Category: Поучение

“А сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални <учения>, на които изново желаете да робувате?” (Послание към Галатяните 4:9).

Ап. Павел задава поредния си реторичен въпрос към повярвали в Исус хора, живеещи в региона на Галатия, днес намиращ се в централна Анатолия, Турция.

“А сега, когато познахте Бог, или по-добре, като станахте познати от Бога…”

Апостолът ясно маркира периода “преди” и “след” в живота на тези хора, до които пише. Той очаква да има ясно дефинирана разлика, промяна в начина на мислене и поведение в тях. Нещо трябва да е по-добре с тях, ако наистина са познали Бог. Или по-точно – ако са били познати от Него.

На вид само едно кратко пояснение, но колко важно само!

В следващите няколко реда ще се опитам да ви покажа, че това не е само семантична забележка, а парадигма, която може да промени много. Всичко дори!

Днес често чуваме призиви за това как трябва да направим едно или друго нещо, за да познаем Бог. Познанието на Бог според Йоан 17:3 е самата дефиниция на "вечен живот". Базирано на изобилното количество стихове, които говорят за "познаване на Бог", не е грешно днес да апелираме за това – всеки от нас да се стреми да познае Бог, както и да апелира към всички останали свои близки и приятели "да познаят" Бог.

За апостол Павел обаче е по-важно, че Бог ни познава. Според него да познаем Бог не е нищо повече от това Бог да ни е познал нас.

Какво означава това?

Бог вече знае всичко за мен, за теб, за всеки.

Писанието е ясно, че "няма нищо скрито" от Него (Евреи 4:13).

Но какво означава Бог да ни познава? Какво има предвид тук ап. Павел? Каква е тази истина, че той я вижда като напълно взаимнозаменяема с познаването на Бог, което е вечен живот?

Исус също говори за това, че "познава Своите си" (Йоан 10:14).

И най-накрая (и най-сериозно) в цялата тази поредица на откровения: хората, на които Исус затваря вратата на Небесното Царство и осъжда; хора, които са вършили велики неща в неговото име, са хора, за които Той казва, че не ги познава!  (Мат. 7:23).

Wow – както вече е популярно да се казва и на български!

Именно – wow!

Познава ли те Бог? Имаш ли усещането, че те познава? Какво е това усещане?

За хората, разяждани от легализъм (кодов термин за "религиозен човек, мотивиран и разяждан от постоянно чувство на вина"), това слово не е добра вест. Усещането е чувство на вина. За тях да бъдат "познати от Бог" означава преведено "Бог знае за всички мои грехове и ме презира и мрази поради тях".

За хората, реално отворили се за Исус и преживяли колко реален е Той, това е най-вдъхновяващото нещо!

Да, Той ме познава! Да, Той знае за моите болки, страдания, радости, желания, търсения и надежди. Да, за Него съм отворена книга. И да, Той има достъп до мен – искам Го всеки ден, искам Го повече, искам да ме познава повече и повече!

“И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.”‭‭ Колосяни‬ ‭1:18‬ ‭

“А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.” 1 Кор. 12:27

Едно от основните неща, които би трябвало да отличава хората, които наистина са преживяли реално спасение и новорождение чрез Святия Духа, е новопоявилата се способност да познават гласът на Бог. Идеята за това всеки вярващ лично да има достъп до Бог и Бог лично да се ангажира с всеки вярващ в Него, е може да се каже революционна що се отнася до духовното (наричано от хората религиозното) схващане за Бог в повечето общества. Повечето хора възприемат Бог в най-добрият случай като далечна, недотам заинтересована от човешките съдбини личност, която може и да иска, може и да не иска да се намеси в някакви моменти, с някаква цел в живота ни. Но идеята за това да сме едно с Бог, Исус да е Главата, а ние Тялото – помислете само малко за този библейски преобраз – това е велика и революционна идея!

Исус поучава следното:

“Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват” Евангелие от Йоан 10:27

Нека отбележим следното:

1. “Моите овце…”

Да си овца е обидно, ако някой се опитва да каже, че си нерешителен, неспособен да мислиш самостоятелно и слаб. За съжаление овцете са си спечелили репутацията на мили същества, които не проявяват много-много решителност. Но Исус използва тази метафора единствено и само като дава за пример взаимоотношението на овцата спрямо пастиря и то тази част от взаимоотношението, в която овцата е пример за това как следва овчаря, който се грижи за нея. Нещо в нейната природа се е предало на грижата на овчаря. Това е прекрасна метафора имаща за цел да ни предизвика да се доверим на Бог безрезервно.

Въпроса е дали сме преживели вътрешна промяна, дали Св. Дух е съзадал нов дух в нас, който има ново, покорно естество що се отнася до Бог?

Във всичко друго Исус ни насърчава да сме силни, смели и готови да отстояваме убежденията си – все качества нетипични за овцете.

2. “Слушат гласа Ми…”

Да слушаме гласа означава преди всичко да вярваме, че Той може и желае да ни говори – не по принцип, а именно лично на теб и на мен. Тази мисъл е богохулна за хора от някои богословски течения. Според тях е форма на висша гордост да очакваш Бог да говори на теб лично. В края на краищата, кой си ти Бог да ти говори на теб, казват те. Ти да не си нещо велик като Моисей, Давид или ап. Павел? За легалистични богослови и закорваели религиозни функционери, това е богохулна и дори опасна мисъл. Опасност в това да чуваме гласът на Бог виждат също така и атеистите и светските хуманисти.

Но истината остава, че когато си преживял раждане наново чрез Св. Дух, идва нова близост с Бог и започваме да усещаме, чуваме и виждаме в духовното измерение както никога преди! Бог става реален и така се изпълнява едно от най-великите новозаветни обещания и цели – сам Бог да може да ходи между нас, да живее в нас и да общува с нас – дори докато сме тук на земята, а не един ден на Небето!

3. “И аз ги познавам…”

Да те познава Исус означава не просто да знаеш с ума си, че Бог е всеприсъстващ. Това е основен божествен атрибут. Бог е навсякъде по едно и също време, знае всичко и може всичко – това е основно вярване, което имаме спрамо Бог. Това са основните характеристики, които го определят като Бог, нали? Но това е било така и преди да познаеш Исус. Но ти не си има връзка или участие в това негово естество.

Но когато Исус казва, че ни познава, Той има предвид, че сега вече, като вярващи предали себе си на Него, ние ще имаме вътрешното усещане и убеждение, че Той ни познава лично! А това променя всичко! Ако аз не просто знам с ума си, а ако усещам и знам, че Бог познава мен и живота ми, аз мога да му се доверя и Той може да ми се довери, да ми говори и да ме води.

4. “И те ме следват…”

Следването на Бог зависи от нас, не от Него. Той ни призовава да го следаме, но не може да ни насили. Когато чуем Неговият глас, в нас се радва убеждение и ние решаваме да го последваме във важните решения на живота: къде да живея, какво да избера да уча, с кой да обвържа живота си, как да се развия професионално – в тези и много други сфери Исус може и иска да ни говори!

КАК това се случва ще засегна в следващ постинг от поредицата Главата Исус!