Author: theeditor167

 
На всички приятели, познати и дори непознати, честито Рождество Христово и благословено прекарване на празника! 

В този изгубен и безбожен свят, нека си припомним, че Бог избра Спасителят на човешката раса да се роди в политически слаба и окупирана от Римската империя страна, така, че нека не се обезсърчаваме от състоянието на света днес! 

Човешки Син роден в семейството на родители в чиито вени течеше както царска кръв, така и прелюбодейска изневяра – така, че нека не се обезсърчаваме от нашите лични недостатъци, слабости и противоречия! 

Божи Син според зачатието на Духа – за да сме насърчени, че нашата сила не е от този свят! 

В Него имаме примирението на човешкото и божественото, в Него е надеждата за бъдещата слава! 
Емануил, Бог е с нас!

Честито Рождество Христово и благословена нова 2016 година!

  Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, си каза тежката дума и дано тя се чуе от всички мислещи българи! 

На мен това ми прозвуча като едно добре обмислено предупреждение към всички българи, които го е грижа за състоянието на народа ни. Предупреждение, че нещо може и трябва да се направи. Иначе наистина сме се запътили в графа “провалени народи”, колкото и да не ми харесва да го кажа.

Не знам много за този мъж, но думите му звучат изключително точно казани за деня и времето, в което живеем! За мен са едно потвърждение на някои неща, които напоследък дори споделих по различни начини от амвона и в разговори с приятели в България:

1) няма ли върховенство на правото, демокрацията е пълна бутафория – г-н Панов явно разграничава върховенството на моралния закон “на правото” като даден свише, и го отдиференцира от “върховенството на закона”, като под “закона” той явно визира законите творени от човеци в парламента. Това не е само семантика, явно тук има загатване за това, че моралният закон идва от Бог, без да се стига до толкова ясно артикулиране на тази истина. А тя е именно истината, която коренно различава да речем американската от френската революции през 18 век и от там и законите и обществата, които те произвеждат.

Забележително изказване на г-н Панов за една по съществото си безбожна система като българската, чиято официална образователна доктрина например е основана на безбожната теория на еволюцията и за която Православната църква е символа, който най-много представя идеята за вяра на българския народ! Бог не се споменава НИКЪДЕ в който и да е официален български закон или документ издаден от държавна институция. Или пояснението, че България или българската държава почита “юдео-християнския Бог”.

А още повече Исус Христос.

Когато тези термини започнат да присъстват в официални български закони и официални изявления на български институции, може само тогава да се говори, че държавата е започнала поне да почита Този, който ни е дал именно “върховенството на правото”. Дотогава явно само ще я караме на почит към Него “по подразбиране”. И ще се смеем на американците колко са несериозни в тяхната религиозност, понеже тонове техни официални държавни документи – исторически и включително до днес, споменават Бог.

2) нещата са така, както са, понеже са устроени да са именно така е другата важна тема, която г-н Панов слага на масата на обществения дебат относно реалното устройство на системата.

Само преди 2 дни качих нещо в блога ми на английски, което по смисъл е идентично на това заключение на г-н Лозан Панов. А именно: ако нещата са така, както са в България вече за 25 години, то е понеже те са замислени да са така и системата е замислена да проваля хората по малки и големи начини. Дадох пример за това чрез системата за паркиране в София, която е замислена, така, че рано или късно, в някакъв момент, хора, които просто си вършат работата в града, да не могат да се преборят с идиотския 15 минутен период на невъзможност да платиш за паркиране в синя или зелена зона, след изтичане на 2 часа. Така общината вероятно събира стотици хиляди левове и такси от хората, които просто се опитват да си свършат работата в града. А могат да бъдат дадени примери за нарочно замислени подобни идиотизми на всякакви нива, които имат за цел да провалят.

И така, хората живеят за години с усещането, че системата и държавата като част от нея, са съзнателно устроени да вредят и провалят. Е, как да се чувства човек горд със страната си, ако държавната система мачка хората за вече 25 години и няма начин по който това да се промени? Затова търсим утеха в историята и в природата ни, почти като бягство от реалната ситуация и унизителното състояние на безсилие на “гражданите”.

А “гражданин” е бил специален статут в Римската империя!

