Упованието: в кого, а не в какво (Част 1)

В тази поредица за еврейската духовност объръщаме внимание на еврейските корени на доверието към Бога.

от Дуайт Прайър

В тази поредица за еврейската духовност искам да обърнем внимание на еврейските корени на доверието към Бога.

“Към Тебе, Господи, издигам душата си. Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.”

Псалми‬ ‭25:1-2‬

Давид продължава в стих 20: “Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.”

Псалми‬ ‭25:20‬


[на английски фразата “защото на Тебе уповавам” е преведена “защото в Теб намирам убежище.” Българският превод е по-точен. На иврит думата е חָסָה (хаса̀), което е преведено 35 пъти в Тора̀ като “доверие, упование”. Бел. прев.]‭

Тази дума “прибежище” е свързана с думата “доверие” от стих 2. Ще видим това след малко.

Нека почтеността и правдата ме пазят, защото Те чакам. Изкупи, Боже, Израил от всичките му беди (стихове 21-22).

Преведено още като:

“Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.” Псалми‬ ‭25:21‬ ‭

Тук изследваме библейската концепция за духовно формиране. Някои основополагащи ключове, някои решаващи принципи за израстването в Месия, след като сме спасени. След като се родим отново чрез Светия Дух, ние трябва да израстваме в Исус с помощта на същия този Дух на Месията.

Има две ключови еврейски думи за идеите, които са в основата на библейското размишление. Те ни учат, че за разлика от движението Ню Ейдж и източния мистицизъм библейската медитация има целенасочено съдържание и звучене. Вместо да се опитваме да се опразним, ние се изпълваме с Божието Слово и изричаме на глас нашите размишления и хваления.

Също така Библията посочва, че страхът от Господа (благоговение, страхопочитание) е началото на мъдростта и растежа. Страхът от Бога често се разбира погрешно, защото го разглеждаме от гледна точка на самите нас и на страха ни от наказание. От библейска гледна точка страхът от Бога (йир’ат Адонай) не е насочен към себе си, а е радикално насочен към Бога. Това е страхопочитание към Бога, което води до подходящи действия, почит към Него, която показва уважение и отговорност.

Според Псалм 25 подходящият страх от Бога е свързан с близостта с Бога. Приятелството на ГОСПОДА е за онези, които се боят от Него, и Той им известява Своя завет. Думата приятелство (сод) носи идеята за въвеждане в доверения, близък съвет на приятел или любовник. Това е, което желаят нашите сърца. Това е, което нашият велик Бог желае.

Искам да развия тази тема и да ви покажа, че в действителност между страха от Бога, от една страна, и доверието в Бога, от друга, съществува близка връзка. Върху нашите парични знаци в Америка са изписани думите: “На Бога се уповаваме”. Въпросът ми е: уповаваме ли наистина на Бог? Ти, аз?

Първо, нека разберем какво е доверие. След това нека разгледаме какво означава да имаме истинско доверие в Бога.

Какво е доверието от библейска гледна точка? Или казано по друг начин, какво е означавало доверието за Исус (Йешуа) от Назарет? Нека се обърнем към еврейските писания, Библията на нашия Господ. Основната коренна дума за доверие е “батах”. Това е глагол, който означава доверявам се, чувствам се сигурен, защитен или уверен. Основната или коренна идея за доверие в тази еврейска дума е свързана с това, което е твърдо или солидно.

Батах говори за усещане, вътрешно познание, вътрешно съзнание за благополучие и сигурност. Батах е вид увереност, която идва от знанието, че се намирате на нещо солидно или твърдо, което няма да отстъпи.

Това усещане за благополучие и сигурност се дължи на някого, на когото можем да се доверим, а не на нещо.

Някой, който е солиден, на когото можем да разчитаме, който няма да отстъпи, който няма да изостави, който няма да се провали. Кой може да е той? Това не е някой, когото познавате в естествения живот. Това е вашият Отец в свръхестественото, нашият Отец в небесата.

Великият проповедник Чарлз Спърджън разказва една история, която споделих преди много години в поредицата си за Псалмите на възхода.

Имало един капитан на голям кораб, круз-лайнер, който пътувал от Ливърпул до Ню Йорк. По време на едно пътуване той взел със себе си съпругата си и любимия им малък син.

Докато прекосявали Атлантическия океан, се разразила силна буря и този огромен кораб се разлюлял. Бурята била толкова силна, че всички били предупредени да си сложат спасителните жилетки и да отидат на палубата, където при нужда щели да бъдат спуснати спасителните лодки. Съпругата на капитана, чула това съобщение, събудила малкото си момче, което спяло, защото било късно през нощта. Тя му казала: “Трябва да се облечем, да си сложим спасителните жилетки и да се качим на главната палуба, защото има голяма буря и някои се страхуват, че корабът наистина може да потъне.”

Какво отговори това малко момче? Все още сънливо, то попитало майка си: “Татко на палубата ли е?”. Тя отговори: “Да, там е.” То си легнало и отново заспало, знаейки, че всичко ще бъде наред. И наистина било така.

Библейското доверие (Батах) говори за чувството на увереност, на благополучие, което е резултат от характера и поведението на конкретен човек – Богът на Авраам, Исаак и Яков. Той е твърд, не отстъпва, не отстъпва, не е непостоянен, вечно верен е.

Септуагинтата, гръцкият превод на еврейската Библия, никога не превежда еврейската дума за доверие с думата вяра. Тя винаги се превежда или с думата надежда, или с думата доверие, защото библейското доверие, което е свързано с надеждата, не е някакво случайно пожелание. Доверието е уверено очакване.

Ето защо в Псалмите, както и в Еврейските писания, винаги се говори за доверие в Бога повече в смисъл на надежда, отколкото в смисъл на вяра.

Доверието не е и някакво пасивно очакване, то е оживено очакване! Увереност за нещата, в които се вярва, надежда за нещата, които тепърва предстоят. Когато съчетаете вярата с надеждата, когато ги скрепите, се получава доверие. Основата на това доверие е характерът на Бога на Авраам, Исаак и Яков. Този, с когото Исус дойде да ни примири, единствено Той заслужава доверие и е истински.

Превод: Георги Бакалов

За автора: Д-р Дуайт Прайър е основател и президент на Центъра за юдео-християнски изследвания. Академичните постижения на д-р Прайър включват бакалавърска степен по философия със специално отличие от Университета на Оклахома, обширни следдипломни изследвания по философия и юдаизъм от Тексаския университет и докторска степен по теология от Центъра за изследване на библейските изследвания в Редландс, Калифорния. Той е член-основател на Йерусалимската школа за синоптични изследвания, а дългогодишното му сътрудничество със значими еврейски и християнски учени в Израел му осигурява проникновени прозрения за живота, езика и учението на Исус (Йешуа).

One thought on “Упованието: в кого, а не в какво (Част 1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *