Author: theeditor167

  
Християнският изследователски екип Theos проведе социологическо изследване, което показва, че повечето британци искат християнска коронация. 

На 9ти септември се навършват 63 години и 218 дни от заемането на престола от кралица Елизабет Втора, което означава, че тя е монархът-рекордьор по продължителност на управление в историята на британската корона. Предишният монарх, който е държал този “рекорд” е кралица Виктория, която е управлявала в годините 1837 – 1901. 

Изследването на Theos е първото по рода си запитване засягащо релгиозната страна на коронясването на бъдещият монарх, когато и това да трябва да стане. Три пъти повече – болшинството от британците, или 57% от запитаните, искат коронацията на следващия британски монарх да бъде християнска, с не смесваща елементи на различни религии. 

Запитването е било отправено към 2000 британски граждани от различни етноси, вярващи от различни конфесии, номинално вярващи и включително и невярващи.

Шефът на наркокомуната в Банкя Желяз Турлаков изобличава истинските виновници за нарко-кризата в България – държавата и контролиращите я корумпирани, наркозависими политици-нарцисисти.

Назоваващ нещата с истинските им имена, г-н Турлаков звучи като истински реформатор с камшик в ръка, насочил се към храма на търговците, които са обърнали държавата на наркодилърска мафия. Такива хора заслужават моралната и духовна подкрепа на всички загрижени за бъдещето на България!

Накратко най-важните акценти:

“….трябва да се влезе и да им се направят тестове. Това трябва да бъде включено и като част от критерия за тяхното избиране. Между другото, трябва да се направят на политиците и тестове за вменяемост.”

“Имаш ли информация колко човека в сегашния ни парламент употребяват наркотици?

– В парламента има минимум 15-20 човека, на които им се случва да употребяват кокаин. Знам го от хора, които са техни дилъри…”

“….Защо тогава в България метадонът се смята за единствен изход при хероинозависимите? 

– Отговорът е – за пари! Бившето ръководство на Национален център по наркомании в лицето на д-р Александър Канчелов и заместникът му Георги Василев са хора, които си създадоха частни метадонови програми. 

Д-р Александър Канчелов е бивша “барета”. Не знам кой го е пуснал да работи в тази сфера, как е станал лекар!? С д-р Георги Василев им викаха “братята добермани”. Хора като д-р Канчелов са опасни, те не трябва да се допускат да се докосват до тази професия! Той има абсолютно изкривено мислене, дори има навика да разказва как е биел хора като полицай!…”

“…- Откъде идва метадонът за частните програми?

– Той влиза по линия на ЕС, Министерството на здравеопазването го осигурява. Ако е частна програмата, която иска сама да си определя цената, има една врътка в наредбите, че можеш сам да си го купиш. Той струва стотинки!…”

“…- Кои са най-големите виновници за съдбата на наркозависимите в България?

– Психиатрите, собствениците на частни метадонови програми, всички онези доктори, които за мен не са доктори, а престъпници, свързани със заместващите тип програми, за които се плаща! Защото заместващ тип програма означава, че ти предлагаш на пациента в крайна сметка наркотично вещество под легалното име „метадон” или както искаш го наречи. За мен такъв доктор, който спекулира, се превръща в дилър! Ако един дилър иска да ти продаде някакъв наркотик, той ще го изкара най-сладкият, най-прекрасният на земята и ще се мъчи да те убеди колко е добър. Аз не познавам един лекар, който е част от тези програми, да каже: “Ето ти това, но да знаеш, че то вреди!”. Няма да каже, защото няма изгода, няма сметка. Всички тези доктори са престъпници, боклуци за мен са всички тези хора!”

