Category: Статии

Старозагорското клане е историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 година, включващо избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от турската редовна армия.
На 19 юли от 18 часа Старозагорската митрополия и свещениците от храм „Света Троица“ организират заупокойни църковни служби и панихида в Мавзолей-костницата „19 юлий“, посветени на Деня на възпоминание на хилядите жертви – православни християни… невинни деца, жени, мъже и старци, избити през м.юли 1877 г. от турската редовна армия, включваща 48-хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед.

След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и войниците на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник освободителните войски се оттеглят към връх Свети Никола в прохода „Шипка“, a турските войски завземат града. С навлизането им в Стара Загора, ордите на Сюлейман паша избиват 14 000 българи от града и южните села, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени, са отвлечени и продадени в робските пазари на Турция. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Хора са одирани живи, разпъвани на кръст и приковавани. На бременни са разпаряни коремите и са вадени неродените деца.

Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изклани са потърсилите убежище в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.

Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, първият старозагорски възрожденски писател, допълват цялостната картина:

„Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град вече нямаше… То беше само куп от развалини от страшни по-страшни.

На другия ден излязох да обходя развалините. Само скръбни сцени видях. По улиците само кости и глави, кости и глави на 14 000 души изклани мъже и жени от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше и това, че в това същото време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища.

Всички тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. На тези места те с висок глас оплакваха останките на своите чеда и съпрузи, като прегръщаха костите и огнилите им дрехи. Нищо не виждаше човек, освен кости и глави, а тук-там гъсти женски коси, които окапали от изгнилите женски глави… Черквите изгорени, опозорени…, пълни с изгнили человечески трупове. Черквите „Св. Троица“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“ с трупове, разрушени и дупките от гюллета (снарядите) още се забелязват тук-там. Само „Св. Димитър“ беше оцелял, защото беше здраво озидана, само отвътре беше изгоряла.

Но край тези възмутителни картини едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

На третия ден от пристигането ми в Стара Загора обиколих околностите на града, особено баира, наречен Аязмото. Тук аз видях нови дири от най-безчеловечни свирепости. Освен многото кости и глави, които се срещаха на всяка крачка, на едно дърво видях цял един човешки скелет. Обесеният нещастник се сплул на дървото, без да имало някой да го снеме, и само скелетът му беше останал. Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени от „героите“ на Сюлейман-пашовата войска. По-нататък друго възмутително зрелище. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа. Повзрях се в нея и за голямо мое удивление видях, че това беше человеческа кожа, от която заключих, че притежателят и трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Биконсфилда. Англичанинът я взе и я занесе със себе си. След няколко дни събраха отчасти костите и главите (от които повечето бяха разцепени с нож) на изкланите нещастници и ги заровиха в Новомахленските гробища, близо до Чирпанския път. Нека не остане без забележка, че повечето от изкланите принадлежат на околните села от Старозагорската и Чирпанската околия, които се били събрали в град Стара Загора за защита.

От разказките на някои стари жени, които останали живи и били зрителки на турските свирепости, научих, че младите жени и девойки, които имали злощастието да попаднат в ръцете на зверовете турци, били предмет на най-позорни истезания. Едно голямо множество голи млади жени се принуждавали да играят хоро и след като се насилвали да удовлетворят скотските страсти на мъчителите си, се изклали до една. Писъкът на тези нещастници стигал до небето, но то било глухо към техните стенания…

Ти трепериш читателю, от разказа на тези ужаси; имай присъствие на духа. Помни, че скъпоценната свобода тъй се спечелва и че нейното запазване иска по-скъпоценни жертви. Помни, че духовете на тези мъченици, които летят над жертвеника си денонощно, викат „отмъщение, когато настане сгода за тази ценна минута…“

Тази кървава история все още не е намерила подобаващо място в учебници по история. И ако по времето на социализма телеграфното споменаване на Старозагорското клане е било обяснимо, заради братските връзки с СССР, двадесет години по-късно не се намери нито един смел историк, който с факти да обоснове защо е била жертвана Стара Загора по време на Руско-турската война. Удобната версия, че това е било тактика от руска страна, за да бъде спечелена войната, отдавна е опровергана от един от участниците в нея – руският полковник Прерадович, командир на Първа бригада на българското опълчение и комендант на града.
Източник: http://j.mp/1CNIE09

Подготвиха за печат:

Росица РАНЧЕВА

Йовка НИКОЛОВA

Напълно разбираема е неинформираността на повечето българи когато стане дума за Филипините. Все пак, това е страна намираща се от другата страна на света, без преки граници с България и несвързна с нашата икономика по значим начин, или поне така е било досега.
Но напълно възможно е това да се промени в бъдеще!

