Апостолска Реформирана църква

Как Западът изгуби вярата си – Част 1

September 1, 2023September 1, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Трансформацията на Западна Европа: От езичество и магьосничество към християнство

Западна Европа има богата и сложна история, която включва периоди на идолопоклонничество, езичество и магьосничество. Много от тези практики са включвали ритуали и вярвания, които биха могли да се считат за шокиращи или морално неприемливи според днешните стандарти.

Нека си припомним този исторически път и ролята на християнството в трансформацията на западно-европейските култури.

Поклонение на идоли, езичество и магьосничество
Предхристиянската история на Западна Европа е белязана от широк спектър от религиозни и духовни практики. Те включват поклонение на различни богове и богини, ритуали, извършвани в свещени горички, и почитане на идоли.

Ето няколко примера за такива култове и някои аспекти на техните практики:

Друиди:
Друидите били жреческа класа сред келтските народи в Европа. Те практикували духовност, основана на природата, като се покланяли на различни божества и духове. Извършвали са ритуали в свещени горички и са били известни с познанията си по билкарство, астрономия и гадаене.
Северната религия (скандинавска митология):
Нордската религия, практикувана от викингите и други германски племена, включвала поклонение на богове като Один, Тор и Фрея. За успокояване на боговете и търсене на тяхното благоволение се правели кръвни жертвоприношения, включително на животни, а понякога и на хора.
Келтски политеизъм:
Келтските племена в Европа имали политеистична система от вярвания с пантеон от божества. Ритуалите включвали жертвоприношения на боговете, свещени извори и природни образувания. Съобщава се и за човешки жертвоприношения, но те са по-слабо документирани.
Митраизъм:
Митраизмът е мистерийна религия, която се разпространява в Римската империя и достига до части от Европа. Нейните практики включвали ритуали за посвещаване, общи трапези и поклонение на Митра, който често бил изобразяван как убива бик, символизиращ космическото значение.
Култ към Кибела:
Кибела е анатолийска богиня, чийто култ се разпространява в Рим и други части на Европа. Нейният култ включвал екстатични ритуали, включително самокастрация от някои от почитателите ѝ от мъжки пол, известни като “гали”.
Древното германско езичество:
Германските племена са имали различни езически традиции, като ритуалите са били насочени към природните духове, предците и богове като Воден (Один) и Тунор (Тор). Жертвоприношенията на животни, гадаенето и свещените горички са били част от техните практики.
Гръко-римски култове:
Различни гръко-римски култове, като например култът към Дионис, са включвали екстатични ритуали, консумация на вино и фокус върху личната трансформация. Мистерийните религии като Елевзинските мистерии обещавали на посветените достъп до тайно знание и по-добър живот след смъртта.

Магьосничество в Средните векове

Магьосничеството, често свързано с езическите традиции, се свързвало с практики, смятани за свръхестествени, като гадаене, билкарство и заклинания.

Книгата The Witch-Cult in Western Europe (Магьосническия култ в Западна Европа), писана през 1920 година от Маргарет Алис Мъри, британско-индийски египтолог, археолог, антрополог, историк и фолклорист, родена в Индия, е един съвременен преглед на корените на магьосническия култ в Европа. (Директен даунлоуд от нашия сървър: https://apostolos.bg/crm/asset/3:the-witch-cult-in-western-europe-by-margaret-alice-murray)

Там се описва култа на магьосниците към сатана:

“За тях този така наречен (от християните) дявол е бил бог, явен и въплътен; те са му се кланяли на колене, отправяли са към него молитвите си, благодарили са му като на дарител на храна и на жизнени потребности, посвещавали са му децата си…”

Въпреки, че магьосничеството в било народен култ, високопоставени личности също са участвали в сатанински култове.

Например по време на романтичната си връзка с Луи XIV известната Мадам дьо Монтеспан е наричана от някои “истинската кралица на Франция” поради широкото ѝ влияние в двора по това време.

Има доказателства, че Етиен Гибор, известен френски сатанист, бивш католически свещенник, е извършвал сатанински ритуали за мадамата, включително жертвоприношения на деца.

Това е описано в книгата “География на магьосничеството”, писана през 1927 г. (The geography of witchcraft, https://archive.org/details/dli.ministry.13414)

“Върху олтара беше разстлана дълга черна кадифена пелерина, върху която кралската особа легна в състояние на съвършена голота. Бяха запалени шест черни свещи, свещенослужителят се облече в ризница, бродирана с езотерични знаци, изковани в сребро, златната патена и потир бяха поставени върху голия корем на живия олтар […] Всички мълчаха, с изключение на тихия монотонен ромон на богохулната литургия […] Една асистентка се промъкна напред, носейки на ръце бебе – момченце. Детето беше вдигнато над олтара, беше му прерязана шията, задушавайки плача му докато топлите капки кръв падаха в чашата и се стичаха върху бялата фигура под нея. Трупът беше предаден на La Voisin (висша френска магьосница), която го хвърли безчувствено в пригодена за целта пещ, която светеше с бяла жар в своята свирепост.”

Историците днес отбелязват значителното въздействие на християнското покръстване върху цивилизоването на региона, което води до дълбоки промени в социалните, моралните и културните норми.

Питър Браун, историк:

“Пристигането на християнството в Западна Европа бележи дълбока промяна в моралния и културния пейзаж. То отправя предизвикателство към господстващия светоглед, като набляга на изначалната ценност на всеки човек, насърчавайки ценностите на любовта, милосърдието и прошката.”

Родни Старк, социолог:

“Християнството въведе морална рамка, която се стреми да премахне практики като човешките жертвоприношения, детеубийствата и ритуалното насилие, които са били обичайни в езическите общества. То насърчава чувството за общност, състрадание и отговорност.”

Кристофър Даусън, историк:
Християнизацията на Западна Европа довежда до обединяваща сила, която надхвърля племенните и регионалните разделения. Манастирите и църквите се превръщат в центрове на обучение, култура и благотворителност, допринасяйки за интелектуалното и социалното развитие на региона.”

Ален дьо Беноа, философ:

“Християнизацията на Европа оказва дълбоко въздействие върху нейното изкуство и литература, оформяйки нов разказ, който набляга на добродетелта, спасението и християнския мироглед. Тази трансформация издига културния и интелектуалния живот на континента.”

