Истината си има гласове и личности, чрез които говори на отделни хора и на цели групи. Някои от тях са хора на Словото, други се подвизават в политическото пространство. Трети са хората, които никога няма да са „имена“ и  „лица“ по екраните и списанията, но със сигурност са имена и лица всеки ден в живота на своите семейства, приятели, познати, колеги, съседи и роднини. С други думи, всеки има да свърши своята уникална част в това да се чуе Истината и да предизвика друг в неговото решение и отношение.

Една от най-интересните, драматични, интригуващи и духовно заредени с огън „сцени“, които са описани в Евангелието е моментът, в който Исус от Назарет стои пред Пилат Понтийски и му заявява, че той (Исус) е наистина Цар.

И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?….

Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти правоказваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Пилат Му каза: Що е истина?

(Евангелие от Йоан 18:33-38)

Истината стоеше пред Пилат, а той питаше що е истина. Но така или иначе, Истината стигна до него и той носи своята отговорност за делата си. Истината има своя начин да стигне до когото трябва. В случая на Пилат, лицето и гласът на Истината беше самият Исус.

Но това не е ли пример за нас самите, независимо в коя епоха живеем?

Апостол Павел цитира езически поети в своите апостолски послания и проповеди. Защо? Понеже голямата цел на Павел беше да се чуе Истината, независимо как. Той не позволяваше на формата да определя съдържанието. Точно обратното!

Понякога ситуацията изглежда трагична. Пророк Исая говори за един такъв момент, в който истината е „паднала на площада“ и няма кой да й служи. Тогава Бог мобилизира Царството си и влиза в режим на духовно воюване. Сам Бог се намесва тогава, когато трябва и когато нещата изглеждат най-зле (Исая 59:14-17).

В началото на тази година преживях дълбокото наскърбяване на Святия Дух от това, че Словото на Господа не се чува в България. Бог иска да се чува Словото Му – Истината на Бог. Той иска този народ да бъде спасен, избавен…да се върне от пътищата си…но вече 27 години болшинството от хората избират безбожието. Няма здрав разум, няма свободолюбие, няма сериозен дискурс, в който искрени и истински хора, които заедно биха могли да са решаващ фактор за промяна, да участват. А няма ли разговор, няма единство. А няма ли единство, няма устояване, има само падение.

Буквално дни след като освободих Словото на Господа за това, че България е под Божия съд, се случи трагедията в Хитрино. Скърбя за загиналите и семействата им. Бог не е, който убива хора, сякаш е някакъв маниак, който изпитва удоволствие от това да покаже колко е велик, а ние какви сме червеи безсилни. Това е една изключително плътска, грешна, небиблейска и абсурдна идея за Яхве, Богът на Авараам, Исаак и Яков. По-скоро съдът на Бог е вдигането на Неговата ръка на протекция и предаването на хората, които са Го отхвърлили, на духа на смърт. Космическият конфликт е между живота и смъртта. Това е основно библейско схващане, което не може да бъде подценявано. Може да се види в историята и на ранните човешки цивилизации, историята на Израел, християнската цивилизация, та чак до наши дни.

Библията поучава, че настоящото творение и живот се случват буквално под „купола“ на космически конфликт, който влезе в действие с разбунтуването на Луцифер, а след това и с падението на човешката раса. Грег Бойд, в неговата феноменална книга „Бог, който воюва“ (God at war), прави следното разтърсващо изказване: „мирогледът на воюването (warfare worldview), е по един или друг начин основният мироглед на библейските автори.“ Бойд твърди, че всъщност служението на Исус и на апостолите, както и на поколението след апостолите, може да бъде разбрано правилно единствено в контекста на духовно воюване, на духовен конфликт между Бог и царството на сатана.

Именно тази парадигма ни помага да разберем идеята за Божия съд. Представете си състезание по дърпане на въже. Две страни дърпащи в противоположни посоки. Бог ни придърпва към себе си чрез „връзки на любов“, както казва Библията. Ние, плътския човек в нас, националната ни култура, културата на корупцията, се противят.

„Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов…“ (Осия 11:4) 

Но какво правим ние, хората? Лично в нашия живот и като общество? Когато Истината ни говори и стои пред нас, по-добри ли сме от Пилат? Разпознаваме ли нейния глас?

Бог „не гледа на лице“. А ние?