Гражданство И ДНЕС се придобива по труден начин и по специален закон. А какво правим с него, тези от нас, които вече са граждани?

В пост-комунистическото общество, да си гражданин е още един бутафорен термин, изтърбушен от смисъл именно понеже липсва реалното действие на основния принцип на свободното общество, а именно върховенството на правото. Което пък води до обособяването на система замислена да проваля.

Нека Бог да има милост над България и нека даде нов шанс на този народ!

Въпреки добре финансирана кампания от защитниците на идеята, на референдум проведен в щата Охайо, гласоподавателите избраха решително да кажат “Не” на легализацията на марихуаната за медицнски цели и лична употреба.

65% от гласоподавателите за против, 35% са “за”. Така предложението губи във всички 88 области на щата.

Ако предложението щеше да бъде прието, щата Охайо щеше да е първият, който да легализира едновременно медицинската марихуана и тази за лична употреба. Четири други щата в САЩ вече са легализирали марихуаната за медицнски цели.

Падението на Дилма Русеф – бразилската левичарка-президент с български комунистически произход, ескалира – заедно с призивите за импийчмънт

На 28ми октомври, активисти в Бразилия се самозакопчаха с белезници за колона в сградата на бразилския конгрес, с което засилиха натиска за импийчмънт на бразилската левичарка с български комунистически произход.

През 2011 година бившият български Президент и агент на комунистическата Държавна Сигурност, Георги Първанов, прие Дилма Русеф с много фанфари и помпозни обещани за активиране на нови икономически отношения с Бразилия, като даже я награди с най-високото държавно отличие – орден Стара Планина, без да е ясно точно за какви заслуги.

Реалностите обаче показват, че левичарите, било то в България или в Бразилия са добри само в едно – да говорят празни обещания, да се замесват в корупционни скандали и да рушат националните икономики.

Кратка справка в Национален Експортен Портал, разкрива жалката реалност на истинските икономически отношения между България и Бразилия:

Стокообменът ни с Бразилия се характеризира със значителен дисбаланс и трайно негативно салдо за нашата страна.

През 2013 г. двустранният ни стокообмен с Бразилия се свива със 62% в сравнение със предходната 2012 г. Българският износ за Бразилия намалява значително с 59% до 18.19 млн. щ.д. Вносът от Бразилия също регистрира спад от 63% сравнено със същия период на 2012 г.

Нактратко може да се каже, че търговския обмен с Бразилия е сринат.

Срива се и президентството на Дилма Русеф, като в момента над 70% от бразилците са недоволни от нея, а една 8% са доволни.

Не само това, но призивите за нейния импийчмънт – преждевременното й изгонване от поста президент, достига нова кулуминационна точка след последните действия на протестиращите и доброволното им закопчаване с белезници в Конгреса на Бразилия.

Българските медии, след като по времето на Първанов възпяваха възхода на левичарката от български произход, сега само спорадично отразяват нейното падение.

Въпреки това, някои от тях не пропуснаха да информират български говорящите си аудитории по-рано тази година, че Дилма Русеф е вече печално известна с това, че държи рекорда за най-непопулярен политик в Бразилия за последните 30 години.

Дилма Русеф е бивша войнствена левичарка-терорист, чиито баща е бил близък до комунистическата функционерка Елисавета Багряна.

Падението на Дилма Русеф е поредното доказателство, че било то Венецуела, Русия или Бразилия, левичарските идеи, доминирани от налагането на ролята на държавата в икономиката, наред с други атрибути на провалили се вече соц. философии, недвусмислено демонстрират, че многоочакваният възход на т. нар. БРИК икономики (Бразилия, Русия, Индия и Китай) като кандидат за заместител на нациите от G7, са нищо повече от миражите на болни политически амбции

Нали така, Дилма?

Чували ли сте да казват за някого: “това е човек с мисия!”?

Ето един цитат от издание на Висшия ислямски институт в България:

“Чувството за отговорност у мюсюлманина се корени в съзнанието, че е човек с мисия.” (Годишник на Висшия ислямски институт, брой 3, 2011 г.)

За най-голямо съжаление днес може да се каже, че ислямистите по цял свят са познати с това, че са “хора с мисия”, дори тази мисия да е сатанинска.

А вярващите в Исус Христос?

От националната до личната ни истории, не е трудно да се види, че хората с мисия са хората, които променят света – за по-добро или по-лошо.

За щастие, нашата национална история е пълна с примери за хора с мисия – като например Левски. Историкът проф. Пламен Павлов казва за него:

“Като вярващ християнин, човек с мисия, или както са казвали някога в българската земя Македония – „човек със звезда”, той съчетава в себе си по особен, дори неповторим начин традиционните православни ценности, възприети от нашите деди от векове, с модерността на европейското и българското Възраждане, с най-радикални и демократични идеи на ХІХ в.”.

Защо някои хора изглеждат, звучат и действат като “човек с мисия”, а други – не? Всеки човек ли има мисия? Какво означава всъщност това за нас днес?

Предлагам следните мисли, които могат да помогнат на някого в търсенето му по тази важна тема:

1. Не всеки живее като човек с мисия

За най-голямо съжаление за повечето хора в този свят смисълът на живота се свежда просто до борба за лично щастие. Това може да бъде наречен още “импулсивен” начин на мислене и живот – стремеж към комфорт без много загриженост за постигане на нещо по-голямо, което евентуално може да промени света за по-добро. Импулсивните хора имат своите си моменти, в които се замислят за някои неща малко по-дълбоко, но тези моменти не траят дълго. Не ме разбирайте погрешно – това може да са всъщност много добри по душа хора. Те просто не мислят много-много за по-дълбоки неща. Обясняват си света с една простичка, но издържала теста на времето философия, в която всичко попада или в категория “добро за мен” или “недобро за мен” и се стремят към първото, гледайки да избегнат второто … и дотук. За жалост нещата в живота не са винаги толкова прости и много често пъти по-елементарно мислещи хора стават жертва на популизма на един или друг – Германия от 30 години е един добър пример за това как цяла нация може да се предаде на силите на мрака в своя прагматизъм и търсене на симплистичност.

2. Интуитивното чувство за мисия

Друга една група от хора са хората, които по една или друга причина интуитивно усещат, че имат някаква мисия в този живот, но нещата спират дотук. Интуицията е добро и важно качество, но не е достатъчно. За да разберем мисията си, трябва да вземем нещата отвъд интуицията и да подходим сериозно; или ако трябва да употребя една от новите buzz words, трябва да сме intentional, или “проактивни”, с мисъл.

3. Активно търсещите да разберат своята мисия

Следващата група от хора са тези, които са разбрали, че самопознанието е част от процеса на стигането до място на яснота относно личната ни мисия. Самопознанието е важно, понеже мисията ни е свързана и е част по един или друг начин от нашата персоналност, минало и произход.

4. Хората, които си мислят, че им е ясно каква им е мисията

Много хора спират до тук. Те идентифицират нещата, които ги палят, които им харесват или които не им харесват, и си вадят заключението, че това е тяхната мисия в живота. Но нашите идеи, предпочитания и интереси могат да нямат много общо с мисията ни. Това, което разкрива най-добре за каква мисия сме на тази земя, са нашите умения, не нашите вкусове и интереси. А уменията ни като хора са много повече от набора умения, които са нужни, да речем, за една или друга професия. Всъщност това е добър момент да кажа следното: професията ни може и най-вероятно ще е част от изпълнението на мисията ни, но може и да не е. Артър Милър, в неговият бестселър “Ти не можеш да бъдеш каквото и да поискаш да бъдеш”, посочва, че близо 70 % от хората в Америка (и подобно на това в останалия западен свят), не са удовлетворени от професионалните си кариери. Същите тези хора твърдят, че след пенсия често пъти се захващат с лични проекти, без да са подчинени на ограниченията на работата, която са вършили преди това, и са по-успешни от всичко, което някога са правили.

Интересно, нали?

Не можем просто да имаме презумцията, че само понеже интуитивно имаме усещане за значимост и мисия, само понеже сме търсещи личности, които са обърнали внимание на личностното си развитие и са малко по-наясно със себе си, това означава, че сме наясно с “мисията” си.

5. Хората, които задават въпроси

Хората, които стигат до място на осъзнаване на мисията си в живота, са хората, които задават въпроси. Моисей например беше човек, който задаваше въпроси. Много въпроси.

• Защо този храст гори, но не изгаря? Изх. 3:3
• Кой съм аз? Изх. 3:11
• Какво да им кажа? Изх. 3:13

И много други такива.

Хората, които:

• наблюдават и изучават фактите;
• задават въпроси;
• оставят фактите да интерпретират себе си;
• търсят Бог за мъдрост и разбиране …

… са хората, които имат много по-голям шанс да стигнат до правилното и ясно разбиране както на света около себе си, така и своето място и мисия в него.

6. Хората, които умеят да артикулират своята мисия

Не всеки човек, който има разбиране за своята лична мисия, умее добре да артикулира това добре. Роналд Рейгън например идва на власт в Америка в много труден икономически период на висока инфлация, високи данъци, в “разгара” на Студената война, но за осем години обръща и икономическата ситуация в Америка, и успява да прекърши СССР. Наричали са го “Великият комуникатор”, понеже е умеел да артикулира ясно и добре мисълта и идеите си. Роналд Рейгън е изключителен пример за това какво може да постигне човек, който си е задавал въпроси за света около себе си, опознал е себе си, разбирал е мисията си, артикулирал я е ясно за милионите си сънародници и успя да промени света към по-добро.

Не е нужно да си Левски или Роналд Рейгън, за да живееш живот, изпълнен със смисъл и да си познат като човек, мъж или жена, с мисия. Историята изобилства с примери за това как велики хора, които са били наясно с мисията си, са мислили и живяли.

Ето някои идеи в тази насока:

• отдели време за мислене и задаване на въпроси;
• започни да водиш собствен журнал;
• намери един-двама души, с които можеш да говориш за своя процес на търсене и самопознание – хора, които те обичат, уважават и разбират смисъла на едно такова търсене;
• приеми се такъв, какъвто (каквато) си – вкл. силните и слабите ти страни. Напиши за себе си едно есе на тема “Кой (коя) съм аз и защо съм такъв (такава)?”;
• опитай се да синтезираш личната си мисия:
  • в една дума
  • в едно изречение
  • в един параграф
  • на една страница
• помисли дали познаваш някой днес, сега, който живее като човек с мисия.
• само изглежда ли така този човек, или наистина е наясно с мисията си?
• ако смяташ, че е второто, как знаеш дали това е така наистина?
• можеш ли ясно да назовеш мисията на този човек?
• ако да, как той или тя са успяли да артикулират това с теб?
• ако не, възможно ли е това да е някой, който само интуитивно разбира, че има мисия, но всъщност не е наясно?

Ако тази тема представлява интерес за вас, ще се радвам да чуя вашите размишления, впечатления, питания. Можете да оставите коментарите си под този материал ако четете това на сайта apostolos.bg или ако това е препратена страница, кликнете на този линк: http://j.mp/1WhsgIG

В Украйна, паралелно с новия закон за унищожаване на символите на комунизма, тече и процес на умишлено унижение и подигравка с различни символи на руското и съветско минало. Един местен творец, Александър Милов, е авторът на поредната форма на национална гавра с Ленин – този път чрез превръщането на статуя на вожда-болшевик в образа на Дарт Вейдър – символ на злото от холивудската филмова поредица Междузвездни войни.

“Разкрасеният” Ленин се намира в двора на фабрика в Одеса. Сайта meduza.io също информира, че в главата на Ленин/ДартВейдър има инсталиран рутер за безжична мрежа.

Бог иска вярващите да имат единство, но не за сметка на истината и силата на Св. Дух! Там, където се намесят религиозни политики, живота на Бог си заминава

В църковния свят има всякакви убийци. Убийци на репутации. Убийци на вяра. Убийци на истината.

Някои са без каквато и да е класа. Ядосани, сумтящи и квичащи, простаците си падат малко прасетата на религозната общност. Исус предупреди да не си хвърляме бисерите на прасетата.

Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат. Мат. 7:6

Щом като на Исус се наложи да прибегне до такава шокираща метафора, нека не се заблуждаваме – положението е сериозно! Да стигнат някои хора до положение, в което сам Исус да ги нарича “свине”, можете да сте сигурни, че свинщините им са минали отвъд всяка мярка.

