“Людете, които седяха в тъмнина видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”. Матей 4:16
България няма нужда от още една “църква”. Балканите нямат нужда от още една “църква”. Европа няма нужда от нови “църкви”. Света няма нужда от повече “църкви”.
Голямата нужда на света днес е нуждата от голяма светлина.
Исус дойде да донесе на Израел голяма светлина. Това беше предсказано от пророк Исая 800 години преди да се появи Обещаният!
Когато Исус се появи на историческата сцена, Израел имаше своите религиозни институции.
Храмът в Ерусалим, граден за 46 години от Ирод, беше грандиозен проект, имащ за цел да спечели благоволението на религиозната институция на първосвещенника и произхождащата от него свещенническа класа.
“Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?” Йоан 2:20
Осигурявайки си подкрепата на първосвещенника и свещеничеството, Ирод знаеше, че си осигурява социална стабилност. Евреите получаваха това, което е най-важно за тях, а той получаваше това, което беше най-важно за него: властта, непредизвикана от съпротива срещу Римската империя.
Единствените проблеми за Ирод биха могли да възникнат от Зелотите, за които беше по-важна националната свобода от храмовите празненства.
Тази сложна обстановка пророка описва като като състояние на “мрачна сянка” – бляскав храм, но неносещ духовна светлина.
Исус никога не потърси одобрението на религиозните власти и авторитети по негово време. Нито го получи. Всъщност, основно те бяха, които съзряха в него заплаха и конкуренция. Самораслия равин от Назарет, който се занимаваше с лечителство и изгонване на демони от хората. Дърводелецът, който вдъхваше доверие и спечелваше сърцата както с това, което казваше и начина по който го казваше, така и с това, което не говореше и не вършеше.
Като символ на смирение, Исус прие потапяне във вода от своя братовчед Йоан, и така демонстративно се разграничи от официалните религиозни авторитети и система.
Изучил древната Тора, законът на Моисей, историята на Израел и пророците, Той говореше с власт, която извличаше от Писанията, а не от одобрението на Синедриона (авторитетна религиозна институция в онези дни).
Другата важна институция по онова време беше синагогата, първоначално възникнала след просветителското движение водещо началото си от свещенника Ездра.
Мрачната сянка обаче не можеше да бъде разсеяна нито от храма, нито от синагогите.
България и дори може да се каже християнският свят днес като цяло, може да се каже, че живее в мрачната сянка на твърде много неща.
Безбожие (безразличие към християнското наследство, мисъл, вяра, мироглед, култура и принципи на живот).
Комунизъм (носталгия по комунистическото минало и отказ към пълно скъсване с миналото и пречистването на страната от остатъчните форми на тоталитаризма. Напротив, Ренесанс и реставрация на културата и духа на комунизма).
Псевдо-национализъм (безсрамното обвързване на патриотичните чувства на хората с комунистическата идеология и култура).
Путинизъм (възхищение и готовност за влизане в съюз с един от най-опасните реставратори на съветизма като култура и дух).
Материализъм – болезнено преследване на успех и материално благосъстояние.
Склонност към окулта, сексуалното произволие и стил на живот повлиян от културата на дрогиране и злоупотреба с алкохола.
Корупция на всички нива – пословична липса на законност на всякакви нива. Културата на корупция е вече начин на живот.
Провал на религиозните институции.
България живее в мрачната сянка на всички тези и други злини. Религиозните институции не са източник на промяна, поне не за последните близо 30 години на относителна религиозна свобода.
Ето затова България и света нямат нужда от още една “църква”!
Това, което сме наричали “църква” и което сме правили вече за толкова години – явно не работи. Ефекта от днешното християнство по никакъв начин не може да бъде оприличен на Голяма Светлина.
Голямата Светлина, която е Исус Христос, ако можеше да изгрее чрез дейността на религиозните институции и организации, до сега да беше станало.
Вместо това сме свидетели на пълното вглъбяване на т. нар. “висш клир” в неговото собствено съществуване свеждащо се до усвояването на имоти, активи и сектори от религиозната икономика. Не само това, но по думите на един почтен православен свещенник и съпругата му, които с болка споделиха тяхната лична история с мен преди едва два месеца, висшия клир вече дори парадира с хомосексуалния стил на живот и развратност.
Официалната протестантската църква отказа да заеме ясна позиция срещу изобличените пастори-агенти ръководили църкви и деноминации вече за години и така изписа “Ихавод” и върху своя храм. Много от нейните млади хора са или вглъбени във вътрешната си църковна субкултира и все още бленуват за това как ще дойде някой велик проповедник, който ще направи поредната евангелизация, която ще обърне България.
Повечето хора и в културата като цяло, не чуват много за дейности на католическата църква в България, които да са актуални за ежедневието на хората.
Това не е отрицание на заслугите на обикновенни хора от различните конфесии, или дори служители, които са жертвали за години с цел да донесат духовната светлина на Исус до това поколение. Не съм черноглед и съм благодарен за усилията както на български църкви и техните помощни организации, така и на чужди такива, които скромно и без много шум са давали своя принос във възстановяването на народа ни след опостушителните 45 години комунизъм.
И въпреки това, колцина биха оспорили факта, че България все още не е видяла голямата светлина, която видяха хората, до които отиде Исус, когато беше активиран в неговото служение?
Напротив, днес сме стигнали до там, че мигранти и хора от всякакви други нации носят учения като Исляма и други демонични религии и окулт, които допълнително унищожават християнското свидетелство в нацията.
Лутаме се в мрака и ако не беше за неколцината светещи отделни личности, и неколцината организации и движения, вкл. отделни личности от различните църкви и конфесии, земята ни наистина може да се каже, че е все още земята на “люде, които седят в тъмнина”.