Пристигането на християнството в Западна Европа въвежда морална и етична рамка, която спомага за цивилизоването на региона по различни начини:

Морални ценности: Християнските учения наблягат на любовта, състраданието и присъщата стойност на всяко човешко същество, като оспорват практиките, които обезценяват живота и насърчават насилието.
Социално сближаване: Създаването на църкви и манастири насърчава чувството за общност и единство, като осигурява подкрепа за маргинализираните и насърчава социалното сближаване.
Културен разцвет: Християнизацията на Европа води до запазване и разпространение на знанието, като насърчава интелектуалното и културното развитие чрез институции като манастирските училища и скрипториите.
Етично законодателство: Християнската етика оказва влияние върху развитието на законите и управлението, което води до по-хуманни и справедливи правни системи.

Обръщането на Западна Европа от езически практики, идолопоклонничество и магьосничество към християнството е процес на трансформация, който дълбоко оформя културната, моралната и социалната структура на региона.

Историците признават цивилизационното влияние на християнството, което е довело до морална революция и е допринесло за развитието на една по-състрадателна, обединена и културно богата Западна Европа. Въпреки че историческият път е сложен и многостранен, влиянието на християнството върху трансформацията на региона е неоспоримо.

Защо обаче Западна Европа и западния свят като цяло изоставят християнските си корени днес? Това ще научим в следващия материал от поредицата “Как Западът изгуби вярата си”.

Георги Бакалов

Учението на Исус за развода по ‘всякаква причина’

August 22, 2023August 24, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

От Преп. Д-р. Дейвид Инстоун-Бруър*

В началото на 60-те години на миналия век британското правителството поискало от Англиканската църква препоръки относно нов закон за разводите. Новозаветното учение било обобщено от Хю Монтефиоре (британски учен и епископ в Англиканската църква), но то било сведено само до статута на добавка и на практика пренебрегнато в основния текст на доклада. Монтефиоре представил традиционното тълкуване, според което Исус разрешава развод единствено на основание прелюбодейство, а Павел – на основание напускане на брачния партньор, но нито Исус нито Павел са разрешили развод поради пренебрегване или малтретиране, а повторен брак е невъзможен, докато предишният партньор не е починал.

Комитетът по законопроекта решил, че такова разбиране за брака е непрактично за едно светско общество и, че трябва да представи нещо съвсем различно. Така те въвели понятието “непоправими различия”, което не се основава на “основания” за развод, а само на “доказателства”, които показват, че бракът се е разпаднал.

Докладът бил приложен към Закона за реформата на развода от 1969 г., който на практика въведе развод без вина. През същата година в щата Калифорния е въведен закон за развод без вина, създавайки модел, който оттогава се разпространява и в останалите щати в САЩ.

Разводът без вина дава възможност на всеки от партньорите да се разведе с другия против волята му, дори когато другия не е направил нищо, което да навреди на брака. Въпреки че тези нови закони се опитвали да избегнат узаконяването на развод по желание, общият резултат все пак се оказва именно това.

Християнски тълкувания Християните са се опитали да запазят концепцията за това до развод да се стига само ако има сериозно основание (напр. изневяра, бел. прев.), защото това схващане е централно за библейското учение. Така уреден законът за разводите дава на наранения партньор правото да реши дали да се разведе или да прости. По този начин може да бъде избегната ситуацията да се даде развод против волята на онеправдания брачен партньор.

Съществуват три основни тълкувания на основанията за развод в Писанието:

“Традиционното” тълкуване, представено от Монтефиоре, е (с някои изменения) възгледът на католическата, англиканската и повечето други утвърдени църкви и може да се каже, че представлява “обикновеното тълкуване” на текста.
Според [западните] богослови Исус не е искал да допусне никакъв развод или повторен брак и той (или може би Матей като автор на Евангелието на Матей) е допуснал изключение по причина прелюбодейство само защото еврейското общество е налагало развод след прелюбодейство. Този радикален обрат на старозаветното учение е част от новата етика на Исус за идеалното царство, което християните трябва да живеят.
Други пък твърдят, че Библията допуска развод при изоставяне, пренебрегване и насилие, които дават правото за повторен брак. Но тези твърдения звучат сякаш слабо свързани с Писанието, за да получат широко признание. Въпреки това новите изследвания на кумранските текстове, гръко-римската литература и ранните еврейски традиции показват, че именно това тълкуване съвпада с начина, по който новозаветните писания биха били разбрани от първите им читатели.

Промени в правния език

Когато еврейските или гръко-римските граждани от първи век са чели или чували думите на Исус и Павел, в тяхното съзнанието е имало много понятия, правни термини и презумпции, които не са актуални днес за нас. Трябва да разберем начина им на мислене, за да разберем текста така, както биха го разбрали те. Това ни дава и възможно най-добрия шанс да разберем какво са искали да предадат авторите чрез думите си, като се предполага, че основната им аудитория са били техните съвременници, а не читателите от XXI век.

Това, което прави развода толкова податлив на неразбиране, са промените в правото и правната терминология. Например днес повечето хора разбират правните термини “плащания на издръжка” и “абсолютен декрет” (британско правно понятие означаващо легален край на брака), но са забравили например какво е “съ-отговорен”. Този правен термин за трето лице в случай на изневяра е бил част от ежедневния език преди няколко десетилетия, когато изневярата все още се е разглеждала в съда и когато вестниците са съобщавали подробности за известните съдебни процеси на първите си страници. Може би след няколко десетилетия законът ще се промени и “плащанията за издръжка” ще звучат за неюристите като нещо, свързано с ремонт на къща. Юдейската правна терминология за развода се променя много по-драстично в средата на първи век и това води до пълно неразбиране на учението на Исус още през втори век.

Новата мода – развод за “Всякаква причина”

Няколко десетилетия преди служението на Исус, нова форма на развод, наречена “по всякаква причина”, е въведена от юристи (специлисти по юдейския закон) от фарисейската партия на Хилел. Тази нова формула на интепретация последователите на равина Хилел основават на фраза във Второзаконие 24:1, където разводът е разрешен “по причина за нечистота”. Терминът “нечистота” (буквално “голота” – на иврит עֶרְוָה “ерва̀”) е бил разбиран от всички равини като отнасящ се до прелюбодеяние. [Повечето български преводи на Библията превеждат грешно тази дума като “грозота”. Някои превеждат като “лошота” или “нещо противно” – бел. прев.]

