Какъв прекрасен пролетен ден! Споделям с вас една снимка от разцъфналите декоративни черешови дръвчета в нашия квартал. Възползвайки се от възможностите на блог-платформата, споделям и едно кратко насърчение от Божието Слово.
“Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох…”
1 Коринтяни 11:23
ап. Георги Бакалов
Беше октомври, 2001 година. Едва месец преди това групата от 19-те джихадисти от Ал Каида беше взривила двата самолета в Кулите Близнаци в Ню Йорк. Бомбардировките над талибаните в Афганистан бяха започнали.
Някъде, по същото време, пътувах с кола до Тимишуара, Румъния, като говорител на една конференция. Върнах се в събота, навреме за неделната служба в църквата ни в София. Бях изморен, но реших да си проверя имейла, за да не оставям това за след службата или за понеделник.
И какво да видя – имейл от Чък Пиърс, в който ме пита дали мога във вторник, идната седмица, три дена по-късно, да съм в Хановър, Германия, и да служа на една от четирите основни служби на конференция, организирана от служението на Питър Вагнер. Дотогава не бях срещал Питър. Конференцията беше посетена от нещо като 3000 души, мисля от близо 60 страни. Дали беше поради станалата наскоро терористична атака или по друга причина, не знам, но духовната атмосфера беше нажежена.
Осъзнах, че съм един от основните четирима говорители. Имаше и много други говорители по различни по-малки зали и теми. Но службата, на която аз трябваше да служа, беше една от четирите основни служби, които се проведоха в голямата зала.
Бог ми даде слово. Просто го спусна в духа ми, буквално го усетих като писмо, пуснато в пощенска кутия.
Словото беше за Европа.
За долина пълна с кости. Костите на бивши воини. Костите на хора, които са били избраният от Бог народ, Неговият заветен народ. Но вече не са.
Аналогът тук е с историята на древен Израел, и по-конкретно със 70-те години вавилонско робство, през който период евреите са подчинени на езически царе, храмът е изгорен до основи и Ерусалим е под вавилонски протекторат. Изглеждало е, сякаш всичко е било е загубено за Израел. За някои хора от това поколение може би наистина всичко е било загубено.
Но на Езекил му бе заповядано да пророкува върху костите. Божият заветен народ в изгнание е като костите на воини, разхвърляни в долината на битка, отминала преди много време. По една или друга причина, ние не знаем защо, Бог не извърши възстановяването преди Неговият пророк да говори на костите. Езекил имаше съмнения и вътрешни борби. Не беше сигурен дали костите могат да оживеят.
“И рече ми: Сине човешки, могат ли да оживеят тия кости? И отговорих: Господи Йеова, Ти знаеш.” Езекил 37:3
Ние, хората, сме по-склонни да мислим, че Бог като е Бог, нека Той да възкреси каквото, когато и както иска. И това е вярно. Само Бог може да извърши нещо толкова колосално като връщането на един народ като Изравел от пленничество и да възстанови техния национален суверенитет. Или да възстнови България като народ и като държавност. Или Европа като християнска цивилизация.
Но има такива моменти, когато Той казва на нас – ние да говорим на мъртвите кости около себе си.
Исус, който също поучава за това как работи вярата, ни учи за това как чрез вяра да говорим на “планините” (пророческа метафора за трудностите, които се изправят пред нас.)
Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се оттук там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. Матей 17:20
Това е смиряващо на много нива, особено за тези от нас, които се имаме за умни и непримитивни.
(Филмът “Момченцето” предизвиква много размисли в тази насока – ако вярата ни е чиста и искрена, реално какво означава да говорим на планините? Препоръчвам го по много причини, не на последно място поради превъзходната игра на Джейкъб Салвати, Ема Уотсън и Кари-Хироки Тагауа.)
Пророк Езекил се покорява и пророкува на мъртвите кости.
Пророците са известни със своето радикално покорство на Бог, каквото и да им струва това.
Пророкуване означава да изговорим дадено ни от Бог слово, мисъл, сън или видение, без да го видоизменяме или адаптираме според нашия човешки ум, логика или обстоятелства. Това е смиряващо, понеже Бог може да ни даде слово, което конфликтира на много нива с нас самите, както и с други хора, или с установени традиции и постулати на човешко поведение и норми.
Бог иска ВСИЧКИ НИЕ да можем да пророкуваме, т.е. да можем да приемаме слово от Него и да го предаваме вярно и точно до който, когато и както трябва. (1 Кор 14:5). Проблемът е, че не всеки взема това насериозно и не всички искат да го правят. Не всеки иска да мине през процеса на пречупване, през който Бог възнамерява да прекара човека, който смята да си има “вземане-даване” с Него и Словото Му. Някои хора нямат вярата, че Бог може и иска да им говори – да им даде слово, което да предадат. Други пък не са в среда, която ги насърчава да се видят по този начин. А и не всички вярващи имат достъп до хора, които знаят или дори искат да помогнат на други да бъдат активирани в пророческото измерение.
Както виждате, “сложно е”, ако трябва да използвам един често леко изтъркан, но доста уместен израз.
Европа е долина пълна с мъртви кости, но и с обещание и наследство от миналото си. Тя е континентът, на който християнската цивилизация е разцъфнала и е дала толкова много на света. Цивилизация, която даде на света включително и Новия Свят, Америка. Цивилизация пост-християнска, но същевременно с това станала и пост-духовна, пост-просветена и пост-способна да намери себе си, да открие правилния път и да предложи на своите млади хора верен морален компас в бурите на цивилизационните конфликти, които вече ни засягат, включително на ежедневно, екзистенциално ниво.
Именно в тази и за тази Европа Бог иска да издигне хора, които да приемат Словото Му и да го говорят на мъртвите кости – ясно, смело и с духовната власт, която подобава за тази задача.
