На 4 май 2013 г. имах сън, какъвто никога през живота си дотогава не бях сънувал. В същността си сънят разкриваше сблъсъка между търсещите свобода в Христос и религиозния дух, с присъщите му системи.

Д-р Питър Вагнер казваше: „Ако искаш бързо да отегчиш една публика, опитай се да ѝ разкажеш сънищата си“.

Мисля, че по принцип това е вярно 🙂

Успокоението ми е, че обикновено не сънувам много, нито пък съм от хората, които непременно да разказват сънищата си. Надявам се този случай да е изключение и да бъде възприет с пророческото си значение.

Чувствам, че от 2013 година насам Бог ме пречиства от закваската на религиозната система. Въпреки че никога не съм считал себе си за част от нея, все пак съм работил в нейната сфера на влияние и съм създавал взаимоотношения с хора и групи, силно обвързани с тази система.

Чувствам, че Бог подготвя истинското Си Тяло за време на тежко изпитание.

Той има нужда от хора, които няма да трепнат, щом знаят кои са в Него и какво е призванието им.
Изглежда наближава време на голямо разединение и същевременно голямо централизиране. Старите форми на историческата църква-институция се разпадат. Обществото изглежда разединено както никога досега. Всичко това ще остави у големи групи хора чувство за изолираност и страх. Светският и религиозният дух ще се опитват да се възползват от това чувство на разединение и ще предложат нови форми на централизация – фалшив заместител на истинското обединение с Бог, под властта на Бог.

Въпреки това истинското единство съществува според модела на семейството. Семейството е основата на Божието цивилизоване на земния живот. Тялото Христово е предопределено да бъде семейство от семейства.

Хората правят удивителни неща в името на Бог. Правят и ужасни неща в Негово име. За жалост, религиозният дух кара хората да предприемат включително и действия, които нямат нищо общо с Бог.

Този сън може да покаже и на други, както показа на мен, до каква степен религиозният дух желае да контролира всичко. Някои хора са движени от този дух без да го осъзнават. Онези на най-високо ниво вероятно знаят, че нещо не е наред, но са твърде заблудени, за да го видят. А има и хора, които са здраво вклинени в религиозната система и твърдят, че служат на Бог. Парадокса е, че може би понякога са употребявани от Бог, а понякога от религиозния дух. Никой не е извън риска да бъде измамен и използван в схемите на Сатана, най-вече употребявайки религиозния дух, език, култура и система като цяло.

Според мен, което ясно разделя истинското от фалшовото линия е духа на скромност, свобода и готовност да понесеш болката от Божията благодат, без да придобиеш самосъзнание на жертва.

Духът на свобода е буквално кислородът, в който обитава нашия Бог.

Където е Божият дух, там е свобода!

Религиозният дух търси и се опитва да задуши всяка форма на Божия живот и свобода, които са неделими.

Ще го кажа пак, животът и свободата са неделими!
Сега ми позволете да споделя с вас някои от бисерите, които Исус бе така добър да сподели с мен.
По времето, когато сънувах този сън, през май 2013 година, го казах само на петима души – съпругата ми и четирима приятели, изпитани в пророческото.
Все още не беше моментът да го оповестя пред широката публика.
Имам чувството, че точният момент това да се случи е сега, през 2017 година.

Вярно, религиозният дух ме преследва още от деня, в който взех решение да служа на Бог през далечната 89та година, но атаката стана невъобразима през последните 4 години, откакто ми беше даден този сън. Сякаш тепърва ще се разгръща и е възможно същият дух да е бил освободен в широк мащаб срещу всички реформатори, служенията, които те водят, и срещу хората, с които си сътрудничат.

Моят отговор на този дух и системата, която той използва за своите цели е казаното от Уинстън Чърчил в прочутата му реч пред британската Камара на общините на 4 юни 1940 година: „Никога няма да се предадем“!

ПЪРВИ СЪН
Беше много различен вид сън. Сън в съня, който ще се опитам да разкажа тук.

В първия сън, който беше много кратък, бях на някакво приятелско събитие и някой ми предложи нещо за ядене. Всъщност бяха приготвили хапка от това ястие и изглеждаха твърде настоятелни, което ми се стори подозрително. Зачудих се дали нямаше нещо в храната, която ми даваха. Но я взех, тъй като беше събиране на доверен кръг от хора и щеше да е грубо да откажа.

СЪНЯТ В СЪНЯ
Почти веднага след като взех храната, която ми дадоха, се почувствах сякаш се озовах в друг сън, като все още помнех първия и събитията от него.

Невероятна промяна бе липсата на каквато и да било неяснота. Всичко беше с изумително живи цветове, невероятно ярки.

