Category: Статии

Папа Франциск – човекът, който Римокатолическата църква настоява, че е непогрешим наместник на Исус Христос, отпразнува своята първа годишнина с буря от публични прояви и изказвания, вкл. обширно интервю за италианския вестник Кориере де ла Сера.

От всички тях най-шокиращото е готовността на папата да възприеме някои форми на хомосексуално съжителство, с цел гарантиране на права по собственост и по здравни съображения. Никой папа досега не е загатвал дори готовност за отстъпление от убеждението и доктрината на католическата църква, че брак означава съюза между един мъж и една жена.

Папата продължава да поддържа официалната доктрина на Рим относно брака, но смята, че “трябва да разгледаме отделните случаи и да преценим.”

Относно слуха, че папата излизал вечер да храни бедните, той казва, че такова нещо никога не му е и “минавало през ума” и се противопоставя на опитите да бъде представен като супермен.

Миналата година, след като Франциск публикува обширен материал, в който популистки призовава към разпределение на благата с цел обществото да се погрижи за бедните, към него заваляха обвинения в това, че разпространява марксистки идеи. Папата твърди, че никога не е “споделял” макрсистката идеология, понеже не е вярна, но в същото време подчертава, че познава “много добри хора, които изповядват марксизма”.

Популярността на Франциск в момента е огромна, както в Европа, така и по света. Това е добре дошло за римокатолическата църква, която през последните няколко десетилетия загуби десетки милиони членове, повечето от които избраха по-модернистичните и комуникиращи библейските истини по начини по-близки до живота на хората протестантски църкви.

Някои протестанти обаче, неудовлетворени от протестантската си вяра, се впускат в търсене на нова идентичност и мистични религиозни преживявания.

Наскоро например, Улф Екман, известен шведски проповедник, обяви, че се обръща към католическата църква заедно със съпругата си, след 30 години пасторска кариера и основаване на най-голямата шведска не-деноминационна църква.

Цитирайки нуждата от авторитет в християнския свят, Улф Екман шокира много от последователите си в Швеция, Русия и други страни, като заяви, че има нужда от папата за неговото лично спасение.

Не е ясно как бивши протестанти като Улф Екман ще реагират в случай, че Франциск и Римокатолическата църква изберат да възприемат хомосексуализма не като грях.

Източник: www.apostolos.bg

Ден след като бившия шведски протестантски проповедник обяви своето и на жена му решение да се подчинят на папата в Рим, сайта varldenidag.se (основан от Слово на живот), публикува интервю, в което Улф Екман обяснява как бил стигнал до прояснението да се обърне към католицизма.

Екман твърди, че още преди 40 години имал духовно преживяване – както си седял на обяд в закусвалня с негов приятел, той имал видение за това как Исус се почувствал от това, че имало разделения между християните. Пастора бил започнал внезапно да плаче.

Преживяването от ресторанта преминало, но се върнало с нова сила преди десет години.

Запитан как ще изкоментира това, че преди години е водил църква Слово на живот да се моли против идването на папата в Швеция, Екман отговаря: “Публикувах някои негативни статии за това, че искаме Швеция да си запази протестантската вяра. Поучавах за това и в Библейското училище. Но освен тези неща, които се случиха в ранните ни години, не сме прекарвали толкова време за това.”

От интервюто става ясно, че Бригита Екман е изиграла важна роля в процеса на обърщението им към Рим. Тя сравнява негативните реакции срещу Слово на живот през годините с негативното отношение срещу Римокатолическата църква – корена на предразсъдъците бил невежество.

На въпроса дали вижда папата като краен авторитет, Улф Екман отговаря: “Да, абсолютно той е такъв! Аз вярвам в необходимостта от върховен авторитет!”

Новият послушник на папата прави редица противоречащи си изказвания за Реформацията от средните векове – първо я определя като “еклесиологическа [църковна – б. п.] мода”, след това, че била необходима, а след това я дискредитира и обвинява, че е довела до това християнството да стане по-светско и разделено.

 

Улф Екман не спира с дискредитиращи изказвания за Реформацията, той напада и съживленията като заблуда: “Има някаква идея в тази история със съживленията, че трябва човек да “излезе” от нещо, понеже другите на са достатъчно чисти. Това е довело до разцепление след разцепление.”

Запитан за това, че като членове на Римокатолическата църква това означава, те трябва да прекратят членството си в Слово на живот, Улф Екман отговаря, че “приятелството ще продължи”.

На въпроса “очаквате ли членове на Слово на живот да ви последват във вашето решение?”:

“Разбира се, че нямаме проблем с това други от нашето събрание да открият същото нещо, което и ние сме открили, понеже вярваме, че е базирано на истина!”

Запитан дали смята да помогне на католиците да приемат някои неща от протестантите, Улф Екман заявява: “Аз имам нужда от папата, от традицията, която те управляват. Имам нужда от църквата за моето собствено спасение!”