Време е! Не за нови “църкви”, а за Голямата Светлина на Исус да прониже мрака – който има уши да слуша, нека чуе това слово! Който е вързан в горчива завист, няма да чуе и ще хули! (Деяния 8:23)
Голяма светлина проби пелената от мрак, в която се бе изгубил и Савел, който стана Павел! Днес имаме нужда от това да видим ето такива обръщения, изцеления и освобождения – неоспорими, реални и трансформиращи!
“И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.” Деяния 9:3
Когато говорим за днешният процес на реформация на църквата, или иначе казано Нео-Реформацията, много важно е да насочим светлината на прожектора към една група от хора, която може обобщено да наречем “специалисти” по църковни, духовни и въпроси на религиозните политики. Защо ли? Понеже обикновенно “специалистите” са, които тровят умовете на вярващите.
Такива “специалисти” ап. Павел описва в Първото Послание към Коринтяните. Той ги нарича “плътски” и постъпващи като “човеци”, ерго недуховни хора.
И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
1 Коринтяни 3:1-4
Преводачът на български тук е ползвал нежното “младенци” в ст. 1. Но на гръцки това е нетолкова джентълменския термин “непиос”, което ще рече “елементарно мислещи” и “незрели”.
Елементарно мислене и незрялост се оказват в дъното на всяка интрига и разделение на “лагери” в Тялото Христово. Ап. Павел буквално предупрежава, че тогава, когато има такова мислене, той буквално не може, няма как, не е способен, не би трябвало, да говори на такива хора като на духовни.
Исус предупреди за нещо подобно в разговора си с Никодим.
“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” Йоан 3:12
Нео-Реформацията не е процес, който зависи на “специалисти”. “Специалистите” са най-често живеещи в собствения си свят религиозни политикани, които смятат, че увличането на хора в техните политики е равнозначно на нещо, което Бог върши. Това е дефиницията на заблудата – да вършиш нещо, което е плътско или дори демонично, но да смяташ, че е Божие дело.
“Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан 16:2
Специалистите понякога имат набор от знание, който е внушителен. Някои от тях дори имат позиции в различни религиозни институции, други са просто “хора от народа”, изработили си репутацията на много знаещи.
Ето обаче истината каква е: Нео-Реформацията на църквата не е за специалисти. Това е процес инициран от Святия Дух и той е насочен към ВСИЧКИ ХОРА – процес на връщане към семплите неща, към основните, обикновените, истинските неща; към човешкото във взаимоотношенията, към истината на Бог, към принципните и реалните неща, а не към измислените, фанатичните и догматичните форми на “християнството” на спецовете.
Парадоксалното на процеса на освещението е, че след дългогодишен процес на отделяне от тялото на греха, всъщност крайният резултат на истинската духовност е топлотата, човечноста, ясната мисъл, яснотата относно духовни неща и ценните неща. Религиозните специалисти си представят, че колкото по-духовни стават, толкова по-сложни, легалистични, фанатични и догматични трябва да ставаме.
Нео-Реформацията може и да е сложен термин за повечето от нас, но всъщност означава нещо много семпло и лесно разбираемо – връщането към семплите, лесните, истинските неща и отхвърлянето на изкуствените, догматичните и фанатичните форми на мислене и поведение.
Голямата цел на всяка промяна от Бог е възстановяването на Неговата реалност в нас, нещо, до което да може да се докосне всеки и евентуално да бъде спечелен за вярата – без дори да се опитваме! Какъв контраст само с напъването на специалистите и техните безброй специални техники имащи за цел създаването на ексклузивност.
Затова именно, когато някой специалист тръгне да се меси в живота ти и да ти говори врели-некипели, просто вдигни един голям червен СТОП знак в духа и извести на специалиста, че не си заинтересуван в безсмислени и високопарни дискусии. Нео-Реформацията е зона забранена за специалисти и разрешена за тези, които се удоволстват в това да станат като децата по сърце!
Предлагам също следното видео на същата тема: https://www.facebook.com/apostolosbulgaria/videos/10154447356388167/
Тази седмица празнуваме за пореден път Рождество Христово.
А сега нека го кажем както трябва и нека тази истина бъде освободена от пластовете религиозност, които я завоалират: ”Празнуваме раждането на избрания от Бога Цар!”
Религиозното профанизира дотолкова великите истини на Бог, че не бихме могли да ги осъзнаем, нито пък да създадем възможност мисловния ни процес и вътрешното ни естество да бъдат променени чрез силата, която се крие в тези истини, ако не шокираме, леко поне, религиозното в нас?
И нека да ви успокоя – това не е дълъг богословски трактат. Просто нещо кратко, но истинско и силно.
Виждате ли, приятели, Христос не е фамилното име на Исус. Христос е гръцкият термин за Машиах, еверейският еквивалент на същия термин. А този термин е много специален в юдаизма. Обещаният Божий Избранник, Който ще строши главата на змията, е споменат още при падението на Адам и Ева, в самото начало на историята на човешкия род.
Обещаният Божий Избранник (не политик или религиозен водач, който е издигнат от хора), това е същият, за когото Бог говори на Авраам – Месия е потомъкът на Авраам.
Месия, избраният от Бога Цар, е синът на Давид, наследник на Царство, което няма да има край…
Исая ни разкрива още за този дългоочакван Избраник на Бога – Той ще страда и то до такава степен, че ще се превърне в жертва за греховете на всички, които някога са живели, или ще живеят!
За Него говорят всички пророци, всички исторически и поетични книги.
Най-накрая времето се изпълни (Гал. 4:4) и Бог изпрати не кой да е, да изпълни пророчествата за Месия, а самия Свой Син!
Исус, Емануил, Бог с нас!
Той беше роден от жена, но не бе създаден от баща – земен, или небесен.