Източник: http://m.blitz.bg/news/article/356410

 

Защо за последните 619 години национална история (от падането на Второто българско царство до сега) на народа ни се събират едва 61 години национална независимост и суверенитет (36 години от Съединението до падането под съветска власт и 25 години след формалното падане на комунизма през ноември 1989 г.)? 
Това означава, че за последните 620 години 90% от времето ние сме били основно под директната власт на две световни сили – Русия или Турция, влияещи съответно чрез комунизма и исляма. И комунизмът и ислямът са завоевателни политически идеологии. Всички българи, симпатизиращи или пряко участвайки във формирането на тези идеологии, са дефакто хора, които действат против националният интерес за суверенна България -за свобода, самоопределяне и независимост! 

Според Апостол Павел, Бог определя заселищата (териториите) и времената на различните народи, и то с една определена и основа цел – да намерят Бог. 

“Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко; направил е от една <кръв> всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като <им> е определил предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят
Бога, та дано биха Го <поне> напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас;” Деяния‬ ‭17:24-27‬ 

Най-големият грях на човешката раса е идолопоклонството! Да “потърсим” Бог като народ и да го “намерим” означава да се отвърнем от различните форми на идолопоклонство. 

Именно затова Първата от Десетте заповеди конфронтира идолопоклонството. Колкото морално валидни са заповедите “Не кради”, “Не лъжи” и “Не убивай”, толкова морално валидна е и първата заповед – “Да нямаш други богове освен Мен!” 

Това е моралният закон на Бог, за който Исус Христос заяви, че няма да “премине” докато свят светува:

“Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” Матей‬ ‭5:18‬ 

Този морален закон беше поверен на еврейският народ, но беше даден ЗА ЦЕЛИЯ СВЯТ! 

От гледна точка на Създателя, смисълът на националната суверенност е даването на възможност на народите да “намерят себе си” и да изпълнят националната си мисия. Един ден всички нации ще бъдат съдени от Бог (Мат. 25:31-46)! 

Но първо всеки народ трябва да отхвърли идолите и да намери Бог, Създател и Неговият Спасител – Христос.

Изследователи и държавници днес говорят за “failed states” (провалени нации). Какво определя една нация като провалена или успяла? Според експертите това са нации които не могат да се самоуправляват и се сриват под бремето на корупция и хаос – отново и отново! 

Въпрос на време е и въпрос на достигане на дадена степен на провал, преди една нация да бъде определена като “провалена”. 

Провалена нация ли е България? 

И по-важното, какъв е тренда, посоката, тенденцията?

Кои са силите, които влияят и формират националното самосъзнание, култура и воля – явно и задкулисно, на различни нива? 

Кои са истинските ни врагове – вътрешните, или външните? Кои са идолопоклонствата и “свещените крави”, които трябва да бъдат разобличени и от които трябва да се отвърнем, за да може народът ни да се обърне наистина към Създателя? 

Отговорът не е е прост. Борбата не е срещу плът и кръв. Библейският отговор за това как да победим силите на мрака не е панацея. Няма “магическа” молитва или бутон, който да натиснем и всичко да се оправи. Но можем да идентифицираме основните “управници” и сили, които държат България в плен, и я рушат. Можем да идентифицираме хората и системите, които са част от техните схеми.  

“Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” Еф. 6:12

Вярвам, (и съм сигурен, не само аз), че силите, които рушат България, които трябва да бъдат изобличени и неутрализирани са:  

• Комунизмът – в неговите многобройни варианти: левичарство, социализъм и прочие. Основната му цел е хората да са слаби, зависими и нерешителни. Главните му оръжия са страхът и сплашването (bullying) на отделни хора и на обществото като цяло. Основната му сила е голямата държава, корупцията, създаването на неморални закони и липсата на закони, гарантиращи свободата. 

• Секуларизмът: отричането на Бог, частичното и избирателно приемане на някои ценности, но без “фанатизма” на вярата. (Днес минах покрай една табела с реклама от организация “Атеисти за човешки права” – много интересно, нали?). Секуларизмът е в основата на елиминирането на християнската вяра като мисъл, убеждение, мироглед, ценности, етика. 

