Апостолска Реформирана църква

Там, където няма пророческо видение, (חָז֖וֹן – hazown, от иврит, виж https://forvo.com/word/חזון/ ) людете се разюздават. А който пази законa е блажен. (Притчи 29:18)

В този добре познат библейски стих се говори за това колко важно е видението и как то влияе върху единството.

Нека накратко анализираме някои от използваните термини:

“ВИДЕНИЕ”:  По-детайлно изучаване на така преведената дума разкрива изключително силна духовна динамика. В случая „видение“ означава свръхестествен елемент, който теолозите понякога определят като „екстатично“ откровение – трансцедентален сън, глас, отворено видение или друго божествено слово. Явно е, че видението е послание, разкрито от Святия Дух, а не маркетингов трик.

“ЕДИНСТВО”:  Когато говоря за „единство“ тук, имам предвид единство в контекста на Тялото Христово.

“ТЯЛОТО ХРИСТОВО”:  Очевидно, под Тялото Христово имам предвид нещо коренно различно от това, което виждаме в повечето църкви днес. Без да омаловажавам усилията на множество честни хора в целия свят и, надявам се, без да ви звуча като някакъв арогантен всезнайко, бих желал смирено да споделя, че повечето т.нар. „църкви“ в днешно време не успяват адекватно да обяснят библейския и ранно-християнския исторически смисъл на феномена „Тяло Христово“.

Най-просто казано, според Новия Завет Тялото Христово представлява духовно цяло от хора в духовно единство с Христос.

Естествените семейства, например, са свързани чрез кръвна връзка.

Групи от хора могат да бъдат обединени около общ етнически произход. Или могат да се обединят около националност,  култура и религиозни традиции.

Тялото Христово обаче е явление, основано на откровението, което апостол Павел получи.

Бог му разкри желанието Си да обедини всички хора в Месията. Това ново единение произлиза от библейското разбиране, че „всички съгрешиха“ (Римл. 3:23) и сега в Христос всички са изкупени и са част от едно ново „тяло“.

Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски, защото вие всички сте едно в Исус Христос. (Галатяни 3:28)

Това не е просто някакъв глобален абстрактен феномен. Апостолът описва изключително подробно живота на ранните християнски общества в 1 Кор. 14, например, като дава ясно да се разбере, че се обръща към реални хора, които се събират редовно, споделят храната си, духовните си преживявания и живота си като цяло.

А вие сте Христово Тяло и поотделно части от Него. (1 Кор. 12:27)

Оттук можем уверено да направим някои много важни заключения за живота на ранните християни и да следваме такъв модел в нашия живот днес. Начинът, по който функционира обществото сега, се е променил много, но непроменените духовни потребности на човечеството са едно от най-важните доказателства за универсалността на Евангелието да се прилага във всяка култура и в цялата човешка история.

Д-р Ким Тан, биохимик, член на Кралското общество на лекарите и автор на феноменалната книга „Изгубено наследство“, предоставя голямо количество информация за организацията на ранната християнска общност и дефинира пет отличителни характеристики на ранната апостолска църква – била е евангелска, църква на тайнствата, петдесятна, радикална и организационна.

Факт с непреходно значение е, че Бог не остави след Себе Си просто книга или догма, нито философия или принципи за живота, а видима общност от хора

 (Лесли Нюбигин, Божият дом, Лекция на тема „Същността на Църквата“, 1953).

 От казаното дотук, надявам се, става ясно, че Тялото Христово е напълно реално тяло, от плът и кръв – хора, обединени от духовното си единство с Бога и един с друг, а не само от абстрактна богословска идея.

 

1. 1. Първо голямо противоречие

Едно от първите големи противоречия в историята на Църквата е свързано с това как всъщност човек става част от Тялото Христово.

Първоначално било прието, че грешникът става едно с Христос чрез покаяние и изповядване на грях, след което се случва чудото на новораждането. Никой не може да надникне в сърцето и ума на друг човек. Само Бог познава и съди съвършено подобни дълбоко интимни и субективни преживявания.

И тук се появява тайнството в Църквата. Водното кръщение, едно от тайнствата, било фундаментално важно за ранните вярващи, що се отнася до разграничаването на искрените от лъжливите обръщенци към Христос.

С времето християнството станало официалната религия в Римската империя и същността на кръщението се променила, призивът към покаяние отстъпил пред литургията и церемонията, а единението с Христос и Тялото Христово било редуцирано до кръщение в детството чрез напръскване с вода и отглеждане в семейство, спазващо християнската традиция да се „ходи на църква“.

Реформацията през Средновековието била сериозен опит за промяна на практиките на римската институция, но по мое скромно мнение, 500 години след Реформацията все още имаме католицизъм и полу-реформиран католицизъм, т.е. протестантство. Основната структура на римския модел за Църквата се запазила като доминираща за повечето, ако не и за всички, протестантски деноминации като само длъжността на папата била заменена от деноминационни структури, които и до днес имитират този модел посредством местни епископи и се фокусират върху неделните богослужения.

Днес е налице смесица между модела, наследен от римската църква, и опитите на Духа да сформира истинско Тяло, което се движи и действа в духовно единство на всяка отделна част с Христос и една с друга.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да внесе разбиране за духовното естество на единството с Христос и с Тялото Христово. Докато хората все повече и повече осъзнават, че истинското духовно единство зависи и се дефинира в същността си най-вече от това колко честен е всеки човек със Самия Христос и с духовните си братя и сестри, а не от това дали участва в организация или в ежеседмични богослужения, би трябвало да се провокира ревностно търсене на Бога и истинско единство с братята и сестрите по вяра. Плодовете в живота на човека след определен период от време могат да разкрият дали той/тя наистина е станал/а едно с Христос или не. Очевидно плодът в нашия живот се проявява първо във взаимоотношенията ни с нашите най-близки. С времето повечето хора, които познаваме и те ни познават в някаква степен, опитват „вкуса“  на нашето истинско духовно единство с Христос и познанието ни за Господа.

 

2. Патриархалният семеен модел

Затова прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос], от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята. (Ефесяни 3:14-15)

Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог. (1 Коринтяни 11:3)

Явно е, че библейският модел за реда в семейството според Божия замисъл включва ясно изразена водеща роля на мъжа спрямо жената, но на първо място Христос е главата на всеки мъж. Само тогава съпругът би могъл да предяви претенции за глава на семейството и на съпругата си.

