Третата от Десетте Заповеди е свързана с Божието име, но и с неща много отвъд това. Третата Заповед ни задължава ако ще сме Божий, да не са само празни приказки. Тя е заповед за нас, и е нещо, което само ние можем да направим, а не някой друг вместо нас. Бог ще държи отговорни хора, които не вземат насериозно Името му и Словото му.

“Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…” (Изход 20:7)

Думата “напразно” означава:

– суетно
– безсмислено
– безстойностно
– празно
– без почит

Да “повярваме” в Бог означава нещо много повече отвъд умствено да се съгласим с библейското твърдение, че Той е създал света, и че Го има.

Вярата в Бог е свъзрана с познаването на Бог – не само богословски, но и “от първа ръка”, т.е. всеки за себе си.

ЗАВЕТНИТЕ ИМЕНА
През вековете той е разкривал Себе Си на различни хора, най-вече на Авраам и неговите потомци, в различни ситуации, по различен начин. Това разкриване на Бог заема значима част от това, което днес наричаме “Стария Завет” – Писанията на пророците, на които и чрез които Бог се разкри и говори на еверите и чрез тях на целия свят.

Бог се разкри като Всемогъщ, Снабдител, Изцелител, Освободител – това са само някои от Неговите имена. Всяко разкриване на тези имена беше свързано с проявление на съответната сила съпровождаща това име. Когато Бог изцели еверите, той им разкри името си Изцелител (Йехова Рафа). Когато снабди Аврам с жертвено агне в един сюблимен момент на невъзможност, Той се разкри като Йехова Ире (Бог Снабдител).

БАЩА
Исус от Назарет разкри най-върховното от всички имена и проявления на Бог – това на Бащата. Повече от всяко друго име на Бог, Исус говори за “Отец”, или Баща. Повече от всичко друго, Исус дойде като Син. Повече от всичко друго, Той желае да приведе всички нас до Небесния Баща, да бъдем новородени от Св. Дух, да станем синове и дъщери, да примем духа на осиновение и да заживеем като сънаследници на Христос.

Това е същността на Евангелието, Добрата Вест на Божието Царство.

Но всичко това звучи като приказки от 1001 нощи на един необновен, невярващ ум.

Когато Св. Дух започне да освещава един непознаващ Бога човек, този процес е свързан с решението той (или тя) да вземе насериозно Бог и Неговото Слово. Един от първите белези за това, че сме взели насериозно Бог, е промяната в начина по който използваме неговото Име. Започваме да говорим с почит за Него, което отразява вярата ни и обичта ни.

“Всеки, който призове името Господне, ще се спаси!”, заявява с увереност ап. Петър в деня на Петдесятница (Деяния 2:21).

Защото “…всеки, който призове Господното име, ще се спаси”, казва и ап. Павел. И двата новозаветни стиха са цитати на изреченото от пророк Йоил (Йоил 2:32).

Божията сила никога няма да подейства и Бог няма да се разкрие на човек, който се обръща към Бог без почит, т.е. някой, който взема напразно името Му.

ОТВЪД ИМЕТО
Но този принцип се простира далеч отвъд Третата Заповед.

Тенденцията на плътската ни природа е да обезценява нещата на Бог.

В този смисъл, във всеки един от нас живее едно плътско “прасе”, което има тенденцията да стъпче каквото му попадне и да “разкъса” дори този, който му го е дал.

“Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.” Мат. 7:6

Плътската ни природа има тенденцията да обезцени името на Бог, както и да омаловажи Божието Слово. Всеки от нас трябва да избере да “умре” към плътската ни тенденция да сме нихилисти, подиграватели, скептици и присмехулници, които презират Божиите неща.

Само когато култивираме отношение на почит към Бог, неговото Име и Слово, Бог ще ни се разкрие като Баща и ще ни направи част от наследството, което има за нас.

БАЩИ
Апостол Павел каза на вяращите в град Коринт: “Имате много учители, но не много бащи!” (1 Кор. 4:15)

Днес много хора се молят с “Отче наш” без да са преживяли Бог като техен Баща. Без да са приели Неговата любов и без да имат силата самите те да бъдат духовните баща или майка в живота на синовете и дъщерите, които Той им дава.

СЕМЕЙСТВО
Това е най-голямото предизвикателство пред християните днес – общностите ни да бъдат разпознати като истинско духовно семейство, а не просто като дейност, основно свързана с “литургията” (богослужението). А една общност не може да бъде дом, ако няма бащи. А не може да има бащи, ако те първо на са били синове.

Нашето поколение задължително трябва да разчупи проклятието на духовно “безбащинство”. Ако ние не го направим, ще предадем странен дух на следващото поколение. Там, където има състезаване един с друг, сравняване на един с друг, липса на ред и други подобни дисфункции, най-вероятно няма бащински авторитет.

Това не са някакви празни приказки и метафори. Духът на бащинство е Божията реална грижа и любов изразена в това по-зрелите от нас да докоснем израстващите и да оставим отпечатък в техния живот и мисъл, да оставим следата на Бог в тях.

Бог определи цялата мисия на Авраам с едно изречение: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. ” Битие 18:19

БАЩИ И СЕМЕЙСТВО СЕГА
В заключение: Бог заявява чрез пророк Малахия, че идва ден, в който Бог ще изпрати “Илия” на своя народ. Илия е преобраз на духовният баща. Пророк Илия беше духовен баща на Израел и в частност на Ахав, слабохарактерният цар на Израел, който позволи на езическата царица Езавел да вкара всякакво духовно нечестие в Израел. Ахав се провали като духовен син. Пророк Илия също така беше духовен баща и на Елисей и едно цяло следващото поколение пророци. Елисей успя.

“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, И сърцето на чадата към бащите им, Да не би да дойда и поразя земята с проклетия.” Мал 4:5-6

Бог може и иска да издигне духовни бащи, които като пророк Илия, да обърнат сърцата на бащите към синовете. Това обръщане е процесът на отвръщане от празни и маловажни неща, към важните и ценните. То е много повече от някаква църковна служба или конференция, на която чуваме добро слово и се прегръщаме след това в умиление. Бащинството и обръщането на сърцата е процес, в който сме призвани да ходим. Църквата променяща се от литургична в семейна, е процес, в който всички ние имаме нашия дял. Той започва от нас, семействата ни, взаимоотношенията с тези, които са призвани да са ни бащи и с тези, които са призвани да са ни синове.