• Ислямът: това не е религия, а завоевателна идеология, използваща религиозна тематика за предтекст. Изследователи са установили, че над 80% от свещенните книги на Исляма, съдържат инструкции за военно и икономическо завоевание и едва 20% са на религиозна тематика като молитва и други. С едната ръка трябва да се протягаме към мюсюлманите и да ги достигаме за Исус, с другата да слагаме на мястото им чрез силата на закона тези от тях, които са част от джихада и ако трябва, да елиминираме онези. които избират пътищата на тероризма. Ислямът представлява екзистенциална заплаха за свободното общество и само невежите хора отказват да приемат този факт. 

• Окултизмът: без значение дали ще е православна, католическа, протестантска или друга религиозна система, време е да разберем, че основната съпротива срещу Евангелието е окултна сила още известна като “религиозен дух”. Това е лъже-дух, който “разкрива” на хората един фалшив Бог, лъже-Христос, който създава лъже-братя и лъже-пророци. Дух, който има за цел да отврати хората от истинската вярата в живия Бог. Други проявления на окултизма са обсебването с всякакви народни окултни практики като хороскопи, гледачки, магии и други.  

• Хедонизъм/Материализъм: угаждането на плътската природа в нас, обсебването с материални притежания и благосъстояние. Обсебване и изграждане на идентичност около материални неща, даден стил на живот, моди и субкултури. 

Често пъти фокусираме на плодовете на нечестието – абортите, хомосексуализма, порнографията и наркоманията. Важно е обаче да разберем КОРЕНИТЕ на тези проявления. Да разберем как тези духовни сили са изградили цели системи. 

Нищо лошо няма в това да бъдат разработени програми: против абортите, в подкрепа на семейството и т.н. Програмите са важни, понеже помагат на хората, които са жертва на сатанинските сили и системи. 

Но е важно да знаем, кои са основните духовни “началства” – не само в държавата и в културата, но и с реални “укрепени” свои позиции в умовете на милиони хора. 

Бог винаги издига хора, на които ще даде власт да се справят с исполините. Ние сме тук да открием тези личности и да направим най-доброто да ги активираме и укрепим! Те ще бъдат поставени от Него и овластени от Него и Неговата истина, преди човеците да ги разпознаят и дори независимо дали ще ги разпознаят. Това е силата на apostolos – пратените! Това е, с което Исус ЗАПОЧНА своето дело на земята.

Само така България ще излезе от заплахата да бъде превърната в провалена нация – от васалите на Русия, джихадистите или хомо-културата на секуларния Запад. 

Всякакви управници могат да притежават политическата власт. Днес са едни, утре ще са други. Но силите, които за векове оформят настоящето и бъдещето на България, не са простосмъртни. Хората, които им служат днес са едни, утре са други. 

Днес са бившите ДС агенти, утре ще са техните деца и внуци. Ще си създават партии и движения, ще се множат и сливат като хамелеони със средата. Но ще служат и ще носят в себе си същите демони, които са носили техните предци, продали душите си на една или друга демонична сила.

Важно е да бъдат изобличени и неутрализирани и духовните началства, идеологическите им крепости в умовете на хората, и самите техни представители в плът и кръв!

Без конфронтирането на нечестието, християнството се превръща в още едно социално движение и губи своята истинска трансформативна сила. 

Време е за истинско християнство – пълно с любов към ближния и с непримиримост към силите на мрака!

Вижте добре тази снимка! 

 

     
Какво прави този човек? Защо държи това знаме толкова засмян? 

Пастор Румен Борджиев позира усмихнат до знамето на СССР – символ на комунизма, безбожието и терора!

Знамето на СССР, сърпа и чука са символи са символи на ТЕРОР, УБИЙСТВА, ГРАБЕЖИ, ГУЛАГ КГБ, военна агресия срещу България, ограбване на народа ни, промиване на мозъци, путинизация и преследване на християните. 
Какво е толкова смешно? Защо пастор Румен Борджиев от Втора Петдесятна Църква в София се държи по такъв странен и неадекватен начин? Комунизмът е обявен за престъпен чрез закон. 