Бях в една гондола в нещо като стар град с много сгради в европейски стил и архитектура от XIX в. Въпреки това бях сигурен, че не съм във Венеция, известна с гондолите. Струваше ми се по-вероятно да е Виена или Брюксел, място по известно за провеждането на срещи на високо ниво.

Беше зашеметяващо красиво!

Цветовете бяха толкова ярки, че пренасищаха сетивата ми! Бях като хипнотизиран, не можех да сваля очи от градините покрай които минавахме. Запленен от свежестта и бистротата на това, което виждах и колко истинско беше, си мислех „Знам, че това е сън, но как ми се иска всички да можеше да видят тази красота“!

С други думи, бях в пълно съзнание, докато сънувах. Усещането, че можеш да мисля рационално докато сънувам засили многократно огромното влияние на всичко, което виждах.

Пътуването с гондола по канала, докато наблюдавах красивите сгради, градини и цветя, и колко истински и зашеметяващо красиви бяха, грабна цялото ми внимание и напълно събуди всяка част от мозъка ми.

Всъщност спях буден. Само някой, който е имал такова „спящ буден“ преживяване, знае за какво става дума. Случвало ми се е още няколко пъти и във всеки от тях е било реално – бил съм напълно буден и всяко взето решение, и всеки направен избор в подобно състояние имат тежестта на морално решение, което бих взел ако бях буден.

ПРИСТИГАНЕ В ХРАМА
Гондолата стигна там, където се предполагаше, че трябва да отида.

Имаше една внушителна сграда със стена, висока над 9 метра и покрита с дебел слой бръшлян. Огледах се наоколо, но докъдето стигаше погледът ми, нямаше порта. Погледнах отново и видях стълба на стената. Започнах да се изкачвам.

Когато стигнах върха, видях нещо като двор. По-навътре имаше наистина величествена сграда, но дворът привлече цялото ми внимание. Там се бяха събрали много хора, всички, облечени в скъпи елегантни дрехи. Бяха част от някакво религиозно събиране, но аз вече усещах атмосферата и чувството бе нездраво.
Забелязах, че вниманието на публиката бе насочено към мъж в червено свещеническо расо с кардиналска шапка, но не католическа. Изглеждаше по-скоро като някаква нова религия с нов церемониален ред, но взаимствала много от принадлежностите си от по-стари, вече съществуващи религиозни символи. Свещеникът държеше нещо в ръка и изпълняваше ритуал. Хората се бяха отпуснали във фотьойлите си като на коктейл и наблюдаваха ритуала. Някои тихо разговаряха. Забелязах, че много от присъстващите бяха в групи, говореха си с чаша в ръка и наблюдаваха действията на свещеника. Всичко това беше странна плетеница от небрежност, модерност, парти и религиозен ритуал в едно.

Шумът от партито, на което присъстваха няколкостотин души също беше смесица от религиозните песнопения на свещеника, който четеше някакъв религиозен текст от една книга, бърборенето на онези наблюдатели, които си говореха (много от тях просто седяха и наблюдаваха, без да разговарят с други) и музиката, звучаща за фон, която беше нещо като успокояващ безсмислен нежен джаз като в моловете.

Забравих да спомена, че имаше още няколко свещеници, но с по-нисък ранг и повечето просто наблюдаваха.

„СКАЧАЙ“!
Докато наблюдавах, в ума ми започна да се оформя силното впечатление, че трябва да се присъединя към тази група хора. Една много ясна и настойчива мисъл, почти като глас, започна да ми говори, че наистина трябва да съм част от този кръг от много важни и влиятелни хора. Мислите продължаваха да нахлуват, притискайки ме да скоча. Нищо няма да ми стане ако скоча, нищо че е много високо, продължавах да си мисля аз.

Тези мисли блазнеха гордостта ми – само да скочех и бързо щях да се озова в центъра на важността.

Нямаше да остана извън кръга на важните – това беше страхът, който ме подтикваше към подобна лудост.

Изведнъж си спомних, че в първия ми сън ми дадоха нещо за ядене. Веднага разбрах, че тези изкусителни мисли бяха свързани с тази ситуация и изкушението да съм между важните на всяка цена. Изведнъж знаех, че не принадлежа в този кръг.

Цялото ми същество знаеше, че нямах нищо общо с тази група и с това, което правеха. Но също така осъзнах, че има част от мен, податлива на тези мисли и можех да реша да се поддам. Тази вътрешна борба продължи известно време.

Устоях достатъчно дълго и най-накрая мислите ме напуснаха.

СУМАТОХА
Изведнъж настана суматоха. Настроението се промени. Хората изглеждаха стресирани.

Усетих напрежението. Музиката спря. Видях хора, облечени като пазачи, да си проправят път към главния свещеник. Един от тях започна да шепне в ухото му. Свещеникът се обърна към присъстващите, каза нещо ядосано и изведнъж погледна право към мен и ме посочи. Знаех, че съм бил разкрит.

