, а са направени по много различни начини: някои държат жертвите си с главата надолу към земята; други пробождат интимните им части; трети простират ръцете им на бесилката”.

Понякога бесилката е представлявала само един вертикален кол, наричан на латински crux simpleх. Това е била най-елементарната налична конструкция за разпъване на кръст. Често обаче имало и кръстовидна част, прикрепена или отгоре, за да придаде формата на буквата Т (crux commissa), или точно под върха, както е при най-познатата в християнската символика форма (crux immissa). Други форми са с формата на буквите X и Y.

Най-старото изображение на разпятие е намерено от археолози преди повече от век на Палатинския хълм в Рим: То представлява графит от II век, надраскан върху стена, която е била част от императорския дворцов комплекс. Той включва надпис – не от християнин, а от човек, който се подиграва и осмива християните и разпятията, на които са били подложени. На него са изобразени груби фигури на момче, което почита своя “Бог”, който има глава на сакат и е на кръст с широко разперени ръце и с ръце, приковани към кръстната греда. Има и римска скица на римско разпятие, при това в традиционната форма на кръст.

Къде са забивали пироните?

В популярните изображения на разпятието (вероятно произлезли от буквалния прочит на твърдението в Евангелието на Йоан, че раните на Исус са били “в ръцете”) осъденият е показан поддържан само от гвоздеи, забити направо в краката и дланите на ръцете. Това е възможно само ако осъденият също е бил привързан към кръста с въжета или ако е имало поставка за крака или седалка, която да облекчава тежестта: сами по себе си ръцете не биха могли да поддържат цялата тежест на тялото, тъй като в ръцете няма структури, които да попречат на гвоздеите да разкъсат плътта под тежестта на тялото.

Научният консенсус обаче е, че разпнатите са били приковавани през китките между двете кости на предмишницата (лъчевата и лакътната) или в пространството между четирите карпални кости, а не в ръцете.

В изображенията на разпъването на Исус понякога се включва поставка за крака, прикрепена към кръста, може би с цел да се намали тежестта на човека от китките, но тя не се споменава в древните източници. В тях обаче се споменава седило – малка седалка, прикрепена към предната част на кръста, приблизително до средата, която може да е служила за тази цел. Ако се вземат предвид писанията на Йосиф Флавий, седилото понякога е било използвано като начин за набиване на “интимните части”. Това се постигало, като тежестта на осъдения се опирала на някакво колче или дъска и през гениталиите се забивал гвоздей или шип.

Ако това е била обичайна практика, то тя би придала достоверност на разказите за разпънати на кръст мъже, на които им е отнемало дни, за да умрат на кръста, тъй като опирането на тялото върху кол или седалка със сигурност би предотвратило смъртта чрез задушаване.

Продължителността на времето, необходимо за достигане на смъртта, може да варира от няколко часа до няколко дни в зависимост от точните методи, здравословното състояние на разпънатия и обстоятелствата на околната среда. Изследователят Пиер Барбе смята, че типичната причина за смъртта е задушаването. Той предполага, че когато тежестта на цялото тяло е поддържана от опънатите ръце, осъденият е изпитвал сериозни затруднения с вдишването поради свръхраздуване на белите дробове. Поради това осъденият е трябвало да се повдига с ръце или краката му да се поддържат чрез връзване или с дървен блок. Всъщност римските палачи можели да бъдат помолени да счупят краката на осъдения, след като той е висял известно време, за да ускорят смъртта му.

Император Константин, първият император, за когото се смята, че е приел християнско кръщение, отменя разпъването на кръст в Римската империя в края на управлението си. Така разпъването на кръст се използва от римляните до около 313 г., когато християнството е легализирано в Римската империя и скоро става официална държавна религия.

Георги Бакалов е основател на АРЦ. Апостолска Реформирана Църква има за цел библейското просвещение на всички българи и достигането на недостигнатите с добрата вест на Исус