Може да звучи леко сурово, но след години наблюдния мисля, че е доста близо до истината ако кажем, че повечето вярващи живеят постоянно в зоната на извиненията. Казваме, че вярваме в Бог, който е Създал Небето и Земята, който ни е спасил и който е наш Господ, но когато дойде време за действие, твърде много хора си намират всякакви извинения.

Какъв е резултата?

В крайна сметка се оказват малцина, които са наистина на разположение и дават нужната енергия, време и ресурси за Божието дело. Твърде много се оказват зрители и коментатори.

Когато се съберат хора, които не живеят в зоната на постоянните извинения, тогава се случват велики неща! Няма граници какво може да се случи дори ако само 100тина души, които са сериозни за прокламацията на Евангелието, се съберат и потърсят Божиите решения за света днес.

Жетвата е там. Хора търсят Бог дори да не го разбират. Наша е отговорността да създадем мостовете нужно да прекосят бездната разделяща ги от познанието на Бог.

Някои от важните моменти:

• Именно заради извинения хора не приемат Евангелието, когато споделим с тях Добрата Бест.
• Заради извинения малцина жертват и дават, за да бъдат достигнати хората
• Заради извинения нямаме нужния ресурс да помогнем на нуждаещите се
• Как да станеш човек, който не живее в зоната на извиненията

Това е за което говорих днес във видео стриминга на живо: Без извинения! Желязната логика на ап. Павел.