Бивш травестит става пастор! Истинска история.

Бивш травестит, който някога се е определял като гей, наскоро разказа, че е изоставил живота си на разпуснат и покварен човек, след като е имал среща с Исус, която е променила живота му.

Бенджамин Блейк Хауърд, който сега е заместник-пастор в една църква в Сан Антонио, Тексас, наскоро беше интервюиран от Али Бет Стъки в нейния подкаст “Relatable”.

Хауърд споделя, че си спомня как е развил еднополови влечения на около 6-годишна възраст, по време, когато е бил сексуално малтретиран от свой приятел и по-големия си брат. Въпреки това, той не казал на никой за инцидент, докато в същото време израства в семейство, което редовно е посещавало местна мегацърква.

“Един такъв инцидент на сексуално насилие наистина затвърждава всичко. Това беше семето, което започна всичко”, споделя Хауърд. “То наистина беше това, което предопредели смисъла на всичко, което вече чувствах от този момент натам.”

“Мислех си, че ми всичко това ми харесва, но в същото време ме караше да се чувствам зле. Не ми харесваше да имам това чувство. Знаех и усещах в себе си, че това не е правилно…”.

Скрито сексуално привличане

Дълго време Хауърд споделя, че е пазил сексуалността си в тайна. Въпреки това в училище често му се подигравали и го наричали “гей”, защото гласът му бил по-висок от този на другите момчета.

Когато пораснал, Хауърд “се отъждествявал повече с женските герои в анимационните филми” и “искал да порасне и да бъде като тях”, наричайки това “вид женско мислене”.

Една вечер, по време на семейна вечеря, майка му споменава как един от участниците в “American Idol” е споделил в новините, че е гей. Тогава бащата на Хауърд казал нещо, което останало в съзнанието му.

“Баща ми каза: “Да не обсъждаме педерастите”, спомня си Хауърд. “Когато израстваш в южните щати, много от тези обидни термини са нещо нормализирано. И веднага… Просто знаех, че не можем да говорим за това. Сигурно съм бил на 8 или 9 години.”

Хауърд казва, че не бил направил нещо под диктата на еднополовите си чувства до края на гимназията, когато участва в местни театрални постановки.

След като в една от постановките получава женска роля и трябва да се облече като жена, за да изиграе персонажа, Хауърд започва да се преоблича.

“Хомосексуалността беше много по-открита в театралната общност”, казва Хауърд. “Появявах се на репетициите и постановките и хората просто ме хвалеха.”

“Беше като мигновено удовлетворение. Цялото това невероятно чувство…”

Хауърд казва, че “онова чувство”, което е изпитвал, когато е получавал похвали всеки път, когато се е появявал на репетиции, облечен като жена, е неописуемо, и казва, че се “пристрастил” към това усещане.

След дипломирането си Хауърд казва, че е “залитнал по наркотиците и алкохола” и е имал приятел, който в крайна сметка се разделил с него, когато Хауърд отказал да бъде по-открит по отношение на сексуалността си.

“Бях с разбито сърце. … Опитвах се да запълня празнотата в сърцето си, която имах от толкова дълго време”, казва той и добавя, че “жадувал” за внимание от страна на мъжете и започнал да го “търси на всички грешни места”.

“Започнах да бъда супер разпуснат, да влизам в приложения за запознанства и да се опитвам да намеря някого.”

Въпреки неморалния си живот Хауърд все още не се чувствал удовлетворен. Започва да се интересува от това как може да стане травестит-изпълнител (drag Queen), гледал “уроци по гримиране” и drag queen” конкурси. Боядисал си косата си и си създал драг персонаж на име “Велма”.

“И тогава си казах: “Еха, сега се чувствам добре”. Върна се в мен онова усещане от времето, когато бях ученик в гимназията и играех този женски персонаж”, казва той.

Животът на драг (drag-queen)

Хауърд казва, че като тийнейджър е решил, че да бъде драг изпълнител станало новата му цел в живота. Той също така започнал да продава наркотици отстрани, за да може да плаща за гардероба си.

Появявал в барове, облечен изцяло в драг костюм, като често се измъквал от дома си, за да се облече в драг костюм и да играе през нощта в баровете, връщайки се у дома преди родителите му да се събудят.

“Появявах се в драг, така че никой не ме разпитваше. Никой наистина не знаеше възрастта ми и не ми искаше документ за самоличност”, спомня си Хауърд.

В крайна сметка Хауърд започва да си задава въпроса защо не изпитва същото удовлетворение, което е почувствал за първи път, когато е започнал като драг “кралица”.

