От Преп. Д-р. Дейвид Инстоун-Бруър*

В началото на 60-те години на миналия век британското правителството поискало от Англиканската църква препоръки относно нов закон за разводите. Новозаветното учение било обобщено от Хю Монтефиоре (британски учен и епископ в Англиканската църква), но то било сведено само до статута на добавка и на практика пренебрегнато в основния текст на доклада. Монтефиоре представил традиционното тълкуване, според което Исус разрешава развод единствено на основание прелюбодейство, а Павел – на основание напускане на брачния партньор, но нито Исус нито Павел са разрешили развод поради пренебрегване или малтретиране, а повторен брак е невъзможен, докато предишният партньор не е починал.

Комитетът по законопроекта решил, че такова разбиране за брака е непрактично за едно светско общество и, че трябва да представи нещо съвсем различно. Така те въвели понятието “непоправими различия”, което не се основава на “основания” за развод, а само на “доказателства”, които показват, че бракът се е разпаднал.

Докладът бил приложен към Закона за реформата на развода от 1969 г., който на практика въведе развод без вина. През същата година в щата Калифорния е въведен закон за развод без вина, създавайки модел, който оттогава се разпространява и в останалите щати в САЩ.

Разводът без вина дава възможност на всеки от партньорите да се разведе с другия против волята му, дори когато другия не е направил нищо, което да навреди на брака. Въпреки че тези нови закони се опитвали да избегнат узаконяването на развод по желание, общият резултат все пак се оказва именно това.

Християнски тълкувания Християните са се опитали да запазят концепцията за това до развод да се стига само ако има сериозно основание (напр. изневяра, бел. прев.), защото това схващане е централно за библейското учение. Така уреден законът за разводите дава на наранения партньор правото да реши дали да се разведе или да прости. По този начин може да бъде избегната ситуацията да се даде развод против волята на онеправдания брачен партньор.

Съществуват три основни тълкувания на основанията за развод в Писанието:

1. “Традиционното” тълкуване, представено от Монтефиоре, е (с някои изменения) възгледът на католическата, англиканската и повечето други утвърдени църкви и може да се каже, че представлява “обикновеното тълкуване” на текста.
2. Според [западните] богослови Исус не е искал да допусне никакъв развод или повторен брак и той (или може би Матей като автор на Евангелието на Матей) е допуснал изключение по причина прелюбодейство само защото еврейското общество е налагало развод след прелюбодейство. Този радикален обрат на старозаветното учение е част от новата етика на Исус за идеалното царство, което християните трябва да живеят.
3. Други пък твърдят, че Библията допуска развод при изоставяне, пренебрегване и насилие, които дават правото за повторен брак. Но тези твърдения звучат сякаш слабо свързани с Писанието, за да получат широко признание. Въпреки това новите изследвания на кумранските текстове, гръко-римската литература и ранните еврейски традиции показват, че именно това тълкуване съвпада с начина, по който новозаветните писания биха били разбрани от първите им читатели.

Промени в правния език

Когато еврейските или гръко-римските граждани от първи век са чели или чували думите на Исус и Павел, в тяхното съзнанието е имало много понятия, правни термини и презумпции, които не са актуални днес за нас. Трябва да разберем начина им на мислене, за да разберем текста така, както биха го разбрали те. Това ни дава и възможно най-добрия шанс да разберем какво са искали да предадат авторите чрез думите си, като се предполага, че основната им аудитория са били техните съвременници, а не читателите от XXI век.

Това, което прави развода толкова податлив на неразбиране, са промените в правото и правната терминология. Например днес повечето хора разбират правните термини “плащания на издръжка” и “абсолютен декрет” (британско правно понятие означаващо легален край на брака), но са забравили например какво е “съ-отговорен”. Този правен термин за трето лице в случай на изневяра е бил част от ежедневния език преди няколко десетилетия, когато изневярата все още се е разглеждала в съда и когато вестниците са съобщавали подробности за известните съдебни процеси на първите си страници. Може би след няколко десетилетия законът ще се промени и “плащанията за издръжка” ще звучат за неюристите като нещо, свързано с ремонт на къща. Юдейската правна терминология за развода се променя много по-драстично в средата на първи век и това води до пълно неразбиране на учението на Исус още през втори век.