Именно в тази и за тази Европа Бог иска да издигне хора, които да приемат Словото Му и да го говорят на мъртвите кости – ясно, смело и с духовната власт, която подобава за тази задача.
Това е, което синтезира смисъла на моето духовно пътуване през последните вече 26 години, вярвам, че това ще осмисли и следващите 26, или колкото Бог ми е отредил.
ПРОРОК ИЛИ АПОСТОЛАТ?
В Стария Завет Бог издигаше пророк, даваше му Слово, пророкът го изговаряше и нещата или се случваха или не.
В Новия Завет начина по който Бог извършва това, е най-вече чрез апостоли и пророци, които заедно сформират т. нар. апостолат. Сформирането на апостолатите, които могат успешно да се справят с мисията, която Бог има за Тялото Христово в това поколение, не е лесна задача.
В Деяния, 13 глава, под изричното водителство на Исус (Главата на Тялото), чрез Слово, ясно изговорено от Святия Дух, църквата в Антиохия изпраща апостолски “тим”, (аз предпочитам да го наричам с по-правилния според мен термин “апостолат”), на пътуване, на мисия до нациите.
В резултат на това предаване на целите на Бог, Европа бива завинаги променена.
Има невероятна духовна битка за оформянето на такива апостолати. Те могат да са на различни нива – някои поставени от Бог основно за даден град, други за дадена нация, други интернационални.
Но това проявление на Царството няма да стане без болките на растежа в процеса на сформиране, намиране на правилния Божествен ред вътрешно и активирани в съответните мандати, които Той има за различните територии.
Не можем само да си мечтаем по цяла Европа ей така, “магически” да се родят жизнени, здрави, функционални общества от хора, които познават Бог и живеят според принципите на Божието Слово. Това няма да стане преди първо да бъде възстновено управлението, властта, божествения ред на Исус в Тялото.
Това е същността на битката за Европа и за нейното християнско минало, настояще и бъдеще. Може да се каже дори, че това е същността на мисията ни що се отнася до християнската цивилизация.
Аз и моят дом сме решили – избираме да сме покорни на призива “от горе” и да пророкуваме на мъртвите кости, където и когато Бог ни прати – било то в България, Европа или където и да е.
Чрез видео чатове, статии, проповеди на място, конференции, лично служение на хора, духовно бащинство, изграждане на лидери и църкви, микро-църкви, апостолски институти, граждански инициативи, просвещение, дарителство, активиране на латентни дарове в хора и конфронтиране с религиозната система – формите могат да бъдат много и различни, делото е едно и също.
Това е, за което съм роден и призван, и в което съм решен да бъда намерен верен. Това е за което много хора са призвани, ако има кой да разпали и активира в тях този призив.
Ап. Павел казва, че Исус дава “дарове” на Тялото Христово (Еф. 4:10-15)
Моят дар е видя ясно, да дефинирам, да предизивкам, да разпаля, да иницирам, да активирам, да помогна с навигацията на различни процеси и начинания. За ограничен брой хора и общности да бъда и духовен баща (не вярвайте на “духовни бащи и майки”, които имат по 1 000 синове и дъщери – няма такова нещо!).
За жалост, когато някой заговори с речника на реформацията, това привлича всякакви неща – и добри, и лоши. През годините различни хора са експонирали върху мен всякакви свои идеи и очаквания. И когато нещата не се получат точно както на тях им се е искало, или са си планували – съзнателно или подсъзнателно, те се обръщат и се настройват. Това е тъжно, но е факт. Където има волове, яслите не са санитарно чисти, както казва и Божието Слово. И може би e неизбежно за едно поколение с толкова много дефицити.
Дето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие. Притчи 14:4
Но Бог е, а не човек, Който дава даровете и призовава хората според Неговата благодат – както Той иска, когато и където реши. Всеки има своето уникално място в Божия план. Най-доброто, което всеки от нас може да направи, е не да експонира своите очаквания вътрху даден човек, бил той дори Божий човек, а да стигне до място на яснота относно каква е неговата мярка, мисия, роля и наследство в Божието дело.
Грешки ще има. Но нека е ясно и друго – грешките на растежа не са същото нещо като греха на нечестивите хора, които умишлено вредят. Един пример за това в България са пасторите-агенти. Тези нечестиви хора, съзнателно са избрали да вредят на Тялото Христово – и преди, и след 89-та година. И не само това, но се стремят вече за няколко години да “омаят” колкото може повече хора и да ги вкарат в заблуда, която се разпростира до такава степен, че те наричат злото – добро и доброто – зло. Така ДС пасторите и техните сурогати искат да убедят максимален брой хора, че агентите са герои, а истински страдалите от тях – и преди, и след 89-та, са “проблем”! Това не е “грешка”. Това е нечестиво!
Лично аз, чрез Божията благодат, най-доброто, което мога да дам на Тялото Христово, колкото и това да предизвиква противоречия и дискомфорт на моменти, дори за поддръжниците ми, са реформисткия дух, визия, послание и дейност.
Реформисткият дух, послание и дейност са контра-културни по същността си, препъни-камък за човешките идеи. Това може да е трудно за разбиране, но всъщност, ако се вгледаме добре в Писанията, Исус, а и първото поколение апостоли, бяха пример за това как поставяха Бог над всичко, включително семейство и приятели. Църквата не може да си позволи да бъде нито граждански манастир, нито социален клуб. Реформисткият мандат, слово и дух са отвесът, който Бог използва да ни държи в своя баланс и истина.