Чрез Божията велика сила, Бог Син “прие” нов вид и се озова в утробата на своето творение – утроба, която сам Той беше замислил и създал!
Важно е да подчертаем, че празнуваме РАЖДАНЕТО на Исус, а не зачеването или създаването на Исус. Той не беше нито заченат, нито създаден. Той е Създателят!
Апостол Павел, чрез Святия Дух, казва, че Исус прие нов форма.
“…Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.” Фил. 2:6-8
Исус “беше в Божия образ”. Това означава същност и форма. Исус е вечен. Той винаги е бил, винаги е, и винаги ще остане. Той е Бог. Чрез Святия Дух ние разбираме, че Той е Синът що се отнася до Триединното Божество.
Исус не счете, че трябва да държи на равенството с Бог. Това разкрива личната воля на Исус и личната воля на Бащата – Отец. Някои грешни учения, които се опитват с ума си да разберат Троицата, са стигнали до “умната” идея, че не става дума за три отделни личности, а за три проявления на една и съща личност. Това е грешно и има много стихове, които разбиват тази плътска интерпретация на Бога, на пух и прах, така да се каже. ”Исус не счете”, ще рече, че той сам избра да се смири и да стане човек. Той се моли отново и отново на своя Небесен Баща с молитвата “Не моята, но Твоята воля!” Това са две воли, а не две проявления на една и съща воля.
Отказа се от всичко – Исус беше изцяло зависим на Святия Дух, що се отнася до силата на Бог на земята. Той се отказа от божествени атрибути, като например сила, знание, търпение и други, и зависеше изцяло на общението си с Бог, както всеки от нас, на постене и молитва.
Взе на Себе Си образ на слуга (и стана подобен на човеците). Думата за “взе” означава буквално да поемеш нещо, което ти се подава, като например когато някой ти подава подарък или ръка за помощ. Исус се довери на Бог Отец и Бог Святи Дух за това да бъде преобразен в образа на ембрион в корема на Мария. Но той не беше заченат от никой мъж или жена! Това е толкова важна част от учението на Библията, всъщност!
Смири Себе Си. Исус се смири. Думата “смири” на гръцки означава да се снишиш.
Стана послушен до смърт. Исус беше роден от жена, за да стане Човешкия Син, не беше създаден от баща! Той не беше нито създаден, нито беше заченат от човеци. Той е избраният, Вечният месия, сам Бог, който се преобрази и пое риска да се озове в корема на младо еврейско момиче. Каква история само! Каква любов! Той винаги си остана Божи Син, що се отнася до неговото божествено естеество. И когато умря на кръста, в него умря Човешкият Син, но Божият Син, Бог, никога не умря. Бог няма как да умре.
Бог Отец му даде име по-велико от всяко друго име. Исус позволи на Бог да му даде отново Името, от което се беше отказал.
Това са тайнства Божии и аз ви насърчавам да се замислим и да обърнем очи към Исус в Рождествения празник към важните и истинските неща – Него и това, което Той извърши за нас!
От мое име и от името на цялото ни семейство, ви желая благословени празници и Неговият Мир да е с вас винаги!
С тъга, днес, научих вестта за това, че д-р. Питър Вагнер – велик библейски учител и християнски стратег, който имах възможността да познавам лично, е преминал в славата на Бог. Като единственият български проповедник, който може да каже, че е познавал Питър Вагнер отблизо и лично, ще използвам този повод да споделя за поколенията моите спомени, свързани с него лично и със служението на този невероятен човек.
През месец октомври, 2001 година, само няколко седмици след терористичните атаки на ислямските джихадисти над кулите на Търговския Център в Ню Йорк, бях поканен от Чък Пиърс да бъда един от говорителите на конференция в Германия, организирана от служението на Питър Вагнер. Дотогава не бях срещал този забележителен човек, само бях чувал за него. Той също до този момент не бе срещал моя незабележителна милост, само беше чул за мен от Чък. Оказа се, че един от четиримата основни говорители не е успял да дойде на конференцията и аз бях поканен да заема неговото място. (Чък трябва да е имал голяма вяра в Бог и може би някаква вяра в мен, че ще се справя). Питър пък имаше изцяло доверие в Чък – но мога да си представя от днешната ми гледна точка как ли се е усещал за това някакво диво момче от България, което никога не е виждал или чувал преди, да заеме амвона и да говори на конференция, организирана от неговото служение. А не, че нямаше избор от несъмнено много по-надарени, зрели и известни говорители! Но Чък е имал нещо друго предид (или пък Бог, не е ясно). Така или иначе, аз говорих на една от четирите основни сесии. Имаше над 3 000 души от над 60 страни по цял свят, събрани в един от големите конферентни центрове на Хановер – все хора, дошли откъде ли не да приемат свежо слово, откровението за Царството и стратегии за достигнето на нациите с Евангелието на Исус Христос.
Говорих от Езекил 37 глава. Говорих за това, че Европа е като долината с мъртви кости, една бивша армия, която не само, че е била победена, но сега от нея са останали само сухи кости. Бог говори на пророка да пророкува с власт на костите. Пророкът започва да пророкува, Святия Дух идва и възстановява духа и плътта, и армията на Бог е възстановена. Проповядвах за вярата да говорим на костите и да пророкуваме с власт в духа, а не да се молим за отворени врати. Божията слава слезе и цялата зала беше на крака, приемайки от помазанието на Духа, което Бог изля в онзи ден. Десетки хора дойдоха при мен след това, получих много покани от различни проповедници откъде ли не. Целият първи ред беше пълен с проповедници. След службата Питър дойде при мен, представи ми се, запознахме се и ме покани да стана част от Интернационалната Коалиция на Апостолите, която беше основана година преди това. След това ме покани да се срещнем. Пита ме къде живея и дали бих планувал евентуално да бъда на една друга конференция, организирана от него през февруари 2002 година в Норвегия. Аз приех и така се уговорихме да се видим след няколко месеца.