Школата на Хилел решила, че терминът “по причина” е отделен термин. Равините от школата на Хилел започнали да твърдят, че тази дума обозначава отделен вид развод, който се основава на “причина”, която може да бъде всякаква причина – от изгоряло ястие до набръчкана кожа. Започнали да наричат този развод по “всякаква причина”, тъй като той можел да се основава на каквото и да било. Не било необходимо да се представят каквито и да било доказателства в съда – мъжът просто е трябвало да предаде удостоверение за развод и бракът е бил прекратен.

Други равини (като например последователите на равина Шамай, конкуренти на Хилел) твърдяли, че т. нар. фраза “по причина на нечистота” не се отнася до два вида развод (прелюбодеяние и “всякаква причина”). За тях фразата като едно цяло означала “нищо друго освен нечистота”. Повечето хора обаче предпочитали тълкуването на Хилелитите, защото то осигурявало лесни разводи и никакви неудобни съдебни заседания. Филон Александрийски посочва причината за развод известна по онова време като “всяка причина” като единственото основание за еврейски развод, а Йосиф Флавий го посочва като вида развод, който сам той е използвал. Всъщност до средата на I век в юдаизма дори не се споменава за друг вид развод, а след разрушаването на Йерусалим през 70 г. от н.е., когато юдейското право става централизирано и много по-еднообразно, това става и единственият възможен вид развод.

Четири библейски основания за развод Преди да стане популярен разводът по “всякаква причина”, в юдаизма е имало три основания за развод, основани на Стария завет:

Прелюбодейство (основано на Второзаконие 24:1)
Пренебрегване на храната, облеклото или любовта (основано на Изход 21:10 и следващите). [Когато мъжът не осигурява на жената храна, облекло или сексуална интимност – бел. прев.]. Тези три основания са били признати от всички фракции в юдаизма и са позволявали развод както на жените, така и на мъжете. Те се основават на Мойсеевия закон, според който съпругата-робиня може да бъде освободена от брака си, ако съпругът ѝ я пренебрегва, и равините приемат, че щом бившата робиня има тези права, то и пренебрегнатата свободна съпруга или пренебрегнатият съпруг също имат такива права.
Равините внимателно определили колко пари трябва да осигурява мъжът на жената за закупуване на храна и дрехи и колко работа трябва да полага жената. Равините дори определили колко често двойките трябва да правят секс, което варирало в зависимост от професията на мъжа – те позволявали по-дълги периоди на въздържание за търговците (които отивали в командировка) и за равините (т.е. за самите тях).

На практика те са разделяли тези три основания на две, които днес бихме могли да наречем емоционална и материална подкрепа, и Павел вероятно е намеквал за тях (и за Изх.21.10), когато е напомнял на коринтяните, че дължат на съпрузите си както физическа любов (1Кор.7.3-5), така и материална подкрепа (1Кор.7.33-34). Равините посочват различни препоръки при наличието на тези два вида пренебрегване на брака, като и двата водят в крайна сметка до развод, ако сгрешилият партньор не промени поведението си. Те не са посочили насилието като основание за развод, тъй като тя би се считала за най-тежката форма на пренебрегване. Насилието вече било посочено като голям грях в ранни еврейски брачни свидетелства, където са били в основата на брачните клетви.

Питането към Исус за развод по “всяка причина”

Всички тези видове разводи изпадат в забвение няколко десетилетия преди 70 г. от н.е., защото всички предпочитат да се развеждат с новия и лесен за използване развод “по всякаква причина”. Въпреки че концепцията за трите брачни задължения продължавала да се вижда в намерни от онова време брачни свидетелства, терминът “Развод по всякаква причина” изчезнал напълно, защото дори юристите го наричали просто “развод”.

И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина? (Библията, Цариградски превод от 1871

По време на служението на Исус дебатът за развода по “всякаква причина” все още бушувал, затова го попитали за мнението му: “Смяташ ли, че е законно мъж да се разведе с жена си по ‘всякаква причина‘” (Мат.19.3). Исус явно се е интересувал повече от това да говори за брака, отколкото за развода, затова започва своето изложение подчертавайки, че бракът трябва да бъде моногамен и доживотен (ст. 4-6). А когато го попитали защо Мойсей е заповядал развод за прелюбодейство, той отговори, че Мойсей просто го е разрешил, и то само в случаите на упорито неразкаяние (“коравосърдечие”, ст. 7-8).

В крайна сметка Исус отговаря на въпроса им за развода по “всякаква причина”, като цитира позицията на школата на Шамай , че фразата “причина за нещо неприлично” означава всъщност “нищо друго освен нещо неприлично” [или както беше обяснено по-горе, думата за неприлично буквално означава голота, разбирано от равините като “прелюбодеяние”). Оказва се, че Исус, който не е бил последовател на равина Шамай, защото не е бил съгласен с тях по много други въпроси, всъщност е казал, че тълкуването на фразата “причина за неприличие” по този начин е правилно.

Исус отхвърлил развода по “всякаква причина” като небиблейско изобретение, така че всеки, който се е развел, използвайки това тълкуване (което включвало почти всеки разведен в Израел), е имал невалиден развод. Той подчертава това по възможно най-драматичен начин, казвайки всъщност, че всеки, който се е оженил повторно след такъв развод, сега прелюбодейства, тъй като предишният му брак все още не е прекратен.

Краткият текст по темата, (който се налага да е кратък поради краткия формат на Евангелията), затруднява допълнително пълното разбиране на темата от нас, които живеем в 21-ви век. Евангелието на Марк (Мк.10.2-12) пък дори не включва хилелитските и шамаитските позиции: “по “всякаква причина” и “нищо друго освен неприличие”. Но читателят от първи век мислено би имал предвид тези фрази по подразибране. Както напимер в днешно време знаем, че става дума за “алкохолни напитки” ако някой зададе въпроса “Позволено ли е на 16-годишно дете да пие?”.

