Наблюдавайки западането на Запада, човек като мен израстнал по времето на комунизма в България не може да не се чуди как така тези общества и техните управници си позволиха да стигнат до днешното им жалко състояние.

Умът на мислещия човек от бившия комунистически лагер (нека не се заблуждаваме, не всички са непременно мислещи), жадувал да живее живот свободен от опресията и насилието на тоталитарната държава, наблюдава настоящите процеси и недоумява.

С мироглед оформен от постоянният режим на оцеляване и търсене на решения на екзистенциални проблеми, за нас в лудостта на Запада няма нищо забавно. Брутални китайски комунисти и ислямски тоталитарни режими се готвят да започнат да си делят света в момента, в който стане ясно, че Америка и Запада са капитулирали напълно.

Въпросът е ЗАЩО?

Защо Западът запада? Защо хората там не са доволни от нивото на благоденствие, а вместо това се самоунищожават.

Това са добри въпроси и много брилянти умове са се опитвали да отговорят на тях. Виктор Франкел пише за проблемът на безсмислието и скуката, с които се сблъскват западните общества в годините на благоденствие след Втората Световна война.

Друг един австриец, десетилетия преди Франкел, пише за “креативната деструкция” пред която ще се изправи капитализма един ден. Икономистът Йосиф Шумпетър е считан за един от най-влиятелните икономисти в началото на 20 век.

Предлагам есето на проф. Дейвид Хендерсън за живота на Шумпетър, икономистът, който популяризира идеята за “креативната деструкция” (а на нас май се пада честта да я опитаме в реално време). Това есе и идеите на Шуметър са основно в сферата на икономиката и не могат да ни дадат всички отговори за казусите на днешния ден. Но може би загатват някои от тях. Остава на нас да решим дали настоящото саморазрушение е “креативно” или си е само разрушение.

Георги Бакалов

“Може ли да оцелее капитализмът? Не, не мисля, че може.” Така започва прологът на Шумпетер към част от книгата му от 1942 г. “Капитализъм, социализъм и демокрация”. Въз основа на този цитат човек може да си помисли, че Шумпетер е бил марксист. Но анализът, довел Шумпетер до неговото заключение, се различава напълно от този на Карл Маркс. Маркс вярва, че капитализмът ще бъде унищожен от враговете си (пролетариата), които капитализмът уж е експлоатирал, и се радва на тази перспектива. Шумпетер вярваше, че капитализмът ще бъде унищожен от своите успехи, че той ще породи голяма интелектуална класа, която дори ще просперира от атаки си срещу самата буржоазна система на частна собственост и свобода, така необходима за съществуването на интелектуалната класа. За разлика от Маркс, Шумпетер не се радва на разрушаването на капитализма. “Ако един лекар предсказва, че пациентът му ще умре в момента – пише той, – това не означава, че той го желае”.

“Капитализъм, социализъм и демокрация” е много повече от прогноза за бъдещето на капитализма. Тя е и искряща защита на капитализма на основание, че капитализмът поражда предприемачество. Всъщност Шумпетер е сред първите, които излагат ясна концепция за предприемачеството. Той разграничава изобретенията от иновациите на предприемача. Шумпетер посочва, че предприемачите правят нововъведения не само като измислят как да използват изобретенията, но и като въвеждат нови средства за производство, нови продукти и нови форми на организация. Според него тези иновации изискват също толкова умения и смелост, колкото и процесът на изобретяване.

Иновациите на предприемачите

според Шумпетер водят до перфектната буря от “творческо разрушение”, тъй като иновациите водят до остаряване на застаряващи инвентари, идеи, технологии, умения и оборудване. Въпросът не е “как капитализмът управлява съществуващите структури, … [а] как ги създава и разрушава”. Според него това творческо разрушение води до непрекъснат прогрес и подобрява стандарта на живот за всички.

Шумпетер спори с преобладаващото мнение, че “съвършената” конкуренция е начинът за постигане на максимално икономическо благосъстояние. При съвършената конкуренция всички фирми в даден отрасъл произвеждат една и съща стока, продават я на една и съща цена и имат достъп до една и съща технология. Шумпетер смята, че този вид конкуренция е относително маловажен. Той пише: “[Това, което е от значение, е] конкуренцията на новата стока, новата технология, новият източник на доставки, новият тип организация … конкуренция, която … нанася удари не по периферията на печалбите и продукцията на съществуващите фирми, а по техните основи и самия им живот.”

На тази основа Шумпетер твърди, че известна степен на монопол е за предпочитане пред съвършената конкуренция. Конкуренцията от страна на иновациите, твърди той, е “постоянно присъстваща заплаха”, която “дисциплинира, преди да атакува”. Като пример за монопол, който непрекъснато въвежда иновации, за да запази монопола си, той посочва Aluminum Company of America. Към 1929 г., отбелязва той, цената на продукта, коригирана спрямо инфлацията, е спаднала само до 8,8% от нивото си през 1890 г., а производството ѝ е нараснало от 30 метрични тона до 103 400.

Шумпетер така и не изяснява напълно дали според него иновациите се предизвикват от монопола сам по себе си или от перспективата да получиш монопол като награда за иновациите. Повечето икономисти приемат втория аргумент и на тази основа смятат, че компаниите трябва да могат да пазят в тайна производствените си процеси, да защитават търговските си марки от нарушения и да получават патенти.

Шумпетер е и гигант в историята на икономическата мисъл. Неговият магнум опус в тази област е “История на икономическия анализ”, редактирана от третата му съпруга Елизабет Буди и публикувана посмъртно през 1954 г. В него Шумпетер прави някои противоречиви коментари за други икономисти, като твърди, че Адам Смит е неоригинален, Алфред Маршал е объркан, а Леон Валрас е най-великият икономист на всички времена.

Роден в Австрия в семейството на родители, притежаващи текстилна фабрика, Шумпетер е добре запознат с бизнеса, когато постъпва във Виенския университет, за да учи икономика и право. Той е един от най-обещаващите ученици на Фридрих фон Визер и Ойген фон Бьом-Баверк, като на двадесет и осем годишна възраст публикува известната си “Теория на икономическото развитие”. През 1911 г. Шумпетер получава професорско място по икономика в университета в Грац. През 1919 г. той е министър на финансите. С възхода на Хитлер, Шумпетер напуска Европа и университета в Бон, където е професор от 1925 г. до 1932 г., и емигрира в Съединените щати. През същата година приема постоянна длъжност в Харвард, където остава до пенсионирането си през 1949 г. През 1948 г. Шумпетер е президент на Американската икономическа асоциация.

Източник: https://www.econlib.org/library/Enc/bios/Schumpeter.html