От този момент нататък ситуацията се нажежи.

Пазачите вече излизаха от двора и знаех, че идват да ме хванат. Невероятно, но против инстинкта ми да бягам, бях започнал да ровя в джобовете си и да търся бележника си или нещо, на което да пиша. Продължих да си пребърквам джобовете и най-накрая открих едно старомодно джобно тефтерче.

Чух ясен глас, който говори с голям авторитет и ми донесе мир, така че не ме притесняваха пазачите, за които вече знаех, че ще ме преследват. Аз знаех, че това беше гласът на Бог.
Той ми каза да запиша това: „Бди над хората ми. Назидавай ги, научи ги. Не трепвай“!

Това беше. Сега трябваше да бягам.

БЯГАЙ ЗА ЖИВОТА СИ!
Последната част от съня беше само лудо бягство и бягане, за да остана жив. Борех се да сляза на улицата. Охранителите тичаха към мен. Бяха зли. Някои бяха облечени като нинджи, други – с униформи на пазачи.

Аз започнах да бягам, катерейки се по капаците на колите, паркирани край улицата.

Убийците хвърляха по мен ножове и други предмети, за да ме наранят.

Аз продължих да бягам.

Край

Автор: Георги Бакалов
Източник: http://j.mp/2kzYUNO
Превод: Глория Петрова
Редакция: Даниела Беличовска

Първото правило, що се отнася до правилното разбиране на истините на Писанията, както и на уроците от историята, е да не изучаваме минали събития с идеята, че по някакъв начин от нас днес се очаква да възпроизведем миналото – колкото и добри неща да ни се иска да възпроизведем наново.

Това е просто нереалистично, но хората изпадаме в подобни заблуди така или иначе. Има хора, които БОГОТВОРЯТ всичко свързано с Реформацията. Направо са ходещи музеи, които знаят всичко за всеки труд на Мартин Лутер, Цвингли и т.н. Но това само по себе си няма да промени много неща за днешното поколение. Трябва да извлечем истини и приницпи, но никой няма нужда от това да правим самоцелни “метани” на миналото.

Нека да дам следния пример: по-миналата година с дъщеря ми Абигейл посетихме наша позната, която работи в централата на Harley-Davidson в щата Милуоки. Harley имат цял музей посветен на компанията. Видяхме всички модели на Harley, от първите, които изглеждат като велосипед с моторче, до последните, които са с електрически двигател (или може би хибриден, не се сещам).

Никой не гледа старите модели с желанието да ги възпроизведе отново днес. Но със всеки модел има подобрения, които отразват иновации, позволяващи използването на механизми и технологии, извлечени от действието на различни естесвени закони – от физиката, химията, термодинамиката и други.

Историята на християнството по подобен начин е поглед назад с цел по-добро придвижване напред. Разликата тук е, че при нас първите модели на християнството са по-добрите, а с времето изглежда са се влошавали. Целта сега е да разберем как точно по-добрите “модели” на християнство, особено тези от първите 300 години след Христос, са работили, за да може и ние днес да приложим принципите, които са работили тогава – не стила, принципите.

За жалост, религиозността в хората е обсебена от ритуализма, които създава условия за мистицизма. Бог е мистерия, но не е мистичен. Библейското разбиране за мистерия е “скрита истина”. Мистичното е по-скоро “скрита измама”.

Например, единството между мъжа и жената е наречено “тайнство”. Гръцката дума е “мустерион”, или – мистерия. Как мъжът и жената стават едно чрез брака ние с нашия ум не разбираме. То е скрито за нас, още повече, че мъжът и жената продължават да са си отделни личности, всеки с неговата си отговорност пред Бог за личните си дела и избори. Но Бог вижда двамата да станат едно чрез завета и ни уверява в това чрез Словото си. За нашите естествени очи това е скрита истина, но е истина и е факт в духа и душата, които не виждаме.

Мистичното и окултното са уж някакви скрити за нас истини и тайни, които обаче Библията нарича “суети”, или лъжи.

Истините на Божието Царство са ни разкрити понякога чрез метафори – от самият Исус, както и от пророците, понеже те са невидими за окото, но са реални. Науката пък стига до своите открития чрез принципите на емпиричното (вещественото) доказателство.

Принцпите на Реформацията са принципи засягащи миналото и бъдещето, но те всъщност те са вечните принципи на Царството. Това не е някаква утопия. Реформисти и реформистки движения е имало през много и различни епохи на развитието на света. Това, че ние не сме знаели за тях, е съвсем отделен въпрос. Което поколение реши да е сериозно с Бог, може да извлече принципите на Царството, да научи за това как тези принципи са работили в миналото и да намери начини да приложи тези принципи в днешния контекст.