Освен това в един момент Хауърд казва, че едва не е предозирал с кокаин.

В резултат на тези неща той прекъсва драг изпълненията си.

Нов вид радост

Хауърд разказва, че майка му предложила идеята той да проучи какво би било да учи в библейско училище в Хамилтън, Алабама. Въпреки нежеланието си, Хауърд посещава училището.

Хауърд си спомня за едно богослужение в кампуса, на което ръководителят на богослужението казал нещо, което променило гледната му точка за живота.

“Водещата на поклонението спря и каза… “Чувствам, че Господ иска да кажа това, че има хора в тази стая, че фактът, че сте казали “да” да дойдете в това училище и да сте тук днес, … вашето “да” буквално ви подготвя за съдба, която никога не сте си представяли”, спомня си Хауърд.

По време на поклонението Хауърд разказва, че е почувствал нещо, което никога преди не е изпитвал: “Всъщност започнах да се чувствам щастлив.”

“Бях се борил с мисли за самоубийство”, разказва Хауърд. “Борех се с тревожност. Борех се с цялата тази тъмнина. Борех се със самотата и чувството, че не съм достатъчен. Сякаш бях преживял толкова много в този момент, че когато усетих това щастие… просто да ме обзема, си казах: “Какво е това?”.

Хауърд казва, че е срещнал Божието присъствие и е почувствал, че може да остави всичко и да бъде свободен. Въпреки че Хауърд все още се борел с привличането към същия пол, той решил, че вече иска да бъде практикуващ християнин.

След като посещава християнска конференция, на която се разглежда темата за хомосексуалността, Хауърд обещава на Бога, че ще се откаже от нея завинаги.

“Започнах да говоря открито за борбата си с хомосексуалността”, казва той.

Хауърд споделя с един от лидерите на университетското градче за влечението си към същия пол и лидерът го наставлява, сближава го с Христос и му помага да отхвърли сексуалните си нагони.

По-късно Хауърд се запознава с жената на мечтите си, която по думите му се влюбва в него. Скоро след това те се женят.

“Смятам, че е наистина важно за всеки, който се бори с хомосексуалността … да намериш Божий мъж или жена, които са готови да погледнат отвъд това кой си бил и какво си направил, да погледнат отвъд твоите борби и да кажат: “нека да преминем през това заедно” – казва Хауърд.

Източник: Christian Post

Вместо проповед по случай Възкресение Христово

Помислих си, вместо проповед по случай Възкресение Христово, защо да не споделя моята история за възкресението ми от мъртвите?

Това, което мога да кажа със 100% сигурност е, че на 20 години стигнах до приемането на вярата осъзнавайки две неща и то изключително ясно.

1) Има само една ИСТИНА за всичко, за мен е жизнено важно да я знам и аз не я знам. Бях убеден, че обяснението за ВСИЧКО – за произхода на живота по принцип, както и за това какъв е смисълът на моя живот – истината за тези неща и за всичко друго е само една, идва от един и същ източник.

За пръв път пипнах и четох Библия когато бях на 16 години. Съученичка ми я даде назаем за кратко време. Апропо, става дума за далечната 1985 г. Беше една от тези компактни Библии, с оризова, висококачествена хартия. На мадамата баща ѝ беше филмов деец и като интелектуалец беше се сдобил с Библия по някакъв начин (даже не се бях замислял как се става филмов деец (режисоьр) по онова време….кой знае, може и да е бил от малцината просто свестни хора, които “някак си” са успявали да направят професионална кариера в културата по онова време. Така и никога не разбрах. Само знаех от момата, че трябва да върна Библията след няколко седмици преди баща ѝ да разбере и да тя да има “ситуация” в къщи)….

Бях изключително привлечен от Псалмите. От радоста, която е изразена в тях, от възторга към Бог. Какво са знаели авторите на тези Псалми, което аз не знам, се питах тогава. Човек, който фанатизира или в истерия или в някаква делюзия не може да спише такива красиви и верни слова?

Кой е този Бог, който тези хора така пламенно хвалят, плачат пред Него и му се покланят? Как им се е разкрил? Той ли е източникът на ИСТИНАТА?

2) Знаех, че нямам в себе си любов. Нито дори добрина. Каквато любов и добрина да имах, осъзнавах, че всъщност бяха любов и добрина от вида – танто за кукуриго. Как може човек да живее дори ако не може да обича неегоистично и да прави добро неегоистично?

