Наскоро, около времето на дебатите, свързани с евентуалното приемане на Истанбулската конвенция, един човек беше реагирал по следния начин в някой от сайтовете, в които се предполага, че намират платформа така по-интелектуално съдържателните постинги.

Та, този мъж, чиито материал за жалост не отбелязах, беше написал нещо от сорта (перефразирам): “Ама извинявайте, какво сте тръгнали да ни налагате тази конвенция сякаш всички мъже тук бият жените си! Християнска нация сме все пак!” И по-натам беше направен, мисля, паралел с мюсюлманските страни, в които жените са третирани като половин човек, като собственост на мъжа и т.н. Което просто не било така в България. Много вярно заключение, бих казал.

Зарадва ме и това, че някой в даден момент, след като сериозно са предизвикани самите устои на обществото (поради опита за налагането на социални полове и т.н.), в това време на криза, след явно дълбоко замисляне за основите на националната ни идентичност, стига до заключнието, че сме “християнска нация” – “все пак”.

Хмм. Това така ли е, или?

Друг един българин, според мен, може да се каже, с не по-малко консервативни виждания, пише следното в сайта pravoslavie.bg в постинг със заглавие “Неизкоренимото езичество”:

“За българите фолклорът, народното творчество във всичките му проявления, е най-изразеният и дори единствен мотив за идентификация като народ и нация. Ние сме българи, казват те, защото имаме такива обичаи и защото извършваме тези ритуали, като почнем от мартениците, минем през танците с боси крака върху жарава и стигнем до древното езическо божество Сурва и ония рогати маски на кукерите.

Често съм се чудел защо в разните там официални проучвания и анкети не се казва истината. Вместо истината, се казва, че българите са православни. Православна е една малка част от хората у нас. Мнозинството са езичници все още и езичеството им е дотолкова естествено, че не си го признават.”

Останалата част на постинга на г-н Фенерски можете да прочетете сами. Като православен той ясно противпоставя националния ни фолклор като основен нормативен фактор в нашата национална идентичност и православната вяра. Не само това, но г-н Фенерски повдига въпроса за малобройността на православните вярващи.

Преди няколко месеца, по случай 500 години от протестантската реформация, по моя покана в България ни гостува Отец Угрин Попович от Сръбската православна църква. На него например му направи впечатление колко малко свещеници вижда по улиците на София, в сравнение със Сърбия – нещо, което например на мен не би ми направило впечатление.

И така, днес повече от всякога на преден план излиза въпросът за нашата национална идентичност – християнска ли е, или не. И какво означава християнска национална идентичност?

За да отговорим на този въпрос, не е ли логично да се запитаме следното:

”Ако християнството е основано от Христос, Той самия беше ли “християнин”?”

За някои това може и да е абсурден въпрос, но според мен си е напълно основателен.

1. Исус беше евреин, Който спазваше юдаизма

Четирите Евангелия ясно описват Исус като евреин, Който зачита Тора, Законът на Моисей! Ето това вече е нещо, което скоро няма да чуете нито от православните ни приятели, нито от протестантите, нито от католиците. Неудобната истина, може да се каже, за всички официални религии, вкл. равинският юдаизъм е, че Исус беше спазващ юдейския закон (Тора) евреин. Много православни са толкова невежи, че остават шокирани, когато някой започне да им изяснява еврейския произход на Исус.

Исус не беше “християнин”, най-малкото, понеже всички доказателства от Евангелията показват, че Той беше зачитащ Тора евреин (спазваше празниците, жертвите, цитираше Тора и Пророците през цялото време и т.н.).

2. Исус никога не употреби термина “християнин” и “християнство”

Това е другата неудобна истина – Той никога не употреби термина “християнин” или “християнство”. Този термин е бил вкаран в употреба от противниците на “Пътя” (така са се идентифицирали последователите на Исус) като форма на подигравателен, унизителен термин. За пръв път се споменава в книгата Деяния на апостолите, гл. 11, ст. 26. Думата е използвана само още два пъти в целия Нов Завет (Деяния 26:28 и 1 Петрово 4:16). Чак през втори век терминът християнин започва да бъда възприемат като почтено име.

В този смисъл може спокойно да кажем, че Исус не беше “християнин”, не основа “християнство” и не поучаваше как хората да стават “християни”. Всички тези термини се появяват, по различни причини, много по-късно.

В Посланията на апостолите виждаме термина споменат само веднъж от ап. Петър. Това не са маловажни детайли. Същото се отнася и за думите – православен, католик и протестант. Всички те са се наложили като част от т. нар. “еклесиален” език от различните епохи.

Ако Исус не беше християнин и не поучава как хората да стават християни, какво се означава това за нас?

1. Познаване на учението на Исус.

Преди всичко друго, най-важното е да разберем, да схванем същността на учението на Исус и апостолите. Това е най-важната и явно най-трудната част от цялото нещо. 20 века след Исус има тонове книги, идеи и представи за това какво всъщност означава Учението на Исус. За да получим отговор на този въпрос, трябва да се запознаем с основата, на която стоеше сам Той, а именно Моисеевият Закон и Пророците. Не положим ли това за основа, останалата част на “къщата” няма да е изправна. Наклонената кула в Пиза може и да става за пощенски картички, но кой би искал да живее в наклонена сграда – къща, или да не говорим дори за блок. Огромна част от християнската теология е наколнена кула. Въпрос на време е преди да се срути.

2. Познаване на човешкото естество  – според Писанията и според историята.

Два са основните източници за познанието на човешкото естество – Писанията и историята. Възстановим ли изучаването и познаването на Моисеевия Закон като основа за Учението на Исус, имаме много повече шанс да стигнем до едно по-пълно познание за естеството на човека. От там разбираме, че Бог е по-загрижен за човека, отколкото за ритуалите и церемониите. Разбираме и това, че ние, хората, сме трудни, непосветени на Бог, братоубийци и въпреки това възлюбени от Него, и изкупени в Исус.

3. Думички

Поради горните две, според мен Бог е оставил на нас да решим кои термини са по-подходящи, веднъж вече знаейки, че в основата на Божия план е човекът и в основата на човека трябва да е Бог. Именно затова не е маловажно какви думи ползваме и не можем да си позволим да сме невежи относно дълбоките истини и значения, които са скрити в различните думи и термини.

От друга страна, не е най-важното как ще се наричме – християни или вярващи, по-важен е плодът на нашия живот. Именно затова според мен Бог е оставил на нас, вярващите да подбираме правилните термини, чрез които да се идентифицираме – православни, протестанти или католици. По-големият въпрос е дали с живота си ще отразим учението на Исус и самия Него .