Семейството ни вече се готвеше за преместване в Америка. Когато пристигнахме в Минесота на 7 декември 2001 година, имахме всеки по един куфар и нищо повече. Останахме при наши приятели за около 3 седмици и скоро след това взехме къща под наем, в която да живеем. Нямахме представа за колко време ще сме тук, какво трябва да правим и как ще се справяме занапред.
След няколко месеца Питър започна да говори с мен за това да се преместим в Колорадо Спрингс, където бяха базирани той и Дорис. Искаше да пътувам с него по-често и да съм по-близо. През август, 2002 година, имахме конферентен разговор с него и съпругата ми. Предстоеше ни да направим решение – или да купим къща, или да се преместим в Колорадо. Питър сподели, че много би искал да се преместим. Каза, че има пророчество, че в края на живота му Бог ще го свърже с млад служител от Източна Европа, на който той ще предаде част от своята мантия. Каза на съпругата ми, че като ме слушал да говоря, съм му напомнял за него самия като млад. Мисля, че това е най-милото нещо, което някога съм чувал от човек, който уважавам и който мери всяка дума, която казва.
Ние взехме решение да не се местим в Колорадо. Обясних на Питър, че Бог ми е показал неща именно за Минесота и, че според мен трябва да бъдем точно тук. Казах му, че съм изключително докоснат от неговото отношение и от поканата, но трябва да се покоря на това, което Бог ми показва. Той беше доста впечатлен и каза, че ще намерим начин да общуваме дори и да не сме там на място.
Така в следващите години постепенно започнах да опознавам този невероятен мъж на Бога, неговото семейство и служение. Говорил съм на няколко конференции, организирани от него, преподавах в Института “Вагнер” и бях говорител на безброй много панели и заседания, организирани от Интернационалната Коалиция. През 2004 година Питър ме покани да стана част от апостолския съвет на ICA, където бях най-младият и единственият интернационален служител (т.е. от страна извън Америка). През 2005 година Питър ме покани да стана част от един тесен кръг от служители, който кръг той наричаше Орлово Видение. Това беше една група от около 15 души, с които Питър и Дорис имаха по-близки взаимоотношения, поддържаха връзка и изпълняваха функциите на духовни авторитети. За период от няколко години Питър беше и член на борда на моята организация GBMI, след което през 2012 година се оттегли поради напредналата си възраст.
Питър Вагнер е сигурно един от най-забавните хора, с една от най-интересните и предизвикателни житейски истории. Своя живот той описа в книгата “Да се бориш с алигатори, пророци и богослови”. В нея той разказва за богатия си живот на теолог и мисионер – от 16-те години, през които той и Дорис са били мисионери в Боливия, до последните си дни. Той е един от най-влиятелните християнски писатели и стратези в харизматичното християнство в Америка.
Интервю с Питър през 2006 г. в Колорадо Спрингс
Мога да пиша много за Питър и може би някой ден ще го направя. Не твърдя, че го познавам най-добре, че съм бил най-близо до него, или нещо подобно. Сигурен съм, че ще има мнозина, които ще кажат, че са били кой от кой по-близо и по-близо до Питър – като съслужители, като приятели, като духовни синове, или кой знае какво. Някои от хората, които тепърва ще разкажат неща за Питър, може би наистина са това, което казват, че са. Всеки трябва да реши за себе си. Аз не твърдя подобни неща. Презирам комплексарите, които подмятат големи имена и така градят авторитет за себе си. Аз съм бил благословен да съм близо до няколко велики служители, но никога не съм използвал това, за да се правя на нещо, което не съм. Познавам такива хора и не понасям подобни клоунади, и затова такова поведение ме отвращава.
От друга страна, ако Бог е дал на някой благодатта да е близо до велик служител, добро нещо е да се знае истината за специалните хора между нас – хора, които са като всички други, но най-често поради служението, в което Бог ги е призвал, преминават през извънредно много страдания, преживявания, противоречия, трудности и успехи.
Питър беше един от тези хора.
Наблюдавал съм го толкова пъти как сияе, разказвайки някаква изключително смешна история. Питър харесваше хумора, хубавото вино и беше ценител на стека. Харесваше да се смее и да прави сложните неща ясни и достъпни за разбиране.
Чарлз Питър Вагнер е родом от щата Ню Йорк. Израства, помагайки на семейството си със семейната ферма. До края на живота си той колекционираше трактори John Deer и почти всяка година ходеха с Дорис на най-голямото фермерско изложение в Америка.
Питър имаше докторат от богословската семинария на Принстън, Фулър и Южнокалифорнийския университет. Той беше богослов, мисиолог, писател, говорител, библейски учител, апостол на вярата и духовен баща.
Преди няколко години списание Харизма го изреди като един от 25-те най-влиятелни проповедници на Америка за последните 100 години.
През 1974 година той и съпругата му Дорис заминават като мисионери в Боливия. Живели са доста труден живот там. Лично са ми разказвали с какво е трябвало да се борят, докато се опитват да проповядват на боливийците, и заедно с това да отглеждат и трите си дъщери.
През 1974 година деноминацията, която ги спонсорира като мисионери (нехаризматици), го натоварва със задачата да изследва какво се случва с харизматичните църкви, как харизматиците шмекеруват и използват трикове да привличат хора в Боливия. Питър започва да събира информация, да говори с хора, да посещава харизматични църкви и пише своя доклад, озаглавен “Внимание – петдесятните идват!”, в който представя това, което е видял като движение на Святия Дух, а не като трикове и шмекерлъци, които деноминацията е искала.