За това трябва самото ти вътрешно естество да е различно, а аз вече знаех, че морално съм банкрутирал и нямам какво да дам на света освен егоизъм, лицемерие. Т.е. искаше ми се ако може някак си личноста, която вече познавах, себето, в чиято вътрешна морална корупция/разваленост бях убеден, ако може да умре, да изчезне. Понеже бях убеден, че няма ремонт на света, който да може да промени естеството ми. Бях убеден, че само тотално унищожение е единственото освобождение както за мен така и за всеки друг.

Калвин нарича това “total depravity” но аз тогава не знаех дори кой е Калвин, да не говорим за неговото учение. Всъщност учението, че човек е тотално банкрутирал морално е един от основните стълбове на протестантизма. Явява се контрапункт на католическото учение за “заслужаване” на праведност чрез добри дела и/или индулгенции. За какво обаче тогава ти е Изкупител, ако само можеш да се ремонтираш и да си подобриш “статута” в очите на Бог чрез праведени/добри и/или религиозни дела?

Но аз и тези неща тогава не ги знаех….просто знаех със сигурност, че съм тотално деградирал морални и сам с мои усилия мога най-много да варосам гробницата, но не и да се промени естеството на разлагащия се в нея морален труп.

Също така, определено не исках да обременявам който и да е с моето его, с моите нужди, желания и т.н. понеже човек, който вече е наясно със собствения си морален банкрут, как и защо би искал да натовари друг с него? Било то приятели, да не говорим за семейство.

По-късно, когато започнах да чета Римляни 7 глава беше все едно някой лекар беше ме прегледал, беше установил със съвърешна точност диагнозата и диагнозата беше това, което вече знаех – смърт. Как звучи само 8 глава обаче, след като сме убедени в истинноста на 7 глава! Но аз не знаех това по времето на моята мега мизерия точно преди да приема вярата.

Просто знаех, че без ИСТИНА и без ЛЮБОВ животът няма никакво обяснение, но стоях на портата и на двете, имах усещането, че и двете са едно и също и идват от един и същ източник, но от къде да знам това дали е така?

Първият лъч на светлина и доказателство, че Библията е и за нас днес, бяха “Мислите” на Паскал. И най-вече неговото свидетелство за срещата му с Бог.

Второто беше близката среща със смъртта докато работех в Съдебна медицина и Военна академия преди да вляза в казармата.

И последно, когато лятото преди да преживея срещата с Бог започнах да чета четирите Евангелия и да разбирам, че ВСИЧКО е в Исус – всичко, което бях търсил някога, че той е И ЛЮБОВ, И ИСТИНА и, че едното без другото са заблуда…всичко си дойде на мястото.

Най-големия шок за мен през годините е осъзнаването на това, че огромни маси от хора стават религиозни ПРЕДИ да са осъзнали тяхното състояние без Бог, описано така ясно в Римляни 7 глава. Което обяснява арогантноста, която хора някак си успяват да облагородят и да я представят я като “човешки права”, я “достойнство”. Т.е. ако Бог (или някой, който говори от името на Бог) ИЗОБЛИЧИ моята глупост, аз ще се ЗАСЕГНА вместо да се замисля как да разкарам глупостта си, която няма място в моя живот и принадлежи на старото естество, което вече знам, че е проклето и безбожно.

Шок е за мен да осъзная колко хора стават “вярващи” но всъщност в тях си стои усещането, че “някой” им дължи нещо. Много? Всичко? Дори Бог? Но понеже не им стиска да са докрай честни и да си признаят, че нещо в тях (егоиста) смята, че Бог му дължи щастие, си го изкарват на някой друг….без значение кой..може да е брачен партньор, може да е родител, брат, сестра, приятел….

Бог не ми дължи нищо! Нито на теб.

Всъщност не, греша.

Бог ми дължи едно единствено нещо – ВЕЧЕН СЪД!

Както и на теб.

Вечен съд за онова проклето същество, просмукано до мозъка на костите си с егоизъм, страх, измама, лицемерие, себеправедност – всичко само и само да не поеме отговорноста за собственото си състояние.

Добрата вест е, че онази личност, която заслужаваше именно ВЕЧЕН СЪД – “грешника”, “стария човек” в мен, беше личноста, която Исус прие в себе си на кръста на Голгота. Това беше личноста, която беше прикована с гвоздеи, бита, линчувана, разкъсна. Целия Божи Гняв се изля върху това мое старо, развалено морално разложило се “аз”….