В един момент, ако се инатим твърде дълго, Бог пуска въжетата и връзките на любовта. Никой не знае кога може да настъпи този момент. Само знаем, че за всяко нещо си има време под небето. Знаем, че Бог е дълготърпелив за много неща, но знаем и предупреждението на ап. Павел, да не се заблуждаваме, Бог не е за подиграване, каквито семена пожънем, жетвата ще дойде в един момент!

Мисля, че цялата тази година Бог ме приготвя, за да дам това слово. Това беше най-важното нещо, което Той имаше за мен от месец март насам, когато започнах да се въвличам в процеса и да говоря за Словото на Господа. Извика ме отново и отново да застана на „стражата си“ и да не позволявам на всякакви други ситуации да ми отвлекат вниманието и да внимавам какво ще ми говори Изобличителят ми, както го нарича пророк Авакум:

На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си. (Авакум 2:1) 

Изборите за президент бяха кулуминацията на един 27- годишен период на демократично, посткомунистическо…безбожие. Липсата на морал и етика на всички равнища са довели народа ни до ниво на почти тотален нихилизъм. Ако не беше обвързването ни с международната икономика (външни пазари), българската такава (национална икономика) е жалка история. Ако не бяха парите, които българи от чужбина ежегодно пращат до своите роднини, икономиката ни щеше се срине моментално, без да има какво да замести тези 4 милиона лева на ден постъпващи в националната икономика – общо над милиард и половина лева на година! Друг един доклад определя размера на капиталите, които влизат в националната икономика отвън, на милиард и половина долара! Без външния свят сме буквално за никъде – икономически! Без Бог – живеем в името на една утопия. А утопия означава буквално „наникъде“..,“няма такова място“, заблуда, един вид. Мираж, излюзия.., това са идеите и мечтите за едно бъдещо оцеляване и успех на България без Бог!

Неосъжането на комунистите и липсата на лустрация на всякакви етажи на властта е може би най-ясният сигнал за толерирането на злото от миналото и вграждането му в днешното уж „ново начало“ на обществото от 27 години насам. От там произлизат и корупцията, несвободните медии, зависимостите в съдебната система и т.н.

Бог съди всичко това!

В съда си Той знае как да си спомни милост и да покаже милост към тези, които са му верни (Авакум 3:1-2). Но нека не се заблуждаваме – като цяло, след първоначалния период на отвореност, който трая едва 2-3 години, България като цяло отхвърли призива за вяра в Исус, който отекна по нашите земи. Православната църква пък има своите си проблеми, включително и с бивши агенти на ДС, които днес управляват най-висшия клир. Протестанските църкви също отказаха да лустрират корумпираните пастори-агенти. България буквално плаче за съд!

Ако продължаваме по този начин, Хитрино ще се превърне само в първото от поредица потресаващи трагедии. Цели градове могат да изчезнат от картата само за минути. Понеже Бог е пуснал въжето и е оставил тази нация на собствените й страсти и страхове.

Истината обаче намери още един свой „служител“, глас и личност – бившият правосъден министър Христо Иванов. Наскоро той обяви нова политическа партия и призова целият ни народ да остави илюзиите и митовете за това, че ЕС ще разреши нашите национални проблеми. Истината намери начин да бъде чута. Един общественик, превърнал се в символ на анти-корупцията, произнесе съд върху илюзиите и митовете, че бюрократичното, левичарско ЕС ще ни бъде от някаква помощ, ако ще се справяме с корупцията. Г-н Иванов, най-вероятно без да го осъзнава, изрече може би най-важната и актуална истина за народа ни – истински съд върху старото, бутафорното и неактуалното.

Ето я сега и другата част на същата „монета“ на истината, която говори г-н Иванов – за това воюване „само тук и само ние“ – то е така в смисъл политически, но в духовен смисъл е малко по-сложно, понеже безбожието е дори по-голямата част от проблема. Няма да може да успее България САМО с измитането на политическия боклук – ще е задължително нужно да бъдат изметени цели офиси и на дадени вероизповеданя, както и в живота на всеки един, за да дойде реално единство в България. Само Бог може да направи това и само чрез молитва и адекватни пророчески действия и поведение, можем да сме част от решението, а не от проблема.

За още поучение на темата за Божия съд над България, можете да гледате и чуете това видео, както и да следите сайта http://www.svoboda21.com