Абонирай се за пълен достъп до този и всички материали за абонати! Кликни на оранжевия бутон!
To view this content, you must be a member of Георги's Patreon at $1 or more
Already a qualifying Patreon member? Refresh to access this content.
Въпросът за принудителното ваксиниране и налагането на сегрегация въз основа на ваксинационния статус е катастрофален провал за хората от свободния свят. Няма да мълча по този въпрос. Всеки има глас и аз ще продължа да използвам платформата си, за да се изправям срещу проблемите на деня. Благодаря на всички мои приятели и поддръжници, които ме подкрепят в това. На тези, които не са съгласни и не разбират позицията ми, предлагам да се свържете с мен и да се опитаме да проведем интелигентен разговор по въпроса. Или ако не, моля, знайте, че това не е нещо лично срещу някого, аз само правя това, което правя от десетилетия: когато видя зло, не се страхувам да заема публична позиция срещу него. Това е всичко. Нищо повече, нищо по-малко.
Автор: Георги Бакалов
В Евангелието от Матей, глава 4 и стих 3, Сатана предизвиква Месията и му казва: “Понеже си Божий син, заповядай на тези камъни да се превърнат в хляб”.
Очевидно е, че след 40 дни и нощи на пост Йешуа е гладен. Да бъдеш гладен е човешко състояние, което обединява цялото човечество – минало, настояще и бъдеще. Това е една от най-основните екзистенциални потребности, които всички ние имаме. Всички можем да се идентифицираме с някой, който е гладен – макар че много от нас никога не са изпитвали глада, който изпитват и с който живеят хората на места, където съществува крайна бедност. Бог избра да се превъплати в човешко тяло, за да почувства всички наши боли и нужди и така да стане наш достоен изкупител.
Аз лично съм постил за 3 дни, 7 дни, 10 дни, 21 дни и дори до 40 дни. И съм изключително благодарен за тези преживявания, защото те ми позволиха да преживея себе си, света и Бога по съвсем различен начин. Периодичният пост е чудесна духовна практика, която всеки може да превърне в част от своя начин на живот.
Да се върнем към нашата история за пустинята: Каква е реакцията на Месията? Защо Исус не превръща камъните в хляб?
Независимо дали вярвате в съществуването на реален Сатана, или не, (много хора, вкл. християни не вярват, че такъв съществува) неговата реакция е изумителна.
Но първо, нека да отбележа, че това не е Божията рецепта за решаване на проблема с хроничния глад в света. Ако си мислите, че можем да кажем на всички хора по света, които изпитват хроничен глад: “Хей, вие нямате нужда от храна, просто трябва да живеете с всяка дума, която излиза от устата на Бога!”, трябва да сте извън себе си! Проблемът с глада се решава като храним гладните и ги учим как да се хранят сами.
Освен това Исус не е живял като бедняк, страдащ от екзистенциални нужди, сред които е и гладът. Той е бил равин, който е имал значителен брой последователи, сред които много богати хора, които са осигурявали неговите нужди и нуждите на 12-те му апостоли. Така че ситуацията с пустинята всъщност е била извънредна ситуация на глад, а не някаква текуща ситуация на гладна криза.
Следователно отговорът му е свързан с нещо друго, а не със самия глад.
Тук Йешуа цитира Тора̀. По-конкретно цитира от книгата Второзаконие, глава 8, стих 3.
Приближи се изкусителят и Му каза: “Ако си Син Божий, заповядай на тия камъни да станат хлябове.” А Той отговори: “Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”.
Матей 4:3-4
Вярвам, че това, което Месията е имал предвид тук, е, че ще остане верен на Божията заповед да не се кланя на нищо и никого освен на самия Бог. Всички ние преживяваме ситуации и натиск, които ни принуждават да помислим за задоволяване на нуждите си по някакъв нелегитимен начин. Въпреки че Месията може да е бил в състояние да превърне камъните в хляб, въпросът не е бил в това. Той показа, че може да превръща водата във вино, защо да не може да превръща камъните в хляб? Разбира се, че би могъл. Не в това обаче беше въпросът. Въпросът тук е, че Сатана иска да вземе нещата в негов контрол, представяйки се за този, който знае какво трябва да се направи, за да се реши проблемът. Той просто даваше инструкции на Месията и по този начин създаваше алтернативна власт на самия Бог.
На кого щеше да се подчинява и кого щеше да последва Месията? Бог Отец или този нов “бог”, който се представя за знаещ по-добре от самия Създател?
Вярвам, че това е въпросът, за който става дума тук. И с него всички ние се сблъскваме почти ежедневно.
Големите въпроси, които се поставят тук, са: На кого ще отстъпиш? Ученик на кого точно си ти?
Помислете за ситуацията в света днес. Току-що прочетох някъде, че по-голямата част от хората сега, над 60 %, са ваксинирани с ваксината “Ковида” тук, в Съединените щати. Ситуацията по света е подобна. Дали това е вярно или не, това е друг въпрос.