А версията на Лука (Лк.16.18) пък е толкова съкратена, че се губи всеки смисъл, освен ако не знаем предварително, че почти всички разводи в Израел по онова време са били от категория “Всякаква причина”. Тоест, всеки, който се е оженил повторно по такава причина, можело да се каже, че прелюбодейства.

Матей ни е предоставил малко по-пълен разказ, защото по времето, когато е писал, дебатът вече е бил отслабващ и хората са имали нужда да си припомнят проблемите. Но дори разказът на Матей е объркващ за съвременните преводачи, които почти всички са смятали, че Исус е бил попитан за развода по принцип, а не за конкретния вид развод познат тогава като “по всякаква причина” – един от видовете развод в Израел по онова време.

Основания за развод в Новия Завет
Кои основания за развод са били приемливи според Исус? Този въпрос никога не му е бил задаван така директно и той не ни го казва, макар че от отговора му на въпроса за развода по “всякаква причина” вече знаем, че е позволявал развод при прелюбодейство. Следователно при липсата на други доказателства трябва да приемем, че той е приемал и другите три старозаветни основания за развод, както и всички останали евреи.

Има много аспекти на учението на Исус, за които нямаме данни – например той никога не е утвърждавал монотеизма или не е осъждал неща като изнасилването – но това не е било необходимо да се изяснява на аудитория, която вече се е съгласявала или осъждала дадени неща.

Когато Исус не е бил съгласен, той не се е притеснявал да го каже. Например, запитан за развода по “всякаква причина”, Исус се възползвал от възможността да посочи няколко въпроса, по които не бил съгласен с другите евреи, включително полигамията (всички евреи, с изключение на сектата в Кумран, допускали полигамията), незадължителния развод при прелюбодейство (който повечето евреи смятали за задължителен) и незадължителния брак (който всички евреи смятали за задължителен).

За щастие Павел не е толкова мълчалив, колкото Исус, защото му се налага да напомня на своята отчасти езическа аудитория за задълженията в брака, както беше споменато по-горе.

Пътят напред за Църквата
Проблемът за съвременната църква, живееща в условията на развод по желание, е как да направим актуално отново учението, че до развод може да се прибегне само когато има конкретни библейски основания за това.

Един от начините може би е да се акцентува отново върху брачните клетви в традиционните християнски сватбени служби, в които се говори за четирите библейски основания за развод – изневярата и трите вида пренебрежение за които говорихме по-горе. Брачните клетви “да обичам, да почитам и да пазя” се основават на древните еврейски клетви, цитирани в Ефесяни 5.28-29, където Христос “обича… храни и обгрижва” или, по-буквално, “обича, храни и поддържа на топло” своята невеста.

В Стария завет се говори за брака като за “договор” и брачните обети се разглеждат като клаузи в този договор. Ако единият от партньорите наруши брачните си обети, другият има право, както при всеки бизнес договор, или да обяви договора за нарушен или да прости на разкаялия се партньор. По този начин правото за решението какво да се предприеме спрямо брака, се дава на онеправдания партньор.

Превод от английски: Георги Бакалов

За автора: Преподобният д-р Дейвид Инстоун-Брюър е Почетен научен сътрудник по равинистика и Нов завет в Тиндейл Хаус, Кеймбридж, Великобритания

Член е на:
Британска асоциация за еврейски изследвания (BAJS)
Дружество за библейска литература (SBL – сега и тогава)
Комитет за превод на Библията (CBT – преводачи на NIV и tNIV)

Източник: https://2×1.io/fIhK48

Допълнителна информация по темата

Адамс, “Бракът, разводът и повторният брак в Библията” (Филипсбърг, Ню Джърси: Presbyterian and Reformed Publishing Co, 1980 г.).

Материал за изучаване на Библията в църквата с няколко интересни идеи.

Дейвид Аткинсън, Да имаш и да държиш: Брачният завет и дисциплината на развода (Лондон: Colins, 1979 г.).

Академично преразглеждане на богословието на брака.

Уилям А. Хет и Гордън Д. Уенъм, Исус и разводът (Лондон: Hodder & Stoughton, 1984 г.).

Академичен труд с добри обобщения на други гледни точки.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Bible (Grand Rapids: Eerdmans, 2002).

Академичен труд, базиран на нов еврейски справочен материал.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Church (Carlisle: Paternoster, 2003).

Пастирски заключения, основани на най-новите академични открития.

Craig S. Keener, Paul, women & wives: marriage and women’s ministry in the letters of Paul (Peabody, Mass.: Hendrickson Publishers, 1992).

Академичен труд, основан на най-новия гръко-римски материал.

Уилям Ф. Лък, Развод и повторен брак: (San Francisco, Harper and Row, 1987).

Преразглеждане с много оригинални идеи.

Трите правила на Айнщайн

August 12, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Християнският хебраизъм и Мартин Лутер

August 5, 2023August 5, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Християнският хебраизъм е аспект на ренесансовия хуманизъм.

През втората половина на 16 век библейски учени, теолози, юристи, лекари, астрономи, философи и учители в латинските училища започват да се стремят да научат иврит, за да четат Стария завет на оригиналния му език и да заимстват и адаптират идеи и литературни форми от постбиблейските еврейски текстове, за да отговорят на християнските културни и религиозни нужди.

Въпреки че някои средновековни християнски учени като Николай от Лира и Раймонд Мартин използват широко иврит в своите трудове, едва в началото на XVI в. значителен брой християни успяват да научат иврит и да го използват за изучаване на еврейската Библия и постбиблейските еврейски текстове. Желанието на библейските хуманисти да четат Стария завет на иврит, любопитството на християнските кабалисти, търсещи древна мъдрост, и бавно нарастващият брой еврейски учители и християни, които са в състояние да предоставят обучение по иврит, допринасят за развитието на това движение.

Еврейските печатници са пионери в техниките за масово производство на книги на иврит, за да задоволят този нов пазар. Християнските печатари използват същите техники, за да печатат граматики, речници и други книги, необходими за обучението на християните.

Какво е било отношението на реформаторите към хебраизма? Знаем, че в края на неговия живот, в частност, в последните три години преди да умре, Лутер публикува потресаващо антисемитски материали изразяващо неговото разочарование от това, че евреите в неговия ден не приемат неговото учение. В началото той е бил убеден, че ако евреите чуят откровението му за спасение по благодат, те ще приемат Христос за Месия. Но това не се случва и Лутер, в присъщия негов стил, се обръща напълно срещу евреите.