  

Не е ли известно това на този човек? 

Ако да – защо въпреки това е избрал да позира толкова засмян и щастлив до знамето на сатанинският комунистически терор? Как биха се почувствали страдалите и гонените от комунизма и техните близки и роднини при вида на такава гледка? 

Това ли би направил Исус? Ако пастор Румен Борджиев НЕ ЗНАЕ, че комунизма е извън закона – какъв лидер в България може да претендира да бъде такъв човек? Слепите нямат нужда да ги водят слепци, които позират до знамето на терора и сатанинския режим на СССР!  

Някой може ли да зададе тези въпроси на пастор Румен Борджиев? Да няма някаква грешка все пак? Ще каже ли нещо по въпроса този човек?

А деноминацията, в чието ръководство е той? Те и сега ли ще покрият своя приятел, както покриха агентите на ДС?

Старозагорското клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 година, включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от турската редовна армия.
На 19 юли от 18 часа Старозагорската митрополия и свещениците от храм „Света Троица“ организират заупокойни църковни служби и панихида в Мавзолей-костницата „19 юлий“, посветени на Деня на възпоминание на хилядите жертви – православни християни… невинни деца, жени, мъже и старци, избити през м.юли 1877 г. от турската редовна армия, включваща 48-хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед.

След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и войниците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят към връх Свети Никола в прохода „Шипка“, a турските войски завземат града. С навлизането им в Стара Загора, ордите на Сюлейман паша избиват 14 000 българи от града и южните села, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Хора са одирани живи, разпъвани на кръст и приковавани. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.

Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изклани са потърсилите убежище в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, първият старозагорски възрожденски писател, допълват цялостната картина:

„Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град вече нямаше… То беше само куп от развалини от страшни по-страшни.

На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища.

Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек, освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изгорени, опозорени…, пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с трупове, разрушени и дупките от гюллета (снарядите) още се забелязват тук-там. Само „Св. Димитър“ беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.

Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен многото кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени от „героите“ на Сюлейман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят и трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и ги заровиха в Новомахленските гробища, близо до Чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита.

От разказките на някои стари жени, които останали живи и били зрителки на турските свирепости, научих, че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат в ръцете на зверовете турци, били предмет на най-позорни истезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания…

Ти трепериш читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си денонощно, викат „отмъщение, когато настане сгода за тази ценна минута…“

Тази кървава история все още не е намерила подобаващо място в учебници по история. И ако по времето на социализма телеграфното споменаване на Старозагорското клане е било обяснимо, заради братските връзки с СССР, двадесет години по-късно не се намери нито един смел историк, който с факти да обоснове защо е била жертвана Стара Загора по време на Руско-турската война. Удобната версия, че това е било тактика от руска страна, за да бъде спечелена войната, отдавна е опровергана от един от участниците в нея – руският полковник Прерадович, командир на Първа бригада на българското опълчение и комендант на града.
Източник: http://j.mp/1CNIE09

Подготвиха за печат:

Росица РАНЧЕВА

Йовка НИКОЛОВA

Напълно разбираема е неинформираността на повечето българи когато стане дума за Филипините. Все пак, това е страна намираща се от другата страна на света, без преки граници с България и несвързна с нашата икономика по значим начин, или поне така е било досега.
Но напълно възможно е това да се промени в бъдеще!

Нека започнем с най-очевидното – Филипините са единствената официално християнска нация в цяла Азия! Въпреки, че става дума за католическите и протестантските форми на християнство, а не за православието, все пак повечето българи биха се почувствали много повече в “познати води”, ако някой наш сънародник се озовеше във Филипините, отколкото да речем в Малайзия, Шри Ланка или Индонезия.