Новата мода – развод за “Всякаква причина”

Няколко десетилетия преди служението на Исус, нова форма на развод, наречена “по всякаква причина”, е въведена от юристи (специлисти по юдейския закон) от фарисейската партия на Хилел. Тази нова формула на интепретация последователите на равина Хилел основават на фраза във Второзаконие 24:1, където разводът е разрешен “по причина за нечистота”. Терминът “нечистота” (буквално “голота” – на иврит עֶרְוָה “ерва̀”) е бил разбиран от всички равини като отнасящ се до прелюбодеяние. [Повечето български преводи на Библията превеждат грешно тази дума като “грозота”. Някои превеждат като “лошота” или “нещо противно” – бел. прев.]

Школата на Хилел решила, че терминът “по причина” е отделен термин. Равините от школата на Хилел започнали да твърдят, че тази дума обозначава отделен вид развод, който се основава на “причина”, която може да бъде всякаква причина – от изгоряло ястие до набръчкана кожа. Започнали да наричат този развод по “всякаква причина”, тъй като той можел да се основава на каквото и да било. Не било необходимо да се представят каквито и да било доказателства в съда – мъжът просто е трябвало да предаде удостоверение за развод и бракът е бил прекратен.

Други равини (като например последователите на равина Шамай, конкуренти на Хилел) твърдяли, че т. нар. фраза “по причина на нечистота” не се отнася до два вида развод (прелюбодеяние и “всякаква причина”). За тях фразата като едно цяло означала “нищо друго освен нечистота”. Повечето хора обаче предпочитали тълкуването на Хилелитите, защото то осигурявало лесни разводи и никакви неудобни съдебни заседания. Филон Александрийски посочва причината за развод известна по онова време като “всяка причина” като единственото основание за еврейски развод, а Йосиф Флавий го посочва като вида развод, който сам той е използвал. Всъщност до средата на I век в юдаизма дори не се споменава за друг вид развод, а след разрушаването на Йерусалим през 70 г. от н.е., когато юдейското право става централизирано и много по-еднообразно, това става и единственият възможен вид развод.

Четири библейски основания за развод Преди да стане популярен разводът по “всякаква причина”, в юдаизма е имало три основания за развод, основани на Стария завет:

1. Прелюбодейство (основано на Второзаконие 24:1)
2. Пренебрегване на храната, облеклото или любовта (основано на Изход 21:10 и следващите). [Когато мъжът не осигурява на жената храна, облекло или сексуална интимност – бел. прев.]. Тези три основания са били признати от всички фракции в юдаизма и са позволявали развод както на жените, така и на мъжете. Те се основават на Мойсеевия закон, според който съпругата-робиня може да бъде освободена от брака си, ако съпругът ѝ я пренебрегва, и равините приемат, че щом бившата робиня има тези права, то и пренебрегнатата свободна съпруга или пренебрегнатият съпруг също имат такива права.
3. Равините внимателно определили колко пари трябва да осигурява мъжът на жената за закупуване на храна и дрехи и колко работа трябва да полага жената. Равините дори определили колко често двойките трябва да правят секс, което варирало в зависимост от професията на мъжа – те позволявали по-дълги периоди на въздържание за търговците (които отивали в командировка) и за равините (т.е. за самите тях).

На практика те са разделяли тези три основания на две, които днес бихме могли да наречем емоционална и материална подкрепа, и Павел вероятно е намеквал за тях (и за Изх.21.10), когато е напомнял на коринтяните, че дължат на съпрузите си както физическа любов (1Кор.7.3-5), така и материална подкрепа (1Кор.7.33-34). Равините посочват различни препоръки при наличието на тези два вида пренебрегване на брака, като и двата водят в крайна сметка до развод, ако сгрешилият партньор не промени поведението си. Те не са посочили насилието като основание за развод, тъй като тя би се считала за най-тежката форма на пренебрегване. Насилието вече било посочено като голям грях в ранни еврейски брачни свидетелства, където са били в основата на брачните клетви.