Лутер, чиито деветдесет и пет тезиса през 1517 г. предизвикват протестантската реформация и сеизмичен разрив в християнството, който съществува и до днес, симпатизира на евреите в началото заради лошото отношение към тях от страна на Католическата църква, казва Ерик Метаксас, автор на книгата “Мартин Лутер” от 2017 г.

Няма съмнение, че Лутер е изпитвал силни негативни чувства към евреите на по-късен етап от живота си, когато е бил “раздразнителен и болен”, но Метаксас предупреждава да не сравняваме антисемитизма от XVI в. с антисемитизма от XXI в.

Писмо, написано преди близо 500 години от Мартин Лутер, в което той нарича евреите “въплътени дяволи” по време на тирада срещу бивш съюзник.

В началото на кариерата му Мартин Лутер и неговите последователи, убедени, че Библията е единственият източник на религиозен авторитет (sola scriptura), напълно са споделяли и подкрепяли християнския хебраизъм, голям брой християни да изучават иврит. Най-активните и новаторски протестантски хебраисти по време на живота на Лутер са членовете на “Школата за библейска екзегеза в Горна Рейнска област”, сред които Мартин Буцер, Волфганг Капито, Конрад Пеликан и най-вече Себастиан Мюнстер. Мартин Лутер и неговите колеги от Витенберг са първите, които възприемат новото изучаване на иврит. Първоначално той научава иврит, използвайки еврейската граматика на Йоханес Ройхлин, и използва знанията си на практика, когато изнася лекции по Стария завет и превежда Библията на немски език. Неговите колеги, преди всичко Филип Меланхтон и Матей Аурогалус, помагат на Лутер да превежда и преработва своя превод от 1521 г. до смъртта му през 1546 г. Лутер характеризира подхода си към тълкуването на еврейската Библия като “Grammatica Theologica”, като използва еврейската филология за тълкуване на текста, но също така, когато е възможно, го прави “римуван” с Новия завет.

Към края на живота си Лутер обаче започва все повече да се притеснява, че Мюнстер и други хебраисти твърде бързо приемат еврейските тълкувания на много старозаветни пасажи, особено на стихове, които традиционно са били разбирани като месиански пророчества. В “За последните думи на Давид” (1543 г.) Лутер предлага модел на тълкуване на Стария завет, като същевременно остро критикува християнските хебраисти, които следват твърде стриктно еврейското тълкуване.

Бил ли е антисемит Лутер? В началото на дейността си – не. В края на живота си – да. Не са един и малко примерите в историята за хора, които са минали от една в друга позиция по свои причини. Подобен е и примера с Лутер. Това не променя значимостта на християнския хребаизъм. Без значение дали е бил гневен на евреите в края на живота си или не в началото, фактът остава, че християнския хебраизъм е бил ключово движение по негово време и самият той е приел нуждата от изучаването на иврит като част от реформистката му дейност.

Георги Бакалов

Най-важният съвет при търсене на работа от бивш HR на Google

July 25, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Любознателността – невидимото динамо на личното и човешкото развитие

July 15, 2023July 16, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Нека си зададем въпроса ЗАЩО да трупаме знания и умения?

Всеки, разбира се, може да отговори на този въпрос по свой начин. Споделям с вас моето “пътешествие” в тази сфера и динамиките, които и до днес ме водят в търсенето на знание.

1. Искам да знам, понеже искам да знам.

Има хора, които искат да знаят просто защото искат да знаят – и такива, на които тази динамика е чужда. Някои хора са любознателни, други не са. Еднакво трудно е да обясниш на нелюбознателен човек какво е то да искаш да знаеш само понеже искаш да знаеш – и обратно, опитай се да обясниш на любознателен човек какво е то да гледаш по 4-5 часа телевизия на ден (пълни глупости), но да не заделиш време за истинско търсене на знание. Двата профила хора имат също така “интересни” взаимодействия – обикновено се презират взаимно, понеже никой от тях няма намерение да промени нещо в начина, по който възприема света.

Има нелюбознателни хора, които умеят да имитират интелигентност, например за да постигнат дадена цел в професионалната си кариера. Но рано или късно на всички става ясно кои са хората, които искат да знаят понеже искат да знаят и кои са имитаторите.

Хората, които наистина жадуват за знания, оказват влияние върху другите. Някои са естествено привлечени от такива хора, други се страхуват от тях и ги избягват. Но човек, който е бдителен, осведомен и винаги търси знания/обучение, е един от най-големите активи за всяка организация. Това е истинското невидимо вътрешно динамо на човешкия прогрес. Например това търсещо знание вътрешно динамо в хората плаши тоталитарните режими, като например комунистическите или джихадистките тоталитарни държави. Хората, които търсят знания и се учат, плашат диктаторите по целия свят. Тоталитарните режими имат ясната цел да смажат и потиснат всяка подобна динамика в отделни хора или цели групи от хора. Това е и причината, поради която такива държави са изостанали.

2. Искам да зная, понеже усещането, че е възможно да прекарам живота си БЕЗ да съм наясно със смисъла на живота по принцип и смисъла на моя живот в частност, е равно на смърт.

Миналия месец, когато бях в София, гледах някакво ТВ шоу, в което се състезаваха хора, знаещи дадени неща. Не съм от най-умните, само на около 80% от въпросите се оказа, че познавам правилните отговори, но се замислих за нещо друго – човекът, който води това предаване и съобщава правилните отговори, знае ли някои от тях предварително? Него никой никога не го пита какво и колко знае. Той е направен да изглежда много в топ форма, в контрол на нещата и т.н., но истината е, че вероятно много (повечето?) от хората, които се състезават, са много по-добре информирани от него.

За някои хора знанието е просто знание. Просто любопитство. Или просто работа.

Има обаче знание, което е отвъд енциклопедичното любознание. Тук вече говорим за желанието да намерим ИСТИНИТЕ, за които си струва човек да живее. Или за които, ако трябва – да даде живота си. Това вече е УБЕЖДЕНИЕ! Убеждение за НАЙ-ВАЖНИТЕ НЕЩА! За това от къде сме дошли, кой сме, защо сме тук въобще и как ще отговаряме за живота си пред Бог един ден, когато се изправим пред Него.