Нека започнем с най-очевидното – Филипините са единствената официално християнска нация в цяла Азия! Въпреки, че става дума за католическите и протестантските форми на християнство, а не за православието, все пак повечето българи биха се почувствали много повече в “познати води”, ако някой наш сънародник се озовеше във Филипините, отколкото да речем в Малайзия, Шри Ланка или Индонезия.

 

  
  

  

  

  

  

  

  

  

  

Но има и друго нещо – филипинците, или поне тези, с които аз имах достъп по време на моето пътуване наскоро там, са много по-различни от повечето други азиатци. А аз съм общувал с добър набор от такива – от Япония, до Хонг-Конг, Индонезия, Сингапур, Малайзия и Мянмар. Има нещо много истинско в тези хора, които въпреки, че много от тях се борят с трудностите на живота и за оцеляване, като цяло излъчват позитивност, усмихнати са, готови са да помогнат! Сякаш го няма усещането за някакво “голямо его”, което човек трябва да преодолява, за да общува с тези хора. Но от друга страна, човек не остава с впечатлението за фалшива сервилност. Усещането ми беше по-скоро “получаваш това, което виждаш”, а това, което видяхме отново и отново бяха хора усмихнати, приветливи и пълни с енергия.

Нищо чудно, че филипинците са едни от най-търсените в сферата на услугите, хотелиерството и круизите по света. Те сякаш наистина имат някакъв национален дух или дар да служат и помагат. 

Разбира се, да се правят твърде големи обобщения би било голяма грешка. Все пак става дума за една изключително разнородна нация – има 8 основни диалекта, но над 120 по-регионални, в зависимост от класификацията. Не само това, но Филипините са архипелаг, състоящ се от над 7 000 острова.

При толкова разнородност никой не би трябвало да бъде толкова наивен, че да се осмели да обобщи кой знае колко неща за близо 100 милион филипиници. И въпреки това, добре е да се знае, че официалните данни твърдят, че 93% от 93те милиона филипинци са християни, като от тях над 10% са протестанти, а останалите са католици. Моите източници на място ми споделиха, че може да се каже, че около 1/ 3 от католиците са новородени християни, които обаче са решени да не излизат от католическата църква, а навместо това искат да донесат промяна отвътре. Филипините са една от най-важните територии за Рим.

Други важни факти от християнска гледна точка са например законите засягащи брака и аборта – във Филипините не е позволено по закон човек да се разведе или за жена да направи аборт. Това законодателство рефлектира дълбоките корени на католицизма в мисленето и начина на живот на хората. При положение, че младо момиче забременее, то си запазва бебето – с пълната подкрепа на семейството си и на обществото!
Стриктните закони за брака не означават, че няма проблеми в семействата. Изневеряват и мъже и жени. Ако брачен партньор обаче докаже изневяра в съда, може да прати своята “половинка” включително в затвора. Прелюбодейството са наказва с поне 7 години затвор – ако някоя от страните повдигне въпроса.

Страната все още се бори с корупция и бедност, резултат от дългогодишната диктатура на ген. Маркос и последвали корумпирани президенти и администрации.

През 2010 година президент става Бенино Акино Трети, наследник на род въвлечен в политическото управление на страната за четири поколения. Президента Акино се е справил с голяма част от корупцията в последните пет години, но в същото време желае да подпише закон, който да даде териториална автономия на ислямските сепаратисти-джихадисти от юга, вярвайки, че това ще ги спре от бъдещи терористични акции спрямо мирното население. Повечето християни не вярват в обещанията на ислямистите и се молят за провала на този закон.

Като цяло обаче, икономиката на Филипините претърпява бум и се намира на 13 място в региона според престижния изследователски институт Heritage.

Правителството е решено да се справи с бедността, особено в най-бедните райони на Манила Метро, където се счита, че между 2 и 4 милиона души живеят в условията на свръх-бедност, ровещи се между боклуците непрестанно, направили мизерията и мръсотията свой начин на живот.

Като християни, за нас Филипините са лъч на надежда в част на света, в която християнството наистина расте, но е все още далеч от официалния статут, на който се радва в тази островна страна. Мястото на Филипините в световното християнство в ключово! Една такава нация може да се окаже най-добре позиционирана за това да бъдат достигнати нехристиянските народи от югоизточна Азия. Колкото по-скоро църквата във Филипините заеме своето място като фактор в икономическия и гражданския процес, толкова повече са шансовете на Филипините да изпълни своята мисия между народите от региона и по света!

