Днес направих тази презентация на факти по темата за полицейското насилие в САЩ. И понеже Фейсбук позволява избран от вас пост да бъде промотиран от тях…срещу заплащане, реших да ползвам част от средствата набрани тук в А/О за тази цел. Направих заявка за $20. ФБ смята, че ще може да достигне около 3 000 души на ден за следващите 5 дни. Ок, става, реших аз. Нека опитаме и да видим какво ще излезе от това.

Да, ама не. Преди малко ме известиха, че нещо в моята презентация било нарушавало техните прословути стандарти. Това не може да е работа на алгоритми. Хора е трябвало да слушат видеото, да го преценят от гледна точка на техните стандарти и да вземат решение да отхвърлят поста.

Свободата на словото е под атака. Не само в традиционно несвободните общества, но вече и в обществата и страните от свободния свят.

А каква е историята на този термин? Как и кога страните от свободния свят биват разпознати като такива и от кой?

След края на Втората Световна война започва идеологическа битка, която е била точно толкова важна колкото и ядрената надпревара. На 5 март 1946 година Уинстън Чърчил, по време на лекция в американския университет Westminster намиращ се в щата Мизури, за пръв път използва термина “страните зад желязната завеса”.

Скоро след това водачите на страните от западния блок започват да използват термина “страните от свободния свят” с цел ясно да посочат каква е разликата между комунистическия блок и Запада: свободата.

Какво означава обаче свободата днес за страните от някогашния свободен свят? За едни това е свободата хората да се самоуправляват на базата на социален ред основан на върховенството на закона. Това са хората изповядващи традиционните западни ценности основани на хуманизма, юдео-християнските ценности и демокрацията. Още известни като “класически либерали”.

След Втората Световна война обаче, едно ново поколение либерали се ражда на запад, което отхвърля християнските ценности, националните суверенитети. Този нов вид либерали залагат на държавата като избавител на обществата, на централизиране на властта, искат саботаж на капитализма и оформянето на “интернационална общност”. Неолибералите са които са отговорни за промотирането на неомарксистки идеи в западните университети, противопоставянето на вярата и науката и опитът да бъдат елминирани националните идентичности. Тяхната идея е създаването на единен, глобален свят. Такъв е стремежът на всички тоталитарни системи.

Социалните медии, водени от софтуерни инжинери, са изцяло зад утопията на глобализма, решени да превърнат земята в рай.

Ето ни и нас, хванати по средата на битката за свободата на словото. Една от най-основните свободи, която ако бъде загубена (а тя вече частично е била загубена), можем да сме сигурни, че и много други свободи са под атака. Дано не е твърде късно да се осъзнаят хората от страните от някогашния свободен свят и да изберат отново да бъдат такива.

Към дадения момент не са!