Питър беше такъв – той изследваше нещата и правеше най-доброто да ги види такива, каквито са, а не каквито масите казват, че са. За него може да се каже, че беше радикално посветен да угажда на Бог, а не на хора. Джентълмен, но не и глупак, който да позволява да се подиграват с него.
С Питър съм имал едни от най-интересните разговори, които човек може да има с някого. С него можеше да се говори за всичко. Веднъж пътувахме с автобус някъде в Европа, от едно място до друго, и започнахме да говорим за служението на ходатайство. Аз знаех, че той е писал доста за това, знаех и за неговото убеждение, че някои хора имат служение на ходатайство, а други не. Аз си позволих най-уважително и с усмиква да не се съглася и той подскочи. Очите му блеснаха с онази присъща на Питър почти детска, наивна, чиста закачливост и изпитателност, и той ми каза: “Как така? Обясни ми?” Споделих с него моето разбиране, че според мен всички родени от Духа са призвани да са ходатаи и могат да ходатайстват – ако бъдат предизвикани хората и ако бъдат научени. Той беше заинтригуван. Дръпна Дорис за ръкава и започна да й обяснява какво съм бил казал.
Често пъти просто беше явно, че Питър е вероятно най-умният или може би по-добре казано най-разбиращият по дадена тема човек в стаята. Но той никога не се държеше така. Изслушваше всяко различно мнение с уважение, приканваше всеки да блесне с каквото смята, че може и трябва да блесне и искрено се радваше и се впечатляваше, ако някой кажеше нещо наистина специално. Но никога не парадираше със знанията или уменията си.
Питър беше пример за смирение.
Веднъж прати на една група от служители (не знам, може би около 10-тина души), една от своите книги, които плануваше да издаде. Попита за мнението на всеки. Имаше различни мнения, но общо взето всички бяха хвалби. Аз обаче видях нещо, което според мен щеше да бъде противоречиво. Изложих аргументите си и писах до групата, че съм съгласен с това, което Питър пишеше по темата, но това понеже беше толкова противоречиво, напълно беше възможно да бъде ползвано от злонамерени хора и да бъде интерпретирано по много погрешен начин и така да лепнат на Питър на стари години една клевета. Питах го дали наистина иска да предизвика фурор на този етап от живота си или може би ще остави тази битка на някой друг? Той писа до цялата група и каза, че след анализ на казаното, е приел моите аргументи и цялата тази тема ще отпадне от книгата.
(Но аз съм наясно с това, което отпадна, така, че кой знае, може би да повдигна темата един ден 🙂
Питър не се страхуваше от противоречия. Колекционираше критични статии и дори имейли с омразна реч и ги четеше с голямо задоволство, когато се събирахме. Бяха му забавни хората в техния религиозен фанатизъм и го намираше за отдаване на чест да бъде хулен от религиозни хора и техните фанатични групи. Истината е, че и до днес има много християнски хейтъри, които са посветили толкова много сайтове с материали против един от най-милите хора, които познавам, и също така един от най-верните на Бог библейски учители.
Според мен в по-късните си години Питър беше използван от всякакви хора., вкл. от странни птици, които се занимаваха с бизнес и склониха Питър да им даде публичното си одобрение. За съжаление хора, вкл. такива, на които и аз препоръчах бизнесмен, който беше препоръчан от Питър, изгоряха в тяхната наивност. Питър страда много от това. Но на хората не им пука – ядосат ли се на някой за пари, каквото и да казваш, ако си одобрил дадено трето лице по някакъв начин, те ще са ядосани. Питър беше един от най-почтенните хора, които познавам; един от най-скромно живеещите и един от най-грижовните.
По едно време цялото ни семейство летя до Колорадо и прекарахме около 3 дни с тях. Никога никой не ни е обръщал толкова внимание, не ни беше приемал така, както Питър и Дорис Вагнер приеха мен и съпругата ни, вкл. в дома си, те отделиха време да ни опознаят, да говорят с нас, да ни служат. В тяхно лице преживяхме истинско духовно бащинство и майчинство, нещо, което чак по-късно осъзнах, че докато явно не го преживееш ти самия, надали можеш да го дадеш на други.
В ушите ми още звучат неговите заръки към мен като баща и мъж: “Хайде, Георги, знам, че можеш да се справиш по-добре. Мисли за ролята ти като съпруг и баща като част от твоята мисия. Най-важната ти мисия. Направи го цел, както всяка друга цел, която си поставяш.”
ИНТЕРВЮ, КОЕТО ПРОВЕДОХ С ПИТЪР ВАГНЕР ПРЕЗ 2006 г.
Последният голям принос на Питър за Божието Царство беше неговото подаване на рамо на т. нар. Нова Апостолска Реформация – дело на Св. Дух свързано с възстановяването на служението на апостола и пророка.
Питър ще ни липсва. Ще ни липсва събирателното му помазание – способността да събира заедно хора, които иначе сигурно никога не биха седнали на една маса и да ги въвлече в разговор, да ги разсмее и да ги направи да се чувстват значими в неговото присъствие.
Вестта за неговото преминаване в слава ме докосна и разтърси. Напомни ми за краткия живот, който имаме и за кратките възможности да сме близо до хора, върху които като при Питър е явно и ясно отдалеч, че са уникални, оригинални, специални и в същото време изключително обикновенни, земни и простички. Хора като него ми дават надежда и за Тялото Христово и за този свят. За себе си лично, аз никога няма да злоупотребя с това, че съм бил близо до него, считам това за съкровен дар и привилегия от Бога, за една от моите награди и утехи от Бог, който знае през какво ме е прекарал през годините и защо. Моментите споделени с хора като Питър са били истинска лек за душата ми, празник на духа и освежаване за цялостния ми човек.