И след това освен физическото наказание, унижение и мъчение, Той беше отведен в Ха̀дес, където беше тормозен, мачкан и измъчван по начини които нашия ум дори не може да разбере….Напълно изоставен и отделен от Създателя….от Бащата…….от Духа…Напълно сам….Без каквато и да е гаранция за това дали ще бъде възкресен….ЧОВЕКЪТ, който беше оставил БОЖЕСТВЕНОТО НА НЕБЕТО, за да може да страда за мен и за теб КАТО ЧОВЕК и да бъде ВЪЗКРЕСЕН КАТО ЧОВЕК – пак за нас, а не заради него самия.

Това е моята “проповед” за Възкресение – моето свидетелство, ИСТИНАТА НА КОЯТО СЕ ПРЕДАДОХ БЕРЕЗЕРВАНО и на която служа до днес….

Истината, която не знам на колко българи ще успее Бог чрез мен да отвори очите да видят и приемат…дано да са повече….но и всеки друг да отхвърли, това не променя нито неговата Истина, нито Неговата Любов, реалност и сила!

Моите наблюдения за години са, че ние сме дълбоко безбожно племе. Много, изключително на дълбоко ниво сме “корумпирани”. В името на физическото си оцеляване сме се научили как да оперираме в двуличие като тотални професионалисти. Не всички, но повечето хора не служат на Истината, понеже дълбоко в себе си те нямат друга истина освен съхранението на собственото си “аз”. То е наранено, може би дори малтретирано, унижено…то се е ЗАРЕКЛО – направило е ОБЕТ пред себе си, че няма никога на никой да се довери за нищо, понеже сме убедени, че ВСЕКИ ще злоупотреби с него, ще се възползва, ще го унижи…Понеже това е, което се е случвало винаги и ще се случва винаги.

Това е българинът. А тези, които излязат от това състояние на първичен страх за своето “аз” и се доверят на Бог и така заживеят свободни – да обичат и да служат на Истината – такива са ексцентрици, изключения.

Не знам колко време ще имам силите – да се говори Божията истина на “нашего брата” е уморително. Понеже зад фасадата върви постояненно конкуренция, опониране, съревнование, доказване все на нещо, себеправедност, реакционизъм…имената са много. Библията ги сумира в едно: бунт. А всеки бунт изморява. Бунтарите не носят отговорност за нищо, всичката им енергия е само за да смущават и да дерайлират. Те нямат план за бъдещето, или имат само утопични и фанатични идеи. Бунтарят не живее в реалноста. Тя за него е несправедливост, която той не заслужава. Затова е и бунтар. Дори спрямо Бог. Понеже помните ли, Бог му дължи нещо. Всичко?

И затова Божията истина се бори с нашия народ.

Бог се бори и с Яков. Яков беше толкова корав, че Бог трябваше да счупи нещо в него, за да му надвие.

Но езичника не иска да чуе, че Бог поради добрината си чупи нещо в нас, за да се предадем. Езичника е целия просмукан от entitlement, усещането, че някой му дължи нещо. Дори Бог.

Затова и българина се лашка между две крайности: или обвинява Бог за всичко, или суеверно го почита “за всеки случай” – не, че вярва в него или Учението и Истината на Бог.

Чудя се какво ли пък ще стане ако се съберат една група от хора, които наистина са били счупени? Благодарен съм, че познавам такива. Как пък с тях приказката ни върви? За каквото и да е. Как пък за тях “смирението” им идва лесно? Може би понеже осъзнават, че смирение всъщност е нормалното състояние на ума и душата пред Бог Всемогъщи? Как може да не си смирен пред Създателя, в чиято ръка е “щепсела” на всеки на дъх, на всяко наше сърцебиене? И същия този Създател е бил така добър, че вместо да те разнищи на атомно ниво, се е смилил до степен такава, че сам да поеме наказанието за твоя грях и нечестие?

Затова не се сърдя на хленчещите, обвиняващите, вътрешно спорещите и съревноваващите се. Разбирам, че имат вътрешен проблем. Не смятам, че съм по-добър от тях. Просто избрах да се предам на “властите” 🙂

Разбирам, че колкото и да докарват фасадата до някое време, в един момент се разкриват и експлоадират. Някои пък имплодират и просто “изчезват”…Разбирам, че аз можеше да съм един от тях, както и, че мога един ден да стана един от тях, ако не беше за Божията милост.

Това сме ние, човеците.

Бог остава верен!

Semper prorsum, semper reformanda!

Георги Бакалов