Превод от шведски: екип на www.apostolos.bg

 

 

Израелската новинарска агениця Haaretz обяви, че “за пръв път от поколения насам”, християни в сирийския град Рака, са избрали да подпишат договор за “протекция” с местен клон на ИСИС (ISIS), джихадистки клон на Ал Кайда.

Джихадистите дали избор на християните: да приемат договора (да плащат данъци), да се обърнат към Исляма или да поемат риска да бъдат изложени на смърт.

Според споразумението, два пъти в годината християните ще плащат данък от “четири златни динара”, или по $500 на човек по днешни цени на златото. На християните обаче се забранява да строят нови църкви или да ремонтират разрушени такива.

На християните също се забранява да спират хора измежду тях да се обръщат към Исляма. Забранява се и носенето на оръжие, извършването на търговия със свинско месо и оказването на подкрепа на военни врагове на джихадистите.

Значимото в този договор според Haaretz е, че този модел ще бъде приложен в цяла Сирия, или поне там където ислямистите-джихадисти вземат власт.

Друга ислямистка групировка, съперник на ISIS, също е превзела някои градове в Сирия и се опитва да наложи своя форма на шария.

До скоро западната преса наричаше такива групировки “бунтовници”, докато днес вече на всички е ясно, че тези “бунтовници” са нищо повече от джихадисти и клон на Ал Кайда.

Парадокса на ситуацията е, че диктатора Асад е противник на джихадистите, а Запада отново е хванат в нелогичната позиция на подкрепа на джихадисти в Сирия, срещу които пък воюва в други части на света.

След 6 години администрация на Барак Обама, положението на християните по света се е влошило значително, а мюсюлмани, ислямски режими и терористични групи са във възход. Това е още едно доказателство за истинските цели на Обама, който е израстнал в семейството на бяла майка-марксистка и бащи-мюсюлмани.

 

Преди избирането му за президент, Обама неволно говори за “моята мюсюлманска вяра” в интервю пред един либерален журналист, а пред друг, че “един от най-красивите звуци на земята по време на залез”, е звука от молитвите от джамията. Журналиста и до ден днешен отказва да публикува аудио записа от интервюто с Обама, в което той твърди, че в даден момент Обама изрежда въведението на призива към молитва с “първокласен акцент” на арабски. Въпреки твърденията на Обама, че е християнин, според проучвания на различни агенции, 25% от американците вярват, че той е таен мюсюлманин.

Информацията не е “гореща” новина, но идва от сериозен източник и то едва преди няколко месеца.

Швейцарската фирма за сигурност High Tech Bridge е провела тест в реално време, който доказва, че Фейсбук следи и анализира чатове и лични съобщения между нейните потребители.

Следенето и анализирането на поведението на посетителите на дадена уеб страница не е новост, нито има основание за кой знае какво възмущение в който и да е от нас. Компаниите и създателите на повечето уеб сайтове, било то с комерсиално или не-комерсиално предназначение, искат да анализират ефективността на това, което предлагат. Ако са продукти, какъв е т. нар. “conversion rate”, или броят на посетители, които в даден момент се решават да направят покупка. Ако е рекламодател, колко души откликват на коя реклама и защо? Това са само два от многото примери, които могат да се дадат.

Но да се следи информацията разменена между потребители на Фейсбук в личен чат, надминава всяка граница на меркантилно безсрамие.

Как швейцарските експерти уловиха Фейсбук?

След като инсталират сървъри изцяло и единствено предназначени за целта, подставени лица-потребители на 50 водещи социални мрежи като Facebook, Twitter, Google и други, започват чат сесии или си разменят съобщения, които би трябвало да са лични. (Технически подробности за провеждането на теста можете да видите тук.)

Фейсбук се оказва най-големият нарушител от всички – доказателството показва, че следачите (tracking algorithms) веднага се впускат в следене на линковете.

Заключението е ясно: социалната мрежа, която прави “приятели” от своите потребители, е твърдо посветена на това да ги шпионира и да препродава тази информация както намери за добре.

Не точно “приятелско” действие, биха заключили повечето здравомислещи хора.

Нова информация за скандалът с корейския пастор Йонги Чо излезе в сайта на американското списание на християнска тематика Charisma. Боб Роджърс, пастор на мега църквата Evangel World Prayer Center в град Луивил, щ. Кентъки, изнася интересна вътрешна информация имаща отношение към наскоро произнесената присъда срещу пастор Чо за финансови злоупотреби от съд в Южна Корея.

В информацията, пастор Роджърс подчертава това, че се познава лично с пастор Чо и неговото семейство за повече от 40 години. Американския служител твърди, че е присъствал по времето на процеса в Южна Корея, както и, че е запознат отблизо със същността на проблема. Подробности относно самата присъда бяха изнесени в сайта ни преди броени дни.