Нека Бог утеши семейство Вагнер и нека издигне още много негови достойни и истински наследници на неговото наследство на глад за Бог, дълбока почит към библейското поучение, ходатайството, духовното воюване, Голямото Поръчение и трансформирането на този свят.
През 1974 година френският жонгльор Фелип Пети, шокира света като опъва метално въже между двете кули на Търговския център в Ню Йорк и минава по въжето от едната до другата кула пред погледите на нюйоркчани. В нашата микро-църква в Минеаполис започнахме да изучаваме Първото Послание на ап. Павел към Коринтяните. То съдържа 16 глави, до края на годината остават 16 седмици и така решихме (или може би трябва да подчертая за някои хора специално, че “Бог ме води да водя групата в това”) да направим едно изучаване на Първо Коринтяни глава по глава, до края на годината.
Всяка седмица, използвайки т. нар. индуктивен метод за изучаване на Писанията, всички четем една и съща глава, след което всеки споделя нещата, които Св. Дух му показва, говорим за трудни части в текста, както и за практичното приложение на наученото в живота ни.
Изучавах посланията на ап. Павел и Деяния на апостолите в първите години на прохождането ми във вярата и от тогава само съм наблягал на дадени моменти, но сега за пръв път правя едно цялостно изучаване на служението на ап. Павел. Голямо удоволствие, вкл. разполгайки с толкова повече ресурси за изучаване на Библията поради Интернет, в сравнение с началото на 90те години на миналия век. (Сега вече официално се чувствам стар 🙂 Не, шегувам се, всъщност се чувствам сякаш сега тепърва започвам!)
Първото послание на ап. Павел е писано да Коринтяните някъде между 5 и 7 години след като той влиза в този град и остава там за година и половина, в резултат на което се ражда нова общност от вярващи. Според повечето изследователи, второто послание е написано в същата година, не дълго след първото. В него той предупреждава за свои планове за пристигане при тях за трети път, което се и осъществява най-вероятно по време на третото му апостолско пътуване в региона (Деяния 20:1-3).
Може да се каже, че делото в Коринт е едно от най-ангажиращите начинания на ап. Павел, почти на едно рамо с това в Ефес, имайки предвид колко време и усилия апостола влага там. Със сигурност Коринт е единственото друго място, освен Ефес, в което ап. Павел, под водителството на Бог остава за по-дълъг период от време.
Всяка седмица ще качвам в този непретенциозен сайт бележки от изучаването, което минаваме, ако това представлява интерес за някой (материалите са на английски).
Какво обаче изпъква от пътуванията на ап. Павел през годините?
Не можех да не се замисля за тези неща, изучавайки тази вълнуваща тема.
Вдъхновен съм от този човек, не само понеже е бил невероятно смел, радикален, сериозен и реален с Бог и с хората. Вдъхновен съм най-вече виждайки това, че е предавал себе си изцяло на водителството на Бог, а не на своя ум, логика и планове.
Това се вижда ясно.
Мога много да говоря за това и ще говоря за това на правилното време.
Но това, което видях много ясно и то преди вече повече от 20 години е, че Исус е в контрол на неговото дело, а не ние с нашите планове и идеи. В неговата власт са времена и сезони. От него е всичко – в него се движим, живеем и съществуваме.
Павел не е свой си – живота, който той живее, е Христос в Него. Колко ли трудно трябва да е било за един бивш фарисей, който е имал властта да вързва хора и да ги праща на съд, да сложи всяка плътска власт и желание за контрол, всяка плътска религиозна ревност, в нозете на Царя и да бъде задвижван само от Святия Дух?
По човешки говорейки, ако трябва да анализираме дейността на ап. Павел и неговите партньори, това е била е една доста неформална група от съмишленици, които са се движели от място на място, задвижвани явно от една и съща сила, но често пъти без координация и по нелогични начини. Примери могат да се дадат много. Ап. Павел не е бил обсебен от идеята за това да изгради най-голямата църква, най-добре организираната църква, най-модерната църква и т.н. Ап. Павел е бил загрижен основно с това да предаде каквото му е било дадено, да постави божествен ред в новосформираните общности и да помага за тяхното правилно развитие във времето.
Хаос ли е описаното в книгата Деяния, непрофесионализъм ли е, безотговорност ли е, или е редът на Святия Дух, неговите начини за разпространяване на Евангелието на Царството чрез емисарите на Исус?
Едно от най-големите изкушения, може би най-голямото от всички, е да вземем нещата в своите си ръце. Особено когато сме едни от ревностните вярващи и сме толкова уверени в това, че сме “истинското нещо”, че сме на правия път, че всичко ни е ясно.
За мен лично ходенето във вяра, следването на Бог, в най-добрия случай е ходене с увереност по въже, доколкото може човек да ходи с увереност по въже опънато между две сгради. (Вижте тази невероятна история за един такъв човек, който с ходене по въже шокира целия свят през 1974 година).
Следването на Святия Дух, дори когато сме уверени, че Той ни говори и ни води, е риск. Възможно е нещата, които смятаме, че са така, както ги виждаме и мислим, да са именно така – възможно е и да грешим. Ако нямаме страх от Бога, сме обречени на корабокрушение, както ап. Павел описва сриването на духовния ни живот тогава, когато отхвърлим Божията власт в живота ни.
Много от действията на ап. Павел могат да бъдат разгледани като недобре обмислени стъпки, хаотични стъпки или дори ненужна арогантност. Вече 20 века този мъж има своите критици – богослови и “специалисти” от различни дисциплини.
Но специалистите обикновенно не са хората, които ще видите на предните линии. Те не са хората, които поемат риск. Най-често те са добри само в това да преценят и да криткуват, особено ако някой им плаща за това, както например на платените журналисти и други медийни фигури.