Според нашите домакини от IFL (Institute For Foundational Learning), църквата е по-въвлечена и по-единна днес от преди 20 години, но е далеч от това, което би трябвало и може да бъде.

А какво да кажем за Филипините и България? Повече и повече български фирми ще търсят пазари за своите стоки във Филипините, както и филипински такива в България и в Европейския Съюз чрез България. Колкото повече такива връзки се осъществяват, толкова по-големи са възможностите духовното влияние на Филипините да засегне и България, както и български мисионери да бъдат използвани във Филипините за Божието дело там!

Автор: Георги Бакалов

 

Кампанията #Филипини2015 е в разгара си! Тук можете да научите повече за това начиниe: http://j.mp/gophilippinies2015bg
Някой може да се зачуди защо сега и защо Филипините? Истината е, че това пътуване се подготвя от началото на годината. Истината е, че трябваше да мина през преодоляването на много съпротива срещу дори вземането на решение за ходене и служение. Но в края на март, чрез слово, което Бог даде на доверен брат в Господа, приех това предизвикателство и се реших. 

Реших да направя част от това начинание и моите братя и сестри в България. Усетих колко важно ще е, отивайки във Филипините, да се почувствам част от Тялото Христово в родината ми. 

От една страна, дявола иска да сме изолирани, всеки за себе си, в неговия си “ъгъл”, всеки зает само с неща важни за него. Това никога не работи добре! Наистина, има нормална, чисто прагматична част на това е всеки да движи неща важни за него! Така работи живота! Но в дадени моменти всеки от нас има възможност да участва в нещо по-голямо от личните си проекти. 
Има нещо силно в това да признаем нуждата си едни от други, да станем част от това, което Бог право в живота на някой друг, на някоя друга нация дори.

А защо не Филипините и защо не сега, е другата страна на въпроса? Всеки, който познава Бог може да реши това за себе си. Всеки, който е воден в Духа, може да реши дали иска и може да вземе участие.

Аз приех предизвикателството – ще се отделя от семейството си за 10 дни, ще летя общо по над 24 часа в едната посока; ще се изложа на дискомфорта на пътуване, ядене на странни храни, потенциални болести, вируси и всякакви други възможни здравни рискове.

Но знам това – ако Бог е този, който иска да съм там и да бъда негов съд за употреба, Той ще се погрижи и ще обърне всичко това за благословение на всички въвлечени!

Бог харесва да поемаме рискове и да излезем от зоната на комфорта си! 

Каня сега и теб, приятелю, да напрвиш нещо различно и да излезеш от зоната на комфорта! 

• Посети страницата, посветена на събитието: http://j.mp/gophilippinies2015bg
• Запознай се с това как се осъществи тази връзка с Филипините
• Отдели време да се молиш за мен и за Крис, за семействата ни, за снабдяване, за пастор Рой, за всички, които ще дойдат на събранията
• Сподели линка към страницата с приятели и познати, на които смяташ, че ще им е интересно
• Направи дарение! 
• Напиши нещо за твоите братя и сестри във Филипините! 
• Прати ми имейл с въпроси, идеи, слово ако имаш такива, насърчение! 
• Кажи ми как Крис и аз да се молим за нещо, което е важно за теб! 

Отново, линка към страницата посветена на събитието е тук: http://j.mp/gophilippinies2015bg

Ваш за Царството,

Георги Бакалов

Исус Христос поучава, че най-голямата заповед в Писанията е да обичаме Бог (Мат. 22:37). Поне половината от проповедите в църквите трябва да са свързани с тази тема. Остава въпроса: Какво всъщност значи да обичаш Бог?

В днешно време повечето от нас преживяваме някаква драма в ситуации свързани с взаимоотношенията между хора. Заслушайте се в разговорите на хората следващия път когато сте в някое кафене и ще бъдете учудени разговорите на колко хора се въртят основно около обсъждане и коментиране на други хора.

Цял жанр например, (т.нар. сапунени опери”), пълни главите на милиони хора основно с драматични сценарии в междучовешки взаимоотношения. Колко романи, жълти вестници и сайтове в интернет се въртят основно около това как хората се обичаме и мразим. Следват и различните под-категории на тези понятия – войни, изневери и борби за власт. Човешката история е история на драмата във взаимоотмошенията между хората.

Но истинската драма започва с взаимоотношението между Бог и човек.

Въпросът е не дали, а какво значи да обичаш Бог.

 

1. Никой не може да обича Бог в състояние на духовна смърт.