Защо хората правят това? Нима са загубили разсъдъка си? Кога досега държавите на този свят са били толкова загрижени за вас и вашето здраве? Защо потискат критиките към тези ваксини, сякаш всеки, който има въпроси по въпроса, е някакъв зъл човек? Защо налагат химикали на хората, а след това създават кастово общество, което дискриминира въз основа на това дали сте били ваксинирани или не? Защо преследват хора като д-р Малоун, който сам е един от създателите на ваксината mRNA и критикува властите?
Само сериозно объркан човек би игнорирал тези и много други основателни въпроси, които имаме по този казус.
Освен най-важния (за нас като вярващи) факт, че тъкани от абортирани бебета са били използвани при тестването или производството на всички големи производители на ваксини, трябва наистина да си под контрола на духа на страха, за да пренебрегнеш здравия разум и да побързаш да приемеш принудителните им ваксинации, за да останеш защитен от вирус, чиято смъртност е близка до тази на грипа от около сто години насам.
Ситуацията с ваксинациите не е по-различна от тази, с която нашият Месия се сблъсква в пустинята, когато следва напътствията на Духа. Трябва ли да живеем според всяка дума, която излиза от устата на Твореца, или трябва да се доверим на напътствията на съмнителни организации, които твърдят, че могат да превърнат химикалите в животоспасяващ “хляб”?
Метафората с хляба става още по-актуална в светлината на факта, че хората реално губят работата и препитанието си заради отказа си да се подчинят на вакс-диктаторите. Ако някой беше написал роман за някакво дистопично бъдеще на Америка, само до преди няколко години това щеше да се смята за немислимо.
Лично аз не изпитвам негативни чувства към приятелите и близките си, които са приели да тръгнат по пътя на следване на съветите на корумпирани правителства и корпорации. Притеснявам се обаче за това как тези ваксини ще се отразят на хората в дългосрочен план. Притеснявам се, че някой може дори да загуби живота си, като се има предвид фактът, че тези ваксини причиняват 225 пъти повече наранявания, отколкото обичайните противогрипни ваксини.
Но не ги презирам за решението им. Просто не ги разбирам. И все още не съм намерил някой, който да може да ми го обясни и да представи действителни аргументи за него.
Когато става въпрос за задължителните ваксинации, аз избирам да отхвърля безбожната система на този свят. Корумпираните правителства, медиите, големите технологични компании, контролираната от китайските комунисти СЗО, фармацевтичните корпорации и медицинските картели – всички те работят заедно, за да осъществят програмата на Сатаната за глобален контрол. След като прекарах последните 30 години от живота си в противопоставяне на тази система по един или друг начин, не смятам да започна да не виждам това, което вече съм видял и което знам, че е Истина.
Избирам да живея според всяко указание (Тора̀), мъдрост, напътствие, концепция, ценност и заповед на Този, който ме е създал! Знам, че Той наистина е загрижен за мен и избирам да се доверя на Него, а не на “бога” на този свят и неговите покварени пълномощници!
А ти?
Георги Бакалов е основател и визионер на Апостолска Реформирана Църква в България, Християнски център Прелом и базираното в САЩ служение Threefold Christian Alliance. Неговата цел е духовното просвещение на вярващите, защитата на каузата на свободата и оказването на помощ към изпадналите в екстремна бедност, което реализира за години чрез програмата за подкрепа на ученици в Тондо, Филипините.
Наблюдавайки западането на Запада, човек като мен израстнал по времето на комунизма в България не може да не се чуди как така тези общества и техните управници си позволиха да стигнат до днешното им жалко състояние.
Умът на мислещия човек от бившия комунистически лагер (нека не се заблуждаваме, не всички са непременно мислещи), жадувал да живее живот свободен от опресията и насилието на тоталитарната държава, наблюдава настоящите процеси и недоумява.
С мироглед оформен от постоянният режим на оцеляване и търсене на решения на екзистенциални проблеми, за нас в лудостта на Запада няма нищо забавно. Брутални китайски комунисти и ислямски тоталитарни режими се готвят да започнат да си делят света в момента, в който стане ясно, че Америка и Запада са капитулирали напълно.
Въпросът е ЗАЩО?
Защо Западът запада? Защо хората там не са доволни от нивото на благоденствие, а вместо това се самоунищожават.
Това са добри въпроси и много брилянти умове са се опитвали да отговорят на тях. Виктор Франкел пише за проблемът на безсмислието и скуката, с които се сблъскват западните общества в годините на благоденствие след Втората Световна война.
Друг един австриец, десетилетия преди Франкел, пише за “креативната деструкция” пред която ще се изправи капитализма един ден. Икономистът Йосиф Шумпетър е считан за един от най-влиятелните икономисти в началото на 20 век.
Предлагам есето на проф. Дейвид Хендерсън за живота на Шумпетър, икономистът, който популяризира идеята за “креативната деструкция” (а на нас май се пада честта да я опитаме в реално време). Това есе и идеите на Шуметър са основно в сферата на икономиката и не могат да ни дадат всички отговори за казусите на днешния ден. Но може би загатват някои от тях. Остава на нас да решим дали настоящото саморазрушение е “креативно” или си е само разрушение.
