Author: theeditor167

a woman being baptized in a lake

ЮДЕЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Един евреин на име Йоханан кръщава хора в река Йордан в Израел през първи век, включително своя братовчед, който по-късно ще стане световноизвестен: Йешуа от Назарет. Много евреи се отзовават на призива на този евреин да се потопят в реката в знак на покаяние и желание да се оправят с Бога. Сред тях са и някои от фарисеите. Дали Йоан е измислил кръщението по това време? Или то е било част от еврейската традиция и практика преди това?

Не, не го е измислил той, и да, то е било част от еврейската традиция и практика преди това.

На иврит думата за басейн, изграден за тази цел, “микве”, също ни насочва в правилната посока, за да разберем по-дълбокия смисъл на тази практика.

ПОТАПЯНЕТО В ЮДЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ
В юдейските закони, които са се предавали устно от поколение на поколение, се казвали няколко неща за необходимостта от ритуално измиване и за най-желаните места за това. [1] Предложени са шест различни варианта, които отговарят на изискванията, като се започне от ями или цистерни с престояла вода като приемливи, но най-малко желателни, премине се към ями, които се освежават от дъждовна вода като малко по-желателни, след това се стигне до специално построена ритуална баня или “микве” с 300 литра или повече вода, след това фонтани, след това течащи води.

Но “живите води” (каквито се намират в естествените езера и реки), са били считани за възможно най-добрия избор.

Есеите, известни като строга еврейска секта, също са практикували водно кръщение в Юдейската пустиня. Но защо евреите се потапят във вода? Има ли кръщение в еврейските Писания?

Е, донякъде да.

РИТУАЛНО КЪПАНЕ В БИБЛИЯТА

Изход 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,

19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.

20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,

21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.

Свещениците е трябвало да бъдат ритуално чисти (тахор), за да служат в скинията, а израилтяните, които са станали ритуално нечисти (тамай), е трябвало да възстановят положението си с течение на времето и с къпане на цялото си тяло в прясна, ритуално чиста (тахор) вода, според Левит 15.

По-късно, когато е построен храмът, е било необходимо всеки да се потопи в микве, за да стане ритуално чист, преди да влезе в храма. В Йерусалим могат да се видят много древни микве (множествено число на миква) и ясно се виждат двете групи стъпала за всяка от тях – от едната страна са стъпалата, по които се слиза към миквата в нечисто състояние (тамай), а от другата страна са стъпалата, по които поклонникът ще излезе свеж и ритуално чист (тахор).

КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ТЯ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС?
След сътресенията от войната през 1967 г. на археолозите се предоставя възможност да разкопаят части от горната част на град Йерусалим, което разкрива нов прозорец към ежедневния живот в древността. Много от къщите са били големи и просторни, със собствени цистерни за вода и ритуални бани в мазетата[2]. установено е, че някои къщи са имали по няколко такива микви, тъй като се предполага, че освен че са осигурявали прехраната на домакинството (което е можело да се състои чак до петдесет души), те са можели да посрещат и приемат поклонници, пристигащи за еврейските празници, като са обслужвали много повече хора. Много от тази висша градска аристокрация е била сред свещеническата класа, която е трябвало да поддържа ритуална чистота, доколкото е възможно, и затова е трябвало често да се потапя в микве. Археолозите също така смятат, че басейните в Силоам и Витсаида може да са били използвани за ритуално къпане през периода на Втория храм за онези, които посещават Йерусалим за великите празници.

Така че потапянето в микве е било доста разпространено по времето на Йешуа, но в Новия завет се описват и кръщения, които са се извършвали не само в реки, но и във всеки достъпен воден басейн. В Деяния 8 четем за един гостуващ поклонник от Етиопия, който повярвал в Йешуа, докато четял Исая по пътя към дома:

“Като пътуваха по пътя, стигнаха до някаква вода и скопецът каза: “Виж, ето вода. Какво може да попречи да се кръстя?” (стих 36).

Към този момент авно кръщението вече е означавало решение да се приеме Йешуа като Месия и Господ.

ДУМАТА “МИКВЕ”
Еврейското съществително име за ритуална баня (микве) може да ни помогне да разберем малко повече за еврейската представа за потапяне. Често еврейският език разкрива ключове в еврейската мисъл, която стои зад думите. Думата микве има същия корен като думата за надежда (тиква), за линия (кав) и изравняване, както и с понятието за надежда или очакване на Бога (кивити л’Адонай).
Ето какво казва за думата лексиконът на Стронг:

מִקְוֶה miqveh, mik-veh’;
нещо, което се чака, т.е. увереност (обективна или субективна);
също и сбор, т.е. (на вода) езеро, или (на хора и коне) керван или обоз:-
престояване, събиране, надежда, ленена прежда, изобилие (на вода), басейн.

и същата коренна дума:

קָוָה qâvâh, kaw-vaw’;
свързвам (може би чрез усукване), т.е. събирам; (в преносен смисъл) очаквам:- събирам (заедно), търпя, търпя, търпя, чакам (за, на, на).

Идеите за свързване или усукване на прежда ни дават добра мисловна представа за това какво означава да се съобразим с Бога и да го очакваме. Събираме се и се обвързваме с Неговото слово и с Него, подреждаме се с Него и Го чакаме с увереност и надежда. Когато четете, че псалмистът казва, че чака Господа, обикновено той използва именно тази дума.

Свързаните понятия миква (събран басейн с вода) и тиква (надежда, увереност) са прекрасно разгърнати в Йеремия 17:5-6, където пророкът поетично изразява идеите чрез метафората за дърветата, които или се вкореняват и разцъфтяват край водата, когато се уповаваме на Бога, или изсъхват поради липса на вода, когато се доверяваме на човека. Няколко стиха по-късно Ееремия обобщава:

Господи, Ти си надеждата (микве) на Израил; всички, които Те изоставят, ще се посрамят (или ще изсъхнат). Онези, които се отвръщат от Теб, ще бъдат записани в пръстта, защото са изоставили Господа, извора на живата вода.

Това е игра на думи – текстът всъщност гласи: “Господ е МИКВЕ на Израел и всички, които Го изоставят, ще се посрамят или ще изсъхнат!” Така че сега е по-логично Еремия да продължи, за да каже, че когато се отвърнем от тази микве на водата и надеждата, ще бъдем посрамени, което може да се преведе и като “изсъхнали”. Чрез тази игра на думи Еремия умишлено ни насочва обратно към аналогията за човека, който се уповава на Бога и е като дърво край много вода, и за този, който изоставя Бога, който завършва в сух, прашен срам.

“Микве” с жива вода представлява щедростта и ресурсите на новия живот, на който можем да се радваме в Бога. Онези, които възлагат надеждата си на Бога, избирайки да съгласуват живота си с Него, никога няма да изсъхнат, а винаги ще имат свеж живот в Него.

Следващият път, когато видите някой да се потапя във вода, за да ознаменува новия си живот в Йешуа, надеждата на Израил, миквата на Израил, припомнете си всичко, което Той каза, че е водата на живота, кладенецът на живата вода, която извира за вечен живот… защото Той е точно такъв!

Обяснителни бележки:

[1] Трактат Миваот, Вавилонски талмуд, Мишна 1-8

Съществуват шест степени на събиране на вода, всяка от които е по-висша от другата.
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или до път, са нечисти, а тези, които са далеч, остават чисти, докато мнозинството от хората не минат [по този път]. По-добра от тази [вода] е водата от дъждовните капки, които не са спрели. По-висока от нея е водата от миквата, съдържаща четиридесет сеаха, защото в нея хората могат да се потапят и да потапят други. Отново превъзходна е [водата на] чешма, чиято собствена вода е малко, но е увеличена от по-голямо количество вода, която е била изтеглена; тя е равностойна на миквата, доколкото може да се направи чиста чрез стояща вода, и на [обикновена] чешма, доколкото човек може да се потопи в нея независимо от количеството на съдържанието ѝ. Отново превъзходни са “поразените води”, които могат да се очистят дори когато текат. По-високо ниво са и “живите води”, които служат за потапяне на хора, които имат течаща вода, и за поръсване на прокажени, и са валидни за приготвяне на вода за пречистване.

[2] Йерусалимски археологически парк / Уебсайт на Службата за антики: www.archpark.org.il Левин Лий И., Йерусалим: Левин И.: “Портрет на града през периода на Втория храм (538 г. пр. Хр. – 70 г.)”, Jewish Publication Society, 2002 г.

ЮДЕЙСКИТЕ КОРЕНИ НА ВОДНОТО КРЪЩЕНИЕ

Един евреин на име Йоханан кръщава хора в река Йордан в Израел през първи век, включително своя братовчед, който по-късно ще стане световноизвестен: Йешуа от Назарет. Много евреи се отзовават на призива на този евреин да се потопят в реката в знак на покаяние и желание да се оправят с Бога. Сред тях са и някои от фарисеите. Дали Йоан е измислил кръщението по това време? Или то е било част от еврейската традиция и практика преди това?

Не, не го е измислил той, и да, то е било част от еврейската традиция и практика преди това.

На иврит думата за басейн, изграден за тази цел, “микве”, също ни насочва в правилната посока, за да разберем по-дълбокия смисъл на тази практика.

ПОТАПЯНЕТО В ЮДЕЙСКАТА ТРАДИЦИЯ
В юдейските закони, които са се предавали устно от поколение на поколение, се казвали няколко неща за необходимостта от ритуално измиване и за най-желаните места за това. [1] Предложени са шест различни варианта, които отговарят на изискванията, като се започне от ями или цистерни с престояла вода като приемливи, но най-малко желателни, премине се към ями, които се освежават от дъждовна вода като малко по-желателни, след това се стигне до специално построена ритуална баня или “микве” с 300 литра или повече вода, след това фонтани, след това течащи води.

Но “живите води” (каквито се намират в естествените езера и реки), са били считани за възможно най-добрия избор.

Есеите, известни като строга еврейска секта, също са практикували водно кръщение в Юдейската пустиня. Но защо евреите се потапят във вода? Има ли кръщение в еврейските Писания?

Е, донякъде да.

РИТУАЛНО КЪПАНЕ В БИБЛИЯТА

Изход 30:17 Господ говори още на Моисея, казвайки:

18 Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него,

19 та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него.

20 Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу,

21 тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения.

Свещениците е трябвало да бъдат ритуално чисти (тахор), за да служат в скинията, а израилтяните, които са станали ритуално нечисти (тамай), е трябвало да възстановят положението си с течение на времето и с къпане на цялото си тяло в прясна, ритуално чиста (тахор) вода, според Левит 15.

По-късно, когато е построен храмът, е било необходимо всеки да се потопи в микве, за да стане ритуално чист, преди да влезе в храма. В Йерусалим могат да се видят много древни микве (множествено число на миква) и ясно се виждат двете групи стъпала за всяка от тях – от едната страна са стъпалата, по които се слиза към миквата в нечисто състояние (тамай), а от другата страна са стъпалата, по които поклонникът ще излезе свеж и ритуално чист (тахор).

КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛА ТЯ ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС?
След сътресенията от войната през 1967 г. на археолозите се предоставя възможност да разкопаят части от горната част на град Йерусалим, което разкрива нов прозорец към ежедневния живот в древността. Много от къщите са били големи и просторни, със собствени цистерни за вода и ритуални бани в мазетата[2]. установено е, че някои къщи са имали по няколко такива микви, тъй като се предполага, че освен че са осигурявали прехраната на домакинството (което е можело да се състои чак до петдесет души), те са можели да посрещат и приемат поклонници, пристигащи за еврейските празници, като са обслужвали много повече хора. Много от тази висша градска аристокрация е била сред свещеническата класа, която е трябвало да поддържа ритуална чистота, доколкото е възможно, и затова е трябвало често да се потапя в микве. Археолозите също така смятат, че басейните в Силоам и Витсаида може да са били използвани за ритуално къпане през периода на Втория храм за онези, които посещават Йерусалим за великите празници.