 

  
  

  

  

  

  

  

  

  

  

Но има и друго нещо – филипинците, или поне тези, с които аз имах достъп по време на моето пътуване наскоро там, са много по-различни от повечето други азиатци. А аз съм общувал с добър набор от такива – от Япония, до Хонг-Конг, Индонезия, Сингапур, Малайзия и Мянмар. Има нещо много истинско в тези хора, които въпреки, че много от тях се борят с трудностите на живота и за оцеляване, като цяло излъчват позитивност, усмихнати са, готови са да помогнат! Сякаш го няма усещането за някакво “голямо его”, което човек трябва да преодолява, за да общува с тези хора. Но от друга страна, човек не остава с впечатлението за фалшива сервилност. Усещането ми беше по-скоро “получаваш това, което виждаш”, а това, което видяхме отново и отново бяха хора усмихнати, приветливи и пълни с енергия.

Нищо чудно, че филипинците са едни от най-търсените в сферата на услугите, хотелиерството и круизите по света. Те сякаш наистина имат някакъв национален дух или дар да служат и помагат. 

Разбира се, да се правят твърде големи обобщения би било голяма грешка. Все пак става дума за една изключително разнородна нация – има 8 основни диалекта, но над 120 по-регионални, в зависимост от класификацията. Не само това, но Филипините са архипелаг, състоящ се от над 7 000 острова.

При толкова разнородност никой не би трябвало да бъде толкова наивен, че да се осмели да обобщи кой знае колко неща за близо 100 милион филипиници. И въпреки това, добре е да се знае, че официалните данни твърдят, че 93% от 93те милиона филипинци са християни, като от тях над 10% са протестанти, а останалите са католици. Моите източници на място ми споделиха, че може да се каже, че около 1/ 3 от католиците са новородени християни, които обаче са решени да не излизат от католическата църква, а навместо това искат да донесат промяна отвътре. Филипините са една от най-важните територии за Рим.

Други важни факти от християнска гледна точка са например законите засягащи брака и аборта – във Филипините не е позволено по закон човек да се разведе или за жена да направи аборт. Това законодателство рефлектира дълбоките корени на католицизма в мисленето и начина на живот на хората. При положение, че младо момиче забременее, то си запазва бебето – с пълната подкрепа на семейството си и на обществото!
Стриктните закони за брака не означават, че няма проблеми в семействата. Изневеряват и мъже и жени. Ако брачен партньор обаче докаже изневяра в съда, може да прати своята “половинка” включително в затвора. Прелюбодейството са наказва с поне 7 години затвор – ако някоя от страните повдигне въпроса.

Страната все още се бори с корупция и бедност, резултат от дългогодишната диктатура на ген. Маркос и последвали корумпирани президенти и администрации.

През 2010 година президент става Бенино Акино Трети, наследник на род въвлечен в политическото управление на страната за четири поколения. Президента Акино се е справил с голяма част от корупцията в последните пет години, но в същото време желае да подпише закон, който да даде териториална автономия на ислямските сепаратисти-джихадисти от юга, вярвайки, че това ще ги спре от бъдещи терористични акции спрямо мирното население. Повечето християни не вярват в обещанията на ислямистите и се молят за провала на този закон.

Като цяло обаче, икономиката на Филипините претърпява бум и се намира на 13 място в региона според престижния изследователски институт Heritage.

Правителството е решено да се справи с бедността, особено в най-бедните райони на Манила Метро, където се счита, че между 2 и 4 милиона души живеят в условията на свръх-бедност, ровещи се между боклуците непрестанно, направили мизерията и мръсотията свой начин на живот.

Като християни, за нас Филипините са лъч на надежда в част на света, в която християнството наистина расте, но е все още далеч от официалния статут, на който се радва в тази островна страна. Мястото на Филипините в световното християнство в ключово! Една такава нация може да се окаже най-добре позиционирана за това да бъдат достигнати нехристиянските народи от югоизточна Азия. Колкото по-скоро църквата във Филипините заеме своето място като фактор в икономическия и гражданския процес, толкова повече са шансовете на Филипините да изпълни своята мисия между народите от региона и по света!

Според нашите домакини от IFL (Institute For Foundational Learning), църквата е по-въвлечена и по-единна днес от преди 20 години, но е далеч от това, което би трябвало и може да бъде.