Можем да наречем този модел „патриархален”. В случая, когато жена се грижи за семейство като самотна майка-християнка, тя поема ролята на глава на семейството. Основните отговорности на тази позиция включват:

1. духовно взаимоотношение на семейството с Бога и с демоничните сили;
2. вземане на решения, засягащи цялото семейство.

Патриархалният семеен модел следва примера на Самия Небесен Отец, от Когото, както изтъква апостолът, „носи името си всеки род на небесата и на земята.”

Наследяването на фамилията на бащата продължава да бъде демонстрация на принадлежност към дадено семейство. Фамилното име на всяко семейство е фундаментално свързано с Бога, от Когото произхожда целият човешки род. По този начин, чрез Адам, праотецът на всяко семейство е Самият Бог.

Този патриархален елемент беше основна движеща сила на апостолското служение.

Защото, дори да имате десетки хиляди наставници в Христос, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Исус Христос чрез Благовестието. (1 Коринтяни 4:15)

И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали. (Деяния 14:23)

И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. (Деяния 16:4)

Навсякъде, където се сформирали общности чрез проповядване на Благовестието на Царството, апостолът и неговите преки последователи (апостолатът) се ръкополагали избрани зрели вярващи, на които възлагали грижата за стадото. Може да се каже много за функцията и ролята на презвитерите в Тялото, но това ще стане на по-късен етап.

Тук не бива да се пропуска ролята, призванието и функцията на патриарсите – бащите, които Бог е изпратил до различни групи от хора, за да представляват Самия Отец. Ако Тялото Христово е семейство, в което всички са свързани в духа с Христос и поотделно един с друг, ролята на патриархалния баща е от огромно значение. Няма семейство без баща. Общности, изградени само на основата на презвитери без бащина фигура, рано или късно съвсем естествено ще се трансформират в патриархално ръководени или просто ще се разпаднат. Семейството остава върховната Божествена институция, превъзхождаща абсолютно всички други църковни и светски институции.

Нациите с бащи-основатели, които се почитат и се следват, имат силно чувство за национална идентичност. Нациите, които не са успели да разпознаят своите бащи-основатели, обикновено стават жертва на деспоти и самозванци, които пренаписват историята така, че да съответства на собствените им егоистични амбиции.

АПОСТОЛСКИ ЗАДАЧИ:

• Да се формулират критично важни основополагащи документи и дефиниции, необходими на общността, за да придобие чувство за ясна духовна идентичност и практическа мисия;
• Да се изгради структура, покорна на Духа, която да гарантира свободно движение в силата на Духа;
• Да се формулира възможно най-ясен план за приемственост в следващите поколения лидерство, но достатъчно гъвкав и отворен за изменения според Божието водителство в бъдещето.

 

3. Разбиране на видението

Нека се върнем към увода на статията.

Там, където няма пророческо видение, людете се разюздават. А който пази закона, е блажен. (Притчи 29:18)

Това, което говори Бог, е от първостепенна важност. То трябва да бъде записвано, почитано, измолвано, разбрано и разтълкувано чрез Духа, така че всеки човек да може ясно да знае какво е видението (Божието Слово) и как засяга индивидуално живота на всеки един.

Вярно е, че хората имат способността да се самоорганизират около велика идея, за което свидетелства и Вавилонската кула.

Но когато има ясно разбиране, че някой е изпратен от Бога с пророческо слово и това „Слово“ е в ядрото на формирането на общността, вече имаме най-важните елементи за изграждане на апостолска мисионерска общност:

• Слово от Духа;
• Патриархален баща;
• Ясно прокламиране на Писанието на Царството;
• Отклик на призив за спасение;
• Едно с Христос и един с друг;
• Разбиране на пророческото слово и уникалното призвание на апостолската мисионерска общност;
• Процес, подплатен с мъдрост и характер, който позволява различните части на Тялото да се напасват ефективно.

Всеки опит да се „изгради църква“ по методите на вече съществуващи институции крие опасност да се създаде Франкенщайн – християнско тяло, което е отчасти от Святия Дух, отчасти под човешки контрол. Такава е тъжната история на много църкви.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Да се насърчи изграждане на култура на уважение към Божието Слово (пророческото измерение), както и култура на внимателно изчистване на псевдо-пророчески елементи, които най-често са творения на душата, ума и емоциите.

 

4. Управление

Управлението на духовно семейство, посветено на възстановяването на автентични апостолски модели, не е за страхливите и малодушните. Мъжете и жените, които откликват на това призвание, трябва да са готови да се жертват, за да възстановят олтара на Господа у дома си и в църквата като общност.

Отговорността за установяване на действащо управление е на апостолския патриарх. В книгата Деяния на апостолите можем ясно да видим апостол Павел:

• да събира апостолат;
• да сформира общности под своя опека и под тази на апостолата;
• да установи действащи модели, които да могат да се дуплицират и доразвиват от следващи 3 поколения.

Повечето създадени деноминации действат съгласно принципа „изплакни и повтори“: установяват някакъв протокол и традиции и ги спазват непроменени за поколения напред, дори да са били погрешни и да имат недостатъци. Мнозинството „редови” християни приемат нещата такива, каквито са и не се интересуват от управлението на Църквата. Затова не подлагат под съмнение тези установени практики. Но всяка църковна система, изградена от човек и неотговаряща на разкритите от Бога апостолски модели, в края на краищата ще се провали. Такава е човешката природа. И обикновено в такова време на криза хората задават въпроси, но повечето предпочитат „да изгасят пожара” и „да възстановят единството”, за да могат членовете на църквата да се върнат към нормалното русло на своя живот.

Реформацията на Църквата ще дойде от безстрашни мъже и жени, които разбират Божието желание да види Тялото под господството на Главата Исус, както Бог е определил да бъде. Такива реформатори ще оспорят статуквото и ще издигнат Писанието и апостолската традиция, за да преразгледат всички модерни практики.

Апостолските бащи са получили властта:

• да разбират тайни в Словото за полагане на основите;
• да прокламират и изясняват сложни духовни истини, така че да позволят на Святия Дух да отвори очите на мнозина;
• да поставят начало на апостолски мисионерски общности;
• да освобождават духовни дарби и призвания за отделните членове и за Тялото като цяло;
• да пуснат в действие ефективни програми и системи, които да повлияят върху общността и с това оказват положително влияние върху цялото общество; да завоюват позиция на всички нива в обществото; да изградят лидери и да дадат насоки, които да влияят върху цялото общество.

В подобна апостолска мисия има място за всеки. С правилно разбиране на принципите на Божието Царство можем да посветим живота си на нея и да очакваме резултати, обещани в Писанието и многократно доказани в историята досега.

АПОСТОЛСКА ЗАДАЧА: Човешкото управление реално може да навреди на истинските апостолски мисионерски общности. Само хора, доказали своята любов, компетентност и заинтересованост мисията да успее, трябва да бъдат канени да участват в нейното управление.

Георги Бакалов

Несъмнено някои хора наивно смятат, че само понеже са минали 27 години след падането на Берлинската стена, повече няма какво да се говори за комунизма. Тези наивни схващания са намерили почва и в много хора, които изповядават вяра в Бога. Бързи да прощават на комунистите, те не искат да чуят за проблемите, които този сатанински режим е създавал и продължава да създава в живота на милиони души.

Време е за едно дълбоко духовно изкореняване на сатанинските корени на комунизма. Това е духовен призив. Поведението на официалната протестантска църква, например, особено след отварянето на досиетата на бившата комунистическа служба на терора Държавна Сигурност, през 2012 година, показва ясно, че няма нито воля, нито разбиране за сериозността на този духовен проблем.

Нека го кажа ясно: Карл Маркс е възпявал Сатана! А комунизма е сатанинска идеология, основана на лъжа, измама, заблуда, омраза, терор, грабежи, насилие, извращения, масови убийства, психически тормоз, убийства на милиони хора чрез глад и мъчения.

Проследявaнето на сатанинските корени на комунизма започва с един анализ на Карл Маркс –  индивид, който явно е продал душата си на Сатана, в следствие на което създава и своята философия, която метастазира в толкова страни и народи, превръща се в любима система в ръцете на комунистически масови убийци-диктатори вече за десетилетия.

Този кратък материал не претендира да е някакво подробно изучаване на темата, а по-скоро да насочи вниманието на търсещите отговори за състоянието на нещата в нашия народ. Всеки може да изследва тези проблеми за себе си.

Сатанинските поеми на Маркс

Маркс израства като християнин. Въпреки, че етнически произхожда от еврейско семейство, бащата Хайнрих Маркс, който е бил адвокат, приема християнството през 1824 г., в опит да се интегрира с християнската култура в Германия. Семейство Маркс никога не е страдало от лишения. Карл Маркс израства в материално осигурено семейство. Учил е в университета в Бон, а след това и в Берлин. Никога не е познавал еврейската вяра и култура, нито е имал какъвто и да е интерес към тях. Защитава докторска дисертация в Йенския университет, пише известно време като журналист и през 1848 издава своя Манифест в Брюксел, където и започва да организира комунистически групи. След Белгия Маркс се установява в Англия, където остава завинаги.

Най-ранните писания на Маркс са на християнска тематика. Но след като завършва училище, нещо му става. Започва да пише стихове, разкриващи рязък срив в неговото духовно състояние.

Историкът Пол Джонсън казва следното:

„В поезията на Маркс наистина има нещо диво и свирепо. То е примесено с краен песимизъм относно човешката природа, с омраза и увлечение по насилието и порока. Стиховете са изпълнени с идеи за самоубийство и съюз с дявола.“

В сихотворението „Играчът“ се казва:

„Пробождам безгрешно с меча си черен
душата ти, за Господа скрита.
От ръцете на Черния аз го получих –
Той, който сила ми дава и знаци подсказва.“

„Ще прегърна скоро вечността
и към нея аз ще изкрещя
проклятие за цялото човечество.“

В „Молитва на отчаяния“ се казва:
„Ще отмъстя на Онзи,
който горе сам се разпорежда.“

А „Човешко достойнство“ завършва така:
„Като Господ ще газя в руини, докато победя.
Всяка моя дума ще е огън, ще е жар
и с гърди наравно с Бога ще се наредя.“

Пол Джонсън продължава:

Поетът Маркс заема много по-важно място, отколкото обикновено си мислим, макар че поетическата образност в произведенията му бива погълната от политическите видения.

Той започнал да пише поезия още като юноша. Стиховете му обигравали две основни теми – любовта му към съседското момиче Жени фон Вестфален (от пруско-шотландско потекло), за което се оженил през 1841 г., и апокалиптичния край на света. Маркс е написал доста стихотворения.

Три папки с ръкописи изпратил на Жени, след което ги наследила дъщеря им Лаура, а след смъртта й през 1911 г. те изчезнали. Но са запазени ръкописите на четиридесет стихотворения, а също и на трагедията в стихове „Oulanen”, която Маркс считал за новия „Фауст”. Две от стихотворенията били публикувани в берлинския „Атенеум“ на 23 януари 1841 г. Носели заглавието „Диви песни”. В поезията на Маркс наистина има нещо диво и свирепо. То е примесено с краен песимизъм за човешката природа, с омраза и увлечение по насилието и порока. Стиховете са изпълнени с идеи за самоубийство и съюз с дявола.

„Ние сме оковани, разсипани, празни, уплашени, завинаги приковани към мраморната скала на битието“ –  пише младият Маркс

„…ние сме маймуните на един безчувствен Бог.”

В един момент, въплъщавайки се във фигурата на самия Бог, авторът заявява:

„Аз ще засипя хората с исполински проклятия.“

Маркс много обичал репликата на Мефистофел от Гьотевия „Фауст“: «Всичко съществуващо заслужава да загине.» Той използва този цитат в трактата си срещу Наполеон III „Осемнадесети брюмер“.

Апокалиптичното видение за наближаващото грандиозно рухване на съществуващата система присъства в съзнанието на Маркс през целия му живот. Срещаме го в поезията му, то оформя скелета на „Комунистически манифест” от 1848 г. и представлява кулминационната точка на „Капиталът”. Накратко казано, текстовете на Маркс са есхатологични отначало докрай.