За 25 години проповядване на Евангелието и работа с хора, имах възможност да се запозная с едни от най-прекрасните хора на света! Хора, за които съм сигурен, че когато Исус мисли, той се усмихва и ако трябва да говори за тях на някой друг, би казал с радост “Това са моите агънца”! Да, приятели, вярно е – един от най-милосърдните, състрадателни, незлобливи и чисти хора са вярващите и за радост моя познавам много такива.

За съжаление обаче през годините ми се наложи да се занимавам и с доста хора, чиито свинщини – повторени, потретени и по-петдесетени, ме убедиха, че Исус наистина знае за какво говори и прасетата са си прасета, дори и да ходят на църква понякога.

За разлика от прасетата – егоцентричните простаци с големи усти и малки мозъци,
религиозните политики са убиец от класа.

Прасетата, както каза и Исус, не ценят перлите – скъпоценните неща, които споделяме. Прасетата ще те слушат внимателно за известно време, ще изчакат удобен момент и ще се нахвърлят да те разкъсат; ще оплюят името ти, ще разпространят по твой адрес лъжи и тям подобни.

Религиозните политици са от съвсем друг вид. Те са мислещи хора, имат някакви качества, но повече от всичко – имат своя “адженда”. Или иначе казано, те се борят да наложат себе си и своите религиозни фикс-идеи – на каквато и да е цена, дори ако трябва да те убият.

Прасетата разкъсват. Религиозните полици тровят.

Исус предупреди апостолите да внимават за “кваса” на фарисеите. Кваса на фарисеите е отровен. Той има вид на благочестие, но реална власт от Бог няма. Той разделя, за да владее и владее, за да разделя.

Духът на религизони политики облича нарцисизма си в одежди, речник и маниери на смирение. Но отровата на неговия квас неизбежно носи помпозност, възгордяване и коравосърдечие.

Религиозните политки убиват понеже те само това могат. Те са движени от дух, който не иска да види живот, истина и сила от Бога. Религиозните политики нямат класа, но те са убиец от класа – просто няма друга такава категория зло по лицето на земята!

Трите най-често срещани тактики на духа на религиозни политики:

• Максимално да бъде хвърлена сянка върху морала, мотивите и доброто име на този, който е атакуван: Максимално да бъде хвърлена сянка върху морала, мотивите и доброто име на този, който е атакуван: Исус беше наречен обвинен в богохулство, Давид в арогнатност, ап. Павел в лоша теология.
• Максимално да бъде изолиран атакувания: изолацията води до гадната ситуация на “един срещу всички”. Ап. Павел служи на хиляди хора, издигна стотици лидери, но в края на живота му казва, че “всички” го бяха изоставили, с изключение на неколцина.
• Бедност, бедност и още бедност: интересно е как религиозните политки и парите винаги са свързани. Докато политиците безсрамно сочат с пръст пионерите и ги винят в какво ли не, те самите дълбоко в себе си се вързани от мамон. Мамонското във вързаните се проявява основно по два начина: алчност за повече и страх от нямане.

Най-великото откритие за мен е било и винаги ще остане срещата и познаването на Бог. Най-грозното, отблъскващо и противно преживяване за мен е срещата и сблъсъка с религиозната система, нейните политики и нечестието, религиозният дух, който я помпа.

За щастие Бог може да ни даде прозрение чрез Святия Дух, да ни разкрие схемите на сатана и да ни освободи от всеки план на силите на мрака!

“А сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?” (Послание към Галатяните 4:9).

Ап. Павел задава поредния си реторичен въпрос към повярвали в Исус хора, живеещи в региона на Галатия, днес намиращ се в централна Анатолия, Турция.

“А сега, когато познахте Бог, или по-добре, като станахте познати от Бога…”

Апостолът ясно маркира периода “преди” и “след” в живота на тези хора, до които пише. Той очаква да има ясно дефинирана разлика, промяна в начина на мислене и поведение в тях. Нещо трябва да е по-добре с тях, ако наистина са познали Бог. Или по-точно – ако са били познати от Него.

На вид само едно кратко пояснение, но колко важно само!