А какво да кажем за Филипините и България? Повече и повече български фирми ще търсят пазари за своите стоки във Филипините, както и филипински такива в България и в Европейския Съюз чрез България. Колкото повече такива връзки се осъществяват, толкова по-големи са възможностите духовното влияние на Филипините да засегне и България, както и български мисионери да бъдат използвани във Филипините за Божието дело там!

Автор: Георги Бакалов

 

Кампанията #Филипини2015 е в разгара си! Тук можете да научите повече за това начиниe: http://j.mp/gophilippinies2015bg
Някой може да се зачуди защо сега и защо Филипините? Истината е, че това пътуване се подготвя от началото на годината. Истината е, че трябваше да мина през преодоляването на много съпротива срещу дори вземането на решение за ходене и служение. Но в края на март, чрез слово, което Бог даде на доверен брат в Господа, приех това предизвикателство и се реших. 

Реших да направя част от това начинание и моите братя и сестри в България. Усетих колко важно ще е, отивайки във Филипините, да се почувствам част от Тялото Христово в родината ми. 

От една страна, дявола иска да сме изолирани, всеки за себе си, в неговия си “ъгъл”, всеки зает само с неща важни за него. Това никога не работи добре! Наистина, има нормална, чисто прагматична част на това е всеки да движи неща важни за него! Така работи живота! Но в дадени моменти всеки от нас има възможност да участва в нещо по-голямо от личните си проекти. 
Има нещо силно в това да признаем нуждата си едни от други, да станем част от това, което Бог право в живота на някой друг, на някоя друга нация дори.

А защо не Филипините и защо не сега, е другата страна на въпроса? Всеки, който познава Бог може да реши това за себе си. Всеки, който е воден в Духа, може да реши дали иска и може да вземе участие.

Аз приех предизвикателството – ще се отделя от семейството си за 10 дни, ще летя общо по над 24 часа в едната посока; ще се изложа на дискомфорта на пътуване, ядене на странни храни, потенциални болести, вируси и всякакви други възможни здравни рискове.

Но знам това – ако Бог е този, който иска да съм там и да бъда негов съд за употреба, Той ще се погрижи и ще обърне всичко това за благословение на всички въвлечени!

Бог харесва да поемаме рискове и да излезем от зоната на комфорта си! 

Каня сега и теб, приятелю, да напрвиш нещо различно и да излезеш от зоната на комфорта! 

• Посети страницата, посветена на събитието: http://j.mp/gophilippinies2015bg
• Запознай се с това как се осъществи тази връзка с Филипините
• Отдели време да се молиш за мен и за Крис, за семействата ни, за снабдяване, за пастор Рой, за всички, които ще дойдат на събранията
• Сподели линка към страницата с приятели и познати, на които смяташ, че ще им е интересно
• Направи дарение! 
• Напиши нещо за твоите братя и сестри във Филипините! 
• Прати ми имейл с въпроси, идеи, слово ако имаш такива, насърчение! 
• Кажи ми как Крис и аз да се молим за нещо, което е важно за теб! 

Отново, линка към страницата посветена на събитието е тук: http://j.mp/gophilippinies2015bg

Ваш за Царството,

Георги Бакалов

Световните новинарски агенции разпространиха наскоро новината, че във Франция търсенето на книги за Исляма се е покачило значително след терористичните атаки в Париж срещу издателите на седмичника Чарли Хебдо през януари т.г., когато 17 души бяха убити от ислямски терористи.

“Французите си задават повече и повече въпроси и не се чувстват удовлетворени от отговорите, които медиите им дават”, е цитиран директора на френското списание Философия, което първо разпространи новината в медийното пространство.

Според представител на френска издателска верига, хората искат да разберат за себе си какво представлява религията на бруталните убийци от Ислямска държава.

Джихадистките атаки срещу карикатуристите оставиха много въпроси в хората, твърди инфромацията. Дадени са примери за католици и други търсещи хора, които искат да разберат повече за тази религия. Някои пък искат да видят нещата отвъд терора и да научат повече за това както предлага тази религия.