За щастие, не съм единствен – ще има повече и повече реформатори, които ще проправят път за Божието Царство в 21 век. Тук не говоря само за проповедници. Говоря за хора, които Бог издига във всяка сфера на обществото. А освен всичко друго, това е дело за три поколения напред. Някои от нас може и да не видят своите мечти или начинания да се сбъднат. И какво от това? Важното е да знаем кои сме, за какво сме призвани, да излезем извън зоната на комфорта и да направим правилното нещо. Да опитваме, докато успеем.
Но има и нещо друго. Тази работа с реформацията на Църквата не е някакво частно начинание. Това са заниманията на Бог с Неговия Дом. Не опира всичко само до това колко добре ще се справят някакви там митични реформатори с митичната зла система на Вавилон. Никой не е супер-човек и това не е поредният филм от поредицата “Transformers”. Няма такова нещо.
Реформацията на Църквата не може да бъде някаква самоцел или частно начинание. Тези процеси засягат и църквата и обществото. Ако Тялото Христово не приеме Исус Реформаторът (в лицето на реформистки мислещите и действащи водачи и хора, които Той издига във всяко поколение), тогава съдът над Божия Дом ще е напълно заслужен. Разпадът ще е неизбежен понеже винаги в историята, когато вярващите се слеят с културата с цел да избегнат конфликти, това е началото на края. Това е най-голямата опасност, а не кой ще е на власт политически днес или утре, или в какво положение е икономиката. Този свят не е наш дом, той никога няма да бъде рай на земята и Бог да ни пази от искрено заблудени идеалисти или осъзнати шмекери, които ни го обещават.
Въпросът е дали ще изберем да работим заедно с Бог за събарянето на старите, неработещи “храмове” в различните сфери на живота и за издигането на нови, или ще сме поредният прът в колелата на колесницата на Божието Царство.
Най-доброто, което можем да направим е:
Това е Мисията. Това е същността на Божието дело в нашето поколение!
Нека Бог даде на всеки четящ това послание – разбиране, яснота, смирение пред Него и обновено сърце и ревност за богоугоден живот и служение!
“Стига комунизъм и стига колективизъм!” – с такива призиви бразилският блогър Родриго Константино води будните граждани на Бразилия срещу корумпираната левичарка от български произход Дилма Русефа.
Любимката на българските комунисти, която позорният ДС агент Гоце Първанов се препъваше да хвали в началото на мандата й, е изправена пред сваляне от поста поради престъпление извършено по време на заемането на държавен пост – процедура станала известна под термина “импичмънт”.
Списание “Форин полиси” (Foreign Policy) в обширна статия сравнява г-н Константино с покойният американски блогър Андрю Брайтбарт, който стана олицетворението на бунта на ново поколение модерни консервативни блогъри.
След като за кратко време става де факто гласът и основен подстрекател на движението срещу корупцията в Бразилия, Родриго Константино се премества да живее Маями, като в момента пътува обратно до Бразилия, за да участва в протестите. Статията на ФП завършва с цитат на шокирания блогър, който не може да проумее как през 2016 година в Америка въобще е възмомжно социализмът да се обсъжда като алтернатива!
“Това е абсурдно!”, завършва материалът с цитат на човекът, чието име всява ужас в корумпираната политическа класа на Бразилия, начело с комунистката от български произход Дилма Русеф.
Източник: Foregin Policy http://j.mp/1UY8kyg
Има едно нещо, което би трябвало всички свободолюбиви хора, особено европейците, да кажат по-ясно от всякога – на себе си, едни на други и на целия свят: ние никога няма да преклоним колене пред ислямския джихад!
Но заедно с това, време е да дойде яснота за конфликта, който тормози и държи в страх и несигурност милиони нормални хора в свободния свят.
Възможно е много хора да кажат, че в такива ситуации трябва да реагираме “разумно” и “балансирано”. Съгласен съм. Баланс трябва да има, но какво всъщност означава това?
Първо и преди всичко, нека да кажа следното: време е за всички българи да погледнат исляма в една по-цялостна историческа и глобална переспектива, а не само в контекста на нашата национална история. А това няма как да стане без да имаме достъп до различни източници на историческа информация. А така информация на български е много оскъдна, ако въобще я има. Затова трябва да се облягаме на чужди автори, изследователи и източници, които са доказали себе си като достоверни такива във времето. Кои са легитимните изследователи и кои са пропагандатори е друг въпрос.
Лично аз не съм професионален историк или изследовател. Но от години изследвам темата като служител въвлечен в проповядването на Евангелието в страни и култури, в които Исляма е бил и продължава да е важен фактор. Що се отнася за мен лично, за мен това е въпрос на дълг да бъда добре информиран по тези въпроси, не само на обща култура или интерес.
А сега конкретно по темата и без повече въведения, предлагам следните насоки за размисъл:
1. Балансирано отношение към конфликта с Исляма не означава да си затваряме очите за реалностите на проблема.
Много хора имат грешната идея, че ако само оставим тези хора на мира, те ще са доволни. Рационално мислещите смятат, че всички други са рационални, включително джихадистите.
За нерелигиозните “западняци” балансирано отношение означава да чуем страната на всеки и да се опитаме да постигнем някакво разбиране. Те просто си затварят очите за същността на проблема. А именно: джихадистите не са водени от рационално мислене. Те са фанатизирани психопати – убийци. Буквално зомбирани хора, които искат едно основно нещо, да подчинят западната цивилизация, и от там и целия свят, на своята идеология. Балансирано в този случай, би било приемането на този факт и вземането на решения, основани на реалностите на деня.
2. Миналите векове от ислямска история разкриват един и същи модел на поведение.
Това, което виждаме днес ни шокира, поради способността на медиите да предадат образи – снимки и видео, в реално време, по целия свят. Но обезглавявания и масови убийства са били част от ислямското насилие, без което Ислямът никога не би могъл да се разпространи по света, както и комунизмът.