Питането към Исус за развод по “всяка причина”

Всички тези видове разводи изпадат в забвение няколко десетилетия преди 70 г. от н.е., защото всички предпочитат да се развеждат с новия и лесен за използване развод “по всякаква причина”. Въпреки че концепцията за трите брачни задължения продължавала да се вижда в намерни от онова време брачни свидетелства, терминът “Развод по всякаква причина” изчезнал напълно, защото дори юристите го наричали просто “развод”.

И дойдоха при него Фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на человек да напусне жената си по всякаква причина?  (Библията, Цариградски превод от 1871

По време на служението на Исус дебатът за развода по “всякаква причина” все още бушувал, затова го попитали за мнението му: “Смяташ ли, че е законно мъж да се разведе с жена си по ‘всякаква причина‘” (Мат.19.3). Исус явно се е интересувал повече от това да говори за брака, отколкото за развода, затова започва своето изложение подчертавайки, че бракът трябва да бъде моногамен и доживотен (ст. 4-6). А когато го попитали защо Мойсей е заповядал развод за прелюбодейство, той отговори, че Мойсей просто го е разрешил, и то само в случаите на упорито неразкаяние (“коравосърдечие”, ст. 7-8).

В крайна сметка Исус отговаря на въпроса им за развода по “всякаква причина”, като цитира позицията на школата на Шамай , че фразата “причина за нещо неприлично” означава всъщност “нищо друго освен нещо неприлично” [или както беше обяснено по-горе, думата за неприлично буквално означава голота, разбирано от равините като “прелюбодеяние”). Оказва се, че Исус, който не е бил последовател на равина Шамай, защото не е бил съгласен с тях по много други въпроси, всъщност е казал, че тълкуването на фразата “причина за неприличие” по този начин е правилно.

Исус отхвърлил развода по “всякаква причина” като небиблейско изобретение, така че всеки, който се е развел, използвайки това тълкуване (което включвало почти всеки разведен в Израел), е имал невалиден развод. Той подчертава това по възможно най-драматичен начин, казвайки всъщност, че всеки, който се е оженил повторно след такъв развод, сега прелюбодейства, тъй като предишният му брак все още не е прекратен.

Краткият текст по темата, (който се налага да е кратък поради краткия формат на Евангелията), затруднява допълнително пълното разбиране на темата от нас, които живеем в 21-ви век. Евангелието на Марк (Мк.10.2-12) пък дори не включва хилелитските и шамаитските позиции: “по “всякаква причина” и “нищо друго освен неприличие”. Но читателят от първи век мислено би имал предвид тези фрази по подразибране. Както напимер в днешно време знаем, че става дума за “алкохолни напитки” ако някой зададе въпроса “Позволено ли е на 16-годишно дете да пие?”.

А версията на Лука (Лк.16.18) пък е толкова съкратена, че се губи всеки смисъл, освен ако не знаем предварително, че почти всички разводи в Израел по онова време са били от категория “Всякаква причина”. Тоест, всеки, който се е оженил повторно по такава причина, можело да се каже, че прелюбодейства.

Матей ни е предоставил малко по-пълен разказ, защото по времето, когато е писал, дебатът вече е бил отслабващ и хората са имали нужда да си припомнят проблемите. Но дори разказът на Матей е объркващ за съвременните преводачи, които почти всички са смятали, че Исус е бил попитан за развода по принцип, а не за конкретния вид развод познат тогава като “по всякаква причина” – един от видовете развод в Израел по онова време.

