Има една “формула”, която според мен е важно да осъзнаем и да приемем като основен принцип тук в А/О. Наричам я формулата “ПП” – помогни, за да може да ти се помогне.

Най-известната реч на американския президент е онази, в която призовава всеки гражданин на Америка по време на Студената Война да започне да си задава въпроса “Какво мога аз да направя за страната си, а не какво ще направи страната ми за мен?”

Има значение дали подхождаме към А/О с отношение на консуматорство, като клиент – или с отношението на взаимопомощ.

Т.е. преди да искам някой да ми помогне аз разбирам, че от мен се очаква да мога и аз да съм полезен и се ангажирам да съм на разположение когато се налага на другите, с които твърдя, че ни обвързват същите ценности и визия. 

А да си на разположение, когато някой има нужда от теб се оказва едно от най-ценните и всъщност нелеки неща в живота. 

На някои хора дори не им скимва да мислят по този начин. Това са тоталните паразити. Те смятат, че другите им дължат всичко и оперират на изключително ниско интелектуално и етично ниво, граничещо с патологията. Това, което характеризира един социопат е липсата на чувството за вина. А хора, които само смучат от други без да се усещат и без да чувстат дори някаква вина за това, са някъде на границата на соципатията.Което пък е просто един измислен политически коректен термин за истинският термин, псхиопатията, с които за години лекарите класифицират хората, които страдат от психични заболявания. Но за да нямало стигма върху тези хора, в някакъв момент западните постмодерните социални учени въвеждат термина социопатия като по-приемлив термин за психопатите. 

Вие си правете заключенията!

Следващата група от хора са хората, които искат да са на разположение, осъзнават, че това е важна част от цялостното им представяне като личност в живота на другите, но просто отказват да жертват когато дойде време – домързява ги, намират си извинения и т.н. Дори някои се самоубеждават, че нямало как, за да не се чувстват виновни. Жалка история. Чудно как същите хора очакват после когато те имат ситуация, всички да се притичат на помощ!

Третата група са хората, които наистина нямат възможност – било то поради физически или друг недъг, някои хора наистина имат желание да са полезни на другите, но просто нямат възможност. Но такива хора винаги намират начин да покажат морална подкрепа. 

И последно, най-рядката група са хората, които са поживели достатъчно, взели са си поуки от живота и са осъзнали, че нямат основание да искат помощ от някой, ако те не са готови да я дадат и ако не я дадат когато дойде време за това. Рано или късно репутацията на “вършещите” а не само на говорещите, започва да ги предхожда и всеки почва да ги търси за помощ. Отговорност е на всеки такъв човек да постави граници на тази своя добрина, ако иска да оцелее във времето.

Според мен когато една общност се самоорганизира, ако максимален брой хора са реални и споделят взаимопомоща като основно важна ценност, винаги качеството и количеството се балансират и се намират възможности. 

Но когато качеството на хората е ниско и повечето хора не държат на думата си и не полагат нужните усилия, след време нивото пада и от там и очакването пада. Общноста развива лоша репутация и губи голяма част от самия смисъл да съществува. 

Затова е по-лесно да се организират по-малки групи от хора и качеството може да се очаква да е по-високо там. 

Тук в А/О можем да си поставим за цел да бъдем именно такава общност и да си докажем, че можем да сме от този вид хора, които помагат понеже знаят, че и на тях ще им се помогне един ден. 

Освен ако никога не мислиш, че ще имаш нужда от нечия помощ.  Което, ако мислиш по този начин, хм…меко казано е голяма заблуда! 

Успех и още веднъж, на разположение съм, включвайки се тук ти ми помагаш, за да мога аз да ти помогна. Ето вече го имаш потвърдено и черно на бяло от мен! 🙂

Можете да оставите вашата обратна връзка в коментарите отдолу!