Така че потапянето в микве е било доста разпространено по времето на Йешуа, но в Новия завет се описват и кръщения, които са се извършвали не само в реки, но и във всеки достъпен воден басейн. В Деяния 8 четем за един гостуващ поклонник от Етиопия, който повярвал в Йешуа, докато четял Исая по пътя към дома:

“Като пътуваха по пътя, стигнаха до някаква вода и скопецът каза: “Виж, ето вода. Какво може да попречи да се кръстя?” (стих 36).

Към този момент авно кръщението вече е означавало решение да се приеме Йешуа като Месия и Господ.

ДУМАТА “МИКВЕ”
Еврейското съществително име за ритуална баня (микве) може да ни помогне да разберем малко повече за еврейската представа за потапяне. Често еврейският език разкрива ключове в еврейската мисъл, която стои зад думите. Думата микве има същия корен като думата за надежда (тиква), за линия (кав) и изравняване, както и с понятието за надежда или очакване на Бога (кивити л’Адонай).
Ето какво казва за думата лексиконът на Стронг:

מִקְוֶה miqveh, mik-veh’;
нещо, което се чака, т.е. увереност (обективна или субективна);
също и сбор, т.е. (на вода) езеро, или (на хора и коне) керван или обоз:-
престояване, събиране, надежда, ленена прежда, изобилие (на вода), басейн.

и същата коренна дума:

קָוָה qâvâh, kaw-vaw’;
свързвам (може би чрез усукване), т.е. събирам; (в преносен смисъл) очаквам:- събирам (заедно), търпя, търпя, търпя, чакам (за, на, на).

Идеите за свързване или усукване на прежда ни дават добра мисловна представа за това какво означава да се съобразим с Бога и да го очакваме. Събираме се и се обвързваме с Неговото слово и с Него, подреждаме се с Него и Го чакаме с увереност и надежда. Когато четете, че псалмистът казва, че чака Господа, обикновено той използва именно тази дума.

Свързаните понятия миква (събран басейн с вода) и тиква (надежда, увереност) са прекрасно разгърнати в Йеремия 17:5-6, където пророкът поетично изразява идеите чрез метафората за дърветата, които или се вкореняват и разцъфтяват край водата, когато се уповаваме на Бога, или изсъхват поради липса на вода, когато се доверяваме на човека. Няколко стиха по-късно Ееремия обобщава:

Господи, Ти си надеждата (микве) на Израил; всички, които Те изоставят, ще се посрамят (или ще изсъхнат). Онези, които се отвръщат от Теб, ще бъдат записани в пръстта, защото са изоставили Господа, извора на живата вода.

Това е игра на думи – текстът всъщност гласи: “Господ е МИКВЕ на Израел и всички, които Го изоставят, ще се посрамят или ще изсъхнат!” Така че сега е по-логично Еремия да продължи, за да каже, че когато се отвърнем от тази микве на водата и надеждата, ще бъдем посрамени, което може да се преведе и като “изсъхнали”. Чрез тази игра на думи Еремия умишлено ни насочва обратно към аналогията за човека, който се уповава на Бога и е като дърво край много вода, и за този, който изоставя Бога, който завършва в сух, прашен срам.

“Микве” с жива вода представлява щедростта и ресурсите на новия живот, на който можем да се радваме в Бога. Онези, които възлагат надеждата си на Бога, избирайки да съгласуват живота си с Него, никога няма да изсъхнат, а винаги ще имат свеж живот в Него.

Следващият път, когато видите някой да се потапя във вода, за да ознаменува новия си живот в Йешуа, надеждата на Израил, миквата на Израил, припомнете си всичко, което Той каза, че е водата на живота, кладенецът на живата вода, която извира за вечен живот… защото Той е точно такъв!

Обяснителни бележки:

[1] Трактат Миваот, Вавилонски талмуд, Мишна 1-8

Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или

Съществуват шест степени на събиране на вода, всяка от които е по-висша от другата.
Водата от ямите… Същите правила важат и за водата от ямите, водата от цистерните, водата от канавките, водата от пещерите, водата от спрелите дъждовни капки и миквите, по-малки от четиридесет се’а: всички те са чисти по време на дъжд; когато дъждът спре, тези, които са близо до град или до път, са нечисти, а тези, които са далеч, остават чисти, докато мнозинството от хората не минат [по този път]. По-добра от тази [вода] е водата от дъждовните капки, които не са спрели. По-висока от нея е водата от миквата, съдържаща четиридесет сеаха, защото в нея хората могат да се потапят и да потапят други. Отново превъзходна е [водата на] чешма, чиято собствена вода е малко, но е увеличена от по-голямо количество вода, която е била изтеглена; тя е равностойна на миквата, доколкото може да се направи чиста чрез стояща вода, и на [обикновена] чешма, доколкото човек може да се потопи в нея независимо от количеството на съдържанието ѝ. Отново превъзходни са “поразените води”, които могат да се очистят дори когато текат. По-високо ниво са и “живите води”, които служат за потапяне на хора, които имат течаща вода, и за поръсване на прокажени, и са валидни за приготвяне на вода за пречистване.

[2] Йерусалимски археологически парк / Уебсайт на Службата за антики: www.archpark.org.il Левин Лий И., Йерусалим: Левин И.: “Портрет на града през периода на Втория храм (538 г. пр. Хр. – 70 г.)”, Jewish Publication Society, 2002 г.

Източник: https://2×1.io/YCFR5s

Обичайте неприятелите си [Част втора]

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Започнахме да обсъждаме една много противоречива тема, свързана с учението на Исус за любовта към враговете. Враг и неприятел могат да бъдат различни неща, затова съм сменил и заглавието на тази част от поучението да рефлетктира по-скоро идеята за “неприятел”, а не непременно “враг”, което е още по-крайна форма на враждебност според мен.

Важно е да разберем концепцията за това кои биха могли да бъдат тези неприятели и как да се отнасяме с тях по такъв начин, че да не изгубим душата си, докато защитаваме себе си.