3. Разпространители на знание

Не всички хора, които са любознателни, са стигнали до ИСТИНАТА и са наясно с убежденията си, за които си заслужава да живеят или да умрат, ако трябва. И не всички, които имат убеждения и са може би добри, етични, морални и успешни като личности, имат желанието или компетенцията да разпространяват знанието, до което са стигнали.

Някои имат желание, но нямат компетенции. Или просто това не е техен “дар”. Други дарове със сигурност имат (може би не са наясно с тях, но всеки има някакви дарове, които Бог му е дал), но може би дарът им не е да разпространяват ЗНАНИЕ.

Други пък имат дар и говорят “сладкодумно”, но ако се анализира съдържанието, става ясно, че нямат много компетенция по темата. Миналата година някой ми прати линк към видео на софийски пастор, който говореше за неща, свързани с исторически елемент от Библията. Човекът, води видна софийска църква, но де факто говореше измислени неща, които дори леко задълбочено изследване на темата ще покаже, че бяха грешни. Но понеже нивото на самата аудитория по темата е ниско, пастора може да каже каквото си ще и пак ще има репутацията на образован, умен говорител. За съжаление, като слушах и други негови материали, видях подобен популистичен подход и по други теми. Рядко правя това, но когато заделя 15-20 минути за нещо такова, се опитвам да бъда максимално безпристрастен и да не забравям, че и той е човек, и той греши, както и аз, както и всички ние. И въпреки това – къде е механизмът, по който такива хора могат да бъдат предизвикани да вдигнат нивото си на компетенции? Няма такъв.

Аз се опитах да въведа нещо такова чрез основаването на Апостолска Реформирана Църква, но се убедих, че повечето хора, вкл. и може би особено водачите на църкви, не търсят да бъдат предизвикани по отношение на нивото им или уменията им като водачи или личности. Днес вече знам със сигурност, че ако занапред ще влизам в каквито и да е взаимоотношения с някой в ролята ми на духовен авторитет, много ясно ще опиша на такъв човек защо и по какъв начин едно такова взаимоотношение би трябвало да функционира. И ако това не харесва на някой, ако някой бяга от идеята да бъде отчетен за липсата си на компетенции или дефицити в една или друга сфера, той трябва да си намери друг “духовен авторитет”, който ще толерира посредственост.

Последно, няколко думи и за културата на любознателност или липсата на такава. Един човек не може да създаде култура на любознателност. Една лястовица пролет не прави. Културата на любознателност се гради с времето и от цели общности. Еврейската култура например е култура, в която знанието се цени високо, на почит е, в него се влага, и хората, които го имат и разпространяват, са ценени. Когато моите приятели евреи тук в Минесота се организират за общо събиране в синагогата с техния равин, за тях това не е “служба”, както ние го наричаме. Те го наричат learning – изучаване. Например, е групата, в която си пишем, те си казват: тази вечер няма да има изучаване.

В нашите среди изучаването е скучно и досадно. Младите са много по-привлечени от емоционални преживявания отколкото от трупане на знания. Такава ни е културата – по-низша. Болшинството от хората може и да имат високо мнение за неща като формално “образование”, но колко от тях са истински търсещи знание? Колко са тези, достигнали до истински убеждения? Колко са тези, които имат желание и умения да разпространяват Божието знание?

Разбирате ли сега защо нивото като цяло е ниско? Защото без горепосочения елемент (знание) и хора, които да го търсят, приемат, прилагат и разпространяват, нивото на всеки човек и общност е обречено да е не по-високо от скотското и чисто физиологично съществуване. Жалка картинка в сравнение с великия Божи план, в който всеки би трябвало да бъде сънаследник на СВЕТОВЕТЕ. Какво обещение само! Плати цената, бъди сред “избраните” търсещи и се присъедини към тези, които са намерили!

Индия откри огромни запаси от литий

June 7, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Графеновите технологии са тук!

May 23, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Непробиваемият графен е по-тънък от алуминиево фолио: как този революционен материал ще промени следващия технологичен век

Графенът – материал, който е толкова тънък, че може да се измерва в атоми, но същевременно толкова здрав, че е непробиваем – е обявен за променящ правилата на играта. Въпреки че е по-тънък от алуминиево фолио, той притежава безпрецедентен потенциал да промени следващия век на технологиите.

Този революционен “суперматериал” на 21-ви век, с необикновената си комбинация от свойства, е на път да промени драматично нашия свят. Той обещава да подобри и развие много индустрии, включително чистите технологии, дълбоките технологии, промишлеността, отбраната, производството и науките за живота, като по този начин превърне света в по-чисто, по-здравословно и по-проспериращо място.

През 2022 г. иновациите в областта на графена нараснаха главоломно, като съобщенията за нови продукти и разработките се появяват бързо и нагъсто.

Има и предизвикателства. Въпреки отчаяната нужда на индустрията от висококачествени графенови люспи, понастоящем тя е принудена да работи с неоптимални материали като графенов оксид, нанопластини и графит. Освен това не са известни производители на висококачествени графенови люспи в промишлени обеми на достъпна цена.

Графенът е материал с на пръв поглед чудодейни свойства. Той е 200 пъти по-здрав от стоманата, но същевременно е невероятно гъвкав, тънък и лек. Той е отличен проводник на топлина и електричество и може да пропуска 97 % от светлината, повече от стъклен прозорец. Той е непропусклив и може да филтрира и пречиства вода. Забележителната му здравина и гъвкавост го превърнаха в сериозен претендент за използване в бронежилетки.

Още информация за графеновите технологии на български можете да намерите тук (нямам връзка с издателите): https://graphene.ltd/blog/

Духовността и психичното здраве

May 13, 2023May 13, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Духовността и психичното здраве често се възприемат като отделни понятия, но все повече изследвания показват, че те са тясно свързани.