Ето нещо, което повечето хора не осъзнават. За първите 13 години, след като приема своите “откровения”, Мохамед проповядва по улиците на Мека. Изследователи твърдят, че около 100 души, основно членове на неговото семейство, са единствените, които са го последвали за това време.
Този период е познат като “Ислямът от Мека”. След това (през 622 г. сл. Хр.) Мохамед се премества в Медина и за следващите 10 години практикува и проповядва Исляма от Медина – пълен с насилие. В този период Мохамед покорява градове и села. След като пуска меча в действие, армията му бързо нараства до над 10 000 и той основава първата”ислямскадържава”. (http://www.danielpipes.org/comments/59595)
От тогава насам, вече за векове, ислямската история разкрива едно и също повтарящо се поведение – превземане, покоряване и експлоатиране на “неверниците”, или превръщането им в мюсюлмани. Физическото избиване на определен процент от хора, с цел подчиняването на останалите, е същият механизъм, който комунизма използва.
Когато проф. Марк Габриел, преподавател по ислямска история в най-влиятелният ислямски университет в света, започва да говори на студентите си за връзката и ролята на насилието в процеса на разпространението на Исляма през вековете, той бива изгонен от поста си, а по-късно се налага да избяга от Египет под заплаха за живота си. Той е автор на книгата “Умът на един ислямски терорист”, която беше преведена и издадена по мое ръководство от издателска къща Мемра и днес е един от най-качествените източници на българския пазар по тези въпроси. Книгата може да бъде поръчана от различни книжарници в България, ето един от линковете тук.
3. Политическата класа в Европа е корумпирана
Днешните европейски политици са в голяма степен (не всички, разбира се), изкуствено създадени персонажи, които нито разбират, нито работят в интерес на свободата – политическа, икономическа или религиозна. Затова те не знаят какво да правят с ислямските терористи. Те никога не са били подготвяни как да се справят с реални проблеми. Настоящите политици са добри основно в това да правят политически кампании, да вегетират в общественото пространство и да живеят в паралелната си реалност. Но сега балонът се пука и тези жалки подобия на обществено ангажирани личности, които би трябвало да представляват своите избиратели, действат неадекватно. Техният отговор е да се снишат, да направят каквото могат, за да се избегне конфликтът, вкл. да пуснат повече “бежанци”, само и само да направят сделка с чалматите страшилища на Ислямска държава. Това е тотално губеща стратегия. Категоричният им отговор би трябвало да е: “Никога не колене пред джихадистите!”, но само смели хора могат да кажат това.
5. Европа е духовно неадекватна
Съжалявам да го кажа, но на базата на моите наблюдения и личен опит, моето заключение след 25 години активна въвлеченост в проповядването на Евангелието и взаимодействие с религиозните институции и деноминации е, че голяма част от духовенството на Европа днес е неадкватно.
Клира сякаш служи основно не на Исус Христос, Който е Истината, Пътят и Животът, а на свои странни, хуманистични или религиозни идеи и дневен ред.
Християнството дори не е контра-сила спрямо ислямизацията в настоящия момент, понеже самата западна култира е компрометирала християнството, осмяла го е, завряла го е в ъгъла на културните реликви и не вижда в него никаква сила. Освен може би частична културална идентификация. Духовенството е приело тази присъда, рядко се бунтува срещу отредения му статут на музеен експонат и ангажира вярващите само като форма на бягство от действителността. Липсват християнски апологети, които да защитят вярата ни достойно в публичното пространство, в университетските аули, в медиите и в църквите ни. В резултат на това, за повечето европейци христиняството е само куп ритуали, мистични традиции или символика – всичко друго, но не и мироглед, убеждения, начин на живот и духовна сила.
Не само това, но реформаторските гласове, които дръзнат да “вдигнат полите” на корумпираната църква, често биват заклеймени и дискредитирани като “крайни”. По този начин деноминационните елити си осигуряват безпроблемното съществуването и формите на своето институционално християнство, предлагащо абстракции и несвързано нито с битието на хорат, нито с актуалните теми на обществото днес.
Светският хуманизъм няма да може да се противопостави на ислямската инвазия в Европа. Безгръбначните политици скоро няма да вземат решения, които само силни лидери могат да вземат. Религиозни функционери няма скоро да започнат да действат като реформатори и да мобилизират духовно пост-християнска Европа.
Промяната и повратът в това състояние ще дойде тогава, когато мъже и жени, които служат на Бог, а не на себе си или на религиозните системи, приемат вярно словото на Господа, прокламират го ясно, и народът, хората – откликнат и го приемат.
Трябва да вземем решение, всеки един от нас, че никога няма да преклоним коляно пред ислямизацията, че няма да продължаваме да позволяваме на самозабравили се политици да злоупотребяват с политическата система, че няма да останем невежи относно казусите на деня, че всеки един от нас ще се върне към личната си духовна отговорност и призив пред Бог. Трябва да се задвижим в ново единство – в покаяние пред Бог, в смирение пред Него и ревност заради Него. Трябва да подкрепим реформистките водачи, групи и движения, които Бог може да издигне и от “камъните”, ако и когато Го вземем насериозно и извикаме към Него за помощ!
“…и ако людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им.” 2 Лет. 7:14
Бог да има милост за пострадалите от Брюксел, за техните семейства, както и за Белгия и Европа като цяло!
Георги Бакалов
Обединяващ апостол
Апостолска Реформирана Църква
Един от начините да бъде блокирано действието на религиозния дух в живота ни е да откажем клиширането на езика си. Езикът, освен, че е израз на духа, който е в нас, оформя също така мозъчните възприятия и емоционалното ни състояние.
Думата “cliche” е сравнително нова дори във френския език, откъдето идва. Свързана е с индустриализацията на западното общество. Първоначално, в началото на 19 век, тя е била технически термин за повтарящ се, безсмислен, досаден звук в производството. Думата “клик” за компютърната “мишка” днес е със същия корен.