Аз избирам да се доверя на човекът на Тарс, който преживя нещо толкова животопроменящо на пътя за Дамаск, че повече от 20 години след случката, когато се изправя пред цар Агрипа, той не представя добре разработено изложение на вярата, той говори за това преживяване, за една голяма светлина, за глас – все неща, които карат интелектуалните умове, винаги искащи да разберат всичко, отхвърлящи всяко “мистично” нещо като нездраво, да блокират.
Първото, второто и третото апостолско пътуване на Павел, ако са пример за нещо, то е за това ние днес и сега да сложим настрана нашите претенции, планове и схеми, и да се научим отново да търсим Неговата воля, пък ако ще тя да ни бъде разкрита като голяма светлина, глас и други подобни, да бъде! Аз избирам реда на Святия Дух, колкото и да звучи като хаос в ушите на плътския ни, религиозен ум.
На всички приятели, познати и дори непознати, честито Рождество Христово и благословено прекарване на празника!
В този изгубен и безбожен свят, нека си припомним, че Бог избра Спасителят на човешката раса да се роди в политически слаба и окупирана от Римската империя страна, така, че нека не се обезсърчаваме от състоянието на света днес!
Човешки Син роден в семейството на родители в чиито вени течеше както царска кръв, така и прелюбодейска изневяра – така, че нека не се обезсърчаваме от нашите лични недостатъци, слабости и противоречия!
Божи Син според зачатието на Духа – за да сме насърчени, че нашата сила не е от този свят!
В Него имаме примирението на човешкото и божественото, в Него е надеждата за бъдещата слава!
Емануил, Бог е с нас!
Честито Рождество Христово и благословена нова 2016 година!
На 28 септвемри т.г. група известни проповедници са били поканени в Trump Tower (известен небостъргач в Ню Йорк, притежаван от бизнесмена-кандидат за президент на САЩ, Доналд Тръмп).
Голяма част от поканените проповедници, около 40 на брой, са хора с големи телевизионни и радио програми, както и издатели на книги, достигащи милиони хора. Някои от проповедниците са от крайно харизматични крила на съвременната протестантска църква, други от по-консервативни, умерени течения и деноминации. В САЩ официално има над 30 000 деноминации, а неофициално са повече. Религиозната свобода и разнородност контрастира ярко на двупартийната политическа система, в която двете основни партии – тези на републиканците и на демократите, успяват да обединят различни групи от гласоподаватели.
В края на срещата, проповедниците са се молили за г-н Тръмп, вкл. с полагане на ръце и изговаряне на благословение.
Пастор Дарил Скот споделя: “Мисля, че Доналд Тръмп промени мнението на черните пастори, които бяха в тази стая. Те видяха страна от него, която масовите медии не показват, и това ще бъде важен фактор при оформянето им на избор за това кой да подкрепят следващата година на изборите!”
Президентът на една от най-големите християнски медийни организации Destiny Image Publishers, сподели следното:
“Отидох на срещата с Доналд Тръмп като скептик. Но бях впечатлен от самото начало….Той беше отворен, откликващ и смирен. Беше вежлив, топъл и отзичив. Задаваше сериозни въроси.”
Друг участник в срещата я описва по следния начин: “Доналд Тръмп слуша през повечето време, не прекъсна никого нито веднъж.”
Срещата ще бъде запомнена с неговото изказване: “Ако бъда избран за Президент на Съединените Щати, ще имате приятел в Белия Дом!”
Според свидетели, Тръм се е зарекъл да бъде в подкрепа на християните и религиозната свобода, както и да победи терористите от т. нар. Ислямска държава.
Кратко видео излезе в социаната мрежа и сайт за видео клипове YouTube:
Напълно разбираема е неинформираността на повечето българи когато стане дума за Филипините. Все пак, това е страна намираща се от другата страна на света, без преки граници с България и несвързна с нашата икономика по значим начин, или поне така е било досега.
Но напълно възможно е това да се промени в бъдеще!
Нека започнем с най-очевидното – Филипините са единствената официално християнска нация в цяла Азия! Въпреки, че става дума за католическите и протестантските форми на християнство, а не за православието, все пак повечето българи биха се почувствали много повече в “познати води”, ако някой наш сънародник се озовеше във Филипините, отколкото да речем в Малайзия, Шри Ланка или Индонезия.
Хора живеещи в града-бунище Изглед от по-добрата част на Манила МетроЕкипа на пастор Рой помага с къпането на децаЕдно от децата живеещи в града на бунищетоЕдин от отдалечените островиКрис споделя слово от Библията с вярващи от отдалечен районХристиянин хвали Бог по време на организирания от нас фестивалЗа три дни говорихме на тема молитва в IFLВинаги усмихнати, вярващите, с които общувахме бяха истинско освежаване за нас
Но има и друго нещо – филипинците, или поне тези, с които аз имах достъп по време на моето пътуване наскоро там, са много по-различни от повечето други азиатци. А аз съм общувал с добър набор от такива – от Япония, до Хонг-Конг, Индонезия, Сингапур, Малайзия и Мянмар. Има нещо много истинско в тези хора, които въпреки, че много от тях се борят с трудностите на живота и за оцеляване, като цяло излъчват позитивност, усмихнати са, готови са да помогнат! Сякаш го няма усещането за някакво “голямо его”, което човек трябва да преодолява, за да общува с тези хора. Но от друга страна, човек не остава с впечатлението за фалшива сервилност. Усещането ми беше по-скоро “получаваш това, което виждаш”, а това, което видяхме отново и отново бяха хора усмихнати, приветливи и пълни с енергия.
Нищо чудно, че филипинците са едни от най-търсените в сферата на услугите, хотелиерството и круизите по света. Те сякаш наистина имат някакъв национален дух или дар да служат и помагат.