За да може човек въобще да схване заповедта за която говори Исус, той трябва да е новороден. Когато религиозни хора ми кажат, че и те са вярващи в Бог, един добър въпрос, който имам за тях е дали обичат Бог. Това е момента, в който става ясно дали някой наистина е познал Бог или вярата за него е просто някаква мистика, религия, церемония или интелектуална абстракция. Като стане дума за обич, на всеки става ясно, че изходната позиция на истинската вяра е любовта.

И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна< на нея>, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците. (‭Матей‬ ‭22‬:‭35-40‬)

Трябва човек да бъде новороден от Святия Дух, преди да може да приеме Божията любов и преди да може да обича Бог. Духовно мъртви хора могат да се молят церемониално, да се обличат странно, да постят и да правят всякакви религиозни или мистични неща, но не могат да обичат Бог понеже любовта към Бог може да дойде само от хора, които духовно са преживели новорождение.

 

2. Хора, които са парализирани от легализъм, не могат да обичат Бог

Да обичаш Бог означава не само да си новороден, но и да си освободен от духа на легализъм. Легализъм означава човешкото старание да бъдем по-богоугодни чрез спазването на религиозни правила, традиции и церемонии. Човек оплетен в такъв начин на мислене, не може да изпитва обич към Бог понеже основния начин по който вижда Бог е като суров съдия и осъдител.

Легализма е свързан и с гордост.

Да обичаш Бог е нещо, което произлиза от сърцето и душата, а не нещо, което спазването на церемонии могат да създадат в нас.

 

3. Да обичаш Бог означава да отделиш време да го опознаеш

Изисква се време човек да се задълбае в Божието Слово и да изследва истините, които то ни разкрива. Изисква се време човек да се моли и да търси Бог в молитва, да говори с Бог и да се научи да прекарва време в Неговото присъствие. За това няма заместител. Там е, където се провалят повечето от хората. Те нямат вярата, че ако търсят Бог той ще ги срещне.

 

4. Да обичаш Бог означава да не го манипулираш

Една от причините много хора да не преживяват Божието присъствие, е поради това, че за тях молитвата и дори целия им живот с Бог се свеждат до вярването в Него основно с цел Той да им помага във всичко да имат по-добър живот на земята. Това води до манипулирането на Бог. Хора, които се опитват да налагат на Бог какво той да благослови и да направи за тях, оперират от изходната позиция на контрол и налагане на своето си. Бог се противи на горделивите!

Обратно – идеята е да приемем инструкциите на Бог и да ги изпълниме.

 

5. Обичта към Бог е пропорционална на духовната зрялост

Колкото по-зрял е един християн, толкова по-голям е шанса такъв човек да е минал през всякакви изпитания. И ако е успял да мине през тях и да запази първата си любов, това вече е сериозна предпоставка такъв човек да се нарече зрял вярващ. В центъра духовната зрялост е стремежа и познавамето на Бог.

Същевременно, любовта към Бог не означава религиозно “роботизиране”. Не означава, че ставаме някакви хора рецитиращи библейкси стихове по повод и без повод. Хора, които се фанатизират в молитви и запомняне на стихове, но нямат собствена персоналност, са най-често наранени хора, които крият болката си зад фанатизмс си. Не, Бог се удоволства да ни види като свободни хора, които избират да го обичат именно понеже да свободни, вкл. като личности и персоналности.

“Това, че Христос е центъра на нашето съществуване, не означава, че той е центъра на нашата персоналност, на нашата мисъл и емоции.”

— Дитрих Бонхофер, Завет на свободата

That Christ is the center of our existence does not mean he’s the center in our personality, in our thinking, in our feeling.

— Dietrich Bonhoeffer, A Testament to Freedom

 

6. Любовта ни към Бог е откликване към Неговата любов

Да обичаме Бог е възможно само ако първо сме се отворили да приемем Неговата любов. Това става след като сме научили за това кой е той от Писанията, обновили сме ума си спрямо истината за него и сме отделили време да го търсим лично в молитва.

В тези моменти на лично търсене, Бог ни се разкрива по реален, осезателен начин чрез Святия Дух. Такова преживяване обикновенно докосва или дори разтърсва дълбоко цялото ни същество, включително емоциите ни. Човек истински познал любовта на Бог от първа ръка няма как да не отвърне със същата такава любов и посвещение към Създателя.