Клиширането на велики духовни истини чрез свръхнасищане на речника ни с тях, води до шаблонност, тривиалност и манипулативност. Хора, които се обръщат към Бог и проговарят “църквиански”, стават неузнаваеми за своите близки и познати. Повечето започват да странят от тях и така се образува една от пропастите между вярващи и невярващи. Видях това от самото начало на своето обръщение и осъзнах, че налагането на някакъв мой, религиозен речник в отношенията ми с близки, приятели и роднини, може само да навреди. Така е и до днес.
Като проповедник, особено през годините, съм изпадал в много конфузни ситуации, когато съм бил сред напомпани хора, които очакват като сляза от амвона, стих след стих и духовно “откровение” след откровение да текат от мен нон-стоп. Виждал съм как в такава ситуация, като не отговоря на техните очаквания, те “пренавиват” възприятието си и някои от тях не знаят какво да мислят за уж проповедник, който не говорим само с библейски мъдрости. Но е много трудно да обясниш това на незрял човек или на човек сериозно спечен в калъпите на религиозната суб-култура, без той да се засегне.
С годините, колкото повече се приближавам до Него, толкова повече осъзнавам, че Бог иска и може да ни говори и да ни покаже много повече неща, отколкото предполагаме. Но понеже умът ни все иска да превключва на религиозна “вълна”, а Бог не е там – много пъти не чуваме и не виждаме, както бихме могли, ако сме свободни в Него и не се “напълваме”, а оставим Неговият поток на живот да тече в нас.
Голямата Заповед на Исус да идем до всеки в този свят се отнася до това КАКВО трябва да правим. Няма обаче наръчник за това КАК и КОГА трябва да споделяме вярата си. За тези неща се очаква от всеки един да развие усет за подходящите: време, място и начин. Но понеже в повечето църкви се култивира отношението, че трябва да бъдем слушани като говорим, понеже видиш ли говорим ИСТИНАТА, и то БОЖЯТА такава, ние действаме така сякаш едва ли не светът ни го дължи това. “Светът” може да е всичко, но не ни дължи нищо.
Така по-ревностните от нас развиваме леко (или много) арогантен дух, който кара хората да странят от нас. Има четири Евангелия, в които е отразено учението на Исус – ТОВА НЕ СА ОБАЧЕ ВСИЧКИТЕ МУ РАЗГОВОРИ с хора в неговия живот. Това е така, понеже дори Божият Син имаше най-вероятно напълно нормални взаимоотношения и разговори за малките неща в живота, това караше хората да го усещат близък и познат.
Нека преоткрием радостта от това да сме ненапрегнати, нормални и достъпни – като Него! Нека си тръгнат от нас изкуствените фрази, пози и религиозният жаргон. Нека Исус в нас се разкрие като топлият, забавен, приятен, понякога тъжен, друг път разгневен, но винаги искрено заинтересуван от другия – Човекът Бог, Който беше, е и ще остане такъв за вечността!
“И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
Но те Го молеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.” Лука 24:15-17, 29-31
Има две категории хора, чрез които в крайна сметка се измерва нашето християнство. Познатите и непознатите.
Нека видим какво означава това.
Ако разгледаме внимателно Новия завет, ще стане очевидно за нас, че Исус е имал различни видове взаимоотношения с различни хора.
Знаем, че всички хора тогава са имали нужда от Исус. Та кой няма?
Но Исус се свърза с тези различни групи от хора по специфичен начин. Те бяха единствените, с които той общува след възкресението си.
ПОЗНАТИТЕ В ЖИВОТА НИ
Историците ни казват, че Ерусалим по времето на Исус е имал население от около 100 000 души.
И все пак, освен масите, които дойдоха да станат свидетели на Неговите чудеса и да го чуят как поучава, само една шепа бяха избрани да участват от по-близък план в развиващите се събития на изявата на Исус като равин, Човекът – Чудо, Месия, и в крайна сметка – Възкръсналият Спасител , Цар и Господ!
Възможно ли е да има модел във всичко това? Възможно ли е всички ние да се нуждаем от пет такива групи хора в живота си?
Алберт-Ласло Барабаси и Дженифър Франгос пишат в своята новаторска книга “Свързаност: Науката на мрежите”, въз основа на изследвания, че броят на хората, които човек опознава на лична основа и с които общува през целия си живот, е около 600. Хм, това е доста близо до 500!
А какво да кажем за числото на Дънбар – британски учен, който по някакъв начин изчислява, че можем да поддържаме най-много 150 качествени взаимоотношения във всеки даден момент. Това не е толкова далеч от 120.
А какво да кажем за седемдесетте?
Знаете ли, че над 85% от църквите са съставени от по-малко от 100 души? И половината от тях са групи от 50 или по-малко!
Така че има какво да се каже относно динамиката между 50, 70 и 100 души. Наречете го вашата “разширена общност”, ако щете, но група от такъв размер е доказала своята устойчивост във времето.
И последно, това са дванадесетте в живота на всеки от нас – хората, на които се обаждаме, когато е време да празнуваме или да скърбим. Хората, които могат да дойдат в дома ви и да ви прегърнат, и това няма да ви накара да се чувствате странно. Да, всички ние се нуждаем от такива хора. Повече от един или двама.
А какво да кажем за специалните трима?
Йоан, Петър и Яков имаха нещо специално помежду си. Не сме сигурни как и защо, но тези трима апостола имаха място в живота на Исус, което беше много близо до Него. Вътрешният кръг от приятели е от решаващо значение за живота ни. Напълно възможно е да не можем да наречем “близки приятели” повече от трима души. Този най-близък кръг от приятели, изисква най-много от нашата вътрешна уязвимост и инвестиции на време и усилия. Но това ще е инвестиция, която си заслужава.