Основания за развод в Новия Завет
Кои основания за развод са били приемливи според Исус? Този въпрос никога не му е бил задаван така директно и той не ни го казва, макар че от отговора му на въпроса за развода по “всякаква причина” вече знаем, че е позволявал развод при прелюбодейство. Следователно при липсата на други доказателства трябва да приемем, че той е приемал и другите три старозаветни основания за развод, както и всички останали евреи.

Има много аспекти на учението на Исус, за които нямаме данни – например той никога не е утвърждавал монотеизма или не е осъждал неща като изнасилването – но това не е било необходимо да се изяснява на аудитория, която вече се е съгласявала или осъждала дадени неща.

Когато Исус не е бил съгласен, той не се е притеснявал да го каже. Например, запитан за развода по “всякаква причина”, Исус се възползвал от възможността да посочи няколко въпроса, по които не бил съгласен с другите евреи, включително полигамията (всички евреи, с изключение на сектата в Кумран, допускали полигамията), незадължителния развод при прелюбодейство (който повечето евреи смятали за задължителен) и незадължителния брак (който всички евреи смятали за задължителен).

За щастие Павел не е толкова мълчалив, колкото Исус, защото му се налага да напомня на своята отчасти езическа аудитория за задълженията в брака, както беше споменато по-горе.

Пътят напред за Църквата
Проблемът за съвременната църква, живееща в условията на развод по желание, е как да направим актуално отново учението, че до развод може да се прибегне само когато има конкретни библейски основания за това.

Един от начините може би е да се акцентува отново върху брачните клетви в традиционните християнски сватбени служби, в които се говори за четирите библейски основания за развод – изневярата и трите вида пренебрежение за които говорихме по-горе. Брачните клетви “да обичам, да почитам и да пазя” се основават на древните еврейски клетви, цитирани в Ефесяни 5.28-29, където Христос “обича… храни и обгрижва” или, по-буквално, “обича, храни и поддържа на топло” своята невеста.

В Стария завет се говори за брака като за “договор” и брачните обети се разглеждат като клаузи в този договор. Ако единият от партньорите наруши брачните си обети, другият има право, както при всеки бизнес договор, или да обяви договора за нарушен или да прости на разкаялия се партньор. По този начин правото за решението какво да се предприеме спрямо брака, се дава на онеправдания партньор.

Превод от английски: Георги Бакалов

За автора: Преподобният д-р Дейвид Инстоун-Брюър е Почетен научен сътрудник по равинистика и Нов завет в Тиндейл Хаус, Кеймбридж, Великобритания

Член е на:
Британска асоциация за еврейски изследвания (BAJS)
Дружество за библейска литература (SBL – сега и тогава)
Комитет за превод на Библията (CBT – преводачи на NIV и tNIV)

Източник: https://2×1.io/fIhK48

Допълнителна информация по темата

Адамс, “Бракът, разводът и повторният брак в Библията” (Филипсбърг, Ню Джърси: Presbyterian and Reformed Publishing Co, 1980 г.).

• Материал за изучаване на Библията в църквата с няколко интересни идеи.

Дейвид Аткинсън, Да имаш и да държиш: Брачният завет и дисциплината на развода (Лондон: Colins, 1979 г.).

• Академично преразглеждане на богословието на брака.

Уилям А. Хет и Гордън Д. Уенъм, Исус и разводът (Лондон: Hodder & Stoughton, 1984 г.).

• Академичен труд с добри обобщения на други гледни точки.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Bible (Grand Rapids: Eerdmans, 2002).

• Академичен труд, базиран на нов еврейски справочен материал.

David Instone-Brewer, Divorce and Remarriage in the Church (Carlisle: Paternoster, 2003).

• Пастирски заключения, основани на най-новите академични открития.

Craig S. Keener, Paul, women & wives: marriage and women’s ministry in the letters of Paul (Peabody, Mass.: Hendrickson Publishers, 1992).

• Академичен труд, основан на най-новия гръко-римски материал.

Уилям Ф. Лък, Развод и повторен брак: (San Francisco, Harper and Row, 1987).

• Преразглеждане с много оригинални идеи.