Помислих си, вместо проповед по случай Възкресение Христово, защо да не споделя моята история за възкресението ми от мъртвите?
Това, което мога да кажа със 100% сигурност е, че на 20 години стигнах до приемането на вярата осъзнавайки две неща и то изключително ясно.
1) Има само една ИСТИНА за всичко, за мен е жизнено важно да я знам и аз не я знам. Бях убеден, че обяснението за ВСИЧКО – за произхода на живота по принцип, както и за това какъв е смисълът на моя живот – истината за тези неща и за всичко друго е само една, идва от един и същ източник.
За пръв път пипнах и четох Библия когато бях на 16 години. Съученичка ми я даде назаем за кратко време. Апропо, става дума за далечната 1985 г. Беше една от тези компактни Библии, с оризова, висококачествена хартия. На мадамата баща ѝ беше филмов деец и като интелектуалец беше се сдобил с Библия по някакъв начин (даже не се бях замислял как се става филмов деец (режисоьр) по онова време….кой знае, може и да е бил от малцината просто свестни хора, които “някак си” са успявали да направят професионална кариера в културата по онова време. Така и никога не разбрах. Само знаех от момата, че трябва да върна Библията след няколко седмици преди баща ѝ да разбере и да тя да има “ситуация” в къщи)….
Бях изключително привлечен от Псалмите. От радоста, която е изразена в тях, от възторга към Бог. Какво са знаели авторите на тези Псалми, което аз не знам, се питах тогава. Човек, който фанатизира или в истерия или в някаква делюзия не може да спише такива красиви и верни слова?
Кой е този Бог, който тези хора така пламенно хвалят, плачат пред Него и му се покланят? Как им се е разкрил? Той ли е източникът на ИСТИНАТА?
2) Знаех, че нямам в себе си любов. Нито дори добрина. Каквато любов и добрина да имах, осъзнавах, че всъщност бяха любов и добрина от вида – танто за кукуриго. Как може човек да живее дори ако не може да обича неегоистично и да прави добро неегоистично?
За това трябва самото ти вътрешно естество да е различно, а аз вече знаех, че морално съм банкрутирал и нямам какво да дам на света освен егоизъм, лицемерие. Т.е. искаше ми се ако може някак си личноста, която вече познавах, себето, в чиято вътрешна морална корупция/разваленост бях убеден, ако може да умре, да изчезне. Понеже бях убеден, че няма ремонт на света, който да може да промени естеството ми. Бях убеден, че само тотално унищожение е единственото освобождение както за мен така и за всеки друг.
Калвин нарича това “total depravity” но аз тогава не знаех дори кой е Калвин, да не говорим за неговото учение. Всъщност учението, че човек е тотално банкрутирал морално е един от основните стълбове на протестантизма. Явява се контрапункт на католическото учение за “заслужаване” на праведност чрез добри дела и/или индулгенции. За какво обаче тогава ти е Изкупител, ако само можеш да се ремонтираш и да си подобриш “статута” в очите на Бог чрез праведени/добри и/или религиозни дела?
Но аз и тези неща тогава не ги знаех….просто знаех със сигурност, че съм тотално деградирал морални и сам с мои усилия мога най-много да варосам гробницата, но не и да се промени естеството на разлагащия се в нея морален труп.
Също така, определено не исках да обременявам който и да е с моето его, с моите нужди, желания и т.н. понеже човек, който вече е наясно със собствения си морален банкрут, как и защо би искал да натовари друг с него? Било то приятели, да не говорим за семейство.
По-късно, когато започнах да чета Римляни 7 глава беше все едно някой лекар беше ме прегледал, беше установил със съвърешна точност диагнозата и диагнозата беше това, което вече знаех – смърт. Как звучи само 8 глава обаче, след като сме убедени в истинноста на 7 глава! Но аз не знаех това по времето на моята мега мизерия точно преди да приема вярата.
Просто знаех, че без ИСТИНА и без ЛЮБОВ животът няма никакво обяснение, но стоях на портата и на двете, имах усещането, че и двете са едно и също и идват от един и същ източник, но от къде да знам това дали е така?
Първият лъч на светлина и доказателство, че Библията е и за нас днес, бяха “Мислите” на Паскал. И най-вече неговото свидетелство за срещата му с Бог.
Второто беше близката среща със смъртта докато работех в Съдебна медицина и Военна академия преди да вляза в казармата.
И последно, когато лятото преди да преживея срещата с Бог започнах да чета четирите Евангелия и да разбирам, че ВСИЧКО е в Исус – всичко, което бях търсил някога, че той е И ЛЮБОВ, И ИСТИНА и, че едното без другото са заблуда…всичко си дойде на мястото.
Най-големия шок за мен през годините е осъзнаването на това, че огромни маси от хора стават религиозни ПРЕДИ да са осъзнали тяхното състояние без Бог, описано така ясно в Римляни 7 глава. Което обяснява арогантноста, която хора някак си успяват да облагородят и да я представят я като “човешки права”, я “достойнство”. Т.е. ако Бог (или някой, който говори от името на Бог) ИЗОБЛИЧИ моята глупост, аз ще се ЗАСЕГНА вместо да се замисля как да разкарам глупостта си, която няма място в моя живот и принадлежи на старото естество, което вече знам, че е проклето и безбожно.