Възможно ли е Исус да моделира нещо за нас?
Общественият му живот беше едно нещо, но освен това имаше всички тези различни кръгове от хора, с които той избра да си взаимодейства по специален начин. Той самият направи разлика между тези отделни групи от хора. Не се отнесе към всички като към “масите”.
Исус вярваше в хората. Целият му живот беше интегриран с хора. Явно той е разграничавал един човек от друг и е разбирал груповата динамика толкова много, че си е взаимодействал с различните групи по различни начини.
А възможно ли е докато преминаваме през живота, да се окаже, че ние също ще го изживеем най-вече сред нашите собствени 3, 12, 70, 120 и 500? (използвам цифрите символично)
Ако е така, кои са те в твоя живот?
Мислил ли сте за това?
Не са ли това хората, които наричаме “обществото”? Не са ли те хората пред които аз и ти в крайна сметка или представяме Христос, или не?
НЕПОЗНАТИТЕ В ЖИВОТА НИ
Когато Исус ни учи да обичаме ближния, Той ни учи на този ценен урок чрез притчата за добрия самарянин, който имаше да ни каже едно много просто нещо: нашият “ближен” е наистина всеки човек в нужда, с когото се сблъскаме. И това е така, защото ние вярваме, че Господ ни води във всички неща, ние вярваме, че когато ние “се сблъскаме с някой в нужда”, това е може би една възможност за нас да демонстрираме любовта и грижите на нашия Небесен Отец.
И ако не съм го споменал досега, нека е ясно и това: Той бди над нас, не само за да ни благослови и да се грижи за нас, но и за да ни води като ръцете и краката Си на земята? Как иначе си представяме цялото това нещо с “Тялото Христово”?
Това е сърцето на Бога е за човечеството. Ако имаме Божието сърце на състрадание към напълно непознат човек, това е един вид показател, че можем да обичаме най-трудните за обичане – хората, които дори не познаваме. Когато видим страдащи хора по телевизията, хора, които са в крайна нужда и на които бихме помогнали дори с малкото, което имаме, ние изпитваме това желание понеже тези хора, въпреки, че са непознати за нас, са направени от Бога и са Му деца, за които и Той се грижи.
Тази нагласа и дълбока убеденост са в самото сърце на нашата християнска цивилизация и общество. Това е в основата на християнския начин на работа на болници, хуманитарни организации, програми и терапии за борба с пристрастяване, организации като Червения кръст. Това е, с което първоначално са били известни църквите.
СЕМЕЙСТВО И БЛИЗКИ
А какво да кажем за тези, които са по-близо до нас и са най-близките ни? Нашите семейства, приятели, роднини, колеги? Апостол Павел казва:
“Но ако някой не се грижи за своите и най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.” 1 Тим. 5: 8
Защото истината е, че нашата християнска цивилизация се разпада отчасти именно заради разпада на традиционното семейство.
Как става така, че сме толкова добри в създаването и функционирането на всякакви хуманитарни организации, чрез които сме готови да помогнем на хора, които не познаваме, а се проваляме толкова шокиращо у дома?
Истината е, че по-голямата част от живота ни ще бъде изразходена не в общуването с непознати, които са в нужда и с които сме се сблъскали. По-голямата част от живота ни ще бъде изразходена в общуване със семейството, приятелите, колегите и други познати – нашият ближен, съседът ни.
Това са също така хората, които ще станат свидетели на нашите неуспехи и борби. Надяваме се, че те също така ще бъдат и тези, които ще ни помогнат да стъпим на краката си и да се върнем в състезанието на живота.
Нека правим добро за непознатите. Това е част от християнската добродетел.
Но нека открием кои са нашите 3, 12, 70, 120 и 500 – нашите ближни, нашите приятели, нашата християнска цивилизация – това в крайна сметка е и нашия свят. Нека го направим по-добър като открием как да бъдем по-добри за различните групи от хора в живота ни!
Автор: Георги Бакалов
Превод: Мария Беличовска
(Адаптиран превод. Източник: www.opensourcechristian.com)
Третата от Десетте Заповеди е свързана с Божието име, но и с неща много отвъд това. Третата Заповед ни задължава ако ще сме Божий, да не са само празни приказки. Тя е заповед за нас, и е нещо, което само ние можем да направим, а не някой друг вместо нас. Бог ще държи отговорни хора, които не вземат насериозно Името му и Словото му.
“Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…” (Изход 20:7)
Думата “напразно” означава:
– суетно
– безсмислено
– безстойностно
– празно
– без почит
Да “повярваме” в Бог означава нещо много повече отвъд умствено да се съгласим с библейското твърдение, че Той е създал света, и че Го има.
Вярата в Бог е свъзрана с познаването на Бог – не само богословски, но и “от първа ръка”, т.е. всеки за себе си.
ЗАВЕТНИТЕ ИМЕНА
През вековете той е разкривал Себе Си на различни хора, най-вече на Авраам и неговите потомци, в различни ситуации, по различен начин. Това разкриване на Бог заема значима част от това, което днес наричаме “Стария Завет” – Писанията на пророците, на които и чрез които Бог се разкри и говори на еверите и чрез тях на целия свят.
Бог се разкри като Всемогъщ, Снабдител, Изцелител, Освободител – това са само някои от Неговите имена. Всяко разкриване на тези имена беше свързано с проявление на съответната сила съпровождаща това име. Когато Бог изцели еверите, той им разкри името си Изцелител (Йехова Рафа). Когато снабди Аврам с жертвено агне в един сюблимен момент на невъзможност, Той се разкри като Йехова Ире (Бог Снабдител).