В следващите няколко реда ще се опитам да ви покажа, че това не е само семантична забележка, а парадигма, която може да промени много. Всичко дори!

Днес често чуваме призиви за това как трябва да направим едно или друго нещо, за да познаем Бог. Познанието на Бог според Йоан 17:3 е самата дефиниция на "вечен живот". Базирано на изобилното количество стихове, които говорят за "познаване на Бог", не е грешно днес да апелираме за това – всеки от нас да се стреми да познае Бог, както и да апелира към всички останали свои близки и приятели "да познаят" Бог.

За апостол Павел обаче е по-важно, че Бог ни познава. Според него да познаем Бог не е нищо повече от това Бог да ни е познал нас.

Какво означава това?

Бог вече знае всичко за мен, за теб, за всеки.

Писанието е ясно, че "няма нищо скрито" от Него (Евреи 4:13).

Но какво означава Бог да ни познава? Какво има предвид тук ап. Павел? Каква е тази истина, че той я вижда като напълно взаимнозаменяема с познаването на Бог, което е вечен живот?

Исус също говори за това, че "познава Своите си" (Йоан 10:14).

И най-накрая (и най-сериозно) в цялата тази поредица на откровения: хората, на които Исус затваря вратата на Небесното Царство и осъжда; хора, които са вършили велики неща в неговото име, са хора, за които Той казва, че не ги познава!  (Мат. 7:23).

Wow – както вече е популярно да се казва и на български!

Именно – wow!

Познава ли те Бог? Имаш ли усещането, че те познава? Какво е това усещане?

За хората, разяждани от легализъм (кодов термин за "религиозен човек, мотивиран и разяждан от постоянно чувство на вина"), това слово не е добра вест. Усещането е чувство на вина. За тях да бъдат "познати от Бог" означава преведено "Бог знае за всички мои грехове и ме презира и мрази поради тях".

За хората, реално отворили се за Исус и преживяли колко реален е Той, това е най-вдъхновяващото нещо!

Да, Той ме познава! Да, Той знае за моите болки, страдания, радости, желания, търсения и надежди. Да, за Него съм отворена книга. И да, Той има достъп до мен – искам Го всеки ден, искам Го повече, искам да ме познава повече и повече!

На 28 септвемри т.г. група известни проповедници са били поканени в Trump Tower (известен небостъргач в Ню Йорк, притежаван от бизнесмена-кандидат за президент на САЩ, Доналд Тръмп).

Голяма част от поканените проповедници, около 40 на брой, са хора с големи телевизионни и радио програми, както и издатели на книги, достигащи милиони хора. Някои от проповедниците са от крайно харизматични крила на съвременната протестантска църква, други от по-консервативни, умерени течения и деноминации. В САЩ официално има над 30 000 деноминации, а неофициално са повече. Религиозната свобода и разнородност контрастира ярко на двупартийната политическа система, в която двете основни партии – тези на републиканците и на демократите, успяват да обединят различни групи от гласоподаватели.

В края на срещата, проповедниците са се молили за г-н Тръмп, вкл. с полагане на ръце и изговаряне на благословение.

Пастор Дарил Скот споделя: “Мисля, че Доналд Тръмп промени мнението на черните пастори, които бяха в тази стая. Те видяха страна от него, която масовите медии не показват, и това ще бъде важен фактор при оформянето им на избор за това кой да подкрепят следващата година на изборите!”

Президентът на една от най-големите християнски медийни организации Destiny Image Publishers, сподели следното:

“Отидох на срещата с Доналд Тръмп като скептик. Но бях впечатлен от самото начало….Той беше отворен, откликващ и смирен. Беше вежлив, топъл и отзичив. Задаваше сериозни въроси.”

Друг участник в срещата я описва по следния начин: “Доналд Тръмп слуша през повечето време, не прекъсна никого нито веднъж.”

Срещата ще бъде запомнена с неговото изказване: “Ако бъда избран за Президент на Съединените Щати, ще имате приятел в Белия Дом!”

Според свидетели, Тръм се е зарекъл да бъде в подкрепа на християните и религиозната свобода, както и да победи терористите от т. нар. Ислямска държава.