Пастор Боб Роджърс заема ясната позиция, че според него основния виновник за случилото се, е най-големия син на корейския пастор – Хиджун Чо (Cho Hee-Jun). Хиджун Чо, става ясно от изказването на пастор Роджърс, е морално деградирал човек, който вече многократно е бил въвлечен в скандали в Южна Корея, включително четири брака, секс афери с известни знаменитости и престой в затвора за инвестиционно злоупотреби и пирамидни схеми.

Другите двама сина на пастор Чо, става ясно от статията, са въвлечени в работа в църквата и нямат нищо общо с най-големия си брат.

Немаловажно е твърдението, че е доказано, че пастор Чо никога не е присвоил каквито и да е средства, живее скромно в апартамент от 100 кв. м., не притежава дори автомобил, и всички финансови операции, за които е обвинен, са били извършени по съвет на дадена счетоводна фирма.

Подобна информация хвърля доста повече светлина от това, което разпространиха световните медии и си струва да се вземе сериозно внимание, особено имайки предвид, че източника е служител като Боб Роджърс, който има солидна репутация интернационално.

“Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната…”

“А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание. Но, както тогава роденият по плът гонеше <родения> по Дух, така е и сега. Обаче, що казва писанието? “Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната”. За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.” 

Гал. 4:22,31

Повече от ясно е, че ап. Павел, а и ранната църква като цяло, не приемаха за последовател на Исус просто който и да е. Всеки беше добре дошъл, но не всеки минаваше “теста” и не всеки биваше възприет дългострочно като част от общноста.

И днес хора, които се спасяват в нашите църкви и се усещат малко извън “вътрешния кръг” на църквата, да речем, трябва да разберат защо това е така, преди да си правят заключения. Мисля, че има два основни сценария, които трябва да бъдат взети предвид. Може да има и повече, но като пътувам по църкви из целия свят, забелязвам много сходства- в начина, по който се развива една църква, така че оставям на всеки да прецени.

Възможно е църквата да има дух на гордост и ексклузивност и умишлено да толерира някаква вътрешна йерархия, която хората отвън усещат, и това ги отблъсква. Ако това е така, то не е добро свидетелство за Исус. Не би трябвало да има клики в една църква. Не, че няма да има специални приятелства между дадени хора или групи от хора, но има разлика от това и “кликарството”, ако това въобще е дума 🙂

Но има и нещо друго, което нови хора трябва да разберат: тези от нас, които сме били наоколо за години, сме се опарили по няколко пъти вече от хора, които стават част от църквата, много са активни, искат да имат място на видимост, но след време става ясно, че са движени от себето си, а не от желание да служат. При първата корекция си тръгват и оставят нас, които сме дългосрочно посветени на Тялото Христово, да оправяме техните каши. И така, лидерството изглежда слабо за хората, които се сърдят, че от тях се е очаквало да приемат новата “звезда”, а ето какво се получило в края на краищата.

Но свобода не е в това всеки да може да прави неговото си нещо – що се отнася до църквата. Свобода е преди всичко да си свободен от дух на религия и контрол. А когато дойде някой, който ти говори ЕЗИКА на свободата, но няма ДУХА на свободата и самият той не е свободен от вътрешни изкривявания, това е потенциален проблем.

Не е лесно да искаш да активираш всеки в неговото служение и същевременно да трябва да предпазиш хората от самите тях, а и от останалите.

Тук някои хора буквално упражняват чародейство в църквата. Чрез отношението си, те дават да се разбере, че са недоволни, ако са пренебрегвани, и създават демонично напрежение и атмосфера, в която Бог не може да се движи свободно. Така, че всяка “свобода”, която води до заробването на един хора от други, не е свобода.

Именно затова в Деяния 14 :23 виждаме апостолския тим, че избира и назначава кои да са стареите в дома, а не просто някак си мистично “Бог” да се намесва. Бог вече е издигнал различни лидери, сега апостолите и техният тим (който включва и пророци, и учители), разпознава кои хора, в кое време и по какъв начин да бъдат разпознати и активирани, и в какви позиции.

Бог призовава и дава дарове, но именно Той е дал правото на апостолите да “назначават” лидерите в църквата.

Другата опция е гласуването, но за мен църкви, които гласуват, са много далече от идеята за “водене от Духа” и аз не се занимавам с подобни експерименти.

Ясно е, че не всички хора, които стават част от нашите църкви, са наистина едно с Бог. Много от тях, подобно на Агар, са плътски (водени от ума) и дори започват да “преследват” братя и сестри, които са водени от Духа. Родените и водените от Духа са трън в плътта на родените по плът и постоянно им напомнят за техния провал в отношението им с Бог. Историята на Каин е един ярък пример за подобно братоубийство, вкоренено в същия горчив корен на завист и състезателност.

Моят съвет: всеки нов вярващ трябва да се чувства добре дошъл и обичан в църквата, но и трябва да мине през процеса на израстване, така че да стигне до място, в което да може му се има доверие да служи според както Бог го води. Всеки трябва да е свободен да комуникира своите желания, идеи и забележки към останалите, както и да приема с внимание и респект другите хора и тяхното право да изпитат новодошлите преди да им се доверят.