Интересно е например да се отбележи, че в първоначалния вариант на „Немска идеология“ (1845-1846) присъства един пасаж, който поразително наподобява стила на ранните му стихотворения. В него се говори за Страшния съд, когато отраженията от пламъците на горящите градове ще достигнат до небесата … Тогава „небесните хармонии” ще бъдат изградени от мелодията на Марсилезата и на Карманьола под акомпанимента на гърмящите оръдия. Гилотината ще отмерва такта, разбунените маси ще крещят Ca ira, ca ira, а егоистичното съзнание ще вие, обесено на първия стълб. В „Комунистически манифест“ пролетариатът надява плаща на героя. Тази метафора напомня за трагедията “Oulanen”. Апокалиптичният тон на стихотворенията се появява и във вулканичната, изпълнена с ужасяващи видения реч от 18 април 1856 г.

„Историята е съдник, а екзекутор е пролетариатът.“

По-нататък се говори за терор за домове, белязани с червени кръстове. Речта е изпълнена с катастрофични метафори, земетресения и нажежена лава, която излиза изпод пропукващата се земна кора. Важното в случая е, че Марксовата представа за Страшния съд, независимо дали в зловещия си поетически вид или в по-късния икономически вариант, е видение на артист, а не на учен. Това видение не напуска съзнанието на Маркс и дори в произведенията си по политикономия той тръгва от него и се връща към действителността, за да открие потвърждения за валидността му, вместо да следва обратния път, който започва с обективна оценка на фактите. Именно поетическият елемент, който придава драматизъм на Марксовата историческа перспектива, привлича някои интелектуалци, които са готови да повярват, че краят на капитализма предстои.“

Първите жертви на комунизма са семейството на Маркс

Карл Маркс е бил наркозависим, пристрастен към опиума. Бил е баща на седем законни деца от съпругата му Джени и едно незаконно дете (Фреди, от домашната прислужница на Джени). Четири от законните умират, докато са още малки, според повечето изследователи – от недохранване. Но бащата – Карл Маркс, отказва да работи и да се грижи за семейството си. По цял ден чете книги, изследва разни неща и събира материали за неговата „велика“ теория. Две от трите му дъщери по-късно се самоубиват, едната от които(Лора)- заедно с мъжа си (френски социалист). Лора и французинът-социалист са имали три деца, всички от които умират малки; след като Лора и мъжа ѝ изхарчват всички пари, които са имали, но отказващи да работят и да се прехранват, се самоубиват заедно поради липсата на смисъл на живота им.

Най-малката дъщеря, Елеанор, е емоционално осакатена за цял живот от баща си Карл Маркс. След смъртта му се жени за психопат-социалист, който изхранва за години, след което ПО НЕГОВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ се самоубива!

Джени, третата от оцелелите три дъщери, също се жени за французин-социалист. Умира от туберкулоза на 39 г.

От поезията на Маркс до следата от смърт, която поразява потомството му напълно, можем да видим какъв дух е бил в действие в този човек и чрез него.

Освобождение от проклятията на сатанинската идеология на комунизма

Всеки, който е бил въвлечен по един или друг начин с комунистическата идеология, система и партия, трябва и може да бъде освободен от проклятието на бедност, насилие, психически болести, измама и грабеж, които са част от съда на Бога върху това сатанинско учение, което отрича всичко, поучавано в Библията.

Не можеш да бъдеш християнин и комунист в едно и също време. Всеки, който чете думите на това послание – Святият Дух действа във вас за освобождение или изцеление. Приемете го сега, покайте се и нека всяко родово проклятие да бъде разчупено, в името на Исус.

Екип на www.svoboda21.com

На 4 май 2013 г. имах сън, какъвто никога през живота си дотогава не бях сънувал. В същността си сънят разкриваше сблъсъка между търсещите свобода в Христос и религиозния дух, с присъщите му системи.

Д-р Питър Вагнер казваше: „Ако искаш бързо да отегчиш една публика, опитай се да ѝ разкажеш сънищата си“.

Мисля, че по принцип това е вярно 🙂

Успокоението ми е, че обикновено не сънувам много, нито пък съм от хората, които непременно да разказват сънищата си. Надявам се този случай да е изключение и да бъде възприет с пророческото си значение.

Чувствам, че от 2013 година насам Бог ме пречиства от закваската на религиозната система. Въпреки че никога не съм считал себе си за част от нея, все пак съм работил в нейната сфера на влияние и съм създавал взаимоотношения с хора и групи, силно обвързани с тази система.

Чувствам, че Бог подготвя истинското Си Тяло за време на тежко изпитание.

Той има нужда от хора, които няма да трепнат, щом знаят кои са в Него и какво е призванието им.
Изглежда наближава време на голямо разединение и същевременно голямо централизиране. Старите форми на историческата църква-институция се разпадат. Обществото изглежда разединено както никога досега. Всичко това ще остави у големи групи хора чувство за изолираност и страх. Светският и религиозният дух ще се опитват да се възползват от това чувство на разединение и ще предложат нови форми на централизация – фалшив заместител на истинското обединение с Бог, под властта на Бог.

Въпреки това истинското единство съществува според модела на семейството. Семейството е основата на Божието цивилизоване на земния живот. Тялото Христово е предопределено да бъде семейство от семейства.

Хората правят удивителни неща в името на Бог. Правят и ужасни неща в Негово име. За жалост, религиозният дух кара хората да предприемат включително и действия, които нямат нищо общо с Бог.

Този сън може да покаже и на други, както показа на мен, до каква степен религиозният дух желае да контролира всичко. Някои хора са движени от този дух без да го осъзнават. Онези на най-високо ниво вероятно знаят, че нещо не е наред, но са твърде заблудени, за да го видят. А има и хора, които са здраво вклинени в религиозната система и твърдят, че служат на Бог. Парадокса е, че може би понякога са употребявани от Бог, а понякога от религиозния дух. Никой не е извън риска да бъде измамен и използван в схемите на Сатана, най-вече употребявайки религиозния дух, език, култура и система като цяло.

Според мен, което ясно разделя истинското от фалшовото линия е духа на скромност, свобода и готовност да понесеш болката от Божията благодат, без да придобиеш самосъзнание на жертва.

Духът на свобода е буквално кислородът, в който обитава нашия Бог.