БАЩА
Исус от Назарет разкри най-върховното от всички имена и проявления на Бог – това на Бащата. Повече от всяко друго име на Бог, Исус говори за “Отец”, или Баща. Повече от всичко друго, Исус дойде като Син. Повече от всичко друго, Той желае да приведе всички нас до Небесния Баща, да бъдем новородени от Св. Дух, да станем синове и дъщери, да примем духа на осиновение и да заживеем като сънаследници на Христос.
Това е същността на Евангелието, Добрата Вест на Божието Царство.
Но всичко това звучи като приказки от 1001 нощи на един необновен, невярващ ум.
Когато Св. Дух започне да освещава един непознаващ Бога човек, този процес е свързан с решението той (или тя) да вземе насериозно Бог и Неговото Слово. Един от първите белези за това, че сме взели насериозно Бог, е промяната в начина по който използваме неговото Име. Започваме да говорим с почит за Него, което отразява вярата ни и обичта ни.
“Всеки, който призове името Господне, ще се спаси!”, заявява с увереност ап. Петър в деня на Петдесятница (Деяния 2:21).
Защото “…всеки, който призове Господното име, ще се спаси”, казва и ап. Павел. И двата новозаветни стиха са цитати на изреченото от пророк Йоил (Йоил 2:32).
Божията сила никога няма да подейства и Бог няма да се разкрие на човек, който се обръща към Бог без почит, т.е. някой, който взема напразно името Му.
ОТВЪД ИМЕТО
Но този принцип се простира далеч отвъд Третата Заповед.
Тенденцията на плътската ни природа е да обезценява нещата на Бог.
В този смисъл, във всеки един от нас живее едно плътско “прасе”, което има тенденцията да стъпче каквото му попадне и да “разкъса” дори този, който му го е дал.
“Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.” Мат. 7:6
Плътската ни природа има тенденцията да обезцени името на Бог, както и да омаловажи Божието Слово. Всеки от нас трябва да избере да “умре” към плътската ни тенденция да сме нихилисти, подиграватели, скептици и присмехулници, които презират Божиите неща.
Само когато култивираме отношение на почит към Бог, неговото Име и Слово, Бог ще ни се разкрие като Баща и ще ни направи част от наследството, което има за нас.
БАЩИ
Апостол Павел каза на вяращите в град Коринт: “Имате много учители, но не много бащи!” (1 Кор. 4:15)
Днес много хора се молят с “Отче наш” без да са преживяли Бог като техен Баща. Без да са приели Неговата любов и без да имат силата самите те да бъдат духовните баща или майка в живота на синовете и дъщерите, които Той им дава.
СЕМЕЙСТВО
Това е най-голямото предизвикателство пред християните днес – общностите ни да бъдат разпознати като истинско духовно семейство, а не просто като дейност, основно свързана с “литургията” (богослужението). А една общност не може да бъде дом, ако няма бащи. А не може да има бащи, ако те първо на са били синове.
Нашето поколение задължително трябва да разчупи проклятието на духовно “безбащинство”. Ако ние не го направим, ще предадем странен дух на следващото поколение. Там, където има състезаване един с друг, сравняване на един с друг, липса на ред и други подобни дисфункции, най-вероятно няма бащински авторитет.
Това не са някакви празни приказки и метафори. Духът на бащинство е Божията реална грижа и любов изразена в това по-зрелите от нас да докоснем израстващите и да оставим отпечатък в техния живот и мисъл, да оставим следата на Бог в тях.
Бог определи цялата мисия на Авраам с едно изречение: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. ” Битие 18:19
БАЩИ И СЕМЕЙСТВО СЕГА
В заключение: Бог заявява чрез пророк Малахия, че идва ден, в който Бог ще изпрати “Илия” на своя народ. Илия е преобраз на духовният баща. Пророк Илия беше духовен баща на Израел и в частност на Ахав, слабохарактерният цар на Израел, който позволи на езическата царица Езавел да вкара всякакво духовно нечестие в Израел. Ахав се провали като духовен син. Пророк Илия също така беше духовен баща и на Елисей и едно цяло следващото поколение пророци. Елисей успя.
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.” Мал 4:5-6
Бог може и иска да издигне духовни бащи, които като пророк Илия, да обърнат сърцата на бащите към синовете. Това обръщане е процесът на отвръщане от празни и маловажни неща, към важните и ценните. То е много повече от някаква църковна служба или конференция, на която чуваме добро слово и се прегръщаме след това в умиление. Бащинството и обръщането на сърцата е процес, в който сме призвани да ходим. Църквата променяща се от литургична в семейна, е процес, в който всички ние имаме нашия дял. Той започва от нас, семействата ни, взаимоотношенията с тези, които са призвани да са ни бащи и с тези, които са призвани да са ни синове.
На 25 февруари се навършват 100 години втората най-значима българска военноморска победа – потапянето на руския миненосец “Лейтенант Пущин”.
Ескадрения мининосец се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие. При едно от тях, на 25 февруари (нов стил – 9 март), 1916 г., близо до Варна, се натъква на българска мина, корпусът му се пречупва на две и потъва. Загива почти целият екипаж от 75 души, между които и петима беларусци. Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. Руският военноморски флаг на едната от двете лодки се съхранява в Националния военноисторически музей в София.
Плаващият след „Лейтенант Пущин” друг руски ескадрен миноносец – „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна.
След откриването на миноносеца историкът д-р Атанас Панайотов коментира: “С откриването на руския ескадрен миноносец “Лейтенат Пущин” се доказва на практика втората българска морска победа. Ако приемем, че първата е успешната торпедна атака срещу турския крайцер “Хамидие”, то това е втората морска победа, осъществена на 25 Февруари 1916 година, по време на Първата световна война”.
Само няколко месеца преди този инцидент, през октомври 1915 година, в отделно нападение, Русия бомбардира Варна – загива мирно население и служители от българския военноморски флот.
Незнайно защо, през 2011 година, със съдействието на Руското географско сдружение, в България е издигната паметна плоча възпоменаваща потапянето на “Лейтенант Пущин”. Председател на Руското географско сдружение е Вл. Путин.
Източници:
Напоследък забелязвам повече и повече псевдо-националисти да разпространяват снимки на Адолф Хитлер – евентуално с идеята, че може би ако Хитлер щял да бъде жив, тогава щял едва ли не да се справи с нахлуващите ислямски мигранти от Сирия и други страни.
Такъв сценарии не би могъл да има, понеже Адолф Хитлер никога не е бил против Исляма – всъщност има достатъчно основание и исторически документи, които сочат към това, че той е бил привърженик на исляма, възхищавал му се е и го е хвалил.
Другият факт, също не по малко важен е този, че Хитлер е бил против християнството. Той го е мразел, мислел го е за слабо и само е говорил добре за християнството с цел да спечели германците, които са били по онова време около 80% протестанти и около 20% католици.
Но Хитлер не е бил християнин по начина по който повечето хора разбират християнството.
Ето един от цитатите разкриващи истинското отношениене на Хитлер съответно към Исляма и Християнството:
„За наше нещастие на нас се падна грешната религия. Защо не беше религията на японците, които считат жертвата в името на родината за най-голямото добро? Мохамеданската религия също щеше да е по-подходяща отколкото християнството. Защо трябваше да е християнството с неговата смиреност и отпуснатост?“
– Адолф Хитлер; цитат от Алберт Спиър, автор на „Отвътре в Третия Райх: Мемоари“, 115 стр.
Алберт Спиър е бил дясната ръка на Хитлер. Служил е като Министър на Въоръжението и Военната Продукция. Осъден на 21 години затвор от Нюрнбергския процес, в който период написва своите мемоари.
Всеизвестна е и връзката и стратегическият алианс на Хитлер и Третия Райх с Великия Мюфтия на Ерусалим, Хадж Амин Ал-Хюсейни, който е участвал в разговори с Хитлер още през 1941 г., на които е било дискутирано сътрудничеството между Третия Райх и ислямистите в териториите на Великобритания, които по-късно стават Израел. Целта на това „сътрудничество“ е било избиването на евреите. По-късно Ал-Хюсейни бива осъден за военни престъпления. Той е и далечен роднина на Ясер Арафат. В този смисъл може да се каже, че съвременният ислямизъм е в огромна степен повлиян от геноцидните политики на фашизма.
Източник: Ислямът Разобличен http://j.mp/1OVOHoH
Предстои настъпването на новата календарна година. Много от хората в този свят, които са в духовно неведение, ще си пожелаят всякакви хубави неща. На това аз му казвам “магическо мислене”. Само понеже си пожелаваме неща, не значи, че ще станат. Безбожните хора и те си пожелават всякакви хубави неща. Вярващите по-добре да сме наясно, че пожеланията в най-добрия случай могат да са само повърхностен израз на вярата, която Бог ни дава чрез Словото си.
Предлагам пет семпли, но силни молитви, основани на Божието Слово, които минават отвъд повърхностните, нямащи никаква сила пожелания. Използвай тези молитви само да ти дадат начална насока, но продължи както Св. Дух те води.
1. Молитва за Божието присъствие.
“Господи, Ти си Всеприсъстващ Дух! Аз съм ново духовно създание, измито от грях чрез кръвта на Исус. Направил си ме Твой храм, Твое обиталище. През тази година изпълвай ме с Твоето присъствие по начини познати и непознати за мен досега! Изпълвай моите мисли, моето сърце, моето физическо тяло и моите емоции. Всеки ден се предавам да бъда твой храм на земята. Амин!”
Стихове: Йоан 4:23; 1 Кор. 6:19
2. Молитва за физическо здраве
“Господи, Ти си Изцелител! Твоята сила да изцеляваш и да ми даваш здраве, сега е и моя сила чрез завета, който имам сключен с теб в Исус! Изчиствай тялото ми от всякакви патогени. Помогни ми да слушам тялото и душата си, да се грижа за себе си и да избягвам консумацията на вредни неща. Приемам твоето изцеление! Амин!”
Стихове: Изход 15:26, Псалм 30:2
3. Молитва за ходене в любов и прошка
“Господи, ти си Любов! Помогни ми тази година да ходя в любов, простителност и дълготърпение спрямо ближния ми! Не ми позволявай да забравя колко аз греша и колко Ти на мен прощаваш. Смирено те моля да ми помогнеш да Ти се доверя – Ти виждаш всичко и на теб мога да предам всяка ситуация, която изисква моето покорство спрямо теб и доверие спрямо човек. Амин!”
Стихове: Евреи 10:17, Матей 6:12
4. Молитва за мъдрост и успех
“Господи, ти си ме създал да ходя в мъдрост, а не в глупост и невежество! Отвори ума и сърцето ми за Твоето Слово, вразуми ме, освободи ме от странни идеи и душевни проекции на мои плътски пожелания. Дай ми да видя истинските възможности за успех от Теб и ми дай мъдрост как да се справя добре. Амин!”
Стихове: Псалм 37:4, Притчи 16:3
5. Молитва за семейство и важни взаимоотношения
“Господи, благодаря ти за семейството ми, приятелите ми, колеги и/или партньори, клиенти и съседи! Благослови всеки един от тях по начини невъзможни и незнайни за мен! А на мен помогни да съм адекватен спрямо тези от техните нужди, в които мога да съм от помощ. Дай дух на единство между най-близките ми, дай ни разбиране и как да се приемаме и уважаваме, всеки с неговите специфични особености и ситуации! Амин!”
Стихове: 1 Tim. 5:8, Ефесяни 4:1-3