В този пост ще разгледаме:

Позитивните аспекти на духовността и психичното здраве
Психичното здраве сред практикуващи християнството, юдаизма и исляма
Психични състояния сред християните проявяващи се като “хипер-духовност“

Ползите от духовността за психичното здраве

Духовността може да се определи като усещане за връзка с нещо по-голямо от самия човек и може да се открие в много различни форми, включително религия, природа и изкуство. Психичното здраве се отнася до емоционалното и психологическото благополучие на човека и може да бъде повлияно от различни фактори, включително стрес, травма и генетика.

Съществуват доказателства, които сочат, че духовността може да има положително въздействие върху психичното здраве. Например проучвания показват, че хората, които са религиозни или духовни, по-рядко страдат от депресия, тревожност и самоубийство. Също така е по-вероятно те да споделят, че се чувстват щастливи, обнадеждени и свързани с другите.

Духовността може да осигури чувство за цел и смисъл на живота, което може да помогне за предпазване от стрес и несгоди. Тя може също така да осигури усещане за общност и подкрепа, което може да бъде полезно за хората, които се борят с проблеми с психичното здраве. Освен това духовността може да предложи рамка за разбиране и справяне с трудни преживявания, като например травма или загуба.

Разбира се, духовността не е лек за психичните заболявания. Тя обаче може да бъде ценен инструмент за насърчаване на психичното здраве и благополучие.

Съществуват редица начини, по които религията може да бъде полезна за психичното здраве. Например религията може да осигури усещане за общност и подкрепа, чувство за цел и смисъл на живота, както и механизми за справяне със стреса и несгодите. Религията обаче може да бъде и източник на стрес и конфликти, както и да се използва за оправдаване на вредно поведение.

В крайна сметка връзката между религията и психичното здраве е индивидуална и променлива. Някои хора смятат, че религията е ценен източник на подкрепа и сила, а други – че не е. Важно е да се обмислят всички потенциални ползи и рискове от религията, преди да се вземе решение дали да се включите в нея.
Ето някои допълнителни моменти, които да вземете предвид:

Видът на религията или духовността е от значение. Някои религии може да подкрепят психичното здраве в по-голяма степен от други.
Степента на ангажираност е от значение. Хората, които са по-ангажирани със своята религия или духовност, може да изпитат повече ползи.
Личността и убежденията на индивида са от значение. Хората, които са по-отворени към нови преживявания и имат положителен поглед върху живота, може да имат по-голяма вероятност да се възползват от религията или духовността.
Историята на психичното здраве на индивида е от значение. Хората, които в миналото са имали проблеми с психичното здраве, може да са по-склонни да изпитат негативни ефекти от религията или духовността.

Психичното здраве в САЩ най-добро при практикуващите християнство и юдаизъм

Въпреки, че няма информация за тези статистки в други страни, в САЩ са правени редица проучвания, които разглеждат положителното въздействие на християнството и юдаизма върху психичното здраве.

Например проучване от 2016 г., публикувано в Journal of Religion and Health, установява, че религиозната ангажираност е свързана с по-нисък риск от депресия както сред християните, така и сред евреите.

Проучването също така установи, че религиозната ангажираност е свързана с по-високо ниво на удовлетвореност от живота както сред християните, така и сред евреите.

Друго проучване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology през 2015 г., установява, че религиозните хора са склонни да имат по-силни социални мрежи от нерелигиозните. Това вероятно се дължи на факта, че религиозните хора са по-склонни да посещават религиозни служби, които им предоставят възможности да се срещат с нови хора и да изграждат взаимоотношения.

Известно е, че силните социални мрежи предпазват от проблеми с психичното здраве.

Това е така, защото социалните мрежи осигуряват на хората подкрепа и ресурси по време на стрес.

Например, ако някой преминава през труден период, той може да се обърне към социалната си мрежа за емоционална подкрепа, практическа помощ или просто някой да го изслуша.

В допълнение към осигуряването на социална подкрепа, религиозната ангажираност може също така да осигури на хората чувство за цел и смисъл на живота. Това може да бъде полезно за хората, които се борят с проблеми с психичното здраве, тъй като може да им даде нещо, върху което да се съсредоточат и към което да се стремят.

Разбира се, не при всички религиозни хора се наблюдават положителни резултати за психичното здраве. Някои хора, които са религиозни, могат да имат проблеми с психичното здраве, точно както и хората, които не са религиозни.

Мюсюлманите най-обременени

Има редица проучвания, които отчитат по-лошо психично здраве при мюсюлманите в сравнение с християните и евреите. Например проучване от 2017 г., публикувано в Journal of Immigrant and Minority Health, установява, че мюсюлманите в Съединените щати са по-склонни да съобщават за симптоми на депресия и тревожност в сравнение с християните и евреите.

Друго проучване, публикувано в списание PLOS One през 2016 г., установява, че мюсюлманите в Обединеното кралство са по-склонни да съобщават за симптоми на депресия и тревожност, отколкото християните и евреите.

Разбира се не всички мюсюлмани имат по-лошо психично здраве. Въпреки това проучванията показват, че сред мюсюлманите има по-висок риск от психични проблеми.

Хипердуховността сред християните

Важно е да се говори и за феноменът “Прекомерна духовност” или “хипердуховността” сред християните. Хипердуховността може да бъде свързана с няколко психични състояния.

Биполярно разстройство: Хората с биполярно разстройство могат да изпитат периоди на свръхрелигиозност по време на маниакални епизоди. Те може да вярват например, че имат специална връзка с Бога, да чуват послания от Бога и да смятат, че имат мисия, която трябва да изпълнят.
Шизофрения: Шизофренията е психично разстройство, което може да причини заблуди, халюцинации и нарушено мислене. Хората с шизофрения могат да изпитват религиозни заблуди, като например да вярват, че са пророк или че получават послания от Бога.
Гранично разстройство на личността: Лицата с гранично личностно разстройство могат да изпитват силни емоции и да са склонни да идеализират или обезценяват другите хора. Те имат черно-бяло мислене, включително да се възприемат като изцяло добри или изцяло зли. В някои случаи това може да доведе до усещане за духовно извисяване или изключителност.
Нарцистично личностно разстройство: Лицата с нарцистично личностно разстройство могат да имат завишено чувство за собствена значимост и да вярват, че са по-напреднали в духовно отношение или по-просветени от другите.
Духовен байпас (подминаване): Въпреки че не е психично разстройство, духовното подминаване е явление, при което хората използват духовността, за да избегнат справянето с емоционалните си проблеми. Това може да включва използването на духовни практики като начин за притъпяване или бягство от трудните емоции и може да доведе до откъсване от другите и до изкривено чувство за духовно превъзходство.