Където е Божият дух, там е свобода!

Религиозният дух търси и се опитва да задуши всяка форма на Божия живот и свобода, които са неделими.

Ще го кажа пак, животът и свободата са неделими!
Сега ми позволете да споделя с вас някои от бисерите, които Исус бе така добър да сподели с мен.
По времето, когато сънувах този сън, през май 2013 година, го казах само на петима души – съпругата ми и четирима приятели, изпитани в пророческото.
Все още не беше моментът да го оповестя пред широката публика.
Имам чувството, че точният момент това да се случи е сега, през 2017 година.

Вярно, религиозният дух ме преследва още от деня, в който взех решение да служа на Бог през далечната 89та година, но атаката стана невъобразима през последните 4 години, откакто ми беше даден този сън. Сякаш тепърва ще се разгръща и е възможно същият дух да е бил освободен в широк мащаб срещу всички реформатори, служенията, които те водят, и срещу хората, с които си сътрудничат.

Моят отговор на този дух и системата, която той използва за своите цели е казаното от Уинстън Чърчил в прочутата му реч пред британската Камара на общините на 4 юни 1940 година: „Никога няма да се предадем“!

ПЪРВИ СЪН
Беше много различен вид сън. Сън в съня, който ще се опитам да разкажа тук.

В първия сън, който беше много кратък, бях на някакво приятелско събитие и някой ми предложи нещо за ядене. Всъщност бяха приготвили хапка от това ястие и изглеждаха твърде настоятелни, което ми се стори подозрително. Зачудих се дали нямаше нещо в храната, която ми даваха. Но я взех, тъй като беше събиране на доверен кръг от хора и щеше да е грубо да откажа.

СЪНЯТ В СЪНЯ
Почти веднага след като взех храната, която ми дадоха, се почувствах сякаш се озовах в друг сън, като все още помнех първия и събитията от него.

Невероятна промяна бе липсата на каквато и да било неяснота. Всичко беше с изумително живи цветове, невероятно ярки.

Бях в една гондола в нещо като стар град с много сгради в европейски стил и архитектура от XIX в. Въпреки това бях сигурен, че не съм във Венеция, известна с гондолите. Струваше ми се по-вероятно да е Виена или Брюксел, място по известно за провеждането на срещи на високо ниво.

Беше зашеметяващо красиво!

Цветовете бяха толкова ярки, че пренасищаха сетивата ми! Бях като хипнотизиран, не можех да сваля очи от градините покрай които минавахме. Запленен от свежестта и бистротата на това, което виждах и колко истинско беше, си мислех „Знам, че това е сън, но как ми се иска всички да можеше да видят тази красота“!

С други думи, бях в пълно съзнание, докато сънувах. Усещането, че можеш да мисля рационално докато сънувам засили многократно огромното влияние на всичко, което виждах.

Пътуването с гондола по канала, докато наблюдавах красивите сгради, градини и цветя, и колко истински и зашеметяващо красиви бяха, грабна цялото ми внимание и напълно събуди всяка част от мозъка ми.

Всъщност спях буден. Само някой, който е имал такова „спящ буден“ преживяване, знае за какво става дума. Случвало ми се е още няколко пъти и във всеки от тях е било реално – бил съм напълно буден и всяко взето решение, и всеки направен избор в подобно състояние имат тежестта на морално решение, което бих взел ако бях буден.

ПРИСТИГАНЕ В ХРАМА
Гондолата стигна там, където се предполагаше, че трябва да отида.

Имаше една внушителна сграда със стена, висока над 9 метра и покрита с дебел слой бръшлян. Огледах се наоколо, но докъдето стигаше погледът ми, нямаше порта. Погледнах отново и видях стълба на стената. Започнах да се изкачвам.

Когато стигнах върха, видях нещо като двор. По-навътре имаше наистина величествена сграда, но дворът привлече цялото ми внимание. Там се бяха събрали много хора, всички, облечени в скъпи елегантни дрехи. Бяха част от някакво религиозно събиране, но аз вече усещах атмосферата и чувството бе нездраво.
Забелязах, че вниманието на публиката бе насочено към мъж в червено свещеническо расо с кардиналска шапка, но не католическа. Изглеждаше по-скоро като някаква нова религия с нов церемониален ред, но взаимствала много от принадлежностите си от по-стари, вече съществуващи религиозни символи. Свещеникът държеше нещо в ръка и изпълняваше ритуал. Хората се бяха отпуснали във фотьойлите си като на коктейл и наблюдаваха ритуала. Някои тихо разговаряха. Забелязах, че много от присъстващите бяха в групи, говореха си с чаша в ръка и наблюдаваха действията на свещеника. Всичко това беше странна плетеница от небрежност, модерност, парти и религиозен ритуал в едно.

Шумът от партито, на което присъстваха няколкостотин души също беше смесица от религиозните песнопения на свещеника, който четеше някакъв религиозен текст от една книга, бърборенето на онези наблюдатели, които си говореха (много от тях просто седяха и наблюдаваха, без да разговарят с други) и музиката, звучаща за фон, която беше нещо като успокояващ безсмислен нежен джаз като в моловете.

Забравих да спомена, че имаше още няколко свещеници, но с по-нисък ранг и повечето просто наблюдаваха.

„СКАЧАЙ“!
Докато наблюдавах, в ума ми започна да се оформя силното впечатление, че трябва да се присъединя към тази група хора. Една много ясна и настойчива мисъл, почти като глас, започна да ми говори, че наистина трябва да съм част от този кръг от много важни и влиятелни хора. Мислите продължаваха да нахлуват, притискайки ме да скоча. Нищо няма да ми стане ако скоча, нищо че е много високо, продължавах да си мисля аз.

Тези мисли блазнеха гордостта ми – само да скочех и бързо щях да се озова в центъра на важността.

Нямаше да остана извън кръга на важните – това беше страхът, който ме подтикваше към подобна лудост.

Изведнъж си спомних, че в първия ми сън ми дадоха нещо за ядене. Веднага разбрах, че тези изкусителни мисли бяха свързани с тази ситуация и изкушението да съм между важните на всяка цена. Изведнъж знаех, че не принадлежа в този кръг.