В предишната част на това поучение вече говорих за факта, че като се замислим, не много хора могат да кажат, че имат действителни врагове. Дори престъпниците, които бродят по улиците, ако ви нападнат, това технически не е вашият “враг” само по себе си. Престъпника е просто като бясно куче, което броди по улиците и случайно решава да ви нападне. За да се превърне някой във ваш враг, той трябва да има някакви взаимоотношения с вас, да ви познава и вие да сте пречка за него.

В светлината на това, учението на нашия Господ е още по-противоречиво, защото в Матей, 10 глава, той ясно заявява, че учението му определено ще предизвика разделение в семействата.

“Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека домашните му.” Матей‬ ‭10:34-36‬ ‭

Това, разбира се, е много противоречиво. Кой би искал да внесе разделение в едно семейство? Разделен дом не може да бъде Божият план за което и да е семейство. Но учи ли ни Той на нещо, което има за цел да раздели семействата, просто заради самото разделяне на семействата? Или става дума за нещо друго?

Важно е да разберем, че това конкретно учение на Исус е директна екстраполация от книгата на Михей. Само ако разбирате книгата на Михей, ще разберете този цитат, който звучи толкова противоречиво.

Пророк Михей е бил съвременник на Исая. Той предсказва падането на Израилското царство под властта на Асирия:

Михей 1:6 Затова ще направя Шомрон като купчина отломки на полето, Като места за насаждане на лозя; И ще изсипя камъните му в долината, И ще открия основите му.

…и предсказва, че Месията ще дойде от Бейт Лехем (преведено Витлеем от българските преводачи):

Михей 5:2 Но ти, Бейт-Лехем Ефрат, Малък между родовете на Юда, От тебе ще Ми излезе един, който ще бъде владетел в Израил; Чието излизане е от старо време, от вечни времена.

Когато Исус учи за сблъсъка в семействата и за това, че членовете на семейството се обръщат едни срещу други, Той разяснява това, което пророк Михей е написал преди 8 века:

“Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятели на човека са домашните му.” Михей‬ ‭7:6‬ ‭

Само в контекста на месианските пророчества на Михей може да се разбере правилно учението на Исус за разделението в семейството. Това, което Господ казва тук, е, че Той е Месията, който ще прокара линия на разделение, толкова дълбока, че ще раздели дори семействата.

Разделение за какво?

Някои членове на семейството ще изберат да служат на Месията, а други няма да изберат.

От културата, начина на мислене, ценностите и етоса до ежедневния начин на живот, животът на човек, който следва Месията, е и трябва да бъде в контраст с живота на хората, които не следват Господ.

Както това, за което живеем, така и начинът, по който го живеем, се сблъскват с установените начини на действие в света. В този смисъл всъщност Месията идва, за да възстанови семействата според своя план, а не за да внесе разделение. Но за съжаление някои хора поради ината и гордоста си няма да искат да следват Божия образец за вяра, семейство и начин на живот.

В един идеален свят, в случай на обръщение, главата на семейството би взел решението да служи на Месията, а съпругата и семейството биха го последвали. Това е Божият модел, ясно очертан от апостол Павел в 1 Коринтяни 11:1-3

Но животът е непредсказуем. Може да се окаже, че съпругата ще последва Господ, а съпругът ще избере да остане в тъмнината. Това може да доведе до това съпругът да стане неприятел на съпругата и така да раздели семейството. В други случаи жените избират да изоставят мъжа, който е решил да следва Господ.

Децата, които приемат вярата, също могат да разстроят семейството, особено когато детето отхвърли семейна културата въртяща се около безбожни или вредни неща.

Например в мюсюлманските страни решението на едно дете да стане християнин се смята за предателство към семейството и може да доведе дори до убиване с камъни на “неверника”.

Това се разиграва по различен начин в различните културни контексти, но най-често обръщането от тъмнината към Месията в нашия свят води до някакъв вид конфликт.

Някои от тези конфликти се разрешават с течение на времето. И двете страни се приспособяват и намират начин да решат нещата. В други случаи разделението е твърде дълбоко, за да се излекува. Това е цена, която трябва да сме готови да платим, ако се наричаме Божии деца и ученици и последователи на Неговия Месия.

10 езически практики считани за нормални в Древна Гърция

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Когато библейските пророци говорят за “гоѝм” (езичниците) с презрение, това не е без причина. Може да отнеме часове, ако започнем да изброяваме ужасните, странни и много пъти направо варварски практики, които са се смятали за нормални в култури, които не са били изградени около Десетте Божи заповеди. Затова предлагам едно кратко изложение на 10 практики в гръцката култура, които разкриват до каква степен “езическите” култури са били отдалечени от това, което днес наричаме християнска или по-правилно юдео-християнска цивилизация.

Със сигурност може да се каже, че древните гърци имат несравнимо влияние върху цивилизацията, каквато я познаваме; те постигат значителен напредък в дипломацията и военното дело, което им позволява да развият технологии и култура, довели до невъобразим за онова време напредък. Въпреки съществения им принос към света обаче културата и традициите им са включвали някои практики и вярвания, които биха били немислими за членовете на повечето съвременни общества.

От причудливите им фестивали и ритуали до противоречивите им сексуални обичаи и ужасяващи уреди за мъчения – има много зашеметяващи факти за древните гърци, които не са толкова известни, колкото онези елементи на еленистичното наследството, които са намерили място в съвременните общества днес.

1. Тежки наказания за изневяра

Според древните гърци изневярата е била значително по-лоша от изнасилването; те са смятали, че изнасилването е типична форма на насилствено поведение, която е факт от живота. За тях то не се е отнасяло до насилие срещу съгласието на индивида, а срещу покровителя на този индивид, чиято “собственост” е била увредена и накърнена. Затова обвинението в “насилие” се повдигало от защитниците на жертвата, докато на извършителя обикновено се налагашло глоба, ако бъде признат за виновен. “Мойчея“, гръцката дума за прелюбодеяние, от друга страна, е съвсем различен случай; тя се отнася до “съблазняването на свободна жена под закрилата на кириос (господар, покровител или учител)”. Древните гърци са вярвали, че това деяние има пряко въздействие върху семейството – институция, която е била ценена над всички останали в древногръцкото общество.

Ако прелюбодеецът е бил хванат на местопрестъплението, покровителят е имал законното право да го убие на място. Ако случаят се разглеждал в съда, на прелюбодееца в ануса се набивала голяма ряпа. В допълнение било премахвано и срамното окосмяване на обвиняемия с гореща пепел. Всяко от тези наказания целяло като акт на унижение да направи прелюбодееца женствен.

2. Парично плащане за задгробен живот

Според древногръцки мит за задгробния живот всички умрели хора трябвало да платят на Харон, който владеел ферибота на река Стикс, за да стигнат до подземния свят. Вярвали, че когато човек умре, той трябва да бъде погребан с обол (гръцка монета на стойност една шеста от драхмата) в устата си или близо до тялото си, като плащане за Харон. Вярвали също така, че душите на онези, които не са в състояние да платят таксата, са оставени да се скитат безцелно по бреговете на река Стикс в продължение на сто години, преди да им бъде позволено да прекосят реката.

Древните гърци не са имали представа за неща като рай или ад, явно обаче интуитивно са измислили някакво наказание за задгробния живот.

3. Трениране на голо и продажба на пот

Древните гърци са се интересували особено много от усъвършенстването на телата си и са били обсебени от физиката си. Докато тренирали, мъжете сваляли всички дрехи, заливали телата си с олио и се упражнявали голи. Всъщност самата дума “гимназия” произлиза от гръцката дума “gymnasion”, която означава “училище за голи упражнения”.

Гимназиите са били от изключителна важност за древните гърци; всеки важен град е трябвало да има поне една от тях. Наблюдението на голите тела на мъжете, трениращи в тези заведения, е било част от живота в гимназията; те са били достъпни за хората и са представяли вид демонстрация на мъжественост. След като приключели с тренировката, мъжете остъргвали мазнината и мъртвата кожа от телата си с полукръгъл инструмент, наречен “стригил”. Събраното било ценно притежание, което се продавало на публиката като…еликсир!

Хората се мажели с потта на ‘спортистите’ понеже вярвали, че това успокоява болките. Ако не друго, можело да миришат като олимпийци! Яко, а?

4. Слабо ‘надарени’ гръцки мъжки статуи

Въпреки че са ценели добре сложените и мъжествени тела на мъжете, древните гърци са предпочитали точно обратното за техните гениталии. Гръцките статуи, които днес наблюдаваме в музеите, са слабо ‘надарени’, защото по-големият или еректирал пенис е представлявал идиотизъм и липса на контрол, докато малкият пенис е символизирал сдържаност и интелигентност. Всъщност, когато актьорите в Древна Гърция излизали на сцената, за да изиграят ролята на идиот, те носели комично големи реквизитни пениси.

Според Ингрид Бертон-Моан, фотограф, който е специализиран в правенето на снимки в близък план на тестиси на гръцки статуи:

Древна Гърция е била силно маскулинистична култура… Те са предпочитали “малки и стегнати” гениталии, за разлика от големите полови органи, което символизирало самоконтрол по въпросите на сексуалността”.

5. Вяра в зомбита

Според изследвания, проведени от археолози в Сицилия, манията по зомбитата не е нищо ново; откритията от последното десетилетие разкриват доказателства, че явлението датира отпреди повече от 2000 години. Археологът Кари Сулоски Уивър анализира две погребения от гръцко селище в Сицилия, за които смята, че са останки от “реваншисти”.

Според древните гърци мъртвите тела на някои хора можели да се съживят и за да се задържат на мястото на погребението, трябвало да бъдат “ритуално убити” или да бъдат запечатани чрез притискане с големи камъни или фрагменти от амфори. Уивър също така пише:

“Те си представяли сценарии, в които оживели трупове се надигат от гробовете си, обикалят по улиците и преследват нищо неподозиращи жертви, често за да си отмъстят са нещо, за което им е била отказана справедливост приживе.

6. Нормализиране на педофилията

Макар да знаем, че практиката на педофилията е незаконна и морално отвратителна, много от древните гърци не само са участвали в педофилни връзки, но и са ги възхвалявали. Явлението се е смятало за част от ритуал на възмъжаване за участващите в него младежи. ‘Педерастията’ – сексуална връзка между възрастен мъж и момче в пубертетна или юношеска възраст – е била най-разпространена сред древните гърци.

По-възрастният мъж подарявал жив петел на ухажваното момче – това бил сигурен начин да спечелиш любовта на момче по онова време.По-възрастният партньор се държал като баща на новото си момче-любовник. Но мъжете не биха избрали момчета, които най-много се нуждаят от ментор. Избирали най-хубавите, които можели да намерят. Така момчето ставало постоянен спътник на по-възрастния мъж – докато не започнело да му расте окосмяване по лицето. Щом на едно момче започнело да му расте окосмяване по лицето, по-възрастният мъж започвал да го третира като възрастен човек и го изгонвал от дома си.

7. Странни фестивали

За древните гърци фестивалите са били възможност да общуват със свръхестествения свят. Тези фестивали се отличавали с няколко уникални и често странни културни ритуали, традиции и обреди, които се състояли от атлетически състезания, жертвоприношения, сложни музикални изпълнения и екстравагантни пиршества.

Един такъв фестивал бил Скирофорион, последният месец от атинския календар. През този период атиняните принасяли животински жертви на Зевс. След жертвоприношението се провеждал съдебен процес срещу жертвоприносителя, който след това прехвърлял вината върху вола. След това жертвеният вол бил осъден и удавен, а после ‘възкресен’ и натъпкан със слама.

8. Инфантицид чрез изоставяне

Въпреки че древните гърци смятали детеубийството за варварско действие и го осъждали, те практикували изоставяне на бебетата, които били нежелани поради физически дефекти или пола им. Тази практика не се е смятала за убийство, защото са вярвали, че ако боговете искат да спасят детето, те ще се намесят по някакъв начин.

В повечето случаи решението се оставяло на патриарха на семейството; обикновено се изоставяли бебета с вродени дефекти и бебета от женски пол. Древните гърци смятали, че децата от женски пол са икономическо бреме, защото ако за тях се намерел подходящ съпруг, трябвало да се осигури зестра. Освен това дъщерите рядко можели да допринасят за доходите на домакинството, тъй като за тях имало ограничени възможности за платена работа.

9. Фалически паради

Фалическата обсесията на гърците намирала израз по още един начин. Въпреки, че както научихме по-горе, големите пениси се считали за вид “селяндурщина”, веднъж годишно Атина били оживени от…фалически паради.

Мъже и жени излизали по улиците, носейки изображения на гигантски фалоси над главите си в знак на почит към Дионисий. Това била неразделна част от Дионисиевия празник – фестивал, провеждан в чест на бога на виното. Последователите на Дионис се напивали до козирката и водели фалическо шествие до храма, като пеели песни за пениси и крещели груби шеги по адрес на хората. Според Аристотел фалическите шествия са поставили началото на комедийния жанр. Той твърди, че хората са адаптирали шегите, които са крещели по време на шествията, в цели театрални пиеси. Дори днес идеята за шеги, хумор и комедия са силно повлияни от вулгарност. Трудно е да се намерят чисти шеги или комедии, които са наистина смешни, без да са вулгарни.

10. Дегустация на телесни течности за поставяне на диагнози

Според медицината в Древна Гърция човешкото тяло се е състояло от различни течности, всички от които са имали различен вкус; те са вярвали, че лекарите трябва да могат да идентифицират всяка от тези телесни течности по нейния вкус и вид. Ето защо, ако пациентът е дошъл при древногръцки лекар, чувствайки се зле, той не само е преглеждал внимателно повръщаното от него (например), но и го е опитвал, за да постави “правилната” диагноза.

Всичко това започва с Хипократ – човекът, който стои зад Хипократовата клетва. Той вярвал, че тялото е сбор от течности и че всяка телесна течност има специфичен вкус. Гръцките лекари били обучавани какъв трябва да е вкусът на тези телесни течности, за да могат да разберат дали нещо не е наред. Според Хипократовата медицина урината е трябвало да има вкус на смокинов сок. Така че, ако сте се почувствали леко неразположени, лекарят ви е отпивал малка глътка – и ако урината ви не е била достатъчно тръпчива, е знаел, че има проблем.

Хмм…

Източници:

https://allthatsinteresting.com/ancient-greece-facts#34

https://talesoftimesforgotten.com/2019/01/13/bizarre-ancient-greek-festivals/

https://greektraveltellers.com/blog/10-things-you-did-not-know-about-ancient-greeks

Hebraica Veritas – между стремежа към автентичност и догматизма – Част 1

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Откритието на еврейската основа на вярата в YHWH, Създателя, Бог на Авраам, Исаак и Яков, може да се опише най-добре като едно пътуване. В допълнение към метафората за пътуването бихме могли да добавим елемента на търсене на съкровища, за да илюстрираме по-добре същността на това занимание.

Веднага след приемането на тази метафора като начин за описване на процеса на пристигане на крайната дестинация, за повечето трябва да стане ясно, че точно както в реалния живот, не всички хора имат нивото на интерес, което е необходимо, за да може някой да се впусне в такова пътешествие. Интерес, любопитство и дори чувството за дълг може би най-добре описват истинския търсач на Божията Истина.

Истинското пътешествие за търсене на съкровища включва процес на опознаване на съкровището, откриване на възможност да се впусне в действителното пътуване, отделяне на ресурси и преминаване през подготовка и след това най-накрая самото пътуване.

Но какво ни е научила историята за човешката природа? Че повечето хора са гладни за знания ли? Надали.

Готови ли са повечето хора и да преминат през болката, риска и загубата на ресурси, които би им струвало, за да открият това съкровище?

Можем да зададем тези въпроси по малко по-различен начин, използвайки метафората за търсене на съкровища – колко търсачи на съкровища познавате? Познавате ли хора, които прекарват часове и дни в изучаване на нещо, което смятат за изключително ценно? Планират ли начин да предприемат пътуване, за да придобият това ценно съкровище? Готови ли са да платят цената, която ще им струва да изпълнят такъв план?

Можем също така да добавим тези въпроси към профила на истинския търсач: готови ли са повечето хора, които познавате, да дадат живота си за истината, в която казват, че вярват?

Когато задавам този въпрос, имам предвид както да дадете живота си в смисъл да живеете живота си в служба на истината, в която вярвате, така и потенциално да се наложи да умрете за тази истина. И двете са еднакво важни.

Ограниченията на човешката природа

Но каква е реално човешката наша природа и кои са нейните какви ограничения?

За британския философ от 17-ти век Томас Хобс „първият и основен закон на природата“ е „да търсим мир и да го следваме“. (Левиатан, 1651 г.)

Хобс също е казал:

„Самият живот е Движение и никога не може да бъде без Желание, нито без Страх, или без Разум.”

Томас Хобс, Левиатан (1651 г.)

Това изглежда е вярно за повечето хора. Въпреки че всички имаме желание за повече, ние също така имаме чувство за здрав разум и страх.

Това обяснява защо повечето хора, които познавате, са основно заети с това да си осигурят мир, стабилност и утопичната „безпроблемна“ нирвана в живота наречена общо „щастие”, към което всеки се стреми.

Повечето хора мечтаят да получат по -добре платена работа, да отидат на почивка, да се радват на живота, да създадат нещо ценно и да печелят от това. Те могат тайно да се възхищават на търсещите съкровища, но нямат намерение никога да предприемат пътуване, включващо големи разходи, риск и несигурност.

По мое скромно мнение е от първостепенно значение да се разберат и приемат ограниченията на човешката природа – начина, по който ние като хора мислим и действаме. Това не са някакви снизходителни преценки или присмех. Разбирането на ограниченията на човешката природа е изключително важно за всеки, който иска да помогне на ближния си. Ако не го направим, нашата помощ може да се превърне в бедствие.

Повечето хора, които твърдят, че са вярващи, не се интересуват твърде много от „лов на съкровища“. Всъщност може да се окаже, че много хора стават вярващи, предимно водени от страхове, а не от вяра.