Шок е за мен да осъзная колко хора стават “вярващи” но всъщност в тях си стои усещането, че “някой” им дължи нещо. Много? Всичко? Дори Бог? Но понеже не им стиска да са докрай честни и да си признаят, че нещо в тях (егоиста) смята, че Бог му дължи щастие, си го изкарват на някой друг….без значение кой..може да е брачен партньор, може да е родител, брат, сестра, приятел….
Бог не ми дължи нищо! Нито на теб.
Всъщност не, греша.
Бог ми дължи едно единствено нещо – ВЕЧЕН СЪД!
Както и на теб.
Вечен съд за онова проклето същество, просмукано до мозъка на костите си с егоизъм, страх, измама, лицемерие, себеправедност – всичко само и само да не поеме отговорноста за собственото си състояние.
Добрата вест е, че онази личност, която заслужаваше именно ВЕЧЕН СЪД – “грешника”, “стария човек” в мен, беше личноста, която Исус прие в себе си на кръста на Голгота. Това беше личноста, която беше прикована с гвоздеи, бита, линчувана, разкъсна. Целия Божи Гняв се изля върху това мое старо, развалено морално разложило се “аз”….
И след това освен физическото наказание, унижение и мъчение, Той беше отведен в Ха̀дес, където беше тормозен, мачкан и измъчван по начини които нашия ум дори не може да разбере….Напълно изоставен и отделен от Създателя….от Бащата…….от Духа…Напълно сам….Без каквато и да е гаранция за това дали ще бъде възкресен….ЧОВЕКЪТ, който беше оставил БОЖЕСТВЕНОТО НА НЕБЕТО, за да може да страда за мен и за теб КАТО ЧОВЕК и да бъде ВЪЗКРЕСЕН КАТО ЧОВЕК – пак за нас, а не заради него самия.
Това е моята “проповед” за Възкресение – моето свидетелство, ИСТИНАТА НА КОЯТО СЕ ПРЕДАДОХ БЕРЕЗЕРВАНО и на която служа до днес….
Истината, която не знам на колко българи ще успее Бог чрез мен да отвори очите да видят и приемат…дано да са повече….но и всеки друг да отхвърли, това не променя нито неговата Истина, нито Неговата Любов, реалност и сила!
Моите наблюдения за години са, че ние сме дълбоко безбожно племе. Много, изключително на дълбоко ниво сме “корумпирани”. В името на физическото си оцеляване сме се научили как да оперираме в двуличие като тотални професионалисти. Не всички, но повечето хора не служат на Истината, понеже дълбоко в себе си те нямат друга истина освен съхранението на собственото си “аз”. То е наранено, може би дори малтретирано, унижено…то се е ЗАРЕКЛО – направило е ОБЕТ пред себе си, че няма никога на никой да се довери за нищо, понеже сме убедени, че ВСЕКИ ще злоупотреби с него, ще се възползва, ще го унижи…Понеже това е, което се е случвало винаги и ще се случва винаги.
Това е българинът. А тези, които излязат от това състояние на първичен страх за своето “аз” и се доверят на Бог и така заживеят свободни – да обичат и да служат на Истината – такива са ексцентрици, изключения.
Не знам колко време ще имам силите – да се говори Божията истина на “нашего брата” е уморително. Понеже зад фасадата върви постояненно конкуренция, опониране, съревнование, доказване все на нещо, себеправедност, реакционизъм…имената са много. Библията ги сумира в едно: бунт. А всеки бунт изморява. Бунтарите не носят отговорност за нищо, всичката им енергия е само за да смущават и да дерайлират. Те нямат план за бъдещето, или имат само утопични и фанатични идеи. Бунтарят не живее в реалноста. Тя за него е несправедливост, която той не заслужава. Затова е и бунтар. Дори спрямо Бог. Понеже помните ли, Бог му дължи нещо. Всичко?
И затова Божията истина се бори с нашия народ.
Бог се бори и с Яков. Яков беше толкова корав, че Бог трябваше да счупи нещо в него, за да му надвие.
Но езичника не иска да чуе, че Бог поради добрината си чупи нещо в нас, за да се предадем. Езичника е целия просмукан от entitlement, усещането, че някой му дължи нещо. Дори Бог.
Затова и българина се лашка между две крайности: или обвинява Бог за всичко, или суеверно го почита “за всеки случай” – не, че вярва в него или Учението и Истината на Бог.
Чудя се какво ли пък ще стане ако се съберат една група от хора, които наистина са били счупени? Благодарен съм, че познавам такива. Как пък с тях приказката ни върви? За каквото и да е. Как пък за тях “смирението” им идва лесно? Може би понеже осъзнават, че смирение всъщност е нормалното състояние на ума и душата пред Бог Всемогъщи? Как може да не си смирен пред Създателя, в чиято ръка е “щепсела” на всеки на дъх, на всяко наше сърцебиене? И същия този Създател е бил така добър, че вместо да те разнищи на атомно ниво, се е смилил до степен такава, че сам да поеме наказанието за твоя грях и нечестие?
Затова не се сърдя на хленчещите, обвиняващите, вътрешно спорещите и съревноваващите се. Разбирам, че имат вътрешен проблем. Не смятам, че съм по-добър от тях. Просто избрах да се предам на “властите” 🙂
Разбирам, че колкото и да докарват фасадата до някое време, в един момент се разкриват и експлоадират. Някои пък имплодират и просто “изчезват”…Разбирам, че аз можеше да съм един от тях, както и, че мога един ден да стана един от тях, ако не беше за Божията милост.
Това сме ние, човеците.
Бог остава верен!
Semper prorsum, semper reformanda!