Преживяването на духовни неща или наличието на религиозни вярвания и практики само по себе си не е показателно за разстройство на психичното здраве.

Когато обаче тези вярвания и практики станат прекомерни или пречат на ежедневното функциониране, това може да е признак на скрито състояние на психичното здраве, което изисква професионално внимание.

Материалът се базира на комбинация от източници, включително рецензирани академични статии, книги и други авторитетни източници.

Някои от източниците включват:

Американска психиатрична асоциация. (2013). Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства (5-то издание).

Pargament, K. I., Mahoney, A., Exline, J. J., Jones, J. W., & Shafranske, E. P. (2013). Предвиждане на интегративна парадигма за психологията на религията и духовността. In K. I. Pargament, J. J. Exline, & J. W. Jones (Eds.), APA handbook of psychology, religion, and spirituality (Vol. 1): (стр. 3-20).

Johnson, S. L., & Carver, C. S. (2016). Bipolar disorder. In D. C. Beidel, B. C. Frueh, & M. Hersen (Eds.), Adult psychopathology and diagnosis (8th ed., pp. 431-471).

Koenig, H. G. (2010). Spirituality and mental health (Духовност и психично здраве). International Journal of Applied Psychoanalytic Studies, 7(2), 116-122.

Ellis, A. (2003). Преодоляване на деструктивни убеждения, чувства и поведение: Нови насоки за рационалната емоционално-поведенческа терапия. Prometheus Books.

Тези източници предоставят информация, базирана на доказателства, и клиничен опит по отношение на състоянията на психичното здраве и връзката им с духовността или свръхдуховността.

Съставил: Георги Бакалов

Георги Бакалов е основател на Апостолска реформирана църква и издател на сайта apostolos.bg

Истината за добива на литий и левичарската пропагандата срещу Илон Мъск

April 22, 2023 theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Преди време в Интернет плъзнаха снимки на деца в Африка копаещи в някакви мини. Обяснението беше, че това са деца-роби копаещи в литиеви мини. Литият е нужен за производството на литиеви батерии, които се ползват за електрически автомобили.

Откато Илон Мъск официално напусна партията на левите и стана републиканец, да не говорим за това, че купи Туитър и изобличи схемите на измама, които са се разигравали там по време на президентските избори в САЩ от 2020, левите медии се надпреварват кой повече да навреди на милиардера. Историята за африканчетата в мините е поредният такъв опит.

Ето една от снимките, които циркулират в Интернет.

Напълно възможно и вероятно е да има някакви мини в Африка, в които деца биват експлоатирани. Да се обвини обаче Илон Мъск за това, е абсурд. Само преднамерени “медии” могат да спретнат такава кампания.

Ето обаче как изглеждат всъщност литиевите мини в реалния свят:

Малко трудно е да си представим африканчета да търчат около оборудване нужно за добива на литий.

Не само това, но основните производители на литий въобще не са африкански страни.

Понастоящем литият се добива от мини за твърди скали или солници.

Австралия е най-големият доставчик в света, като производството се осъществява от мини за твърди скали. Аржентина, Чили и Китай го произвеждат основно от солени езера.

Според тримесечния доклад за ресурсите и енергетиката на австралийското министерство на промишлеността, науката и ресурсите от март 2022 г. световното производство е било 737 000 тона литиев карбонат (LCE) и се очаква да достигне 964 000 тона през 2023 г. и 1 167 000 тона през 2024 г.

Предвижда се бързият ръст да бъде постигнат от увеличението на производството в Австралия, Чили и Аржентина.

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ МИНИ В СВЕТА

Ето и най-големите мини в света:

Greenbushes, Западна Австралия, от Talison Lithium. Настоящият производствен капацитет е 1,34 млн. тона годишно литиев концентрат с химическа и техническа чистота.
Pilgangoora, Западна Австралия, собственост на Pilbara Minerals, произвежда 360 000-380 000 тона сподуменов концентрат годишно, като в момента се извършват две разширения, които ще увеличат производствения капацитет до един милион тона годишно.
Mt Cattlin, Западна Австралия, собственост на Allkem, компанията, създадена от сливането на Orocobre и Galaxy Resources, произвежда 194 000 тона сподуменов концентрат през 2022 г.
Mibra, Минас Жерайс, Бразилия, собственост на Advanced Metallurgical Group произвежда 90 000 тона сподумен годишно, като планира да разшири производството си до 130 000 тона до края на второто тримесечие на 2023 г.
Маунт Марион, Западна Австралия, собственост на Mineral Resources Ltd е на път да произвежда 450 000 до 600 000 тона сподумен към август 2022 г., като целевото разширяване до 900 000 тона годишно се отлага за юли 2023 г.
Salar de Atacama, Антофагаста, Чили, собственост на Sociedad Quimica y Minera de Chile произвежда 180 000 тона литиев карбонат годишно и очаква до 2024 г. този показател да нарасне до 210 000 тона.
Литиевото солено езеро Позуелос-Пастос Грандес, Аржентина, закупено от Ganfeng Lithium ще произвежда 30 000 тона литиев карбонат от 2024 г. и потенциално може да бъде разширено до 50 000 тона.

Светът днес добива само малка част от своите запаси от литий. Въз основа на нивата на производство през 2019 г., известните световни запаси от литий биха стигнали за повече от 200 години. През 2019 г. петте най-големи запаси от литий в света по държави са:

Чили – 55,5 % от всички запаси в света

Австралия – 18,1%

Аржентина – 11,0%

Китай – 6,5%

САЩ – 4,1%

Като се има предвид изобилието от литиеви запаси и настоящото състояние на производството на литий в съответните държави, изглежда вероятно Чили и Австралия да останат световните суперсили в производството на литий в обозримо бъдеще.

Може би трябва да очакваме снимки на австралийски пигмеи с кофи до колене в някое поточе? За което да бъде обвинен пак белия, хетеросексуален капиталист Илон Мъск? Лудостта на левите не знае граници.