Цялото ми същество знаеше, че нямах нищо общо с тази група и с това, което правеха. Но също така осъзнах, че има част от мен, податлива на тези мисли и можех да реша да се поддам. Тази вътрешна борба продължи известно време.

Устоях достатъчно дълго и най-накрая мислите ме напуснаха.

СУМАТОХА
Изведнъж настана суматоха. Настроението се промени. Хората изглеждаха стресирани.

Усетих напрежението. Музиката спря. Видях хора, облечени като пазачи, да си проправят път към главния свещеник. Един от тях започна да шепне в ухото му. Свещеникът се обърна към присъстващите, каза нещо ядосано и изведнъж погледна право към мен и ме посочи. Знаех, че съм бил разкрит.

От този момент нататък ситуацията се нажежи.

Пазачите вече излизаха от двора и знаех, че идват да ме хванат. Невероятно, но против инстинкта ми да бягам, бях започнал да ровя в джобовете си и да търся бележника си или нещо, на което да пиша. Продължих да си пребърквам джобовете и най-накрая открих едно старомодно джобно тефтерче.

Чух ясен глас, който говори с голям авторитет и ми донесе мир, така че не ме притесняваха пазачите, за които вече знаех, че ще ме преследват. Аз знаех, че това беше гласът на Бог.
Той ми каза да запиша това: „Бди над хората ми. Назидавай ги, научи ги. Не трепвай“!

Това беше. Сега трябваше да бягам.

БЯГАЙ ЗА ЖИВОТА СИ!
Последната част от съня беше само лудо бягство и бягане, за да остана жив. Борех се да сляза на улицата. Охранителите тичаха към мен. Бяха зли. Някои бяха облечени като нинджи, други – с униформи на пазачи.

Аз започнах да бягам, катерейки се по капаците на колите, паркирани край улицата.

Убийците хвърляха по мен ножове и други предмети, за да ме наранят.

Аз продължих да бягам.

Край

Автор: Георги Бакалов
Източник: http://j.mp/2kzYUNO
Превод: Глория Петрова
Редакция: Даниела Беличовска

Първото правило, що се отнася до правилното разбиране на истините на Писанията, както и на уроците от историята, е да не изучаваме минали събития с идеята, че по някакъв начин от нас днес се очаква да възпроизведем миналото – колкото и добри неща да ни се иска да възпроизведем наново.

Това е просто нереалистично, но хората изпадаме в подобни заблуди така или иначе. Има хора, които БОГОТВОРЯТ всичко свързано с Реформацията. Направо са ходещи музеи, които знаят всичко за всеки труд на Мартин Лутер, Цвингли и т.н. Но това само по себе си няма да промени много неща за днешното поколение. Трябва да извлечем истини и приницпи, но никой няма нужда от това да правим самоцелни “метани” на миналото.

Нека да дам следния пример: по-миналата година с дъщеря ми Абигейл посетихме наша позната, която работи в централата на Harley-Davidson в щата Милуоки. Harley имат цял музей посветен на компанията. Видяхме всички модели на Harley, от първите, които изглеждат като велосипед с моторче, до последните, които са с електрически двигател (или може би хибриден, не се сещам).

Никой не гледа старите модели с желанието да ги възпроизведе отново днес. Но със всеки модел има подобрения, които отразват иновации, позволяващи използването на механизми и технологии, извлечени от действието на различни естесвени закони – от физиката, химията, термодинамиката и други.

Историята на християнството по подобен начин е поглед назад с цел по-добро придвижване напред. Разликата тук е, че при нас първите модели на християнството са по-добрите, а с времето изглежда са се влошавали. Целта сега е да разберем как точно по-добрите “модели” на християнство, особено тези от първите 300 години след Христос, са работили, за да може и ние днес да приложим принципите, които са работили тогава – не стила, принципите.

За жалост, религиозността в хората е обсебена от ритуализма, които създава условия за мистицизма. Бог е мистерия, но не е мистичен. Библейското разбиране за мистерия е “скрита истина”. Мистичното е по-скоро “скрита измама”.

Например, единството между мъжа и жената е наречено “тайнство”. Гръцката дума е “мустерион”, или – мистерия. Как мъжът и жената стават едно чрез брака ние с нашия ум не разбираме. То е скрито за нас, още повече, че мъжът и жената продължават да са си отделни личности, всеки с неговата си отговорност пред Бог за личните си дела и избори. Но Бог вижда двамата да станат едно чрез завета и ни уверява в това чрез Словото си. За нашите естествени очи това е скрита истина, но е истина и е факт в духа и душата, които не виждаме.

Мистичното и окултното са уж някакви скрити за нас истини и тайни, които обаче Библията нарича “суети”, или лъжи.

Истините на Божието Царство са ни разкрити понякога чрез метафори – от самият Исус, както и от пророците, понеже те са невидими за окото, но са реални. Науката пък стига до своите открития чрез принципите на емпиричното (вещественото) доказателство.

Принцпите на Реформацията са принципи засягащи миналото и бъдещето, но те всъщност те са вечните принципи на Царството. Това не е някаква утопия. Реформисти и реформистки движения е имало през много и различни епохи на развитието на света. Това, че ние не сме знаели за тях, е съвсем отделен въпрос. Което поколение реши да е сериозно с Бог, може да извлече принципите на Царството, да научи за това как тези принципи са работили в миналото и да намери начини да приложи тези принципи в днешния контекст.

Един пример само, за да не стане твърде дълъг този пост: правото и задължението на всеки отделен човек сам да се задълбае в истините на Библията, да им позволи те да оформят разбирането на правилно и грешно и на базата на това да се старае да донесе промяна в личния си живот, както и в света около себе си. Звучи простично, но се оказва революционна идея например в средните векове.

Оказва се, че и днес тези същите принципи могат да са революционни, но приложени по начини, които са актуални за днешно време. Крайният резултат ще е Божието благословение – както е бил и преди 500 години, но може и да изглежда по различен начин. Не, че мир, праведност, чиста съвест, радост и любов изглеждат и се усещат толкова по-различно днес от преди както е било преди хиляди години. Древните изкуства ни разкриват това, че човеци от всякакви епохи са преживявали същите неща, както и ние днес. Но разбира се, модерния свят налага своят си език и форми. Наша задача е да комуникираме тези истини по начини, които ще бъдат приети и разбрани.