Един пример само, за да не стане твърде дълъг този пост: правото и задължението на всеки отделен човек сам да се задълбае в истините на Библията, да им позволи те да оформят разбирането на правилно и грешно и на базата на това да се старае да донесе промяна в личния си живот, както и в света около себе си. Звучи простично, но се оказва революционна идея например в средните векове.

Оказва се, че и днес тези същите принципи могат да са революционни, но приложени по начини, които са актуални за днешно време. Крайният резултат ще е Божието благословение – както е бил и преди 500 години, но може и да изглежда по различен начин. Не, че мир, праведност, чиста съвест, радост и любов изглеждат и се усещат толкова по-различно днес от преди както е било преди хиляди години. Древните изкуства ни разкриват това, че човеци от всякакви епохи са преживявали същите неща, както и ние днес. Но разбира се, модерния свят налага своят си език и форми. Наша задача е да комуникираме тези истини по начини, които ще бъдат приети и разбрани.

 Когато говорим за днешният процес на реформация на църквата, или иначе казано Нео-Реформацията, много важно е да насочим светлината на прожектора към една група от хора, която може обобщено да наречем “специалисти” по църковни, духовни и въпроси на религиозните политики. Защо ли? Понеже обикновенно “специалистите” са, които тровят умовете на вярващите.

[Кликнете тук за видео на същата тема.]

Такива “специалисти” ап. Павел описва в Първото Послание към Коринтяните. Той ги нарича “плътски” и постъпващи като “човеци”, ерго недуховни хора.

И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
‭‭1 Коринтяни‬ ‭3:1-4‬‬

Преводачът на български тук е ползвал нежното “младенци” в ст. 1. Но на гръцки това е нетолкова джентълменския термин “непиос”, което ще рече “елементарно мислещи” и “незрели”.

Елементарно мислене и незрялост се оказват в дъното на всяка интрига и разделение на “лагери” в Тялото Христово. Ап. Павел буквално предупрежава, че тогава, когато има такова мислене, той буквално не може, няма как, не е способен, не би трябвало, да говори на такива хора като на духовни.

Исус предупреди за нещо подобно в разговора си с Никодим.

“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” Йоан‬ ‭3:12‭

Нео-Реформацията не е процес, който зависи на “специалисти”. “Специалистите” са най-често живеещи в собствения си свят религиозни политикани, които смятат, че увличането на хора в техните политики е равнозначно на нещо, което Бог върши. Това е дефиницията на заблудата – да вършиш нещо, което е плътско или дори демонично, но да смяташ, че е Божие дело.

“Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан‬ ‭16:2‬

Специалистите понякога имат набор от знание, който е внушителен. Някои от тях дори имат позиции в различни религиозни институции, други са просто “хора от народа”, изработили си репутацията на много знаещи.

Ето обаче истината каква е: Нео-Реформацията на църквата не е за специалисти. Това е процес инициран от Святия Дух и той е насочен към ВСИЧКИ ХОРА – процес на връщане към семплите неща, към основните, обикновените, истинските неща; към човешкото във взаимоотношенията, към истината на Бог, към принципните и реалните неща, а не към измислените, фанатичните и догматичните форми на “християнството” на спецовете.

Парадоксалното на процеса на освещението е, че след дългогодишен процес на отделяне от тялото на греха, всъщност крайният резултат на истинската духовност е топлотата, човечноста, ясната мисъл, яснотата относно духовни неща и ценните неща. Религиозните специалисти си представят, че колкото по-духовни стават, толкова по-сложни, легалистични, фанатични и догматични трябва да ставаме.

Нео-Реформацията може и да е сложен термин за повечето от нас, но всъщност означава нещо много семпло и лесно разбираемо – връщането към семплите, лесните, истинските неща и отхвърлянето на изкуствените, догматичните и фанатичните форми на мислене и поведение.

Голямата цел на всяка промяна от Бог е възстановяването на Неговата реалност в нас, нещо, до което да може да се докосне всеки и евентуално да бъде спечелен за вярата – без дори да се опитваме! Какъв контраст само с напъването на специалистите и техните безброй специални техники имащи за цел създаването на ексклузивност.

Затова именно, когато някой специалист тръгне да се меси в живота ти и да ти говори врели-некипели, просто вдигни един голям червен СТОП знак в духа и извести на специалиста, че не си заинтересуван в безсмислени и високопарни дискусии. Нео-Реформацията е зона забранена за специалисти и разрешена за тези, които се удоволстват в това да станат като децата по сърце!

Предлагам също следното видео на същата тема: https://www.facebook.com/apostolosbulgaria/videos/10154447356388167/