След като основните им страхове са разрешени и те са решили, че са намерили това, което търсят, духовната им енергия се изразходва най -вече за поддържане на статуквото. Просто казано, повечето хора разчитат на Бог като начин да потърсят помощ за проблемите си и тук вярата им започва и свършва. Такива хора може да са фундаментално добри хора. Някои от тях обаче може да не са. Никой не знае къде свършва суеверието и започва истинската вяра, но в края на краищата човешката природа е основно ограничение за това, което Бог може да направи на земята – в живота на отделен човек или на цели групи хора.

Що се отнася до света на християнството, търсенето на автентичността на вярата не е това, с което повечето вярващи са заети (да не говорим за християнските водачи). Повечето вярващи, като всеки друг, са заети да се грижат за себе си и семействата си, да се справят с предизвикателствата на живота и да търсят по-добър такъв.

Основателите на Съединените щати, разбирайки добре човечеството, са създали Конституция, която може най-добре да регулира и гарантира живота и свободата, отбелязвайки, че стремежът към щастие е наистина това, към което хората се впускат, след като са им гарантирани живот и свобода.

“Ние държим тези истини за очевидни, че всички хора са създадени равни, че са надарени от своя Създател с някои неотменими права, че сред тях са Животът, Свободата и стремежът към Щастие.”
Декларацията за независимост на 4 юли 1776 г.

Преследването на автентичността на Божията Истина е това, което определя хората като духовни и до известна степен интелектуално будни. Хората, които се интересуват само от основните неща в живота, или тези, чиято единствена цел е да поставят отметка в листа с религиозна вина чрез извършването на седмичен ритуал, вероятно ще намерят този материал за безинтересен и без значение.

Ако не сте от тях, прочетете нататък. 👇🏻

КОЕ ХРИСТИЯНСТВО Е ПО-АВТЕНТИЧНО?

От векове повечето християни не са били въвеждани в вярата по правилния начин. Възможно е да са били родени в семейство, принадлежащо към определена деноминация, или да са навлезли във вярата сами, но независимо от сценария може да се каже, че повечето християни никога не са били въведени правилно в вярата. Или поне не от четвърти век насам.

Откъде знам това ли?

Това са моите наблюдения след 30 години живот и служение на вярващите в протестантското крило на християнството. По Божията милост съм проповядвал лице в лице на аудитории от десетки хиляди души в над 40 страни – в църкви, библейски училища, конференции, семинари и евангелизационни кампании.

Освен това съм се молил лично за стотици хора чрез силата на Светия Дух. Стотици хора са ми разказвали как са били на мои служения и са получили един слово, друг изцеление или освобождение. Това е, което Бог ме е призовал да правя и това правя, откакто проходих във вярата през далечната 1989 г.

Но дори след като бях на Библейско училище, прочетох стотици книги, изследвах и изучавах материали за хиляди часове, както и след общуването ми със служители от най-високо ниво през годините, останах с чувствах, че това християнство, от което бях част, пропуска нещо много важно.

Всъщност едно от първите осъзнавания, които мога да идентифицирам рано в прохождането ми във вярата, беше усещането, че християнството, за което чета в Новия Завет, не е това, което е християнството днес.

Това ме накара да продължавам да задавам въпроси, да изследвам, да чета и изучавам как сме стигнали дотам, където сме стигнали след вече 20 века.

С течение на времето започнах да осъзнавам, че това не е само мое лично наблюдение. Разбрах, че има много повече хора, много по-умни от мен, живи, както вече не сред живите, които са смущавани от същите тези въпроси.

Библейското училище, в което отидох напирмер, се смяташе за реформаторски тип училище, опитващо се да преподава Библията по различен начин от начина, по който деноминацията от която основателят му беше произлязъл, го преподаваше. В случая ставаше дума за лутеранството, но това може да се каже и за други протестантски, т. нар. “мейнлайн” деноминации.

Що се отнася до Запада, постмодернизмът вече е разрушил каквото и да било „класическо“ и „традиционно“ християнство. Така че в днешно време, ако ще бъдеш реформатор, който се стреми наистина да разбере какво учи Библията извън опорочаването на постмодернизма, трябва да погледнеш назад към ученията на основателите на протестантизма, а това е времето на Реформацията през Средновековието.

През годините натрупах впечатляваща поредица от книги, съдържаща писания на Лутер, Калвин, Цвингли, Хус и други проповедници от онази епоха. Когато настъпи ерата на Интернет и човечеството започна да получава достъп до електронни книги и PDF файлове, се докопах до още повече произведения от автори, които представляват реформаторската школа – предполагаемо най-девствения източник на тълкуване на Библията, когато става въпрос за протестанти.

Има буквално десетки хиляди протестантски деноминации. Всеки мисли, че притежава истинското нещо и че тълкуването му е по-добро от тълкуването на групата, от която произхожда. В някои случаи това може дори да е вярно, но в много случаи се свежда до малки различия и нюанси на сходни вярвания.

Не можех да не забележа, че голяма част от истините, написани през Средновековието, са всъщност една реакция на католицизма. Очевидно някои от тези истини отговарят на празнотата в сърцата и умовете на милиони хора, смесени с различни политически страсти и религиозно усърдие и по този начин се създава протестантизма. Преди всичко крайният резултат от този процес е създаването на национални религиозни институции, които не са подвластни на Рим.

Прекалено опростявам и рисувам този фон с широка четка, за да свържа по възможно най-добрия начин някои важни точки в това търсене на съкровища, в което може би сме се впуснали с някои от вас.

Следващото нещо, за което започнах да научавам, е, че протестантството, независимо от това коя версия и коя деноминация можем да вземем за пример, твърди, че е разрешило някои от духовните, богословските и църковните проблеми на католицизма, но или не успя да се справи с много други, или създаде нов собствен набор от такива.

Анабаптистите например, в стремежа си към автентична вяра отхвърлият кръщението на бебета и започват да практикуват пълно потапяне във вода. Само заради това те са били жестоко преследвани както от католическата църква, така и от Лутер. Десетки хиляди анабаптисти са било убити по време на преследване, продължило векове.