Според друг седмичник, Хебдо Ливре, два пъти повече книги за Исляма са били отпечатани миналата година, в сравнение с книги за християнството.

Цялата информация тук:

Една от най-противоречивите склонности на човешката природа е склонността към самоунищожение. Без значение дали е безскрупулен кариеризъм и жажда за власт и пари или склонност към пристрастяване към алкохол, секс, наркотици, храна, диети, порнография или интернет, тенденцията на човешкия род към само деструктивност е пословична. Защо тази склонност е толкова силна в хората? Как да разпознаем белезите? Как да балансираме амбицията за успех с идеята за християнско милосърдие и любов към ближния? Как да изградил култура на почит и безопасни взаимоотношения?

За способността на хората да се самоунищожаваме не са свидетелство само войните и кървавите сблъсъци на които сме свидетели през цялото време по медиите. Саморазрушителността върви на много различни планове, включително като част от начина на мислене и живот, в които се оказват много хора.

Исус говори за това, че пътят който води в “погибел” е широк и мнозина го избират. Думата използвана от авторите на Новозаветните Писания е думата ἀπώλεια (аполейа), която се среща 18 пъти в Новия Завет и означава едно и също нещо: погибел, разруха, разпад. Става дума не за някакво трагично събитие, а за процес на разрушение.

Всеки човек, който носи разрушение в живота на другите (например алкохолик, наркоман, престъпник), преди всичко трябва да е ясно, че в него върви процеса на саморазрушение.

Нашата изходна позиция като християни е, че Божието сърце е той да помогне първо на човека попаднал в цикъла на саморазрушение. Някои хора избират да не приемат помощ и тогава и Божията сила не може да се прояви, понеже те са избрали да се борят с нещата сами.

Мат. 7:13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях.14Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Апостол Павел говори за това, че “ламтенето” за богатства може да вкара хората в погибел.

1 Тим. 6:6А благочестието със задоволство е голяма печалба; 7защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; 8а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. 9А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

Ап. Петър говори за хора, които се предават на лъжеучения и техния неизбежен край в погибел, или саморазрушение.

2 Пет. 2:1Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел.

2 Пет. 3:15И считайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както любезният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост. 16както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тия работи; в които послания има някои неща мъчни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите писания, за своята погибел.

И последно, вярващи, които се “връщат назад”, или иначе казано на християнски жаргон, стават “отстъпници” от вярата, също се самопогубват.

Евр. 10:38 А който е праведен пред Мене°, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми”. 39Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

10 чести признака на саморазрушителност:

1. Самоизолация: избягването на зрели взаимоотношения, в които се очаква и от двете страни да бъдат въвлечени еднакво отговорно.
2. Отказ за личностно развитие и отчетност: отказ за лечение, отказ за външна намеса, отказ от приемане на корекция.
3. Пристрастяване: развиването на явни или тайни пристрастявания (телевизия, интернет, хазарт, порнография и други).
4. Отказ за приемане на действителността: илюзии, липса на здраво мислене.
5. Доказване чрез постижения: кариера, позиция, значимост чрез постижения.
6. Перфекционизъм: поставяне и прекомерна обсебеност с нивото на умение в дадена сфера преди характера на човека.
7. Нездравословно хранене: отказ за корекция на грешния вид хранене.
8. Лишаване от здрав сън – поради липса на мир, спокойствие, нечиста съвест, завист, желание за контрол, чувство за мъст, реваншизъм, страх.
9. Липса на мисловен процес – неспособност за осмисляне на дадено състояние и последствията от избори и решения.
10. Отказ за емоционално израстване и здравина: нежелание за говорене по трудни теми, отказ за приемане на емоционалната страна, срам от минали неща, малцонността като начин на съществуване.//embed.tlk.io/apostolosbg//embed.tlk.io/apostolosbg

http://tlk.io/embed.js