Георги Бакалов
“Може ли да оцелее капитализмът? Не, не мисля, че може.” Така започва прологът на Шумпетер към част от книгата му от 1942 г. “Капитализъм, социализъм и демокрация”. Въз основа на този цитат човек може да си помисли, че Шумпетер е бил марксист. Но анализът, довел Шумпетер до неговото заключение, се различава напълно от този на Карл Маркс. Маркс вярва, че капитализмът ще бъде унищожен от враговете си (пролетариата), които капитализмът уж е експлоатирал, и се радва на тази перспектива. Шумпетер вярваше, че капитализмът ще бъде унищожен от своите успехи, че той ще породи голяма интелектуална класа, която дори ще просперира от атаки си срещу самата буржоазна система на частна собственост и свобода, така необходима за съществуването на интелектуалната класа. За разлика от Маркс, Шумпетер не се радва на разрушаването на капитализма. “Ако един лекар предсказва, че пациентът му ще умре в момента – пише той, – това не означава, че той го желае”.
“Капитализъм, социализъм и демокрация” е много повече от прогноза за бъдещето на капитализма. Тя е и искряща защита на капитализма на основание, че капитализмът поражда предприемачество. Всъщност Шумпетер е сред първите, които излагат ясна концепция за предприемачеството. Той разграничава изобретенията от иновациите на предприемача. Шумпетер посочва, че предприемачите правят нововъведения не само като измислят как да използват изобретенията, но и като въвеждат нови средства за производство, нови продукти и нови форми на организация. Според него тези иновации изискват също толкова умения и смелост, колкото и процесът на изобретяване.
Иновациите на предприемачите
според Шумпетер водят до перфектната буря от “творческо разрушение”, тъй като иновациите водят до остаряване на застаряващи инвентари, идеи, технологии, умения и оборудване. Въпросът не е “как капитализмът управлява съществуващите структури, … [а] как ги създава и разрушава”. Според него това творческо разрушение води до непрекъснат прогрес и подобрява стандарта на живот за всички.
Шумпетер спори с преобладаващото мнение, че “съвършената” конкуренция е начинът за постигане на максимално икономическо благосъстояние. При съвършената конкуренция всички фирми в даден отрасъл произвеждат една и съща стока, продават я на една и съща цена и имат достъп до една и съща технология. Шумпетер смята, че този вид конкуренция е относително маловажен. Той пише: “[Това, което е от значение, е] конкуренцията на новата стока, новата технология, новият източник на доставки, новият тип организация … конкуренция, която … нанася удари не по периферията на печалбите и продукцията на съществуващите фирми, а по техните основи и самия им живот.”
На тази основа Шумпетер твърди, че известна степен на монопол е за предпочитане пред съвършената конкуренция. Конкуренцията от страна на иновациите, твърди той, е “постоянно присъстваща заплаха”, която “дисциплинира, преди да атакува”. Като пример за монопол, който непрекъснато въвежда иновации, за да запази монопола си, той посочва Aluminum Company of America. Към 1929 г., отбелязва той, цената на продукта, коригирана спрямо инфлацията, е спаднала само до 8,8% от нивото си през 1890 г., а производството ѝ е нараснало от 30 метрични тона до 103 400.
Шумпетер така и не изяснява напълно дали според него иновациите се предизвикват от монопола сам по себе си или от перспективата да получиш монопол като награда за иновациите. Повечето икономисти приемат втория аргумент и на тази основа смятат, че компаниите трябва да могат да пазят в тайна производствените си процеси, да защитават търговските си марки от нарушения и да получават патенти.
Шумпетер е и гигант в историята на икономическата мисъл. Неговият магнум опус в тази област е “История на икономическия анализ”, редактирана от третата му съпруга Елизабет Буди и публикувана посмъртно през 1954 г. В него Шумпетер прави някои противоречиви коментари за други икономисти, като твърди, че Адам Смит е неоригинален, Алфред Маршал е объркан, а Леон Валрас е най-великият икономист на всички времена.
Роден в Австрия в семейството на родители, притежаващи текстилна фабрика, Шумпетер е добре запознат с бизнеса, когато постъпва във Виенския университет, за да учи икономика и право. Той е един от най-обещаващите ученици на Фридрих фон Визер и Ойген фон Бьом-Баверк, като на двадесет и осем годишна възраст публикува известната си “Теория на икономическото развитие”. През 1911 г. Шумпетер получава професорско място по икономика в университета в Грац. През 1919 г. той е министър на финансите. С възхода на Хитлер, Шумпетер напуска Европа и университета в Бон, където е професор от 1925 г. до 1932 г., и емигрира в Съединените щати. През същата година приема постоянна длъжност в Харвард, където остава до пенсионирането си през 1949 г. През 1948 г. Шумпетер е президент на Американската икономическа асоциация.
Източник: https://www.econlib.org/library/Enc/bios/Schumpeter.html