“Анабаптизмът е превърнат в углавно престъпление. За глави на анабаптистите е имало ценоразпис дори. Да им се даде храна и подслон било престъпление. Херцогът на Бавария през 1527 г. разпорежда затворените анабаптисти да бъдат изгорени на клада – освен ако не се откажат, в този случай те трябва да бъдат обезглавени. В католическите страни анабаптистите обикновено са екзекутирани чрез изгаряне на клада; в лутеранските и “цвинглианските” окръзи анабаптистите обикновено са екзекутирани чрез обезглавяване или удавяне.

Хиляди подпечатват вярата си с кръвта си. Когато всички усилия за спиране на движението се оказаха напразни, властите прибягват до отчаяни мерки. Въоръжени палачи и конни войници са изпратени в роти по земята, за да преследват анабаптистите и да ги убият на място без съд и присъда. Старият метод за произнасяне на присъда за всеки отделен инакомислещ се оказа недостатъчен, за да унищожи тази вяра. Едва през 2010 г. лутерани издадоха официален документ-извинение към всички меноноти, наследниците на анабаптисткото движение.”

“Менонити в Европа“ от Джон Хорш

Могат да се дадат много други примери за преследване на една протестантска група от друга. Това продължава до днес и въпреки че никой не изгаря хората на клада и не обезглавява никого, „мекото“ преследване, използващо религиозни политики, е реално.

Ако протестантството представлява по-добра, по-изчистена и по-автентична версия на християнството, как така всички тези неща се случват вече повече от 500 години в протестантския свят?

Георги Бакалов

Преводна версия на български. Източник: https://apostolos.bg/wiki/doku.php?id=1._between_the_pursuit_of_authenticity_and_dogmatism

Първият 5-кюбитов квантов компютър във Финландия вече работи

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

С този крайъгълен камък VTT и IQM се приближават с още една крачка към превръщането на квантовите компютри в произвеждаеми, мащабируеми и по-достъпни за света.

СЕСПОО, Финландия (30 ноември 2021 г.) Днес Финландският център за технически изследвания VTT обяви, че първият в страната оперативен 5-кюбитов квантов компютър е пуснат в действие. Заедно със стартъпа за хардуер за квантови изчисления IQM, VTT предприе първите си стъпки, за да даде възможност за изграждане на квантови компютри, които ще бъдат както мащабируеми, така и по-лесни за производство, което ще позволи на повече компании да започнат своето пътуване в областта на квантовите изчисления.

Невероятната изчислителна производителност на квантовите компютри дава възможност да се решават проблеми, които са извън възможностите на съвременните високопроизводителни компютри. В бъдеще квантовите компютри ще се използват например за точно моделиране на вируси и лекарства или ще се използват за проектиране на материали, които са предизвикателство за проектиране с днешните технологии.

“Развитието на квантовите компютри ще се отрази на всички индустрии. Опитът ни в изграждането на квантовия компютър и ноу-хауто ни в разработването на квантови алгоритми ще ни помогнат да разработим квантово прогнозиране, например за да идентифицираме бъдещите тенденции и да подпомогнем компаниите да разберат как и кога ще бъде засегнат техният бизнес”, казва Пекка Пурсула, ръководител на изследванията във VTT. “Най-добрият начин да направим това ще бъде компаниите да работят заедно с VTT и действително да използват нашия нов хардуер.”

Представеният сега 5-кюбитов квантов компютър е разположен в Micronova, част от OtaNano, националната изследователска инфраструктура за микро- и нанотехнологии, управлявана съвместно от VTT и университета Aalto.

Голямото предизвикателство при квантовите изчисления е мащабируемостта. Квантовите физици и инженери от цял свят се опитват да разберат как да мащабират хардуера за квантови изчисления, така че да включва стотици и хиляди кюбити, да увеличат производството по икономически ефективен начин и да мащабират алгоритмите и използването на квантовите изчисления в реални приложения.

VTT има 30-годишен опит в изследванията на квантовите технологии и отлични съоръжения за работа по мащабирането на хардуера. Мащабирането на използването изисква VTT да работи ръка за ръка с компаниите за разработване на алгоритми за конкретни приложения.

“Днешното съобщение бележи важен етап за IQM и за европейските квантови инициативи. Със завършването на този етап IQM ще стане една от много малкото квантови компании, които могат да доставят на клиента локален квантов компютър. Поздравявам нашите партньори, VTT, както и целия екип на IQM, който успя да постигне този амбициозен етап по време на пандемията. Това е само първият етап от доставката и поради способността ни да надграждаме системите, очакваме с нетърпение да работим с VTT по доставката на 20- и 50-кубитови системи”, казва д-р Ян Гьотц, главен изпълнителен директор и съосновател на IQM

Квантовият компютър с 5 кюбита е част от по-голяма инициатива. VTT и IQM имат за цел да изградят заедно много по-мощен 50-кубитов квантов компютър до 2024 г. и да продължат да развиват дългогодишните технологии и опит на Финландия в областта на квантовите изчисления. В страната вече има активна изследователска общност, наречена InstituteQ – чиито учредители са VTT, Университетът Аалто и Университетът в Хелзинки – която се фокусира върху развитието на квантов опит на световно ниво. Мрежата BusinessQ подкрепя компаниите при включването на квантовата технология в техния бизнес, като по този начин дава възможност за растеж на финландското общество.

Източник: https://2×1.io/Q2vPLj

Последният месец на 2021 г. – да поговорим за това!

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Абонирай се за пълен достъп до този и всички материали за абонати! Кликни на оранжевия бутон!
To view this content, you must be a member of Георги's Patreon at $1 or more
Unlock with Patreon
Already a qualifying Patreon member? Refresh to access this content.

Очаквайте: Насилнци и насилени!

theeditor167ВАШИЯТ КОМЕНТАР

След като завърша поредицата “Обичайте неприятелите си”, ще представя “Насилници и насилени”.

Теми:

– историята през призмата на парадигмата насилници и насилени

– личният ни живот през призмата на парадигмата насилници и насилени

– видове насилие 

– библейското решение на феномена насилние

ЧУДЕСЕН ПОВОД ДА ПОКАНИТЕ НОВИ ХОРА ДА СЕ АБОНИРАТ ЗА А/О!