Кратко видео излезе в социаната мрежа и сайт за видео клипове YouTube:

“И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.”‭‭ Колосяни‬ ‭1:18‬ ‭

“А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.” 1 Кор. 12:27

Едно от основните неща, които би трябвало да отличава хората, които наистина са преживяли реално спасение и новорождение чрез Святия Духа, е новопоявилата се способност да познават гласът на Бог. Идеята за това всеки вярващ лично да има достъп до Бог и Бог лично да се ангажира с всеки вярващ в Него, е може да се каже революционна що се отнася до духовното (наричано от хората религиозното) схващане за Бог в повечето общества. Повечето хора възприемат Бог в най-добрият случай като далечна, недотам заинтересована от човешките съдбини личност, която може и да иска, може и да не иска да се намеси в някакви моменти, с някаква цел в живота ни. Но идеята за това да сме едно с Бог, Исус да е Главата, а ние Тялото – помислете само малко за този библейски преобраз – това е велика и революционна идея!

Исус поучава следното:

“Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват” Евангелие от Йоан 10:27

Нека отбележим следното:

1. “Моите овце…”

Да си овца е обидно, ако някой се опитва да каже, че си нерешителен, неспособен да мислиш самостоятелно и слаб. За съжаление овцете са си спечелили репутацията на мили същества, които не проявяват много-много решителност. Но Исус използва тази метафора единствено и само като дава за пример взаимоотношението на овцата спрямо пастиря и то тази част от взаимоотношението, в която овцата е пример за това как следва овчаря, който се грижи за нея. Нещо в нейната природа се е предало на грижата на овчаря. Това е прекрасна метафора имаща за цел да ни предизвика да се доверим на Бог безрезервно.

Въпроса е дали сме преживели вътрешна промяна, дали Св. Дух е съзадал нов дух в нас, който има ново, покорно естество що се отнася до Бог?

Във всичко друго Исус ни насърчава да сме силни, смели и готови да отстояваме убежденията си – все качества нетипични за овцете.

2. “Слушат гласа Ми…”

Да слушаме гласа означава преди всичко да вярваме, че Той може и желае да ни говори – не по принцип, а именно лично на теб и на мен. Тази мисъл е богохулна за хора от някои богословски течения. Според тях е форма на висша гордост да очакваш Бог да говори на теб лично. В края на краищата, кой си ти Бог да ти говори на теб, казват те. Ти да не си нещо велик като Моисей, Давид или ап. Павел? За легалистични богослови и закорваели религиозни функционери, това е богохулна и дори опасна мисъл. Опасност в това да чуваме гласът на Бог виждат също така и атеистите и светските хуманисти.

Но истината остава, че когато си преживял раждане наново чрез Св. Дух, идва нова близост с Бог и започваме да усещаме, чуваме и виждаме в духовното измерение както никога преди! Бог става реален и така се изпълнява едно от най-великите новозаветни обещания и цели – сам Бог да може да ходи между нас, да живее в нас и да общува с нас – дори докато сме тук на земята, а не един ден на Небето!

3. “И аз ги познавам…”

Да те познава Исус означава не просто да знаеш с ума си, че Бог е всеприсъстващ. Това е основен божествен атрибут. Бог е навсякъде по едно и също време, знае всичко и може всичко – това е основно вярване, което имаме спрамо Бог. Това са основните характеристики, които го определят като Бог, нали? Но това е било така и преди да познаеш Исус. Но ти не си има връзка или участие в това негово естество.

Но когато Исус казва, че ни познава, Той има предвид, че сега вече, като вярващи предали себе си на Него, ние ще имаме вътрешното усещане и убеждение, че Той ни познава лично! А това променя всичко! Ако аз не просто знам с ума си, а ако усещам и знам, че Бог познава мен и живота ми, аз мога да му се доверя и Той може да ми се довери, да ми говори и да ме води.

4. “И те ме следват…”

Следването на Бог зависи от нас, не от Него. Той ни призовава да го следаме, но не може да ни насили. Когато чуем Неговият глас, в нас се радва убеждение и ние решаваме да го последваме във важните решения на живота: къде да живея, какво да избера да уча, с кой да обвържа живота си, как да се развия професионално – в тези и много други сфери Исус може и иска да ни говори!

КАК това се случва ще засегна в следващ постинг от поредицата Главата Исус!