Разбира се, да се правят твърде големи обобщения би било голяма грешка. Все пак става дума за една изключително разнородна нация – има 8 основни диалекта, но над 120 по-регионални, в зависимост от класификацията. Не само това, но Филипините са архипелаг, състоящ се от над 7 000 острова.
При толкова разнородност никой не би трябвало да бъде толкова наивен, че да се осмели да обобщи кой знае колко неща за близо 100 милион филипиници. И въпреки това, добре е да се знае, че официалните данни твърдят, че 93% от 93те милиона филипинци са християни, като от тях над 10% са протестанти, а останалите са католици. Моите източници на място ми споделиха, че може да се каже, че около 1/ 3 от католиците са новородени християни, които обаче са решени да не излизат от католическата църква, а навместо това искат да донесат промяна отвътре. Филипините са една от най-важните територии за Рим.
Други важни факти от християнска гледна точка са например законите засягащи брака и аборта – във Филипините не е позволено по закон човек да се разведе или за жена да направи аборт. Това законодателство рефлектира дълбоките корени на католицизма в мисленето и начина на живот на хората. При положение, че младо момиче забременее, то си запазва бебето – с пълната подкрепа на семейството си и на обществото!
Стриктните закони за брака не означават, че няма проблеми в семействата. Изневеряват и мъже и жени. Ако брачен партньор обаче докаже изневяра в съда, може да прати своята “половинка” включително в затвора. Прелюбодейството са наказва с поне 7 години затвор – ако някоя от страните повдигне въпроса.
Страната все още се бори с корупция и бедност, резултат от дългогодишната диктатура на ген. Маркос и последвали корумпирани президенти и администрации.
През 2010 година президент става Бенино Акино Трети, наследник на род въвлечен в политическото управление на страната за четири поколения. Президента Акино се е справил с голяма част от корупцията в последните пет години, но в същото време желае да подпише закон, който да даде териториална автономия на ислямските сепаратисти-джихадисти от юга, вярвайки, че това ще ги спре от бъдещи терористични акции спрямо мирното население. Повечето християни не вярват в обещанията на ислямистите и се молят за провала на този закон.
Като цяло обаче, икономиката на Филипините претърпява бум и се намира на 13 място в региона според престижния изследователски институт Heritage.
Правителството е решено да се справи с бедността, особено в най-бедните райони на Манила Метро, където се счита, че между 2 и 4 милиона души живеят в условията на свръх-бедност, ровещи се между боклуците непрестанно, направили мизерията и мръсотията свой начин на живот.
Като християни, за нас Филипините са лъч на надежда в част на света, в която християнството наистина расте, но е все още далеч от официалния статут, на който се радва в тази островна страна. Мястото на Филипините в световното християнство в ключово! Една такава нация може да се окаже най-добре позиционирана за това да бъдат достигнати нехристиянските народи от югоизточна Азия. Колкото по-скоро църквата във Филипините заеме своето място като фактор в икономическия и гражданския процес, толкова повече са шансовете на Филипините да изпълни своята мисия между народите от региона и по света!
Според нашите домакини от IFL (Institute For Foundational Learning), църквата е по-въвлечена и по-единна днес от преди 20 години, но е далеч от това, което би трябвало и може да бъде.
А какво да кажем за Филипините и България? Повече и повече български фирми ще търсят пазари за своите стоки във Филипините, както и филипински такива в България и в Европейския Съюз чрез България. Колкото повече такива връзки се осъществяват, толкова по-големи са възможностите духовното влияние на Филипините да засегне и България, както и български мисионери да бъдат използвани във Филипините за Божието дело там!
Нова информация за скандалът с корейския пастор Йонги Чо излезе в сайта на американското списание на християнска тематика Charisma. Боб Роджърс, пастор на мега църквата Evangel World Prayer Center в град Луивил, щ. Кентъки, изнася интересна вътрешна информация имаща отношение към наскоро произнесената присъда срещу пастор Чо за финансови злоупотреби от съд в Южна Корея.
В информацията, пастор Роджърс подчертава това, че се познава лично с пастор Чо и неговото семейство за повече от 40 години. Американския служител твърди, че е присъствал по времето на процеса в Южна Корея, както и, че е запознат отблизо със същността на проблема. Подробности относно самата присъда бяха изнесени в сайта ни преди броени дни.
Пастор Боб Роджърс заема ясната позиция, че според него основния виновник за случилото се, е най-големия син на корейския пастор – Хиджун Чо (Cho Hee-Jun). Хиджун Чо, става ясно от изказването на пастор Роджърс, е морално деградирал човек, който вече многократно е бил въвлечен в скандали в Южна Корея, включително четири брака, секс афери с известни знаменитости и престой в затвора за инвестиционно злоупотреби и пирамидни схеми.
Другите двама сина на пастор Чо, става ясно от статията, са въвлечени в работа в църквата и нямат нищо общо с най-големия си брат.
Немаловажно е твърдението, че е доказано, че пастор Чо никога не е присвоил каквито и да е средства, живее скромно в апартамент от 100 кв. м., не притежава дори автомобил, и всички финансови операции, за които е обвинен, са били извършени по съвет на дадена счетоводна фирма.
Подобна информация хвърля доста повече светлина от това, което разпространиха световните медии и си струва да се вземе сериозно внимание, особено имайки предвид, че източника е служител като Боб Роджърс, който има солидна репутация интернационално.
“Людете, които седяха в тъмнина видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”. Матей 4:16
Когато говорим за днешният процес на реформация на църквата, или иначе казано Нео-Реформацията, много важно е да насочим светлината на прожектора към една група от хора, която може обобщено да наречем “специалисти” по църковни, духовни и въпроси на религиозните политики. Защо ли? Понеже обикновенно “специалистите” са, които тровят умовете на вярващите.
Тази седмица празнуваме за пореден път Рождество Христово.