 

В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. 1 Йоан 4:10

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Да обичаме Бог може да се каже накратко, че означава:

• да приемем Неговите условия за това какво означава любов и как да я приемем, т.е. да изберем послушност към Него преди да искаме да го познаваме, вкл. преди да искаме да познаем неговата сила и любов
• да отделим време да научим за него от Писанията (вкл. чрез приемането на поучение, което Святия Дух дава на хора призавни и надарени да говорят Словото).
• да обновим начина си на мислене спрямо Бог и начина на възприемане според Словото
• да отделим време да търсим Божието присъствие и личната срещата с Него в молитва
• да позволим на тези ценности да станат водещи в нашия живот – в начина по който третираме хората около нас, включително у дома, на работа и по принцип

Тук можете да проследите записа от наскоро проведената дискусия – в онлайн чат рум по същата тема: http://nurph.com/gbakalov/replay?chat_id=642 

И последно, ако този материал ви е харесал, защо да не го препратете го на ваши приятели и познати 😉

Свърши времето на безплатните спасения и изцеления! Гениите-домакини на Бени Хин в България, са стигнали до заключението, че е време в България да се подходи по-прагматично по въпроса и да е спасяват основно тези, които ще си закупят билетче за представлението…уф, пардон, евангелизацията на г-н Хин в НДК. За търсещите изцеление “по-мога” да ги разбера (извинявам се за сарказма) – все пак болните хора харчат пари така или иначе за лекарства, защо да не похарчат за един опит за изцеление от Бени, нали?!   Как не се сетихме ние преди толкова години да продаваме билетчета за освобождние? Можеше поне разходите по събитията да си покрием, а не да ги плащаме месеци след това. Ама кой да е знаел! Ние старомодните сме си така – да даде който иска, колкото поиска, когато поиска. Какъв пък ти е на теб проблема, ще каже някой? Защо трябва да съдиш тези хора? Там е работата, че не ги съдя. Просто размишлявам на глас и каня максимален брой хора да направят същото. Защо е абсурдно да се плащат билети за проповядване на Евангелието и молитва за болни? Понеже Исус заповяда “Даром сте взели, даром давайте!” Мат. 10:8

Тия дванадесет души Исус изпрати и заповяда им, казвайки: Не пътувайте към езичниците, и в самарянски град не влизайте; но по-добре отивайте при изгубените овце от Израилевия дом. И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.

Едно е да създадеш например медиен продукт – книга, видео или аудио материал и да го продадеш. Да си вложил средства, да търсиш възвръщаемост и да искаш осигуриш бъдещето на разпространението му. А какво да кажем за даренията? Това не е ли начина по който виждаме в библията, че се издържаше и Исус и първото поколение вярващи в него? Има нещо сериозно ненаред в това да поканиш хората на християнска “евангелизация”, достъпа до която става само с билети. На което събиране да чуеш добрата вести, че Исус е платил за спасението ти със собствента си кръв! И е заповядал да правим това за другите без да им искаме заплащане. И в същото време на теб ти се продава билет!?!

 

Разминаванео е очевадно!

 

Наскоро бившия протестантски проповеднк Улф Екман отново възторжено се хвали в социалната мрежа Туитър, колко чудесно се чувства след като е станал католик. Първоначално г-н Екман обяви, че решението му да се обърне към католицизма е лично, и че нямало нищо общо с дейността му на проповедник. Но публичните му действия говорят нещо съвсем друго. Подхождайки чисто емоционално и апелирайки изцяло към емоциите, г-н Екман рекламира усещането да си католик със същата ревност, с която за години говори за Исус Христос, за мисионерство, за освобождение и за вяра. Не новата му вяра обаче. Предишната. Онази, за която написа десетки книги, от които е продал вероятно стотици хиляди копия.

Ето какво казва г-н Екман за католическата църква през 2014та година.

“Невероятно щастлив съм да съм Католик, пълен с радост и мир и дълбоко усещане на прибиране у дома. Каква благодат!”

А ето какво говори г-н Екман за католическата църква през 1989 година:

“А какво да кажем за игрите, които се разиграват пред очите на хиляди вярващи? Ако разгледаме историята на папството, то винаги се е съпротивявало, спирало и смазвало съживлението на християнството във всяка ера. Въпросът е: колко хора са били изгубени завинаги поради поклонението към мадоната (Св. Дева Мария – бел. прев.), вместо да отидат на небето чрез вяра единствено в Исус? Навсякъде папата разпространява култа към Мария и поклонението към мадоната.” — Източник: www.apg29.nu

What is it then for the games going on in front of thousands of believers’ eyes? Looking at the history of the papacy, it has always resisted, stopped and crushed all the revival of Christianity in every age. The question is … how many people by madonna-worship has been lost forever, instead of through faith in Jesus alone to go to heaven. Everywhere where the Pope will spread he Maria cult and madonna-worship.