 Когато говорим за днешният процес на реформация на църквата, или иначе казано Нео-Реформацията, много важно е да насочим светлината на прожектора към една група от хора, която може обобщено да наречем “специалисти” по църковни, духовни и въпроси на религиозните политики. Защо ли? Понеже обикновенно “специалистите” са, които тровят умовете на вярващите.

[Кликнете тук за видео на същата тема.]

Такива “специалисти” ап. Павел описва в Първото Послание към Коринтяните. Той ги нарича “плътски” и постъпващи като “човеци”, ерго недуховни хора.

И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа. С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте <да го приемете>, а и сега още не можете. Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки? Защото кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли <като> човеци <слаби?>
‭‭1 Коринтяни‬ ‭3:1-4‬‬

Преводачът на български тук е ползвал нежното “младенци” в ст. 1. Но на гръцки това е нетолкова джентълменския термин “непиос”, което ще рече “елементарно мислещи” и “незрели”.

Елементарно мислене и незрялост се оказват в дъното на всяка интрига и разделение на “лагери” в Тялото Христово. Ап. Павел буквално предупрежава, че тогава, когато има такова мислене, той буквално не може, няма как, не е способен, не би трябвало, да говори на такива хора като на духовни.

Исус предупреди за нещо подобно в разговора си с Никодим.

“Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?” Йоан‬ ‭3:12‭

Нео-Реформацията не е процес, който зависи на “специалисти”. “Специалистите” са най-често живеещи в собствения си свят религиозни политикани, които смятат, че увличането на хора в техните политики е равнозначно на нещо, което Бог върши. Това е дефиницията на заблудата – да вършиш нещо, което е плътско или дори демонично, но да смяташ, че е Божие дело.

“Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.” Йоан‬ ‭16:2‬

Специалистите понякога имат набор от знание, който е внушителен. Някои от тях дори имат позиции в различни религиозни институции, други са просто “хора от народа”, изработили си репутацията на много знаещи.

Ето обаче истината каква е: Нео-Реформацията на църквата не е за специалисти. Това е процес инициран от Святия Дух и той е насочен към ВСИЧКИ ХОРА – процес на връщане към семплите неща, към основните, обикновените, истинските неща; към човешкото във взаимоотношенията, към истината на Бог, към принципните и реалните неща, а не към измислените, фанатичните и догматичните форми на “християнството” на спецовете.

Парадоксалното на процеса на освещението е, че след дългогодишен процес на отделяне от тялото на греха, всъщност крайният резултат на истинската духовност е топлотата, човечноста, ясната мисъл, яснотата относно духовни неща и ценните неща. Религиозните специалисти си представят, че колкото по-духовни стават, толкова по-сложни, легалистични, фанатични и догматични трябва да ставаме.

Нео-Реформацията може и да е сложен термин за повечето от нас, но всъщност означава нещо много семпло и лесно разбираемо – връщането към семплите, лесните, истинските неща и отхвърлянето на изкуствените, догматичните и фанатичните форми на мислене и поведение.

Голямата цел на всяка промяна от Бог е възстановяването на Неговата реалност в нас, нещо, до което да може да се докосне всеки и евентуално да бъде спечелен за вярата – без дори да се опитваме! Какъв контраст само с напъването на специалистите и техните безброй специални техники имащи за цел създаването на ексклузивност.

Затова именно, когато някой специалист тръгне да се меси в живота ти и да ти говори врели-некипели, просто вдигни един голям червен СТОП знак в духа и извести на специалиста, че не си заинтересуван в безсмислени и високопарни дискусии. Нео-Реформацията е зона забранена за специалисти и разрешена за тези, които се удоволстват в това да станат като децата по сърце!

Предлагам също следното видео на същата тема: https://www.facebook.com/apostolosbulgaria/videos/10154447356388167/

Истината си има гласове и личности, чрез които говори на отделни хора и на цели групи. Някои от тях са хора на Словото, други се подвизават в политическото пространство. Трети са хората, които никога няма да са “имена” и  “лица” по екраните и списанията, но със сигурност са имена и лица всеки ден в живота на своите семейства, приятели, познати, колеги, съседи и роднини. С други думи, всеки има да свърши своята уникална част в това да се чуе Истината и да предизвика друг в неговото решение и отношение.

Една от най-интересните, драматични, интригуващи и духовно заредени с огън “сцени”, които са описани в Евангелието е моментът, в който Исус от Назарет стои пред Пилат Понтийски и му заявява, че той (Исус) е наистина Цар.

И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?….

Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти правоказваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

Пилат Му каза: Що е истина?

(Евангелие от Йоан 18:33-38)

Истината стоеше пред Пилат, а той питаше що е истина. Но така или иначе, Истината стигна до него и той носи своята отговорност за делата си. Истината има своя начин да стигне до когото трябва. В случая на Пилат, лицето и гласът на Истината беше самият Исус.

Но това не е ли пример за нас самите, независимо в коя епоха живеем?

Апостол Павел цитира езически поети в своите апостолски послания и проповеди. Защо? Понеже голямата цел на Павел беше да се чуе Истината, независимо как. Той не позволяваше на формата да определя съдържанието. Точно обратното!

Понякога ситуацията изглежда трагична. Пророк Исая говори за един такъв момент, в който истината е “паднала на площада” и няма кой да й служи. Тогава Бог мобилизира Царството си и влиза в режим на духовно воюване. Сам Бог се намесва тогава, когато трябва и когато нещата изглеждат най-зле (Исая 59:14-17).

В началото на тази година преживях дълбокото наскърбяване на Святия Дух от това, че Словото на Господа не се чува в България. Бог иска да се чува Словото Му – Истината на Бог. Той иска този народ да бъде спасен, избавен…да се върне от пътищата си…но вече 27 години болшинството от хората избират безбожието. Няма здрав разум, няма свободолюбие, няма сериозен дискурс, в който искрени и истински хора, които заедно биха могли да са решаващ фактор за промяна, да участват. А няма ли разговор, няма единство. А няма ли единство, няма устояване, има само падение.

Буквално дни след като освободих Словото на Господа за това, че България е под Божия съд, се случи трагедията в Хитрино. Скърбя за загиналите и семействата им. Бог не е, който убива хора, сякаш е някакъв маниак, който изпитва удоволствие от това да покаже колко е велик, а ние какви сме червеи безсилни. Това е една изключително плътска, грешна, небиблейска и абсурдна идея за Яхве, Богът на Авараам, Исаак и Яков. По-скоро съдът на Бог е вдигането на Неговата ръка на протекция и предаването на хората, които са Го отхвърлили, на духа на смърт. Космическият конфликт е между живота и смъртта. Това е основно библейско схващане, което не може да бъде подценявано. Може да се види в историята и на ранните човешки цивилизации, историята на Израел, християнската цивилизация, та чак до наши дни.

Библията поучава, че настоящото творение и живот се случват буквално под “купола” на космически конфликт, който влезе в действие с разбунтуването на Луцифер, а след това и с падението на човешката раса. Грег Бойд, в неговата феноменална книга “Бог, който воюва” (God at war), прави следното разтърсващо изказване: “мирогледът на воюването (warfare worldview), е по един или друг начин основният мироглед на библейските автори.” Бойд твърди, че всъщност служението на Исус и на апостолите, както и на поколението след апостолите, може да бъде разбрано правилно единствено в контекста на духовно воюване, на духовен конфликт между Бог и царството на сатана.

Именно тази парадигма ни помага да разберем идеята за Божия съд. Представете си състезание по дърпане на въже. Две страни дърпащи в противоположни посоки. Бог ни придърпва към себе си чрез “връзки на любов”, както казва Библията. Ние, плътския човек в нас, националната ни култура, културата на корупцията, се противят.

“Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов…” (Осия 11:4) 

Но какво правим ние, хората? Лично в нашия живот и като общество? Когато Истината ни говори и стои пред нас, по-добри ли сме от Пилат? Разпознаваме ли нейния глас?

Бог “не гледа на лице”. А ние?

В един момент, ако се инатим твърде дълго, Бог пуска въжетата и връзките на любовта. Никой не знае кога може да настъпи този момент. Само знаем, че за всяко нещо си има време под небето. Знаем, че Бог е дълготърпелив за много неща, но знаем и предупреждението на ап. Павел, да не се заблуждаваме, Бог не е за подиграване, каквито семена пожънем, жетвата ще дойде в един момент!

Мисля, че цялата тази година Бог ме приготвя, за да дам това слово. Това беше най-важното нещо, което Той имаше за мен от месец март насам, когато започнах да се въвличам в процеса и да говоря за Словото на Господа. Извика ме отново и отново да застана на “стражата си” и да не позволявам на всякакви други ситуации да ми отвлекат вниманието и да внимавам какво ще ми говори Изобличителят ми, както го нарича пророк Авакум:

На стражата си ще застана, Ще се изправя на кулата, И ще внимавам да видя какво ще ми говори Той, И какво да отговоря на изобличителя си. (Авакум 2:1) 

Изборите за президент бяха кулуминацията на един 27- годишен период на демократично, посткомунистическо…безбожие. Липсата на морал и етика на всички равнища са довели народа ни до ниво на почти тотален нихилизъм. Ако не беше обвързването ни с международната икономика (външни пазари), българската такава (национална икономика) е жалка история. Ако не бяха парите, които българи от чужбина ежегодно пращат до своите роднини, икономиката ни щеше се срине моментално, без да има какво да замести тези 4 милиона лева на ден постъпващи в националната икономика – общо над милиард и половина лева на година! Друг един доклад определя размера на капиталите, които влизат в националната икономика отвън, на милиард и половина долара! Без външния свят сме буквално за никъде – икономически! Без Бог – живеем в името на една утопия. А утопия означава буквално “наникъде”..,”няма такова място”, заблуда, един вид. Мираж, излюзия.., това са идеите и мечтите за едно бъдещо оцеляване и успех на България без Бог!

Неосъжането на комунистите и липсата на лустрация на всякакви етажи на властта е може би най-ясният сигнал за толерирането на злото от миналото и вграждането му в днешното уж “ново начало” на обществото от 27 години насам. От там произлизат и корупцията, несвободните медии, зависимостите в съдебната система и т.н.

Бог съди всичко това!

В съда си Той знае как да си спомни милост и да покаже милост към тези, които са му верни (Авакум 3:1-2). Но нека не се заблуждаваме – като цяло, след първоначалния период на отвореност, който трая едва 2-3 години, България като цяло отхвърли призива за вяра в Исус, който отекна по нашите земи. Православната църква пък има своите си проблеми, включително и с бивши агенти на ДС, които днес управляват най-висшия клир. Протестанските църкви също отказаха да лустрират корумпираните пастори-агенти. България буквално плаче за съд!

Ако продължаваме по този начин, Хитрино ще се превърне само в първото от поредица потресаващи трагедии. Цели градове могат да изчезнат от картата само за минути. Понеже Бог е пуснал въжето и е оставил тази нация на собствените й страсти и страхове.

Истината обаче намери още един свой “служител”, глас и личност – бившият правосъден министър Христо Иванов. Наскоро той обяви нова политическа партия и призова целият ни народ да остави илюзиите и митовете за това, че ЕС ще разреши нашите национални проблеми. Истината намери начин да бъде чута. Един общественик, превърнал се в символ на анти-корупцията, произнесе съд върху илюзиите и митовете, че бюрократичното, левичарско ЕС ще ни бъде от някаква помощ, ако ще се справяме с корупцията. Г-н Иванов, най-вероятно без да го осъзнава, изрече може би най-важната и актуална истина за народа ни – истински съд върху старото, бутафорното и неактуалното.

Ето я сега и другата част на същата “монета” на истината, която говори г-н Иванов – за това воюване “само тук и само ние” – то е така в смисъл политически, но в духовен смисъл е малко по-сложно, понеже безбожието е дори по-голямата част от проблема. Няма да може да успее България САМО с измитането на политическия боклук – ще е задължително нужно да бъдат изметени цели офиси и на дадени вероизповеданя, както и в живота на всеки един, за да дойде реално единство в България. Само Бог може да направи това и само чрез молитва и адекватни пророчески действия и поведение, можем да сме част от решението, а не от проблема.

За още поучение на темата за Божия съд над България, можете да гледате и чуете това видео, както и да следите сайта www.svoboda21.com